Легенда за началото на Вселената

/из “Голяма библиотека на разумните раси – събрани древни елфически и други ръкописи”/

…В началото бе Великата сила, първичната енергия, есенцията на всяко начало. Мощта й била голяма, но тя не я използвала. И реши Великата сила да създаде НЕЩО. НЕЩО което да бъде достойно за нейната мощ. И създаде безкрайното пространство и нарече го Вселена. Вселената била величествена, но пуста. И реши да промени това Великата сила. И насели Вселената със светове и даде им светила да им светят. Великата сила видя това и го хареса. Но не било достатъчно живо нейното творение и реши да промени това Великата сила. Разпръсна семената на живота да се реят свободно из черното пространство и да пораждат живот, колчем намерят подходяща за тях среда. От семената на живота се родиха първите богове на Вселената и всеки избра свой свят и създаде свои закони за него.

В началото боговете живеели в мир помежду си, но се явили такива, които да завидят на своите събратя и да пожелаят да имат контрол над световете им. Завидели им за техните поданици и за тяхната мощ и пожелали да им я отнемат. Така започнали първите войни между боговете.

С коварство и хитрост заграбвали едни на други световете си, а когато се налагало се проливала и божествена кръв.

Скоро по-силните богове натрупали мощ и започнали да преследват и избиват по-слабите, като им заграбвали световете, а с това и мощта им. Из вселената текнали реки от божествена кръв. Светлата божествена кръв се реела из тъмното пространство и създавала странни фигури по небето. И досега стоят там и се виждат когато нощта е ясна.

В началото това много забавлявало Великата сила и тя с интерес следяла борбата. Докато един от боговете не станал прекалено силен за всички останали свои противници. И не било вече достатъчно за него да притежава мощта и световете на събратята си. Той искал да придобие мощта на Великата сила.

И изправил се той срещу това, що било го създало. И разбрала Великата сила, че през цялото време сляпа била е тя за мощта му. Защото бил той по-силен дори и от нея. Но мощта му била тъмна. Силата му не създавала, а рушала. Той поглъщал светове в яростта си, за да прибави силата им към своята собствена мощ. Гневът му заплашвал да унищожи Творението на Великата сила – самата Вселена.

Великата сила не можела да допусне това да се случи. И изправила се тя срещу Него. И сблъскали се двама противника със сила голяма. И разтърсила се цялата безкрайна Вселена. Войната на Богът срещу Великата сила траяла безчет еони. И разрушителна и пагубна за Вселената била. В яростния си сблъсък силата да създаваш и силата да рушиш поглъщали слънца и планети и създавали нови. И смърт грозяла всеки, дръзнал да се изправи на пътя им. Затова малцината оцелели богове само наблюдавали отстрани.

Във финалната битка енергията на Богът и тази на Великата сила се сблъскали с пълната си мощ. И потреперила Вселената. Силата на този сблъсък била тъй голяма, че в него загинали и Богът и Великата сила. Загинала и самата Вселена, но от частиците сурова енергия отделени от сблъсъка тя се родила наново.

Малцината по-слаби богове, които били оцелели видели големия сблъсък и нарекли го Големия взрив. Те се събрали и решили да прекратят своите борби и да създадат отново Вселената. От частиците съзидателна и разрушителна енергия, разпилени от Големия взрив, успели да изградят отново Вселената. И всеки от тях положил клетва пред другите, че никога не ще посегне на свят на събрата си и не ще пожелае мощта му и всеки поел към своите места във вселената, за да съгради световете си по-свое желание и по свои закони…