Аксиом16 » Blog Archive » „Фентъзи фактор“ брой 3


„Фентъзи фактор“ брой 3

18.08.2007

“Фентъзи фактор” брой 3 е в секция “Файлове”.

Декември 2000 година… Както се вижда, пропуснали сме октомври-ноември и сме си направили 3 месечна пауза с издаванията. Защо ли? Ами защото списанието беше пред фалит (всъщност си беше фалирало, ама аз понамерих още млако пари, та продължихме). И то още в самото си начало. Така е, само ентусиазъм не стига. Феновете се множаха, ние се напъвахме, но в милата ни страна и до днес си остава най-голям проблем това да достигнеш до потребителите. Разпространението на печата е нещо, което е напълно непредсказуемо в страната ни. След първите два броя сменихме разпространителя (сменихме и печатнициат, но това с цел по-високо качество, а не защото бяхме недоволни). Сега вече разчитахме на човекът, който разпространяваше и Gamer’s Workshop. Вече бяхме и в нов офис… при колегите от Gamer’s Workshop. Това определено не е нещо положително за труовата ни дисциплина – и ние и те бяхме, а и все още сме запалени играчи на Heroes 3. И като добавим към това, фактът, че играта тогава бе особено популярна, получаваме много безсънни нощи “отборно в мрежа”. От скромност ще премълча резултата от тези срещи Wink. Само ще кажа, че аз тогава бях (ех, скромност) най-добрият, а колегата Иван Христов, под вещото ми ръководство не само ме настигна, но и надмина. А като отбор… абе правете си сами изводите!
Сега да се върнем към броя. С брой 3 поставихме едно ново начало. С просто око се вижда, че сме си променили коренно дизайна (дело на Иван Христов) – вече сме списание за фантастика, а не само за фентъзи и което е по-важно сме със заглавие, написано на български. Колегата Пламен ни е напуснал, за да се занимава с книгоиздаване и сега, основният двигател сме само ние – Иван и Иван. За сметка на това вече си имаме разрастващ се списък със сътрудници на списанието – е, новото име там е само Ники Шарпов, но тепърва предстои тази графа да расте.
Хей, забравих да спомена (още от предишния брой) за много важната помощ на Краси Иванов (по настоящем преподавател в НБУ), който е мой учител по анимация и бе така добър да сложи едно рамо за илюстрациите, кото допринесоха за по-свежия вид на списанието ни. От този брой насетне присъствието му ще се чувства все по-осезаемо, докато щафетата се поеме от по-млади художници.
Струва си да се отбележи, че това в редакторско обръщение, за пръв път давам едно обещание, което ще продължа да давам и в бъдеще, но пък за сметка на това няма да спазя почти до края, а именно – да излизаме редовно. Е, този път си го спазвам де.
Ок, какво има в броя?
Първо, имаме си страхотна корица разбира се – кой не обича Fallout? В броя няма нищо за играта, но пък корицата беше много подходяща, за да илюстрира прехода ни към разширяване и обединяване в списание за фантастика.
- Вече имаме рубрика “Тема на броя” – целият брой е много по-добре структуриран, рубриките си имат постоянни названия и т.н. Кой друг да е тема, ако не бащицата Толкин, родоначалникът, човекът без когото съвремнното фентъзи нямаше да е това, което е… а споменах ли, че сме станали списание за фантастика Wink
- Естествено представяме новите книги. Ако сте пропуснали нещо от 2000 година тук може да видите и да си изберете.
- Работата ни в тясно сътрудничество с по-големите издателства вече е дала плодове и те ни предоставят разкази, с цел представяне на сборници, та тук сме се сдобили с разказ на Зелазни – не е никак зле за едно младо списание.
- Продължават историите на Разказвача (няма оттръвка от тях – обемисто четиво са).
- Имаме си вече специална рубрика за митове, легенди и герои, която официално се води от Ники Шарапов – много чете тоя човек, мног знае. Естествено, започваме с боговете на Олимп – хем са ни близо, хем са популярни.
- Започва една история, която е по-скоро повест, отколкото разказ. В няколко части ще се насладите на умелия стил на Даниел Апостолов, чийто разкази може би може да намерите нейде из нета – Te Deum Laudamus, разбуни духовете на читателите не само с интересната история, но и с неразгадаемото си име. Никой от редакцията, а и самият автор не си направи труда да преведе това латинско название за простосмъртните читатели – разчитахме, те сами да си намерят превода, тъй като знаехме, че са много интелигентни (всъщност и ние не знаехме, какво значи, ама не мога да го кажа в прав текст я).
- Трагичната любов на викинга, която започна в предишния брой, продължава и завърша в този.
- Комиксът за Бром е още по-пълен с текст и от преди Wink (хм, само дочакайте 4 брой да видите тогава какво се казва текст…) Тук има и доста екшън. И естествено историята не свършва.
- Игра за двама, Финален щрих… как гадно само звучи “финален”. А аз си го харесвах тоя разказ, не искам да е финален, но какво да се прави, и най-хубавите неща си имат край…
- Разтърсващ Кинофактор – първият игрален филм по Д&Д, първият Х-мен (и то представен от колегата от GW Снейк).
- Естествено продължаваме да разбулваме историята на SW – Иван Христов е луд фен и е изровил какво ли не… за Новата история. Има си даже календар на по-значимите събития и от древната и от новата история. Много подходящо за фенове на SW, а ако не сте от тях, като прочетете рубриката ни до край, ще станете.
- В Геймфактор се спирам на някои класики, като Baldur’s Gate, Rune, Outcast и др. Ако сте ги изтървали, горещо ви ги препоръчвам.
- От този брой стартираме и една нова интерактивана игра с читателите, която е хем забавна, хем креативна, а и носеше награди на печелившите – Игра с Патафюгъл (това е оня дзвер от кенефа на корицта на брой 2). Жалко, че вие няма как да се включите… освен ако не заформите нещо подобно на форума ни.
Ами това е броят. Страхотен брой, достоен за едно ново начало. Първите два броя бяха търговски провал, който ни потопи дълбоко под морското ниво, но с този брой започнахме дългия път към изплуването и признанието на феновете.
Приятно четене!