Аксиом16 Приключение с меч и магия

Йолан изглеждаше много по концентриран отколкото по-рано тази вечер в Брелския сокол. Фокусирано и мълчаливо той чевръсто се опитваше да намери правилния път в каналите на Шарн.

[sblock="Водещ"]Хвърлям си зар, не ползвам екшън точка, освен ако не хвърля 8-10.[/sblock]

Аз съм поне за малка почивка, понеже имам хиляда неща на главата идните седмици, включително намирането на квартира без да мога да ходя. Така че съм благодарен, ако може поне временно да прекъснем.

Йолан огледа мястото и се зачуди какво ли би могло да бъде съществото.

- Може да е било гоблин. Те са коварни малки гадинки, които дебнат подходящия момент да ти забият ръждивия си нож в гърба. Каквото и да е било, няма смисъл да го гоним. Нека наистина да продължаваме и по-внимателно.

- Нека така да бъде, но магията ми няма да продължи повече от няколко минути, Гавлин. Когато свърши ще трябва да дойдеш до мен, защото иначе нищо нама да виждам.

Йолан се опита да поведе групата напред, докато водеха този разговор.

Йолан кимна обратно.

- Да, нека продължаваме напред и то по-бързо, защото загубихме достатъчно време. Хайде който носи фенера да върви до мен и внимавайте къде стъпвате.

След тези си думи той направи няколко крачки напред и изчака другите да тръгнат с него.

Ако не е ясно, чакам някой друг да постне - Йолан просто седи и гледа какво ще направят другите в момента.

Йолан бе мълчалив. Не му хрумваха никакви идеи, а и нямаше да е много полезен на групата в опитите да се изкърти решетката или да се разбие катинара и веригата. Той само наблюдаваше другите и се надяваше да измисли нещо.

Йолан се почеса по главата. Решетките не бяха нещо ново в каналите на Шарн, но не се беше сблъсквал често с тях и не му хрумваха идеи. Намръщи се. - Здрава ми се струва, Кимоне - каза той тихичко - можем да пробваме да я напънем, но не мисля, че ще подаде. Май ще трябва да разбием катинара, ако няко...

Йолан сви рамене намръщено. Издърпа медальон, който му висеше на врата под бронята, затвори очи за момент и тихо и съсредоточено произнесе няколко думи. Когато приключи, украшението излъчваше ярка светлина подобна на тази на факла или фенер. Лечителят го остави да виси върху бронята му, за да си осв...

- Е, господа - каза Йолан - вярвам, че всички знаят какво ще следва сега. Който се чувства готов, може да тръгне надолу.

Йолан огледа ръкохватките и се опита да прецени дали би успял да слезе по тях, въпреки бронята и позапуснатия начин на живот.

Лечителят огледа шахтата, след което се обърна към спътниците. - Тук ще може да влезем. Мисля, че ще успеем да се ориентираме до обозначеното на картата място, ако внимаваме. Имайте предвид, че влезем ли веднъж, трябва да сме нащрек. Нека последния да внимава дали някой ни следи и разговорите които ...

Йолан бе отвърнал поглед настрани, когато Сирил нанесе удара. Сцената го притесняваше, но той се стараеше да прикрива емоциите си. Когато Гавлин заговори, той вече бе възстановил нормалното си изражение. А когато аундеърецът спомена за тръгване, Йолан заговори: - Наистана, нека продължаваме - колкот...

Йолан стоеше нащрек и следеше действията на изкования внимателно. Въпреки че не изглеждаше много опасен с единствената си ръка, лечителят не изключваше възможноста машината да принуди него и спътниците му да изпълнят странното й желание. От друга страна, той се притесняваше, че ако твърде дълго се з...

Йолан повдигна вежда към Кимон за момент, след което промърмори: - Сигурен съм, че знам какво правя, Кимоне. Все някак съм оцелял две седмици, не мислиш ли? - без да му оставя време да отговори, той продължи към всичките - Ами добре, тръгваме. Довиждане, Сами, дано до няколко часа се върнем с добри ...

Бреландецът разглеждаше известно време картата, след което кимна. - Добре, звучи разумно. Пък и в момента не мога да се сетя за нещо по-добро от това в момента. Както го смятам, ще стоим там поне два часа, в зависимост от това колко време търсим. Мисля, че ще можем да се ориентираме, ако внимаваме. ...

Йолан помълча дълго време, след което сви рамене и взе картата. - Чувал съм доста лоши неща за Малеоновата порта, така че това наистина е добра идея. Разбрах че бързате, така че нека да тръгваме веднага. Джуджето каза ли ви откъде е най-добре да минем или ще трябва сами да си помислим? - докато казв...

- Не се сещам за друго, което може да ни е от полза.

- Разказаха ми и нямам никакви въпроси към теб, Сами. Разбира се, бих искал да хвърля един поглед на картата, за да знам към коя част на каналите сме се запътили. Тръгваме когато кажете, а аз ще направя каквото мога, за да съм ви полезен. Само се надявам да сте се екипирали, защото не е като да имам...

- Йолан, не Йоланд. А най-добре - Йо. - той поздрави Сами с кимване - Приятно ми е. Той огледа стареца, като се стараеше да го направи бързо и да не задържа погледа си в очите му. Йолан далеч не спазваше целия възможен етикет, но се стараше да не звучи обидно. Но и нямаше какво друго да каже и мълче...

- Две седмици, не една. Все по-интересна става тая ваша история. И в Падналия сте били, викаш. Не знам дали каналите са по-опасни от него, лоши неща съм чувал за тоя квартал. Иначе, хубаво. Добре е да знам къде си набутвам носа. Пък и дано не попаднем на това джудже - добави той, след като отново по...

Йолан си намести качулката докато излизаше, без да обръща внимание на Коррла - не я харесваше много, а тя очевидно не говореше точно на него. Първите една-две минути той ходеше мълчаливо, без да заговаря другите. Разглеждаше Щуротията. Въпреки че живееше тук, всеки път му бе много интересно да се ра...

И така става. Ще постнеш ли описание на пътя/вкъщи/след това или направо да си питам?

Аз си ходя замислено... Все пак, аз поне искам да ги питам кой е този Сами и т.н., така че ако желаеш, главата може да започва след като изляза от вкъщи (екипиран).

Йо тамън бе приключил с обмяната на любезности и сваляше наметалото но закачалката. Отново изглеждаше потънал в мисли. Върна се в голямото помещение, без да забележи къде точно е Кимон, след което заговори останалите двама:

- Е? Тръгваме ли?

Йо кимна на Сирил, след което се изправи.

- Чудесно. Както казах, живея наблизо. Момент да си взема наметалото и да кажа чао на останалите.

Без да кача отговор, той обърна и се запъти към малкия салон, където бяха наметалото и останалите.

Йо отпи голяма глътка от бирата, след което се наведе и погледна крака на Сирил - не беше най-подходящото място за това, но пък той не се притесняваше. Докато оглеждаше раната, каза: - Брей... интересно. Ами, ако трябва да тръгваме бързо, ще е хубаво да мина врез вкъщи, за да си взема екипировката -...

Йо повдигна вежда към Кимон, след което пак си потърка брадата и каза: - Добре... Бил съм в каналите веднъж. За две седмици. Там прекарах заедно с някои от местните обитатели, с които се спогодихме - аз им помагах с ранените, докато те ме учеха как се оцелява там долу. Не съм някой мръсен гоблин, ко...

Йолах се почеса по брадата, след което огледа още веднъж всички на масата, спирайки малко по-дълго погледа си на този, който все още мълчеше. - Значи, трябва да ти кажа че съм вътре, за да ми кажеш нещо повече? Въпреки, че си говорим за много пари, трябва да се съгласиш, че това е доста... трудно пр...

Йо се замисли за момент, след това се усмихна леко, всякаш на себе си. - Хм. Сто галифара са доста пари. Предложението ви звучи повече от апетитно, но преди да продължим каквито и да е разговори, ме интересува каква точно ще я дирим там. Надявам се да не сте решили да дълбаете в някоя Даканска гробн...

- Йолан, но никой не ми вика така. - Намести се на стола и огледа помещението. Продължи да говори, без да гледа никой конкретно - И наистина съм слизал в каналите. Нито е голямо приключение, нито е голяма работа - добави той, след което се вторачи в Кимон. - Ти май каза нещо за бира, а?