Аксиом16 Приключение с меч и магия

Мой ред е да се извиня. Разни лични проблеми последните дни ме възпрепятстваха.

Кимон изчака 5-6 минути преди да предприеме нещо. Залегнал ниско на покрива обмисляше положението си като държеше под око селището пред него. Предполагаше, че вътре има поне един пазач. Напъна се да си спомни докато пренасяха спътниците му дали ги бяха вързали. Дори и да не бяха, сигурно вътре го бя...

Кимон се долепи до покрива. Ако прикритието му бе достатъчно добро нямаше нужда да бърза. Долепи ухо до покрива и се заслуша, шанса да чуе нещо бе малък, но все пак трябваше да опита. После внимателно огледа селището. Търсеше евентуалните стражи. Надникна да провери има ли пазачи на входа ( само ако...

Кимон си набеляза път по тавана, сетне по стената, така че да остане колкото се може по-скрит и тръгна по него.

(предполагам каверната е естествена донякъде, т.е. с неравна повърхност)

Кимон запази самообладание до колкото можа. После огледа тавана и стените (докъдето се виждаха), за да потърси по-скрит път до дъното. Трябваше да се добере незабелязан до голямата сграда. Вероятно бе невъзможно, но можеше поне да опита. Ако се спуснеше възможно най-близо до нея и издебнеше подходящ...

Все пак Кимон не искаше да чака, спускането на платформата щеше да го издаде. Плъзна се пъргаво по стената на каверната и се заспуска надолу колкото можеше по-тихо.

Ветеранът имаше търпение. Определено беше по-добре да не рискува, но се опита да запомни колкото можеше по-добре вида на каверната. Може би щеше да се спука на тъмно после, а това беше много рисковано, дори и за него.

Изчака малко и надникна отново леко.

Кимон не се забави много, спусна се по стената и приближи дупката отстрани. Огледа я, за да прецени как да постъпи, естествено постара се да не го чуят и видят, но все пак рискуваше, не бе минало много време след като потънаха надолу.

Определено не му вървеше тази нощ (или може би вече бе ден, в тази проклета тъмница нямаше как да разбере). Ако зад тази стена имаше капан? Или... Нямаше смисъл от въпроси, Кимон просто стисна леко зъби и продължи бавно след гоблините. Следеше внимателно какво правят, напрегна се да чуе какво говоря...

През тялото на Кимон премина тръпка на облекчение, но да се радва бе твърде рано, нямаше никаква представа какво прави, нито къде отива. Не бе страхлив, за щастие, но поемаше все по-големи рискове и то без изгледи да се измъкне. Мислейки си така, войникът издебна момент, в който всички отпред крачех...

Закъсваше здраво, но като се бе хванал трябваше да довърши. Импровизира, не се обърна към говорещия, нито спря, само се смръщи, отвори уста като да отговори, но се отказа и махна вяло по посока на отдалечаващите се. Надяваше се да не му казват друго, продължи да се движи напред без дори за миг да по...

Кимон се забави само секунда-две, за да помисли. Нямаше как да се измъкне назад сам, нямаше и как да се промъкне незабелязан, оставаше му само да... Издебна момент, в който гоблините не гледаха към него, свали раницата и шинела си и слезе от тавана. После със спокойна походка (наподобяваше доколкото...

Кимон изчака гоблините да се отдалечат малко за да намали риска да го забележат и... формата му се разми леко, после започна да се променя... Когато приключи тръгна, все още по тавана, след тях като поддържаше разстоянието така, че да е точно отвъд границата на светлината на фенерите. Вече бе решил ...

Ситуацията ставаше неприятна. Кимон се напрегна да се сети за описание на този "Леш Хаат". Нямаше откъде да знае, но гоблини бе виждал. Набързо си избра един и се приготви да го използва. Колкото до тези долу... щеше да изчака да тръгнат и да се движи възможно най-тихо в полумрака близо до границата...

[sblock]Нямаше голям избор. Ако се опиташе да мръдне щяха да го видят, да напада засега бе лудост. Все пак нямаше да остави спътниците си. Следеше враговете внимателно и обмисляше как да постъпи, но запази скритото си положение, засега това бе единственото, което му оставаше.[/sblock]

[sblock]Кимон не разбираше езика им. Нямаше как да узнае намеренията на гоблините, въпреки че надали бяха добри. Опита се да не мърда, следеше ги само с очи и все така бе готов да ги нападне ако преценеше, че има опасност, лудост беше, но друг изход не виждаше или поне другият изход не бе достатъчно...

[sblock]Кимон се сниши (по-скоро свиши) още повече и замръзна на място. Не се бе отдалечил много от спътниците си, но не знаеше какво се е случило с тях. В момента обаче всичко зависеше само от него. Следеше фигурите с очи и се стараше да не помръдва изобщо. Беше нащрек и искаше да използва предимст...

[sblock]Войникът продължи още малко по тунела напред. Внимаваше много, на всяка крачка бе готов да реагира на заплахата. Искаше да види докъде стига облака. Вероятно не бе много голям, възможно бе и да е било капан, да няма враг, но никак беше сигурен в това. Придвижи се леко в страни, не искаше да ...

[sblock]Да, ако изглежда, че праха изчезва близо до тавана Кимон ще се покатери. Ръцете са му свободни, след като оставиха тялото на детектива, когато чуха шума. Ако не изглежда да се изчиства близо до тавана ще пропълзи по земята докато излезе от облака.[/sblock]

Кимон се забави за миг, но като видя Гавлин се покри лице с наметалото си. После огледа коридора. Надяваше се да види докъде се простира. Може би близо до тавана или ниско над пода, а може би по далеч. [sblock]Няма да се колебае ако види, че близо до тавана има чист въздух. Ако края на облака не е д...

Кимон също се спря, помогна на Гавлин с тялото на Сирил, сетне се отдръпна настрана и се заоглежда. Пристъпи бавно до най-близката стена. Не каза нищо, Гавлин бе задал въпроса, който щеше да зададе и той самия. Погледна гоблина, а после отново потърси източника на звука.

Оппаа. Бях забравил аватарите... fixed.

За много години. Всичко най-хубаво за новата година... И лека работа на работещите

Кимон не се колеба много. Приведе се, огледа отворилия се проход и с жест покани Гавлин да му помогне с тялото на детектива. Сам той го подхвана откъм раменете и се приготви да го изтегли когато го поеме и Гавлин като очевидно остави Йо да е последен.

Понеже Боян е писал, че не е нужно да постваме празни неща - Кимон продължава да следи напрегнато гоблина, т.е. не прави нищо различно от досега. Ако е нужно ще го опиша.

Казвам само за да не се окаже, че се чакаме един друг.

Ветеранът се спусна при Гавлин и Йо и ги изгледа леко разтревожен. После впи изпитателен поглед в гоблина и без да мигне даже заговори: - Това звучи прекалено странно. Там не открих нищо, нито по зида, нито горе. Какво мислите? Според мен - да действа, а ние ще внимаваме. Стигнахме до тук, късно е д...

Кимон огледа набързо каквото можеше да види и се обърна към Йо и гоблина.

- Нищо не виждам. Как трябва да минем? Това единственият път ли е?

Набързо.

Кимон се поколеба за миг, но сетне рече:

- Гавлин, нека да се кача да погледна, вие дръжте гоблина под око. Може да е някакъв номер. Аз ще хвърля един поглед и после ще решаваме.

Кимон се приближи до стената и я огледа внимателно. Провери и здравината на зида и тухлите, можеше да се срутят с тях. После огледа осветения от фенера на Гавлин горен край.