Аксиом16 Приключение с меч и магия

Бронтулф не направи нищо, с което да си заслужи подозрението или агресията на псетата, които се разхождаха свободно из двора. Движеше се бавно, но с постоянна крачка, без да се оглежда, но с широко отворени очи, търсещи и най-малкото движение около него, без да излъчва нито за миг страх който кучета...

След като свали от гърба си ризницата, Бронтулф използва работната си униформа за да я завие в нея. Явно се опитваше да прикрие по този начин не особено тихия звук, който тя издаваше дори и когато бе притисната и от двете страни от груб плат. Сетне се извърна в страни, за да се увери, че спътниците ...

[sblock="За Водещия:"]В плътния мрак, който лампата на Кимон все още не бе разкъсал, може би боейки се подобно своя приносител да озари опасностите, които тъмнината прилежно криеше, Бронтулф се усмихна леко. Но това бе хладна усмивка защото знаеше добре, че ако заплашителния лай на песовете му бяха ...

Джуджето се огледа внимателно преди да приближи портите край порутеният тухлен зид, който бавно, но сигурно се бе стопявал през годините с всяко следващо взимане "назаем". Не искаше да бъде изненадат от проклетите псета, които макар и да знаеше, че рядко хапеха тези, които не проявяваха неблагоразум...

Сигурната крачка на Бронтулф следваше трудния път сред почти непогледните сенки, които руините хвърляха над улиците като фантастични чудовища, родени в болното въображение на нищетата. Там където се налагаше да се изкачва с усилие по разхвърляните останки от каменни руини без да разчита на помощ от ...

Устата на Бронтулф се отвори, за да продължи с пороя от догадки, които го бяха осенили в този момент, но незаинтересоваността на Сирил дойде изневиделица и го остави безмълвен. Джуджето хвърли един поглед към следователя и вдигна рамене, преценявайки, че в случая каквото и да каже, едва ли щеше да и...

Господа, тази седмица бяхме твърде несериозни и хич не ми се иска да продължаваме така. Колко нови постинга имаше изминалата седмица? Твърде малко, ето колко. Ок, чувствам се скастрен. Напоследък ми идват твърде много задължения, но слава богу вчера едно от тях отпадна. Днес възнамерявам да се вклю...

- Ясно е, а? - Подхили се с крайчица на извитите си тънки устни Бронтулф след като следователят приключи с излагане на неговата позиция относно предстоящата задача. Бе видно и за двамата мъже, дори и да не забелязаха изражението му, че джуджето не споделяше същата позиция. Никак даже. неприятният му...

Джуджето излезе извън сенките, които протягаха и отдръпваха трескаво воала си към несигурните улични светлини, след което продължи след Кимон, придържайки се към бързата походка на двамата мъже с леко прибягване между всеки няколко крачки; походка, с която бе привикнал в живота си сред далеч високит...

OOC: Искам да се извиня за отсъствието ми от играта за толкова дълго време, вниманието ми бе заето с работата по сайта на GamePlay и редица други професионални и лични ангажименти. Сега съм на линия и, надявам се, няма да забавям допълнително играта. Бронтулф не съумя да се въздържи да се изхили на...

Поредното изсумтяване от страна на джуджето бе знак, че бе приел отговора за достатъчно добър. Дребосъкът отстъпи назад и даде поле на следователя да излезе от сенките, но не прибра острието си. Държеше го извито и прилепнало на задната стран на китката така, че да не стои наяве и обтяга ситуацията;...

Бронтулф последва мълчаливо Кимон по стъпалата надолу, следвайки го с плавна, предпазлива походка с тежките си ботуши. Хвърли един последен поглед назад преди да слезе долу, изсумтявайки тихо, а след това се извъртя напред, търсейки с поглед Кимон. Отправи се към него, но само няколко крачки по-късн...

Несигурен в опасенията си, Бронтулф сбръчка чело. Той отново хвърли един поглед отвъд алеята и назад към пътя, водещ към посоката, от която бяха дошли, и изгуби няколко секунди във взиране и умуване над възможностите. Страховете му не бяха нещо, на което можеше да сложи намордник и да окаиши лесно. ...

Джуджето вървеше бавно под завесата на дъжда, извърнало поглед в страни и оставящо думите на Кимон да прелетят покрай моравите отверствия по главата му, изплашени от вида им, облян от пот и дъждовна вода. Макар и добронамерени, в един момент брътвежите на Кимон изопнаха нервите на Бронтулф и той изс...

Още преди нощният дъжд да забарабани отчетливо върху набръчканото му чело отвъд входната врата на сградата, в която неговият спътник се приютяваше, Бронтулф по навик се огледа във всички посоки, внимателно провярявайки дали някой не бе избрал да прекоси уличката точно в този момент. Макар и това да ...

Ноктите на Бронтулф зачесаха подутините около това, което бе останало от лявото му ухо, изхвърли последен поглед към скромната подредба на стаята докато Кимон бързешком се приготви и отправи към вратата. За миг му направи впечатление, че младоликия наемател изгаряше от желание да го разкара и това н...

Спартански подредената стая излъчваше сигурност и уют, която за момент се стори несвойствена за гологлавото джудже и шарещият му поглед, а липсата на каквито и да е открити и натрупани вещи наведе Бронтулф на мисълта, че спътникът му рядко се задържаше затворен между четири стени. Джуджето остана да...

- Може и да си прав. Дано си прав, де. - Джуджето претегли тезата на Кимон наум, оставяйки леко напрегнатия си тон да се разнесе без посока след няколко несигурни нотки, промъкнали се между думите. После се стегна. - Макар, Драконът да ми е свидетел, не бих се учудил ако ние сме само първата вълна. ...

Дюрхам Бронтулф, нарисуван от Тодор Илиев - GreatKhan. За разлика от класическите предизвикателни и маниакални погледи, които хвърля към художниците, този път гологлавото джудже е заразено от мрачни мисли, които го тормозят. Признателен съм на Тодор за труда, положен да вдъхне такава атмосфера и дет...

Макар нозете му да не бяха стъпили все още в каналите, Бронтулф вече отмерваше всяка една крачка наум, свикнал да борави по подобен начин с разстоянията по непознатите му улички на Ъндърлуук в посоката, в която Кимон го водеше към своя дом. Отбеляза си всяка пресечка, всяка по значима сграда, която ...

Дъждът продължаваше да се спуска пред погледа на джуджето, неуморно обливайки едрата му, посивяла от едва набола коса глава с хладни вълни и просмуквайки си дълбоко под катовете дебели дрехи. Бронтулф изсумтя и изтърска глава, с което запрати встрани някойко ручейчета, които се спуснаха по челото му...

Джуджето постоя още няколко секунди под безмилостния дъдж без да помръдне, взирайки се в сянката, хвърлена върху очите на Кимон от широкополата му шапка. Спътникът му имаше право - без документа си за самоличност всяка стражева проверка до Падналия или най-вече в обратна посока, би навлякла на група...

Бронтулф продължи още няколко крачки напред когато обясненията на Кимон изведнъж бяха прекъснати тъй внезапно, както и бе застанал на място. Джуджето го спогледа за миг докато рови в чантата, изсумтя леко и същевременно използва момента да се огледа настрани, и дори назад зад дясното си рамо, търсей...

Дали Бронтулф слушаше думите на Кимон бе трудно да се прецени, доколкото точно в този момент джуджето се бе извърнало главата леко встрани и ако някой се вгледаше отблизо лесно щеше да забележи, че малките присвити и черни като изстинали въгленчета очи на джуджето, скрити под подгизналите тежки вежд...

Бронтулф последва останалите навън, където задухата на Брелския сокол, примесена с тютюнев дим и аромат на разлято вино, отстъпи на топлия и просмукан от влага нощен въздух на Шарн. Преди да прекрачи прага кръчмата хвърли един последен поглед към кръчмата зад гърба си, а щом направи следващата стъпк...

Бронтулф изсумтя. Беше оставил Сирил и Кимон само за около минута докато огледа по-добре предложеното около бара, от който Гавлин бе направил своя избор, а те вече бяха започнали да си шепнат един на друг. Изгледа ги доколкото да им покаже, че е наясно с този факт. За миг се изкуши да последва Гавли...

Бронтулф не направи повече от две-три крачки извън сепарето когато Гавлин се насочи обратно, закупил каквото бе намерил за добре от съдържателя. Остави го да го подмине и да се върне в сепарето, през което време хвърли поглед към бара, опитвайки се да различи останалите предмети, а след това се върн...

Всъщност кредитите са си изцяло за Арабика, защото хора с идеи много, но да го направиш като хората - малцина са способни.

Бронтулф v3 от Арабика, която е използвала моя личен автопортрет като основа. Крайният резулат е зашеметяващ и най-близо до това, което е джуджето в главата ми. Сега само дано оцелее достатъчно дълго, че да си заслужи прекрасния потрет..

Бронтулф се опита да последва с поглед останалите. От сепарето бе невъзможно да се види каквото и да е било. Почувства се неудобно донякъде - бе стигнал дотам да се отнасят с него като с товар, който щяха да мъкнат надолу към каналите. Не че самият той им бе дал повод да мислят обратното, роди се ми...