Аксиом16 Приключение с меч и магия

Бавно и тегаво, но не съм се отказал.

Призовавам пред съда на Боговете лицето Амелия ин Куивиелин. Външен вид: - http://i10.photobucket.com/albums/a120/orehovka/scrap/Madness_caught_another_victim.jpg Пълно описание на героя - http://axiom16.com/forums/viewtopic.php?t=7342 , в поста на cherno_slance - има прецизно словесно описание, кое...

Хах, аз бих участвал.

Елфанката почти поддаде на... възпитанието си. В последния миг я спря смътна догадка, спомен... за нещо важно. Дъх по-късно си спомни - и се усмихна. Усмихна се въпреки болката. Бутна оръжието в ножницата му, разтвори нежните си, бели пръстчета от ръкохватката. После бавно се пресегна към острието н...

- До чисто. - тя леко повдигна едното си малко раменце. По-скоро в намек за жест, отколкото в истинско движение:
- Исках да го прибера в ножницата му. Оръжията трябва да... да се почистват, нали?

Мдам. Цаката е, че щитът не просто дава затруднение - той трайно увеличава БЗ/ тоест намаля стойността на атаката. Атака, която иначе би преодоляла ЗА на броните, заради щита може да попадне в тях. За разлика от ЗА на щита, ЗА на нагръдник и ризница не се настакват - въпреки че може да се носят едно...

- Жило - Амелия погледна събеседника си с чист, детски поглед - Шепот е прекалено опасен за създание със слаба душа. След кратък размисъл девойчето измъкна "жило" от ножницата му и разви капачето-противотежест. Показа на худжника кухата дръжка и финните нарези по острието. - Използвах го с парализир...

Това не бива да се пипа.

Амелия се поколеба дали да изчака идващите. Съответно да си понесе последствията или е по-добре да тръгне с вече бягащата си група. В този миг усети как нечия огромна ръка обгръща кръстчето й. Тя изохка. Хватката се затегна неприятно здраво. След това краката ѝ се отделиха от земята и тя започна да ...

- Не знам - вдигна рамене Игор. - Нещо се обърка и нямах време да я питам всичко. Технически, това беше лъжа - имаше време и прекъсна връзката, като забрави за голема. От друга страна действително не знаеше колко време имаше. - Когато я намерим ще я питаме. Сега предлагам да тръгваме - и с тези думи...

Безкирка погледна безпомощно към Здравка. - Нашите спътници все още поят животните, - подчерта Здравка. - Но ние можем да дойдем с вас. Далече ли е? - Ще поговорим с бирниците ви и ще се договорим как можем да си помогнем взаимно. Щом не могат да се справят с обири като този на заплатите, сигурно те...

Всички чакаха сина-та и общо взето скучаеха. Елфаната усети нечие безобидно присъствие и... - Мяууу - изненадващо се обади тънко гласче някъде от земята. Нещо малко и гальовно се оттърка в краката на Амелия. Тя сведе очи и видя бяла котка с черна маска на муцунката и изненадващо сини очи. Позна своя...

- Како Здравке, вземи моите - измърка Амелия и плахо протегна полупразна кесия* към сината. --------------------------- * мацата спечели май 97 медника. От тях 60 даде за ножниците си. Трябва да са й останали 37. Напълно достатъчно за скромно хапване. Ако по изключение Спас позволи пеене с търговска...

- Убедена съм, че сте права. - Амелия се усмихна мило на г-ца Сръчноврът - Вярно е, че само една порта работи изобщо, но другите ги заварваме заровени или заляти от тиня. "Разбира се, ако в онази първа нощ бяхме подобрили трайно обноските на Айканан... можеше да си спестим много криене и вървене пеш...

Сваляш гарда, Спасе, стегни се!

В твоя личен, разказвачески вариант на Магландиум... Толкин не се обръща в гроба, защото изобщо не съществува.

Откога елфическото наречие куеня е оркски език?
Заради тебе Толкин ще се обърне в гроба!


Сетих се как може да постигнем търсения от теб "терипратчетов" ефект. Наистина има начин, но трябва да поговорим на лична. Нека не спамим тук.

Амелия бавно, много бавно огледа опустошението около тях. После въздъхна още по-бавно: - Някой да огледа руините. Трябва да има следи накъде са завлекли раздробената скала. Желая да си поговоря със собственика на строежа. Покрусата от гледката на сечището й дойде в повече. Елфическото й сърце примря...

Събеседниците й откровенно си пречеха един на друг. Все пак Кимару успя да обясни, че Последата врата е мит. Тоест легенда как древните раси минали през мистични Порти в някакво "Отвъд". В този момент елфът допълни, че към изчезналите народи се числят и "коткоподобните". Благовъзпитаният гоблин учти...

- Милата тя - въздъхна Амелия с вбесяваща снизходителност - Напоследък й липсва късмет и добро настроение. Тя погледна към новите си събеседници и отново въздъхна. Този път в израз на дълбока загриженост и разочарование от устройството на Вселената. Големите й като на кукла очи изпърхаха с изумителн...

Девойката се усмихна сладко на гоблина:
- Не й вярвайте, тя така си говори. - ъгълчетата на устничките й потрепнаха насмешливо - Ако имаше надежда пръстенът да е отровен, щеше нарочно да гледа настрани.

- За мен ли е? - трогна се Амелия. Вещта наистина изглеждаше невзрачно, но не й даде сърце да откаже. Усмихна се и протегна изящно пречупената си китка. Взе украшението с връхчето на ноктите си и го разгледа отблизо. Нямаше съмнение - най-ценната част от подаръка беше доброто сърце на даващия. Можеш...

Амелия разпозна нахакания тип и си прибра самоуверената усмивка. Пазеше леко неприятни спомени от този човек. В една вече забравена кръчма негърът-бард прояви недостижими музикални умения. При това дори не разбра, че е смазал самочувствието й на бард. После с помощта на своите момичета-бодигарди отв...

`Айде бе хора, да мръднем малко действието, че да приключим.

Амелия прекрачи наперено прага и... спря. С някой неща можеше да се справи, с други не. Например на втренчените погледи отвърна с вирване на изящната си брадичка. И като изви малките си рамене така, че да легнат назад и едно към друго*. ...Но достигането на бар-а изискваше минаването през стена от в...

Елфаната се усмихна, без да поглежда към Безкирка. Сладкия й глас изрази фина нотка на разкаяние:
- Ах, колко съм виновна. Багажа ви ще пострада заради незначителната ми особа.
После се завъртя на върха на пръстите си, обърна гръб на сина-та и влезе в кръчмата.

- Вратлето ме заболя - изохка Амелия и деликатно докосна бялата си шийка. После вдигна лице нагоре и се усмихна на трола:
- Разбира се, аз и Здравка сме ти благодарни. Без теб градушката щеше да ни застигне в полето. - направи умолително изражение - Но те моля да помниш, че сме много по-крехки от теб.

Девойката осъзна, че мъжете тичат покрай , а не срещу нея. Това наложи преоценка на неодобрението й към тях. - Ах, милите... - гушна се под закрилящата мишница на Три Скали с типично котешко отъркване. Големите й, красиви очи се спряха тъжно върху търкулнатите в безсъзнание войници: - Могат да постр...

Амелия изобщо не хареса как наемниците тичат към тях. Изпита чувство на неодобрение* към тях. - Три Скали и металният голем да застанат с лице към нападателите - разпореди тя с нежното си гласче - Милейди Милва, Безкирка и Здравка да се приготвят зад тях за стрелба. Самата тя се прикри зад механични...

- О, ще ни заговорят. Боя се тъкмо от това. - отвърна Амелия и допълни- Предлагам да споделим с патрула почти цялата истина. Но не съвсем цялата. Младото момиче нацупи замислено устничките си. Изглеждаше мила и трогателно искрена: - Чистата истина е, че сляпата Съдба ни събра заедно. И ценим всеки о...

- Още път? - въздъхна тъжно Амелия - искам почивка, баня и чисти дрехи... и спокойна вечер в прилична страноприемница с чаровен бард до огнището. Толкова много ли искам.