Аксиом16 Приключение с меч и магия

Естел се приближи към масата под ръка със Сикар. Прошепна му едно "Благодаря ти", докато вървяха натам. "Здравейте. Нека се представя - аз съм Естел. Моля да ме извините за случката преди малко, но си имам своите причини. Мисля, че не е необходимо да ви безпокоя с проблемите си. Но мога да обещая, ч...

След като Сикар се отдалечи, Естел имаше малко време да си помисли над това, което се случи. Хм, определено си личеше, че Сикар е възпитан много добре. Тя беше забъркала каша, а той не само че й помогна да не направи някоя глупост и я нахрани със сладки, а сега отиде и при групичката, която за малко...

Готово, сложих си финансите в героя - имам 30 медника.

А между другото, няма да ме има до петък вечерта, и няма да имам достъп до нет най-вероятно. Дано това да не попречи на историята:)

"Благодаря ти Сикар, много си мил. А тези сладки са божествени, върнаха ми силите. Сега се чувствам малко виновно, че реагирах така". Естел се усмихна сладко и лека руменина покри бузите й. "Вече се контролирам, така че бъди спокоен. Няма да те излагам повече". И след това продължи. "Ще ти се доверя...

Естел се опитваше да успокои ударите на сърцето си. Сикар още я държеше здраво за ръката. "Успокоих се, можеш да ме пуснеш", каза тя, сядайки на първата свободна масичка. Определено му дължеше обяснение за държанието си. "Сигурно ме мислиш за луда, така да реагирам на случаен непознат. Но аз ти каза...

Ами да, то аз малко прибързах. Тъй-като твоя пост е последен преди моя Фобосе, защо не ги напишеш тези неща там? Така ще стане по-плавно. Ако и Разказвача е съгласен, разбира се:)

Бързата намеса на Сикар, осъзна Естел и тя отпусна ръката си. Отново се върна към действителността и видя, че се намира на средата на сладкишница, пълна с мирни хорица и дечица. Не беше тук мястото да си отмъщава. Но погледът й нямаше да се отдели от гущера. Чакаше да я предизвика, само да вдигнеше ...

Аз май малко прибързах с поста си:) Счетох че сте влязли в сладкишницата. Ако сметнете, че наистина съм прибързала. ще коригирам поста:)

Когато влязоха в сладкишницата, Естел се замая от приятната миризма на печени курабийки, захаросани плодове и всякакви други вкуснотийки, които гъделичкаха обонянието й. Внезапно в главата й нахлуха спомени от детството й, когато майка й правеше за закуска вкусни курабийки във формата на животинки и...

"О, да, добра идея. Тези фокуси, както ги наричаш, - Естел му се усмихна сладко - ме карат да огладнявам и ожаднявам. А това местенце там наистина мирише толкова апетитно. Нека си починем, а после ще потърсим и къде да отседнем. Имам чувството, че това ще е трудна задача, като гледам какви тълпи са ...

"Сикар," - обърна се Естел към спътника си с тих глас, недоловим за гостелничаря, който се чудеше какво си шушукат и ги гледаше с нескрит интерес - "Определено осещам, че тук е имало някаква магия, но не е това което си мислим. Този човек със сигурност не е под влияние на каквато и да е било магия в...

Естел погледна със съмнение гостилничаря. И на нея и се струваше, че той се държи странно, всякаш някой друг говореше с неговата уста. "Сега ще разберем..." Погледна гостилничаря, съсредоточи се и се опита да развали магията, ако имаше такава върху него. Правя Разваляне на магия с пълна концентрация.

Естел започна да губи търпение. "Извинете господине, какъв е проблема? Защо гоните този млад мъж от страноприемницата? Тук, в този град така ли се отнасяте към клиентите си? Нали не искате да разгласим из града, че гоните хората така? Мисля, че и двамата имаме дарбата да убеждаваме хората и определе...

Ето я Естел )

"Много ти благодаря, с удоволствие бих си взела" и си взе парченце плод, което на май беше кайсия. Или поне така изглеждаше. Не че имаше значение, нали беше вкусна.
"Много си мил." И го дари с такава усмивка, която би разтопила и камък. После се притисна малко по-близо до него, усещайки топлината му.

Хахахаха, добре го каза:)

Ама ти прегърнал ли си ме? Защото в поста не е написано

А и внимавай все пак, защото да не възприеме, че й пречиш да защити 3 малки беззащитни дечица от един ужасен гущер (както ще изглеждат нещата отстрани)

"Хм, какъв грубиан! Цялата ме изпръска с кал!"

Естел погледна Сикар и се зачуди защо й предлага да си почива. Беше пийнала само две чашки, което си беше нищо. Е, вярно, чувстваше се приятно замаяна, но нищо особено. "Предпочитам да дойда с теб, ако нямаш нищо против. Чувствам се много добре и мисля, че бих могла да ти помогна във фокусите. Между...

Естел се усмихна. "Честно казано, с удоволствие бих се присъединила към теб. Можем един на друг да си помагаме. И аз си търся занимание. А ако сме двама, ще е по-забавно", Естел се усмихна още повече. Май виното вършеше своята работа отлично. "Все още не съм намерила страноприемница, в която да отсе...

"Хмм, хубав фокус. Впечатлена съм. Ами, то обикновено и аз с фокуси се спасявам от проблемите..." И в този момент Естел протегна напред ръката си, обърна дланта си нагоре и от нея постепенно се надигна малко кълбо огън на няколко сантиметра от нея, първоначално топка, която постепенно придоби формат...

Ресторантчето беше много приятно, макар че й се струваше леко помпозно и твърде елегантно и луксозно. Стана й неудобно, защото досега не беше стъпвала в подобно заведение. Беше твърде скъпо за нея, а и не беше облечена подходящо. Но, какво да се прави, пооправи блузката си, приглади косата си и се н...

Червенина заля бузите на девойката. Ммм, за първи път срещаше такъв приятен и галантен мъж. Обикновено мъжете бяха грубиани и в най-добрия случай пияндета дето само едно искаха и нямаха достатъчно задръжки, за да го прикрият. Но този беше различен... Ох, не трябваше да се размеква, не и сега. Каквит...

"Да, с удоволствие ще дойда с Вас. Не познавам града много добре и определено бих се радвала да познавам някой тук. А вие ми изглеждате човек, на който мога да имам доверие." С тези думи, Естел тръгна заедно със Сикар към търговеца на оръжие. Вече беше забелязала, че той изглеждаше добре въоръжен и ...

Естел си мислеше, че е доста твърда жена и нищо не би могло да я размекне, но този галантен мъж я накара да се изчерви леко когато целуна ръката й. Но след секунда тя се овладя и със спокоен глас му отвърна: " Казвам се Естел. С удоволствие бих помогнала. " И застана леко зад мъжа, чакайки реакцията...

Естел вече виждаше портите на Брил. Навлезе навътре в града, озъртайки се за евтина станоприемница, в която да се настани за през нощта. Нямаше много пари и това беше една от причините, поради които въобще реши да дойде тук. Мразеше Брил с мръсните му улици, мизерията и най-вече това че тук се сбир...

Ето и статистиките на Естел: Име: Естел раса: човек физика: ръст 165 cm, тегло 55 kg, 20 години пари: 30 медника НИ: 1 жизненост: 41 ТЖ Виталност: 2 СК: 16 Кр: 12 Късмет: 5 Сила: 8 Ловкост: 6 Интелект: 12 Прецизност: 6 Издържливост: 5 ТД: 11 СУ: Магьосник: 12 Бърза мисъл: 4 Въстановяване на мана: 3...

Ето я и моята героиня. Статистиките малко по-късно. ЕСТЕЛ Гореше... Всичко беше в пламъци. Харесваше й да вижда сянката си, извисена над огъня. И тогава спомените нахлуха в главата й. Друго място, друга къща, друго семейство, и тя - едно малко дете, което загуби родителите си за една нощ... Селцето...

Аз също съм за ново приключение. Иначе за новак в това приключение като мен би било много трудно да влезе в историята и да прочете всичко което се е случило досега

Браво, страхотно описание!