Аксиом16 Приключение с меч и магия

Илидиан едва задържа челюстта си на място. Досега не беше чувал за подобни пътища, колкото и да се бе интересувал от подобни работи. Каквото и да беше това място явно магията се лееше от всякаде. Думите на Евросия просто минаха покрай ушите му, но той не им обърна внимание. Забрави какво беше нареди...

Унесът на евросия бе прекъснат от хващане за рамото последвано от един познат и спокоен глас. Илидиан бе застанал до нея и я погледна с лека усмивка право в очите.
- Не си ли спомняш какво каза Акабане отностно приближаването до арките. И за какви пътища става дума?

Илидиан за момент се почуди как оспяха само за 15-20 минути отново да се забъркат в неприятности. Огледа добре ситуацията, но все пак не предприе никакво действия, тъй като знаеше, че Акабане ще направи каквото трябва. Само застана чакайки развитието на действието.

- Да тръгваме, но за къде? Та нима някаде напред по пътя не ни чака огромен дракон искащ една от жените?

- Сега по-важно е да измислеим какво да дадем на дракона. Това е дракон и няма да се задоволи със нещо малко. А от теб, Риот, съм разочарован. Не може някакви си клечици да решават човешки животи. И съм обеден, че ако в снопа имаше клечка и за теб съвсем нямаше да си толкова съгласен.

Илидиан седна на един камък и мълчаливо заслуша другарите си.

Илидиан само се ядоса още повече от това:
- Никой не ми е ставал толкова бързо антипатичен, колкото тоя Акабане! И аз подкрепям идеяята да се оттървем от тоя!
Никой наоколо не беше виждал спокойния магьосник толквоа ядосан...
...освен когато безразборно избиваше съюзниците си.

На Илидиан изведнъж му хрумна една идея. Тя обаче едва ли щеше да се хареса на всички. Той се разкреща към керванът.
[sblock="за тези с елаффи над 6"]- Ей спрете. Може ли да поговорим за малко.[/sblock]

Илидиан се намеси леко разгневено:

[sblock="за тези с елаффи над 6"]- Трябва да измислим нещо. Не може току така да дадем жертва. А ти ми изглеждаш прекалено спокоен. Явно не те е грижа особено.[/sblock]

[sblock="за тези с елаффи 6 или повече"]- А би ли ни разяснил какво точно беше това.[/sblock]

Илидиан подскачаше още малко, след което се осъзна какво прави и веднага си стъпи и на двата крака, престувайки се, че нищо не се е случило.
- Интересен дракон. - след това направи една крачка напред, но реши, че е по-добре да поседне малко наземята поне докато другите тръгнеха.

Само да оточна, че битките не ги водя на ходове както е по правилата, ами по по-разказвателен начин, така че да не се усеща много системата. Попринцип такъв ми е стила на водене. За мен понятиоето система е нещо относително.

ПП Картата ще я пусна по-късно, че нещо се е прецакал ъплоада в hit.bg.

Магията се удари в най крайния, след което действието и се прекрати. Той понесе някаква болка, но забази самоубладание без да издаде и звук. Единственото, което подсказваше за изпитаното бе, че за малко се сви. Средния, който явно им беше шеф каза с тон не търпящ възражения: - Джудже, внимайвай! Ти ...

Иззад групата се чу писък. Всички мигом се извъртяха и видяха Ралира свлечена на земята. В гърдите и имаше забита стрела. Жената се давеше, явно във собствената си кръв проникнала в белите и дробове. Зад нея стояха три закачулени фигури, 2 от които бяха извадили арбалети. Средната нямаше оръжие, а п...

А аз гледам на моето действие така: Аз като играч съм обеден, че няма да се бием с този дракон, тъй като няма абсолютно никакъ6в снисъл. И единственото логично обяснение е, че просто някой до толкова е ядосал разказвача, че да иска да ни затрие. Ако бях на мястото на Илидиан сигурно щях да се попика...

Ларик само оглеждаше конете, като не боръщаше мн внимание на останалите:
- Мисля, че ви казах. Доста съм обикалял тези блата и вече съм идвал веднъж от както изчезнаха.

Ами водата е по-мътна, няма ги тия насекоми и тревичките не са толкова високи. Също така има на места и островчета от твърдя почва. Разни испарения. Абе няма много прилика

Илидиан доста се стресна при вида на драконите (то само един е дракона, но ОК - стреснал си се толкова, че за момент са ти се превидели няколко) . Той беше абсолютно сигурен, че нямат никакъв шанс, освен ако странния им приятел не беше полу-бог. Все пак неможеше да остави приятелите си. Отръпна се н...

Ларик ги водеше през блатата, като колкото по-навътре влизаше, толкова повече започваше да миришие на мърша. Миризмата беше просто отвратителна (всички, които имат обоняние над 2 са принудени да вървят с запушени носове, а останалите са просто изключително погнусени) . След известно време стигнаха д...

Нищо подобно. Просто в момента ви подготвям една изненада и ще продължим като е изцяло готова. Надявам се това да стане до края на деня.

Елфът се усмиха и каза:
- Почти човек? Това какво ще рече?

- Комплексари значи? И то заради ушите? - Илидиан се беше приближил вървеики до Евросия - Че какво ни е на ушите?
Едвам се сдържаше да не се разсмее на галс.

Илидиан само стоеше и гледаше с лека усмивка, чакайки да тръгнат.

Илидиан се вгледа в Ила и Акабане и само зачака, да види какво предстои. Явно тези хич не се харесваха.

Илидиан все така спокоен каза:
[sblock="за тези с елаффи 7 или повече"]- Кой е този Масака? С какво да сме загазили?[/sblock]

Гледам, че само 2ма си правят труда да пишем. Пред мен се изправят 2 доста серизони въпроса.
1. Интересно ли ви е изобщо или стилът ми на водене е прекалено муден?
2. При тези положения има ли смисъл да продължаваме?

С удоволствие чакам критики и рпепоръки .

Ралира малко се поколеба и тръгна след тях подпирайки с една папура в ръка.

Илидиан не беше особено изненадан от това, че тютюна беше сух. Явно тези същества имаха големи магически способности. [sblock="за тези с елаффи над 7"]- Вреден, но навик. Благодаря все пак. Да знаеш тука от къде мога да си набавя лула? - Би могъл да питаш някой от рибарите, но те ще се върнат чак до...

Илидиан взе тютюна и попита Ила:
[sblock="за тези с елаффи 7 или повече"]- Дали има начин да оставим това някъде на слънце да се суши върху нещо попивателно? Просто се нуждая от него.[/sblock]

Да попитам сега ли ще ни връщат предметите и дали някакви кесии с пари и подобни по нас са уцелели или
ще трябва всичко да заработваме.