Аксиом16 Приключение с меч и магия

Роши не бе много съгласна с тактиката на Естел щото го знаеше Уурик що за стока е и бе твърде вероятно липсата или недостатъчното количество на медниците да доведат до по-болезнени последици вместо да ги остави да си тръгнат по живо по здраво. Но тъй и тъй Естел бе почнала, момиченцето реши да помо...

Роши естествено нямаше пукнат медник у себе си, ама ей тъй на пук се инатеше на Уурик вместо да му го каже. Пък и знаейки какъв е, й беше ясно, че едва ли тъй лесно ще се отърве безнаказано, когато разбере истината. Въпреки силната болка от стоварилия се юмрук в коремчето й, Роши трескаво обмисляше...

Роши дишаше задъхано, а очичките й се бяха "вкопчили" в бая височкото момче. Фигурата му бе доста добре развита. Раменете широки и всяка фибра на тялото му излъчваше физическата сила, с която разполагаше. Не можеше да се каже същото за умът му, който може би по-малък и от на пиле. Бе достигнал почт...

Роши заора с петички в пръстта, докато елфа я побутваше към кладенеца. Тя се спря и го изгледа объркано. Едва ли тия елфи не знаеха,че в Брил няма вода, а пък и ако щяха да й показват нещо то едва ли щеше да е на дъното на тоя кладенец. Докато двамата се подхилкваха тя се огледа крадешком и драсна к...

"Във всеки случай да се изплъзна от един е по-лесно, отколкото да се изплъзна от много.." - мислеше си Роши.
- Добре. - смотолеви тя и се отлепи от стената, пристъпвайки към елфа.

- Успокой се сега! - потупа я малко неловко по гърба младежа и се провикна някъде навън към тъмния заден двор. - Погрiжете са за малката, а аз ще си "поговоря" с това животно. Бронирания я избута в тъмнината навън и положи ръка на рапирата си като пристъпи към гущероида. На задната врата се подаде ...

Появата на този "Ангел Спасител" сякаш събуди Роши от кошмара. Инстинктът на момиченцето съзря избавлението в лицето на младия мъж. Макар че, при създалата се ситиуация дори и най-дрипавия просяк щеше да й се стори най-храбрия, най-доблестния и най-способния да я защити рицар. След кратко колебание...

Чувайки думите на гущера сякаш целият стрес от случилото се се отключи и Роши ревна с цяло гърло. Сви се в ъгъла и телцето й се разтрисаше от връхлетелия я ужас. Самия факт, че всички излязоха и я оставиха насаме с гущера я паникьоса още повече. Тя започна да се приплъзва бавно по стената, дерейки с...

Liu написа:Тези на вратата би трябвало да го видят да.А иначе(кога Крис е бил в храстите?!) една крачка(крачка и половина) не отива до самия труп,просто се приближава леко.

Съгласна! Не храсти, а скривалище..

А до трупа НЯМА как да отиде. Това вече е станало ясно надявам се.

Направи една крачка към трупа. До скоро трупът беше на прага на къщата, а Грегор го е внесъл вече в самата къща. Вратата още не е затворена. Ти доколкото разбрах си на няколко метра от самия вход на къщата. Колко пристъпва Крис всъщност? Изправя ли се? Излиза ли от храстите? Виждат ли го тези на вр...

След ставането на Грегор, Роши се бе барикадирала зад един стол и гледаше уплашено развоя на събитията. Чувстваше се по-сигурна след като задната врата бе едва на няколко крачки от нея, а тя помнеше, че Артур не я бе залостил. Смяташе, че бягството й бе в кърпа вързано ако речеше да опита, но за мом...

Роши извърна поглед към вратата, а гледката, която я "посрещна" замрази звънливият й смях. Бликащата кръв на Камелот, окървавения гущер, червената вадичка, стичаща се по дъсчения под.. Тя изпищя и се спусна към Грегор, изтръгвайки го от задълбоченото четене. Ръчичката й стисна дрехата му в юмруче, д...

Ей го Батко бе!

Защо оставам с впечатление, че тъпчем на едно място?

- Че защо да живея при леля Мър? Аз си имам моя си къща.. Е, ходя й на гости от време на време разбира се.. Прави страхотна торта.. просто да си оближеш пръстите.. Всичките съседки й искаха рецептата ама само тя я прави толкова хубава! После Роши се изхлузи от стола и изприпка при Артур. - Артур, а ...

Роши извърна главица към Сикар. - Е, че не ги познавам.. От къде да ги познавам? - сви рамене тя. -Обещах му - посочи с пръстче гущера - че ще го заведа при Камелот и толкоз. И после ще си ходя. Това после не беше измерено в точен времеви диапазон, тъй като Роши добре помнеше последното си гости при...

- Да, може да се каже, - предпазливо отвърна Шакти и хвърли бърз поглед към Сикар. - Но почакай, наистина ли нямаш родители? Тогава сигурно някой друг се грижи за теб? - Че аз да не съм малка?! - сопна се момиченцето. Явно беше, че гущера без да иска бе засегнал гордостта й. - Ако искаш да знаеш аз...

Роши се бе вглъбила в ожесточените усилия да върти кълбото от ламарини и много се кефеше как проскърцваше от време на време.. Беше му натиснала поставката с една ръчичка, за да не мърда, а с другата го пяркаше така че то се въртеше все по-бързо и по-бързо. След известно време загуби интерес... както...

Уличката бе някак странно опустяла след изсипалите се преди малко скандиращи твари. Но това бе явно едно от т.нар. затишия преди буря. Роши стоеше там и нетърпеливо се въртеше. Погледна с раздразнение към групата нови клиенти на леля Чери. Бяха се оплели в типичните дълги и безсмислени разговори, ко...

- Ай, да те водя при Камелот. - погледа й за миг се спря върху останалите, после сви рамене и добави с тон, в който личеше, че й е абсолютно все едно. - Ако сте навитак може и вие да дойдете. Роши прекрачи прага и уверено закрачи по китната калдаръмена пътечка... Сега, мисля, че се бяхме запътили д...

Милата старица се усмихна на младежа докато прибираше париците му. После затъркаля облото си тяло към отсрещната страна на сладкишницата, оставяйки групичката с неприятното чувство на лекота в джобовете им, но все пак със странно удовлетворение в стомасите. Роши се изхлузи от стола, побутна с пръстч...

Роши се бе опънала блажено на столчето до Грегор, изпружила крачета, а коремчето й образуваше смешна заобленост под тънката блузка. Друго си беше да замажеш всички погълнати сладки с ш'око лад-овата глазура, мислеше си тя. Думите на гущера я изтръгнаха от ш'око лад-овия транс. Тя с неохота се понади...

Роши с бързо движение отвори капака на торбичката си, а Църко сякаш по команда се стрелна вътре. Бързо прецени ситуацията и отчитайки, че едва ли тичането на един крак ще е особено бързо, а при все това оставането на такова близко (опасно) разтояние от разярената сладкарка не би било здравословно ни...

- Тази е дето ме пита. На нея живее ама чак на края й. - рече Роши.

Роши погледна признателно гущера, после бръкна с ръка в торбата, извади мишока си и го тупна на масата, насочвайки муцунката му към чинийката с мляко. Плъхчото подуши с треперещи мустачки и определено си личеше, че не му пука от многолюдната компания. Той започна да лочи звучно, образувайки малки въ...

Роши продължаваше да преживя без изобщо да обръща внимание на разговора им. Сега по-важното беше да унищожи максимално количество сладки тъй като такава възможност рядко й се удаваше. За да не я сметнат за твърде нахална, тя беше сметнала, че награбването на 2-3 сладки във всяка ръка е напълно в ред...

-Мхм.. - чу се нещо като изсумтяване от устата на Роши, докато се бореше с трошливата сладка, която току що беше обрекла на продължително дъвкане. - Зигмундфройд я знам. Тя е оная дългата улица дето минава през цял Брил и излиза даже извън него. Ма тоз номер, де да знам.. - Момиченцето сведе малко з...

- Ми не виждаш ли? - Роши извърна главица към квадратните прозорчета на Сладкишницата, през чиито свето-сини перденца би трябвало да се вижда част от улицата, но точно в този момент заради преминаващото гъмжило от всякакви същества (хора, джуджета, гиганти, елфи..всякакви) не се виждаше дори късче к...