Аксиом16 Приключение с меч и магия

Хърррр, мърррр

След като прочетеш магията от свитъка, тя си се проверява за успех по обичайния начин, просто независимо от успеха, свитъка изгаря и не можеш повече да го използваш. Затова е най-добре ако имаш необходимото МУ за съответното ниво магия в дадената школа, да отделиш нужните ТР-та, за да си я научиш.

Естел се възхити на смелостта на момиченцето. Когато Уурик посегна, тя инстиктивно обгърна момиченцето, за да го защити от удара. Но така и не се наложи, защото нечие тяло тежко падна върху хлапака. Но нямаше време да го разгледа, защото в гърба й се заби Гущера. И беше видимо изплашен. Имаше защо ...

Работата започваше да загрубява. Нахалния хлапак май имаше предимство в момента. Естел можеше за секунди да ги разпръсне, но все пак бяха деца и не искаше да пострадат. Но ситуацията започваше да я притеснява. Дали нямаше момчето, което се криеше на покрива да им помогне ако нещата станеха напечени...

Естел се притесни. Не беше свикнала да я свалят хлапета. Изчерви се при наглите думи, които й каза на ухото. Но скоро моментната изненада премина и тя се взе в ръце. Хм, какво си мислеше този хлапак да я сваля! После го отблъсна с двете си ръце и с ядосан глас му подвикна: "Хей, можеш само да си меч...

Естел почваше да се изнервя. Беше чувала много истории за този град, но определено не бе очаквала толкова напрегнат ден, изпълнен с опасни случки и дори смърт. Тогава видя момчето което мислеха за замесен в убийството на Камелот, да се измъква в олелията. Никой не го забеляза. Поколеба се за миг да...

Чакайте, чакайте... Нека погледнем нещата от другата гледна точка. Ние, горките приключенци, изпълнени с желание за велики и благородни дела - да помагаме на невинните и да защитаваме беззащитните, ни се струпаха всички беди, които Вилорп спомена (за което "благодарността" на дамата беше изразена са...

Естел беше искренно изненадана как Грегор се застъпи за нея. Не очакваше такъв жест от страна на мълчаливия им спътник. Беше много благородна постъпка. Колкото до Сикар, определено се почувства разочарована от реакцията му. Дори, ако беше възможно, това още повече я ядоса. Очакваше повече от него, с...

*цветът отново става черен* Естел извади рапирата си, с което си спечели само презрителна усмивка от самоуверения младеж, както и излизането на сцената на гигант с двуръчен топор и едни леко притеснен елф, който все пак бе заредил стрела на лъка си. Засега новопоявилите се бяха само до задната врат...

Естел почваше да се дразни. За първи път попадаше на подобен надут пуяк. Лошото беше че като гледаше компанията им, май и тримата заедно нямаше да се справят с него. Ех, ако не си беше хабила силите да впечатлява Сикар с разни фокуси... Е, помисли си тя, заслужаваше си. Къде ли беше той сега? Щеше ...

Пфу, колко е надут този, помисли си Естел. А и за кой се мислеше, така да я обижда. "Простолюдието", как си позволява. Но при следващия поглед Естел видя колко опитен боец изглеждаше и знаеше, че няма шанс срещу него. Беше най-разумно да се отдръпне от пътя му. Но тъй-като беше закърмена с чувство ...

Естел се зарадва, че Сикар беше толкова добре, че не само се съвзе бързо, но и скочи на крака и тръгна след нападателя си. Е, помисли си тя, можеше поне да благодари, но мъжете са си такива. А и сега нямаше време за сантименталности. Поколеба се за миг дали да тръгне след него, но после си спомни, ...

Естел видя как ножа се заби в гърдите на Сикар и той падна на колене. Изпищя. Ужас обзе съзнанието й. Стана толкова бързо... Клекна до него, погледна го. Беше жив, слава на боговете. С пресипнал от притеснение глас се обърна към него "Сикар, добре ли си? Зле ли си наранен?", като същевременно прегле...

Естел вече започваше да се притеснява. Сега и Грегор изчезна. Затова, след като се огледа наоколо и видя, че нямаше пряка опасност за другите в стаята, само каза на Шакти: "Моля те помогни на детето. То май те чувства приятел, така че моля те опитай се да го успокоиш. Аз отивам да търся Сикар." И из...

Естел се беше вече поуспокоила. Все пак беше виждала много подобни гледки и бързо се съвзе от изненадата. Прибра рапирата и отговори със спокоен глас на Шакти: "Ами, ние бяхме със Сикар навън, но аз не гледах към къщата през цялото време. Сега си спомням, че ми се стори, че виждам сянка, приближаващ...

Събитията се развиха бързо за Сикар и Естел. Тъкмо завиха иззад завоя когато чуха хлопане и гласа на възрастен мъж да хока момчето, с което се бяха запознали в къщата на Камелот. Най-вероятно, това беше самият Камелот, който се прибираше вкъщи. Те се спогледаха. "Тъкмо навреме дойдохме", усмихна се ...

Един възрастен човек се движеше по улицата, гушнал под мишница едър вързоп. Свирукаше си. Всъщност стареца бе доста жизнен за възрастта си, а и явно доста смел, защото малко хора биха се разхождали по панталони без крачоли или по-скоро с крачоли прерязани до коленете, ако не можеха да подплатят тази...

И така двамата излязоха навън, като първо учтиво се извиниха на всички и се уговориха да се чакат в уречения час отново в къщата на Камелот, за да разбулят мистерията на бележките. Няколко часа се разхождаха из павираните улички на градчето, наслаждавайки се на приятното време и на последните лъчи н...

Естел вече не издържаше да седи на едно място. Имаше доста време до идването на Камелот, а хич не й се искаше да го прекара в тясната стая на твърдия стол. Имаше далеч по-приятни начини за прекарване на 6-7 часа свободно време. Като си помисли това, мислите й директно я насочиха към Сикар, който сед...

Напълно съм съгласна с Асен и Ентити. Нека малко забързаме действието, че и аз имам чувството, че тъпчем на едно място. Така или иначе героите ни ще имат още много време (ако Разказвача не е решил бързо да ни утрепе, разбира се) да се опознаят

Естел почваше да вижда някои страни от характера на Сикар, които не й допадаха съвсем и й се струваха странни. Е, може би беше защото той беше от благородно потекло, а тя, макар че беше живяла повечето години в градче никога дори не бе срещала благородници, камо ли да говори с тях. Е понякога с маг...

На Естел вече й беше омръзнало да се мотаят. Интересно й беше да види този прословут Камелот и да разбере защо ги е събрал всички. Ето защо леко припряно се обърна към спътниците си: "Моля ви нека оставим приятните приказки за по-удачно време. Сега нека отидем при учителя Камелот и да се опитаме да ...

Сикар се обърна към гущера и учтиво му отговори: - Майстор Тумин е близък колега на моя учител. Той ме изпрати да го потърся ако идвам в града, за да го поздравя от негово име. Но както разбрах, той не живее вече в града. Така че предлагам да отидем до Камелот и да разберем още сега за какво се опит...

Естел тъкмо се чудеше какво е това нещо, по което всички се захласнаха, когато Сикар й пъхна едно венчелистче в устата. Ооооо, как се топеше в устата и какъв вкус и аромат имаше... Беше сладък и горчив, но така омаен. Никога не беше опитвала нещо подобно. Истинска наслада за сетивата. След като се н...

Аз имам само 30 медника. Малко трудно ще съберем толкова пари. Ама нали тази Чери каза, че тя щяла да ни черпи:)

Естел погледна леко ядосано към Сикар. Не обичаше да мами, а и в случая тъкмо й се струваше че е вразумила сладкарката, когато той се намеси с тази добре измислена лъжа. Но както досега й беше доказал, той добре се справяше с решаването на конфликтите по мирен начин, така че може би беше разумно да ...

Естел се изправи, обърна се към детенцето, погали го по рошавата коса и му каза мило и с най-спокойния глас, на който беше способна: "Спокойно, няма страшно. Сега ще оправим работата." И се обърна към разярената сладкарка, като застана между нея и детето. "Извинете ни за неудобството. Това е напълно...

След като всички си бяха сложили бележките на масата, Естел каза: "Хм, не ви ли се струва, че бележките са напълно еднакви? Явно е, че са писани от една и съща ръка. Освен това ми се струва, че само този, който ги е писал знае защо ни събира. Аз нямам никаква представа." Докато говореше, леден полъх...

Не се връзвай, в коментарните теми е важното да има интрига!

Напълно съм съгласна, важното е да се забавляваме

Цитат: "Разбрах от Сикар, че и вие сте получили бележки като нашите. Знаете ли кой би могъл да ни ги е изпратил и с каква цел?" Нищо подобно не съм й казвал! Подслушвала ни е ! хихихи, Асене, как да не си ми казвал, а това какво е :wink: -Опасявам се, че все пак ще се наложи да се запознаеш с гущер...