Аксиом16 Приключение с меч и магия

Избързал си, Спасе. Явно сме писали заедно.

Въпреки сеното, в плевнята си беше доста студено и Здравка няколко пъти се събуждаше трепереща посред нощ, мислейки си ядно дали е по-добре да умреш от студ или от глад. Когато навън най-сетне започна да се развиделява, тя нетърпеливо се измъкна от леговището, разтривайки изтръпналите си крайници. ...

Здравка се отдалечи от тъмната уличка на каменоделеца и се замисли как да прекара нощта. Беше сигурна, че градската порта е затворена, така че можеше да се измъкне навън най-рано на другия ден. Не бяха планирали да остават толкова дълго, дори ако Амелия беше успяла да се уреди с прословутата си бан...

Само четвърт час по-късно джуджето отново беше навън, отстъпвайки заднишком. Здравка беше имала смътните очаквания, че каменоделецът ще иска от нея изработването на сечива за работата си. Оказа се, че човекът не е точно каменоделец, а алхимик, специализирал в използването на каменна вода, който се ...

Здравка стоеше в тъмното петно под една надвиснала стреха и се терзаеше какво да стори. Отчаяно искаше да се зарови в дървените части и да остави спасяването на цирковите артисти на Безкирка, Флодур и останалите... но не можеше да се върне при Микаел и Амелия просто ей така и да каже "Дайте ми голе...

Здравка всъщност не заплака, независимо какво беше казала Амелия на стражите. Това, което чувстваше беше ужас и нещо опустошително голямо, тежко като огромната нагорещена наковалня на Бона, което си нямаше име. Тя вървеше трескаво из смълчаните улици, без да обръща внимание на района, като старател...

[edit]

Спасе, Микаел все още носи само алхимическите реактиви, а те бяха 17 кг. Частите за голема ще са готови след 1 час, така че няма нужда да се изхвърляш с теглото на раницата. П.П. Забелязвам, че започнахме да наричаме Микаел с постоянното нарицателно "щитоносеца" или "мечоносеца". Направо усещам как ...

- Тъ-тъ-ти съ-съ-си чу-чу-чу-чудовище! Въ-въ-вещица! - избухна Здравка, след като примига няколко пъти от наглостта на Амелия. - Здравке, стига! Достатъчно се накиснахме вече! - Микаел хвана джуджето за рамото и го разтърси. Случайно или не, беше избрал точно ръката, която държеше гаечния ключ. - Т...

Здравка направи няколко ужасени опита да препречи пътя на Амелия веднага щом разбра, че елфаната е решила да нападне гиганта. Искаше да извика "Спри!", но вместо това от устата и се разнасяше само накъсано съскане. Когато нацапаното с черна лепкава течност острие започна да свисти край ушите и, тя ...

- Злато да изпълни този дом до най-високите му тавани! - зарадвано възкликна Здравка, щом видя домакините. Не беше виждала джуджета откакто напусна Брил с приключенците. - Бона да държи ръцете ви здрави и халбите пълни! След кратка обмяна на ритуални поздрави, джуджетата се съгласиха да покажат пре...

Вчера се опитахме да разиграем социален дуел по импровизирана механика, базирана на идеите тук. Мога да споделя три мои наблюдения: 1. Трябва да има точкова система, с която да се измерва щетата. Вярно, звучи тъпо героят Х да изрича подигравка за "У"-щета и самочувствието на противника да намалява с...

[edit - Спасе, този можеш да го изтриеш]

- По-по-после, - отвърна Здравка. Амелия трябваше да се постарае повече, ако искаше да я отклони от пътя към голема с приказки за баня. Джуджето храбро нагази в калта и се насочи към тъмната врата, която бегло се очертаваше под светлината на газената лампа.

И да изсипя малко допълнителни идеи за обсъждане. Ако ще опитваме да емулираме същата механика от битките и за социални взаимодействия, трябва да помислим какъв да е еквивалента на оръжията. Това, което аз успях да измисля, е някакъв тип бонуси, свързани с личното излъчване, които персонажът може да...

Аз подкрепям. Моята идея също беше да има походово развитие на социалните ситуации така както са и бойните. Даже се опитвах да си представя социален двубой между персонажи със социални умения, като естествено успехът се определя според степента в която са успели да убедят присъстващата публика в иде...

- Зъ-зъ-защо тъ-трябва дъ-да по-постъпваме тъ-така с нъ-нъ-него? - притеснено рече Здравка. - Тъ-той нъ-ни пъ-продаде до-доста ху-хубави нъ-неща. Тъ-тъ-това бъ-беше до-до-добра съ-сделка. Газената лампа пред напдписа "Ела!" продължаваше да свети примамливо. Странно как градушката не бе успяла да сч...

След една прощална усмивка на Амелия, тримата се измъкнаха навън, местейки новите покупки ту в една, ту в друга ръка. Градушката беше спряла и беше оставила килим от ледени топчета по всички открити места. Къщите бяха мокри и димът от неизгасващите алхимически пещи беше станал тежък и мазен. - Накъ...

- Нъ-нъ-никакви тъ-тъ-такива, - отбранително се намеси Здравка. - Щъ-ще ку-ку-купуваме съ-само нъ-нъ-неща, къ-къ-които съ-са нъ-ни не-не-необходими. А-ако и-и-искаш дъ-дъ-да по-похарчиш въ-въ-всичките нън-ни пъ-пари, по-по-по-добре дъ-да ку-ку-купим ма-ма-материал зъ-за го-го-голема. И о-о-още съ-с...

Няма да откажа и ако спреш да наричаш Здравка "Безкирка". Трябва да и купиш риза сега.

Не мога да напиша просто ей така какво сме купили, защото парите са в Микаел, а Амелия обикновено винаги има мнение какво да се купува и какво - не.

Здравка се опита да се отдръпне по-далече от септограмата, но понеже и без това вече беше до вратата, се оказа блокирана от също толкова нуеспешно отдръпващата се стена. Амелия обаче явно или не чуваше, или не даваше пет пари за нещастната съдба на предишния собственик. Здравка дори изпита известно...

Здравка с признателност отпиваше от горещия чай с мляко и канела, смутено поседнала на столчето в ъгъла до вратата. Очите и не можеха да се откъснат от купчината свитъци с инженерни идеи, които гоблинът уж небрежно разлистваше и местеше от едно на друго място из магазина си. - А въ-въ-вие къ-къ-как...

А парите ни в кого са?

Всъщност ние колко пари имаме? Май няма да стигнат за схемата на голема?

Какво стана?

Здравка усети изкушението от втория списък като леко потръпване в пръстите на ръцете си, които неудържимо започваха да се разтварят с намерението да изсипят всичките налични пари на тезгяха на продавача. Изчервена и задъхана, тя сви дланта си в потреперващ юмрук и бързо дръпна Амелия към изхода. - ...