А уж, беше само цирк.

[Vilorp]

- Каква щедрост, каква щедрост - закланя се старчето когато и последната монета потъна в дебрите на дрипите му, а елфето проста махна безгрижно с ръка запленено от пиленцата, все едно не бе забелязало колко плати за тях. - О не не вие заслужавате нещо повече за щедрастта си...
И докато Сульо тъкмо запретваше ръкави и физиономия ☺ „Нещо много повече!”. Старикът извади една парче мърляв пергамент и го подхвърли на групата. Приличаше на старинна карта. Микаел се наведе да го вземе и покаже на сотналите а старикат продължи с благословиите и вметна:
- Младежи, – подхвърля просяка на изпроводяк - из околността се носи слух че търсят група от две джуджета, човек и някакъв предрешен гоблин, дето са задигнали някакви магически същества бъдете внимателни. Закашля се силно и добавя сякаш на себе си – Стария Уруг-ган днешния Костенвръх в Костените кули е много красив по това време на годината.

[Ivan_Helsing]

Флодур, който зяпаше с отворена уста, се осъзна и се приближи до просяка. Пусна двайсет медника в празната паничката му и каза:
-Предлагам ти три сребърника, ако изсипеш паничката в кесията ми.
-Нама ншда длага ми госпошо - усмихна със всичкия си зъб просяка - фече бехте прекалено шедла.
След това изказване протегна напред поничката си изсипа 25 покрити с патина медника в кесията, която Флодур беше подал. Джуджето погледна в кесията си където се мъдреха няколко монети, но когато вдигна самодоволно глава, от просяка нямаше и следа. Все едно никога не е бил там.

[Mordekai]

Амелия надникна покрай рамото на Микаел и огледа картата. Големите й, хубави очи проследиха разсеяно няколко сини и жълти нишки по зелената плът на света... и накрая взе решение. Изкашля се с тъничкото си гласче, привлече вниманието на останалите и предпазливо поде:
- За птица разстоянието от тук до Костните Кули е седемдесетина километра. Ние ще заобикаляме, ще се катерим нагоре и надолу, така че смело може да удвоим това разстояние. А сто и четеридесет километра пеша, с потери зад гърба ни... това не ми харесва. Предлагам да намерим пристанище южно от Брил и да се натоварим на някой шлеп. Ще платим на моряците, за да ни закарат на юг.
Здравка изслуша плана на елфаната и го сметна за приемлив. Понечи да изрази словесно съгласието си, но размисли и само кимна одобрително.
Микаел обаче имаше свой план:
- Не си подам по лодките. Без здрава земя под краката се изнервям. Потерята още ни търси нагоре в горите. Може да се отдалечим на юг покрай Охльова и съвсем ще ни изпуснат - щитоносецът по-скоро разсъждаваше на глас - Ако минем от източната му страна хем ще спестим път, хем ще сме далече от пътищата.
- От източната страна на Охлюва наистина няма пътища? - почти проплака Амелия - Това означава, че липсват страноприемници. Ще вървим през кал, прах и храсти. Без прясна храна, нормални легла и... и... некъпани!?
- От изток на Охльова има река и езеро, а от запад освен че също няма пътища и страноприменици реката е Лаория - в гласът на човека се промъкна нотка на страхопочитание. - Тя не е от реките, в които човек би се къпал.
- Някой ще ме просветли ли за чий @#%*$№@#! сме се затичали да катерим Костенвръх? - нетърпеливо се намеси Безкирка. Останалите я изгледаха неразбиращо. Изглежда всички до един бяха забравили, че джуджето се присъедини към тях едва преди броени минути. Както, впрочем, очевидно бяха пренебрегнали още един много важен факт. Вниманието на сината беше привлечен от Флодур, който нещо се суетеше край просяка. Изведнъж Безкирка се сепна.
- Мен повече ме интересува друго нещо. - впери тежък поглед в Амелия, като майка спипала немирното си отроче да рисува с шоколадени пръсти по най-хубавата й празнична бяла риза. - Защо по №%$& елфката току-що размени сума, с която бих могла да изживея спокойно старините си, за пет пухени топки и карта, рисувана по времето, когато пра-прабаба ми е търчала по плетени стоманени гащи с мляко по устата, на която карта, държа да отбележа, се забелязва очевидната липса на означения от типа "Х маркира съкровището"?

[Ivan_Helsing]

Флодур се ухили към Безкирка:
-А, какво е дала?
После обърна кесията и я изсипа на земята. Там лъщяха двайсет и пет медника и десет тулвара. Събра медниците и ги сложи в другата си кесия, после събра тулварите в празната:
-Странни монети. Накратко, като някой от нас бръкне да извади някаква монета, дори медник, ако в нас има тулвари първо вади тулвари. Коболдите, без да се обиждаш - обърна се към коболда в групата, - са се пооакали с изработката им. Затова Амелия изсипа парите, които бяха във вътрешния джоб на шлифера ми без да ме докосва. Щяха да са баси скъпите пилци... Та, предлагам или да заровим ксията някъде и после да си я потърсим като цялата тая глупост свърши, или да ги оставяме на земята докато даваме пари на някой, докато не намерим някой, на който да ги продадем. Всяка би трябвало да струва по два златника и половина само заради материала, а някой колекционер би трябвало да даде и още повече.

[Fobos]

Здравка попипа собствените си олекнали монети, които не се беше решила да сподели с кръвожадните приключенци. Все още бяха на сигурно място в пешовете на дрехите ѝ, скътани така, както едно много съвестно и уважаващо парите джудже може да ги скрие.
Повишаващият се тон на мърморенето, разнасящо се от Безкрика, я сепна и едновременно смути. Никой от останалите участници в нарасналата група не се канеше да отговори и серията от въпроси на безцеремонната сина заплашваше да се превърне в гневна тирада. Здравка се приближи до другото женско джудже и като измънка извинение за заекването си, се зае да разказва какво се беше случило. Дриадата скоро се присъедини към тях и макар да не каза нищо, съчувствено клатеше глава за потвърждение по време на целия разказ.

[Fobos]

- Не знам за вас, но аз имам нужда от почивка, - обади се Микаел след като групата най-сетне се отдалечи от просяка, пет пъти проверила дали всички монети са точно толкова, колкото са били и преди срещата. - Дори и три потери са по петите ни, не можем да вървим до безкрайност. Предлагам ви да се махнем от пътя засега и да възстановим силите си, доколкото можем.
Одобрително мърморене се разнесе в отговор на думите му. Групичката свърна към дърветата и известно време вървяха през гората, оглеждайки се във сички посоки. Накрая все пак намериха буйно дълбоко поточе, което някой обяви за извора на Брилската река и тъй като никой не възразяваше нито срещу името, нито срещу лагеруването до вода, стъкнаха малък огън и се разположиха под клоните на огромен дъб.

[Ivan_Helsing]

Флодур приветства идеята. Седна на поляната и бавно събу единия си ботуш и крака му след две секунди беше наобиколен от няколко дребни мухи. Събу и другия. Обърна се към Амелия:
-Ей, малката - това може би не беше най-добрата дума, която можеше да използва, защото тя обикновено стърчеше с две глави над него, - я дай тия пилища дето си ги взела да си оправя малко ноктите. Пък всъщност що не ги пооправиш ти, че аз съм един прост библиотекар и не съм свикнал с такива сложни изобретения, пък и не ми е добре за кръста да се навеждам - беше се ухилил докато говореше. Никое уважаващо себе си лади нямаше да си оскверни по подобен начин краката, но пък ного искаше да види реакцията на елфата.
Раздвижи пръстите на краката си към момичето. Кожата му беше изключително груба, а ноктите дебели, мръсни и растящи всеки в различна посока.

[Fobos]

Здравка с погнуса сложи ръка на устата си и извърна поглед.

[cherno_slance]

Амелия в този момент подравняваше дължината на маникюра си и беше заета да се любува на ноктите си. Искането на Флоуд в първия момент я вцепени и тя спря занятиято си, зяпна с потрес.... нещата по краката му.
След миг осъзна, че той се усмихва и то доста лукаво. Шегуваше се с нея и това докара весели искри в големите й, разкошни очи. Сладкото й личице грейна присмехулно:
- Всъщност съм съгласна. Ако първо си измиеш краката и ги изтъркаш с хума. - устничките й се извиха в ъгълчетата с надменна симетричност - Съгласна съм на този минимум от твоя страна, защото не раполагаме с ароматен сапун. После Сульо да ти ги подреже с брадвата... И съм готова да ти ги загладя с... с каменната пиличка.

[Ivan_Helsing]

Флодур не очакваше това от Амелия. Мисли няколко секунди и реши да контраблъфира. Изправи се и каза с лек реверанс:
-О, мис Амелия, нима ще окажете такава чест на един низък и мръсен библиотекар? - Едвам се сдържаше да не се засмее с глас. - Нима вашето крехко същество ще издържи на нечистата ми плът? За тази чест ще се измия не само с хума, но и с кръвта на хиляда девици! - Усет, че е прекалил, но не му пукаше особено. - А, ако не е твърде нагло от моя страна, ще ми покажете ли как правите нещата там, откъдето идвате? Искам да науча всичко за толкова извисените ви хигиенни навици.

[cherno_slance]

- Господин Флоуд, - Амелия също се изправи и направи изискан реверанс - Това с кръвта от девици ме разстрои, защото навява мисли за насилие. Знаете, че съм крехка и на външност, и по душа. Аз съм безащитно девойче и самата идея за причиняване на болка ми е чужда.
Тя го погледна надменно с хубавите си, нежни очи:
- Бъдете добър. Задоволете се с вода, хума и брадвата на Сульо...

[Mordekai]

Безкирка също гледаше в общата посока - в краката на Флодур. Като млада домакиня и съпруга беше успявала да предотврати подобни... израстъци по краката на мъжа си, но ергенския живот явно позволяваше на тези... образувания да придобият впечатляващи размери и форми.
- Флодуре... - измънка сината, - да ми беше син, щях да те опухам с точилката*... Сульо, остави брадвата, тук ще имаме нужда от ковашки чук.

------------------------
*предвид състава и консистенцията на джуджешкия хляб, трябва да се отбележи, че въпросната точилка ще да е имала внушаваща здравина

[Vilorp]

Сульо тъкмо ближеше едно засъхнало петно зайколашка кръв от ръкава на робата си, каквито имаше и по спътниците му. Да не си ял от два дни си казваше думата и въпросните петна стоящи повече то три месеца по не сменяните дрехи на групата вече изглеждаха наистина вкусни. Само Амелия се беше преобличала няколко пъти докато пътуваха от Дувал към Брил. По непонятни причини дори се бе опитала да отмие мазнината и потта запълваща порите на дрехите си и правеща ги ветро и студо устойчиви. А пък раната пролет не правеше Брилската река, която течеше наблизо много привлекателна, главно заради ледените късове подскачащи из бързейте.

[Fobos]

Не беше трудно окаяният вид на Сульо да трогне добродетелното джуджушко сърце на Здравка, въпреки неприятната тлъста миризма, разнасяща се на две крачки около него.
- Мо-мо-мо-може бъ-би нъ-не е зъ-зъ-зле да у-уловим нъ-нещо за въ-въ-вечеря? - предложи тя и измъкна прашката от раницата си. Изобретяването на мърдащи неща беше привлякло вниманието ѝ още в ранна възраст и това беше предотвратило рафинирането на стрелковите и умения извън случайното стреляне по парчета желязо в задния двор. Преди обаче да открие своето призвание Здравка често прибягваше до прашката, за да се защитава от братята си или за да отмъсти на някое устато хлапе от махалата, което беше проявило особено вдъхновение в подигравките си.
- Можем да наловим и риба, - добави Микаел, като се вглеждаше внимателно в потока. - Струва ми се, че ще успея да направя въдица от дълъг клон и връв, а за стръв все ще се намери нещо лъскаво.
Здравка се отдалечи от лагерния огън, присвивайки очи към притъмняващото небе. Дневните птици вече замлъкваха, но пърхане на крила все още се чуваше тук и там и тя няколко пъти стреля в шубрака без особен успех. Накрая обаче след едно внимателно прицелване къмечто излетя, разнесе се глухо "фуп!" и едра червеноопашата катерица тупна на земята под един дъб. Здравка бързо притича до улова, но за нейно смущение се оказа, че катерицата все още е жива, макар и зашеметена. Колебанието на младата изобретателка обаче трая кратко - та сграбчи животното за опашката и няколко пъти го удари в дървото, за да е сигурна, че нищо няма да мърда в супата. В душата на всяко джудже живееше преди всичко един прагматичен, оцеляващ и ценящ доброто хапване месоядец.

[Mordekai]

Безкирка се друсна тежко на един камък, изпружи крака и свали раницата от гърба си. Извади отвътре самун хляб и гладно го загриза. Кротко преживяше залъците, докато със задоволство наблюдаваше как по-младото джудже се опитва да уцели нещо в шубраците. За момент дори й дожаля за Здравка и почти беше готова да и предложи част от хляба, когато, за нейно изумление, Сръчноврът изтича в храстите и излезе оттам, победоносно размахала умряла катерица.
Безкирка погледа Здравка умислено известно време, след което внимателно загъна и прибра остатъка от хляба, изтупа трохите от себе си и се приближи към другарите си. Младата сина, в своята наивна доброта, явно беше решила да сподели улова с останалите. Да погледа как изгладнелите приключенци ще се опитат да си разделят една катеричка определено беше представление, което Безкирка не искаше да изпуска.

[Vilorp]

- Аха! - чу се победоносния вик на Микаел от към брега на реката и след малко човекът дойде гордо провесил улова си. Рибата имаше големи сини изпъкна ли очи разположени от страни на чукоглавата ѝ глава. От устата се подавахамножество множество остри като бръснач зъби. Една парка на гърба и две от страни, като опашката ѝ бе вертикално разположена. Кожата ѝ бе сиво синя на цвят и не беше покрита с люспи. Сильо се захили, а когато Здравка извади монокълът си да я разгледа по добре направо падна на земята.
- Какво бре! Не е толкова малка! И определено е по-добре от умряла катерица.
- Не знам, това че не стърчи от дланта ти когато я поставиш отгоре ѝ не означава и че е голяма... - погали замислено брадата си Флодур. - На мен ми прилича на малка чукоглавка - Sphyrnidae blainvilli ако не се лъжа.
- Аиййй! - изпищя Сульо докато се търкаляше по земята и привлече погледите на всички, а малкото бодливо свинче примигна срещу групата и бързо вдигна останалите си бодли, които не стърчаха от задника на гоблина.

[Fobos]

Като видя, че и риболовът не е дал желания успех, Здравка се приближи до другата сина и я изгледа осъдително.
- Нъ-нъ-нъ-не е лъ-лъ-ли ре-ре-редно дъ-да ръ-ръ-разделим вси-всичката на-налична хъ-храна по-по-по равно? - Гласът и трябваше да звучи строго, но всъщност излезе доста умолително. Ох. - Въ-въ-всички съ-са до-до-доста из-из-изтощени.

[Mordekai]

Безкирка я напуши смях пред праведния гняв на Сръчноврът.
- Велики ловци се извъдихте. Е, добре, - добави великодушно, - така да бъде. По равно. Половин хляб за мен, половин за вас.

[Fobos]

Лицето на Здравка грейна от благодарност.
- Мо-мо-мога дъ-да тъ-ти зъ-зъ-запазя о-о-о-опашката на ка-ка-катерицата, - предложи тя, за да покаже колко цени пожертваната половинка хляб. - Зъ-зъ-за у-у-украса нъ-нъ-на ша-ша-шапката ти.
После грабна отчупеното парче и се завтече към огъня, около който Сульо все още преследваше бодливото свинче с малката си ножка, сипейки люти закани. Останалата част от групата беше направила широк кръг около сцената и безсърдечно се подхилваше.
- И-и-и-изглежда дъ-доста е-е-едро, - каза Здравка като привлече вниманието на Микаел към уплашеното зверче, което се въртеше в кръг и тракаше с бодлите си. - Ако до-до-добавим и нъ-нъ-него, мо-мо-може бъ-би щъ-ще у-у-успеем дъ-дъ-да съ-се на-на-нахраним.

[cherno_slance]

- Момент, аз имам храна и ще я споделя с всички - разнесе се гласчето на елфанката. Тя помоли Микаел да й свали багажа от рамото си и затършува в торбата. Скоро откри и разпови последните две дажби - малко сушено месо с безрадостно безцветна повърхност и твърди като камък питки. За момент остана изненадана от тези кръгли, плоски неща. После си спомни как сината-хлебар й казва, че тя (Амелия) е симпатично малко хлапе. И заради това щяла да й даде нещо много по-специално от обикновенните банички, замесени с глупаво човешко брашно.
"Да, наистина ми е дала нещо специално... При това от искрено добро чувство към мен... а аз какво, да го смуча ли. Ако отхапя от това нещо ще ми трябват нови зъби".
- Сульо, може ли да начупиш това нещо с тъпото на брадвата? Ще нахвърляме парчетата в супата и ще омекнат... вероятно...
Гобнинът погледна двата предмета в скута й, замислисе и разсеяно си бръкна в носа:
- Я, глей ти! Тия работи са кат пилата за брадвата. Дай ми едното да си я наостря.
- Купих ги за храна, Сульо - укори го момичето
- Мне - ухили се зеленокожият - не си го купила, ма. Пробутали са ти ги.
- Прав си. - големите й очи се притвориха тъжно - Има известна разлика.
- Има - кимна събеседникът й - едно е да си сит, пък друго е да си гладен... и ся к`во?
- Мисля, че зърнах светлини наблизо. Вероятно е малко селище, от което ще напазаруваме. - елфаната се пресегна да постави джуджешката питка в казанчето, предвидено за катерицата. В последния миг размисли и се отказа:
- Някой ще дойде ли с мен?

[Ivan_Helsing]

Когато чу желанието на Амелия да пазарува, Флодур щеше да получи инфаркт.
-Ми как да не дойде някой с теб, ако те оставим сама ще има да изплащаме дълг двайсет години за едно парче хляб...

[Mordekai]

- Или по-лошо, за хамстер. Въобще, кой я измисли тая работа с общата каса?

[cherno_slance]

- Получи се от съвсем естествено. - Амелия изящно сви малките си рамене - Още когато дадох кесията си на господин Флоуд, за да ми я носи. После парите от продажбата на онзи меч останаха в него и това ми се стори разумно.
Тя млъкна за момент и разсеяно се погали по бузата с връхчетата на пръстите. Явно си спомни някаква по-предна мисъл, защото се усмихна на учения:
- Най-добре ела с мен в човешкото селище. Наистина не схващам ясно идеята на тези метални кръгчета.

[Ivan_Helsing]

Флодур извади кесията с тулварите и ги остави на земята край огъня*.
-Оставям ги тук за да не се получи пак някой гаф. Не ги пипайте, че ако момента съвпадне ще ги дадем за нищо. - После премина край Безкирка и й каза така, че само тя да го чуе: - Наглеждай ги - кимна леко първо към кесията, после към Сульо и таласъма.


*Тук се предполага, че сме запалили огън, около който да седим.

[Mordekai]

- Ааммммааааа... аз искам да отида на пазар с вас, не да стоя тука да бавя малчуганите! - Безкирка погледна укорително Флодур, опитвайки да покаже цялото си нежелание да остава в компанията на разните там неестествени твари. Дори беше готова да изтърпи присъствието на Амелия, но тролът й идваше малко вповече, a и коболдът и таласъмът не вдъхваха никакво доверие.

[Fobos]

- Нъ-нъ-няма лъ-ли дъ-да е мно-мно-много по-по-по-подозрително къ-къ-късно пъ-пъ-през но-но-нощта дъ-да се по-по-появат дъ-две джу-джу-джуджета и е-е-елфана? - обади се Здравка като местеше очи между тримата доброволци. - А-а и а-ако нъ-нъ-нещо съ-се слу-слу-случи, по-по-по-добре е дъ-да зъ-зъ-заловят са-са-само е-е-един о-от нъ-нас въ-въ-вместо тъ-трима.

[cherno_slance]

- Мъдро предложение. - Амелия се усмихна мило на Здрава. Започваше да харесва благия характер и предпазливост на сината:
- Проблемът е, че там има топла храна, меко легло и най-важното... възможност да намеря сапун и топла вана. Не мога да издържа на изкушението и искам да отида.

[Fobos]

Здравка не можа да удържи недоверчиво повдигане на една вежда. Като дъщеря на джудже, което въртеше оживена търговия с всякакви посетители на Брил, тя често беше виждала селяни от околните села, които идваха в града да напазаруват железария за стопанствата си. Онези от тях, чиято миризма издаваше поклонници на хигиената и любители на честото къпане, не бяха много. Откъде ли Амелия беше останала с впечатлението, че хората масово и редовно киснат във вани и пазят затоплени такива за всеки неочакван гост?

[Mordekai]

- Здравка е права. Според мен елфчето трябва да остане тук. Какво ще си помислят хората, ако видят две джуджета да се разхождат с елфическо хлапе посред нощ, - за разлика от по-младата сина Безкирка изобщо не се плашеше, че може да я обвинят в расизъм. Не е като да го криеше. - Освен това, ако си мислиш, че ще те чакаме да се нахраниш, изкъпеш, наспиш и да си вчешеш златните коси сто пъти, просто не си познала. Отиваме, взимаме манджата и се връщаме. Ако си толкова на зор може да ти донесем един калъп сапун.

[cherno_slance]

- Мога лесно да прикрия връхчетата на ушите си с прическата. - възмути се елфанката - За разлика от човеците, при нас ушните раковини винаги са малки и прилепнали към главата.
Амелия се усети, че в гласа й се прокрадват надменни нотки и внезапно млъкна. Красивото й лице придоби очарователно, смутено изражение. Засмя се леко засрамено:
- Може ли да не подхващаме темата коя раса е по-по-най? Обещавам да изглеждам и да се държа като обикновенно, човешко момиче... докато приключи посещението в селото...