А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пон мар 12, 2012 3:17 pm

- Бих предложил чаша ободряваш чай в колибата ми, която е съвсем наблизо - усмихна се благо магът и добави - или пък халба пенливо старокамъкмекподчуково, мисля че все още имам една буренце тъмно...

Безкирка не изтърпя и впи нокти в сърбящата я предмишница, отдалечила се вече на двайсетина метра надолу по склона...
...и следващата крачка я отведе на неприятно позната катранено черна земя, а срещу нея на малък пиедестал след руйните висеше едно огнено Око!
Безкирка се стъписва, оглежда се ядосано и започва да ръси сквернословия.
Окото търпеливо я изчака да додавърши поредната тирада след което кротичко каза... тъй де поне нещо в главата на Безкирка избоботи:
- Успяхте да изпълните мисията си и сега нашия велик господар е една крачка по близо до завръщането си. Назови наградата която желаеш краткожива и щея получиш преди да поемеш към следващата си задача!
- Не ти ща задачите! - намусено отвърна джуджето.
- Странно желание, наистна ли това би искала? - Прозвуча малко джински гласът.
Сината скръсти ръце.
- Ти май нещо се опитваш да ме изпързаляш.


В този момент Игор тръгна след магьосника и по пътя потупа Сульо по ръката. Не знаеше, че там има демоничен белег.
- Какво ис... - започна Сульо и довърши с поредица от сквернословия защото двамата с Игор се бяха озовали на неприятно позната, за гоблина, катранено чарна земя а срещу тях на малък пиедестал след руйните висеше едно огнено Око! С Безкирка пред него която също ругаеше.
-Добра ра... - започна Игор. - Къде... какво?
Окото търпеливо изчака Игор да се опомни, а Сульо да додавърши поредната тирада след което кротичко каза... тъй де поне нещо в главата на двамата избоботи:
- Успяхте да изпълните мисията си и сега нашия велик господар е една крачка по близо до завръщането си. Назовете наградата която желаете краткоживи и ще я получите преди да поемете към следващата си задача!
Игор се огледа и накрая реши да попита:
-Ъ... кой си ти?

- Няма такова нещо - прозвача в главите на тримата, но май това беше стара реплика към предходна на Безкирака. И веднага след това добави но само в главата на Игор:
- Желанието ти ще бъде изпълнено - изкънтя в главата само на Игор, а след това стой бе буквално пометен от вълната на знания и образи. Видя невероятни гледки, летящи машини, могъщи оръжия, забележителни произведения на изкуството, разрушеня, смърт, израстването на нов живот, стъпкването му, видя как братя и сестри се изправят срещу баща си, видя как се изправят едни срещу друг. Видя как лети между звездите... толкова много звезди... Видя баща си - изтъкано то мрак и есенция на злото видя как го заточиха от другия край на свесената, видя как капанът щракна. И ето на Дарт-Зул, заедно със 15 други братя и сестри бе създаден за д събира вярата, да я кондензира и с нейна помощ баща му да може да се върне от заточинието си.

[sblock="Системно за Игор"]Мяташ 4 зара когато правиш проверка за езици - включително древния и на жестовете, култура и обичай - за всички раси, древни знания, приготвяне на всякакви отвари - алхимични и билкови, при пеене и рисуване.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнениеот Mordekai » вт мар 13, 2012 3:09 pm

Здравка която все още седеше замаяна на мястото където само преди няколко мига беше вратата видя как изведнъж Безкирка се разтопи във въздуха, точно когато почти беше превалила една камара скали. Миг по-късно Игор протегна ръка към Сульо и двамата също изчезнаха с едва доловимо шумолене.
Здравка направи усилие да прибере обратно падналата си долна челюст и бавно се почеса по ръката с която бе хвърлила камъка.
И точно тогава гравитацията отново пое долната й челюст в лапите си защото Здравка се озова пред..., дори да звучи банално, едно доста голямо огнено окор сред древни руни с неприятно познат катранено черен цвят, точно както в един нейн сън преди... колко ливреме беше минало?
Нямаше много време да со опомни защото в главата й забучаха претствени слова, нещо за награда и мрънкането на Безкирка която упорито убеждаваше окото че е всъщност е ухо със сбъркан правопис. Освен това Сульо и Игор също бяха там.
Междувременно Игор се чешеше по новопридобития белег и размишляваше дали е сгафил или би могъл да използва демоничния пакт за добро. За съжаление знаеше, че демоничните пактове рядко водят до добро. Художникът се приближи до Здравка и каза тихо:
- Оня е Дарт зул, не знам къде сме, иска да освободи Ахра-ман. Нужна им е последната порта. Аз малко сгафих - вдигна ръкава на робата така, че да се види белега. - Внимавай с директните въпроси.
Здравка го изгледа учудено.
- Ъм, ъм, иначе вероятно бих попитала защо и защоточно сега, но тъй като не трябва, май всъщност не те питам...
- Така де, мен ако искаш ме питай, него не. Имаме по едно желание и явно и въпросите се броят. А защо - не знам. Предполагам, защото намерихме вратата.
Изображение


Върни се в “А уж бе проста работа”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост