Част първа (все още) - бунаците в Буна!
Модератори: Vilorp, Модератори
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин подочу нещо от мърморенето на Владислав и внимателно обмисли възможността да го перне по шлема. Не ще и дума, сега бе най-подходящия момент. Тъкмо повдигаше ръка, когато размисли. Благородникът щеше да поживее някой и друг ден...
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- dragon_destiny
- Чирак
- Мнения: 29
- Регистриран на: пет юни 18, 2004 8:09 am
- Контакти:
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
[sblock]
Не е Дао а Деа по вероватно щот Нао в момента е нейде с Негодяй [/sblock]
Ако Дао е Даарио, викай му занапред Даро ( с ударение на "о"-то;)). ако е Нао, едитни си поста:).gil-galad написа:Мразя да съм наи-отзад.-обърна се Хоудриц към Дао.
Не е Дао а Деа по вероватно щот Нао в момента е нейде с Негодяй [/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Пръчката подритната от Граил се превъртя и се заби пред краката на Владислав, но момчето ловко я прескочи след което отправи един сниизходителен поглед към гиганта. Чу се тупване и Сора който не бе толвова пъргав явно бе успял да се спъне. Владислав промърмоли нещо то рода на "какво говоря аз!?" и продължи напред. Джуджето не бе контузено, но определено бе изненедано от внезапната поява на пръчка в краката си.
Вече навлизаха в гората такава каквато е била създадена от Фанаар. Зеленината бе наситена, а птичките се надпяваха една друга. Негодяй присви очи и спря на място като Исмайл замалко не се блъсна в него, а Нао отскочи грациозно. Горянина помириса въздуха, докосна леко гъстата трева покриваща земята след което кимна.
- Тук ще поставите капана, Тинк и грозното моме да се заемат, мусколягите и другите да помагат, нии продължаваме напред, няма да идвате докато не се появи тая и ви каже че друида е изяден - посочи последователно към Нао и Исмаил. А сега действайте! - нареди с категоричен тон Негодяй и се отправи напред с целеустремана походка.
Вече навлизаха в гората такава каквато е била създадена от Фанаар. Зеленината бе наситена, а птичките се надпяваха една друга. Негодяй присви очи и спря на място като Исмайл замалко не се блъсна в него, а Нао отскочи грациозно. Горянина помириса въздуха, докосна леко гъстата трева покриваща земята след което кимна.
- Тук ще поставите капана, Тинк и грозното моме да се заемат, мусколягите и другите да помагат, нии продължаваме напред, няма да идвате докато не се появи тая и ви каже че друида е изяден - посочи последователно към Нао и Исмаил. А сега действайте! - нареди с категоричен тон Негодяй и се отправи напред с целеустремана походка.
Последна промяна от Vilorp на съб окт 08, 2005 4:58 pm, променено общо 1 път.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
В зелено за Нао Исмайл и Хоудриц
Негодая измери с поглед Хоудриц, а погледа казваше: навлек, без дори да го прикрива.
- Ако не беше се прабвал да помогнеш на Смехурко щях да ти кажа да си навреш една физиологична час в едно място..., но щом си тръгнал с нас ще вървиш и няма да се обаждаш. Ще ви заведа до Д`звера и ще дам шанс на друида да си каже каквото може с него. Ако не успее се надявай да бягаш по-бързо от него или от белязаната. А сега трай, не вдигай шум и се нареди до момето! - строго изрече Негодяй на едни дъх и продължи напред, а стъпките му почти не издаваха шум.
Тинк се зае да разопакова капана и да го напасва с помоща на Деа, гигантите се включиха дейно понеже повечето части тежаха с трицифрената си стойност.
- Грайл дръж това въже, Угайн дай да ти помогна с тя пръти - подвикваше Тинк и сновеше между всички - Хайде хвъщяйте въжето и опъвайте! Някой да донесе котката и да накара това проклето уфченчце да млъкне!
Негодая измери с поглед Хоудриц, а погледа казваше: навлек, без дори да го прикрива.
- Ако не беше се прабвал да помогнеш на Смехурко щях да ти кажа да си навреш една физиологична час в едно място..., но щом си тръгнал с нас ще вървиш и няма да се обаждаш. Ще ви заведа до Д`звера и ще дам шанс на друида да си каже каквото може с него. Ако не успее се надявай да бягаш по-бързо от него или от белязаната. А сега трай, не вдигай шум и се нареди до момето! - строго изрече Негодяй на едни дъх и продължи напред, а стъпките му почти не издаваха шум.
Тинк се зае да разопакова капана и да го напасва с помоща на Деа, гигантите се включиха дейно понеже повечето части тежаха с трицифрената си стойност.
- Грайл дръж това въже, Угайн дай да ти помогна с тя пръти - подвикваше Тинк и сновеше между всички - Хайде хвъщяйте въжето и опъвайте! Някой да донесе котката и да накара това проклето уфченчце да млъкне!
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Нао, която имаше известна представа колко бързо бяга Хоудриц, тихо му прошепна:
- По-добре остани при Капана. Ако после ме видиш, че търча като луда към вас, направи на агнето някаква магия с траен ефект, от рода примерно на забързване или забавяне, след което и ти бягай. До колкото разбрах, Д'Звера магията го привлича.
- По-добре остани при Капана. Ако после ме видиш, че търча като луда към вас, направи на агнето някаква магия с траен ефект, от рода примерно на забързване или забавяне, след което и ти бягай. До колкото разбрах, Д'Звера магията го привлича.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Даарио обаче мълчаливо го свали от там, след което го отведе настрани и му обясни,ч е скоро ще му предаде практически урок по "бягане с набоден задник".
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Негодяй се промъкваше като сянка през горските дебри, след него не оставаха никакви следи, дори смачкана тревичка, да не говорим за пречупено клонче. Ефекта се губеше в значителна степен задаради спътниците му, но все пак си струваше да се отбележи. Тримата, той, Нао и Исмайл достигнаха малка полянка. От прикритиео на ниските храсти те погледнаха напред. И тогава го вияха.
Капана бе почти готов трябваше само улейте да се закрепят и някой да качи тежкото гюле в кораната на дървото. Тинк се огледа за доброволци. Междувременно Владислав който бе пропуснал суетнята около установяването на съоръжението бе седнал до един дъб, кръстосал крака и си дялкаше нещо. До него нащо произнесе с гърлено ръмжене: "д`звер д`звер!?"
Беше голям, всъшност това е комплимент за големите, защото беше огромен. Гърбът му сигурно бе поне на метър и шейсе над земята, а разкрача му бе двоен. Гъстата козина бе зеленикава и на врата му оформяше нещо като грива от по две педи твърда четина. Главата бе масивна и широка поне два лакатя. Криви зъби стърчаха от муцунта. Пухестата опашка бе високо вдигната, а малките стръкчета на връховете на ушите придаваха някакъв гротески чар. В момента заравяше нещо в земята и мошните ми лапи, с по три пръста всяка, с лекота загребваха меката пръст.
- Сега е момента момоче - прошепна Негодяй, тикна в ръцете на Исмайл едрото парче месо и го избута на полянката - Д`звера се обърна рязко и впи жълтите си почти червени очи в Исмаил, вертикалните зеници се свиха и той преклекна готов за скок.
Беше малко, космато, рижаво и муцуната му всякаш наподобяваше космат крокодил. На върха на ушенцата си имаше кичурчета козинка които потрепваха леко. А жълтите очички гледаха с любопотство Куладра. Той се нахили и подвикна:
- Деа, една твоя роднина е дошла да те види
- Д`звер? - зачуди се животинчето и примигна
Капана бе почти готов трябваше само улейте да се закрепят и някой да качи тежкото гюле в кораната на дървото. Тинк се огледа за доброволци. Междувременно Владислав който бе пропуснал суетнята около установяването на съоръжението бе седнал до един дъб, кръстосал крака и си дялкаше нещо. До него нащо произнесе с гърлено ръмжене: "д`звер д`звер!?"
Беше голям, всъшност това е комплимент за големите, защото беше огромен. Гърбът му сигурно бе поне на метър и шейсе над земята, а разкрача му бе двоен. Гъстата козина бе зеленикава и на врата му оформяше нещо като грива от по две педи твърда четина. Главата бе масивна и широка поне два лакатя. Криви зъби стърчаха от муцунта. Пухестата опашка бе високо вдигната, а малките стръкчета на връховете на ушите придаваха някакъв гротески чар. В момента заравяше нещо в земята и мошните ми лапи, с по три пръста всяка, с лекота загребваха меката пръст.
- Сега е момента момоче - прошепна Негодяй, тикна в ръцете на Исмайл едрото парче месо и го избута на полянката - Д`звера се обърна рязко и впи жълтите си почти червени очи в Исмаил, вертикалните зеници се свиха и той преклекна готов за скок.
Беше малко, космато, рижаво и муцуната му всякаш наподобяваше космат крокодил. На върха на ушенцата си имаше кичурчета козинка които потрепваха леко. А жълтите очички гледаха с любопотство Куладра. Той се нахили и подвикна:
- Деа, една твоя роднина е дошла да те види
- Д`звер? - зачуди се животинчето и примигна
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Интересно животинче изглеждаше тоя Д'Звер, макар и не много впечатляващо. На Нао друида обаче и се струваше леко разтревожен, сякаш малко се съмняваше в собствените си възможности. А почнеше ли веднъж да се съмнява...
Е, поне Д'Звера не изглеждаше много бърз, с тея крачета крепящи това туловище. Май беше напоследък хапвал повече от здравословното.
За сега обаче, най-доброто, което дългокосата можеше да стори, бе да наблюдава.
Е, поне Д'Звера не изглеждаше много бърз, с тея крачета крепящи това туловище. Май беше напоследък хапвал повече от здравословното.
За сега обаче, най-доброто, което дългокосата можеше да стори, бе да наблюдава.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Исмаил бързо се овладя. Замръзна за няколко секунди, след което почна много бавно и с най помирителните движения да се приближава към Д'Звера. Беше виждал много животни, но едвам се сдържаше да не трепери. Спря на няколко метра от Д'Звера и зачака ръмженето да поутихне. След това много бавно вдигна парчето месо, така че Д'Звера да го види, и го подхвърли пред него. Д'звера погледна парчето с недоверие. След секунда-две го помириса. Накрая се реши и го вкуси. Хареса му и го изяде.
Сега идваше решаващия момент. Исмаил бавно се приближи към животното. Припомни си заклинанието за забързване за всеки случай, концентрира се и почна да шепти нещо. Д'Звера веднага заръмжа. Исмаил довърши заклинанието и попита:
- Разбираш ли ме?
Използвам "дива природа" за да не го провокирам докато се приближавам. След като се поуспокои правя разговор с животно с пълна концентрация.
Сега идваше решаващия момент. Исмаил бавно се приближи към животното. Припомни си заклинанието за забързване за всеки случай, концентрира се и почна да шепти нещо. Д'Звера веднага заръмжа. Исмаил довърши заклинанието и попита:
- Разбираш ли ме?
Използвам "дива природа" за да не го провокирам докато се приближавам. След като се поуспокои правя разговор с животно с пълна концентрация.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
През това време Кавлор се беше качил да съдейства с качването тежкото-нещо на високото-място и влагаше всичките си умения и познания в областта (6т) в това. Д'зветра не му правеше впечатление.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Деа се бе мушнала почти цялата под предната част на капана и грижливо проверяваше дали сглобките са добре внадени и загрижено опипваше всяка една с повишено внимание, за да е сигурна, че няма да я подведат, когато чу леко заядливото подвикване на Владислав. Докато се изправяше, установи, че това никак не е лесно, тъй като рижавите къдрици стърчащи безразборно от опашката й се бяха заплели в решетката и й костваше малко време и доста усилия, оставяйки снопче рижи косми, за да се отдели от съоръжението.
С бърза крачка се отправи към мястото, където бе Владислав, но едва направила няколко несързамерни подприпквания се спря. Е, това определено не й приличаше на нищо. Че беше бебе - беше ясно, но такова ГРОЗНО "бебе" определено не беше срещала преди. При все, че изглеждаше миловидно определено не й се искаше да рискува. Видя като на забавен кадър как Хоудриц посяга да го пипне и сякаш спонтанно го клъцна с репликата:
- Хоудриц, пази се, не го знаеш какво е и дали някоя ГОЛЯМА мама не е тръгнала да го спасява!!! По-добре не го пипай!
После погледна въпросително Влади:
- Туй дребусното от де се взе при тебе? Самичко ли довтаса?
С бърза крачка се отправи към мястото, където бе Владислав, но едва направила няколко несързамерни подприпквания се спря. Е, това определено не й приличаше на нищо. Че беше бебе - беше ясно, но такова ГРОЗНО "бебе" определено не беше срещала преди. При все, че изглеждаше миловидно определено не й се искаше да рискува. Видя като на забавен кадър как Хоудриц посяга да го пипне и сякаш спонтанно го клъцна с репликата:
- Хоудриц, пази се, не го знаеш какво е и дали някоя ГОЛЯМА мама не е тръгнала да го спасява!!! По-добре не го пипай!
После погледна въпросително Влади:
- Туй дребусното от де се взе при тебе? Самичко ли довтаса?
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Хоудриц спря ръката си точно преди да да докосне бебето, обърна се към Деа и се усмихна:
-Напълно си права скъпа,Деа.Но не бива да гледаш само от лошата страна на нещата.Помисли само.Ами ако малкото наистина се е изгубило и майка му го търси и ако това е причината за яростта й.Ако и върнем малкото тя може да ни пощади,а може и да не го направи.Не се знае.-след това погали внимателмо малкото и зачака да види какво ще направи то.
-Напълно си права скъпа,Деа.Но не бива да гледаш само от лошата страна на нещата.Помисли само.Ами ако малкото наистина се е изгубило и майка му го търси и ако това е причината за яростта й.Ако и върнем малкото тя може да ни пощади,а може и да не го направи.Не се знае.-след това погали внимателмо малкото и зачака да види какво ще направи то.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Даарио се беше хванал за главата и се търкаляше от смях на земята... внимаваше все пак да не се смее на глас. Не беше очаквал да срещне роднина на Кавлор...
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Благодарение на вишите си познания в областа на катеренето и поставянето на тежки предмети високо в клоните на дърветата Кавлор изтърва гюлето само два пъти, от които едва едния цапна Угайн по крака. Разбирасе след като изтърва за втори път глюлето Кавлор го последва, но Сора умекоти падането му, поради факта, че се бе зазяпал как гиганта подскача и сквернослови. В крайна сметка гюлето бе заредено в улея, но Кавлар като чели не проявяваше голяма охота да слезе на земята при останалите.
Курсива го чете само Исмаил, Негодяй също разбира езика на животните, нао чува само гърлено ръмжене.
Д`звера гледаше изпитателно Исмаил, сякаш го преценяваше колко калории има, месото което бе получил може и да бе имало някакъв ефект, но поне за сега той не си личеше.
- Пасът ли уфчете тррева - изръмжа д`звера - виждам мана в теб, кажи какво искаш прреди да я взема.
- Аидеее момчето изгоря - прошепна тихо Негодяй на Нао - измъквай се тихо, а след стотина метра се дигай и тичай като фурия, кажи им, че е мъжкар! А сега движение!
Междувременно малкото животинче издаваше нещо като мъркане докато Хоудриц го галеше.
- Не долетя от Колоса с метла - бе коментара на Владислав по повод питането на Деа.
- Оня тип пак получи припадък, знаех си аз че не е на дабре да взимаме епилептици... - подметна Куладра към Даарио.
Самия Даарио бе спрял да се търкаля и в момента гледаше от упор в две муцуни. Малки муцини, рижи, с доста неприятно изглеждащи зъби. И двете бяха прикрепени към копия на животинчето което Хоудриц галеше. А два чифта жълто червени очи се взираха в него с вертиканите си черни като морски дълбини зеници.
Курсива го чете само Исмаил, Негодяй също разбира езика на животните, нао чува само гърлено ръмжене.
Д`звера гледаше изпитателно Исмаил, сякаш го преценяваше колко калории има, месото което бе получил може и да бе имало някакъв ефект, но поне за сега той не си личеше.
- Пасът ли уфчете тррева - изръмжа д`звера - виждам мана в теб, кажи какво искаш прреди да я взема.
- Аидеее момчето изгоря - прошепна тихо Негодяй на Нао - измъквай се тихо, а след стотина метра се дигай и тичай като фурия, кажи им, че е мъжкар! А сега движение!
Междувременно малкото животинче издаваше нещо като мъркане докато Хоудриц го галеше.
- Не долетя от Колоса с метла - бе коментара на Владислав по повод питането на Деа.
- Оня тип пак получи припадък, знаех си аз че не е на дабре да взимаме епилептици... - подметна Куладра към Даарио.
Самия Даарио бе спрял да се търкаля и в момента гледаше от упор в две муцуни. Малки муцини, рижи, с доста неприятно изглеждащи зъби. И двете бяха прикрепени към копия на животинчето което Хоудриц галеше. А два чифта жълто червени очи се взираха в него с вертиканите си черни като морски дълбини зеници.
Сора не обърна внимание на погледа на Даарио, тъй като беше зает да мисли колко още лоши неща могат да му се случат днес. След дълги сметки той реши че не е възможно да му се случат повече. Точно тогава и той забеляза очите и си каза " Ех, а завърших математика с 4 "
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Двете животинки надвесени над Даарио се отдръпнаха леко от човека. изказаха по едно категорично и пискливо "д`звер" и едната изприпка на подскоци до Грайл за да подуши и него. Подскачаше доста чевръсто за размерите си. Другото пък се завъртя и дигна задното си краче, в красноречив жест какво се кани да направи, над лицето на все още лежащия на земята Даарио.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Изгорял бил? Не й харесваше идеята просто така да остави друида, ако ще да бе и някъв тип, който на практика не познаваше. Даваше си сметка обаче, че бе най-добре да последва думите на Негодяй. Погледна стареца. Можеше само да се надява, че горянина има някакъв план.
Нао тихо започна да се измъква.
Нао тихо започна да се измъква.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Негодяй знаеше че номера с хвърления камък няма да мине, затова реши да пробва нещо друго. Точно в краката на д`звера земята се раздвиши и се надигна една малка къртичина.
- Много ентин номерррр - зръмжа д`звера в лицето на Исмаил след катно погледна къртичината, сего друида можеше да усети дъха на гадинката, дъх до който небиваше да се поли огън.
"Така, това трябва да прикрие шума дето вдига момето" - каза си Негодяй и отново отправи взор към полянката.
Междувременно Нао бе изминала препоръчаните от горянина 200-тина крачки
- Много ентин номерррр - зръмжа д`звера в лицето на Исмаил след катно погледна къртичината, сего друида можеше да усети дъха на гадинката, дъх до който небиваше да се поли огън.
"Така, това трябва да прикрие шума дето вдига момето" - каза си Негодяй и отново отправи взор към полянката.
Междувременно Нао бе изминала препоръчаните от горянина 200-тина крачки