Далгадар Амон - Част втора
Модератори: Vilorp, Модератори
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Далгадар Амон - Част втора
"Обител на боговете" - това означава името на града в превод от стар човешки диалект, близък по звучене до елфическия. И точно тези думи са иписани със митрилени букви в бели мрамор на южната порта на града. Покрай групата приключенци се движижат "тълпи от хора" които се сгостяват все повече и повече откакто отминахте малкото градче Буков Дъбалник (джуджетата и гигантите още понамерисват на Октомврииска бира и примляскват сладко при спомена за двата дни прекарани в градчето). А ето сега се изправяте пред пъвия голям град от месец-два насам. На портала забелязвате дузина спретнати стражи с бели плащове и блестящи ковани доспехи в които можеш да се огледаш. Те учтиво упътват всеки от множеството поклоници към гостилници според възможностите на съответните.
- Стойте! - препречи се една блестяща алебарда пред Де`Амаг който вървеше начело - Това е Обителнта на боговете и никой нетрябва да остане скрит пред тях!
- Даааа...? - проточи Де`Амаг
- Ми... - малко се стаписа тража - трябва да свалите маските си, ако носите такива...
- Достопочтенни, сред нас няма никой прикрит... - започна стареца, но и з зад стражите излезе висок човек в бяло вълнено расо с извезаното 13 лъчо сланце на гърдите синволизиращо "Маговете на Орим", лицето му бе стого допълнително подчертано от късата подстрижка на косата му.
- Ами тези девте - кимна мъжът към Деа и Нао
- Но те не са... - опита се да вмъкне Де`Амаг
- Сага ще разберем, нищо неможе да остане скрито от "Откровението" - прекъсна го мъжът - Рижото, пристъпи напред!!!
Де`Амаг се усмихна благо и кимна на Деа да пристъпи напред прошепвайки й: "Откровение е проста разкриваща магия, нама нищо старшно!" Деа пристъпи леко сковано напред а мъжът дигна ръце над главата й и започна да мълви:
- Дегоба, троя дан Дегоба, разскрииии! - несе получи нищо, освен няколкото искрици в брадата на Сора.
- Къхъм - изкашля се Магът и започна отново - Дегоба, Троя Дан Дегоба, Разскриииии!!!! - сега и в брадата на Кавлор припукаха изскри, но ефекта бе същия Деа си беше Деа, сега просто не мижеше срещу човека. Той си пое дълбоко дъх, концентрира се изапочна наново почти извиквайки думите:
- ДеГоБа, Тоя Дан ДеГоБа,РазСкрииииии!!!!! - е сега вече имаше ефект, то оставаше ида няма при толкова голямо количество похарчена мана! Брадите на Сора и Кавлор придобиха "афро" ефект, Елфа го засърбяха ушите, на Нао и причерня, а рогата на гиганвтите са накъдриха, а да и дрехите на Деа изчезнаха оставяйки я дибидюс гола. след миг всички тези ефукти изчезнаха, освен бухналите бради на джуджетата.
- Странно, явно тя си е естествено гразна... - промълви сякаш на себеси чавека, след което посочи Нао - Ами другата!?
- И тя си е "естествено грозна" - заяви един властен глас иззад гърбовете на групата, Владислав излезе напред и отметна наметалото си. Митрилената ризница заблестя в в цветовете на изгряващото в този миг над дърветата светило!
- Нима ще посрамиш за втори път името на единствения!? Нима толкова гразна твар може да се имитира от нещо!? - ръката му сочеше Нао
- Кой си ти... - започна мъжът, но Владислав го прекъсна отново
- Виждаш ли това!? Виждаш ли това попитах!? - посочи Владислав герба на Дука на Мидена изобразен на ризницата му, човечеца кимна и опита да приглатне неуспешно
- Ние с чичо ми сме поклоници дошли да отдадът почит на Еднисвения, а тази паплач неверници - ръката му махна неопределено към групата - е назначена за наша охрана.
- Така че сега искам старшия офицер тук да ми се представи лично - Владислав извъртя рязко глава къв вдървение страж с алебардата, който леко изви очи към мага, а той му върна изпепеляващ поглед.
- Аз съм Борис Галанда... ваше благородие, с какво мога да ви помогна - леко сведа глава магьосника.
- Ще ни дадеш двама души за багажа, които да ни придрожъът до "Светлината на Орим", където ще отседнем...
- Но там няма места...
- Също така ще уведомите Жреца на Храма, че ще присъстваме на литургията му - продължи без да обраща внимавие Владислав - а и един от навлеците май имаше пратка да доставя, ако прияви желоние ще му дадете още едни човек да го придрожи до мястото!
- Ама... - започна офицера, но Владислав го подмина и прадължи навъртре към града, така че той кимна на двама от стражите да вземат по едрите торби и въздъхна доката групата пременаваше покрай него.
- Стойте! - препречи се една блестяща алебарда пред Де`Амаг който вървеше начело - Това е Обителнта на боговете и никой нетрябва да остане скрит пред тях!
- Даааа...? - проточи Де`Амаг
- Ми... - малко се стаписа тража - трябва да свалите маските си, ако носите такива...
- Достопочтенни, сред нас няма никой прикрит... - започна стареца, но и з зад стражите излезе висок човек в бяло вълнено расо с извезаното 13 лъчо сланце на гърдите синволизиращо "Маговете на Орим", лицето му бе стого допълнително подчертано от късата подстрижка на косата му.
- Ами тези девте - кимна мъжът към Деа и Нао
- Но те не са... - опита се да вмъкне Де`Амаг
- Сага ще разберем, нищо неможе да остане скрито от "Откровението" - прекъсна го мъжът - Рижото, пристъпи напред!!!
Де`Амаг се усмихна благо и кимна на Деа да пристъпи напред прошепвайки й: "Откровение е проста разкриваща магия, нама нищо старшно!" Деа пристъпи леко сковано напред а мъжът дигна ръце над главата й и започна да мълви:
- Дегоба, троя дан Дегоба, разскрииии! - несе получи нищо, освен няколкото искрици в брадата на Сора.
- Къхъм - изкашля се Магът и започна отново - Дегоба, Троя Дан Дегоба, Разскриииии!!!! - сега и в брадата на Кавлор припукаха изскри, но ефекта бе същия Деа си беше Деа, сега просто не мижеше срещу човека. Той си пое дълбоко дъх, концентрира се изапочна наново почти извиквайки думите:
- ДеГоБа, Тоя Дан ДеГоБа,РазСкрииииии!!!!! - е сега вече имаше ефект, то оставаше ида няма при толкова голямо количество похарчена мана! Брадите на Сора и Кавлор придобиха "афро" ефект, Елфа го засърбяха ушите, на Нао и причерня, а рогата на гиганвтите са накъдриха, а да и дрехите на Деа изчезнаха оставяйки я дибидюс гола. след миг всички тези ефукти изчезнаха, освен бухналите бради на джуджетата.
- Странно, явно тя си е естествено гразна... - промълви сякаш на себеси чавека, след което посочи Нао - Ами другата!?
- И тя си е "естествено грозна" - заяви един властен глас иззад гърбовете на групата, Владислав излезе напред и отметна наметалото си. Митрилената ризница заблестя в в цветовете на изгряващото в този миг над дърветата светило!
- Нима ще посрамиш за втори път името на единствения!? Нима толкова гразна твар може да се имитира от нещо!? - ръката му сочеше Нао
- Кой си ти... - започна мъжът, но Владислав го прекъсна отново
- Виждаш ли това!? Виждаш ли това попитах!? - посочи Владислав герба на Дука на Мидена изобразен на ризницата му, човечеца кимна и опита да приглатне неуспешно
- Ние с чичо ми сме поклоници дошли да отдадът почит на Еднисвения, а тази паплач неверници - ръката му махна неопределено към групата - е назначена за наша охрана.
- Така че сега искам старшия офицер тук да ми се представи лично - Владислав извъртя рязко глава къв вдървение страж с алебардата, който леко изви очи към мага, а той му върна изпепеляващ поглед.
- Аз съм Борис Галанда... ваше благородие, с какво мога да ви помогна - леко сведа глава магьосника.
- Ще ни дадеш двама души за багажа, които да ни придрожъът до "Светлината на Орим", където ще отседнем...
- Но там няма места...
- Също така ще уведомите Жреца на Храма, че ще присъстваме на литургията му - продължи без да обраща внимавие Владислав - а и един от навлеците май имаше пратка да доставя, ако прияви желоние ще му дадете още едни човек да го придрожи до мястото!
- Ама... - започна офицера, но Владислав го подмина и прадължи навъртре към града, така че той кимна на двама от стражите да вземат по едрите торби и въздъхна доката групата пременаваше покрай него.
Последна промяна от Vilorp на вт фев 07, 2006 8:16 pm, променено общо 2 пъти.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Деа - подвикна някой малка след като минаха през портата, тя се обърна и изписка:
- Смаридиус!!! - завтече се и прегърна човека - Какво правиш тук!?
- Някой ми каза че си изгубила "пътя" - кимна той към Де`Амаг, а стареца му отвърна с блага усмивка. деа гледаше ту него то Де`Амаг.
- Поговорете си, ще те чакаме в страноприемницата - кимна сареце и продължи след групата.
Малко по-късно, Всички бяха в общата зала на "Светлината на Орим", баха поръчали обилна закуска, а Деа се бавеше повече от час.
- Владислав загърни най-сетне тази ризница, дори в Обителта има алчност - направи му забележка Де`Амаг, след което се обърна към Нао и Даарио - Вземете това и наемете стай, после може да попитате за Капитан Георги Беневан, той ни е връзката тук и не споменавайте имете ми! Отивам да видя какво стана с Деа.
Стареца остави на масата пред двамата един сребарен Талер* и излезе.
*Талер - голяма сребърна монета на обръщение в Мидена с равностойност 147 медника.
- Смаридиус!!! - завтече се и прегърна човека - Какво правиш тук!?
- Някой ми каза че си изгубила "пътя" - кимна той към Де`Амаг, а стареца му отвърна с блага усмивка. деа гледаше ту него то Де`Амаг.
- Поговорете си, ще те чакаме в страноприемницата - кимна сареце и продължи след групата.
Малко по-късно, Всички бяха в общата зала на "Светлината на Орим", баха поръчали обилна закуска, а Деа се бавеше повече от час.
- Владислав загърни най-сетне тази ризница, дори в Обителта има алчност - направи му забележка Де`Амаг, след което се обърна към Нао и Даарио - Вземете това и наемете стай, после може да попитате за Капитан Георги Беневан, той ни е връзката тук и не споменавайте имете ми! Отивам да видя какво стана с Деа.
Стареца остави на масата пред двамата един сребарен Талер* и излезе.
*Талер - голяма сребърна монета на обръщение в Мидена с равностойност 147 медника.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- "ДеГоБа, Тоя Дан ДеГоБа,РазСкрииииии" - мрънкаше Нао. - Религиозни войори, дърти перверзници. Аз ако бях на Деа на мястото, след тоя трик очичките щях да му изпия на старика. Е зарад такива типове не следвам вяра, а само принципи. - Дългокосата погледна подхилващия се Даарио. - Добре де, дай да наемем стастаите и да го видим тоя Капитан Беневан где го и какъв е.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- Добре, имаш я стаята - отвърна му с изпълнен с любвеобилност глас Нао. - И да не забравиш пак да обсъдим пейзажа, като ти дойде утре сутришната тренировка.
отивам да наема стаите (на Владко каквато иска, но запазвам съседната за гигантите и/или джуджетата, в зависимос кой хърка повече)... после питам кръчмаря за оня капитан
отивам да наема стаите (на Владко каквато иска, но запазвам съседната за гигантите и/или джуджетата, в зависимос кой хърка повече)... после питам кръчмаря за оня капитан
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Пухкавия съдържател оведомява Нао че има две свободни легла в общата стая за по 20 медника всяко, като в цената не се включва нищо друго, а половината от не яе доброволно дарение за църквата. Но пък можел да им предложи сламеници в ктонюшната за по 5 медника на калпак, и отново отбелязва че в цента влиза само приспиването на закрито, а 3 от 5-те ще бъдат за църквата.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
За да не го протакаме три дни тоя разговор...
След като Нао е опитала какво ли не и пак не е могла да намери една стая на глезлюто, Нао подава на съдържателя един лист хартия та да напише причините за невъзможността, след което наема каквото има. Като уреди стаите пита съдържателя, дали знае някой си капитан Георги Беневан и къде може да бъде намерен въпросния.
След като Нао е опитала какво ли не и пак не е могла да намери една стая на глезлюто, Нао подава на съдържателя един лист хартия та да напише причините за невъзможността, след което наема каквото има. Като уреди стаите пита съдържателя, дали знае някой си капитан Георги Беневан и къде може да бъде намерен въпросния.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Кавлор мислеше да пообиколи града, та да си хареса някой господ и да стане Вярващ. Така де, той почиташе Ануб, ама тука надал иму имаха църква и просто не беше работа да му се молиш не в къща. Щеше той, ма видя, че Сора не е влязъл в страноприемницата и за да не го помислят за гадно джудже, Кавлор се намъкна вътре. Позавъртя се, пък се домъкан до Нао да види толкова ли пък е грозна, или хората са се объркали.
-КАКВО? Смяташ да вземеш на мен и на Влад легла в общата стая!? Нао, веднага се осъзнавай и вземай каквото заслужаавт велики приключенци като нас! Аз ще стоя тук да наблюдавам как вървят нещата.
-КАКВО? Смяташ да вземеш на мен и на Влад легла в общата стая!? Нао, веднага се осъзнавай и вземай каквото заслужаавт велики приключенци като нас! Аз ще стоя тук да наблюдавам как вървят нещата.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- Да ви настаня двамата с Владислав в общата стая? - чаровно му се усмихна Нао (добре де, ефекта не бе чаровен) - Не бих си и помислила нещо подобно. Ти, уважаеми Ковларе, получаваш прекрасен сламенник в конюшнята. Нали знаеш? Така си по-близо до света и това извисява душата.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Човечаца мига на парцали, явно опитвайки да си представи думата "подходящ" в изараза "ме е посъветвал да се срешна с него". Изфъфля че той често бил наминавал от тук и съдържателя с радост давал лептата си за църквата, както трябвало да прави всеки добър поклонник на Единствения, а днес даже щял да даде повече...
СТранно но дали заради 4000-дния гарнизон на Църквата на Орим и ли по друга причина в Далгадар Амон единствените харомове са посветени на въпросния Орим.
СТранно но дали заради 4000-дния гарнизон на Църквата на Орим и ли по друга причина в Далгадар Амон единствените харомове са посветени на въпросния Орим.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
"Всички храмове тук да са посветени само на Орим? Колко неоригинално!" й мина на Нао през главата, но тя изрече:
- Радвама ме, че сте така отдаден на цъкрвата. Та, по кое време наминава насам Капитанът и ако няма да е скоро - къде бихте ме посъветвал да се срещна с него?
От моя страна, всичко това се провежда като съвсем нормален разговор, без опити за излишна потайност или излагане на всеослушание. Все пак, нормалното е това, което най не се набива на очи.
- Радвама ме, че сте така отдаден на цъкрвата. Та, по кое време наминава насам Капитанът и ако няма да е скоро - къде бихте ме посъветвал да се срещна с него?
От моя страна, всичко това се провежда като съвсем нормален разговор, без опити за излишна потайност или излагане на всеослушание. Все пак, нормалното е това, което най не се набива на очи.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
- Този град е скапан - мрънкаше Угаин. - Обслужването е под всякаква критика! Богомолците трябва да са едни от най-заблудените същества, които можеш да срещнеш.
Гигантът се прозя отегчено.
- Хоудриц, ако желаеш мога да те придружа. Стига да разбереш къде трябва да отидеш.
Гигантът се прозя отегчено.
- Хоудриц, ако желаеш мога да те придружа. Стига да разбереш къде трябва да отидеш.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- dragon_destiny
- Чирак
- Мнения: 29
- Регистриран на: пет юни 18, 2004 8:09 am
- Контакти:
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- За какво е цялото това бързане - запъхтяно попита Исмайл щом се присъедини към подтичващата групичка. Беше ги зърнал да форсират извън града на скорос понесли само... ми всъщност нищо държаха единствено оръжията си в ръце. Затова и той се отказа то билкобера, прибра двата стръка ранилист в тораба си и пробва да ги настигне.
- Хайде по-бързо - подкани ги еднития от тримата стражи носещи отличителните знаци на Църквата на Орим - бели плащове с катарама изобразяваща светилото.
- Ама... - започна отново Исмаил, но бе прекъснат от Кавлор
- В града имаше експлозия, така че "добрият" капитан Беневан ни изрита заедно стия тримцата към входа на катакомбите кажи речи веднага щом се върнахме от обиколката из града, дори багажа неможахме да си земем...
- Ето го входа, побързайте скоро ще се затвори - прекъсна мрънкането на Кавлор стража и посочи напред. А там в речния склон зееше гладното черно гърлото на широк дзидан тунел, по дъното на който изтичаше гъста белезникава и зловонна течност. Отвора бе почти на полувина затворен от гигански монолитен блок, който бавно се изтъркулваше пред него със сигурноста която може да има само метър и полувина дебел камак.
- По никой начин невлизам там - категорично заяви Владислав прикрил ноздрите си с бяла копринена кърпичка, двамата гиганти се спогладаха над главата му, нахилиха се злорадо и подхващайки го под мишниците го внесоха навътре в канала, отривайки рамене от двете му страни и леко привели глави за да не стържат в тавана му. Е разбирасе в комплект с виковете и сквернословията сипещи се по техен адрес от височайшата особа.
- Хайде не се мотайте - подканиха Нао и Даарио останалите от групата след което ги последваха в тъмия коридор. На входа Даарио се спря и запита:
- А как ще излезем...? - въпроса бе съвсем намясто защото монолита бе закрил повече от 2/3 от отвора
- Когато намерите Орим той ще ви покаже пътя, също така можете да го поставите от вътрешната страна на монолита, във вдлъбнатината с неговата форма... това също помага... - в този момент дойде кониик.
- Сър, разрешете да доложа - запъхтяно избълва младежа скочил в движение от коня.
- Говори! - кратко изрече офицера
- Експлозията е била в Белия храм на Орим... сместа е била окрита в пакет предаден на един от жреците в хама... - започна той
- Същия където заведоха новодошлите - изговориха в един глас стражите и се извърнаха към отвора, който в този момент се затвори пред погледа на Даарио и мрака стана по-черен от катран.
- Хайде по-бързо - подкани ги еднития от тримата стражи носещи отличителните знаци на Църквата на Орим - бели плащове с катарама изобразяваща светилото.
- Ама... - започна отново Исмаил, но бе прекъснат от Кавлор
- В града имаше експлозия, така че "добрият" капитан Беневан ни изрита заедно стия тримцата към входа на катакомбите кажи речи веднага щом се върнахме от обиколката из града, дори багажа неможахме да си земем...
- Ето го входа, побързайте скоро ще се затвори - прекъсна мрънкането на Кавлор стража и посочи напред. А там в речния склон зееше гладното черно гърлото на широк дзидан тунел, по дъното на който изтичаше гъста белезникава и зловонна течност. Отвора бе почти на полувина затворен от гигански монолитен блок, който бавно се изтъркулваше пред него със сигурноста която може да има само метър и полувина дебел камак.
- По никой начин невлизам там - категорично заяви Владислав прикрил ноздрите си с бяла копринена кърпичка, двамата гиганти се спогладаха над главата му, нахилиха се злорадо и подхващайки го под мишниците го внесоха навътре в канала, отривайки рамене от двете му страни и леко привели глави за да не стържат в тавана му. Е разбирасе в комплект с виковете и сквернословията сипещи се по техен адрес от височайшата особа.
- Хайде не се мотайте - подканиха Нао и Даарио останалите от групата след което ги последваха в тъмия коридор. На входа Даарио се спря и запита:
- А как ще излезем...? - въпроса бе съвсем намясто защото монолита бе закрил повече от 2/3 от отвора
- Когато намерите Орим той ще ви покаже пътя, също така можете да го поставите от вътрешната страна на монолита, във вдлъбнатината с неговата форма... това също помага... - в този момент дойде кониик.
- Сър, разрешете да доложа - запъхтяно избълва младежа скочил в движение от коня.
- Говори! - кратко изрече офицера
- Експлозията е била в Белия храм на Орим... сместа е била окрита в пакет предаден на един от жреците в хама... - започна той
- Същия където заведоха новодошлите - изговориха в един глас стражите и се извърнаха към отвора, който в този момент се затвори пред погледа на Даарио и мрака стана по-черен от катран.
Последна промяна от Vilorp на ср яну 04, 2006 12:38 pm, променено общо 1 път.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Третата тръба в дясно щом стигнем вододела, нали така каза Беневан, Нао? - потърси потвърждение Даарио, а тя кимна в отговор после се усети, че мрака е твърде плътен и каза:
- Да, така каза, но неказа че ще е тъмно като в рог!
- Вие кретени безмозачни сте взривили храм на Орим!? Как може да сте толкова глупави!? - гласът неможеше да се сбърка с ничии друг, най-вече по жлъчта капеща на гранули от него - Ох! - изписка същия глас след звучното "Пляс!" последвано от друго таково означаващо тупването на тяло в гъста смрадлива течност.
- Е някой да има идея от къде де си докараме малко светлина? - обади се някой в тъмата
- Да, така каза, но неказа че ще е тъмно като в рог!
- Вие кретени безмозачни сте взривили храм на Орим!? Как може да сте толкова глупави!? - гласът неможеше да се сбърка с ничии друг, най-вече по жлъчта капеща на гранули от него - Ох! - изписка същия глас след звучното "Пляс!" последвано от друго таково означаващо тупването на тяло в гъста смрадлива течност.
- Е някой да има идея от къде де си докараме малко светлина? - обади се някой в тъмата
Последна промяна от Vilorp на ср яну 04, 2006 12:40 pm, променено общо 1 път.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- От тук? - попита Нао, промърмори нещо и щракна с пръсти.
(заклинание за светлина, това поне го мога)
Дългокосата се обърно по посока на плясъка.
- Уважаеми, не знам кои обобщавате под "вие кретени безмозъчни", но да се скача така прибързано към заключения е безрасъдно.
(заклинание за светлина, това поне го мога)
Дългокосата се обърно по посока на плясъка.
- Уважаеми, не знам кои обобщавате под "вие кретени безмозъчни", но да се скача така прибързано към заключения е безрасъдно.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Бледата синкава светлина създадена от Нао разкри доста смущаваща гледка. Това че Владислав бе покрит с лепкавата смърдяща течнос от глава до пети не бе кой знае каква изненада, също и разсеяните погледи на гигантите и джуджетата и Даарио и останалите. Кофтито бе че нивото на въпросната започваше да се покачва и вече покриваше глезените на спътниците. На очите им започваше да щипе и те сълзахя от миризмата. Миридмата от своя страна можеше да се определи като: абортирали гугутки или умрели разложени лебеди в най-добрия случай.
На вътрещната страна на плочата затворила входа се виждаше лек релеф очертаващ нещо като 8 лъчо сланце с ширина две педи. Направо бе невероятно колко плътно е паднал монолитния блок до стените на тунела. Тунела пък бе от зидани червени тухли изключително гладко измазани и водеше само в една посока - нагоре по течението на "течноста". Също така започваше да става и доста топло.
На вътрещната страна на плочата затворила входа се виждаше лек релеф очертаващ нещо като 8 лъчо сланце с ширина две педи. Направо бе невероятно колко плътно е паднал монолитния блок до стените на тунела. Тунела пък бе от зидани червени тухли изключително гладко измазани и водеше само в една посока - нагоре по течението на "течноста". Също така започваше да става и доста топло.
Последна промяна от Vilorp на ср яну 04, 2006 12:43 pm, променено общо 1 път.
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин беше нагазил здравата в утайката на обществото. Буквално. Това го накара да се размисли за богатството на езика, невероятната скорост, с която те сполетяваха бедите, проблема със септичните ями и някои странични неща. Събитията от последните няколко минути, бясното препускане из града, не му бяха оствили време да осъзнае ставащото около него. Изведнъж в главата му блесна една мисъл - трячваше да се измъкне. По възможност бързо.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.