За една торба зоб - приключението

[hameleona]

Бумащина!!! Мразеше я. Е, както и да е... Къде ли се намираше тоя адрес... Реши да попита някой о по-общително изглеждащите хора наоколо

[Асен]

Сиакр се усмихна. Обстановката му напомняше за дома, а храната почти се равнявяаше на тази, която можеше да приготви главният готвач. След като одобри виното и освободи сервитьоера с кимване, наля на Естел, после на себе си и се облегна назад с чаша в ръка.
-Е, Естел, сега вече ми разкажи повече за себе си!

[Alia]

Ресторантчето беше много приятно, макар че й се струваше леко помпозно и твърде елегантно и луксозно. Стана й неудобно, защото досега не беше стъпвала в подобно заведение. Беше твърде скъпо за нея, а и не беше облечена подходящо. Но, какво да се прави, пооправи блузката си, приглади косата си и се настани на масата срещу Сикар. Виното беше невероятно вкусно и леко я поотпусна още с първата глътка.

" Е, то няма кой знае какво да разкажа за себе си."

Колкото и да й изглеждаше свестен, трябваше да е внимателна какво му казва. Не беше необходимо да знае всичко за нея. Ако нещата се стечаха така, че да станат по-близки, сам щеше да открие за способностите й. Но щеше да бъде откровена доколкото бе възможно с него, така или иначе нямаше кой знае какво да крие.

Така че, след още една глътка, тя продължи. "Родена съм в малко градче в подножието на Колоса (е, леко си спести факта, че беше всъщност селце, но някак й стана неудобно в тази обстановка). Много обичах дома и семейството си. Но след като група подивели гущери запалиха всичко и убиха всички, които обичах, само аз успях да се измъкна и един мил човек ме приюти. Щом порастнах достатъчно, реших че ще тръгна по белия свят да си търся късмета. Оттогава пътувам от град на град и си припечелвам прехраната, като помагам на тези, които имат нужда от помощ."

" А що се отнася до рапирата, тя ми е подарък от човека, който ме приюти. Той ме понаучи на това, онова, но не мога да кажа че се справям твърде добре." Тук се усмихна леко и го погледна в очите "Може би ти ще ме понаучиш повече. Виждам, че и ти си добре въоръжен и ми изглежда, че си доста по-добър от мен в това."

Не искаше да му разкрива повече на този етап. Не че беше тайна, но не знаеше как ще реагира ако му каже, че всъщност има доста добри магьоснически способности, но понякога й е трудно да ги контролира. Особено когато наоколо имаше гущери. Или когато беше много ядосана и губеше контрол. Не искаше да го изплаши и прогони. Определено й харесваше. Затова, реши да отклони темата:

"Стига толкова за мен, а ти откъде си? И какво правиш в този град?"

[Fobos]

Макс бе зает да сълзи и да подскача на трътлестото си краче и да сипе сквернословия и изобщо не обърна внимание на думите на гущера. Беше се вглъбил в охканията си, обикаляйки около собествената си орбита, която всъщност бе доста широка.
Роши естествено не можеше да чете и тая хартийка малко я интересуваше. Тя насочи усилията си в това да накара щархата да пусне Мориц. Погледна го още по-демонстративно и нахакано и рече:
- Ааа, значи това не била твойта кесия? К'во тогава си се заял с Мориц? Я го пусни веднага!
Висящото лади упорито кимаше, а на личицето му бе цъфнала усмивката на самодоволството. Разбира се то можеше да мине за лауреат на наградата "Тъп и Упорит", което доказа и поредната му опашата лъжа, която съчини за по-щателно омазване на положението:
- Да! Аз просто си тичах и тая кесия ей тъй.. падна в краката ми. Огледах се. Ми никой нямаше и си я взех. Моя си е пък! Сега ме пусниииииии, Гущьо! Нищо не съм направииил! Помооощ! - продължи да се дърпа той извивайки шия (доколкото имаше такава).

- Е, добре, малки юнаци, - рече Шакти, - може би ще трябва да се споразумеем. Вие ще ми дадете бележката и ще ми помогнете да намерим собственика, а аз ще пусна вашия приятел. Можете да спечелите и добра закуска, ако се осмелите лично да връчите кесията.

[Асен]

-Забрави да ми отговориш на въпроса-усмихна се Сикар.-Ако не е рапирата, какво те пази жива? А освен това помагаш и на околните. Само по себе си е достойно за възхищение, но понякога твърде, твърде опасно занимание. Що се отнася до мен, аз правя... фокуси.
-Фокуси?-учуди се Естел.
-Фокуси!-потвърди Сикар и се загледа продължително в очите й на събеседничката си.
Естел премина през всички стадии на поервеняването и обратно за секундите, през които Сикар мълча и я гледа в очите. Накрая поведението му си получи обяснение, когато измърмори нещо неразбрано и с рязък, но напълно познат за нея жест, сътвори от нищото танцуващи светлинки, които заиграха по лицето и чашата й, карайки сенките да се завихрят по странни начини, които обикновената светлина не можеше да постигне и превръщайки виното в кръв, боя и отново във вино. След това въздействието на магията отмина, а Сикар се усмихна иззад чашата, която беше вдигнал в наздравица.
-Помагат, пък и са забавни!-обясни той, след което отпи, после се пресегна за бутилката.
-Още вино?
Усмивката му беше топла и искрена, наблюдавайки смайването на момичето. Впрочем, поне някои от околните го гледаха със също толкова голям респект.
Изпозлвах магията "фокуси" с 2 рунда концентрация и си метнах заровете с хвърлячката,с която си правих персонажа, за да не накъсвам поста. Надявам се Вилорп да не възразява, ако трябва, ще едитвам!

[Alia]

"Хмм, хубав фокус. Впечатлена съм. Ами, то обикновено и аз с фокуси се спасявам от проблемите..." И в този момент Естел протегна напред ръката си, обърна дланта си нагоре и от нея постепенно се надигна малко кълбо огън на няколко сантиметра от нея, първоначално топка, която постепенно придоби формата на мъж, после от пламъците се появи жена и двамата се прегърнаха и целунаха и.... после илюзията изчезна. От съседните маси се възхищаваха на шоуто, което им спретнаха двамата, отнякъде се чу леко ръкопляскане. Сикар определено беше впечатлен. Личеше му по погледа, че не го очакваше.

Естел леко се изчерви и се усмихна на Сикар "Имаме много общо, както изглежда. Но така и не ми каза откъде си и какво правиш в града."



И аз използвам магия Фокуси с пълно съсредоточаване. Постът е съгласуван с Разказвача.

[Асен]

Усмивката на Сикар се разшири, когато се появиха фигурките. Беше ефектно, така че се поклони.
-Очевидно си по-добра фокусничка от мен. Аз пък си помагам с острие, когато фокусите не са достатъчни, а ако опонентът не го заслужи, изобщо не му ги показвам. В крайна сметка фокусите си... не мога да ги показвам на всички! Между другото, не ми отговори за виното, така че приемам това за съгласие!
След което невъзмутимо доля чашата й от бутилката, после допълни своята и остави вече празната бутилка.
-А аз съм от Централния съюз, където освен всичко се научих да ценя хубавото вино. Лошото е, че не всички там оцениха познанията ми по достойнство, може би защото кръвната вражда понякога заслепява хората за достойнствата на събеседника им. Поради това съм тук инкогнито, макар че бях тръгнал за Мелион. За съжаление, явно не подбрах толкова добре спътниците си, така че се наложи да се отклоня насам и оттогава си търся занимание. Мислех, че майстор Тумин може да ми помогне в намирането му, но явно поздравите, които му праща неговият приятел по мен са остарели с години, защото той мислеше, че маестро Тумин живее в Брил! При това положение предполагам, че мога и да се включа следващият път, когато избереш на кого да помагаш. Избрала ли си вече къде ще отседнеш?
След това се облегна назад и примижа, гледайки през чашата към издигналото се в небето слънце. Цветът му напомняше за дома, а също и за причинит да го преследват наемниците!

[Alia]

Естел се усмихна.

"Честно казано, с удоволствие бих се присъединила към теб. Можем един на друг да си помагаме. И аз си търся занимание. А ако сме двама, ще е по-забавно", Естел се усмихна още повече. Май виното вършеше своята работа отлично.

"Все още не съм намерила страноприемница, в която да отседна. Имаш ли някаква идея?"

[Entity]

- Е, добре, малки юнаци, - рече Шакти, - може би ще трябва да се споразумеем. Вие ще ми дадете бележката и ще ми помогнете да намерим собственика, а аз ще пусна вашия приятел. Можете да спечелите и добра закуска, ако се осмелите лично да връчите кесията.

Не беше ясно дали Роши реши, че това е добър момент за отстъпление или пък бе на мнение, че това всъщност е доста изгодна сделка, но тя светкавично грабна бележката и отстъпи отново назад там, където беше. Скри я зад гърба си и убедена, че това е най-големия й коз, отсече:

- Първо пусни Мориц! И тогава ще ти я дам!

[Асен]

-Имам нещо по-добро от идея!-усмихна се загадъчно Сикар.-Имам... адреса на собствената си страноприемница. До утре ще съм в стаята си там, а после можем да потърсим нещо по-добро. Предполагам, че ханджията ще намери и ти къде да отседнеш. А, и не знам дали е от обслужването, или нещо друго, но сутринта ми хвърлиха ябълка през прозореца. Оказа се една добра закуска!
Погледът и усмивката му предполагаха и нещо по-интересно от ловенето на летящи ябълки рано сутрин, но дали беше така, вече никой не можеше да каже.

[sblock]
Оставям 45 медника, когато си тръгнем. Просто да не забравя да спомена, ще си ги отбележа.[/sblock]

[Fobos]

Не беше ясно дали Роши реши, че това е добър момент за отстъпление или пък бе на мнение, че това всъщност е доста изгодна сделка, но тя светкавично грабна бележката и отстъпи отново назад там, където беше. Скри я зад гърба си и убедена, че това е най-големия й коз, отсече:

- Първо пусни Мориц! И тогава ще ти я дам!

Шакти примига.
- Да го пусна? А как да знам дали няма съвместно да си плюете на петите щом той стъпи на земята?

[Vilorp]

Първите трима общително изглеждащи хора го подминаха без дори да си направят труда да го чуят. Четвъртия го изслуша, заведе го в близката кръчма, разказа му за бизнеса си и плановета да направи гориво от овчи газове, почерпи го две бири, докато сам изпи шест и докато Грегор се измъкваше с увещания „уважавам те бре, уважавам те“, оня му ревеше на рамото. След това попадна на две старици, като първата му обясин доста подробно:
- Тръгваш напреде докато стигнеш пазаря и сиергиятъ на Матилков, свиваш покрай ниейя у приекатъ и вървиш докат поминиеш къщата на Аврам Поповския там си у лево покрай стобора на Моули и слиед, като стигнеш Красенския двор само присичаш улицата.
- Ма си патка изкуфела, съвсем го обърка момчето. Гледай сега, търгава към пазария ама ще го заобиколиш от лево кагато и кат стигнеш на Сотир Флюнката работилницата цепиш по стърмното до Хрум Куция пък след това вече само минаваш през двора на дъртата Иара...

Морис изглеждаше същевременно шашардисан и изигран. Явно мисълта да си плюе на петите веднага следа като въпросните достигнат земята бе залегнала в плановето му, но паранормалните писхически умения на гущера го свариха наподготвен и той се опита поне да изглежда не много виновен. Също така забеляза, че влечугото го беше поотпуснало надолу и ако изпънеше трътлестите си крачета дебелия слой мръсотия на пръстчетата му можеше да достигне земята.

Докато напускаха заведението към Естел се приближи елфа със смарагдовата ливрея и с дълбок поклон й целуна ръка.
- За нашето заведение бе чест такава дама да ни удостои с присъствието си, моля заповядайте отново - след което й подаде някакво странно цвете с приятен и тежък аромат, и кимна уважително и на придружителя й - Ваше блогородие!
В ръката на Естил имаше [sblock="бележка"]Зигмундфройд 69, полунощ[/sblock].
Стомахат й изкъркори, макар ястията да бяха изискани, количествата бяха символични, а и главата и се маеше леко от виното.

[Асен]

Сикар огледа придружителката си, която се движеше по-тромаво от обикновено. После грациозно й подаде ръка и я поведе към заведението.
-Мисля, че всъщност няма да е лоша идея да си вземеш стая още сега и да поспиш до следобеда!-отбеляза той.-Ако няма свободни, стига да обещаш да не ми се нахвърлиш, когато се прибера, ще ти отстъпя моята до довечера и излизам да намеря друг хан. Освен това, може някой да прояви интерес към фокусническите ми умения, колкото и ограничени да са. Съветвам те все пак да изчакаш да се върна, преди да излизаш!
Разбира се, втората му чаша бе останала почти недокосната, а беше наблегнал на храната. Не смяташе за престъпление да се хвърля вино, било то елфическо. Смяташе за неразумно само да изпиеш пвоече, отколкото можеш да носиш. Вече беше виждал подобно нещо да предизвиква дуели, кръвни вражди и разтрогване на изгодни съюзи. Тук не беше дворът, но все пак можеше някой да те направи на глупак, само неприятните последствия бяха различни.

Приемам, че бележката не е важна, освен ако Естел не ми я покаже. След като стигнем в кръчмата, ще платя 5 медника за стаята си и някаква вечеря, както предната вечер, след това, ако не изникне нещо, излизам независимо има ли някой в стаята ми.

[Entity]

Роши още помнеше предния гаф на момчетата, когато се бяха опитали да откраднат колекцията от оловни войничета на ефрейтор Гаргантюа, която бе събирана още навремето от дядовците му, участвали във Втората Война на Боговете.
Разбира се това им начинание се бе оказало абсолютно безрезултатно, защото не бяха отчели присъствието на новия домашен любимец на ефрейтора - Лъвотигъра Гошу, който за тяхно нещастие имаше крайно изострено зрение и обоняние. Тогава Роши едва успя да ги измъкне, разбира се с цената на пожертвания си бифтек, който й бе връчила леля Мър за да има за вечеря. Гошу не му мисли много, когато усети аромата на месото и набързо се отказа от "заниманието си" да ги държи приклещени в едния ъгъл на гостната, ръмжейки и оголвайки респектиращите си 4 реда зъби.
Само дето номера с бифтека едва ли би минал в този конкретен случай и Роши със сигурнсот си даваше ясна сметка за това. Ама като ги знаеше какви са пъзльовци тия двамцата не бе особено убедена, че ще останат задълго след като Гущьо ги пуснеше. Все пак тя нямаше особен избор при създалата се ситуация. Опита се да успокои Мориц с поглед или поне доколкото бе възможно едно паникьосано джудже да бъде успокоено.
После "залепи" поглед върху щархата, протегна ръката, в която стискаше листчето и рече:
- На!

[hameleona]

Грегор въздъхна, но все пак благодари за помощта.
Е, поне изпи две бири на аванта. После му хрумна нещо и сви по посока на най-близката уличка, където си играеха хлапета. Търсеше дребните хаймани. Все някое от тях щеше да знае къде е скапания адрес.
Преди да се намъкне в тесните улички стъпи в една локва и проникналата вода му подсказа, че ботушите му са за смяна.
Всъщност почти веднага попадна на група хлапета в малката задна уличка. Две джуджета и едно... може би момиче с прическа правена от сляп касапин със сатър. А да, там имаше и един гущероид който бе хванал едно от ладитата за яката. въобще мила картинка в която малкото момиченце подаваше на люспестата твар нещо.

[Alia]

Естел погледна Сикар и се зачуди защо й предлага да си почива. Беше пийнала само две чашки, което си беше нищо. Е, вярно, чувстваше се приятно замаяна, но нищо особено.

"Предпочитам да дойда с теб, ако нямаш нищо против. Чувствам се много добре и мисля, че бих могла да ти помогна във фокусите. Между другото, сервитьора в ресторантчето ми подаде тази бележка. Нямам представа за какво става въпрос, но ми е интересно и бих искала да отида. Искаш ли да дойдеш с мен?"

Докато си говореха някакъв чернодрешковец притича през локвата, която двамата заобикаляха и изпръска с кал като Естел, така и Сикар, след което се шмугна в една задна уличка.

[hameleona]

- Я, Щарх! Какво правиш тук, чедо на Блатото? И защо, по демоните, си вдигнал това хлапе във въздуха?

[Alia]

"Хм, какъв грубиан! Цялата ме изпръска с кал!"

[Асен]

-Какъв простак!-възмути се искрено Сикар.-Само че няма смисъл да го гоня, явно в тоиз град учтивостта не е на почит... А колкото до бележката, да помислим. В кръчмата не се държахме особено прикрито, в смисъл, че не си криехме фокусите, особено ти. Някой или се е влюбил в теб от пръв поглед, или му трябва фокусник. Предлагам да отидем все пак, но е напълно възможно да не ходим сами. Колкото до стаята, искам да си събера нещата за всеки случай, а ако ще ходим в полунощ, предпочитам да спя до следобеда, вечерта да си поговоря с останалите посетители и да сме там час, час и половина по-рано. Просто за в случай, че въпросният не си търси фокусник, а има нещо против цялото ни съсловие, примерно. С други думи, обратно към кръчмата, разглеждането на забележителности се отлага!
След което сви рамене и продължи към кръчмата, усмихвайки се на нещо си свое.
Според Сикар, срещу любовта от пръв поглед често най-добре помагаше вторият, така че смяташе да дае на неизвестният потенциален обожател такава възможност. Е, случаят с Естел не беше такъв, така че ако и вторият поглед не помогнеше, сигурно беше истинска любов. Ако обаче не беше споделена, третият поглед можеше да види един играещ във въздуха гъвкав меч. Фокусите са си фокуси, любовта си е любов, а нахалството понякога е опасно за здравето!

[Fobos]

Шакти погледна сериозно към момиченцето и рече с лек поклон:
- Доблестта ти не ще остане невъзнаградена, малка предводителке. Ако все още имаш смелостта да дойдеш с мен, може би ще успеем да намерим нещо за хапване и за твоя малък приятел в торбата. - После пъхна намерената кесия в устата си, за да освободи една ръка. Носовите му раковини потрепнаха от натрапчивата миризма на стара кожа, обработена в гореща вода с няколко вида соли; успя да разчете още стотина миризми по нея, над които властно се налагаше бляскавия, твърд метален мирис на медни монети.

После Шакти внимателно пое бележката от момиченцето, като пръстите им за миг се докоснаха. Като гледаше решителното и личице, той не се усмихна, въпреки че му се искаше. Другите раси се се плашеха от това.

Когато дебелото лади се озова отново на земята, меко положено върху сух участък от улицата, то побърза да изтича при приятелите си и да се скрие зад гърба на момиченцето с мишката. Чак тогава Шакти си позволи да извади кесията от устата си и да обърне внимание на непознатия, който се бе появил откъм пазара и го бе поздравил с ругатни. Кожата му беше бяла, макар и да имаше лек загар по лицето си; въпреки това червените кичури в косата му придаваха леко зловещ вид. Миризмата на евтина брилска бира можеше да бъде подушена от двайсет крачки и беше силна и прясна. Шакти осъзна, че трябва да внимава.

- Простете, добри ми господине, - той събра молитвено ръце пред гърдите си и се поклони, - но имате някаква грешка, защото аз не съм щарх и не съм прекарал и ден от живота си във Великото блато. Аз съм само един скромен гущер, който скита от град на град, за да търси книги за стария си учител, а това, добри ми господине, вярвам, е вашата кесия.

Шакти протегна кесията с парите към непознатия и мимоходом видя как очите на децата се ококориха от изненада.

- Тези малки юнаци тук тъкмо ме помолиха да им помогна в издирването на собственика. Казаха че са намерили кесията паднала в калта някъде около пазара.

[hameleona]

- Да... на земята. Теоретично може и да е паднала, но ясно си спомням как ей-онуй малкото се блъсна в мен и после олекнах. Както и да е. Какво да ти кажа... Мислях, че няма начин да не си живял в Блатото, ако си гущероид...

[Асен]

Вървейки по пътя си обратно към хана, Сикар се пресегна със свободната си ръка под наметалото си и бръкна в кесията. Очевидно обаче не беше същата, защото когато я извади, в ръката си държеше шепа сушени плодове.
-Искаш ли?-попита учтиво, продължавайки да я води под ръка. Той самият си избра резен сушена ябълка, прихвана го с пръсти отделно от останалите и се зае да го дъвче.

[Alia]

"Много ти благодаря, с удоволствие бих си взела" и си взе парченце плод, което на май беше кайсия. Или поне така изглеждаше. Не че имаше значение, нали беше вкусна.
"Много си мил." И го дари с такава усмивка, която би разтопила и камък. После се притисна малко по-близо до него, усещайки топлината му.

[Асен]

Сикар отвърна на усмивката й с нещо също толкова ослепително и сърцестопяващо, после продължиха пътя си в относително мтълчание, прекъсвано само от звука на старателно сдъвквани плодове. Помагаше за запълване на времето, докато видяха страноприемницата му над главите на тълпата, в която за щастие нямеш гиганти. Иначе можеха да продължат да си правят фокуси, но в идеята за инкогнито не влиза привличането на внимание чрез улично представление. Не, че съвпадаше с идеята за подходящи за благородник занимания, впрочем, така че плодовете вероятно наистина бяха за предпочитане. Роднините му все едно едва ли биха одобрили начина, по който ги ядяха, нито отношението му към е особено добре познатата жена от простолюдието, но предвид ситуацията, се налагаше изпозлването на различни правила на етикецията. Усмихна се на представата си за физономиите им, ако наистина го видеха отнякъде, после се концентрира върху настоящето. Старите порядки можеше да си припомня само заведения като онова, което току-що бяха напуснали, а те не му бяха по джоба в момента. Никога не беше си представял подобна ситуация, а ето, че вече започваше почти да свиква и странно защо, не беше особено обезпокоен. Имаше някаква свобода в подобно съществуване, което поне засега му допадаше, така че за злобата на утрешният ден щеше да мисли, когато настъпеше, както го бяха учили и свещениците на Орим. Разбира се, вероятно не бяха си представяли точно такова тълкувание, все пак им плащаше баща му, който не би сметнал подобни мсили подходящи за главата на един потомствен аристократ!

[Fobos]

- Да... на земята. Теоретично може и да е паднала, но ясно си спомням как ей-онуй малкото се блъсна в мен и после олекнах. Както и да е. Какво да ти кажа... Мислях, че няма начин да не си живял в Блатото, ако си гущероид...

Шакти поясни:
- Намерен съм още като яйце от моя учител, да го дарят боговете с дълъг живот. Затова не съм виждал никога блатото. Познавам неколцина от собствения си род и говоря малко Щархасси, но не и като истински щарх. Бележката, предполагам, също е ваша? - Той подаде на непознатия бележката, която току-що беше взел то момиченцето без да я разгръща. - Колкото до тези смелчаци, сигурен съм, че са искали искрено да ви върнат парите, по какъвто и да е начин да са се сдобили с тях.

[Entity]

Мориц бързо се окопити от стъписването си и докато гущера изричаше застъпническите си думи, той усилено започна да кима така че кръгличката му глава създаваше впечатление сякаш може да се откъсне от тялото от непрестанното енергично поклащане.
Роши бе впечатлена от тоя Гущьо и едва успяваше да прикрие изненадата ако не броим ококорените й до неузнаваемост очички, които се бяха сковали върху щархата, а зениците й се бяха разширили, превземайки целите й зелени ресници. Не й се беше случвало да се сблъсква с много гущери, пък с такива - изобщо!
За да замаже положението тя реши, че както винаги се пада на нея "честта" да защитава тия двамцата, дето трепереха зад гърба й.
- Е, к'во толкова е станало. Ей ти я кисията! Няма нужда да правим драми от това!

[hameleona]

- Кесията ще си я взема. Но бележката не е моя.- погледна към момиченцето и подхвърли - Готин мишок. Можду другото, радвайте се, че не съм отмъстителен, иначе щяхте да си патите. Но, както казва поетът: "Всичко е добре, когато свършва добре". - усмихна се на всички и продължи - А какво ще кажете, да ви почерпя по нещо? Включително и теб - обърна се той към гущероида - но проклет да съм, ако знам, с какво мога да почерпя един гущероид. Между другото, казвам се Грегор.

[Fobos]

- Аз съм Шакти, - Шакти отново се поклони. - И една чаша студено мляко би свършила добра работа, благодаря. Но ако бележката не е ваша, тогава как се е озовала в кесията?

Завъртя крадешком очи към малкото лади. Хлапето тъкмо гледаще облещено червените кичури на Грегор. Не изглеждаше като младо дарование, което на тази възраст вече може да пише, но знае ли човек. От друга страна, дали джуджето беше имало време да напише бележка и да я пъхне в кесията? Беше се появило на улицата тичешком, но това не означаваше, че не е спирало някъде преди това. Но да пише бележка, която да пъха в току-що открадната кесия??? Звучеше малко странно...

[Entity]

Чувайки, че ще намажат нещо..и то не какво да е нещо, а именно нещо за хапване.. или поне за пиене, Макс и Мориц сякаш забравиха за "опастността застрашавала живота им до преди минути" и се присламчиха към Грегор, гледайки го предано, облизвайки се лакомо, готови да го последват дори на края на света стига той да изпълнеше обещанието си. Докато гущера изричаше любезните си слова, двамата бяха започнали да се препират кой какво ще си поръча в Сладкишницата на леля Чери.
Роши смяташе Църко за едно от най-забележителните си притежания и винаги се ласкаеше, когато някой й направеше комплимент заради него, затова и не успя да прикрие широката си усмивка при думите на странният червенокичурест господин. Реши, че така или иначе нямаше какво да губи.. освен време може би, което така или иначе имаше предостатъчно под ръка.. пък и след неуспешния опит за крадене на ябълки на Макс - не беше яла цал ден.
- Ми, хубу..Тамън ще Ви покажем къде правят най-хубавaта еклерова торта с ягодово сладко. - усетила "заговора" на ладитата, рече тя.

[Vilorp]

Сикар и Естел стигнаха до "обителта" на младия благородник в момента, в който едрия гостилничар трупна и последната част от скромния му багаж пред вратата на страноприемницата си.
Притеснението принципно не бе присъща черта за Ру Гардероба, но в случая с младия мъж нещо го караше да изпитва... неудобство в негово присъствие, сякаш оня бе ако не по-висше то поне по-чисто същество от него. Редно е да вметнем, че Ру изпитваше същите чуства и след като е прекалил със зрелия фасул и пиперките, но в случая той държеше на своето, че имало нещо в гостенина, което го притеснявало. Именно затова щом го видя позабърса в престилката си раницата на Сикар опръскана в кал от локвата, в която депреди миг бе стояла*.
- Мусю, ш` прощаате, ама спешни убстуятелствъ, ко да съ прави, ето ви даже и кинтите за придната вечер - в голямата шепа на стопанина се валяха две монети от по два и половина медника.
- Настина ш` прощавате, ама се ще се намери место за вас нейде из града - и добави с нескрита нотка на съмнение докато затваряше вратата след себе си - евиентуалну може би.

А в този слънчев следобеден час освен миризмата на изтръскани през прозорците нощни гърнета, уханието на вкиснала бира и аромата на цветя от близкия магазин, се усещаше и още нещо. Бе сладникаво, бе солено, бе трапчиво и най-важното бе приятно, един вид аромата се натрупваше в ноздрите ти стичаше се по небцето и ти, пълнеша устата със слюнка. Въпросният аромат идеше от малко заведенийце на пряка от тук, и ако присвиеш очи щеше да различиш табелата: "Сладкишницата нъ Чери".
Преди краката им сами да ги поведът на там и Сикар да изкаже мнението си за създалата се ситуация, Гардероба се появи на вратата и му тикна в ръцете малко бележка.
- И т`ва е за вас!
Текста на бележката гласеше: [spoiler]Зигмундфройд 69 полунощ[/spoiler]

*като се има предвид цвета на престилката на гостелничаря, не бе сигурно дали чисти багажа на Сикар или го домацва.