За една торба зоб - приключението

[Асен]

Сикар се възползва от подаването на бележката, за да хване ръката на кръчмаря, без да забравя да прибере и хартийката. Парите вече беше прибрал.
-Момент, добри ми кръчмарю, за какви "спешни обстоятелства" става въпрос, когато си плащам за стаята?* Смятах, че това е най-важното правило в кръчмарския занаят. Разбира се, и спазването на уговорките е важно, предполагам, иначе тръгва лошо име на страноприемницата!


*Психология върху него, за да видим емоционално състояние, защо е притенсен, лъже ли при отговора, такива неща!

[Alia]

Естел започна да губи търпение.

"Извинете господине, какъв е проблема? Защо гоните този млад мъж от страноприемницата? Тук, в този град така ли се отнасяте към клиентите си? Нали не искате да разгласим из града, че гоните хората така? Мисля, че и двамата имаме дарбата да убеждаваме хората и определено това няма да е във ваша полза..."

И Естел го погледна гневно в очите, чакайки реакцията му.

[Vilorp]

- Ам чи, то таквоз, понеже... - запелтечи гостелничаря - нали няма места аи вии не капарирахте и... - всякаш се заслуша в глас чуван само от него едрия мъж и продължи доста по оверен глас, все едно повтаряше чужди думи:
- Пристигна семейство с малки лади... и сина... Помилиха ме много... наст-то-ят-ел-ну... но, насто-ател-но... не бе глупако... нас то я тел но... а така... и моето сърце, не можа да устои на техните молби, а само... не... а пъквие изглеждате, като оправен младеж дето може да се опрвя... пък мойта гостилница не е чак толкоз дойстойна за вази... - погледа на гардероба отново стана мътен и вглеждайки се в застаналата пред него двойка се почуства някак длъжен да добави - Хъхъ точно тъй

[sblock="за Асен"]в началото увърташе, после почна само да лъже, ама мноого тънко[/sblock]

[Fobos]

Чувайки, че ще намажат нещо..и то не какво да е нещо, а именно нещо за хапване.. или поне за пиене, Макс и Мориц сякаш забравиха за "опастността застрашавала живота им до преди минути" и се присламчиха към Грегор, гледайки го предано, облизвайки се лакомо, готови да го последват дори на края на света стига той да изпълнеше обещанието си. Докато гущера изричаше любезните си слова, двамата бяха започнали да се препират кой какво ще си поръча в Сладкишницата на леля Чери.
Роши смяташе Църко за едно от най-забележителните си притежания и винаги се ласкаеше, когато някой й направеше комплимент заради него, затова и не успя да прикрие широката си усмивка при думите на странният червенокичурест господин. Реши, че така или иначе нямаше какво да губи.. освен време може би, което така или иначе имаше предостатъчно под ръка.. пък и след неуспешния опит за крадене на ябълки на Макс - не беше яла цал ден.
- Ми, хубу..Тамън ще Ви покажем къде правят най-хубавaта еклерова торта с ягодово сладко. - усетила "заговора" на ладитата, рече тя.

Шакти взе отново тоягата си, която търпеливо бе чакала облегната на стената и намести раницата на гърба си. После погледна любопитно към джуджетата.
- А вие, малки лади, имате ли си имена?

[Асен]

Сикар сви рамене. Не, гардеробът не беше виновен за случая, съвсем опредлено. Което не знаачеше, че няма виновни, просто засега не бяха на сцената.
-Естел-обърна се той към спътничката си.-Моля те, развали фокуса, който някой е направил върху този добър човек, практически съм убеден в това!

[Alia]

Естел погледна със съмнение гостилничаря. И на нея и се струваше, че той се държи странно, всякаш някой друг говореше с неговата уста.

"Сега ще разберем..."

Погледна гостилничаря, съсредоточи се и се опита да развали магията, ако имаше такава върху него.


Правя Разваляне на магия с пълна концентрация.

[Alia]

"Сикар," - обърна се Естел към спътника си с тих глас, недоловим за гостелничаря, който се чудеше какво си шушукат и ги гледаше с нескрит интерес - "Определено осещам, че тук е имало някаква магия, но не е това което си мислим. Този човек със сигурност не е под влияние на каквато и да е било магия в момента. Каквото и да е било, вече е преминало действието му. Така че мисля, че просто ни лъже. Но нека се опитам да разбера повече."

И Естел се вглъби отново в себе си... След секунди, отвори очи и леко се намръщи.

"За съжаление не мога да разбера за какво става въпрос."

Междувременно, загубил интерес към разговора, Ру Гардероба се прибра вътре в страноприемницата.

Постът е съгласуван с Разказвача.

[Entity]

Шакти взе отново тоягата си, която търпеливо бе чакала облегната на стената и намести раницата на гърба си. После погледна любопитно към джуджетата.
- А вие, малки лади, имате ли си имена?

За момент този въпрос изглеждаше сякаш няма да постигне искания ефект, но двете джуджета неохотно се откъснаха от ожесточената дискусия, придружена с мимико-жестикулярно онагледяване на разните пастички, сладкишчета, кремчета.. Всъщност те и двамата изглеждаха като две сочни толумбички, но това е една друга тема..
След кратко колебание - едната толумбичка, сиреч Мориц, побутна другата толумбичка, сиреч Макс, пред себе си и го сръчка, а съответния започна леко да пелтечи:
- Ъъъ... аз...ъъъ.. Макс се казвам, гуспудин Гущьо.
После, чувствайки се крайно прецакан, че е на "предната линия" на обстрела с въпроси, той яростно настъпа с пета колкото пръстчета докопа от крачето на Мориц, който почти изпищя.
- Мориц, Мориц.. аз съм Мориц. А ей там зад оня ъгъл е Сладкишницата.
Последните думи бяха изречени с почти сърцераздирателно умолителен тон, какъвто можеше да изобрети само една прегладняла толумбичка, очаквайки да се смилят над нея.

[Асен]

Сикар сви рамене.
-Ти си по-добрият фокусник, приемам това за чиста монета. Тогава не ни остава нищо, освен да потърсим къде да се настаним. За начало обаче, спечелихме някой медник, а ей-там мирише апетитно. Ела да видим какво има за хапване, а аз искам да пия нещо, което не е успяло да ферментира, дри и да е само вода!
Освен това, вероятно някоя и друга закуска нямаше да навреди на спътничката му. Имаше кофти усещането, че търсенето на място за настанвянето им можеше да се проточи, а не смяташе да прекъсват. Не искаше обаче спътничката му да остане гладна, а и беше открил, че разговорите с нея са му приятни, което беше изненадало дори самият него!

[Alia]

"О, да, добра идея. Тези фокуси, както ги наричаш, - Естел му се усмихна сладко - ме карат да огладнявам и ожаднявам. А това местенце там наистина мирише толкова апетитно. Нека си починем, а после ще потърсим и къде да отседнем. Имам чувството, че това ще е трудна задача, като гледам какви тълпи са се събрали в този град. Но ще мислим за това малко по-късно."

Естел почваше да се убеждава, че този път късмета е на нейна страна. Беше чиста случайност, че попадна на Сикар на пазара. Влезе в града толкова самотна и донякъде без реална цел, а сега, няколко часа по-късно вече участваше в приключение и имаше най-добрият спътник, за когото дори не се бе и надявала. Не само че беше галантен и мил (и да не споменаваме колко обаятелен), той беше и доста оправен. Сега се чувстваше доста по-сигурна и защитена. Е, да, тя се бе научила и сама да се защитава, но усещането да има някой друг, на когото би му пукало за нея, не можеше да се сравни с нищо друго.

[Асен]

Отново хванати под ръка, което не толкова се налагаше, колкото беше приятно, двамата се насочиха към "Сладкишницата нъ Чери". Постепенно миризмата на изтръскани през прозорците нощни гърнета, вкиснала бира и цветята от близкия магазин беше изместена от обнятелните им органи, докато се потапяха в тръпчивото и приятно ухание на заведението. Въпросният аромат ги отвведе почти самостоятелно до малкото заведение на цяла пряка от хана, което накара Сикар да се замисли за магия, но скоро носът му го еди, че единствената магия се нарича Череши В Подходящи Количества, Приготвени По Множество Вкусни Начини ОТ Истинска Майсторка В Кулианрията, а против тази магия всички потомствени аристократи янмаха изграден имунитет,така че дори Сикар се предаде, докато Естел беше победена предварително!

[hameleona]

Грегор кимна отсечено и се усмихна:
- ДОбре, малките. Мориц, Макс и Роши, вярно ли съм разбрал? - изчака потвърдителните кимвания и се усмиха още по-лъчезарно, ако изобщо бе възможно - Е, хайде, кажете ми сега, къде е най-близкия магазин за сладости? - после изражението му се по-отпусна и той се обърна към гущероида - А ти, Шакти, надявам се нямаш нещо спешно планувно за деня?

[Fobos]

- Всъщност в града съм за да се срещна с Камелот, колекционерът на книги, който притежава някои ценни за моя учител свитъци, - рече Шакти. - Но това не е спешно, а и обещанията трябва да се спазват. Ако ли пък някой от вас знае къде мога да намеря Камелот, ще му бъда безкрайно благодарен. Да вървим към сладкишницата.

[Entity]

Очичките на Роши се оживиха щом чу името на Чалнатия Камелот.

Макар да живееше на другия край на Брил, тя обичаше да ходи в къщата му в покрайнините на града. Противно на всички схващания, че до известна степен води отшелнически живот, стареца твърдеше, че един ден туй място ще се смята за "Квартала на Богатите" и никой няма да иска да живее в центъра на Брил, което всъщност май вече се случваше пред вид нарасналото замърсяване и нехайството на "ЧБВ"(Чистим Боклуци Всякакви), които уж бяха спечелили конкурса за лицензиран отговорник по опазване на чистотата.
Ама Камелот си беше доста голям чешит. Ходеше с едни такива смешни къси панталони, избеляла блуза с къс ръкав, оръфани обувки и чорапи до коляното. Носът му бе леко закривен на една страна, а очичките му бяха едни такива малки, малки.. Абе изобщо.. можеше да се хареса на някоя застаряваща мома, макар и единствено ако страда от остра липса на други кандидати.
Роши обожаваше да се мотае из къщата му..Само дето Камелот много се дразнеше от любознателността й. Особено, когато тя започваше да опипва всичко наред. А тя не можеше да се стърпи да не го прави, въпреки, че го е правила десетки пъти може би. Той често крещеше подир нея. Изобщо - спокойния тон хич не му беше присъщ, ама като му свикнеш на викането - всичко е наред, изключая това, че след среща с него й се струваше, че всички останали хора шепнат.
Ама всичко това си струваше! У тях имаше толкова интересни неща..Най-се впечатляваше от закарфичените пеперуди.. Да, Камелот имаше сигурно най-голямата колекция от пеперуди в цяла Титания и тя бе напълно убедена в това. Само че тях не ги пипаше.
Всъщност причината да отскача от време на време до другия край на града беше по-скоро - Артур, ученикът на Камелот. "Ах, Артур".. Един такъв върлинест младеж на около 15г., с несъразмерно дълги ръце, които допълнително улесняваха и без друго непохватните му движения. Ама тя си го харесваше, нищо, че малко заекваше. Роши даже се ласкаеше от това, защото си мислеше, че и той споделя симпатиите й... поне тъй й беше казала леля Мър, когато един следобед Роши й бе показала "препарираното" водно конче, което Артур сам бе уловил.. за нея!

- Аз знам къде е, знам къде ееее.. - озова се с пъргав подскок до гущера, Роши. - Ако искаш, ще те заведа.. Искаш ли, а?

[Fobos]

- Не трябваше ли първо да посетим сладкишницата? - Шакти намигна на момиченцето, което пак се ококори. - Разбира се, след това ще се радвам да ме заведеш при Камелот. Стига, ъъъ, да не създадем погрешно впечатление. Не си се опитвала да, ммммм, взимаш разни неща от него, надявам се?

Групата бавно потегли след Мориц, които въодушевен подскачаше напред. Шакти помнеше Сладкишницата на Леля Чери. Още когато той все още живееше в града, това беше едно от любимите места на брилските хлапета. Край пекарната и дори в зимни дни можеха да се видят както добре облечените дечица на известни занаятчии и търговци, така и смуглите леко враждебни физиономии на невръстните улични бандити от бедните квартали. Край сладкишницата обаче те не смееха да претендират за същата власт, която имаха по своите улици - ако Леля Чери разбереше, че за да си купят сладкиши са ограбили някое по-малко дете или, недай си боже, някои старец, първо хубаво ги натупваше с голямата си точилка, а после дълго време отказваше да им продава сладкиши. Поне докато виновникът не се върнеше пълзешком и в израз на дълбоко разкаяание не и обещаеше да пази като очите си хлапетата, старците, котките, кучетата и всичко за което Леля Чери се сетеше, че може да бъде наранено или ограбено.

Скоро сладкишницата изникна пред тях и хлапетата с радостни викове се втурнаха нататък. Някои неща не се променят, помисли си ШАкти като видя, че две други хлапета бяха залепили носове на прозореца. Погледна към Грегор - въпреки мрачното си излъчване, Грегор не изглеждаше сърдит или раздразнен. Може би той също обичаше сладкиши.

[Alia]

Когато влязоха в сладкишницата, Естел се замая от приятната миризма на печени курабийки, захаросани плодове и всякакви други вкуснотийки, които гъделичкаха обонянието й. Внезапно в главата й нахлуха спомени от детството й, когато майка й правеше за закуска вкусни курабийки във формата на животинки и разиграваше сценки с тях, правейки закуската един от най-приятните моменти от деня. Сълзи напълниха очите й. Отново познатата болка от загубата на най-скъпите й хора, прободе сърцето й, отново онази омраза и желание за отмъщение обзе ума й.

И тогава го видя. Гущер. Стоеше насред сладкишницата, заедно с три дечица и един мъж. Цялата палитра на чувствата, които изпита преди секунди замъгли погледа й, опита да измъкне ръката си от тази на Сикар и да посегне към рапирата си.

Тук нека видим как ще реагира Сикар

[Асен]

Сикар беше също толкова изненадан, колкото останалите, но близката дистанция му даваше някои възможности. Съмняваше се, че е особено по-силен от спътничката си, но му се струваше, чее по-ловък и би очакваше да успее да я удържи.
-Не, Естел, недей! Не нападай никого, който не те заплашва, моля те! Просто не е правилно!

[Alia]

Бързата намеса на Сикар, осъзна Естел и тя отпусна ръката си. Отново се върна към действителността и видя, че се намира на средата на сладкишница, пълна с мирни хорица и дечица. Не беше тук мястото да си отмъщава. Но погледът й нямаше да се отдели от гущера. Чакаше да я предизвика, само да вдигнеше ръка да нарани дечицата или някой друг и щеше да види той.

"Да, прав си Сикар. Просто, трудно ми е да се въздържа когато наоколо има гущер. Те са убийци, безкрупулни, жестоки същества. Но само да направи нещо на тези деца и заклевам се, ще го опържа за секунда!" Сикар гледаше с изумление решителния и гневен поглед на спътничката си.

[Асен]

Сикар поклати глава, ако продълбжаваше така, чеше да се убеди, че спътничката му се е оказала кукувица!
-Извинете ни, моля, вярвам, че няма да се повтори!-подхвърли на групичката, която ги беше изгледала със смесени реакции, докато траеше избухването на Естел. След това подхвана спътничката си по-здраво и я отведе възможно по-далеч от обекта на гнева й, който изглеждаше като нормален гущер и не показваше признаци, че се готви за атака, всъщност изобщо не носеше оръжия, освен една обикновена тояга.
-Сега ми обясни какво ти става, Естел, ако обичаш! Какво предизвика тази реакция? Вероятно си виждала гущери и преди, не виждам с какво са по-агресивни от някои елфи, за които се сещам!

[Alia]

Естел се опитваше да успокои ударите на сърцето си. Сикар още я държеше здраво за ръката.

"Успокоих се, можеш да ме пуснеш", каза тя, сядайки на първата свободна масичка. Определено му дължеше обяснение за държанието си.

"Сигурно ме мислиш за луда, така да реагирам на случаен непознат. Но аз ти казах за това, че гущерите убиха всичко което обичах - родителите ми, приятелите ми. Оставиха ме сам самичка в тъмното, в тишината. Още помня миризмата на смърт във въздуха. За мен всички гущери са жестоки убийци. Спомените нахлуха в мен като го видях и щях да направя някоя глупост, така че благодаря ти че ме спря. Нека те почерпя този път аз за благодарност, че си толкова добър с мен."

[Entity]

Роши бе отклонила всякакви съмнения у гущера, че е крала някога от Камелот, когото всъщност боготвореше. Струваше й се някак много мъдър, макар това да не бе още доказано.

Докато крачеха към прясно варосаната къщичка, носеща гордото име Сладкишница, децата не преставаха да хвалят лакомствата на Чери.
Ниската дървена оградка, която опасваше малкия калдаръмен двор имаше по-скоро декоративно предназначение с цел да предпази цветните лехи от набезите на чифтокопитни лакомници. И по прозорците бяха "накацали" сандъчета с пъстри цветя, спускащи се на големи облаци по стената, та чак до земята. Когато влязоха, погледите им бяха приковани от два плота, отрупани с всевъзможни лакомства. Помещението не беше особено голямо. Имаше едва 3-4 малки масички, а посетителите по това време на деня бяха оскъдни. Почти на вратата ги посрещна и самата Чери - възпълничка, на пръв поглед дробродушна лелка, която със сигурност беше по-лесно да прескочиш, отколкото да обиколиш. Русолявите й букли подчертаваха руменото й лице, а чипото й носле почти се губеше. Бузите й бяха толкова кръгли, че когато им се усмихна, очите й се превърнаха в 2 цепки. Само дето тая усмивка не вещаеше нищо добро, поне не и за двете ладита, които вече се бяха залепили за тезгяха, а шишкавата ръчичка на Мориц тъкмо се бе устремила към една сладка с бучнат бадем отгоре. Докато той се усети, леля Чери, незнайно как почти без да се заклещи беше успяла да мине зад тезгяха и върху пръстчетата на джуджето се бе стоварила вече познатата нему пръчка за "гонене на мухи". Лелката не си спести и сочното изръмжаване:
- Който не плаща! Не може да яде!- както и по едно профилактично малко по-леко шибване на Макс и Роши, които за сега само се бяха вторачили хищно в сладкишите.
След това Чери се обърна към Шакти и Грегор и попита с най-сладкия си глас, присъщ за един опитен продавач:
- А на Вас, господа, какво мога да предложа? Може би от тези прекрасни сладки "Фобия"? - каза тя, повдигайки една табла с малки кръгли топчета със зелена глазура.

[hameleona]

Грегор присви очи и леко оголи зъби. Усмивката му не бе от най-приятелските.
- Аз плащам, значи могат да ядът! - после се замисли и продължи. - За приятеля ми, ако имате мялко, ако имате няколко вида - нека той да си избере. За мен... сайдерче, ако ви се намира, а за хлапетата... - Грегор се почеса по брадата и попита - колко струва най-хубавата паста?

[Fobos]

Шакти закима усърдно при думите на Грегор. Въпреки това гледаше да не изпуска от очи слабичката девойка, която с гневно изражение бе измъкнала шпагата си щом го видя да влиза. Това, разбира се, беше знакът на Блатото. Неговят род я беше посетил и и беше оставил нещо за спомен.

[hameleona]

Когато чу звука на шпагата, излизаща от ножницата си, Грегор се завъртя и посегна към меча си, но отпусна ръката си, когато видя, как мъжът до момичето я успокои. Грегор му кимна одобрително и пак се завъртя към продавачката...

[Vilorp]

Всъщност Чери провеше предимно сладки за „простолюдието“, 45 ръженки с педмез струваха само два медника, а от по скъпте-Фобиите бяха по 7 за медник. Също така обаче тя държеше и на професионалната си чест и правеше някой специални сладкиши, достойни дори за благородници. А когато и паднеше платежоспособен клиент бе самата прагматичност.
Дълъг преценяващ поглед премина от краката до главата на Грегор на два пъти, лека нотка на съмнение показа, че миличката старица има известни съмнения в платежоспособността на господина пред нея, но все пак е решила да не го излага публично. Все още, хвърляйки погледи към двете лади и момиченцето, тумбестата сладкарка се навря зад тезгяха и извади от там поднос, на който бяха наредени седем невзрачни бели кубчета, чиито аромат изпълни малкото помещение и напълни със слюнка устите на посетителите. От устата на Мориц всъщност започна и да прелива, а дамата с подноса се усмихна сладко сладко и съобщи:
- Тези са добри, по медник бройката. бе звънливото й гласче - Но ако неможете да си ги позволите...
Тук удряше на чест. А от нея Грегор имаше твърде много затова се раздели със седем медника и след три четири минути, когато бучката одавна се бе разтопила върху небцето му той реши да пробва още веднъж:
- Това ли е най-доброто?
- Аз ще ви дам на вас най-доброто - това бе гъргорещ глас идеш някъде от височината на колана му. След гласа се появи и едно джудже с дълга черна брада, стигаща до широкия му кожен колан с тежка месингова катарама. Нито Макс, нито Мориц можеха да реагират достътчно бързо и две мощни плесници им извъртяха главите на страни. - Аз опитвам с добро, а ето ви пак тука, вместо да изривате клозетите в предградията сте дошли да лигавите сладкиши!
Нови две плесници напровиха двете личица розови. Айде да ви вода на работа преди да е дошло майчето ви, че...
- Тук ли сте се сврели всички? - гласът бе тихичък, но изпълнен с толкова много заплаха, че космите по вратовете на присътващите настръхнаха, освен на Шакти, макар че ако вместо люспи имаше косми със сигурност и те щяха да се носачат към тавана. Гласът принадлежеша на жилеста сина достигаща малко под раменете на Грегор. Тя го изрита от пътя си, като каменна лавина - приключенец, и с два мощни замаха на грубата си ръка изтъркаля двете си дечица на чакъления под. А после докато „публиката“ не се бе окопитила ги хвана за ушите и извиваки ги на серпентина ги надигна толкова високо, че двете момченца се наложи да се надигнат на пръсти. С купища джуджешки думички, които не звучаха, като майчина милувка тя срита мъжа си и поведе синовете си към изхода.
Преди да го ритнат втори път с подкованите ботуши дългобрадото джудже успя да стисне лапата на гущера и да промълви едно: „Исвинетъ за безпукойствотъ“, а когато Шакти отвори ръка в нея имаше малка бележчица с добрия познат надпис.

[Асен]

Сикар продължи да клати глава.
-Разбирам, че имаш лоши спомени, но този гущер може да не е бил излюпен тогава. Както и да е, стой тук и не го приближавай, аз ще отида да взема нещо сладко, тъкмо ще ти помогне да се успокоиш!
Младежът се намръщи при вида на неприятната сценка, но простолюдието си имаше свои методи за възпитание на потомството си и в повечето случаи изглежда, че работеха. Може да не му харесваха, но не считаше, че има право да им се меси, докато не преминеха една определена граница. След това се приближи към Чери и поръча.
-За гущера, още една чаша от каквото пие и му предайте моите извинения за недостойната сцена. За мен чаша бистра вода, топло краве мляко за дамата ми и към дузина сладки от онези там.
Пръстът му уцели Фобиите, повече наслуки. След това се разплати и отнесе чиниите при Естел, като се загледа с усмивка как младата жена поглъща сладките. Той самият хапна цели три, вече се беше научил да не прекалява със сладкото, макар че обичаше сладко. След това се облегна назад, отми вкуса с водата и зачака младата фокусничка да довърши. Чудеше се как е успяла да постигне уменията, демонстрирани в ресторанта, при такава липса на самоконтрол. Надяваше се, че обяснението е, че самоконтролът й изневерява само в присъствието на гущероиди, което все пак не беше чак толкова често явление, дори и в град като Брил или някоя подобна развалина с претенции за издигане над нивото на средното село от родните му земи. Обикновено подобни претенции бяха неоснователни, но все пак местните ги поддържаха усърдно, а той самият имаше и по-важни цели от тази да спори с тях по незначителни теми!

[Alia]

"Благодаря ти Сикар, много си мил. А тези сладки са божествени, върнаха ми силите. Сега се чувствам малко виновно, че реагирах така". Естел се усмихна сладко и лека руменина покри бузите й.

"Вече се контролирам, така че бъди спокоен. Няма да те излагам повече". И след това продължи. "Ще ти се доверя. Още от малка бях малко по-различна от другите деца. Имам някои способности. Огънят ми се подчинява. Понякога имам чувството, че е част от мен, дано да не ти звучи налудничево. Когато това с родителите ми стана, то пречупи нещо в мен и аз се скитах докато не ме приюти един мил човек в едно малко градче. Оказа се, че той е маг и ме научи да контролирам силите си и магията в мен. Но понякога, добре че се случва рядко, гневът и омразата, които още не съм преодоляла вземат превес над самоконтрола ми и ... е тогава определено става "горещо". Но все повече успявам да се контролирам, имам напредък. Това е всичко. Надявам се да ме разбереш".

[hameleona]

Грегор намусено гледаше след сината, поклати глава и се обърна към Роши:

- Кои, по демоните, бяха тия?

[Fobos]

Шакти разгърна бележката в ръката си без да мисли. "Зигмундфройд" 69, пишеше там и няколко мига той тъпо препрочиташе съдържанието, без да го осъзнава. За сметка на това сетивата му по своя инициатива продължаваха да следат движението на хората в сладкишницата. Младата двойка в ъгъла най-сетне се умири и зашушука, Грегор бе измърморил нещо за джуджетата, а Роши с блажено изражение продължаваше да върти пастата из устата си. На носа и имаше храбра точка бял крем.

Чак когато стъпките на семейството джуджета заглъхнаха, съдържанието на бележката проникна до съзнанието на Шакти. Той я повъртя в дланта си, докато другата му ръка замислено погали чашата с мляко. Защо непозната сина би определила среща на един гущер по този начин? И за какво?

[Entity]

Грегор намусено гледаше след сината, поклати глава и се обърна към Роши:

- Кои, по демоните, бяха тия?

- Ъъъъ.. - взе да мънка с пълна уста Роши, опитвайки се да преглътне от стреса, който родителите на Макс и Мориц винаги й причиняваха. При проявата им тя беше спряла да дъвче, а очичките й току щяха да изхвръкнат от орбитите си при все, че не малко пъти бе ставала свидетел на тия "любящи" сцени. - Ми, тва.. - чу се звучно преглъщане - Тва са старците на Макс и Мориц. Тоя път май няма да им се размине. - Нотка на безсилие витаеше в последните й думи.