Трима барда разказват

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Трима барда разказват

Мнениеот Vilorp » нед юни 12, 2005 10:47 pm

ще пробвам тук да направя приключението като разказ

В една земя, от тук далеч
израстнал град, тъй чуднават.
И този чуден град зове се
със странно име Арингил.
За него бардовете знаят
и да попаднат тамо си мечтаят.
Легендите, знай там се раждат,
в хана с име Звездоструй.


– Добре момчета – жизнерадосто поде Черния бард – за какво ще е днешния разказ?
– Да разкажемч още една история за Глиндор!? – педложи-попита Белия бард.
– Стига все за него, на хората ще им доскучае и ще спрът да вяврват в съществуването му – отегчено махна Червения бард и надигна каната с вино.
– Нещо ново, така ли, и какво предлагаш? – запита го Черният замислено.
– Какво ще кажете за търсенето на “легендата”! – предложи Червения и избърса рижата си брада с ръкав.
– Вяно е, че досега сме пратили само един герой по следите й – замислено отбеляза Белия потупвайки се по брадичката с пръст – можеби няма да е лошо да пратим някого след него.
– Ако не се беше напил, като Акримазки наемник, можехме да довършим историята му – обвинително размаха пръст към него Черния.
– Хайде, хайде, да не се караме, нали почти стигна до храмана... – Червения спря по средата на изречението поради двата чифта ръце обвили се около устата му.
– Преди една история да е завършена, не бива да се пуска в Магландиум иначе... – прошепна тихо Белия и се огледа – иначе ситемата може да се дисбалансира!!!
– Добре, да не се мотаем повече, а да се захващаме за работа – отново поде Черния – да започнем историята от “Задачата”?
– Става! – лаконичен бе Червения
– Давай ти изпървом пък поселе и ние ще се включим – сви рамене Белия и отиде да напълни каните с вино.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пон юни 13, 2005 12:00 am

# Глава първа - "Задачата"

Мека нощ се бе спуснала над града, който никога не спи! Тринайстия ден от Пролета на Червената луна на 2-та година на петнадесетия Тъмен покров (13 Май 1482) бе всенароден празник в града. Гилдията бе надминала себеси този път, тъй като датата се падаше четвъртък бяха наели дори двама членове на Братството на Източните магьостници да правят илюминации в небето над пристанището. Зрелището беше епично, в небесата непрестанно избухваха цветя и звезди, огромен огнен феникс тъкмо разперваше криле... вобще когато работа се върши от хора който си разбират от нея нещата се получават чудесно.
Межувременно странна групичка премина през задните порти на най-голямото имение в Мидена. Макар входа да бе за прислугата 6 метровите врати бяха между две високи мраморни кули с барелефи на непознати растения. Червеното дърво бе дебело две стъпки и бе обковано с бронз, а до входа освен 8 стражници с алебарди и ковани брони пазеха и две статуи на грифон и хидра. Прегърбения слуга преведе групичката през двора, след което ги въведе в пристройката на главната сграда през далеч по невзрачна врата над която все пак също се мъдреше бронзов щит с голямо “ Т ” изписано със злато по средата и дата образа на грифон и хидра от двете му страни. Каква странна картина осветиха дебелите по цяла педя свещи наредени покрай стената, елф, джуджета, гиганти и хора. Разбирасе в гарада винаги имаше търговци от всеки вид, но не се срещаха чак толкова често, а и тези едва ли бяха точно търговци, ако се съди по държанието им и облеклото.
– Последвайте ме моля – подкани ги друг слуга в оранжева ливрея, но много по-добре скорена, може би дори шита по мярка. Бе строен, едър и доста по-млад от прегърбения старец който ги доведе в палата. Придвижваха се по коридори от бял и син мрамор със сребристи нижки, по стените висяха тежки гоблени, може би дори внесени от Вечната гора или поне с такива мотиви. Високите по метър и половина, свещи хвърляха достатъчно светлина, която допълнително се отрядзаваше от излъсканите им до блясък бронзови обкови. Пристигайки пред поредната масивна врата охранявана само от 2-ма гвардейци с пики и блестящи стоманени брони водачът им съобщи:
- Ще бътеде приети в малката зала за аудиенции от секретаря на Дучето, прието е да се обръщате към него с “ваше благородие” – След което отвори вратата и се отдръпна за да ги пропусне.
В “малката зала” горяха само две от осемте камини за да затоплят огромното количество камък наоколо. Подът бе покрит с обсидиянови плочки, а отсещния край бе на повече от 30 метра. Куполо образният свод издигнат на поне 6 метра бе остъклен и се крепеше на 32 колони от черен мрамор със златни и сребърни барелефи на растения и живонти, които сякаш всеки миг щяха да хукнат. Под него висяха 7 кристални полюлея с повече от 300 свещи всеки и осветяваха залата като ден. От лявата страна през широки прозорци гледащи към пристана се разкриваха чудесата творени чрез магията на Братството. Масивната маса в центъра на залата бе отрупана с храна а 33-те стола, тапицирани с пурпор и кадифе, край нея бяха празни, празни освен един.
– Заповядайте, заповядйте - подкани ги сбръчкан беловас старец седнал на чело на масата в отрещния край. Безличното му сиво облекло стоеше някак не на място в целия този разкош. Единствената украса по него бе бяла брошка с формата на грифон на ревера на туниката му. Лицето му бе тясно и сухо, устните тънки и бледи, но пък в тъмните му очи всякаш имаше младежки пламък.
– Разполагайте се удобно моля, празник е, да похапнем и пиинем пък после ще говорим и за работа – и с великодушен жес им посачи празните столове. Изчака ги да заемат местата си и да налеят от елфическото вино в златните бокали. След което се представи:
- Аз съм секретарят на Дучето, Васил Де`Амаг и ще бъда ваш работодател ако се наемете да свършите една безобидна лесна и добре платена задача. Моля представете се!
Всичко на тоз грешен свят е относително...

Изображение помогни на форума!

Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

А, да: татко съм.


Върни се в “А уж бе проста работа”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост