Част първа (все още) - бунаците в Буна!

[Miro]

Все така отстъпвайки Кавлор предложи да избягат и така Дзвера ще се загуби в гората и ще умре от глад или ще го разкъсат диви животни..

[Cocaine]

Докато влизаше обратно в ковачницата Угаин внимателно огледа младежа отгоре-надолу, а после - отдолу-нагоре.
- Баща ти е майстор Тинк!? - попита той изненадано.

[Vilorp]

Даарио се изкатери по клатушкащата се стълба и стъпи на грубия дъсчен под. Главата му се опираше в преплетените пръчки оформящи покрива, през дупчиците се виждаше сламата от покрива. В стойчето имаше една етажерка с книги (20-тина) и едно легло. На легото бе седнала Баба Илиица, набрала фусти и падала крак напред. Даарио трябваше да коленичи в нозете и за да се заеме с "педикюра". Под набраните фусти се виждаха дълбоки килоти стигащи малко под коляното. Краката на бабека бяха сухи и черни, но не от мръсотия а с онзи тен който човек получава от слънцето на което е изложен всеки ден. Краката бяха също и сухи и жилести както е суха пустоща и жилест дряна, а и завършваха с нокти... Егати ноктите, жълти и дебели поне половин сант и дълги около 3 пръста. не се очертаваше да е лесна работа...

Нао приключи с "домакинстването" и се зае "огледа". Застанала с гръб към задната врата тя се огледаи видя следните неща:
В ляво беше огнището над което имаше няколко папиемашета и китка - едното представляваше кулите на Мидена и щом го разклатеш заваляваше дъж. Второто беумален оазис и разклатеше ли го се завихряха златисти песачинки - на табелата беше изписано името на най-големия град на гигантите. В третата стъкленица имаше нещо наподобяващо преплетени обръчи, а ефикта от разклащанети бяха сини светлинки които се въртяха между тях. Четвъртия предмет преставляваше малка наковялняи чукче към нея изработени от някакъв мек камък а надписа бе на джуджешки. Последното бе малко дръвче бонзай с накачулени по него малки къщички и още по малки човечета. В огнището висеше почерняла от сажди верига, а въглените догаряха.
В сердата на помещението бе масата с трите стола около нея.
В дясно стоеше един кухненски шкав на чиито рафтове имаше няколко паници и дървени прибори. Най от горе се подеваше ъгълчето на оръфан тефтер.
До дястана стена бе пеща затулена с огромния си капак. и дървената стълба водеща нагоре.

Базалт бе висок малко повече от седем стъпки (210) имаше не особенно гъсто грива за своите 16-17 години, но интересното бе че имаше и нещо като набола брада. Рогата му не бяха рязани, а някак си закърнели, представляваха издутини не по големи от умрук. Бе доста широк в раменете а мусколите му се очертаваха под сивеещата туника прилепваща му доста плътно.
- Ми чи да!? - учудено заяви той - Че кой да ми е баща!? - след което влезе вътре.

- Тате! - подвикна Базал към Тинк чиято ръка някак случайно отново се бе озовала на задничето на Деа.
- Споко бе Младши, обсъждаме с колежкатаедин капан, дали Д`звера ще клъвни нъ уфцъ?
- По добре да му сложете баганце - замислено предложи младежа.
Момчетата се съгласиха да помогнат малко, нали може!?
- Да бе да, стига да не държат на доблара заплата !?

- Започвай и не се помотавай! Но ме кажи защо се интересуваш от Легендата? И защо мислиш че аз знам нещо по въпроса?

Докато Кавлор отстъпваше, Сора реши да последва древната мъдрост: Можеш да разказвашдори за приключение в което не си участвал, но трябва да си жив! Затова направи дзве кречки назад обърна се и наблегна на спринта. Д`звера су вгледа в Ели и Ашли с поглед казавщ: не съм толкова гладен, но няма да възрязя.

Аз съм Васил Де`Амаг, а това е Хоудриц! - учтиво се поклони стареца след като се изправи?
- Наистина ли си добърстрелец?
- И дорър билкар, щото молченцето е болно и ме трябва... - прекъсна стареца Хоудриц, но един поглед му каза да зачака малко.
- Владислав! Метни пръчката насам, а ти стрелецо се пробвай да оцелиш голямото куче когата се затича към нас!
Влад замахна в едната посока и тълпата деца се юрна на там, но Калигула следеше прачката и кигото Влад я запрати малко в страни от Де`Амаг кучето препусна!

[Miro]

Докато отстъпваше, вместо да избяга като онва презряно джудже ..со...както и да се казва..Кавлор се оглеждаше за подходяща позиция. Имаше известенн опит с ловни капани в миналото си и сега му се искаше да импровизира такъв за МНОГО кратко време ... по възможност фдад намери вече съществуващ природен такъв.
-Вие го забавете! Ще му отнеме известно време докато ви разкъса! - кресна той на другарите си, които бяха или много глупави, или много мудни..

[hameleona]

Ашли, прецени шансовете си и, (поради Интелект 12) видя че са минусуви. затова почна лекичко да отстъпва. Бавничко, бавничко, подканвайки Ели да го последва...

[Mistral]

Хмм, много прах около тоя тефтер... Я да забърша и там...
След като Нао проверява от какъв точно тип е съдържанието на тефтера (прехвърляйки първо внимателно страниците, ще го чете по-подробно само ако й се стори интересно), продължава с бърсането на праха, до колкото има такъв. Все пак не може само около тефтера да е чисто.

[Асен]

Даарио сви рамене, призовавайки боговете на самообладанието, ако имаше такива, да му спестят кошмарите идната седмица. Докато използваше зъбците на ножа срещу първия нокът, отговори.
-Легендите понякога казват повече за това, мкоето ме интересува, отколкото си мислят хората. Само че ноимерът е да намериш оригиналните легенди... хората в селото вярват, че си мъдра жена (захвана се с втория нокът), значи има голям шанс да знаеш.
А мен ме интересуват две неща-как Джак и компания са постигнали невероятното си майсторство, и кой може да е постигнал умение, подобно на тяхното в наши дни (трети нокът). Знам, че някои хора са се опивали да преоткрият уменията им, и съм чувал, че са имали успех...

[Vilorp]

-Наистина ще ми е интерсно да се запозная с тея хора дето са толкова добре настроени към една старица! - подсмихна се старата жена.
- Ще ти кажа нещо за Легендата понеже не изглеждаш, като пълен глупак. всяко парче от нея се състой от 3 части - устно предание, документация и изумруд. Тримата който хората наричат Джак не са изучили умението тук, а в един град на север, тук само се събраха... извинявай за момент.
- Аааах дааа точно така, по дълбоко, давай, дааа даааа - гласчето на бабека бе изпълнено с такавастраст че ако нея беше виждал доста хора бихе и налетели.
- Та така, аз мога да ти кажа къде са частите, но ще трябва да ми ми дадеш отговорите на три загадки. Ако ти се сторят трудни и нямаш достатъчно ум в празанта глава ще ти дам втрои, където ще ми свършиш услуга възползвайки се от мусколите си... прощавай отново.
- Да момече, давай, давай, а сега бавнооо, бавнооо, точно така - гласчето на старицате гореше от страст се едно изживяваше оргазъм.
- Чуй първата загадка, но помисли дабре дали ще търсиш отговор или ще предпочетеш да напрегнеш пищялки защото грешката ще е фатална:
Сред овошки,
по бразда,
ред кокошки
в ред гнезда.
Те ни снасят
там яйца.
Но какво е то, деца?
- Продължавай - кимна му бабека към ноктите.
Виж коментари!

Тефтера "случайно" падна, но понеже това съвпадна с първата партида сладострастни стонове от гориния етаж едва ли там са чули нещо. та падна и се отвори на една страница на която имаше следния текст: ...и от върховете на 6-те кули изригна пламък и се събра в една точка която засия като светилото, и тя избухна отваряики Прохода, а там дебнеше...
Също така някаква рисунка изфръкна измежду страниците и подна до предната врата , която види се не бе отваряно от врем оно. Имаше мъх между нея и касата й. До врата имаше закачалка на която висеше черна остръвърха шапка, наметало в сищия цвят, едн издут от нещо чадър и навито на руло килимче с някакви ситни надписи по него.
Последва второ цунами от страст на горния етаж.

Кавлор намери нещо подходящо сама на 30 крачко навътре в гората, всъщност се строполи в дупката върху Сора който тъкмо се надигаше слд като бе открил трап широк 3 метра в диаметър и толкова дълбок, а също и преди е бил покрит с клони, стените изглеждаха доста глинести ида си го кажем направо отвесни като отвес.

Дзера реши че е време да предприеме нещо и се присви готов за скок кото целта му явно бе парализирания елф (или поне стоящ намясто и взираш се странно в него)

[hameleona]

- Хайде, умнико! Тръгвай! - изкрещя Ашли, и като видя че няма полза се обърна към дзвера: - Ей, ей ти тъпия! - крештеше той и размахваше ръце за да му привлече вниманието - Ела след мен де! Хайде де Уууу тъпак!


(ако насочи вниманието си към мен леко отстъпвам, а после бягам надалеч от Ели)

[Асен]

-Да уточним правилата!-сви рамене Даарио-ако дам отговор, който отговаря на условието на гатанката, но не е този, който ти имаш предвид, това счита ли се като правилен отговор?

[Havoc]

Исмаил погледна Де` Амаг силно учуден (почти ужасен).
-Какво?! Да стрелям по кучето? - Елфа изглеждаше така сякаш не може да си го представи. - Така мога да го убия! Дума да не става.

[Miro]

Кавлор измисли зловещ план! щеше да излезе от дупката, да проследи зверището и да постави друга такава дупка пред бърлогата му, когато се мръкнеше. Колко ли място в раницата отнема една 3-метрова ДУПКА?

Следваше етап едно: излизането. Кавлор стъпи на главата на Сора и се приготви да се споттаи в обедните сенки на повърхността. Елфа щеше да спаси човека и всички щеше да мине добре..

[Vilorp]

Д`звера наистина отклони погледа си от елфа и сега Ашли бе цалта му, но преди това "кимна" на малките си копия който на подскоци и припълзявания тръгнаха към дългоухия.

Стъпил на главата на Сора, Кавлор бе на някави си 60 сантиметра от ръба на дупката. освен това другото джудеже започваше да се свестява.

- Ако го докараш дастатъчно близък, та да отговори на всички условия ще го приема! - заяви бабека - НО само за една от загатките! Ти ще си избереш коя!

- Добре, всъщност точно това очаквах, така че си нает стига да си готов да жертваш малко кръв за сребро! - усмихна се Де`Амаг

[Mistral]

Приключвайки с тефтера, Нао го върна прилежно на мястото му, както си беше преди.
Щеше да продължи с бърсането, но се сети за килимчето с надписи по него. Дали нямаше да е добре да го "изтупа" това килимче? Кой знае от гога стои навито? Така и така чисти, я впървом това да свърши. Праха по мебелировката нямаше да избяга.

[Havoc]

-И много кръв съм готов да жертвам, стига каузата да е добра.
И тъй, Васил, с какво се е заела тази група?

[Miro]

Кавлор се опита един-два пъти да подскочи и да се залови за нещо, нещо стабилно на или отвъд ръба. Всичкото това с неприятното чуваство, че ако не успее, ще трябва да помоли онуй джудже да се изправи.
ПП:Докато върши това Кавлор се оглежда по дъното и стените на ямата да не би ловеца да си е изтървал някой медник

[Асен]

-Друг въпрос по правилата- ако не успея да отгатна, ще имам ли шанс да си размърдам мускулите и да получа същата информация?-попита Даарио и изпсува, когато се поряза. Този нокът се беше оказал изключително корав и заострен, така че ножът отскочи и го одра неприятно. Случваше се вече за втопри път, таак че спря за малко и след кратка концентрация си приложи "Лекуване на леки рани". Повече го притесняваше инфекцията от ноктите на бабека, отколкото порязванията, но тази магия имаше и действие против отрови. Като всички прости неща, и тя беше почти универсална, помисли си Даарио... също като пронизването на трета:).

[Vilorp]

- Брях, ти си бил, хитрец, а изгрлеждаш като селския идиот! - можеби го похвали бабата.
- Ц, момче не минава номера, загатките са 3 отговорите също. Ако си тръвде схванат за да разбереш, че неможеш да решиш една загадка, значи не заслужаваш да получиш отговора. И още нещо - сбъркаш ли на първата... няма дари да чуеш втората! - тя почти допря дългия си педя нос до неговия, а косъмчетата по брадавицата на брадавицата на носа й докоснаха веждите му.

Когато Нао подхвана килимчето забеляза още няколко неща: в чадъра наистина имаше нещо и то бе с ръбата форма, до пеща стише голяма фурнаджииска лопата от която висише ка връвчица някаква малко картичка, а тъй като хартията не се срещеше често в магландиум и бе доста скъпа хорченето и за картички бе... странно. на картичката явно имаше и някакъв надпис. Също така зад големия черен капак на пеща проблясваше нещо червено подобно на пламък, но накак по силен.
Да се върнем на килимчето, то бе тревно зелено и на него с големи букви бе изписано: "Добре дошли", и с много малки финно извезани и повтарящи се под наклонени редове "Изтрии си краката да не ти ги откъсна и да ти ги набутам в ***!!!"

[Mistral]

Колко... мило - захили се Нао на килимчето.
---
Пробва да отвори предната врата. В зависимост дали успее, взима килимчето и излиза навън през предния/задния вход. Изтупва килимчето и го слага пред съответната врата.
Оглежда се и си набавя някакъв не много голям клон. Връща се в къщата, разглежда картичката (не защото смята хартията за рядка, а понеже и се струва странно да види "картичка" висяща на връвчица вързана за лопата). След това (освен ако надписа не се отнася нещо за огъня) пробва с клончето, тоя огън дали гори подобаващо за цвета си.

[Vilorp]

С огромни мъки прадната врата се отвори, почти отвори де, на средата се запря и нищо неможеше да я помръдне още.
Надписа на картичката на фурнаджииската лопата гласеше: "На най-добрата баба от нейните сладки племеници Хентел и Грезел". Изпъстрени със сърчица и цветенца. На картичката бе нарисуван панорамен изглед на град съставен от неща като преплетени обрачи.

Щом подбутна капака, той се отвори лееко и плаво и от вътре в нея се взя огромно пламтящо око. Око от което кръвта се превръща в лед още във вените и това око сега се взираше в Нао и пламтеше със засилващ се плам.

Къщата се разтресе

- Твойта кожа - кресна Илиица и скочи от леглото пробивайки си си път през клатещата се, като дива, къща към дупката за долния етаж.

[Entity]

Деа този път се направи, че не забелязва къде си е поставил Тинк ръката. И без друго явно джуджето бе доста упорито, пък и в крайна сметка сега му се е паднало да пошляпа чужд задник.
Погледна влезлите гиганти и кимайки каза:
- Да, с Тинк имаме идея как да прикоткаме и заловим дзвера, но май ще ни отнеме известно време да тестваме и приложим замисленото. Тъй че аз по-добре да взема да ида при Кмета, за да питам дали ще бъде тъй любезен да ни предостъпи "Мяу" (сиреч котарака си) за експеримента, а и гледам, че Вие ще се позадържите тук щом ще помогнете на Базалт. Ще гледам да не се бавя, за да Ви покажем с Тинк след това измишльотината като я "построим".
Деа се запъти към вратата улавяйки едва с периферното си зрение леко разочарования поглед на джуджето. След като стигна се обърна и му каза:
- Тинк, а ти докато се върна опитай да намериш и останалите неща.. Няколко дървени летвички, трупчета, непременно колелата и ремъка, поне 2 кофи (щото едната ще ни е нужна за теста) и някакво шило. Пък аз ще се постарая да комплектовам котарака с мишка и после ще умуваме.
Остави вратата след себе си отворена и се запъти към кметството.
Кирпичената сграда бе добре варосана и от далеч си личеше, че има нещо "административно" в нея. Двуетажната постройка се разгръщаше на не особено голяма площ, но пък бе така строена, че предлагаше на погледа на минувачите красива архитектурна фасада (ако въобще тогава е било известно понятието архитектура). Отпред градинката явно бе добре поддържана тъй като бяха засадени множество цветя явно целящи да образуват определена форма, но поради някаква причина (явно омесване на семенцата) сега бе останала по-скоро разноцветна палитра от цъфтящи растения привнасящи спретнатост на сданието.
Приближавайки Деа забеляза шишкавия олесяващ ханджия, който се потеше над една връзка с ключове, явно опитвайки се да отключи. Тя се приближи по калдъръмената пътека, очаквайки да я забележи, но той бе така вглъбен и занимаващ се с бърсането на потта от челото си с платняната си кърпа, че едва, когато стигна до него и го хвана за рамото, той изненадано подскочи.
- Извинете, че Ви стреснах. Не мислех, че така ще реагирате. Вие бяхте Добромир, нали? - погледна го благо Деа. - Аз и приятелите ми сме отседнали във вашата гостоприемница. Но, о, колко съм недосетлива - нека се представя 1-во. Казвам се Деа. - подавайки му ръка. - Бих искала да поговоря с вас. Може би по-скоро темата не късае кметските ви задължения, но при все това не е по-малко важна. Дали ще имате малко време?

[Havoc]

Де` Амаг,- каза Исмаил, - какво ще кажеш да влезем в кръчмата, да си поръчаме по едно питие и да ми разкажеш за вашата група. С каква цел е събрана, колко души има в нея, от кои раси, такива неща.

[Vilorp]

- С удоволствие - кимна Де`Амаг и направи жест да пусне елфа преди себеси вътре.
- Ами Смехурко? - запецна се Хоудриц и се повлече след двамата.
- Веднага щом новия ни приятел си почине с удоволствие ще се съгласи да помогне с билки на момчето...

Стареца седна и помаха на... Петранка, която бързичко донесе по една халба гъсто вино.
- В това селце - започна Де`Амаг - е скрито нещо което ми трябва. Легендата за Прецизния Джак. По настоящем в групата имаме двама гиганти, почтени и умни мъже. Две джуджета, смели и понякога действащи прибързано. Двама магьосници, единия е пред теб - кимна към Хоудриц, който леко се поклони. Две прекрасни дами, като едната върти меча с лекота, а другата е нанадмината когато трябва да се измайстори нещо. Остана да предствя нашия певец, лидер, музикант изпълнен с множество познания човек, който ми е стар другар и един твой... извини ме за грубата дума... сърастник. В групата сме също аз, момчето което видя отвън и неговото куче. По възможност момечето трябва да научи нещо докато пътуваме, защото му предстои тежък живот.
- Това бяха отговорите на въпросите които зададе! Кажи дали си готов да се присъединиш към нас, а също и нещо за себеси! - благата усмивка на стареца не даваше друга възможност

обединявам индиговия и зеления пост в маслено зелен =Р

Баба Илиица се смъкна бързо по стъпалата сакаш не е възрастен човек, а млада девойка, отвори широко фурната, навря се вътре до кръста и изкрещя:
- КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗВАЛА ДА НЕ ШААШ ДОКАТ ИМАМ ПОСЕТИТЕЛИ БА!!! - след което издърпа от пеща нещо наподобяващо дълъг и раздвуен език дебел колкото ръката й и започна да го дърпа.
- СПРИ ВЕДНАГА НА МЯСТО, СПРИ ТИ КАЗВАМ! - къщата спря да се тресе, а през малкото прозорче до предната врата чито капак се бе откъснал от едната си панта се виждаха върховете на дърветата, същото се виждаше и през широко отворената задна врата, от двора нямаше и следа.
- А така, така е по добре, сега кротувай - бабека тусна езика който се прибра като на прожина, хлопна вратат на пеща и извърса олигавените си ръца в престилката.
- Да имате да ми кажете нещо? - обърна се тя към падналата на пода Нао и надничащия от Дупката в тавана Даарио?

- Извинете, че Ви стреснах. Не мислех, че така ще реагирате. Вие бяхте Добромир, нали? - погледна го благо Деа. - Аз и приятелите ми сме отседнали във вашата гостоприемница. Но, о, колко съм недосетлива - нека се представя 1-во. Казвам се Деа. - подавайки му ръка. - Бих искала да поговоря с вас. Може би по-скоро темата не късае кметските ви задължения, но при все това не е по-малко важна. Дали ще имате малко време?

- Ма знам те ма момиче - нахи ил се широко гостелничаря и се наведе да си вземе ключовете, които бе изтървал. За приятелите на Сивия винаги ще намеря време, само кажи ко ти требва и веднагически е при теб!
Отваряйки вратата между нозете му се шмугна голям рижав котарак, Добромир се пробва да го ритне, но котката отскочи ловка и високомерно с изпъчени гърди продължи по улицата.
- Мързеливц, по цел ден лежи, а мишките му ядат от купанката - заобяснява се кмета по съвместителство - ма дя не стойм така даповедай заповедай!

увеличете престижа с 1-ца за разумната игра на Хавок и намалете времаразряда с еденица!

[Mistral]

- Да кажа нещо, разбира се че имам! - скочи на крака Нао. - Страхотна гледка се открива от тука! Какво е това прекрасно нещо?... - олови погледа на старицата и това малко сякаш я поохлади. Продължи по-смирено - Тръгвам да изтупам килима, ама предната врата не се отвори докрай, та излязох през задната. Връщам се и гледам - забравила съм да затворя предната врата. Ама нека стане малко течение, казвам си, да се проветри. И в следващия момент всичко се тресе.

[Асен]

-Този път ще опитам с изпълнение на задачка, освн ако искаш и фризура... или нещо подобно!-подхвърли Даарио от тавана.-Какво трябва да свършим? Ако обаче искаш нещо като фризура, кажи ми да си помисля още малко за задачката, или преговаряй с Нао. Аз достатъчно се нарязах...

[Entity]

Деа клекна и се опита да прикотка котарака. Посегна и леко го почеса зад ушите и го погали по гърба. Естествено коя котка не обича да я глезят и действията й дадоха мигновен резултат - Котарака се отърка в крака и и запона да обикаля на осморки мъркайки доволно. Тя реши да се възползва от благоразположението му и понечи да го вдигне. Взе го на ръце и пристъпи вътре.
Ако котарака не ми дава да го взема или просто избягва по-бързо отколкото успея да го примамя промени горното.
Влезе през широко отворената врата и след 2-3 крачки, които направи в коридора се озова в просторен "кабинет", чийто високи прозорци позволяваха на слънцето да пече "нахално" и дори това през зимата да би било приятно, то през лятото стаята прилича по-скоро на сауна. Никой не си бе правил труда да слага пердета, но пък тази подробност не ощетяваше представителния вид на стаята, макар мебелите всъщност да не бяха нищо особено - масивно дървено бюро, на което се забелязваха разхвърляни свитъци, разни документи и мастилница, която явно бе разливана на няколко пъти съдейки по тъмното петно в десния горен край на плота, два стола - едния за кмета, а другия за посетителите, няколко полици на стената срещу вратата с известно количество книги и претъпкан шкаф в ляво, където импровизираните папки едва се държаха, за да не се изсипят като хартиен водопад на пода. Явно кмета силно се нуждаеше от някоя и друга "секретарка", която да приведе нещата малко в ред или поне временна помощничка, но Деа си замълча.
След като се настани на единия стол, оставяйки котарака да мърка доволно лежейки в скута й, тя поде:
- Всъщност молбата ми може да Ви се стори малко необичайна, но мисля, че след като Ви обясня ще намерите основание в нея. Става въпрос за Д'звера, който тормози селото от доста време. Сутринта прекарах при Тинк, с който решихме, че може би ще можем да направим капан, с който да хванем чудовището. Но устройството на капана е малко необичайно и за да сработи, ще ни трябва вашия котарак. Предварително искам да стопя всички ваши притеснения, че може да му се случи нещо. Обещавам лично да Ви го върна след това - невредим. Ще мога ли да разчитам на помощта Ви?

[Vilorp]

Кмета заподскача на един крак, като се мъчеше да си свали обувката.
- Ако ми го върнеш като чифт добре скроени ръкавици ще съм много по доволен - успя да смъкне единия си цървул и го запрати към малкото сиво мишлие, което стъпило на задните си лапички бе захванало с предните крайчето на един пергамент и сладко сладко примляскваше. Цървулът удари малко по-встрани от мишока, който след кратък размисъл явно реши, че може да се върне малко по-късно, та на прибешки се прибра в дупката си в стената.
Ако котките можеха да се усмихват, то котарака в скута на Деа щеше да една нахилена до уши котка.

[Entity]

Деа се усмихна.
- Е, кой знае.. може пък този експеримент да му подейства благотворно.. Току виж се постреснал, та вземе, че започне да си върши котешките задължения. Гледам, че бая ги е занемарил. - каза тя докато се навеждаше да вдигне понаръфания пергамент стараейки се да не "срути" котарака. - А как се казва?
Деа бе решила да уточни името на животното, защото се надяваше уважителното отношение към него да бъде по-ефективно от демонстрацията на сила, каквато се опита да приложи ханджията на влизане.
После добави:
- Искам да попитам и още нещичко..Вие сте уважаван човек тук. Хората ви се отнасят с почитание към Вас и вероятно сте им помагали много пъти, когато са се обръщали дали към вас или към институцията, която представлявате. Срещали сте много хора, говорили сте с много хора и се чудих дали случайно не сте чували за "Легендата за Джак"?

[Cocaine]

Угаин все още беше шокиран от родословието на Базал(т). Известно време гледаше вторачено джуджето и се чудеше как е успяло да омае 2 пъти по-висока от него жена. Освен това, очевидно майстор Тинк хич не се притесняваше от факта, че вече е женен. Дали от завист, или от чувството, че Тинк постъпва непочтено спрямо жена от неговия народ, угаин изпитаприлв на гняв. Той смръщи вежди, но тогава срещна учудения поглед на джуджето... и се опомни, че в последните няколко минути го бе зяпал с тъпо изражение на лицето. Усмихна се притеснено и смутолеви:
- Та каква помощ бих могъл да окажа?

[Havoc]

- С удоволствие ще се присъединя към вас, - каза Исмаил. - Колкото до мен... - кратка пауза докато елфа реши точно колко да сподели - от доста време, сигурно вече има 60 години, пътувам из Магландиум и помагам на хората. Изглежда навсякъде може да се намери някой, който има нужда от лечител или от стрелец, дори тук. Уверявам те, че умея да боравя с лъка, макар че едва ли ще те убедя, стреляйки с тази играчка. -При тези думи Исмаил докосна късия лък на рамото си. След това взе чашата си и отпи една твърде голяма за елф глътка. - А що се отнася до познанията ми на билките, колкото и нескромно да звучи, познавам само един човек по-добър от мен - баща ми. Той, лека му пръст, ме научи на всичко, което знам.

- Но засега няма да съм много от полза. Идвам от селото отвъд реката. Там имаха проблеми с една глутница вълци. Всъщност глутницата не им правела нищо докато някой от тях не стрелял по вълк. Хората понякога могат да бъдат истински идиоти, с извинение. Бяха готови да ги избият. И щяха да го направят, въпреки че щяха да загубят много хора. С вълците шега не бива. Отне ми цял ден да ги убедя, че наистина ще изгоня вълците и още два дни докато успея да примамя животните там, където нямада си пречат с хората. Капнал съм. Но обещавам, че щом краката ми си починат ще помогна на Смехурко.

- Сега остава да изясним само един въпрос. - каза Исмаил с делови тон, - този за заплащането. Колко сте готов да платите?