Част първа (все още) - бунаците в Буна!

[Vilorp]

- Сега остава да изясним само един въпрос. - каза Исмаил с делови тон, - този за заплащането. Колко сте готов да платите?
- Заплащането винаги е въпрос към който трябва да се подхожда внимателно! - започна Де`Амаг с мек и нежен глас - В началото ми бяха отпуснали 10 000 медника, а бюджета се поразрастна доста, така че, мога с чисто сърце да ви предложа заплата кано на другите от екипа - по 200 медника за всяка част от легендата която ми се донесе! Какво ще кажете устройва ли ви?

-Ако обаче искаш нещо като фризура, кажи ми да си помисля още малко за задачката, или преговаряй с Нао. Аз достатъчно се нарязах... - мрънкаше Даарио
- Я не мрънкай а се дръж здраво - сряза го Илиица - и ти също момиче!
- Тири рири тири там, скок от там и скок натам бързо за веди ни ти, там дет колчето стой! ДИИИИИ!
Къщате се затресе и заподскача отново, а върховета не дърветата бяха като зелени вълни люшкащи се през прозорчето и разтворената задна врата.

- Та каква помощ бих могъл да окажа? - запита Угайн джуджето
- Ми гледай момко - бащински изтопурка до него Тинк и положи ръка на бедрото му понадигайки се малко на пръсти - Базалтчо ще раздухва пеща и ще си върши работата а вии двамата с твойто приятелче, понеж ми се виждате оправни, ще ми помогнете със капане дато се коним да измайсторим в ващо моме. Бива ли? А скоро ще дойде благовернта ми с обяда, така че няма да останете гладни!

...Срещали сте много хора, говорили сте с много хора и се чудих дали случайно не сте чували за "Легендата за Джак"? - попита Деа, Добромир, яваващ се по съвместителство кмет и гостелничар.
- Легендата за Джак ли? Ми то незнам дали мож легенда се нарече, щото е по скоро описание на потрошеното имищество, щот когато ония диванета се събрали на времето дедами за малко да фалира, а да не ти разправям какво било в кръчмето на Невив! Ма да ти кажа май ги дадох на някой да ги чете - говореше си Добромир докато ровеше в подобието на картотека - мислъ че на Гергана сина ги беше взел! Мъхъм тъй ще да е! Той момчето се мъчи само да се научи на четмо и писмо, ама го е срам да поиска помощ! То обществена тайна мъ, щоми ма желание...!
- Ц, нема ги, ще требва при него да ги потърсиш ако толкоз ти требват, виж ако с нещо друго моа помагна речи само!?


Ели най-сетне се осъзна и щеше да хукне да бяга ако не бе чул страшния грохот идеш някъде от към гърба му. Ашли също чу звукът и се обърна по скоро по инстинк, понеже в нормални облстоятелства не би обърнал граб на космат крокодил готвещ се зе скок към него.

Кавлор се срина на земята когато Сора се надигна от дъното на ямата. И бех казъл съвсем навреме защото точно в този миг, нещо огромно стъпи на ръба й и го срути върху джуджетата. когато надигнаха отново тлави из под купищата пръст, плюейки кал и камъни единия край на ямата бе сринат и сега можеха да изпълзят спокойно от нея.

[Асен]

Младият маг слезе внимателно по стълбата, докато говяореше, и излезе на чист въздух. След това се плясна по челото, така е се чу вътре (1 ВЩ:)) и веднага се върна.
-Вече знам отговора, уважаема бабо! Искате ли да го чуете?

Виж в горния пост отговора на бабата!
Съжалявам че така се омеша, и ще гледам друг път да пиша на цяло, а не на части!

[Vilorp]

От гората ичкоче нещо коет щеше да всява кошмари не само в съня на Ели и на Ашли, но и в този на Д`звера и родата му!
Кършейки клони и малки дръвчета от дълбините на леса изкочи малко схлупена къщурка, която подскачеше на един огромен кокоши крак, на задната врата можеби за миг се стори на приключенците че видяха своя колега Даарио, но зеленото лице, изпъкналите очи и издутите бузи не бяха пръсъщи за него, тъй че може и да се бъркаха.
Без значение от това, тази гледка обърна в бяг Д`звера и компания, а къщичката остави две дълбоки по педя следи в земята и продължи лудешкия си бяг на някъде!

След 10-20 минути друсане и подскачанеметнете 3 зара и ако стоиноста е под тази на Стабилност не сте натъртени къщичката спря своя лудешки бяг. След което върховете на дърветата отново станаха върхове и през задната врата се виждаха само стволовете им.
Илиица излезе с тежка куцукаща крачка и посочи съоръжанието на полянката пред тях.
То представляваше идни два боя висок и полувин лакат дебел прът забит в земята. около него в конус бяха подредини по три боя дълги тънки не повече от два пръста пръти, които се опираха едва едва с върховете си в горния край на носещия. те бяха общо 13 на брой.
-Ще можеш ли да извадиш централния кол, беза да събориш останалити пръти?!? - попита Бабека Даарио.[/b]

[Entity]

Деа се усмихна неволно на думите на кръчмаря, макар да разбираше каква "трагедия" е за един ханджия да му потрошат имуществото. Но Добромир така откровено разказваше и леко простоватия му език й се струваше някак смешен. Но озадачението й бързо смени изразът на лицето й.
- Гергана? А коя е Гергана, за да зная все пак кого да търся.. И кой е синът й? Иначе е похвално наистина, че е решил да се учи самичък, макар според мен да е по-добре да помоли за нечия помощ. Аз мога да му помогна например..- каза Деа с уверен тон.
Добромир се почеса по шкембето, после се почеса зад ухото, след това пак по шкембето доволно зачуден:
- Ем, как тъй не знаеш? Ти не ми ли каза, че ей ся идваш от Ковачницата на Тинк? Начи трябва да си я видяла.. Ама чакай.. тя пък верно не ходи там често или поне не стои цял ден там. Ама сина й поне тряя го познаваш. Вчера даже за малко да бие Илийца в плетаческата надпревара? Базалт, мар булка! Той й е син. Той ги взе тез бумаги преди .. хм.. знам ли.. и аз вече забраих. Ама аз му ги оставих - да се учи момъка. Тъй че ако ти трябват - знаеш де да ги дириш.
Деа успя да скрие учудването си, въпреки, че в главата й се лутаха десетки въпроси.
- Благодаря! Аз ще тръгвам тогава. Благодаря за любезното гостоприемство и така щедро предоставената помощ.
Сякаш внезапно сетил се нещо Добромир продължи с малко начумерен тон.
- А на туй жиуотно недодялано името му е Мърмел, не че си го знае де.. Ей на Петранка го кръщава едно време и тъй си и остана.
Деа отново кимна и гушнала котарака излезе от Кметството отправяйки се към Кръчмата на кмета, за да потърси хлапетата и да им заръча да й намерят някой мишок.

[Entity]

Пътчето покрай кметството бе един от малкото що годе читави такива из селцето. Не че беше нещо осбено, но поне липсваше порядъчното количество вдлъбнатини, които бяха най-честата причина за натъртените дупета на возещите се в каруци жители.Стъпките на Деа в това суго време предизвикваха избухването на малики пясъчни експлозии от прах под краката й. До Деа, каточели от нищото се материализира малкото сополиво хлапе с неопредилен пол и се завлачи след нея.Тя бе прегърнала Мърмел, но тромавото му и бая обемисто за котка тяло определено я вкарваше в затруднение и се налагаше от време на време леко да го подхвърля, за да го понамести, което от страни сигурно е изглеждало комична гледка.

Виждайки хлапето тя се спря и клякайки му се усмихна, казвайки:
- Здрасти, дребусък.
После извади от джоба си един медник и държейки го между двата си пръста продължи:
Мърмел между временно започна да й изтича от преградката.
- Дали можеш да ми намериш някой мишок. Сигурно из избата на вашата или съседската къща ще да има достатъчно.
Деа умело подхвана котарака точно, когато Мърмел си мислеше, че почти се бе "отървал".
- Каква мишка? - попита я Петранка иза зад гърба й.
Деа се извърна леко стреснато, макар до сега да трябваше да е свикнала с внезапните появи на момиченцето.
- Ами мишка, обикновена, сива мишка... Такава дето да се плаши от мързеливи котаци като този тук..-Тя погали за пореден път вече кротуващия шишко.
- От Мърмел не се плаши никой - компетентно заяви Петранка - навремето му вързвахме звънче та да ги стряска поне, ама той го загуби...
- Ами освен да го научим да ги стряска.. - предложи усмихнато Деа - Ако не стане ще вземем Калигула - така той ще стресне Мърмел, а ужасеното му пищене ще стресне мишока.
- Е, деца, ще ми намерите ли мишка? Или задачката ви се струва твърде сложна? - реши да ги провокира Деа
- Ми тази устройва ли те? - попита Петранка и посочи напред към препускащия към тях Калигула.

Деа за миг изтръпна. То хубаво, хубаво.. ама да събереш котка, куче и мишка на едно място не предвещава нищо добро. Кучето държеше в уста, захапал за опашката един огромен плъх който се мяташе диво. После заора пред Деа и през облака прах пусна Плъхът в скута й таман до Мърмел. Мърмел, който да този момент бе олицетворение на спокойствието запази самообладание и замахна с лапа към... муцуната на Калигула. Три червени резки се появиха на провисналата муцуна, а кучето и плъхът се опулиха в хилищия се котарак. Деа както беше клекнала изведнъж скочи като на пружина, не че Калигула ако решеше да се изправи нямаше да е 2 пъти колкото нея. Междувременно бе успяла да хване плъха за опашката. А Мърмел стискаше под мишница.

Очичкити на Калигула почваха да се пълнят с кръв- Калигула.
- Стой мирен, момче! Изкомандва го тя, надявайки се, че ще има поне минимален ефект, докато оглеждаше подходящо място, където да затвори котарака и мишката по възможност поотделно. Мишока се извъртя и пробва да захапе Деа по пръстите. Плъхът заби малките си остри зъбки в пръста на Деа. Тя изстена, но хич не обърна внимание на струйката кръв и тъй като до момента не успя да види нещо подходящо, за да ги затвори продължи да обхожда къщите наоколо с поглед.

В този момент Петранка посегна и хвана плъха за врата с една ръка и Калугула на същото място с другата.
- Никога не го дръж за опашката - намигна и тя - къде ги искаш?
Деа въздъхна облекчено. Не се бе чувствала толкова глупаво от доста време.Пусна медника в джобчето на Петранка благодарна за помощта и каза:
- Ами.. ще можеш ли да ги доведеш при Тинк в ковачницата? Натам съм се запътила.
- А закакво ти е мишка, в случай Антрацид? - залюбопитстава, Петранка, докато Сополивото хлапе гледаше тъжно Деа.
Деа й дожаля за детенцето. Извади още един медник и му го подаде. Беше толкова дрипаво горкото, че сърце не й даде да го остави така. Все пак и то сигурно би й помогнало.После се обърна към любопитката:
- Ами.. с чичо ти Тинк се опитваме да спипаме дзвера. Антрацид ще ни трябва просто за едно звено на капана дето му мислим.
Петранка се ухили доволно:
- После може ли да видя? Може ли, може ли? - Подскачаше нетърпеливо с босите си изподрани крачета, а мишока опеделено не се чувстваше добре от това.
Деа кимна малко колебливо:
- Ще питаме 1-во майстора дали може да ти покажем. Сигурно няма да е против да дойдеш като го пробваме без дзвера. Хайде аз ще тръгна сега с Мърмел, за да нямаме пак проблеми, а теб те чакам по-късничко да доведеш тия двамата немирници, за да не стават аварии. - рече Деа и закрачи напред.

Публикувано с любезното съдействие и участие на негово височество Vilorp.

[Mistral]

„Ще можеш ли да извадиш централния кол, без да събориш останалити пръти?!?” - повтори си наум Нао, която до скоро бе наблюдавала препускащия пейзаж от прозорчето на къщурката. (ммм, висока стабилност) Дори й се струваше, че по едно време мерна няколко познати фигури, но тогава просто нямаше как да поиска спиране на превозното „средство”, само за да се убеди. Както и да е…
Колкото до това, което сега искаше старицата… Ако това бе всичко и нямаше допълнителни условия, задачата бе много лесна. Просто Даарио трябваше да внимателно да отдели върховете на колците и да ги върже заедно, пък после можеше да се опитва да измъкне централния колкото му се искаше.
От друга страна, сегашната подредба на колците явно бе доста стабилна, щом бе оцеляла приближаването на къщичката.

[Асен]

Дааарио се подсмихна. Да, това беше интересна задача... но въпросът не беше в начинът на измъкване, както си мислеше Нао.
-Не, уважаема бабо-няма да мога!-тържествено обяви той. -Това е невъзможно!

[Mistral]

"Всъщност, както бе поставена задачата, Даарио можеше и просто да вземе тринадесетте обграждащи пръта и да ги облегне някъде, преди да издърпа централния. Това технически нямаше да бъде "събаряне". - шродължаваше размислите си Нао - Друг въпрос бе, колко надълбоко бе забит централния прът и дали наистина бе просто забит или не бе всъщност част от нещо по-голямо..."

Тържествения тон на Даарио я извади от унеса. Всъщност, отговорът му направо я накара да се облещи. Не можел? Невъзможно било? Бах! Единствения правилен отгово съвсем явно бе: ще знам, след като се опитам. Просто в цялата тази работа имаше прекалено много неизвестни.

[Vilorp]

- Ти можеби не си толкова тъп колкото изглеждаш!? - усъмни се бабата след което махна с ръка произнасяйки заклинанието за разваляне на магия и полянката упостя.

В краката на Деа от ясното небе се заби мълния и изкопа малко кратерче
12 шокова щета

-Ще намериш документация при оня баламур кмета! Ако си готов за следващата задача казвай? Моме ти имаше ли някакви въпроси ба? - обърна се старицата към Нао.

[Havoc]

- Напълно ме устройва, - каза Исмаил и довърши чашата си. - сега бих искал да почина около час, след което ще се заема с болното дете.

[Асен]

Готов съм-подсмихна се Даарио-но може пак да ми трябва време да си помисля. Между другото, отговорът на гатанката ти беше "картофи", ама късно се сетих... чак като понечих да излизам към градинката...

[Mistral]

- Ако имате някакъв мъдър съвет как да постъпим с Д'Звера, с радост бих го чула - благо отвърна момето. - Инак, има и много други неща, за които би ми било приятно да говоря с вас, но те не са спешни.

[Асен]

-Аз, обаче-подчерта Даарио-искам да чуя какво още знаете за легендата за Джак. Казахте, че това, което знаете, се състои от три части... как ще заслужим втората?

[Miro]

Кавлор прежумя, но бойноловния му инстинкт не го остаив за дълго в паниката.
-Вие гътнете звяра, аз ще убия петела! - изкрещя той така силно, че едва му стигна дъх да изкачи склона на ямата и да се затича към новото чудовище с вдигнет над главата чук. Целеше се в гърба му, и с все сила!

[hameleona]

- Я стой тука! - викна му Ашли. - И без тва не съм полезен срещу тая напаст.

Ако ония джуджаци не дойдат пробвам да попея на Д'звера....

[Miro]

Убедителната реч на Ашли - "Я стой тук!" въздейства силно върху джуджето и силно го разколеба. Сега беше въпрос на песен кого щеше да помете Кавлорът!

[Vilorp]

Илиица се нахили зловещо
- Има два вариянта да се опраите с Д`звера или да го прогони друид, ма е малко вероятно, или да му пуснете Чука на бога и тогава вече нямате грижи. дори съм склонна да ви дам един свитък който автоматично ще отключи магията при произнасяне на една скорогоровка над него!
- Що се отнася до Джак, заслужихте си първата: отиваш при кмета и искаш документите за разрухата които са нанесли групата джуджета била в града по онова време. Втората "част" ще получиш щом си готов да се изправиш срещу новата загадка, или да напрегнеш смелоста си!
Даарио +90ТО за решаването на загадката и престижа се покачва с 2

Дзвера бе избягал, и слава богу защото Ашли се опта да запее отново. Мелодията сгърчи на кълбо Ели и Сора който се измъкна от храсталака някъде отзад.
Пред малката група се откриваше присека проплавена от Нещото, а от предишната им "плячка" нямаше дори следа.

[Асен]

Хм, де да го видим тоя свитък... промърмори Даарио.-Но в момента искам да чуя загадката.После може да мисля, докато отивам към кемта... или Д'Звера, ако свитъкът наистина позволява да се хвърли такава магия.

[Miro]

...и едно джудже, изнемощяло до изнемогване, таман хващаше новпопрокараната пътека в преследване на новата си плячка... <пазете се от чука>

[Mistral]

- Чука на бога? Това не е ли онази прехвалена магия от земната школа? Освен това, почитаема, не казахте ли, че Д'Звера е силно магическо същество, че поглъща нараняващите магии и става по-силен? Каква точно е идеята, да го фраснем с такова атакуващо заклинание? Мислите, че ще му дойде повечко отколкото може да поеме ли? Аз лично не бих рискувала така, ако не съм сигурна. Няма ли и някакъв друг по-мирен начин, защото друид на разположение нямаме? Не може ли да го приспим с някаква отвара или нещо от сорта?

[hameleona]

Ашли се почеса по главата и реши, че е по-добре да се изнася към селото - малко му плащаха за да се бие с такава гадост!

[smeshko]

След като вцепенението на Ели премина,дойде втори проблем - "песента" на Ашли.Младият елф се сгърчи на земяти и за щастие човекът скоро спря да пее.Ели се изправи и погледна къщичката.Реши да не я разглежда по-ттблиза,затова хукна след приятелите си и каза:
-Е,бяхме много смели срещу Д'Звера.-и се ухили.-Сега остава да накараме Кавлор да остави "петела" и да се прибираме...

[Entity]

Мърмел се вкопчи в Деа, в мига, в който мълнията просветна и заби малките си остри нокти в рамената й.
(Това е нормална реакция на котка, в случай, че се изплаши, а не бъде пусната да скочи и избяга, така, че кажи колко щета ми нанася.) Тя обаче го беше стиснала плътно и опита му да се измъкне остана безуспешен. Известно време Деа различаваше само очертанията на околните сгради, тъй като ярката светлина я бе заслепила, затова тя остана на място. Това рядко природно явление определено я бе стреснало, но в крайна сметка нали не беше ударило нея.
След като се окопити след шока тя закрачи бързичко към Ковачницата.. Не, че там беше по-безопасно пред вид експериментаторските наклонности на колегата, но поне имаше покрив над главата си.
Не след дълго видя недодяланата, но доста внушително-здраво изглеждаща постройка, служеща за работилницата на Тинк. Стигайки отвори вратата и поздрави другарите си:
- Е, приятели.. Ей го единия важен елемент на нашия капан - каза тя, протягайки лениво гледащия Мърмел напред.
- Тинк, ще те помоля да намерим някоя щайга, с която да го захлюпим за известно време, за да не реши да хайманосва нанякъде, че аз все пак не мога през цялото време да го държа и галя.. Освен ако някой друг не прояви желание да го наглежда, а пък и скоро сигурно ще дойде и Петранка с останалите "звена" от хранителната верига - смигна тя. - А Мърмел съвсем не им се радва.
После се обърна към двамата гиганти.
- Нали ще помогнете да стъкмим капана за дзвера, момчета? От нас с Тинк идеите, а пък вие ще сте по изпълнението. Става така, нали?:)
След това се усмихна на Базалт:
- Ей сега бях при кмета. Та се заговорихме с него за една Легенда. Спомена, че му се намирали разни книжа с повече подробности за нея, ама ги търси търси и чак след като не ги намери се сети, че бил ти ги дал на теб. И понеже ми е много интересно да узная повече за тези хора и събития - дали ще ми дадеш да им метна едно око?
От тук насетне психология върху всяка реплика на Базалт.

[Vilorp]

Момичето мож дъ ие грозну ма не е толкоз тъпо кат аверчето а? - смигна бабака на Нао - Казах, че ТИ повече няма да имаш повече проблеми с него А сега терикат... - обърна се към Даарио Илиица докато подаде малък свитък пожълтял пергамент на Нао.

Ето тогава следната загадка:

Неподадеш ли му ръка,
стоиш пред него
на крака,
но щом с ръка го поздравиш,
то път ти дава
да вървиш.
Позна ли що е то?

- Докато момчето чака двете му мозачни клетко да се ударят в празното пространство ще ти прошепна паролата активираща свитъка - кимна Илиица на Нао и се наведе към нея.Нао взима 30 ТО

[Vilorp]

сменям Виолетовия (розовиа) цвят със син щото се чете по лесно
Точно след Деа влезе едно приказно създание, дребничко и финно движещо се сякаш лети и не докосва земята. Бе елфана самото съвършенство дори къдравите бакенбарди спускащи се до брадичката й изглеждаха добре.
- Мая, миличка - Тинк се хвърли кам нежното създание и го разцилува, после кръстоса очи и се отдъпна. Елфаната свали коланото което бе свила и леко разтри капачката си.
- В нея са - бързо избълва Базал към Деа и си намери работа в далечния край на работилницата.

[Cocaine]

Угаин хвърли неодобрителен поглед към котарака:
- Това кълбо косми е част от капана? - и внимателно се пресегна да го погали. Животното се стресна при вида на огромната ръка на гиганта и притиснено облиза носа си.
- Може ли вече да започваме изработката на капана? Интересно ми е какво ще се получи накрая.

[Entity]

"Ето това вече е изненада" си каза Деа на ум, докато оглеждаше новопристигналото момиче. Е, не можеше да не забележи приликата между нея и ковача пред вид въпросните бакенбарди, които бяха пословични за джуджешката раса. Но пък защо Базалт ще е тъй стреснат от това крехко създание. Деа все още нищо не разбираше и за да си изясни нещата каза:
- Тинк, няма ли да ни представиш тази мила дама? - се обърна тя шеговито към джуджето. След което без да дочака отговор се приближи към ефирното създание и подаде ръка:
- Здравей, аз съм Деа. А доколкото чух твоето име е Мая, нали така? - беше решила да не вметва все още желанието си да разгледа записките за Легендата.

[Асен]

"Две мозъчни клетки... ха! За какво, питам ви, е втората?"
-Не, уважаема бабо-няма да се справя с тази гатанка. Пак ще прибегнем до резервния вариант...

[Vilorp]

-Нали ти казах! - обърна се бабака към Нао. Казана дума хвърлен камък! Искам сърце от Д`звер. Можете да го донесете утре, а сега си приберете приятелчето и се умитайте! - Илиица се врътна без да даде повече обяснения и се прибра в къщата си.
След миг се появи и обяснение на последната и реплика във вида на едно препускащо джудже със вдигнат чук.
Щом Кавлор спря пред колегите си да си поеме дъх от задната час на къщичката изкочи коза и със неповторим финес и засилка от 7 метра се бухна във гърба на джуджето.

Два часа по-късно, Даарио и Нао довлякаха изпадналия в несвяст кавлор до селцето.

130 шокова щета и 40 временна за Кавлор, Намалете времеразряда с 1-ца, намалете престижа с 1-ца, Нао печели 30 ТО за решаването на гатанката и 1 ТР за култура и обичай докато е говорила с Илиица - минавате на основен цвят!

Ашли, Ели и Сора също се добират до селището и печелят по съответно 70 60 50 ТО - минавате на основен цвят

Мая се извъртя рязко към Деа, изгледа я преценяващо и даде да се разбере че за нея тя е нищо по-важно от калта по подметките й.
- Това е обяда - гласът и бе нисък и напомняше зармазване на черепни кутии с тежък поне 5 кила чук, тя остави кошница от която лъхаше на топло ястие, завъртя се грациозно и напусна ковачницата.
- Ъъъ, дъщеричката ми е малко... - започна Тинк
- ...дръпната - подсказа му Базалт и се зае с разопаковането на обяда.
- Да и така може да се каже, нека хапнем пък после ще се заемем със сглобяването.

Привечер съоръжението беше готово. ПРедставляваше застрашителна грамада от метал, зъбни колела и предавки, ремъци, въжета, ведра, улей, шило, въртележка за хамстрер, и котка спяща до нея.
Петранка донесе стрия плъх и го сложиха в клетката. Мърмел се премести по далече от нея.

- Хубава работа свършихме - поздрави Тинк дружината - утре ще го тестваме!

двамата гиганти получават по 1ТР за Сила, Деа взима 3ТР за механика. и тримата получавате по 50 ТО - минавате към остновния цвят!

На вечеря в "При Кмета" се бяха събрали всички колеги и Де`амаг има представи новия им спътник.
- Исмайл, това са всички, Всички това е Исмайл, той е Друид и... всъщност може и сам да ви се предстви. А междувременно, какво научихте днес по нашия въпрос!?

Нао получава обещание утре сутринта Де`Амаг да и покаже "туй онуй"

[Асен]

-Ще трябва да поговорим с един човек от селото и да го питаме за нещо... това щше го свъърша утре. Освен това трябва да занесем на Илийца "Сърце от Д'звер". Срещу това получаваме две трети от легендата, каквато я знае бабето.-сви рамене Даарио.-Засега е това. Бих го нарекъл "добре пропилян ден". А вие каква я свършихте и кой е Исмаил?