Част първа (все още) - бунаците в Буна!

[Mistral]

Нао се стресна, когато осъзна, че си е дала оръжието "по инерция". Явно това, че едва ли не преди момент се бе събудила, си бе казало думата. Когато Де’Амаг й върна меча, бе изпълнена едновременно с облекчение и удивление.
Скоро обаче нещо друго прикова вниманието й.
Дългокосата изгледа Капана, после Тинк, после Деа, после пак Капана.
С лекичко "туп", Нао премина от стоящо в седнало положение, сякаш игнорирайки междинните положения между двете. Главата й се килна на една страна. След миг погледа й отново се отправи към Деа, взирайки се в очите на изобретателката. Помълча известно време, без да мръдне и косъм.
- Нямаше ли да е малко по-лесно, просто да използваме едно дълго въже с примка или мрежа накрая или нещо от сорта? - попита Нао с обезпокояващо спокоен глас. - Не, че не харесвам капана ти, уважаема, но как ще го позиционираме в гората? Или пък може би предпочиташ да поканиме Д'Звера тук и да го помолиме сам да влезе вътре? Разбира се, Д'Звера няма да откаже - че как би могъл? - все пак любопитството ще го задвижва.

[Vilorp]

- Хей, хей, хей, хей! - Намеси се Тинк изкачайки из зад Капана - Това произведение на изкуството може да достигне навсякъде в близката околност щом Белчо и Сивушко се понапънат да го завлекът до там - потупа по шията едния от двата черни вола Тинк.
- Вие по добре кажете, къде трябва да го инсталираме това щото ако нее много близко на добичетат ще им трябва час два да стигнат до там...

[hameleona]

Ашли тъкмо се бе събудил, когато видя Капана. Е, в първия момент си помисли, че още спи, но след като се ощипа му стана ясно, че не е така. Приближи се до Капана и попита:

- Дупка с колове на дъното няма ли да свърши същата работа? - определено беше ужасен от вида на Капана. - Че и без колове да е....

[Асен]

След разговора с кмета, Даарио стана, обърна се и видя Капана. Може би единствно той не се впечатли особено-магьосниците свикват със странните гледки от рано, а някои от тях дори им вършат работа;). Затова просто сви рамене и с едно "Е, остава да го видим в действие", излезе от страноприемницата и тръгна да търси Базалт.

[Entity]

Деа не обърна особено внимание на халивото недоверие на повечето от другарите си.. а и нали беше наясно, че в крайна сметка геният си остава цял живот неразбран и бива оценен в най-лошия случай едва след смъртта си.
- Нао, разбирам недоверието ти, а пък и съмнението на останалите ми е ясно.. но при положение, че те самите не бяха пожънали особен успех, освен натъртени задници, мускулна треска от тичане и дишане на пресекулки.. май не е зле все пак да опитаме и с изобретението ни с Тинк. Освен това все пак това може и да не се наложи пред вид срещата ни с Исмаил и неговите друидски умения. Та така.. Може да го разположим на някоя полянка в гората.. Полянки бол.. не много далеч от мястото, където са забелязали те звяра и все пак не така близко, че той да забележи нас. И да почакаме, надявайки се, че чакането ни ще бъде възнаградено.
После се обърна към Тинк:
- Колега, преди да тръгнем дали не бих могла да поговоря с Мая.. Искам да я питам нещо. Ще ми кажеш ли къде бих могла да я открия? .. Потеглянето ни така или иначе не е толкова наложително тъй като 1-во ще почакаме да видим какво може да стори Исмаил.

[Vilorp]

- Всъщност драги ми Ашли, Капана има инсталация със шипове на дъното... Инсталирах ги нощес - отговори на въпросителниа поглед на Деа джуджето.
- САМО МИ ЕЛА НЕЩАСТНО НЕДОНОСЧЕ ТАКОВА!!! - се разнесе из зад близкия ъгъл, миг по-късно от там изкочи Базалт стиснал в огромната си ръка някакви листове, взе завоя на еднин крак и ако имаше комарджии определено щяха да заложат, че гравитацията и инерцията щяха да го преобърнат, но съдбата има странии прищевки. Гиганта запази равновесие и взимаки разделящите го от талитага 50 метра на спринт плонижира и се навря под нея със скорос постижима само за гущер спасяващ живота си.
Точно щом момчето бе достигнало "сигурното" убежище от същия ъгал излетя и преследвача. Бе невероятно как такова нежно създание като малката му сестричка Мая може да размахва двуръка бойна брадва, чието острие бе сърпообразно и широко две педи, балансирано от срещуположната страна от внушителен шип най-вероятно можещ да служещ и за кирка или къс меч ако беше самостоятелен. Мая бе прекрасна гледка, в контекста на зловежината, със совята грация и финес тя дори не залитна когато взе рязко завоя и ускори размайхвайки страховитото оръжие. Дългата й руса коса се рязвяваше слад нея като знаме, а бакенбардите й потрепваха леко при всяка стъпка. Тя дори не намали, когато дастигна талигата, а директно замахна под нея и наоколо се разнесе свистенето на смърта. За щастие Базалт се бе сгърчил достатъчно навътре и остарието не го засегна.
- Защо си ми взела погребалното оръжие! - Викна Тинк извън кожата си към непокорната си дъщеря, тя от своя страна му отправи поглед можещ да изпепеляваш градове и замахна отново.
- Добре де, това си е ваша работа с брат ти, само гледай да не го надраскаш - примирително сви рамене майстор Тинк.

[dragon_destiny]

Грайл, който се бе събудил преди малко в лошо насторение, забеляза Капана и на лицето му изведнъж цъфна усмивка. Тя се разшири още повече, след като проследи малката гоненица и гиганта доволно заяви:
-Уха, това нещо май ще разкъса Д'Звера. Макар и не толкова сигурно както ще го стори момиченцето, а?

[Entity]

Деа изгледа Мая стъписано. Е, всичко друго очакваше само не и това. Мислеше си, че странния хибрид между елфана и джудже бе способна да хапе с думи, но не и с действия, обаче сегашната случка напълно доказваше противното. Но 1-во реши да разбере какво е разгневило тъй девойчето и след туй да спасява Базалт ако успее. Запази безопасна дистанция и подвикна на гиганта с лека нотка на съчувствие:
- Базалт, какво си сторил та сестра ти е тъй разярена?

[Vilorp]

Настъпи онази тишина, която можеш да чуеш, когато 70 килограмов камък се стовари върху главата ти изневиделица. Тинк направи някакъв жеста към Деа, който можеше да значи или "бягай" или "влезе ми нещо в окото". Джуджето реши да се придържа към втората версия, когато Мая го погледна само за миг. След това, звуците се завърнаха, а Мая сякаш се бе телепортирала до Деа, а острието на двуръката секира леко се поклащаше зад гърба й като метроном.
- Наистина бих желала да се обръщат директно към мен, по въпроси към който имам отношение - гласчето й бе толкова меко и нежно, че ако не бе клатещото се острие зад гърба й можеше да я збъркаш с фейчка от Вечната гора* - Та какъв ти беше въпроса мила!?

*освен когато са в размножителен период, тогава няма накакъв начин да збъркаш една фейчка, защо на човек му се отдава да помни (метафорично), кой го е въртял надянат на кол над бавен огън (буквално)

[Mistral]

Нао, която трази заран вече бе видяла достатъчно чудатости, за да й стигнат за няколко дни, небрежно се изправи, застана зад поклащащата се брадва и меко изрече:
- Прощавай, може ли да я разгледам тая прелест?

[Entity]

Егати как ми усети тънката мисъл.. Пък аз си мислех, че ме обичаш.. Не стига, че оня ден сбърках посоката и стигнах в Борово.. което ми костваше още 1 час докато се прибера.. Слава Богу благополучно.. А сега и това.. Ъх!

Деа погледна Мая, погледна брадвата.. После си лепна едно непукистично изражение и с лека усмивка, придавайки си вид все едно, че Мая държи зад гърба си букет цветя, който всеки момент би й поднесла, каза, опитвайки се да изклинчи:
- Това което опитах да кажа бе провокирано от женска солидарност. Добре знам какво е да те мотаят мъже и предполагам, че има основателна причина за ядът ти насочен към Базалт. Ще споделиш ли? А може и аз да ударя едно рамо.. да го "напердашим"..

[Havoc]

Исмаил беше виждал твърде много неща за да се учуди от вида на Мая. Беше виждал и всякакви машинарии, но Капанът беше наистина внушителен. Подаде всички билки на Хоудриц и огледа отблизо капана.
- На знам как точно работи това чудо, но ако аз съм на мястото на Д'Звера никога няма да се навра в такава чудесия. Но вие си знаете.

[Асен]

В този момент довтаса Даарио, който беше полседвал префучаващия покрай него Базалт, но по-бавно.
-Базалт!-подвикна той.
Отговори му нещо като тихо скимтене.
-А, ето къде си бил...
След това магът приклекна до процепа.
-Базалт, кметът ти е дал едни докумнети, за да се упражняаваш да четеш... аз искам да ги видя. Ще може ли?-попита той, като небрежно си подвърляше един медник. Другата му ръка беше на дръжката на шпагата. "Това, което не се купува с мед, с е купува със стомана", както беше казал един мъдър човек преди много време.

[Cocaine]

Угаин се опита да си придаде невинно изражение и заднишком се отдалечи от групата жени.

[Vilorp]

- По никой начин - отвърна Мая на Нао, дори без да се обърне - Женска солидалнос казваш!? Да ме мотаят мъже казваш!? Ядосана Ме Наричаш!?! Да Ми Помогнеш Да Ступам Плужека!?!?! - гласчето и бе като звън на сребърни камбанки, но интонацията и покачващите се октави и сила не говореха за нищо добро.
- Как можеш да се наречеш жена, като дори дъртата Илиица е по-чаровна от тебе! Незнам ти каво разбираш под мъж, но тая жалка мижатурка ми е брат и НЕ, Определено НЕ Е Мъж! Освен Ако Вчера Не Си Му Пристанала! Не Ми Трабва Помощ, От Който И Да Е, За Да Се Разправя С "Малкото" Си Братче СЕСТРО! И ПОВЯРВАЙ МИ, ОЩЕ НЕ СИ МЕ ВИДЯЛА ЯДОСАНА!!! - дали Деа се беше свила или Мая наедряла но в момента двете момичета се гледаха в очите и ако младата Деа някога бе срещала дракон* щеше да разпознае погледа вещаещ, че скоро върху главата ти ще се изсипе огненен ад, но и без среща с такова влечуго чуството се натрапваше от самосебеси.
- Верно, аз съм я виждал само веднъж ядосана и досеге когато е нервна гледам да спя с отворени очи - прошепна Тинк подбутвайки стоящия до него Хоудриц, който само кимна и премълча.
- Това момиче си го бива - произнесе тихо Владислав, по скоро изказвайки своя мисъл и се подсмихна жлъчно.

И точно тогава, когато Даарио зададе въпроса: Ще може ли?, Деа кихна...

Мая замахна...

Даарио почуства неприятен гъдел в областа на гърлото...

Деа отвори очи и осъзна, че е жива, осъзна че Мая я няма, осъзна че Нао гледа в страни, спря да осъзнава и погледна. Погледа и видя "телепортиралата" се Мая на 5 крачки в страни опряла острието, което в случая кичозно пречупваше дневната светлина в издълбаните руни по него, в гърлото на приклекналия Даарио.
- Ссамо азз мога да терора Баззалт - изсъска Прекрасната елфана с джуджешка кръв във вените.

- Какво ставя тука!? - гласът на новопоявилия се зрител на сцената бе като топъл южен вятар, образа свързан с него не бе по малко привлекателен, една изключително красива гигантка (17 красота), с дълга златиста грива закичена с цвят от бял лотос. Огнените й очи се взираха питащо.
- Мая? Базалт? Какво съм ви казвала за играта с погребалните оръжия на баща ви? - повя нежния глас
- Че те са нужни на татко когато тръгне на последния поход за срещата си с Буна! - измрънка Мая, която бе свълила брадвата и я държеше пред нозете си. В мрънкането се бе включил и Базал изпалзял из под талигата. И двамата бяха свели глави и ровеха с крачета из прахта.

*ако оцелееше сега можеби съдбата щеше да и придостави този възможност, но както винаги казва великия Буна: Гледай да прежевееш настоящето, бъдещето съмо ще те намери!

[Entity]

Леко съвзела се от бурната реакция на Мая, Деа бързо "разчлени" ситуацията и си направи съответните изводи. Рядко се случваше глава на семейството да бъде жена, но гигантката изглеждаше с право си бе заслужила тази чест и задължение. Тя реши да се възползва от ситуацията докато двете "деца" все още бяха под въздействието на строгите думи на майка си и се обърна към русокосата гигантка:
- За мен е истинско удоволствие! Тинк явно с право не ни е говорил за Вас инак такава прелестна Дама навярно би се радвала на прекалено много ухажьори, а съм сигурна, че моите спътници също оценяват красотата Ви, а пък всеки мъж би бил горд да се появи с такава жена като вас под ръка. - И докато Тинк се чудеше дали да се изпъчи гордо или да се ядоса пред вид слисаните с възхита погледи на Угаин и Грайл. Тя направи лек реверанс. - Името ми е Деа. И се боя, че може и ние да сме причината, за тази припирня между Базалт и Мая, тъй като искахме да хвърлим едно око на едни кннижа дето им ги е дал кмета Добромир във връзка с една легенда. Но разбира се не сме искали да се "избият" заради тях. - продължи Деа докато с крайчеца на окото си гледаше към прашния Базалт все още стискаш листите в ръката си.
Използвам наблюдателност, ако мога да закарам до там да видя дали са книжата дето ги търсим.

[Cocaine]

Горкият Угаин не просто гледаше "слисан с възхита", а изпадна в състояние, което много приличаше на транс. Цялото му внимание бе насочено към новопоявилата се гигантка и по тази прична така и не усети как продължава да отстъпва назад. Тези, които бяха близо до него, успяха да доловят някакви несвързани думи, сред които се долавяше името "Катала" и думата лотус. От унеса му го извади една дървена кофа, в която гиганта се препъна и шумно се сгромоляса на земята. Усети, че в момента всички погледи са отправини към него и се изчерви.

[Mistral]

"Всичките тези "уникални" персони, наблъскани в това малко селце, и никой да не се погрижи за Д'Звера. Гати безотговорната пасмина", помисли си Нао, почесвайки се по носа...

[Vilorp]

- Аз съм Гергана, макар моминското ми име наистина да беше Катала - усмихна се мило гигантката.
- Базалт, скъпи, дай книжата на милата госпожица - гласът и бе приятен и мек, Базалт от своя страна се подчини с лека доза неохота и подаде поизмачканите документи на Деа.
- Бъдете сигурни, че не вие сте предизвикали "препирнята", деца кажете "Извинете за безпокойството" и се прибирайте в къщи, още не сте закусили! - с лека усмивка им нареди Гергана.
- Извинете за безпокойството - изгъгнаха Мая и Базал и се затътриха назад.

[Entity]

Деа пое книжата, кимвайки леко на Базалт и преди да ги разлисти се обърна отново към Гергана.
- Благодаря за помощта, Гергана. Май ако не беше се появила на време можеше някой от двамата (пък и не само от тях) сериозно да пострада. А ние тъкмо сме се събрали и ще тръгваме да изпробваме капана, който направихме с Тинк за Д'звера. Искаш ли да ни придружиш? Сигурна съм, че Тинк ще е горд да ти покаже какво сме сътворили заедно.- каза тя усмихвайки се, с едва прикрито задоволство в гласа.

[Vilorp]

Гергана се усмихна леко на Деа.
- Всяка жаба трабва да си знае гьола, момиче, аз не се меся на Тинк и той не се меси на мен! - намигна на тинк който закима усърдно, след което се приближи до Угайн и му помогна да се изправи.
- И ти лиси част от този отбор юнаци!? - запита го тя, а в гласа и нямаше и помен то подигравка, бръкна в пазвата си (доста пишна при това) и извади малка бяла кърпичка.
- Ето, избърши се! - потхвърлия тя към Даарио без да отделя поглед от Угайн и направи знак зада покаже тънката струйка квър стичаща се от мястото където брадвате бе опрала в гърлото му.

[Mistral]

От чисто благоприличие, Нао се въздържа да не запита, как село с такива люде, като милата Мая, малкия Базалт, и драгата Гергана не се е организирало до сега само да си реши Д'Зверските дилеми, а се надява на някаква си група непознати? Където бе отраснала, такова нещо не се търпеше. Не, че и там не си имаха препирни - просто когато нещо засягаше всички, всички ставаха задружни.
Погледна Даарио. Едва ли не като на шега щяха да му клъцнат гърлото а горкия! Май беше по-добре да се разправят с Д'Звера отколкото с чалнатото семейство на Тинк - Д'Звера беше по-лесен за разбране.

[smeshko]

Ели си ядеше в хана,като не го интересуваше какво става навън.Но след като свърш,излезе и видя всичките струпани на едно място и попита:
-Хм,какво пак изпуснах?
След това погледна Мая,Базалт,Гергана и Тинк и в първия момент не направи връзка....както и в следващите моменти.Затова отиде до Нао и тихо попита:
-Кои пък са тея?

[Mistral]

- На Тинк семейството, но по-добре не питай за подробности - отговориха на Ели, така както бе запитал.

[Vilorp]

Отнякъде доприпка Петранка и оглуждайки се бързо намери който й трябваше. Доближи се до Гергана и й заговори угоднически:
- Лело Гергану, Дедо Негодяй се върна. по пътя е намерил мъжете дет бяха изпратени последно да изловът тая напас, всички гледат като чича ми Игор когата изпълзя от трапа в гробището! И тати тъй гледа! Саму мучът и се клатят. Заведе ги в старата плевня на Васлиса и ме прати да те повикам.
- Е сега вече ще зема да го разпора тоя гад - изръмжа мая и надигна брадвата а остирието проблясна сякаш казваше че е готовои жадно за кръв.
- Добре тръгвам веднага, Базалт, Мая идвате с мен! Мая, не те пустан предишните два пъти няма да те пусна и сега! това не е работа за почтенни жени! Тръгвайте пред мен! - заяви гигантката с властен глас, а двете и дечица потеглиха с неухота пред нея.
- А, и е донесъл четри сърца, три са по-малки! - подвикна след Гергана, Петранка сетила се изведнъж.
- Ще мислим за празнуване след като оправим мъжете - махна през гръб отдалечаващата се Гергана.

Гергана и децата йса на деситина метра и се отдалечават, Петранака все още е при вас. Вие сте: Де`Амаг, Владислав, Нао, Деа, Даарио, Граи, Угаин, Кавлор и Исмайл. Сора още спи, а Хоудриц е в задния двар и вари билките. Негодяй сигорно ще го откриете при старата плевня, накъдето са се насочили Гергана и Ко

[Havoc]

Исмаил тръгна след Гергана.
- Искам да поговоря с тях, - каза той.

Знаеше, че колкото повече разбере за Д'звера, толкова по-подготвен ще е.
- Междувременно, ако някой може да ми донесе малко месо за Д'Звера, ще ми е от голяма полза.

[Mistral]

"Е, до тук с опазването на Д'Зверския род", с примес на разочарование и малко тъга си каза Нао. Макар да й се искаше да бе видяла животинката жива, нямаше какво чак толкова да съжалява - този развой на събитията поне щеше да спести малко време. Д'Звера явно просто се бе сблъскал с по-голям хищник.
- Да ходим да го видим този дядо Негодяй, а? - и тръгна, знаейки че повечето от другите ще направят същото, защото основния им план за деня вероятно вече бе безмислени.

[Entity]

Малко преди появата на Мая, Деа се бе вторачила в документите и съсредоточено четеше написаното на "препатилите" листи. Разбира се появата на момиченцето нямаше как да не я откъсне от това й занимание още повече, че частта със сърцата й се стори крайно интересна, макар и леко зловеща, припомняйки си думите на Даарио.
Тя изприпка на малки, но чевръсти крачки след Исмаил, подмятайки през рамо, докато бързо натикваше листите в раницата:
- Хайде, може да успеем и ние с нещо да помогнем, пък после ще му мислим след като разберем какво точно се е случило.

[dolar]

Сора също се дотътри на площада

[Miro]

Много е трудно да се каже кога точно се събуди Кавлор. Вярно, че бееш станал с другите, ама това не значеше ,че е съвсем буден. Всеки буден човек би реагирал на появата на Мая.
Виж, за капана Кавлор си помисли " Абе не може ли да му сложа една дръжка на тва чудо и да се бия с него...щом и инсталация със шипове има". Повечето останало време обаче беше отделил на миолитва*. А ето че му носеха "сърцето на Дзвера на тепсия". Позамисли се той малко, или си придаде вид че мисли, и запита вълнуващия го въпрос:
-Ми сърцата кат са само 4, как ще си ги разделим и как ще иг готвим?

*-О,буна,ножемолятисеъъъъ дамогадатисемолятаковаъъъмналиразбирашимаразнипоповеизцърквитедето могатдатисемолят итиимизпълнявашжеланияамазатватрябвалопърводатисемолятетоазнямамнищо противамаъъътаковаимамсегапетминутишатисамоля презтяхипокъснокатоимамвремещетеизпробвам ставашлизабогилидругдасиизбера. Нима.