Част първа (все още) - бунаците в Буна!

[Асен]

Даарио с усмивка се поклони на елфаната с буйния нрав и потегли след Нао. Наистина искаше да се запонзае с Хаирсъзина... или май беше Негодяй? Все едно...

[dolar]

Сора последва Даарио и Нао

[Miro]

Кавлор сви рамене, явно никой нямаеш да му отговори. Завъртя се на пети и се отправи ъкм страноприемницата по съвместимост непомняощекакво. Толкоз дни се беше тряпал като луд, беше време да се помързелува. Щеше първо да пийне мъъничко после да помързелува на някоя полянка из гората (по съвместимост да пофлиртува по пътя - с каквато и да е, само не отвратителна брадата джуджка). Към обед, следобед, а именно когато стомаха му нареди, щеше да се прибере до страноприемницата да хапне, псоле и да дремне. Като стане щеше да се разходи из Буна - за пръв път май - и ако види някой от своите да "потренира" нещо, каквото и да е. Накрая щеше да си легне рано; или да пийне с приятелите и да си намери как да се повесели.
Но всичко по реда си. В момента Кавлор крачеше с бодра, по съвместимост замечтана, крачка към страноприемницата (а тя ако не греша е на няколко такива ).

[Vilorp]

Гергана и челядта й в комплект с Исмайл, Нао, Деа и който още се помъкна след тях дотигнаха плевнята по съвместителство превръната в лазарет. На двайсетина сламеника лежаха мъже в прости селски дрехи и докато полувината от тях изглеждаха просто много изтощени то другата полувина изглеждаха като трупове. Изцъклен поглед, бледа кожа студена на допир. Накакаъв старик се мотаеше около тях, нисък и прегърбен подпираше се на крива паянтова патерица. Бялата му коса бе започнала да си отива доста одавна и сега темето му лъщеше обградено от бял венец. Лицето бе загоряло и сбръчкано, но по онзи приятен начин който подсказва че усмивката рядко го напуска. В момонта доближаваше стъкленица до носовете на "мъртвите" и след като тя се покриеше с пара кимаше доворно и отиваше до следващия.
Когато приключи клатушкайки се седна на едни голям съндък на който бяха нарисувани две сърца придружени от доста неграмотно направен нодпис "срцъ", като между С-то и Р-то бе поставена лястовичка целяща да вмъкне буквата А. СТареца все още не ги бе забелязал и въздъхна тежко.

Явно нещо бдеше над Кавлор защо измина 7-те крачки до кръчмата без нищо подходящо за флирт да му налети.

Тинк се загледа след отдалечаващата се група, после забеляза останалия Ашли и мо подвикна:
- Ш, момче ти ква работа мож свърши за фащането на таз твар?

Де`Амаг, Владислав и Калигула се бяха запътили на някъде разговаряки помеждуси.

[Havoc]

Исмаил огледа болните. Позамисли се малко и тръгна обратно с думите:
- Трябва да взема няколко отвари от Хоудриц.
Върна се при билкаря, който беше наведен над тенджерата.
-Хоудриц, ще ми трябват няколко отвари от лечебни билки и от дилянил. Колкото по-бързо стане толкова по-добре. Донеси ми ги, когато си готов. Аз се връщам при тях.
След това отново се запъти към болните.

[Асен]

Даарио сви рамене.
-Лечителските ми способности са ограничени, но е по-добре да опитам нещо, отколкото да чакаме да умрат, нали? Кажете ми, раните ли са отговорни за състоянието им, или има отрова или зараза някаква замесена тук? Например, от ноктите на Д'звера?

[Mistral]

Нао се запъна между желанието си да поговори със стареца и импулса да коригира надписа "срцъ". В крайна сметка, реши за момента просто да понаблюдава ставащото наоколо.

[Асен]

Ако установя отрова или зараза, Даарио ще използва "пречистване" с концентрация за +16 върху всички, за които ми стигне маната. За момента не ползвам Издържливост.

[Vilorp]

Под учудения поглед на старика Даарио зашари между болните, но не откри следи от никаква отрова или зараза. Всички без изкючение имаха рани от ухапвания или раздрани от нокти, но раните не бяха нещо което би те убило. Разбирасе някой ухапвания бяха довели до счупване на крайника, а сигорно и до голяма загуба на кръв. Въпреки това следите не обясняваха положението на "пациентите".

Стареца погледна Гергана и я запита:
- Кви съ тез шутОве?
- Дошли со заедно със Сивия и малкия Владислав, вчера са подготвили капан за да заловят Д`звера - му отговори тя.
- Мухъхъхъхъх - размя се звучно стареца - И с кво ще го примамят в "капана"!? Ще ходят да му се молят да влеза на закрито!? Лелииии само Негодяй да научи за това, ще се спука от смех!
- Ей момче - подвикна на Даарио - Таз болес не съ лукува с магиии, по добре си запази маната щом ще се сращате с гадинката!

[Асен]

Даарио се спря рязко.
-Да се срещаме ли? А какво има в онази кутия тогава? Не ми казвай...Розови хартиени сърца за празника на Алфанна?

[Vilorp]

- Хартията е твърде скъпа, оцветената двойно, а елфана не е на почит в Буна - явно не разбра сърказма му стареца - Има четри броя сърца то д`звер, въщност са само заготовки, защото номера е в пълненето им ако ме разбираш - смигна му стареца
- Те едва ли знаят за този сорт, освен ако Добромир не е успял да им пробута от миналогодишните - прекъсна го Гергана, след което се обърна към Даарио - Сърцата са спецялен сорт домати (май така им казваха на юг) и ако се напълнят с подходящите подправики се полочава...
- Сърце то Д`звер! - довърши старчока нахилин до уши.

[Mistral]

Нао за пореден път се увери, че в тази част на Магландия хората наричат нещата, а и себе си, с доста странни имена.
- Прощавай дядо, Негодяй къде го? - попита тя дребния човечец.

[Асен]

Даарио се нахили до уши.
-Мога ли да купя едно Сърце, почитаеми?

[Havoc]

Исмаил тъкмо се връщаше след разговора с Хоудриц,когато чу думите на стареца. Усмихна се леко.
- Значи сърцата от Д'Звер нямат нищо общо с Д'Звера? Интересно.

[Vilorp]

- Точно зад теб - бе отговора към Нао
- Можиш дъ пробаш, но ще ти излезе златно - бе коментара към Даарио, без усмивката му да се отдалечи и на йота от ушите
- Ми навремето са имали, но след като накакъв ковчежник изчислил че истинско сърце от Д`звер изилиза на стойнос 7 пъти теглто си в митрл гарнирано с двойно по тежък и голям специализиран кристал, срещу прилемливата цена на заместителя от двапъти теглото в сребро, ловците на зверове намалели сташно много, а с тях популацията на животните която се изхранвала главно с тях, ако мъ разбираш - смигна на Исмайл стареца.

На вратата на плевнята бе застанал не много висок мъж с благородна осанка. Косата му бе болезнено бяла, все едно самата тя светеше и влизаше в силен контраст с загорялото му от светилото лице. Лицето не бе нито красиво нито грозно, но разказваше много интересни истории. Истории за страдания, жертви, възхвала, победи и смях. Лице набраздено то дълбоки бръчки, което изразява авторитет. Гъсти бели вежди почти се сключваха над леко хлътналите очи и макар и тялото да бе старо погледа бе на младеж - любопитен и търсещ. Наистина тялото бе старо, но добре подържано и стегнато, под леката ленена риза се очертаваха жилави мусколи, а под 3/4 пънталона стегнати прастци показващи многото километри изминат път. В момента човекът разговаряше нещо с Петранка която държеше голям къс месо и водеше на канап след себе си молко уфсенце, което примигваше с гъсти черни мигли над бистрите големи и тъжни сини очи с хоризонтална зеница.
- Добре - заключи стареца след като изслуша Петранка и се обръна към присъстващите:
- Аз съм Негодяй, и Петранка ми съобщи, че сте решили да помогнете на нашето село, което е благорадна задача. Взимайте си екипиравката или каквото решите че ще ви е нужно и след палец сянка* ви чакам на площада! - заяви власно той - Мъжете ще се оправят, имат мана треска причинена от ухапване на Д`звера**, а тя минава за седмица две. Хайде не се мотайте! - след последното заявление Негодяй се завъртя на пети и тръгна към площадчето където беше Капана.

* ~10 минути
** Пичинена от силин недостиг на мана, примерно -40 коетоводи до жестоко намаляване на показателите (времнно или перманентно зависи от лечението)
Ако никой не го спре пристига на площада където може да взаимадества с останлите там персонажи.

всички които са стискали палци днеска да си допишат 20 ТО

[Mistral]

Палец сянка? Кой използваше такава мярка в днешни дни? Но добре бе да види някой, готов да направи нещо и при това изглежда да знае и как. Трябваше да го надлюдава внимателно този Негодяй.
След няма 8 минути, Нао бе готова и на площада.

какво стискане на палци бре? аре стига такива шеги... следващия път какво? който е ходил на въже вчера, да...

[Асен]

Минута по-късно Даарио също беше там. "Пак ме изпревари тази жена" беше единствената му реплика, при това наум, което го накара да се ухили. На въпросителния поглед на околните отговори с махвване на ръка и едно смутолевено "Не, няма нищо-сетих се за нещо смешно..."

[dolar]

Сора също беше на площада. Той не се чувстваше много добре, беше притеснен, дали заради Д'звера или поради друга причина, самият той не знаеше

[Havoc]

Исмаил вече беше готов така че просто се насочи към площада. Но се отклони до Хоудриц.
- Хоудриц, -каза му, - за болните ще трябват отвари за мана.
След това се присъедини към останалите.

[Miro]

Кавлор беше си взел ядене в стаята и бяше се излегнал в рамката на прозореца (която по съвместимост скърцаше). По някое време видя долу на площада да се събират все повече хора, даже му се стори, че зърна и Нао, или Даарио да беше, все тая. Помаха им с пилешка кълка (преди да я захапе) и се заслуа с интерес кой ли ще говори и какво може Кавлор да научи от всичкото това.

[Vilorp]

- Щом сте готови тръгваме, ако имате друид дето мож говори да се движи с мен, Тинк, уфченцето в... това дето си направил, ще се движите зад нас някой достатъчно бърз да върви с мен и друида та да изтича да предопреди останалите да заредят капана. Ти - посочи Негодяй Ашли - бързо ли търчиш? Няма значение ако не си достатъчно бърз изглеждаш достатъчно жилав та да му докараш колики, идваш с мен в първата група. Всички останали се движат с джиджевката на Тинк, щом намаря следта инсталирате Нещото, чакате да довтаса тоя - пръста отново сочеше Ашли и се надявате тоз нещо да сработи иначе се целете в очите. Тръгваме! - завърши речта си си Негодяй и без дори да погледне следва ли го някой се отправи по пътеката към гората.
Владислав бе подбутнат от Де`Амаг и с начумерана физионамия последва горянина, сподирян от Калигула. Самия Де`Амаг се върна и седна на припек пред страноприемницата. Тинк помогна на Петранка да набутат уфченцето в Капана пренебрегвайки жалния му сълзлив поглед и подкара талигата с воловете.

[Асен]

Даарио, който вече се забавляваше искрено, просто сви рамене и последва указанията на Негодяя. Беше му интересно какво ще стане...

[Cocaine]

Угаин си помисли, че вече свиква да го командват. Както и да е, той за нищо на света не би пропуснал лова на годината.

[dolar]

Сора също послушно изпълни нарежданията. Вече безпокойството му беше намаляло, а нетърпеливостта го обземаше.

[Mistral]

Нао нямаше намерение да слуша през целия път жалните стенания на аганцето (или както там тук го наричаха).
Освен това, Владислав се предполагаше да го опазят жив, а не да го пращат напред, в компанията на непознат старец, друид, който тъкмо се е присъединил към групата, и Ашли, чието най-силно оръжие сякаш бе умопомрачителното му пеене.
А и й се искаше да види Д'Звера по-отблизко... е, не прекалено отблизко де.
Дългокосата изтича след групата на Негодяй.
- Ако ви трябва някой бърз, по-добре аз да съм - обърна се тя към самоназначилия се водител на похода. - Лидерските способности на почтения Ашли са ценни за групата ни. Не можем да оставим талантите му да се похабяват в надбягване с диви животни.

[dolar]

- Нао, защо да не отидеш и ти, и Аш? Естесвено ако дядо Негодяй няма против.

[Vilorp]

- Много говорш джуджаф, на твое место бих си траял и си подготвил брадвата или там квот имаш - подхвръли Негодяй през рамо - А ако мислиш че си по-бръза от бледоликия заповедай, но не ща никакви излишни шумове. Аз, ти и "друида" ще караме напред, белоснежко да се върне с групата щом е толкоз цененза вас. Ушав - бе обръщението към Исмайл - ти за колко добрър се мислиш!? И айде малко по чевръсто въвете! - подкани Негодяй свитата си и ускори крачка.

Ашли изостана до втората групата, където Владислав се бе оказал между Угайн и Грайл мръморейки нещо за слабоуми ниши раси, а също така ниски и тръдоглави в буквален смисъл. Тинк подвикваше на воловете, но все по леко колкото повече навлизаха в гората. Деа и Хоудриц се мъкнеха последни, като Калигула бе наврял муцуна помежду им и примляскваше всеки пък щом уфченцето изблееше жалостиво.

[Miro]

Кавлор си взе чука
[sblock] и скочи през прозореца, [/sblock]
догонвайки втората група.

[Асен]

Даарио се присъедини към втората група с ръка на дръжката нашпагата си. Обърна се,з а да вди тупването на джуджето, после поклати глава и продължи да следва Капана с главно К:).

[dolar]

Сора не разбираше необичайната учтивост на Негодяй, след което откри че може би се дължи на името му. Или може би обратното? След което усти че въпроса не е толкова важен и светкавично си взе брадвата (0,5 ТД )