Част първа (все още) - бунаците в Буна!

Мнение от **hameleona** » чет юли 14, 2005 5:18 pm

Ашли потърка наболата си брада "ох, кога ще остане врме да се обръсна" помисли си той и после заключи на глас:

- Първо да разпитаме хората наоколо, а после, ако от тях нищо не научим, да попитаме тая Баба Илийца.

И се запъти към първия видян селянин. Щом го стигна го попита:

- Извинявай, добри човече/гиганте/джуже (според расата), но случайно да знеш къде можем да открием Д'звера? Защото с мойте приятели сме решили да се разправим с него...

Miro · Мнение от **Miro** » чет юли 14, 2005 5:21 pm

-Да, трябва да разпитаме! Айде всички, отиваме при кмета! Някой да е виждал Ходриц - ако ме научи да различавам магарешките тръни, можем да набодем зверото на един такъв и да го умъртвим като нищо! Не чухте ли ,че във всеки такъв трън има затворено по ено магаре със заряд от 100 къча!?

Mistral · Мнение от **Mistral** » чет юли 14, 2005 11:36 pm

"Хмм, катерицата пропусна...", отбеляза си наум Нао с леко озадачение.
- Привет, Даарио - поздрави тя облегналия се. - Към малка спретната къщурка в гората ли си тръгнал? Щото и аз съм на там - продължи без да дочака отговор на явно реторичния си въпрос. - Тъкмо по пътя ще можеш да ми разкажеш нещо повече за себе си. От всичките ми почтени спътници, за теб знам най-малко.

Асен · Мнение от **Асен** » пет юли 15, 2005 9:06 am

Даарио кимна ("Хм, и аз ли съм от почтените? Така и не успях да установя... е, не съм от най-лошите поне!"), след това се оттласна от дървото (с което избегна още една шишарка и смя Нао още повече:)) и докато вървяха, й разказа следното.
-Имало едно време едно момче, което учело за магьосник. Чувала си за чираците на магьосници, които объркват някое заклинание и става мазало, нали? Е, аз не бях от тях...
Освен магия учех и фехтовка при един стар дуелист. Учителят ми по магия се мръщеше, но нищо не казваше, а аз и до днес смятам, че магията и фехтовката са едно и също...
Един път след уроците отидох до кръчмата. Не, не обичам толкова да пия-падах си по една от сервитьорките. Този път обаче тя имаше проблем с едно пияно джудже. Държеше се... грубо с нея. учтиво му предложих да престане и вместо това да го почерпя.
В отговор то се опита да извади секирата от колана си. Аз посегнах за рапирата, нямаше време за магии...боцнах го първи, но още първият му ответен удар едва не ме разполови. Е, аз имам една особеност- когато видя откриване, удрям много точно и нанасям много опасни рани. Видях откриване и го наръгах в гърлото...
Никой не зададе въпроса, дали е било самозащита, беше очевидно дори за стражата. Само че майсторът на магията ме изхвърли. Според него съм опетнил честта на школата. Сега се опитъвам да науча това, което той не ми показа, докато си изкарвам пари с това, което умея. Предпочитам да лекувам, но не винаги е възможно, а и не плащат много. Затова приех предложението на Де Амаг... останалото в общи линии го знаеш!
А сега мисля, че е твой ред да ми разкжеш нещо за себе си. Аз пък не знам абсолютно нищо за теб, освен очевидното!

Mistral · Мнение от **Mistral** » пет юли 15, 2005 11:27 pm

- Очевидното? Преди да тръгна да се самоописвам, любопитно би ми било да чуя, какво впечатление съм изградила. Разкажи ми за очевидното, аз после ще добавя останалото.

Асен · Мнение от **Асен** » съб юли 16, 2005 12:42 am

Даарио я погледна в очите и й се усмихна. "Ама наистина е сладка! Точно това и очаквах да попита..."
-Очевидно е, че умееш да си служиш с оръжие и имаш реален опит. Очевидно е, че не губиш разсъдъка си, когато се стигне до битка-но предпочиташ да не се замесваш в излишни проблеми. И накрая, очевидно е и недоволството ти от това, което в нашата група минава за дисциплина... Това ми е впчатлението. Твой ред е...

Mistral · Мнение от **Mistral** » съб юли 16, 2005 1:11 am

"Това ли му е очевидното? Това си е направо очевадно!"
- Добре, от къде да започна... хмм... Този прекрасен белег, дето си го имам тук, ми е спомен от едно падане, от едно дърво, по един склон, една нощ, едно време, на младини. Бях се зачела една книга и съм задрямала. Разбужда ме някакъв звук, отварям очи и какво виждам? Някаква огромна сова ме зяпа от клона срещу мен. Стреснах се и гравитацията ме прибра. Селския знахар се опасяваше, че ще си загубя окото, но за късмет тревогите му се опровергаха - Нао замълчава за момент, обхождайки с поглед небето, което вече не се виждаше така добре, защото навлизаха в гората.
- После, като поотраснах, започнах в един хан близо до селото да работя, ама да сервирам храна и поднасям питиета много не ме биваше, та се пренасочих малко - каза чернокосата с усмивка на уста.
- Хубави места са хановете. Чуваш всякакви истории, научаваш какво ли не за света, срещаш интересни хора. Някой от тях се налага да изхвърлиш навън в канавката, но от други има какво да научиш. Научих толкова, че реших, че е време и сама за себе си да видя света. Не, че вече не ми е приятно да слушам или чета истории, просто ми се иска и сама да ги създавам.
- Но стига толкова за мен. Я ми разкажи нещо за по-интересните обичай и културата на земите от които идваш.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб юли 16, 2005 1:45 pm

- Амиии... - запачна Даарио, но точно тогава пред двамата се разкри нещо като полянка, а кпътечката свърши пред прага на малка слюбена къщурка, по прилична на барака. Скована сякаш от не особено умел с чука дърводелец.Имаше малка веранда от пред на която се пклащаше леко празен люлеещ се стол. Покрива бе от позагнили снопове слама ката на места се виждаше, че разна зеленина се е хванала там и е прастла. Вратата на къщурката бе ниска, може би не повече от метър и полувина. И не изглеждаше скоро да е отваряна, ако се съди по мъхът който се бе хванал в процепите между нея и рамката. Пред къщичката имаше малка градинка в която разстяха страни треви. А нещо като отъпкана пътечка водеше от към задната й страна. От някъде доприпка катерица и застана на парапета обграждаш верандата. Държеше шишарка и гледаше новодошлите с интерес.

Двамата гиганти тъкмо бяха стигнаил пред врата на ковачницата когато Деа ги догони. Граил посегна да отвори когато от вътре се чу гръмовен вик!
- ПАЙСЕЕЕ!!! - миг по късно три глухи тупвания последвани от още едно разтърсиха врата от вътре, и тъкмо угайн да посегне към нея викът се повтори.
- ПАЙСЕЕЕЕ КАЗААААХ!!! - скреж покри цялата врата и дървото започна де се напуква от студа, но поради жигата на вън ефекта бързо премина, Деа и гигантите се спогледаха учедено и тя бутна много предпазлива вратата, не се отвори. Бутна по силно, отново не се отвори. Дръпна към нея и пред трима се разкри вътрешноста на обикновена ковачница. Е може би не съвсем обикновена, защо на врата бяха зъбити три къси стоманени шипа покрити със скреж. Но пък се виждаше рапалено огнище наковални, табло с оръжия и подкови по него, какот и един гигант млатеш награто до червено желязо върху най голамата наковалня с огромен чук.
- Кво ш жилаите? - обърна се към тях джуде държящо странен инструмент наподобяваш 5 тръби привързани една за друга и с дъвена дражка в кая - Казвайтъ щото ту гат пак зъсечи - подкани ги джуджето докато бъркаше с пръс ве една от дупките. Нещо изщрака, джуджето попребледня малко и направи знак на групата да се дръпне от вхада, след което рязко извади пръста си от централната тръба. Нещо изжужа покрай геройте и изчезна навън. Мъникът хвърли настани играчката си и весело се представи:
- Мене ме завот Тинк и сам баш майстора тука, ви не бехте ли на пиячката вчера!?

Хоудриц притича до Кавлор, Сора и Ели. Нао каза, че ако те ползават за примамака може в последствие да дадете на Д`звера нещо което сама е сткмила, останах с впечатлението че е капан някакъв. Хоудриц кимна на Ашли след което зачезна в посока крайните къщи на селото мъкнейки някаква тенджера със себе си.
- Извинявай, добри човече, но случайно да знеш къде можем да открием Д'звера? Защото с мойте приятели сме решили да се разправим с него... - попита Ашли един дребен смугъл човечец, който го изгледа от горе до доло и след това прихна да се смее. Сле по малко то минуто оспя да си поеме дъх да каже нещо смислено.
- Това е Д`звер бе човекоу, не мож намериш Д`звера ако той не искау. Имаме три стада уфси на Харлампи, на Трумадум и на Гарамадан, събират се на края на селото - кимна той в определена посока - и тръгват след по-малко то 10 минути, две от тях са нападани вече по 5 пъти и само на... - нещо профуча между селяка и Ашли и се заби в дувара на близката къща. Селянина се извърна да види от къде е дошло и прувайки всички джуджета и дебелите им глави си тръгна по свой работи.

Малко е посно, ама дано ви стигне за сега

Мнение от **hameleona** » съб юли 16, 2005 2:11 pm

-Е, трябва да съм голям тъпак, за да не видя, че тоя Д'звер има нещо общо с един от собствениците на стада в селцето. - прошепна Ашли на приятелите си. - Я да поразпитаме още, само че тоя път защо не се наредите около мен и тоя, който разпитвам? Но първо да идя това - и се нведе да разгледа това, дето се беш забило в дувара на къщата...

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб юли 16, 2005 2:52 pm

"Това" беше 15 сантиметрово бровзово колче (1см диаметър), пробило съвсем гладко дупка в един масивен синявец. След доста мъки Ашли успя да го изчегърта от там и забеляза, че върхът макар да бе малка заплескан изглеждаше добре. Друго което забелаза бе че металът бе изключително студен, толкова студен че залепна за ръката му.

Асен · Мнение от **Асен** » съб юли 16, 2005 2:59 pm

-После ще довършим-обеща Даарио и тръгна към входа. Внимателно наблюдаваше катерицата за прояви на агресия:) и беше готов да избегне шишарката, в случай, че полетеше към главата му.

Mistral · Мнение от **Mistral** » съб юли 16, 2005 6:15 pm

"Е, не точно така ми я описаха къщата, но све пак това трябва да е." Нао тръгна към зданието след Даарио, макар и да не вървеше много близо до него, и за по-учтиво леко се провикна.
- Стопани, в къщи ли сте? Дошли сме ви добри гости коледар... - спря се, чудейки се от къде й изникна това изречение. - Бихме желали да ви зададем няколко въпроса, ако нямате нищо против... - хмм, и това не звучеше правилно. Май нещо странно имаше около тази къща... или пък бе просто въображението й?

smeshko · Мнение от **smeshko** » съб юли 16, 2005 7:16 pm

Ели отиде при Ашли и му каза:
-Ашли,мисля,че трябва да отидем при стадата.Там най-вероятно щр го намерим Д'Звера!А аз нямям вече търпение да го видя това чудовище...

внесъл съм малка корекция в "кът" сцената където Хоудрец ви подминава , моля за извинение ако с това съм/ще причиня объркване!

Мнение от **hameleona** » нед юли 17, 2005 12:55 pm

- Мдаа.... - каза Аш. - Само да махна тая пущина от ръката си! - и тръсна силно ръка. Да, ама не! тая идиотщина не щеше да пада. Ашли задърпа силно с другата ръка...

Miro · Мнение от **Miro** » нед юли 17, 2005 4:35 pm

А в това време...
...едно нахално джудже използваше "изкуството" на кротоко убеждаване, за да се срещне с кмета. После и нещо, което владееше в пъти по-добре: това на много_силното_винаке

Асен · Мнение от **Асен** » нед юли 17, 2005 10:49 pm

Даарио изгледа Нао с подозрение. "Дано поне бабето да знае какво вика, че ще помисли, че я кълнем нещо, и стой, та гледай..."
След това посегна да потропа на вратата.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » нед юли 17, 2005 11:48 pm

Точно преди юмрукът на Даарио да докосне вратата от вътре долетя груб глас наподобяваш трошенето на кости:
- Мискини мръсньи, исчесваитъ преди да съм въ прадънила в пъклото! Нищо не купувам от вази! Видомина дръж!
- Прощавайте, уважаема, нищо не продаваме. По-скоро бихме желали да купим. Носи ви се слава на личност разбираща от билките. - подвикна Нао.
В този момент обаче нейде из зад къщата се чу дрънчене и от ляво на къщичката Даарио и Нао видяха как дребен човечец прави приземяване тип "нямям колесник" и устата му се напълва с прясна трева.
- Ш` съ върнем бабек и тогаа ш видиш ти! - се чу писклив гласец и друг дребен и оплешивяващ човечец изприпка след предишния, крачолът му бе зарпран а даното на панталоните липсваше и се виждаха гащи
на червени сърчица. ПРеди Който е да е от двамата (Даарио и Нао), да реегира втории помогна на първия да си зправи и хукнаха към селото с мръсна гас.
- ПРипарите ли отново тук ще ви превърна в гол плужек и ще ви дам на Видомина!

Асен · Мнение от **Асен** » пон юли 18, 2005 12:03 am

Даарио се разхили искрено.
-Е, май ще ми е интересно да се запозная с баба Илийца, по прякор Вихронав.-проепна с намигване на Нао. После подвикна към вътрешността.
-Уважаема госпожо, ще може ли да влезем? Нямаме нищо общо с току-що напусналите, уверяваме ви.
"И никога не съм носил толкова тъпо бельо!", щеше да добави, но реши, че старата женица едва ли се интересува от тази подробност:).

Mistral · Мнение от **Mistral** » пон юли 18, 2005 12:08 am

Нао тръгна по посока на гласът, който плашеше дребни хорица с Видомена.
- Привет - каза тя, когато видя собственика му и вдигайки ръка за поздрав продължи. - Можем ли да ви помогнем с нещо?

dragon_destiny · Мнение от **dragon_destiny** » пон юли 18, 2005 6:04 pm

Ми да бяхме - каза Грайл. Въздържа се от по-нататъшни коментари, понеже Угаин бе поискал да дойдат и остави инициативата на него. Воинът се задоволи да огледа помещението и да разгледа някои от готовите предмети.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пон юли 18, 2005 11:48 pm

По стените освен сповечето от стандартните оръжия и щитове, бяха на качулени и някой адки страни неща едни такива извити извъртяни и усукани, а от някои стърчаха неприятно остри други... неща. На тезгяха отдалечен максимално от огнището имаше още по страна гледка, колби и стъклиници, мрежа от усукани тръбички в които течаха най-различни по цвят и течливост... неща направо ужас и безумие. Една затворетна стъкленица бълбука ви вече подскаче падгрявана над малка лоена свещ.

Добре че Нао тъкмо си бе свършила въдуха изричайки "- Можем ли да ви помогнем с нещо?" защото в противен случай би изпищяла, а едва ли би желаала това. След като заобиколи къщурката тя се натъкна на собственичката, ма каква собственичка само. Носът на Баба Илиица бе по дълъг от педя гърбав изкривен на една страна, после на друга, кичещ се с голяма космата брадавица която от своя страна също имаше брадавици. Върхът му почти су допираше то издадената паред брадичка покрита с едри черни косми, подобни израстаци имаше и на горната устна на женицата заформяики кичест мустак. Въпросната устна напълно покриваше другата и освен това от там стърчаха два зъба които някога може и да са били жълти, сега вече не можеше да се различи цвят. Единия беше от горе в ляво другия от доло в дясно. Усмивката която хвърли бабека на Нао тотално сри психиката на й, и тя отстъпи назад по скоро по-инстинкт.
- К`ва си ти ма? Причай що ще дудниеш и съ събирай партакешите да не те обърна на трикрако псе!
Ако не съм споменал тя бе също така дребна, около метър и половина, прегърбена, а от вързаната и на скок стоманено сива коса стърчаха 2 поне 30 сатиметрови игли за плетене.
- И знам, че има, гад с тебе щото и той устат! Веднага да излиа да не ми руча ботуша през изхода си! - под черната й пола проблеснаха лачени подковани кубинки с номор най-малко 46.

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт юли 19, 2005 12:49 am

Нао бързо се окопити от първоначалната изненада. "Ех, сега Деа да беше тук, щях да я помоля да нарисува портрет на старицата. Такъв образ трябва да бъде запазен за поколенията." Обърна се възможно най-почтително към старицата:
- Нямайте грижа за спътника ми, той е устат но безвреден. - усмихна се Нао - С вас дума няма да цепя, тъй че ще карам направо. Знам, че не сте длъжна да ни помагате, но ако сте в състояние да го направите, сме готови да го заслужим. Три неща има да питам. Първото е, какво можете да ни кажете за Д' Звера?

Асен · Мнение от **Асен** » вт юли 19, 2005 4:20 pm

При думите за ботуша, Даарио бързо се появи и отправи дълбок поклон към старицата. Бабето определено вдъхваше респект! "Ех, да можехме да пратимтук Владислав, да се научи как се командват хората... и колко бързо ще му избие високомерието от главата!"

Засега обаче решеи да остави Нао да се оправи с приказките. Той самият беше още донякъде в шок от вида на бабата...

Cocaine · Мнение от **Cocaine** » съб юли 23, 2005 8:34 pm

- Тинк, ти всъшност ковач ли си? Струва ми се че такива странни уреди не съм виждал в нито една друга ковачница досега. Трябва да спомена, че съм много впечатлен.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб юли 23, 2005 10:49 pm

Тикн се огледа някак си свенливо.
- Ми ковач съм си а момченцето ми, помага от време на време. Майка му държи да усвоява занаята на баща си. А тя е доста страстна ако ме разбираш - смигва и побутва Угайн съочастнически. А това другото ми е по-скоро хоби - кимна Тинк към стакларията и ицчанченете финтифлюшки, виждайки врящата стакленица някакво сквернословие на джуджешки от което ушите на базалт пламват като червинети финери в Мелион. И хуква да я я махне от огъня, грабва я със щипки и я песка в нещо като кладенец, след което бързо захлупва с метална плоча дебела около един юмрук и се хвърля по очи на пръстения под, Базалт вече е залегнал зад наковалнята...

- Кажи съ въпроситъ, но отговорите щъ съ ти платени! - заявява старицата с тон който може разпращи гранитен блок. Се ще намеря как да ми се отплатите - и хвърля сладострастен поглед към Даарио, след коет прокарва леко лилавеещ език по напуканите си устни хлътнали на вътре поради липсата на повече от 3 зъба в уста та й.
- За първия ти въпрос, тварта е зпаднала от менаждерията дето мина от тук преди месец и ото тогава е унищожила 1/3 от животните в селото, кмете е луднал от нея. Огромно същество предвижващо се на скокове от по 10-12 крачки, със захапката на крокодил. Понеже е магическо всеки път щом те захапе чустваш кака вътрешната ти ениргия изтича. Но освен това може да се забележи и как раните по него изчезват. Има също така още една изключително важна особеност, НО... Първо в обора се е насъбрала тор през зимата и ще имате възможноста да я изхвърлите, за да разберете и останалото. - кимва бабека към двете вили подпрени вратата на кошарата.
- Кажи се все пак и другите питания! - смигва на Даарио.

красотата на бабека е 2, обаянието е двуцифрено, но до сега не сте видяли и капка от него

Mistral · Мнение от **Mistral** » нед юли 24, 2005 12:42 am

- От менажерията? Човек би си помислил, че "собствениците" на такова рядко създание бързо биха забелязали липсата му и биха се опитали да си го приберат... Имам и няколко други въпроса за Д'Звера, като например дали знаете къде му е леговището, но първо имам едно по-важно питане... Смехурко от селото е болен. Казаха ми селяните, че не се погаждате много с дечурлигата, но се чудех, бихте ли му помогнала? Дядо Негодяй бил тръгнал да търси лек, но никой не знае кога ще се върне.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » нед юли 24, 2005 10:07 am

- Не годяй ли!? Негодяй неможе да намери цяр за малкото изродче, то й и главата си неможе да си намери сам! И от къв зор да помагам на крадливата гадинка!? Та до довтасът с другите въшливци и пак да онищожават овошките!? - бе се разпенила баба Илиица
- Дръж, и ти също! - бабека им подметна двете вили - Като свършите ще говорим пак! - заяви категорично и мърморейки влезе в къщата си.

Cocaine · Мнение от **Cocaine** » нед юли 24, 2005 12:27 pm

Без дори да се замисли, Угаин също се хвърли на пода. Извади щита си и го захлупи над главата си с надеждата, че ще го предпази.

Асен · Мнение от **Асен** » нед юли 24, 2005 1:57 pm

-Е-въздъхна Даарио-половината обор явно е за мен. Избирам лявата половина!
След това нарами вилата и се запъти към обора с поглед на човек, осъден да... рине тор, например:). После обаче се сети за нещо и се обърна към Нао.
-И още нещо... следващия път питай бабата за заплащането предварително!

Mistral · Мнение от **Mistral** » нед юли 24, 2005 6:11 pm

- Хайде пък сега, предварително... Нямаш ли доверие в думата на старицата? Като свършим с обора, драгата ще сподели каквото знае - а на ум добави "ако ли не, просто ще преместим тора пред вратата на къщата".
Сега обаче бе време за малко физически упражнения. Наблюдавайки решителността с която Даарио се е запътил към задачата си, Нао извади кърпа от джоба си и я намокри с част от съдържанието на един малък мях който носеше. Превърза я така, че да покрива носа и устата й. Миризмата на тор не й бе от най-любимите.
Приготви още една кърпа, и като настигна Даарио му я подхвърли.