Далгадар Амон - Част втора
Модератори: Vilorp, Модератори
Кавлор предложи много бързо да се решава какво ще се прави, по ред причини. Предложи и особено великодушно той да вземе Влад и гигантите и да се насочи към тунела, който бяха таман подминали, преди да стигнат този със зомбито. Пътя явно беше разчистен, а вероятно и койъто го е разчистил или си е тръгнал, или не си е тръгнал и сега е мъртъв. Всички тези аргументи изложи Кавлор и се огледа очаквателно.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
-Тунелите са тясни, младежи. Ако тръгнем веднапсока теснотията ще парира действията ни, а щ есме подвижна мишена, момчета. За туй искам да тръгнем в две псоки, още повечи че може и да намерим другизход или съюзник.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
- Какъв съюзник, бе?! - запита Угаин докато енергично плюеше това, което беше влязло в устата му. - Да не би пак да си решел да си говориш със зомбита? Ако е така, значи си полудял и ще е добре за всички ни, ако тръгнеш по другия тунел. Но ако си още с всичкия си ще последваш Нао. И ще е по-разумно да постъпиш така, защото скоро утаечните води ще достигнат такава височина, че ще трябва да те нося на раменете си. - и гигантът се запъти към тунел Г.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
След като по-голямата част от групата избра посока останалите също тръгнаха към тунел Г, като Кавлор продължаваше да мрънка нещо за смърт, тотален апокалипсис, подялба на съкровище, неприятно вонящи гиганти... и други от сорта. Въпреки това всички бяха доволни когато установиха че тунела има лек наклон нагоре и нивото на гнуста пада. Нао, Даарио и Владислав намаляват маната си с още 1-ца за подръжка на светлината.
Тунелът по който вървяха бе сух, приятно сух след това в което газеха, но сухоста като чели идваше малко в повече. Бе доста голям - около 3 метра в диаметър, а стените му бяха от преплетени бедрени кости с най-различен размер. Толкова много кости!!! Страното беше присъствието на пяжажините при това доста големи и дебелия слой прах който заглушаваше стъпките им и образуваше малки облачета. На синкавата светлина от сферите групата изглеждаше като безплътни призраци носещи се сред ниско стелеща се мъгла от преизподнята. Тишината бе тягосна и точно тогава... тавана изчезна.
Бяха се озовали на разклонение. Напред продължаваше галерията с бедрените стави, в дясно разклонението някай доста хитраумно бе успял да пруплете ребра и дори цели гръдни кошове, а в ляво... в ляво бе твърде тривиална дзидана червена тухла. Е можеше и да не е червена понеже синкавата стлена я правеше сиво зеленикава. И трите тунела имаха диаметър около 2 метра, и трите бяха тъмни канто в рог, и трите бяха покрити със слой дебел прах.
А ако съм пропуснал н центъра на помещението лежаха кости.
Тунелът по който вървяха бе сух, приятно сух след това в което газеха, но сухоста като чели идваше малко в повече. Бе доста голям - около 3 метра в диаметър, а стените му бяха от преплетени бедрени кости с най-различен размер. Толкова много кости!!! Страното беше присъствието на пяжажините при това доста големи и дебелия слой прах който заглушаваше стъпките им и образуваше малки облачета. На синкавата светлина от сферите групата изглеждаше като безплътни призраци носещи се сред ниско стелеща се мъгла от преизподнята. Тишината бе тягосна и точно тогава... тавана изчезна.
Бяха се озовали на разклонение. Напред продължаваше галерията с бедрените стави, в дясно разклонението някай доста хитраумно бе успял да пруплете ребра и дори цели гръдни кошове, а в ляво... в ляво бе твърде тривиална дзидана червена тухла. Е можеше и да не е червена понеже синкавата стлена я правеше сиво зеленикава. И трите тунела имаха диаметър около 2 метра, и трите бяха тъмни канто в рог, и трите бяха покрити със слой дебел прах.
А ако съм пропуснал н центъра на помещението лежаха кости.
- Ц - бе лаконичен Даарио и точно тогава:
Кавлор дипломатично се метна върху костите с най-голяа бързиан, с цел пръв да докопа съкровище. Ако ли пък аая купчиан беше жива като зомбито, да я утрепе. Тъпите немъртви не говорят - колко скучно.
Дигна се облък прах предизвиквайки във всички кашлица и порой комплименти към родата на джуджето. Освен прахта ваоколо се захвърчат и парчета кост и разкривайки отдолу шестойгална месингова плоча. Кавлор се хвана за глезена и изквича от болка (6 ВЩ). Нещо високо горе в мрака над главите им проскърца.
Кавлор дипломатично се метна върху костите с най-голяа бързиан, с цел пръв да докопа съкровище. Ако ли пък аая купчиан беше жива като зомбито, да я утрепе. Тъпите немъртви не говорят - колко скучно.
Дигна се облък прах предизвиквайки във всички кашлица и порой комплименти към родата на джуджето. Освен прахта ваоколо се захвърчат и парчета кост и разкривайки отдолу шестойгална месингова плоча. Кавлор се хвана за глезена и изквича от болка (6 ВЩ). Нещо високо горе в мрака над главите им проскърца.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Ели неблагоразумно започна да ръга с пиката по тавана надявайки се да уцели нещо.Знаеше,че може да си навлече белята,ама започна нещо да му става скучно.
-Исмаил,и какво мислиш,че е-попита елфът,като продължаваше да ръга към тавана.
Надявам се,че пиката ми стига до горе.надежда всяка тука оставете - дори светлината нестига догоре
-Исмаил,и какво мислиш,че е-попита елфът,като продължаваше да ръга към тавана.
Надявам се,че пиката ми стига до горе.надежда всяка тука оставете - дори светлината нестига догоре
Life isn't bad - it's WORSE!!
- Идея си нямам, - разсеяно каза Исмаил, продължавайки търсенето. - Но не мисля, че това ни е проблема сега. - Исмаил се изправи. - Поздравления, Кавлор. Може би вече си пуснал нещо, което не бива да се пуска навън.
В отговор на въпросителните погледи на останалите подхвърли малко парче метал на Ели.
- Мисля, че инструкциите са достатъчно ясни.
Ели го погледна. На парчето се бледен елфически надпис беше написано: "НЕ ВАДИ!!!" и беше счупено.
- Другата половина е тук, - каза той и посочи един малък процеп в металната плоча.
Щом Ели спря с опитите си да ръчка тавана, той се появи от мрака на 5 метра над главите им с зловещо хрущене. Изглеждаше плашещто монолитен и още по плашещо приближаващ се.
М/у временно от тунела по който дойдоха се чу потракване и звук наподобяваш къртене на дзидария.
В отговор на въпросителните погледи на останалите подхвърли малко парче метал на Ели.
- Мисля, че инструкциите са достатъчно ясни.
Ели го погледна. На парчето се бледен елфически надпис беше написано: "НЕ ВАДИ!!!" и беше счупено.
- Другата половина е тук, - каза той и посочи един малък процеп в металната плоча.
Щом Ели спря с опитите си да ръчка тавана, той се появи от мрака на 5 метра над главите им с зловещо хрущене. Изглеждаше плашещто монолитен и още по плашещо приближаващ се.
М/у временно от тунела по който дойдоха се чу потракване и звук наподобяваш къртене на дзидария.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
- Кой ги пуска тези в канализацията? - шегата на Угаин май не беше много успешна. - Някой ще се опита ли да го заговори, или заедно ще побегнем в обратна посока?
И без да дочака отговор гигантът се втурна към тунела, пред който стоеше Нао. (тоя с червените тухли)
И без да дочака отговор гигантът се втурна към тунела, пред който стоеше Нао. (тоя с червените тухли)
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
-Бягайтееее
извика Кавлор и се хвърли към тухления тунел. Правата съединяваща Кавлор и Нао облизваше рамото на Исмаил, и за това Кавлор направи крачка в страни, та да го уцели по-добре.
атака с тяло, имам су-то, приоритетите ми са 1.да го изблъскам в началотро на тунела, 2. да го направя преди да е опънал лъка и, 3., да не го ранявам.
Веднъж щом е в началото на тунела (а това би трябвало да се случи, дори ако Исмаил не иска да полети с Калвор, последния определено иска дая се спаси) Кавлор се понадигна задъхвайки се
-Не разбирате ли? Каквото и да идва, Таванът ще се справи с него. А според мене и нищо не идва.
извика Кавлор и се хвърли към тухления тунел. Правата съединяваща Кавлор и Нао облизваше рамото на Исмаил, и за това Кавлор направи крачка в страни, та да го уцели по-добре.
атака с тяло, имам су-то, приоритетите ми са 1.да го изблъскам в началотро на тунела, 2. да го направя преди да е опънал лъка и, 3., да не го ранявам.
Веднъж щом е в началото на тунела (а това би трябвало да се случи, дори ако Исмаил не иска да полети с Калвор, последния определено иска дая се спаси) Кавлор се понадигна задъхвайки се
-Не разбирате ли? Каквото и да идва, Таванът ще се справи с него. А според мене и нищо не идва.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Кавлор, ще съм ти много благодарен, ако не ме блъскаш повече. - Исмаил го каза с такава смразяваща студенина и учтивост, на каквато са способни само елфите. - А ако идва нещо, може да е по-бързо от тавана.
Той стана и се изтупа. След това взе лъка си и го хвана в ръка, така че да може да го вдигне и да стреля с него всеки момент.
Чу се хрущене на чупещи се кости, или звукът бе много подобен. Тавана спря на височина 4 метра, а пък в големия тунел започнаха да проблясват множество светлини определено приличащи на големи очи, ако изключим че бяха в цветовете на дъгата. И да незабравим че се намираха и на чисочината на човек.Месингоната плоца започна да се издига към тавана и се оказа че това е доста голяма месингова колона (6-тоъгълника на плочата е с диаметъроколо един метър, така че колоната са я бива на дебелина) придружено с адския звек на триене на метал в метал.
След като Нао навлеза в тунела, Владислав въздъхна и също я последва, така че единствената светлина остана сферата на Даарио, който я остави да виси в близост до издигащата се колона и също отстъпи към тухления тунел. Грайл вече бе там.
Той стана и се изтупа. След това взе лъка си и го хвана в ръка, така че да може да го вдигне и да стреля с него всеки момент.
Чу се хрущене на чупещи се кости, или звукът бе много подобен. Тавана спря на височина 4 метра, а пък в големия тунел започнаха да проблясват множество светлини определено приличащи на големи очи, ако изключим че бяха в цветовете на дъгата. И да незабравим че се намираха и на чисочината на човек.Месингоната плоца започна да се издига към тавана и се оказа че това е доста голяма месингова колона (6-тоъгълника на плочата е с диаметъроколо един метър, така че колоната са я бива на дебелина) придружено с адския звек на триене на метал в метал.
След като Нао навлеза в тунела, Владислав въздъхна и също я последва, така че единствената светлина остана сферата на Даарио, който я остави да виси в близост до издигащата се колона и също отстъпи към тухления тунел. Грайл вече бе там.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
Кавлор неустрашимо застана най-отпред на колоната (други биах акзали, че е застанал най-далече от опасността). Междувременно агитираше всички да подтичват - тука вече нямало нищо интересно.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Обръщението "младежо" е крайно неподходящо, не мислиш ли? - каза Исмаил. - След два века мисля, че са твърде малко хората, които биха се обърнали така към мен. Не забравяй обаче, че търсим някой или нещо. А аз не видях добре какво влезе.
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин поклати отчаяно глава. Елфът беше упорит до безрасъдство. Почти толкова упорит (и безрасъден), колкото джуджето. Двамата можеха да си спорят докато..., ами докато онова нещо не изтръгне живота от телата им.
- Стига приказки! Да се махаме оттук, докато още можем. - след което с театрален жест добави. - След теб, Кавлор.
- Стига приказки! Да се махаме оттук, докато още можем. - след което с театрален жест добави. - След теб, Кавлор.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.