Нови герои

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Заключена
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Нови герои

Мнение от Vilorp » ср мар 21, 2007 11:20 pm

Ей в таз тема га пускайте.
Описание: как изглежда
История: какаво го е докарало до горния вид
статистики: системно
Последна промяна от Vilorp на вт фев 03, 2009 10:13 am, променено общо 2 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср мар 21, 2007 11:27 pm

Утре - повече.. сега ме мързи да смятам производните показатели..Мъка, мъкааа..

Име: Роши
раса: човек
физика: ръст 116 cm, тегло 28 kg, 9 години

НИ: 1
жизненост: 38 ТЖ
Виталност: 2
СК: 15+1
Кр: 11
Късмет: 4
Сила: 5
Ловкост: 6
Интелект: 7
Прецизност: 10
Издържливост: 5

ТД: 11

СУ:

Майстор Стрелец: 6
Специалист в Метателни: 6
Поток от Изстрели: 2

МУ=
МА=
Мана: 14
--------------------------
БЗ= Стабилност=
БЩ= Захват= РЕС=
-----------------------------

Общи умения:

Плуване: СИ/2 =2
Катерене: СИ/2 =2 +1 от Катерач
Езда: Л/2=3
Промъкване: (Л+ПР)/2=8
Отскок: СИ=5
Обоняние: 0

Спсобности и познания:

Джебчийство: 12
Актьорско майсторство: 10
Наблюдателност: 6
Катерач: 2
Джуги: 1
Езикът на жестовете: 1


-----------------------
Невъоръжена: Бонус/Атака ръка/ крак: 0/0/0
Борба: Бонус/Атака тяло: 0/0
Ръкопашни: Бонус/Атака: 0/0

Оръжие:
Прашка
АТ: Пр; Ин
ТД: 6ТД +1 за презареждане
Обсег: Си*2


Инвентар:
....



Роши

Роши седеше на тротоара и внимателно разглеждаше ожуленото си за пореден път коляно, върху което белезите изобщо не бяха рядкост. Такива ежедневни драскотини съвсем не й правеха впечатление, а за рев и тръшкане и дума не можеше да става. Пък и какво щяха да кажат Макс и Мориц от съседната улица. Все пак тя се ползваше със завидна репутация сред тайфата и не биваше да си съсипва реномето. Беше си извоювала неведнъж първо място в състезанието по крадене на райски ябълки от сергията на чичко Тревичко. А и беше виртуоз по печене на градински охлюви на тенекия..

Пък да не говорим, че никой не можеше да й стъпи и на кутрето в стрелбата по разни гадинки... Всъщност я смятаха за невероятна заради това, че уцели наглия папагал на заядливата врещяща леличка от павильона за бонбони..който ги клавеше по главите всеки път, когато влизаха там, дори и да имаха някой и друг медник, за да си купят вкусотии, а не само да зяпат лакомо. Всъщност, Роши го уцели без да иска.. но не бе толкова глупава, че да си признае.. Пък и тя лелката така и не разбра кой гътна пернатия дзвер.. затова сега необезпокоявани хлапетата си зяпаха на воля.. а крясъците й не им правеха впечатление.

Естествено Роши за пореден път пробва да играе с момчетата на "Прескочи джудже" и както обикновено ставаше ...те бяха решили да се пошегуват с нея.. В момента, когато вече бе почти сигурна, че ще прескочи Мориц.. той взе, че се изправи.. а тя почти зарови нос в каменистата почва.. В такива моменти Роши се чудеше как да реагира.. - Да му спретне един пердах или просто да се посмее с останалите.. :) Ми да.. Не, че и тя не е правила така:)

Естествено.. на коляното й, освен аленочервената рана, бе цъфнала и една прилично голяма дупка върху и без друго опърпаните й панталони. Ей затова се радваше... Ако туй се беше случило на Макс или Мориц - техните щяха да им хвърлят един як бой.. Пък на нея - никой за нищо не можеше да й се кара.

Е, може би много хора на нейно място щяха да се чувстват нещастни. Ама Роши винаги беше взимала нещата откъм щастливата им страна. Все пак друго си е да живееш в дъсчен сандък. Пък и кой би устоял на големите й зелени очи..и не би й дал някоя кифла или дори пирожка с месо. Освен това тя бе сигурна, че оценяваха по достоинство прическата, която си бе направила собственоръчно с градинската ножица, която Макс услужливо й бе донесъл от тях. А най-красива се чувстваше, когато успяваше да изнамери някое свежо полско цвете, което да забоде в косата си.. и го държеше там докато се хербаризира само.

Всъщност Роши не се притесняваше изобщо за "тоалета" си. Тя имаше достатъчно голям гардероб (цели 2 чифта панталонки и една ризка за спИциЯлни случаи) , благодарение на леля Мър, която току изваждаше от скрина, който държеше на тавана - някоя позапазена дрешка и й я връчваше с широка усмивка.. ей тъй без повод. Даже оня ден й бе подарила едни басмени 3/4 панталонки на странно-оранжеви цветя.. Малко не се връзваха с зелената й блузка.. ама пък толкова й харесваха.. Май сега беше момента да ги пробва.
Разбира се.. в замяна на тези "дарове" Роши вършеше и някои неща - като да разхожда песа на леля Мър. Замисляйки се.. по-точната дума може би била - да язди, защото Зъбльо беше 2 пъти по-голям от Роши, но пък за всеобщо учудване й се подчиняваше безропотно.

Истината е, че и двамата много се забавляваха от тия разходки..Имаше само един "малък" проблем, който биваше елеминиран със съответните действия.. но.. всяко нещо иска жертви все пак. Зъбльо не понасяше любимия бял мишок на Роши. Не точно не понасяше... ми направо си го беше страх..А Църко сякаш изпитваше особено задоволство и май нарочно му се пулеше насреща, от което Зъбльо се завираше в най-тъмния ъгъл в най-тъмния килер. Задари това Роши бе принудена да оставя Църко под надзора на Макс или Мориц, по време на разходките с песа.

Роши бе доста дребничка за възрастта си.. Макар че възраст е някакво особено понятие за време, което тя не разбираше.. защото нямаше представа кога точно е родена.
Въпреки това Леля Мър всяка година й правеше торта.. ама каква торта! Ягодова такава и с много крем.. Че то дори само заради тортата си струва човек да има Рожден ден.. Така си мислеше Роши. Мислеше си и, че сигурно ако някога поиска да има майка - тя щеше да е като леля. Не, че се справяше зле сега.. Ама ей тъй за разнообразие.. Може тогава всеки ден да яде ягодови торти сигурно..
Абе добре си й беше. Малко хора биха се похвалили с такъв сандък, който не пропуска дъжда. Щото тя и в други сандъци е била, ама този наистина беше СУПЕР сандък.Имаше си едно одеало и половина и възглавница. Ех.. идилия.

Не можеше да каже, че помни кой знае какво от изминалите няколко години от съзнателния си живот. Даже май не помнеше съвсем нищо..Последно живя с една егоистична жена, която я караше да ходи да краде от хората в навалицата през пазарните дни. Роши си беше сръчно дете, а и добре умееше да се провира така че да не я забележат, обаче.. не й се нравеше цялата идея на заниманието. Само дето тогава нямаше особен избор.. щото нали си нямаше свой собствен сандък и трябваше да се съобразява. Ама откак един моряк на дока й подари този.. вече не се налагаше да търпи оная жена.. Трудничко й беше да си го примъкне (сандъка де) на тая улица, обаче.. Макс и Мориц като теглят, а тя - да бута.. Справиха се.
Роши не се замисляше за това дали и тя има някъде мама и татко.. Беше си самодостатъчна и съвсем добре си живееше.
Имаше си и тя мечта разбира се.. ама не за такива неща като пари. Те тия неща като цяло си бяха за големите де. Тя си мечтаеше да си има магазинче за бАмБони.. :)и да не е като оная свадлива лелка.. Дам.. тя щеше да раздава баМбони на децата и нямаше да им иска пари. За сега Роши нямаше никакъв план за реализацията на таз мечта.. ама пък сигурно щеше да й щукне нещо.

Абе хубава мечта наистина, но като се сетеше за нея Роши изпадаше в дълбок размисъл.. и то не заради друг.. ами заради Църко. Вярно, че от известно време го възпитаваше да яде само корички хляб и сушени плодове.. И не, че един ден нямаше да му дава и по някой баМбон от магазинчето... ама пък и не искаше да стане шишко.

Ех.. пък какъв беше хилав като го намери в онова мазе преди време. Ама къде й беше и на нея да се вре там.. Оня дядка за малко да я хване за краката докато се промуши наобратно през тясната дупка. А как крещеше.. като обезумял! И то заради една нищо и никаква луканка! Голяма работа! Че той сигурно имаше поне... ъъъ.. абе поне 600.. Чудно беше как Роши бе така уверена в изчисленията.. макар, че бе се научила да брои само до 8.
Обаче беше умен тоя дядка.. закачил ги беше на тавана..и Църко все гледаше гладно отдолу и се чудеше как да ги докопа.. и тъй в стоене и гледане бяха минали сигурно дни.. обаче те тия луканки така миришеха, че той не можеше да се откъсне от тях. Бе само кожа и кости, когато тая фурия Роши нахлу в мазето, качи се на едно буре и докопа крайната луканка.. Ей туй на Църко му се стори най-великото геройство дето някога бе виждал и се почувства най-щастливия мишок на планетата, когато тя го грабна и почти натика в джоба си докато се изнизваше обратно там от където бе дошла.. Имаше и за него малко късче луканка.. след продължителния бяг.. И от тогаз - Църко се зарече да й бъде верен до гроб. Не, че тя разбираше това.. Ама най-малкото, което можеше той да направи за нея беше да се поддаде на всякаква дресировка.. Знаеше да подава лапа, да се прави на умрял..и умееше да се умилква като котка... След време прилично заглади косъм и си вдигна самочувствието.. Въобще - беше мишок-мечта за всяка мишка, но.. той не бързаше..с обвързването.. :D



Знания за Героите и Историята:
За Малчо Чируса.
Той бе получил този прякор защото, като малък бе друбно и хърбаво дете. Сега обаче бе добре сложен мъж с близо два метра гръдна обиколка, внушителна физика, глава овенчана с цифт навити рога, могъщи мусколи и бухалка на рамо. Всъщност повечето хора, след като се свестяваха, казваха че било талпа. Малчо Чируса понастоящем си изкарваше прехраната, като вземаше „безлихвени безсрочни заеми“ от разните заблудени души по късните доби. Една такава душа в лицето на Сикар в момента премигваше срещу грамадния гигант заел почти цялата ширина на пряката.

Малчо Чироса бе с благ характер, все търсеше начин да изкара някакви медници, колкото да свърже двата края. Преди месец го бяха уволнили от пристана заради задигнато парче месо. Самото месо се бе въргаляло цял ден в прахта и когато той най-сетне се престраши да го измъкне от зъбите на двете мастии който го лигавеха имаше нестастието да е забалязан от ефенди Хафлър. В момента заблуждаваше благоверната си, че се е хванал за охрана в една страноприемница и затова отсъства по нощите.



За Ефрейтор Гаргантюа
Роши още помнеше предния гаф на момчетата, когато се бяха опитали да откраднат колекцията от оловни войничета на ефрейтор Гаргантюа, която бе събирана още навремето от дядовците му, участвали във Втората Война на Боговете.
Разбира се това им начинание се бе оказало абсолютно безрезултатно, защото не бяха отчели присъствието на новия домашен любимец на ефрейтора - Лъвотигъра Гошу, който за тяхно нещастие имаше крайно изострено зрение и обоняние. Тогава Роши едва успя да ги измъкне, разбира се с цената на пожертвания си бифтек, който й бе връчила леля Мър за да има за вечеря. Гошу не му мисли много, когато усети аромата на месото и набързо се отказа от "заниманието си" да ги държи приклещени в едния ъгъл на гостната, ръмжейки и оголвайки респектиращите си 4 реда зъби.


За Камелот и Артур:
Макар да живееше на другия край на Брил, тя обичаше да ходи в къщата му в покрайнините на града. Противно на всички схващания, че до известна степен води отшелнически живот, стареца твърдеше, че един ден туй място ще се смята за "Квартала на Богатите" и никой няма да иска да живее в центъра на Брил, което всъщност май вече се случваше пред вид нарасналото замърсяване и нехайството на "ЧБВ"(Чистим Боклуци Всякакви), които уж бяха спечелили конкурса за лицензиран отговорник по опазване на чистотата.
Ама Камелот си беше доста голям чешит. Ходеше с едни такива смешни къси панталони, избеляла блуза с къс ръкав, оръфани обувки и чорапи до коляното. Носът му бе леко закривен на една страна, а очичките му бяха едни такива малки, малки.. Абе изобщо.. можеше да се хареса на някоя застаряваща мома, макар и единствено ако страда от остра липса на други кандидати.
Роши обожаваше да се мотае из къщата му..Само дето Камелот много се дразнеше от любознателността й. Особено, когато тя започваше да опипва всичко наред. А тя не можеше да се стърпи да не го прави, въпреки, че го е правила десетки пъти може би. Той често крещеше подир нея. Изобщо - спокойния тон хич не му беше присъщ, ама като му свикнеш на викането - всичко е наред, изключая това, че след среща с него й се струваше, че всички останали хора шепнат.
Ама всичко това си струваше! У тях имаше толкова интересни неща..Най-се впечатляваше от закарфичените пеперуди.. Да, Камелот имаше сигурно най-голямата колекция от пеперуди в цяла Титания и тя бе напълно убедена в това. Само че тях не ги пипаше.
Всъщност причината да отскача от време на време до другия край на града беше по-скоро - Артур, ученикът на Камелот. "Ах, Артур".. Един такъв върлинест младеж на около 15г., с несъразмерно дълги ръце, които допълнително улесняваха и без друго непохватните му движения. Ама тя си го харесваше, нищо, че малко заекваше. Роши даже се ласкаеше от това, защото си мислеше, че и той споделя симпатиите й... поне тъй й беше казала леля Мър, когато един следобед Роши й бе показала "препарираното" водно конче, което Артур сам бе уловил.. за нея!
адрес: Зигмундфроид 69



За Сладкишницата и леля Чери:
Докато крачеха към прясно варосаната къщичка, носеща гордото име Сладкишница, децата не преставаха да хвалят лакомствата на Чери.
Ниската дървена оградка, която опасваше малкия калдаръмен двор имаше по-скоро декоративно предназначение с цел да предпази цветните лехи от набезите на чифтокопитни лакомници. И по прозорците бяха "накацали" сандъчета с пъстри цветя, спускащи се на големи облаци по стената, та чак до земята. Когато влязоха, погледите им бяха приковани от два плота, отрупани с всевъзможни лакомства. Помещението не беше особено голямо. Имаше едва 3-4 малки масички, а посетителите по това време на деня бяха оскъдни. Почти на вратата ги посрещна и самата Чери - възпълничка, на пръв поглед дробродушна лелка, която със сигурност беше по-лесно да прескочиш, отколкото да обиколиш. Русолявите й букли подчертаваха руменото й лице, а чипото й носле почти се губеше. Бузите й бяха толкова кръгли, че когато им се усмихна, очите й се превърнаха в 2 цепки.



За родителите на Макс и Мориц:
Държат под аренда градската обществена тоалетна.



За Безводието и Водопроводчика:
- Откакто наложиха водния режим, щото кладенците на Брил почнаха да пресъхват. По същото време ни изчеза и водопроводчика и сега Градския съвет е обявил награда - 50 златника за този дето го намери. И в реката вече почти няма вода, а хората разправят, че в по-богатите квартали плащат на наемници да пазят частните кладенци.

Чува от двама говорещи посред нощ, чупещи импровизираната й къща, че някакви "краткоживи ушави" са отвлекли водопроводчика.


За Гунчо:
Живее на съседната улица и доста послъгва (измисля си). Също приятелче- детенце.


За Леля Мър:
Прави страхотна ягодова торта. Отглежда мноооооого цветя и си има дюкянче на пазара, дето ги продава.


За Генетикс:
Спомни си за онези 2 сиви мишки, които Генетикс ( никому неизвестното джудже изобретател, което живееше срещу Сладкишницата), ползваше за едни действия дето той наричаше експерименти. Пускаше ги в едни дървени кутии с много прегради и те се бутаха и пререждаха, лутайки се извътре докато намерят изхода.


За "Кралете Зул":
В повечето случай се занимават с кокошкарски изпълнения и отвреме на време някой обир. Повечето членове са човешки деца около 14 годишна възраст. Главатарят им Уурик е най-възрастния в групата (1. Бандата се отличава по червените парцалчета който завързват или закачат по дрехите си.

Уурик:
бая височкото момче. Фигурата му бе доста добре развита. Раменете широки и всяка фибра на тялото му излъчваше физическата сила, с която разполагаше. Не можеше да се каже същото за умът му, който може би по-малък и от на пиле. Бе достигнал почти перфектната обратнопропорционална зависимост между ум и физика. Косата му, съставена от руси фитили, всеки с добре изразено собствено мнение относно посоката, в която има желание да стърчи, очите му - светли, и леко раздалечени едно от друго, засилваха цялостното му глуповато излъчване.
Все пак без съмнение, всички от бандата боготворяха Уурик, но не бе сигурно дали това по-скоро не е заради факта, че можеше зле да изпатят от грубите му пестници ако му противоречаха, или пък и тяхния акъл не бе още по-малко. При все това бандата оцеляваше именно поради сплотеността си. Често спретваха "щуротии" - чупеха грънци, крадяха кокошки, зарзават...а нерядко жителите на Брил страдаха и от вандалските им прояви. Бандата не оставяше на заден план и тормозът на по-малките деца, вземайки им медниците.

Това бе и начинът, по който Роши се "запозна" с тях. Незнайно как двамата беладжии Макс и Мориц бяха попаднали в лапите им и бяха станали жертви на безмилостно тръскане с краката нагоре.. Джобчетата им бяха обърнати с хастара навън и два медника се търкаляха на каменната уличка. Роши се бе скрила зад купчина дърва за огрев и замисляше как да ги отърве, а единственото, за което се сещаше - хич не й се искаше да го прави. От известно време Сирил (главатаря на "Децата на Гил") все я причакваше нейде и я придумваше да стане една от Тях. Беше си я харесал за Талисманче на бандата им. Не можеше да отрече, че той добре се стараеше да я прикотка, но тя бе решила да не се забърква в това.
Само дето сега нямаше друг изход. Знаеше къде да ги намери и хукна натам...
Изходът от този "инцидент" бе благополучен в резултат на респекта, който представителите на двете банди изпиваха едни към други, в случай като този, когато бяха в умален състав. Сирил успя да отърве джуджетата поне от неприятното висене с главата на долу, макар да се простиха с оскъдните си авоари.


За "Децата на Гил"
Друга конкурентна банда са „Децата на Гил“ доста по-добре организирани и специализирани в джепчииството. Отличителния им цвят са зелени парцалки.

Бяло копринено въже
Тези въжета се използват при бесенето на благородници. За простолюдието и конопеното въже върши работа.

Джуджешко-хайко
Поезия който понякога е в мерена реч, в повечето случай става въпрос за условието на някаква загадка.
Последна промяна от Entity на чет фев 12, 2009 12:07 pm, променено общо 6 пъти.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет мар 22, 2007 10:05 pm

Ето я и моята героиня. Статистиките малко по-късно.

ЕСТЕЛ

Гореше... Всичко беше в пламъци. Харесваше й да вижда сянката си, извисена над огъня.
И тогава спомените нахлуха в главата й. Друго място, друга къща, друго семейство, и тя - едно малко дете, което загуби родителите си за една нощ...
Селцето, в което беше израстнала, се беше кротко сгушило в подножието на Колоса. Жителите му бяха обикновени хора – фермери, занаятчии, все хора, които всеки ден ставаха още по-тъмно и мирно си работеха чак до здрач. Обикновени хора, обикновен живот. Може би в това се криеше истинското щастие.
Родителите й бяха добри хорица, но като учители, имаха по-широк поглед към света. Вечер пред камината, те си мечтаеха заедно за далечни хоризонти, за пътешествия, за приключения. Затова когато тя се роди, я нарекоха Естел, което значи надежда. Надяваха се тя да има шанса да сбъдне техните мечти.
Още от малка, Естел беше по-различна от другите. Беше будно, саможиво дете, което търчеше през полята и пееше на висок глас. Предпочиташе собствената си компания и тази на дърветата, тревичките и животинките. Може би защото децата не я разбираха. Мислеха, че се прави на интересна. Но истината беше друга... Понякога се случваха странни неща, които дори тя не разбираше как ги прави. Особено огъня... Той всякаш й се подчиняваше. Когато родителите й не гледаха, тя разпалваше огъня, само с посочено към камината пръстче. Но се криеше, защото макар и да беше забавно, тя разбираше, че е различна и знаеше че ако другите разберат за странностите й, ще й се смеят, ще я изгонят дори.
И тогава дойде Денят. Една уханна пролетна вечер, се чуха ужасявящи писъци и рев, който смразяваше кръвта. Група подивели гущери нападнаха селцето, палеха всичко и убиваха наред. Скоро стигнаха и до нейната къща. Родителите й просто нямаха шанс. Та те не знаеха какво е оръжие и как да се защитават. За секунди паднаха, посечени от кривите мечове на гущерите. Тя имаше късмет, защото беше още мъничка и успя да се скрие в хамбара. Но когато видя телата на милите си родители, я обзе омраза, дълбоко в нея, нещо се пречупи.
От тогава тя си постави за цел да отмъсти на всички гущери, защото за нея всички до един бяха виновни за смъртта на родителите й.
Доста време се скита, докато не попадна на малко градче. Беше гладна, измършавяла и едва влачеше крака. Почука на първата врата. Съдбата беше определила да попадне точно на дома на магьосника в градчето – възрастен мъж, който я съжали и я приюти. Грижеше се за нея докато порастна. Видял дарбите й, я научи на магьосничеството, помогна й да овладее и контролира суровата магия в нея. Тя порастна красива млада жена, слабичка, но според повечето хора, хубавка. Дългата й кестенява коса, се диплеше по белите й рамене, а зелените й очи запленяваха всеки.
След време, тя реши да тръгне по света и да търси приключения, да сбъдне мечтите на родителите си и да отмъсти за тях, когато й се отдадеше сгодна възможност.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » нед мар 25, 2007 8:38 pm

Ето и статистиките на Естел:

Име: Естел
раса: човек
физика: ръст 165 cm, тегло 55 kg, 20 години

пари: 30 медника

НИ: 1
жизненост: 41 ТЖ
Виталност: 2
СК: 16
Кр: 12
Късмет: 5
Сила: 8
Ловкост: 6
Интелект: 12
Прецизност: 6
Издържливост: 5

ТД: 11

СУ:

Магьосник: 12
Бърза мисъл: 4
Въстановяване на мана: 3
Специализация в школа Огън: 3

МУ=18 МУ в Огън: 21
МА= 6, МА в Огън: 7
Мана: 57
--------------------------
БЗ=6 Стабилност=6
БЩ=0 Захват=24 РЕС=18
-----------------------------

Общи умения:

Плуване: 4
Катерене: 4
Езда: 3
Промъкване: 6
Отскок: 8
Обоняние: 0

Спсобности и познания:

Психология - 6
Билкарство - 6
Убеждаване - 6

-----------------------
Невъоръжена: Бонус/Атака ръка/ крак: 0/10/9
Борба: Бонус/Атака тяло: 0/11
Ръкопашни: Бонус/Атака: 0/12

Оръжие:
Рапира: АТ 12 ТД6 ЩЕТА 3 зара


Инвентар:

бъклица с вода
огниво
факла - 2 бр.
раница средна
Кожена ризница -защита: 7, абсорбция: 50%, Устойчивост: 8
Рапира


Магии: Кръвожадност, Огнена топка, Огнен дъх, Огнена вълна, Светкавични реакции, Светкавица, Бойни умения, Светъл поглед, Веригите на милосърдието, Светлинно копие.


Симетрали
са правите линии, които са перпендикулярни на страните и минават през средите им. Симетрали се пресичат в точка, която е и център на описаната около фигурата окръжност, в частност пентаграмата.

Сфера със светлина
Коства ти двойно повече мана за направа и за поддръжка, а освен това всяка изразходвана точка мана ти нанася и точка Временни щети от вледеняването на глезена. Сама прецени колко време ще държиш светлината.

Кхурт в комбинация с Рух
Кхурт означава най-ниско под Орим/светилото/светлината
Рух значи камък, в комбинация с друга руна се интерпретира и като: натисни
Рух в комбинация с Кхурт може да се прочете като: път надолу
Последна промяна от Alia на ср апр 11, 2007 11:51 am, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед мар 25, 2007 9:51 pm

Грегор фон Дерхов

Змах, после още един. И още един. И пак, и пак...
Когато привърши, на поляната имаше само трупове. Мъжът в черни дрехи отметна дългата си коса назад и претърси бандитите. Боклуци! Мислеха си че е лесна плячка, а? Е, бъркаха. Дано поне имаха някакви парици, че да не излезне, че се е морил напразно.
Я чакай! Какъв е този шум? Мъжът се запътва предпазливо към храстите, откъдето идва тихичкия шум. Размества клоните и вижда странна гледка - младо момиче, завързано и със запушена уста лежи там. Когато посяга да я развърже, момичето се дърпа уплашено.
- Няма да те нараня. - обещава й той правдиво, после сваля въжетата и кърпата от нея. След купища благодарности, я връща на семейството й. Дори отказва парите, които баща й му предлага. Горкия човечец е толкова трогнат... е, когато дъщеря му тръгнеше да се жени го чакаше изненада, така че Грегор не смяташе, че е бил прекарания в случая... Ех, какъв афродизиак е спасяването...

Вървеше по пътя и мислеше за живота си. Какъв бе той? Обеднял благородник, последната издънка на род, който никога не е и помирисвал величието. Не върви за герой, а? Израсна в селце, обучи го странстващ рицар, а сега всички мускули го боляха. Хората си мислят, че е голям кеф да си герой... Да, ама не! Никъде не се описват раните, синините и другите проблеми на героите. А и не е редовна работа, заплащането е слабо, особено когато се приспаднат всички пари за лекове, който се хвърлят. Снаражение и т.н... ееееехххх... Както и да е. Мотаеше се без абсолютно никаква цел. За какво се бореше ли? Ами и той не беше много на ясно - имаше смътната надежда, че някой ден ще се задоми и ще има деца, може би внуци... Бах, щеше да е късмет ако доживее до тогава, а деца щеше да има ако спрат да го ритат в слабините. Засмя се на собствената си шегичка. И продължи по пътя си...

Същата вечер утрепа пет вълка. Вече му беше писнало! Все някой трябва да убиваш, все не дочакваш благодарност! Аман! Кога ще си намери някой, който да го опознае като хората, който да му стане приятел? Мамка му! Тъпа работа...

Я, селце... Егати и мижавата дупка. Хех, чувстваше се като удома си. Еххх... спомени...

От време на време го налягаха спомени - как баща му му показва как се държи меч, как майка му преде и пее... Но всичко това беше загубено завинаги. Бандити... как ги мразеше! Те бяха нападнали селцето му и бяха убили баща му и брат му, а това беше направо милостиво, в сравнение с това, което направиха на сестрите и майка му. Той оцеля. Колко с въртене на меча, колко с късмет, Боговете го докоснаха... абе луда работа. Само че и тъжна. Винаги носеше черната си коса дълга, но едва седмица след атаката на бандитите бе отишъл при един алхимик и бе поискал да му приготви отвара, която да оцвети част от косата му в червено. сега имаше три-четири червени кичура, които мо придаваха доста мрачен вид. Тъй като беше хронично недоспал и това се отразяваше като сенки под очите, хората някой път го бъркаха с не-мъртав. Издълженото му лице бе украсено с брада, оформена като катинарче, а цветът му беше бял. Да, бял. Е, не чак като на албинос, но почти толкова.

(тъпа история, знам, но ще я развия като хората, преди да започнем ;))


Име: Грегор фон
Раса: Човек
Пол: М
Ниво: 1
ТР: 0

Жизненост: 41(5)
Виталност: 4
Скорост: 16
Красота: 13
Късмет: 5

Сила: 9
Ловкост: 10
Интелект: 8
Прецизност: 8
Издръжливост: 5

Производни показатели:
ДТ: 14
Реакция: 8
Обаяние: 10
Бдителност: 4
ТД: 13

Устойчивости:
МЗ: 0
УО: 4
ПсУ: 8
Воля: 9

Магически способности:
МУ: 4
МА: 1
Мана: 16

Бойни показатели:
Невъоражена атака:
Ръка: 12 Бонус: 0
Крак: 13 Бонус: 0
Борба: 13 Бонус: 0
Ръкопашно оръжие: Бонус:+6
Стрелба: Бонуси: 0
БЗ: 10
БЩ: 0
Стабилност: 10
Захват: 27
РЕС: 24

Общи Умения:
Плуване: 4
Катерене: 4
Езда: 5
Промъкване: 9
Отскок: 9
Обоняние: 0

Способности и познания:
Военна екипировка 6
Заплаха 6+4(10) +1ТР
Легенди и древна история 6

СУ
Войн 12
Специалист в Мечове: 6
Специалист в Защита: 3

Оръжие - Меч
АТ: 14+6 (20)
ТД: 6
Щета: 4з. сечаща
Обсег:2м
МР: 2
Уст./Нар:16
Специални движения:
1. Блокада: 6точки мана и +1 тд, за +4 към париране
2. Разпаряне: За 4Точки мана, 4ТД и - 4БЗ нанасям отново 4зара щета.
3. Финт: За 3Точки мана и 2ТД получавам +3 към шанса за успех на атаката.

Пари: 40 медника.

Знания на Героя за света:
Бронзовия саламандър е голям гущер с дължина до един лъкът живеещ в дълбините на колоса и по конкретно при адамантиевите руди. Особено почитано животно е в защото ако се проследи може да се намерят богати залежи от адамантиева руда. В света на хората се използа за задържане на магьосници тъй като добавя естествената си магическа защита (МЗ 8 ) към тази на индивида за който е прикрепен.

Медицентър
центъра на тежестта на дадено оръжие.

Гном
Забелязваш че се справя с престъпна прецизност с унищожаването на капана, може би е накакав занаятчия или...

Кхурт в комбинация с Рух
Кхурт означава най-ниско под Орим
Рух значи камък
Последна промяна от hameleona на ср апр 11, 2007 1:16 pm, променено общо 2 пъти.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон мар 26, 2007 6:55 pm

Шакти

Шакти спеше, свил се на кравай в кафявата миналогодишна шума на група букови дървета. Спеше и сънуваше, а лапите му бяха свити в юмруци, зъбите му потракваха, крайниците му потрепваха.

Сънува все същия сън. Как тича през широка зелена равнина, слънцето напича люспите на гърба му, а хладен вятър е подгонил бели летни облаци по ясното небе. Не е сам, никога не е сам - около него тичат стотици, може би хиляди подобни на него гущери, опашките им се мятат като свирепи камшици след телата им, краката им сякаш не докосват тревите и само някоя случайно изпращяла съчка нарушава звука на тежкото им дишане и едва доловимият звук от премазване на растения. Всички са въоръжени - над дългите свободни тъмночервени дрехи, покриващи бедрата им, Шакти вижда провесени боздугани, кинжали, вериги, къси мечове, окачени директно на клуп в колана, без ножница. Въпреки това повечето носят основното си оръжие в ръце - къси копия или пики, секири и едноръчни мечове. Няколко щита се полюляват върху зелено-кафяви гърбове с едри люспи.

"НЕ!", крещи Шакти в съня си, но от устата му не излиза нито звук. Опитва се да се обърне, да спре, да блъсне някого поне - но тялото му никога не се подчинява. В далечината вече се виждат тънките струйки дим - притаени, зловещо ухилени в небето предатели, посочващи безпогрешно местоположението на фермите. "Не!, крещи Шакти, аз не съм един от вас! Няма да паля и да убивам, не, не, не!"

Макар и гласът му да остава само в главата му, тичащия до него огромен набит щарх бавно извърта глава и го поглежда с кафеникавите си очи. Раздвоения му език изпълзява от устните, облизва ги и се отдръпва назад в нещо подобно на смях. Фермите вече са близо, виждат се хора, които обработват дворовете си и деца, които играят в праха.

Клането винаги е ужасно и колкото и пъти да преживява тази част, Шакти никога не може да свикне. Събужда се отново разтреперан, покрит с капчици влага. Езикът му е сух, небето се върти. Трябва му известно време за да осъзнае, че все още лежи в купчината шума,в която е легнал и че сънят е отминал.

Това е зовът на кръвта, така го нарича Учителят Тумин. Понякога дръзваше да го пита настоятелно какво може да означават тези сънища, но всеки път получаваше един и същи отговоро. "Макар и несъмнено да притежаваш повече достойнства от всеки друг гущер когото познавам, добри ми Шакти, и макар да те отгледах от черупка, тъй да се каже, ти все пак не си напълно човек", говореше му понякога Учителят на чаша цветен чай (не че той познаваше изобилие от други гущери; на практика Шакти не можеше да се сети за нито един). "Твоят род те е дарил с наистина чудесни дарби, а също така и - да не се лъжем - с един-два твърде досадни недостатъка. Чудно ли е тогава, че кръвта, която тече в жилите ти, те кара да усещаш и връзка с единородците си, която никой от нас не притежава?"

Шакти не беше много сигурен, че сънищата, които получава, се дължат на някаква черта на гущеровата природа. Вярно, цивилизованите раси знаеха наистина малко за неговия род и писаните истории за тях съдържаха крайно чудновати неща, но никъде не беше намерил да се споменава някаква за особена връзка между съзнанията на отделните щархи. Самият той не изгараше от желание да се окаже близо до друг гущер, за да разбере дали е истина.

Шакти протегна лапи, заби нокти в земята и изтегна гръбнака си, за да се раздивижи. После започна бавно да пристъпва в светлия кръг, който пробилото през облаците слънце беше оформило на полянката; ръцете и краката му описваха плавни дъги. Състрадание; равновесие; търпение. Повтаряше тази мантра всеки ден и всеки ден задачата му беше една и съща - да намери нов смисъл с който да я обогати, така че тя никога да не изгуби значението си.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт мар 27, 2007 7:41 pm

Име: Шакти
раса: гущероид
физика: ръст 155 cm (при характерното прегърбване), тегло 47 kg, 42 години
външен вид: Шакти е гущероид, но цветът на кожата му не е толкова типичен за Блатото. Кожата му е по-светла от обичайното, като по корема е светложълта и прилича на нормалната човешка кожа, после по ребрата леко потъмнява до охра и на гърба минава в светлозелено, с цвета, който дърветата имат напролет, когато започват да се разлистват.
Шакти няма израстъци по главата и муцуната му е симетрична, с гладки люспи. Очите му обичайно са прозрачни и златисти, но когато е тъжен или ядосан придобиват кехлибарен цвят.
Тъй като цял живот е живял при майстор на бойни изкуства, тялото му е хармонично развито, с добре изразени мускули, без да има хипертрофия на отделни части. Движенията му са спокойни и премерени; често се покланя, когато говори. Опашката му служи за изразяване на емоции също толкова добре (ако не и по-добре) отколкото муцуната/лицето.


НИ: 1
жизненост: 38 ТЖ
Виталност: 1
Скорост: 16
Кр: 14 (доста хубав за гущер; симпатичен за другите раси)
Късмет: 5
Сила: 10
Ловкост: 10
Интелект: 9
Прецизност: 10
Издържливост: 6

ТД: 13
Реакция: 17

СУ:

Специалист в юмручен бой: 9

Устойчивости:
МЗ-1
ПСУ- 8
УО- 4
Воля- 8

МУ=5
МА=1
Мана: 38
--------------------------
БЗ=10 Стабилност=10
БЩ=0 Захват=30 РЕС=30
-----------------------------

Общи умения:

Плуване: 12
Катерене: 5
Езда: 1
Промъкване: 10
Отскок: 10
Обоняние: 8

Спсобности и познания:

Език на жестовете - 6
Легенди и древни предания- 6
Култура и обичаи - 6

-----------------------
Бойни показатели:

Невъоръжена: Бонус/Атака ръка/ крак: 4/15/15
Борба: Бонус/Атака тяло: 0/15
Глава: Бонус/атака глава: 0/15

Оръжие: Тояга: бонус/атака: 0/15

Инвентар:торба, книга, мастилница, перо, две рула пергамент, парче въглен, дървена посуда, мях с вода, кесия със сушени плодове, огниво и прахан, котле за готвене.

Пари: 0 медника.


Знания за света:

За Салфейс
Шакти и учителят му редовно отдават почит на Салфейс чрез различни ритуали, въпреки че не се отнасят към него с онова молитвено преклонение, с което обикновените поклонници почитат другите богове. Школата, към която двамата принадлежат, вярва, че Салфейс не е напуснал завинаги царството на смъртните, за да помага на Хармонар, а по собствено желание често се връща доброволно, прераждайки се в тялото на смъртен. Това Салфесй прави от състрадание към смъртните и желание да води към просветление онези, които са готови да го приемат.

За Брил
Шакти е живял няколко години в Брил с учителя си докато е бил малко гущерче. Познава добре някои части на града, а за други има само общи познания.

За Камелот
Познава лично стареца, виждали са се няколко пъти. Макар че срещите им винаги са били сравнително кратки, колекционерът винаги се е държал много любезно с Шакти и смята неговия учител за свой личен приятел.

Надпис на кожата от килията написан в стил джуги-хайко
Спасение щом дириш в този час
ще трябва с мрака ти да се пребориш.
На медицентъра стъпи, (същия ред може да бъде прочетен и като: В пресечката на симетралите влезни,...)
пък сетне притвори очи.
Светлината до сърцето положи,
а после Бона ти се преклони.
Челото ти знай той ще отбележи,
с достатъчна ли сила почетеш го.
намериш ли това неговия знак
ще можем да се видим пак.

Гном
Забелязваш че се справя с престъпна прецизност с унищожаването на капана, може би е някакав занаятчия...

Кхурт в комбинация с Рух
Кхурт означава най ниско под Орим/светилото/светлината
Рух значи камъка, в комбинация с друга руна се интерпретира и като: натисни

Ах как боли челото
Орт - забелязваш тази руна издялкана на един от 4-те пръта на решетката.
Тя е руната обазначаваща единствения бог Орим, въплащение на светилото.
Последна промяна от Fobos на съб фев 14, 2009 6:58 pm, променено общо 5 пъти.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср мар 28, 2007 9:35 am

Сикар имаше само един проблем. Може би повече, но той не ги смяташе за такива.
Проблемът му бяха околните.
Не, никой не го мразеше. И все пак, никой не го и харесваше особено. Присъствието му караше много хора да се чувстват, ами, нервни и да си спомнят всичките грешки, които някога са допускали, или поне в близките няколко месеца. Проблемът беше, че той не пиеше, не пушеше дяволска трева и не се биеше без сериозна причина. Както се изразяваха някои негови познати, "ако и по жени не ходеше, от църквата на Орим щяха да те канонизират"! Странното беше, че не го казваха като похвала. Изненадващо, с жените се справяше относително добре, макар че винаги беше честен с тях и не им обещаваше нищо, което няма намерение да им даде наистина, поради което рядко някоя от тях изобщо получаваше вниманието му. С какво се обясняваше успеха му при това положение, една Алфанна знаеше, както и някои от "завоеванията" му, макар че външният му вид понякога караше хората да примигват. Последното му беше докарало един-два дуела "до първа кръв", които беше спечелил. Все пак редовните упражнения вероятно си казваха думата и макар че не беше силен, беше достатъчно бърз и ловък, а интелектът му, който понякога беше не по-малко стряскащ от моралните принципи, му позволяваше да предвижда дупките в защитата на опонентите си. Срещал беше и такива, които не бяха лесни за уцелване, единият от които му беше оставил кофти белег на лявата предмишница. Тогава обаче не ставаше дума за дуел, съперникът му просто му се беше нахвърлил с нож в градината, за да спечели вниманието на една от прочутите красавици, така че младежът не можеше да се поклони и да се признае за победен. Продължи да се бие и накрая проби собственият му нож проби защитата на опонента му, въпреки акробатичните елементи. За съжаление, направи го с удар в гърлото, така че му се наложи да доказва, че е било самозащита. За късмет, имаше достатъчно свидеели, които бяха видели края на битката, когато Сикар се е защитавал сериозно кървящ, така че го оневиниха. За да избегне вендетата на роднините обаче, напусна семейството си и се запъти към Мелион само с няколко стражи и верни слуги. След ред приключения, причина за които станаха пословичните му принципи, се сдоби с още малко белези, горчив жизнен опит и оценката на експерт, че притежава прилични умения в танците, но само толкова. Междувременоо обаче придружителите му бяха мъртви или напуснали, а той самият се намираше в Брил с няколко медника в кесията си и за пръв път имаше реална възможност да замръкне без храна или подслон. По принцип такива дилеми са спестени на синовете на знатни фамилии от Централния съюз, но синовете на знатни фамилии в изгнание понякога се срещат с тях, особено ако трябва да поддържат инкогнито. Наистина, повече от половината му преследвачи искаха само да го убият. Поне някои, обаче, както подозираше след неотдавнашните събития, целяха да го върнат обратно вързан и да го предадат в ръцете на девойката с цел по-нататъшното му обвързване. На тези не искаше по никакъв начин да им пада в ръчичките, с останалите можеше и да рискува. В крайна сметка, ако не намереше какво да прави, можеше да се наложи просто да си легне гладен.
Въздъхна примирено. Някои хора просто не разбираха, че външността не е всичко, така че се чудеха защо бяга от въпросната красавица, за която беше станал боят. Вероятно щеше да бъде и добра партия от гледна точка на семейството му, макар и не най-добрата. Според него обаче изобщо не беше подходяща, защото с толкова празноглаво и себично създание не искаше въобще да се среща отново, камо ли да установява по-близки отношения от какъвто и да е характер.
Е, в Брил можеше и да има някой познат. Учителят му по фехтовка му беше поръчал при случай да предаде поздравите му на учителя Тумин, с когото се уважаваха като колеги, въпреки различията в стиловете им. Той можеше и да му помогне да намери нещо за правене. Да преподава, му беше рано, но сериозно обмисляше да се запише в градската стража, поне временно. Не беше неподходящо, а можеше и да му помогне да запзи инкогнитото си. Вече се смрачаваше обаче, така че парите трябваше да му стигнат поне за същата вечер. Досега не беше смятал, че няколко медника могат да се считат за пари, но явно реалността имаше свое мнение по някои въпроси!

Име: Сикар.
раса: човек
физика: ръст 185 cm, тегло 100 kg, 25 години

ТР: 1
НИ: 1
жизненост: 39 ТЖ
Виталност: 2
СК: 16
Кр: 15 (егати хвърлячката на зарове намерих).
Късмет: 5

Сила: 7
Ловкост: 10
Интелект: 12
Прецизност: 10
Издържливост: 6

Обаяние 13
ТД: 13

СУ:
Магьосник: 6
Войн: 5
Специалист в оръжие: 3

МУ=12 МУ в :
МА= 4, МА в :
Мана: 25
25, 21.
--------------------------
БЗ=12 Стабилност= 12
БЩ=0 Захват=21 РЕС= 30
-----------------------------

Общи умения:

Плуване: 3
Катерене: 3
Езда: 5
Промъкване: 5
Отскок: 3
Обоняние: 0
(Ако не бъркам са така, ще ги проверя, след като почнем).
Спсобности и познания:

Психология - 6
Актьорско майсторство 6
Политика - 6

-----------------------
Невъоръжена: Бонус0,5/Атака ръка/14 крак:15 /
Борба: Бонус0,5/Атака тяло: 12/
Ръкопашни: Бонус2,5/Атака:18/19

Оръжие:
Гъвкав меч: АТ18 ТД6 ЩЕТА 4зара+1
Кинжал: АТ19 ТД5 ЩЕТА 2зара+1
Инвентар:
Гъвкав меч
Малък дървен щит (защита +3 за 2 ТД), устойчивост 8, понесени щети 0
Ръкавици с бронзови плочки+2 щета
Леки обувки със скрити бронзови плочки +2 щета
Кожена ризница -защита: 7, абсорбция: 50%, Устойчивост: 8
Кожени налакътници, защита: 4, абсорбция: 50%, Устойчивост: 8
Кожени наколенници, защита: 4, абсорбция: 50%, Устойчивост: 8
Кожен шлем, защита: 4, абсорбция: 50%, Устойчивост: 8
Ръчен арбалет
Колчан със стрели за арбалет, половината са анзъбени, другата половина ловни
бъклица с вода
огниво и прахан
факла - 2 бр.
раница средна
Кинжал, стоманен
Кинжал, бронзов
Въже 20 метра
Пръстен с печат, обикновено е скрит под бойната ръкавица
Свещ
Лъжица
мастилница
перо
3 рула пергамент
парче въглен или креда
дървена паница
кесия сушени плодове
Магии:
Забързване
Пречистване
Пари: 5, 0 50, 5, 10, 6 медни (същата хвърлячка, явно не вади само високи числа).
0, 1 сребърник.

С Вилорп се разбрахме, можем да почваме, име и едан магия ще избера след малко:)!
Последна промяна от Асен на ср апр 11, 2007 11:38 pm, променено общо 4 пъти.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед апр 01, 2007 9:08 pm

Шакти:
Изображение

Да добавя: хвърлих зарче за пари. Имам 40 медника.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » нед апр 08, 2007 11:05 am

Ето я Естел :))

Изображение

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » пон апр 09, 2007 12:57 am

Име:Крис
Години:25
Раса:Човек
Външност:Слаб,висок и без нито един мускул по него Крис има напълно нормална външност.Косато му е наситено кафява,очите му пъстри,а самата му кожа е бледа.Всъщност нищо във вида му не е нито странно,нито обезпокояващо…добре де ако не броим многобройните му обици
История:Майка му е мъртва от както е бил на годинка,баща му е изпечен мошеник.Крис израства в среди на конкуренция,номера,крадене,лъжи,пари и убийства.Когато става на 14 баща му е убит и момчето изхвърлено на улицата.Не може да се каже,че страда много.Намира си работа като продавач,а след една година си наема квартира.Много хитър започва да трупа пари(не забогатява,но има в запас).Разкриват го и е изхвърлен от магазина на 17.Постъпва като барман в долнопробна кръчма с екзотични танцьорки.Научава се да си служи с отрови,а през престоя му на улицата усвоява на практика всичко онова,което е виждал от баща си…След две години в бара го изхвърлят и от там поради което става наемник.Получава тайнственна бележка с адрес и час,като решава да се яви
Характер:Леко мръснишки(идва му отвътре),заядлив,импулсивен,но в същото време един омного съобразителен.Весел,шеговит,приема действията си(крадене,убийства,схватки…) за просто част от неговия живот и никога не би позволил да стане замислен и самовглъбен..Много лесно се приспособява към ситуацията.Чаровен когато поиска.Много добър стратег,но ако не е с някоя от маските си изключително неприятна за околните личност.Пълен егоист готов да предаде всички само и само да се измъкне от ситуацията


Име: Крис
раса: човек
физика: ръст 175cm , тегло 54 kg, 25 години

НИ: 1
жизненост: 43 ТЖ
Виталност: 3
СК: 16
Реакция: 18
Кр: 13
Късмет: 5
Сила: 10
Ловкост: 10
Интелект: 9
Прецизност: 10
Издържливост: 6

ТД: 13

СУ:
Убиец: 7
войн: 7

ПсУ-12
УО-3
Воля-10

МУ=5
МА=1
Мана: 18
--------------------------
БЗ=10 Стабилност=10
БЩ=0 Захват=30 РЕС=30
-----------------------------

Общи умения:
Бдителност: 7
Катерене: 5
Езда: 5
Промъкване: 13.
Отскок: 10
Обоняние: 0

Спсобности и познания:

Отрови - 6 (+Убиец/2)
Актьорско майсторство- 6
Измама - 6

-----------------------
Бойни показатели:

Невъоръжена: Бонус/Атака ръка/ крак: 0/15/15
Борба: Бонус/Атака тяло: 0/15
Глава: Бонус/атака глава: 0/15

Оръжие: Кинжал: бонус/атака: 3/15

Инвентар:торба, кинжали стоманени 3 броя, парче креда, мях с вода, огниво и прахан,20 медника


Крис

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнение от Straight_Out_Of_Line » чет юли 12, 2007 3:30 pm

Неведнъж го бяха питали защо е избрал да живее като наемник. Неведнъж беше отговарял със свиване на рамене и иронична усмивка, придружени от думите: "Не знам, за да видя свят." Може би точно тази усмивка, допълнена от 21 му години бяха причината почти никой да не го взима насериозно. Все пак е трудно да вземеш насериозно един вечно полуусмихнат младок с поглед, зареян някъде в облаците. И когато хората го поглеждаха скептично и казваха "Добре", а вътрешно си мислеха какво ли го е накарало да напусне дома си всъщност, Морион примирено ги оставяше да се чудят. Нерядко се сещаше за родителите си, собственици на хан в Крим, наследен от родителите на майка му. Баща му, войник ветеран и човек, вярващ ,че характера се изгражда през първите 20 години, го беше научил как да се бие и му беше разказвал за военните кампании, в коите е участвал.Морион обаче никога не успя да усвои неговите умения в битките. Докато ветеранът упорито се опитваше да научи сина си да се защитава, младежът още по-упорито засилваше атаката си. Междувременно се запозна и сприятели с Дрейк, младеж на неговата възраст, обучаващ се за магьосник.
Първото си оръжие получи на 16 години-ятаган, изкован от най-добрия ковач в града, идеално балансиран и перфектно прилягащ на момчето, което не блестеше с физическа сила, а с бързина и ловкост. Баща му продължи да го тенира и скоро тези усилия бяха възнаградени, при това не само с белези, синини и натъртвания. Морион израстна като способен воин, а когато замени щита за втори ятаган дори за баща му стана трудно да го надвива.
Предвид уменията му, съгражданите му предвиждаха за момчето бляскаво военно бъдеще. Това обаче не се нравеше на самия Морион. Слушайки историите на баща си, той виждаше множество градове и забележителности, които го очакваха. Затова и една нощ взе ятаганите си, събра каквато храна намери в хана и посрещна изгрева на път към невероятните места, за които му бе говорено в продължение на повече от 20 години. Уменията му на боец лесно му осигуриха работа като пазач на кервани, а чувсвото за хумор и сякаш неугасващото добро настроение му спечелваха приятели почти навсякъде.

Име: Морион
НИ: 1
Раса: Човек
Възраст: 21г
Ръст: 188см МР:1
Тегло: 76кг МТ:3
Описание: Висок и слаб, с кафява коса до раменете, обикновено носена на опашка,кафяви очи, (и както споменах по-горе) зареян поглед и вечна полуусмивка,която прави всичко казано от него да изглежда като шега.

ЖТ: 39
Виталност: 3
Скорост: 16
Реакция:17
Красота: 13
Късмет: 4

Сила: 7
Ловкост: 12
Интелект: 8
Прецизност: 12
Издържливост: 5

Обаяние: 10
ТД: 14

СУ
Войн-8
Бой с 2 ор-3;

МЗ:0
УО:3
ПсУ:10
Воля:7

МУ:4
МА:1
Мана:16

БЗ:12
БЩ:0
Ста:12
Захват:21
РЕС:36

Общи умения:
Плуване:3 Промъкване:12
Катерене:3 Отскок:7
Езда:6 Обоняние:0

Способности и познания
Актьорско майсторство 6
Убеждаване 6
Култура и обичаи 6

Невъоръжена атака бонус/ръка/крак 0/15/18
Борба бонус-тяло 0/13
Рък. ор. бонус/атака +1(дясна) -1(лява)/18

Инвентар:
2х Ятаган Атк18, ТД6, 4зара щета
Ленена риза
Ленени панталони
Кожени ботуши
Кожена ризница ЗА:7, Щ/2, Уст:8
Наколенници ЗА:4, Щ/2, Уст:8
Налакътници ЗА:4, Щ/2, Уст:8
Раница среден размер
Паница, медна
Дървена лъжица
Кожен колан
Кожен мях
Последна промяна от Straight_Out_Of_Line на ср юли 18, 2007 10:55 pm, променено общо 2 пъти.
Изображение
Doll-Dagga Buzz-Buzz Zigitty-Zag

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » ср юли 18, 2007 10:08 pm

Име: Дрейк Магнум
Описание: Тъмноок, с кестенява коса и благо изражение на лицето. Дрейк обичаше да се шегува и да се закача с някои от приятелите си, но често беше и много сериозен, въпреки че рядко прекаляваше. Често обръщаше внимание на абсурдите в живота. Обича да гледа логически на нещата. Държи много на приятелите и близките си, върл противник на престъпността в почти всичките и форми. Обича да слуша музика и да създава и чете поезия.
История: Дрейк беше родом от Ифе. Баща му беше провалил се в живот човек, а майка му - средностатистическа занаятчийка. Ала Борис Магнум (бащата), не искаше синът му да има ужасен живот като негвия. Той беше забелязъл интереса на детето си в магията. На осмия си рожден ден Дрейк получи най-различни свитъци (от всички школи с магии до трето ниво) от баща си. Тогава той бе изправен пред дилемата коя школа да избере. Спря се на Мрака. Чичо му беше умел маьосник и започна да го обучава. Няколко дена след рожденния ден, дойдоха няколко стражи и затвориха Борис Магнум за кражба на свътъци. Съда реши да остави свитъците на момчето(щото не му се занимаваше да ги търси) и осъди възрастния човек на 12 години общественополезен труд. Той с удоволствие ги прие. Но детето беше толкова разстроено че скри свитъците в една кутия, защото беше много разстроено от постъпката на баща си. След няколко години обаче интереса му в магията се върна. Този път той обаче избра школата на светлината. В последствие стана религиозен и често посещаваше храмовете на Орим. На 14 години се премести с майка си да живее в Крим. Там той продължи да изучава магията, научи се да язди и се сприятели с Морион. На 18 години той откупи едно куче от един зъл стражар за 50 медника (които наистина съм си ги взел) и го кръсти с простото име Шако, което някакси му харесваше.
раса: човек
физика:185 cm, 75 kg, 20 години
МР=3 МТ=2
НИ=1
жизненост=42 ТЖ 42 ВЩ 0 ТН Няма ИЗ 5 ТУ 0 ТП 0 Мана 52
Вит.=2
СК=16
Кр= 14
Късмет=4
Сила=8 Доп. тегло=12 Претоварване=0
Ловкост=10 ТД=13
Интелект=12
Прец.=6
Издържливост=5
Бдит.=3
Реакция=17
Обаяние= 13
Тр= 0 ТО=0 Следващо ниво= 3000
-----------------------------
МЗ= 0 ПСУ= 9
УО= 2 Воля= 10
------------------------------
МУ=18(22) МАНА=58
МА=6(7)
--------------------------
БЗ=10 Стабилност=10
БЩ=0 Захват=24 РЕС=18
-----------------------------
ЖТ=42
-------------------------
ОУ
Плуване=4 пром.=8
Катерене=4 отскок=4
Езда=5+3
------------------------------------------
Расови:
Възприемчивост
Богоизбрани
---------------------------------------
СУ
Магьосник - 12
Специалист в Мегическа школа на светлината - 4
Бърза мисъл - 4
Възстановяване на мана -1
------------------------
Спсобности:
Религия - 6
Психология - 6
Ездач - 6
Разпознаване и оценка на магически предмети - 12
------------------------

Ръкопашни:16 Бонус/Атака:0
Стрелба:- Бонус/Атака:-
Оръжие:
Жезъл (без кристал):АТ=16; Щ= 2зара; ТД 6; Обсег= 2
Магии:
1. Магия от мрак
2. Светлинно копие
3. Светъл поглед
4. Дъга
5. Заслепяване
6. Обвързване
7. Веригите на милосърдието
8. Масово лечение
9. Отмора
Инвентар:
Жезъл
Кожена ризница - ЗА:8; Аб:щ/2; Уст:8; Наран:0
Мляко - 5 л.
Сирене - 2кг.
Месо(от онова хубавото за 15 медника) - 1 кг.
Куче обикновенно
Свитък с магия - Аркада
Ленена риза
Ленен панталон
Ленена роба(Абе целия ленен комплект)
Кесия: 0 мед., 1ср., 0 зл.(позволих си да си намеря 2 медника ;) )
Последна промяна от dolar на съб авг 11, 2007 9:43 pm, променено общо 3 пъти.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » ср юли 18, 2007 11:15 pm

Обща история на Дрейк и Морион:
Двете момчета се запознаха почти веднага след като Дрейк се премести в Крим. Те много бързо станаха най-добри приятели. Когато Морион получи ятагана си между тях се роди най-голямото има противоречие - меч или магия. Това противоречие прерастна в приятелски споркойто ги съпътстваше навсякъде. Дрейк постоянно се опитваше да убеди Морион че не могат да го решат в пряк дуел тъй като първо е опасно и второ магиите му не бяха за битка един срещу един. Двете момчета израстнаха като най-добри приятели и когато Морион реши да избяга, Дрейк го последва. Така вече порасналите мъже станаха стражи, за да обиколят Магландиум.
Da end!!!
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед фев 01, 2009 10:15 pm

Повдигам темата!
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт фев 03, 2009 9:25 am

Спасе, моля ти се, оправи това "й" в заглавието, че всеки път като вляза във форума ми вади очите. :!:

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон фев 16, 2009 10:52 pm

Име: Шемюел

[sblock="Описание: "]Гном в "юношеска възраст" (45 години, което се равнява на около 15 човешки), което ще рече бая нисък (около четири стъпки висок). Сравнително кльощав като за расата си. Дрипав, дрехите му не са кой знае колко по мярка (в крайна сметка дори и в Брил рядко се срещат дрехи като за гноми) и осеяни тук-таме с кръпки, тук-таме с дупки, които Шамюел не е намерил време и средства да закърпи. Мръсен, леко вмирисан, с черна, мазна коса, а прическата е в стил "разплетена дамаджана". Тъмни очи и потъмняла, огрубяла кожа. Рядко се отделя от торбата си с "принадлежности", чието съдържание ще бъде изяснено малко по-долу.[/sblock]

[sblock="История: "]Самюел е роден в сравнително голямо гномско семейство - освен него е имало още две деца, брат и сестра на нашия герой. Баща му бил известен сред познатите си като авантюрист, тъй като, когато бил млад, още преди да създаде семейство, бил тръгнал на няколко пъти да странства из широкия свят извън защитата на Великото дърво, в следствие на което той допринесъл до голяма степен за знанието на гномите за съвременна Магландия. И още когато Самюел бил много малък той проявил този свой приключенски дух и напуснал Чудната гора без да дава указания накъде е тръгнал и какво търси. Говори се, че жена му знае, но не е казала на никого, дори и на децата си.

Шамюел и брат му Траяно били на около 40 години (което се равнява на 13-14 по човешкия стандарт), когато Траяно бил избран от мъдреца на селото* да наследи почитания занаят. Шамюел, който досега не бил завиждал никога на брат си, не разбрал с какво бил по-малко заслужил, че да не бъде той мъдрецът на селото.

Така той взел решение да се докаже пред останалите и да тръгне по стъпките на баща си. Прочел някои от неговите томове и веднага му направило впечатление описанието на свободния град Брил. Мястото било така живо описано, че Шамюел решил да се отправи натам веднага. Съответно загърбил част от предварителната подготовка за такова приключение и се отправил смело към човешките територии.

Разбира се, веднага се сблъскал с нелицеприятната страна на приключенстването. Стиснал зъби, направил определени компромиси със съвеста си с единствената цел да оцелее преди да стигне заветния град, Брил. Минало доста време и в крайна сметка се добрал до това място. Което обаче доста го разочаровало - Шамюел разбрал, че баща му бил в съвсем друга позиция, когато писал описанията на града. За младия гном в града липсвал лесен начин да се издигне от положението си на крадец на дребно, а и нямало никакъв начин да се захване с нещо почтено.

Така Шамюел се изправил пред две възможности: да се върне в Чудната гора или да се примири с положението си и да продължи живота, който бил започнал. Гордостта му не позволила да стори първото и така, гномът се превърнал в беден крадец, който трябвало внимателно да "щипва" оттук-оттам, за да оцелее в големия град...

*като измисля имената на селата, ще уточня за кое става дума ;) .[/sblock]

[sblock="История в Брил"]... което скоро се оказало, че не било кой знае колко трудно. Гномът бързо се ориентирал как, къде и какво можел да запечели. С ловките си пръсти и ниския си ръст той не оставал гладен. Веднъж, през едно жарко лято, когато повечето брилчани явно били слънчасали, та се отдала възможност на Шемюел да си изкара прехраната, погледът му се спрял над някаква обява за намирането на котката на някоя си кака Гинка. "Яко!" си казал гномът, "Може би така се става герой". Отишъл той където се раздавали поръченията и след като излязъл, вече получил задачата, се запътил да намери някаква котка, която с минимални на брой манипулации да я докара до описаното в обявата. След което... (историята засега спира дотук ;) . Ако я искате в малко по-детаилен вариант, конкретно тази част можете да я видите тук)[/sblock]

[sblock="Системно описание:"]Жизненост: 27
Виталност: 1
Скорост: 15 (Реакция: 15)
Красота: 10 (Обаяние: 9)
Късмет: 4 (4 употреби)

Свободни ТР: 4

Сила 9 (Допустимо Тегло: 16)
Ловкост: 10
Интелект: 9
Прецизност: 10 (Бдителност: 7)
Издържливост: 4

Точки Действие: 12

Устойчивости:
Магическа Защита: 0
Устойчивост на Отрови: 1 (-1 за алкохол)
Психическа Устойчивост: 9 (13 срещу страх)
Воля: 9

Магически способности:
Магическо Умение: 4
Магическа Атака: 1
Мана: 9

Бойни показатели:
Невъоръжена атака с ръка: 14
Невъоръжена атака с крак: 15
Атака с тяло: 14

Общи умения:
Плуване: -4
Катерене: 11
Езда: 1
Промъкване: 16
Отскок: 4
Обоняние: 0

[sblock="Расови и допълнителни умения:"]Знание и Фокус
Устойчиво зрение
Добри маниери
Умело промъкване
Изключително умело катерене
Малък ръст
Вятърничав кураж
Къси крачка/ Бавно ходене
Изключително неумела езда
Невероятно неумело плуване
Непоносимост към алкохол
Непоносимост на болка[/sblock]

Способности и познания:
Измама: 7 (общо: 11)
Катерач: 7
Психология: 7 (общо: 11)

Специални Умения:
Крадец 9

Само ще помоля разказвача да прегледа темата с гномите и да каже как да считам подчертаните расови умения на гномите, които са под въпрос (Добрите маниери и Бавното ходене).[/sblock]

[sblock="Разказваческа добавка"] цитат: Само ще помоля разказвача да прегледа темата с гномите и да каже как да считам подчертаните расови умения на гномите, които са под въпрос (Добрите маниери и Бавното ходене).
Бавното ходене отнема +1 ТД при начало на какъвто и да е преход (няма значение дали до съседно поле или до другия край на картата)
Добрите маниери дават твърд бонус +2 към обаяние
[/sblock]

Бяло копринено въже
Тези въжета се използват при бесенето на благородници. За простолюдието и конопеното въже върши работа. Дори в смъртта си благородниците се радват на повече привилегии от простолюдието.

Окови на Грегор
Исвен, че са много здрави са и изключително прости, би могъл да ги отключиш дори със много твърда сламка. Е добре де с нещо малко по здраво от много твърда сламка.

Ръст
Шамюел знае, че дори джуджетата се извисяват по един два юмрука над него самия

парче метал
Всъщност оказа се, че от тоя капан се получи един доста обещаващ шперц (+3 към отключване на ключалки), има разбира се още какво да се желае, но и това върши работа. (Всичко различно то АНУ ти позволява да отключиш оковите на Грегор) Можеш да си го запишеш в инветара ако желаеш. А също така може да съжаляваш, че вратата на килията няма ключалка от вътрешната страна.

Кхурт в комбинация с Рух
Кхурт означава най ниско под Орим/светилото/светлината
Рух значи камъка, в комбинация с друга руна се интерпретира и като: натисни

Ах как боли главата
Орт - забелязваш тази руна издялкана на един от 4-те пръта на решетката.
Тя е руната обозначаваща единствения бог Орим, въплащение на светилото.
シャマョツィ

Заключена