За една торба зоб - приключението

[Vilorp]

В краката на Грегор падна бяла копринена ръкавица, като преди това го бе пернала през лицето.
От кошче за ругатни Естел се бе превърнала в част от пейзажа въпреки че все още държеше извадена рапира.
- На Мидена, източните или абуригенските? Предизвикания избира може... - младежа присив за момент очи - Сикар да ти е адютант.

Джуджето на вратата зъвъртя очи и изпухтя, гиганта се нахили като варена тиква, елфа си гледаше обръкано, а някаква жена с белег през половината лице също влезе вътре и впи поглед в Роши. Немигаш поглед, котешки.

[hameleona]

грегор се наведе и взе ръкавицата от земята. После с презрителна усмивка пристъпи към Влад и съвсем бавно и подчертано леко го удари по лицето с ръкавицата. После се отдалечи на няколко крачки и извади меча си, а после свали щита си.
- Сикар, ще ми окажеш ли честта?

[Асен]

Сикар сви рамене, докато продължаваше да оглежда бавно Естел. Предполагаше, че е осветлението, но си оставаше искрено смаян от оценката.
-Разбира се, Грегор, за мен ще бъде чест да подкрепя каузата ти, предвид въпросните коментари, които определено не правят чест на един аристократ! От своя страна, просто ще отбележа, че ако той няма проблеми със зрението, значи аз имам. Тъй като не се дуелирам, това е без значение, разбира се, стига да ми се изясни кой е секундатът на противниковата страна, ще уредим веднага въпроса по правилата на честта!

[Vilorp]

- Да разбирам ли, че оставяте избора на мен? - гласът на момчето бе станал тих и спокоен, хладен и пресметлив.
- Избирай каквото щеш ще те клъцна като стой та гледай - изръмжа насреща му Грегор, а усмивката изплувала на лицето на младежа бе смразяваща.
- Дуела ще е по правилата на Мидена, до предаване или отказване на на опунента, като загубилия ще се извини за нанесената обида и ще се задължи да помогне на победителя - Сикар изпъшка, с което предизвика учудения поглед на Чернодрешковеца с меча:
- Какво бе? - попита го той, а благородника само кимна към Бронирания, който отстъпи на страни и махна към жената стояща на вратата.
- Ноа, окажи ме честа да научиш тази отрепка на добри обноски!
- Ей ама, как така?!? - объркано попита Грегор.
- В Мидена е забранено благородническа кръв да се пролива от някой който... хъм... не е достатъчно благороден. Един вид тъй се премахва възможноста от прецеденти ако ме разбираш - набързо му разясни в какво се е забръкал Сикар.
Високата, стройна жена, която стаеше до вратата откъсна поглед от малкото момиченце. Бе едра, атлетична, яка жена с дълга гарваново-черна коса сплетена на дълга плитка, стигаща до коленете й. Сравнително привлекателна, само да не беше белегът на лявата буза и сцепената лява вежда.
- Налага ли се? - попита тя докато смъкваше големия елфически лък от рамо и след като го подаде на елфа разкопча от колана си дълъг широк меч, а на ръката й проблясна пръстан изобразяващ око на фона на ромб - наполовина бял, наполовина черен. - Вече има един мъртвец.
- Не „скъпа“, стига тварта която дори не благоволи да се назове да се признае за победан съм склонен да се откажа от нуждата обидата да бъде измита с кръвта му.
- Не думай - криво се усмихна жената и слад като се прадстави на Грегор като Нао Банва му прошепна нещо:
[sblock="за Грегор"]Замахни на ляво от горе на долу, ще блокирам и ще те порежа, след което се прадай! Нека неочерняма повече ноща.

описваш си първия удар и накрая даваш атаката си[/sblock]

Междувременно гущера незабелязано то никой запръстъпва към ъгъла на помещението, а елфа подаде ръка към Роши и й каза.
- Ела да излезем навън да ти покажа нещо.

[Alia]

Естел беше искренно изненадана как Грегор се застъпи за нея. Не очакваше такъв жест от страна на мълчаливия им спътник. Беше много благородна постъпка. Колкото до Сикар, определено се почувства разочарована от реакцията му. Дори, ако беше възможно, това още повече я ядоса. Очакваше повече от него, след като разбра колко я бе обидил Влад. Вярно, че се познаваха от скоро, но си мислеше, че малко повече му пука за нея, след всичко което им се случи оттогава. Но май не беше така...

Хвърли му един гневен поглед, все още разтърсена от обидите и се отдръпна назад, за да проследи как ще се развият нещата. Дано само Грегор да не пострадаше.

[hameleona]

- Само ще отбележа, че в такъв случай съм длъжен да попитам, - Грегор се обърна към жената - мадам, да имате благородническа кръв във вените си? Защото ако ли не... мисля, че се налага да се бия с него. - кимна той към Влад. - Може да нямам парите ти, благороднико*, но кръвта ми е също толкова благородна, колкото и твоята.

Шакти се приближи към притихналия Артур и предупредително сложи пръст на устните си. Момчето се ококори, но кимна. Освобождаването му от обръчите и стълбата трябваше да стане бързо."
За жалост обаче не бе съвсем тихо.

*изказано иронично и с жлъч. подразбира се, е ме е срам да го нарека така.

[Liu]

- Добре, щом въпроса е решен... - надигна се стареца от стената, на която се бе подпрял - можем да пристъпим към работата. Как се казваш, млади момко?
- Крис? - предположи Крис и сам се очуди колко лесно разговаря с напълно непознат, за който имаше дълбоки съмнения, че го бе спънал преди малко.
- Добре Крис, слушай сега - зашепна му стереца:
[sblock="за Крис"]- Извади късмет че младежта - кимна към Сикар - не познава добре правилата на боя до първа кръв. Технически погледнато неговото оръжие трябваше да ти напрви тази драскотина, но те поздравявам за решинието, мъдро и с финес.[/sblock]
- Аз всъщност знаех това - вметна не толкова тихо Крис - но мислех че...ъъъм...ще заобиколим правилата.
- Тъй, тъй - кимна одобрително стареца, а тъй като явно знаеш как да използваш това „интересно“ оръжие мога ли да предположа, че и знаеш от къде се е появило? - попита той докато двамата вървяха след Сикар.

Крис кимна.Наистина много добре знаеше от къде и по-точно от кого е оръжието…Въпросът беше,че никак не изгаряше от желание да го сподели
-И…-старецът гледаше нехайно някъде зад Крис-Ще споделиш ли тази интересна информация с един безпомощен старец?-думите прозвучаха иронично от устните на Де'Амаг
Мъжът стисна още веднъж ножа,който все още беше в ръката му
-Някакъв гущер...Не знам кой е,но го заколи,докато аз излизах на улицата-избълва той първото нещо което успя да извади от ситуацията и се опита да го каже със спокоен тон
-И после хвърли ножа на земята?-подсказа му слушателят.Крис кимна
-Ясно…

[Entity]

"Във всеки случай да се изплъзна от един е по-лесно, отколкото да се изплъзна от много.." - мислеше си Роши.
- Добре. - смотолеви тя и се отлепи от стената, пристъпвайки към елфа.

[Fobos]

Шакти се приближи към притихналия Артур и предупредително сложи пръст на устните си. Момчето се ококори, но кимна. Освобождаването му от обръчите и стълбата трябваше да стане бързо."

- Познаваш ли тези типове? - тихо попита Шакти и посочи с муцуна към групичката, която се бе образувала около Влад и Грегор. Обръчите упорито се съпротивляваха в ципестите му ръце. - И те ли са клиенти на Камелот?

[Vilorp]

- УМРИИИ! - извика Влад и замахвайки към лицето на противника си изкрещя и родвия възглас: Едн аст инка Куладраааа!
Това бе древен магически боен вик и малко хора (в най общ смисъл) го бяха чували, всъщност доста го бяха чували, но малко бяха оцелявали за да разкажат. Ударите се засипаха като порой над боеца в черно, а звънът на метал в метал бе по-скоро изключение.

- Гущер казваш, а? Е те са коварни зли създания без капчица морал, да неговорим, че са езичници и диваци... - мило говореше стареца докато някак неусетно прибутваше Крис напред, а след като му предложи да прибере женското „професинално оръжие“ на колана си хвана кървящата ръка на младежа и започна да му говори за Единствения бог и как той бдял над верните негови раби.[sblock="за Крис"]по едно време Крис би могъл да установи, че раната на ръката му е зараснала, макар все още да е окървавена от себствената му кръв.[/sblock]

Артур бе изпаднал в някакъв шок и макар, че по-рано бе кимнал на гущера, самото му освобождавене отне доста време. Доста време при пълна липса на съдействие и апатия. Тъй и не бе отговорил на люспестия.

Eлфа бе извел съвсем навреме малкото момиченце, за да нестава свидетел на случващото се там. Ръцете им бяха почти еднакво големи, на тази на дългоухия бе по нежана, на показалеца и средния пръст на дясната си ръда имаше някакъв кожен калъф от мека кожа. В момента изглеждаше малко нелепо с два препасани лъка, един къс и един дълъг с прекрасна изработка. Всъщност изглеждаше направо смеховито. заведе я до кладеница, където се оказа че се бе подпрял още един такъв дългоух индивид, но този държеше дълго масивно копие като тези на пазачите на портата. Двамата заговориха нещо на лек и мелодичен език, който момичето бе чувало от други като тях, но не разбираше. Макар че често поглеждаха към нея. После онзи с лъковете я потупа по дупето и й направи жест показващ, че иска да се наведе над кладенеца. Можеби искаше тя да му извади ведро вода?

Противника на Владислав падна на колене, а после и в краката на малдежа облян в събствената си кръв. Жизнената течност бе опръскала момчето от глава до пети, а Нао трепереше паднала малко по встрани, бе се разминала само със смъртна уплаха. Тя се надигна на треперещите си нозе и взе страния си меч който бе отлетял в страни.
- Влад? - попита жената като положи ръка на рамото му и остана изненадана, че не се дръпна, а той бе свел глава и гледаше кървящея труп в краката си. Тя си пое леко дъх и стискайки рамото му покрито с митрилени пластини добави - Зъдължена съм ти!
- Не, не си. Аз трябваше да го направя - и след като вдигна замъглен поглед към нея добави всякаш на себе си: Този ми е първия. Дали е имал семейство, дали някой ще скърби за него...?
А групата се бе смълчала, докато трупът бавно изтиваше.

Елфът с пиката се разсмя звънко и размаха и размаха предопредително пръст към другаря си, той от своя страна сщо се засмя, каза нещо мелодично и сви рамене. След което тново подбутна Роши към Кладенаца.

- Знаеш ли кое е странното? - запита стареца така между другото, като вече бяха наближили осветения правоъгалник на вратата, макар че там имаше доста народ хвърляш неспокойни сенки.
- Кое? - просто се почуства задължен да попита Крис.
- Че кристала в дръжката на „инструмента“ е „женски“ - след, което смени темата на разговора толкова рязко, че на Крис му се стори, че предишната реплика е била само в ума му.
- Би ли познал гущера ако го видиш отново? Те едва ли се срещат често извън блатото, тъй че не ми се вярва паметлив младеж като теб да срещне трудност при разпознаването му.
- Ами да, предполагам... - отвърна младежа.
- Чудесно, чудесно... този ли е? - попита Де`Амаг щом въведе момчето вътре, като несъзнателно внимаваше да не стъпва в кървавата локва, за разлика от останалите.
Появяването му накара Бронирания да преглътне една хаплива забележка и всякаш го изтръгна от някакъв негов си спомен. Той бързо сведе глава и разясни че „неназования чернодрушковец с кичурите“ го е убидил и затова ще се дуелират по правилата от Мидена. Стареца подбутна младежа който държеше към гущера да го огледа внимателно и вметна едно леко учудено „питъл ли съм?“. Напереното конте с доста хрисим глас в който се процеждаше много фина нотка на жлъч изтъкна, че въпросния човек насреща му се прадставял за благородник и настоял да се бие с него. От своя страна стареца само кимна и след като се представи на Грегор, като скромен чиновник от канцеларията на Дучето наричан Де`Амаг. След което помоли все още неназовалия се Грегор да предостави някакво доказателство за благородническия си род, защото при такива думи неподкрепени с доказателства всичко можело да се реши далеч по-лесно с извикването на стражата и обесването на измамника. Говореше леко и нехайно, все едно е обяснявал това стотици пъти. След което отново се обръна към Крис и попита дали това е гущера прерязъл гърлото на многоуважавания дон Камелот.

[hameleona]

- Драги ми Де'Амаг, трудно се представя такова доказателство. Особено, когато родът мии е западнал. Ако искате пратете някой до родното ми село, но ви предупреждавам, че то е чак в близост до Мелион. Също така заявявам, че нямам никаква причина да се правя на благородник, просто защото съм. Може би поочукан... даже в момента доста поочукан... но все пак във вените ми тече синя кръв. Пълното ми име е Грегор фон Делхов и съм потомак на някога могъщия барон Илия фон Делхов, загинал във Войната с гущероидите. От тогава родът ни запада и е преследван от какво ли не, да не споменавам, че пра-дядо ми и жена му са брат и сестра - той отново се изплю, но този път лицето му бе изкривено от болка - Какво да се прави, трябвало е да запазят синята кръв на рода ни. - физиономията му беше доста насмешлива - мога да ви дам в доказателство само думата си и нищо друго.

[Fobos]

Шакти посрещна с нарастваща тревога появата на двете нови въоръжени фигури. Тези бяха влезли през входната врата, което изглежда означаваше, че хората на Куладра са обкръжили цялата къща.
Ръцете му заработиха трескаво, Артур вече бе свободен от обръчите и трябваше само да излезе от стълбата. Шакти го хвана под мишниците и го вдигна набързо нагоре. Стълбата глухо тупна на пода.
- Слушай ме внимателно, - заговори той бръзо в ухото на момчето, - опитай се да се измъкнеш оттук и бягай колкото се може по-далеч от къщата. Все трябва да имаш някакви познати в града, нали? Нали? - Шакти разтърси Артур, но хлапето все така продължаваше да го гледа с разширени очи. - Артур! Чуваш ли ме?!
Хлапето кимна по-скоро от страх, отколкото от истинско съгласие. Шакти обаче нямаше време да го убеждава.
- Слушай, ако няма къде да отидеш, върви при Йолан Ковача в Шишарките. Къщата му е точно до старата оръжейна, няма как да сбъркаш обгорената череша в двора. Кажи че аз те пращам и стой там докато Йолан не ти каже какво е станало с нещата на Камелот.
Шакти бутна момчето настрани, вдигна стълбата и я нагласи в отвора към втория етаж. Вече не го интересуваше дали някой го наблюдава или не - така или иначе, все някога щяха да открият остътствието му.

[Асен]

Сикар почи започваше да се ядосва. Грегор се опитваше да си скъси живота, чисто и просто, но защо по този начин?
-Като секундант на фон Дерхов, длъжен съм да изразя официално протеста си! От момента на назначаването ми за негов секундант, което аз приех, правото да се определя оръжието на дуела премина в мен. Като негов представител, аз не съм имал намерение да позволя избора на правила другиму, така че очаквам уважаемият Куладра да определи секунданта си, да му даде инструкции и да ме остави да преговарям с него!

[Vilorp]

- Фон Дерхов, Дерхов, да мисля че си спомням имаше го някъде в архивите, поради заслуги му бе дадено една малко имение в... простете за израза „дълбоката провинция“, а и ако помна правилно родовите книги Илия Грасеншмитхен преди да стане фон Дерхов се е водил роднина на тогавашния дук на Мидена. Седми братовчет струва ми се, по линия на чичу му. Тъй че, да, определено тече... синя кръв във вените на това момче насреща ни.

- Аз съм „секундзанта“ му - обърна се към Сикар белязаната щом достопочтенно се увери, че възрасният господин е спрял да говори.
- Добре, това ще се уреди. Стандартен дуел, ще желаете ли уеднаквени оръжия?
- Не, ако съм аз ще си ползавм китан... ъъ меча.
- Не сте Вие - поклони й се леко благородника.
- Тогава трябва да е рапира стига да не настоявате - с леко ироничен поклон му върна жеста високата жена.
- Казах "стандартен дуел", а не по правилата, предложени от Куладра. Не вие избирате оръжието.
- Всъщност вашия повереник не избра правила...
- Всъщност това озанчава, че ги избирам аз.
- Ще ви кажа нещо - прошепна тя - ако момчето не се бие с неговото оръжие, ще се възползвам от правто си да го заместя.
- Каквото, всъщност, нямате, освен ако не ме убеждавате, че Куладра е сакат или жена
само те имат право на представители. Предполагам, че не искате да го обидите така?
- Целта ми не е да опазя достойнствато, а живота му, а вашия „приятел“, не изглежда достатъчно способен да се спре при нужда. Затова ви го казвам сега и няма да го повторя, при смяна на оръжието ще го сменя аз.
- Какво е мъж без чест?
- А имат ли мъжете чест въобще?
Високата изгледа събеседника си изкосо и отгоре до долу с преценяващ поглед.
- Аз-да. За останалите мога да отговарям само по един. Съветвам обаче да се въздържате от замествания, което ще ви превърне в нарущител на правилата на дуела - отвърна на погледа й той.
- Казах! - бе категорична жената. На която й бе отвърната с широка усмивка.
Тя скръсти ръце с убийствен поглед. Изказващ доста за празните широки усмивки и за това, какво може да се случи със зъбите зад тях.
Сикар поклати глава с разочарование. А наум си обелязам "А изглеждаше компетентна до момента".
- Ще започваме ли? - попита тя.
- Така да бъде, нека се бият всеки със своето оръжие, но никой от двамата няма право да използва магическа помощ, включително за оръжието си.
- Така да е! - белязаната отстъпи назад в момента в който Влад посочи гущера и извика:
- Бяга, гатта мерска!

[Fobos]

Шакти тъкмо вадеше няколко стъкленици с разноцветно съдържание от бюрото в ъгъла и викът на Куладра го накара рязко да се извърне към групата до вратата. Няколко съда се изплъзнаха от ръцете му и с трясък се разбиха на земята, а по краката му плиснаха жълти, зелени и оранжеви отвари. В ръката му бе останала само самотна стъкленица с едър квадратен надпис.

Той изсъска яростно - от гняв към себе си и към непознатите натрапници в къщата на Камелот, които така бяха объркали всичко. Не дочака действията им, а се метна на стълбата и бързо се закатери към горния етаж, чийто отвор примамливо чернееше насреща му. каквото и да направеха, там щеше да бъде в по-добра позиция да реагира.

[Liu]

Крис измисляше начин да се измъкне от стаята.Не му беше особено кой ще победи в дуела,нито пък интересно какво ще стане с проклетия гущер.Поне ръката не го болеше вече,както забеляза размърдвайки китката си.Никой не го забелязваше и това се харесваше на мъжа.Беше стигнал почти до вратата когато от него със трясък падна нещо.Погледна надолу “Проклет нож”

[Асен]

Сикар погледна към шума, после се обърна към Владислав.
-Свидетелят си ли имате предвид, Куладра? Ако е така, поразен съм от наблюдателността ви, успяхте да го оцените правилно с един поглед, а аз му се хванах! Без малко щеше да ме наръга, но пък в крайна сметка ризниците не се носят само за красота!
Изражението му показвваше искрена заинтересованост, но тонът му отчасти я опровергаваше, макар че не се знаеше доколко Владислав е разбрал иронията.

[Entity]

Роши заора с петички в пръстта, докато елфа я побутваше към кладенеца. Тя се спря и го изгледа объркано. Едва ли тия елфи не знаеха,че в Брил няма вода, а пък и ако щяха да й показват нещо то едва ли щеше да е на дъното на тоя кладенец. Докато двамата се подхилкваха тя се огледа крадешком и драсна към съседския двор.

[Fobos]

Шакти се озова в голяма стая, от която го лъхна миризма на застоял въздух и бързо се дръпна от отвора. Опита се да обхване подредбата на вещите с един поглед: високи секции за книги, пълни до горе; отрупано с книжа и книги писалище, от двете страни на което бяха поставени две запалени керамични лампи; сламеник, поставен директно на пода. В средата на стаята имаше голяма маса, върху която голяма стъклена апаратура бе раздиплила маркучи, тумбести съдини и дървени подложки. Самият под беше покрит с изхабени черги, през които тук-там прозираха тъмните дъски, а в едната стена се виждаше рамката на врата, затворена с малко резе.
Шакти издърпа бързо стълбата след себе си и се ослуша. Никой не се бе втурнал да го преследва, поне засега; гласовете от долната стая долитаха приглушено.
Той се приближи до писалището и внимателно огледа разхвърляните документи. Може би тук щеше да намери нещо, което да му подскаже какво ставаше тази луда нощ. Може би този, който беше убил стария Камелот по толкова нагъл и демонстративен начин, преди това се бе срещнал с него или му бе пращал писмени заплахи. Дали старецът не си беше водил дневник...? Шакти разтвори няколко тома без заглавие върху корицата, но всички се оказаха най-обикновени стари книги. Ръкописът, който стоеше най-отгоре на купчината и който изглежда Камелот бе чел най-скоро, беше някакъв трактат за свободната магическа енергия. Шакти старателно прелисти страниците, но не откри нищо особено; полюбува се на една илюстрация, която показваше непохватен воин, който изпуска върху крака си голям магически жезъл и я затвори. След това се зарови в купчина лични писма до стареца, запитвания за разнообразни издания, изпратени от далечни клиенти, счетоводни записки и няколко листа със списъци за покупки. Най-сетне, от купчината изпадна дребно листче с надраскана ръкописно бележка „При мен е!”. Шакти я приближи внимателно до лампата за да я огледа, после извади своята бележка с надписа „Зигмундфройд 69”. Нямаше грешка, почерците съвпадаха напълно.

[Fobos]

От отвора се чуха приближаващи се гласове, почти веднага голяма рогата глава надникна над пода и подхвърли:
- Слез бе куфар, няма да те нараним!

Шакти направи лъжлив ритник към гиганта и рогатата глава бързо изчезна под нивото на пода. После припряно се огледа за капак или нещо друго, с което да затисне отвора. Стаята бе пълна с книги и дребни домашни предмети, но нямаше нищо, с което би могъл да запречи подобна голяма дупка. Погледът му се върна върху стъклената апаратура върху масата – здрава, стабилна мебел, с яки квадратни крака. Шакти се реши за миг и бързо прибра трите колби с разноцветно съдържание, които небрежно бяха отделени настрани. После награби стъкларията и я хвърли със замах надолу през отвора към долния етаж. Отдолу се чуха ругатни и звуци от вадене на оръжие. Шакти обърна масата с краката нагоре и после я избута върху дупката, а след това натрупа няколко купчини книги отгоре за тежест. Барикадата обаче нямаше да издържи дълго, ако преследвачите решаха да го атакуват, така че трябваше да потърси други изходи.

Той бързо се приближи до прозореца и междувременно измъкна от раницата си първия стъклен съд, който успя да докопа. Беше тумбеста съдина с надпис „Целебил”. Цветът на течността беше тъмен, но липсата на светлина пречеше да се определи точно какъв е. Шакти прибра колбата и извади друга. В ръката му проблесна светлозелена течност – това беше една от стъклениците, които бе взел от масата. Той махна капачката и се пресегна да отвори прозореца, а после предпазливо подуши находката си. Лъхна го толкова остър мирис на мента, че очите му се насълзиха, а в ходилата му сякаш се забиха стотици иглички. Шакти бързо запуши стъкленицата и кихна, но свежият въздух от вън беше безсилен да премахне миризмата. Той се загледа в градината. Макар че минаваше полунощ, нощта беше достатъчно светла, за да различава ясно очертанията на предметите. Бягащата фигура на Крис тъкмо набираше скорост, отдалечавайки се от къщата.

[Fobos]

Височината на етажа беше малко повече от три човешки боя. Едва ли щеше да представлява трудност да скочи през прозореца, ако се наложи. Въпросът беше от коя страна иска да се измъкне?
От отвора към долния етаж долетяха глухи удари, сякаш някой се опитваше едновременно да нацепи или да избута обърнатата маса. Шакти прибра стъкленицата в раницата си и бързо отиде при прозореца, който гледаше към другата страна на къщата. Видя нощен двор и самотна човешка фигура, която гледаше нагоре право към него. Хората, които се мотаеха из къщата на стареца по това време, се превръщаха направо в тълпа. Щеше да е много забавно ако Камелот беше изпратил бележки на всички.
Той се върна в центъра на стаята, където масата застрашително се тресеше и взе едната лампа. Врата се резето излъчваше опасно привличане с дребното си, но яко резе и въртящите се към Шакти панти. Камелот сигурно държеше нещо важно там, щом имаше резе, независимо от това, че резето очевидно бе предназначено да запази него самия.

Шакти погледна с надежда към прозореца зад гърба си. Представи си как скача в безлюдната градина и се изчезва в нощта, а на сутринта се измъква от града скрит в някоя каруца с платове или бъчви. Щеше за няколко дни да се прибере при Тумин, киснейки се във всяка локвичка, ручейче и езерце, които срещне по пътя си. Накрая от кръвта по тялото му щеше да е останал само далечен спомен, орлите горе вече щяха да мътят в гнездата си по скалите, сянката на дъбовете щеше да е станала плътна от разлистените корони и копитата на сърни щяха да са направили мозайки от следи край потоците. Сикар, Грегор и останалите щяха да се оправят с трупа на Камелот и без Шакти да им се мъкне под опашката, те бяха човешки аристократи, в крайна сметка, сигурно научаваха още от хлапета как се правят погребения...
И въпреки това, книгата за мазолите щеше да остане тук, защото Артур не беше успял да я подвърже, а Тумин не обичаше да се лишава от важни книги. По-лошо, другата книга щеше да остане някъде тук в града, а точно тя, подозираше Шакти, можеше да се окаже много по-важна. С лек трепет той измъкна окървавеното парцалче, което бе взел от трупа и което имаше точния размер на голяма книга. Беше видял само първата сричка от избродираното върху него заглавие, но то му беше достатъчно да накара всичките му люспи да настръхнат. Сега го разгърна. Черни лъскави мъниста с мрачна наслада изписваха „Некрономикон”.

[Fobos]

Плота на масата с трясък се разцепи, разхвърчаха се трески, а гласът отдолу продължаваше да боботи за предаване и връзване. Шакти прибра бързо калъфа в раницата си и се опита да подуши какво има от другата страна на вратата с резето. Миризмата на мента все още изгаряше ноздрите му, но отвъд сякаш се чуваше...мъркане?
- Върху грозният камък зелен малко каменно гущерче има, - рече тихо Шакти.
Обърнатата маса се разпадна на парчета и от дупката отново се подаде главата на гиганта. Този път тялото рязко я последва, явно подпомогнато от струпани под отвора предмети. По разгневеното му лице още имаше остатъци от стъкларията на апаратурата.
- Ще ти изтръгна опашката с ей тия две ръце, мръсна зелена гад, и ще те обеся с нея!
- То стои и в горещия ден, то не бяга и в лютата зима, - промърмори Шакти и вдигна резето. Трябваше да направи няколко крачки навътре в стаята преди треперливата светлина на маслената лампа да освети тъпата муцуна на едър планински лъв.

Шакти спря и бавно завъртя очи назад. Гигантът вече се възправяше в целия си ръст над отвора, но предпазливо се бе спрял пред вратата и някак смутено държеше брадвата пред себе си. Този изход беше затворен.
Лъвът измърка ръмжащо и любопитно се прозя. Кучешките му зъби бяха големи поне колкото мъжки палец. Шакти бвано обърна глава в другата посока. В единия ъгъл на стаята имаше голяма стоманена ракла, чийто капак беше широко отворен. „Наистина ли не е могъл да я опази?”, мина му през ума, но не посмя дори да се опита да се приближи. Вместо това бавно тръгна към прозореца, като се опитваше да държи лампата между себе си и лъва, уверявайки се настойчиво, че животните се плашат от огъня, бил той и малко пламъче като това.
Докато стигне до перваза, гигантът отзад бе започнал глухо да се хили. Шакти остави лампата върху парапета, погледна за последен път назад – лъвът все така продължаваше да го наблюдава любопитно – и скочи навън. Точно когато краката му се отделяха от стената нещо сякаш го закачи отзад, тялото му се извъртя и той полетя неграциозно надолу. Приземи се в някакви храсти, стоварвайки почти цялата тежест на тялото си върху опашката. Пред очите му заиграха сини светлини. Този път дори не успя да продума, вместо това от гърлото му излязоха само накъсани хрипове. Болката започна да се притъпява и очите му свикнаха с тъмнината тъкмо за да види ехидно ухилените лица на двама елфи да се надвесват над него.

[Vilorp]

„Защо ли ядох седма порция следки, защо лиии?“ - помисли си Роше докато се опитваше да се провре през дупката в оградата на Камелот.

- Макар и не потомствен родът на Дерхов е с благородническа кръв тъй че позовавайки се на Миденските павила може да се дуелира с теб момчето ми - благо се усмихна Де`Амаг отстъпвайки леко към вратата инаправи жест към двамата да започнат, като същевременно прикри бягството на Крис от сцената. А гиганта надзърташе през дупката към втория етаж и увещаваше гущера да слезе.

Роши изхвърча като коркова тапа от дупката,претърколи се й олющи кората върхо раната от олющено на кречето си. Без да губи време малкото момиченце стана на крачета и хукна.

- Ангард - извика бронирания след като бе отстъпил назад и се бе поклонил офицялно, а със самия вик бе измъкнал рапирата си. Изящното стоманено острие блестеше смъртожадно. След като Грегор отвърна на поздрава му малко нескопосано плю в дланта си и хвана по здраво меча. Младежа атакува с пробождане, но фон Дерхов сравнително лесно отби атаката. Нов замах и ново дрънчене на стомана в бронз. Няколкото поредни мушвания ставаха все по опасни. Поредния блок и Грегор усети че масивната маса в центаръ на стаята е близо до гърба му. Стъпка назад, крака му докосна малкото трикрако столче до масата. Владислав отново замахна, но този път благородника отскочи назад стъпвайки с едния крак на столчето и отласквайки се от него скочи върху масата, столчето се и з търколи в краката на младежа и можеби заради това замахът му нямаше точност. Грегор подскочи и острието на рапирата изжужа под краката му.
- Ще те разпоря, като пиле и кучетата на Камелот ще се хранят с червата ти докато черното ти сърце тупти в краката ми! - извика от висотата на масата Грегор към опунента си, а светлината от ниския кристален полюлей зад него всякаш обгърна тялото му в злокобна аура. Младото момче загуби за момент самуоверената си физиономия и отстъпи крачка назад. Тогава Грегор избра да атакува пристъпвайки напред и скачайки към своя опунент високо вдигнал меча си. Може би грешката бе точно в бойния вик, защото младежа се окопити избягвайки не само лъжливия замах, но и след успешното париране премина в мълниеносна контра атака под напора на която Грегор се видя принуден отново да отстъпи назад. Само веднъж тънкото острие на рапирата премина през защитата на Дерхов, но това доведе до дълбока кървава рана през гърдите на по-възрастния.
- Е защитнико на селски... метреси, все още ли мислиш, че можеш да се мериш с Истинската кръв? - злостно попита Куладра, а Грегор чустваше нещо повече от пулсиращата рана на гърдите си. С нов рев той се хвърли на пред като замахна от ляво на дясно, момчето се извъртя да парира удара, но в последния миг мъжът с червените кичори извъртя острието на меча си и плъзгай ки се по това на младежа то се заби в рамото му. Клуладра изруга и се хвана за удареното, а високато жена пристъпи напред, същото стори и Сикар. Грегор се бе отдръпнал назад. Когато Владислав махна ръка от удареното се видя чу няколко халки от митрилената броня се бяха откъснали, като удара почти я бе пробил. Жената посегне да подхване момчето, но той й направи знак да го остави и се хвърли в серия полу хаотични удари карайки Грегор да отстъпи на зад към масата. Щом я достигна достигна тоя се правъртя и се матна отгоре й претъркулвайки се още веднъж и само късмета го спаси от попадение в незащитения гръб. Изправяйки се отгоре й той хвърли поглед към кристалния полюлей над главата му и като чели за момент обмисляше сложен план с негово участие. В този момент Владислав изрита масата по ръба, но тя бе прекалено масивна за да стане нещо повече от това краткотрайно залитане на Грегор. А може би стана защото той пристъпи към ръба от към Владислав и размаха ръце. За момент младия благородник свали гарда подмятайки нещо за катерици невръстиници и за това как от тях могат да се правят ръкавици. Кървавите кичори се развяха, когато чернодрехия скочи към младежа. Той от своя страна не можа да се защити добре и бронзовото острие за пореден път се удари в митрилената броня, опасно близо до незащитената част от тялото. Този път макар на лицето на младежа да се изписа страшна болка той не губи време и контраатакува. Разсейване или изненада нямаше значение, нова кървава бразда вина през черните дрехи напоени с кръв и достигна почти до гърлото на благородника. Владислав му хвърли хишническа усмивка и замахна със скростта и точността на Брилска усойница.
Острието премина през рамото на Грегор само защото успя да се извърти малко. В момента в който младежа го измъкна с плавно движение Сикар пристъпи на пред и подхвана другия мъж, който все пак се строполи на колене.
- Това е достатъчно! - рече твърдо секундантът.

Отвън Човекът който Шакти бе видял през прозореца се приближи към него и гущера го ведя през мъглата на болката как посяга към опашката му.

[Vilorp]

Роши тичаше в ноща, незнаеше на къде, но бе сигурна, че това е най-маловажната причина. Уличка, дупка в ограда, покрив на барака, подхлъзване, удара в прашната улица я зашемети за момент, но това което видя като надигна гравичка бе по лошо от болката. Бе в краката та Уулрик, водача на „Кралете Зул“, а зад него бе по-голямата част от бандата*.

Крис не очакваше, че ще му се размине толкова леко, напрово се учиди колко леко му се размина и кумай само лудото момиче с рапирата го забеляза как се измъква, но тя пък неказа нищо. След няколко пресечки криввания се озова на нисък плосък покрив над едно „Т“ образно кръстовище. В краката на група деца накичени със червени дрипи се въргаляше момиченцето от „онази къща“, а зад ъгала се задаваше друга групичка дечурлига закичеви със зелено. Можеби имаха накаква среща? Крис приклекна на покрива и се загледа.


* Макар старажата на Брил да е най-добрата в свободните градове дори в покрайнинете на този град има улични банди, една от тях е „Кралете Зул“, които в повечето случай се занимават с кокошкарски изпълнения и отвреме на време някой обир. Повечето членове са човешки деца около 14 годишна възраст. Главатарят им Уурик е най-възрастния в групата (18). Бандата се отличава по червените парцалчета който завързват или закачат по дрехите си. Друга конкурентна банда са „Децата на Гил“ доста по-добре организирани и специализирани в джепчииството. Отличителния им цвят са зелени парцалки.

[Entity]

Роши дишаше задъхано, а очичките й се бяха "вкопчили" в бая височкото момче. Фигурата му бе доста добре развита. Раменете широки и всяка фибра на тялото му излъчваше физическата сила, с която разполагаше. Не можеше да се каже същото за умът му, който може би по-малък и от на пиле. Бе достигнал почти перфектната обратнопропорционална зависимост между ум и физика. Косата му, съставена от руси фитили, всеки с добре изразено собствено мнение относно посоката, в която има желание да стърчи, очите му - светли, и леко раздалечени едно от друго, засилваха цялостното му глуповато излъчване.
Все пак без съмнение, всички от бандата боготворяха Уурик, но не бе сигурно дали това по-скоро не е заради факта, че можеше зле да изпатят от грубите му пестници ако му противоречаха, или пък и тяхния акъл не бе още по-малко. При все това бандата оцеляваше именно поради сплотеността си. Често спретваха "щуротии" - чупеха грънци, крадяха кокошки, зарзават...а нерядко жителите на Брил страдаха и от вандалските им прояви. Бандата не оставяше на заден план и тормозът на по-малките деца, вземайки им медниците.

[sblock="За любознателните четци"]Това бе и начинът, по който Роши се "запозна" с тях. Незнайно как двамата беладжии Макс и Мориц бяха попаднали в лапите им и бяха станали жертви на безмилостно тръскане с краката нагоре.. Джобчетата им бяха обърнати с хастара навън и два медника се търкаляха на каменната уличка. Роши се бе скрила зад купчина дърва за огрев и замисляше как да ги отърве, а единственото, за което се сещаше - хич не й се искаше да го прави. От известно време Сирил (главатаря на "Децата на Гил") все я причакваше нейде и я придумваше да стане една от Тях. Беше си я харесал за Талисманче на бандата им. Не можеше да отрече, че той добре се стараеше да я прикотка, но тя бе решила да не се забърква в това.
Само дето сега нямаше друг изход. Знаеше къде да ги намери и хукна натам...
Изходът от този "инцидент" бе благополучен в резултат на респекта, който представителите на двете банди изпиваха едни към други, в случай като този, когато бяха в умален състав. Сирил успя да отърве джуджетата поне от неприятното висене с главата на долу, макар да се простиха с оскъдните си авоари. [/sblock]

- Я, к`во ни е донесла котката! Една малка порция медници - пусна една хищническа усмивка бабаита, но след като не чу одобрителни хилежи из зад гърба си се обръна рязко и изръмжа, получавайки веднага исканото.

Роши се изправи и храбро му се изрепчи:
- Уурик, свършиха ли се беззащитните бабички по пазара, че реши мене да муфтиш? - днес не й беше ден...

[Vilorp]

Преди да успее да реагира Уурик я сграбчи за яката и я придърпа кам себе си същевременно повдигайки я на пръсти.
- Ти нещо ебаваш ли се с мене гнидо ниедна? Излизай от медниците преди да се е наложило ние да ги изкараме от тебе! - каза той като я поразтърси, беше доста як, но заплахата му някак не мина. Може би губеше тренинг.

- Интересно... - каза мъжа клекнал до Крис и загледан в събитията ставащи под покривите на града.
Момчето дори не бе разбрало как този жилест метист облечен в черно кадифе се бе появил до него.
- Късия къс меч явно не е твой, ще сподолиш ли кой ти го даде - продължи да шепти мъжа с мек дълбок глас все още взирайки се в сценката долу - А и не е нужно да го стискаш толкова, това е прецизно оръжие.
Крис чак сега забеляза, че несъзнателно бе стиснал увитата в кожени ремъци дръжка на оръжието толкова силно, че кокалчетата му бяха побеляли. Също усети, че гърлото му е пресъхнало.

[Fobos]

Отвън Човекът който Шакти бе видял през прозореца се приближи към него и гущера го ведя през мъглата на болката как посяга към опашката му.

Въпреки падането, Шакти не изгуби съзнание за опасността и светкавично скочи на крака. Смътно успя да различи, че се намира в задния двор на къщата и че вратата, през която бяха дошли при Камелот беше наблизо. Втурна се през глава през храстите, като се опитваше да не мърда опашката си и да мести краката си с възможно най-малко усилия. Никой не го спря, но докато изскочи от двора, от гърдите му започна да излиза ниско хриптене, а от устата му покапа слюнка. Когато най-сетне се озова на тъмните градски улички, имаше чувството че някой е посипал гърба му с живи въглени.

[Vilorp]

Шакти вървеше към реката в пълния мрак на задните улички и се ослушваше. Това не му помогна много – най-неочаквано твърдината под краката му изчезна и той полетя надолу. Стовари се почти веднага върху кръгла дървена маса, а около него се разлетяха хартии. Когато се окопити, видя, че е заобиколен от осмина въоръжени до зъби мъже, покрити с белези.
Шакти се огледа храбро, стана от масата и се изтупа.
- Добър вечер.
Осмината продължаваха да го гледат изпитателно с четиринайсетте си очи. Хартиите, които вече бавно полягаха на земята, се оказаха рисунки на сграда или на минна шахта под сграда – не беше ясно, защото единствената светлина идваше от две окачени на стената факли.
- Изпраща ме Шефа, - каза Шакти, като се опита да звучи строго.
Седмината погледнаха към осмия изненадано.
- По-големия Шеф, - натъртва Шакти. - Знаете за кого говоря.
- И какво съм ти поръчал да ни съобщиш - попита го един висок елф с огрълица от пръсти около врата.
- Не ти, а този на когото служиш, момче - изръмжа Шакти и слезе от масата. Носът му усети остра миризма на гърмипрах, а след миг успя да различи и редица бурета, наредени край стените.
- Щом е тъй, назови името му, земноводно! - Мъжът с белег минаващ през цялото му лице се ухили и това допълнително „разкраси“ лицето му.
- Името му не трябва да се назовава, момче, особено тук - казва Шакти и многозначително прави знак с глава към зеещата в тавана дупка. И натърти мрачно: - Шефът знае с какво се занимавате тук. Той знае всичко! И затова праща мен!
Шакти се усмихна зловещо с възможно най-широката си усмивка. Усети как светлината на факлите се отразява от кръвта по тялото му.
- Правилно, и защо те праща Назовава? - Бяха се поотдръпнали да направят място на гущера. Макар Двамата гоблина и джуджето да продължаваха да го гледат подозрително.
- Защото той знае какво сте замислили, - зловещо каза Шакти и се наведе към тях. - Наистина ли мислехте че ще ви се размине толкова лесно?!
Елфа с превръзката на окото, който явно бе тартора присви подозрително око.
- Че нали точно той ми го поръча!?
- Да, поръча ви го - изсмя се дрезгаво Шакти. - Но какво решихте вие да правите след това, м? Какво обсъждахте тук, докато си мислехте, че никой няма да чуе и да разбере? - се приближи до дребен гоблин с едно дълго клепнало ухо (защото другото явно бе отхапано на половина) и големи сълзливи гурелясали очи, награби го за яката, приближи муцуната си до лицето му, така че размерът на зъбите му да стане безпощадно ясен и добави хрипкаво:
- А ти беше ли добро момче?!
Гоблинът шумно преглътна.
- Бу! - изсъска рязко Шакти ви лицето му.
Гоблинът изпищя.
Шакти го пусна с презрение и демонстративно изтри длани в кожата на корема си. После се изправи и бавно, показвайки на пресекулки езика си, с наслада плъзна поглед по редицата разбойници около масата, после размаха факлата и добави: - Признайте си всички и няма а кажа на Шефа какво се опитахте да направите току-що!
Няколко остриета излязоха от ножниците. А кръгът около гущера се затвори.
- Изглежда, тук има някакво недоразумение, - небрежно рече Шакти и се облегна на стената. До крака му имаше добре стегнато буре, от което се разнасяше силна миризма на гърмипрах. После се ухили, очите му проблеснаха: - Защото вие не сте единствените, които се опитват да осигурят живота на децата си, без Шефа да узнае. Тук съм, за да ви предупредя, че сте разкрити, юнаци. И също, за да ви предложа нова далавера - как хем Шефа да не превърне кожите ни в гайда, хем да докопаме това, за което сме тръгнали.
Май най сетне Шакти бе уцелил нещо, защото групичката спря.

[Асен]

Сикар пристъпи напред, за да спре Куладра и му се поклони.
-Обявявам дуела за приключен, Куладра! Победата е ваша!
Не добави "този път", но си го мислеше, макар че не оставяше да му проличи. Той самият имаше нужда от повече практика, но напоследък живота му поднасяше много възможности.
След това пристъпи към Грегор и след кратка концентрация използва просто заклинание, за да спре кръвта. Определено полезен фокус, независимо че някои магове гледаха отвисоко на простите заклинания като това.

Използвах "лекуване на леки рани" с концентрация за +16, отнема около 30 секунди. Ако Куладра не се спре, ще се опитам да му попреча да нарани Грегор повече, по принцип бих се опитал да го постигна, без да изваждам оръжие.

[Vilorp]

След като промълви думите Сикар усети хлад, сигурен знак че магията се е получила, а след като повтори заклинанието раните на гърдите на Грегор спряха да кървят. (-8ТМ за Сикар + 12ТЖ за Грегор) Същевременно обаче благородника непреставаше да следи момчето с поглед. То от своя страна измъкна една малка стъкленичка пълна със зеленикава течност и отпи от нея и отново я запуши с малкото парче корк.
[sblock="за Сикар"] Високата жена „кимна“ на Владислав само с очи по посока на Грегор, а мрадежа за момент смръщи вежди, но след повторния и впит в него поглед и завъртането на очите от негова страна безмълвния диалог приключи.[/sblock]
- Дръж - изпуфтя младежа и подметна стъкленицата към Грегор, който я улови инстинктивно.
Викът на гиганта изкочил през вратата с вик „СПРЕТЕ ТОВА ЗЕМНОВОДНО!“ ги върна към реалноста, а преброяването бързо установи че от тяхната малка грубипчка не е останал никой. Дори Естел бе изчезнала някъде, да не говорим за Крис, Шакти и Роши.