За една торба зоб - приключението

[Fobos]

- Не трябваше ли първо да сравним почерците, преди да заключим че подателят е един и същ? - промърмори Шакти.

[Асен]

Сикар сви рамене и постави бележката си до другите на масата.
-Приемам забележката, но и различните почерци не означават, че подателите са различни, а само показват, че има такава вероятност. С мен няма проблем, а както виждам, и Вашите вече са на масата. Някой може ли да извърши сравнението, аз познавам само основите и мога да сбъркам? Предлагам първо да ги сравним, а после да сравним изводите, до които сме стигнали, за да не си влияем взаимно!
След това се задълбочи в сравняването на своята бележка с тази на гущероида.

Използвам Политика, ако е възможно, тогавашанта политика включва доста фалшифицирани писма, така че предполагам, че разпознаването се включва в умението:). Ако не, сравнявам ги с базовите си познания и интелект:). Чакам резултати от Водещия, за по-интересно предлагам да не казва какво е хвърлил, иначе все едно ще знаем кой е прав:)!

[Fobos]

За водещия: [spoiler]А аз мога ли да ползвам Култура и обичаи (на хората) за проверка на почерците?[/spoiler]

[Vilorp]

[Alia]

След като всички си бяха сложили бележките на масата, Естел каза:

"Хм, не ви ли се струва, че бележките са напълно еднакви? Явно е, че са писани от една и съща ръка. Освен това ми се струва, че само този, който ги е писал знае защо ни събира. Аз нямам никаква представа."

Докато говореше, леден полъх се понесе из сладкишницата, който накара косъмчетата по гърбовете им да настръхнат. Ледено студени капчици пот избиха по лицата им. И тогава връз масата се стовари дървен крак, който разсипа паничката с останалото мляко в нея. Само късмета помогна на плъха на Роши да отскочи настрани и да се спаси. Всички погледи се насочиха нагоре. Над тях се беше надвисила леля Чери, с луд поглед в очите. Беше смъкнала дървения си крак и се опитваше да халоса плъха.

"Гадина! Вие не знаете ли, че белите плъхове носят нещастие. Сега ще те пипна и ще видиш ти!" Докато вбесено кряскаше, леля Чери подскачаше на един крак и се опитваше да уцели плъха, който само търчеше напред назад по масата.

Постът е съгласуван с Разказвача.

[hameleona]

-Хей, я остави плъхчето на мира! - викна не много високо Грегор. После подхвърли към Роши - А ти най-добре си го прибери, - погледна Чери и продължи - а и като й гледам физиономията, май ще трябва да се изнасяме...

(Ако се опита пак да атакува плъха, се опитвам да хвана крака й (Дървения, не нормалния).)

[Entity]

Роши с бързо движение отвори капака на торбичката си, а Църко сякаш по команда се стрелна вътре. Бързо прецени ситуацията и отчитайки, че едва ли тичането на един крак ще е особено бързо, а при все това оставането на такова близко (опасно) разтояние от разярената сладкарка не би било здравословно нито за нея, нито за мишока, Роши приклекна и дребничкото й телце се озова под масичката. За миг от секундата чу още едно изтрещяване на дървения крак, стоварващ се върху фината мебел, набрал инерция още преди Чери да осъзнае, че мишока липсва на масата.
Момиченцето с лекота се промуши, озовавайки се от другата страна между Естел и Грегор, заставайки нащрек, а очичките й шареха диво, търсейки най-ефикасния път за отстъпление.

[Alia]

Естел се изправи, обърна се към детенцето, погали го по рошавата коса и му каза мило и с най-спокойния глас, на който беше способна:
"Спокойно, няма страшно. Сега ще оправим работата." И се обърна към разярената сладкарка, като застана между нея и детето.

"Извинете ни за неудобството. Това е напълно опитоменото и абсолютно безопасно животинче на нашата малка приятелка тук. Нека се успокоим сега, нищо страшно не е станало. Можем ли да ви почерпим с нещо, за да забравите това малко недоразумение?"

Погледът й говореше много повече. От него на сладкарката й стана пределно ясно, че ако продължава, младата жена може да й създаде сериозни проблеми.

Използвам Убеждаване.

[Асен]

Сикар отложи напомнянето, че еднаквите почерци също може да се флашифицират, за друг път. Вероятността за особен капан бешеш прекалено малка, предполагаше, че някой по погрешка го е взел за немник и просто са е случило да има човек с нужда от особени специалисти, например по фокуси. Засега можеше да преглътне унижението да го смятат за работник, защото предвиждаше, че иначе Естел може да се забърка в неприятности без него, изглежда градовете не й бяха стихия, съдейки по досегашното й поведение. Някой трябваше да пази бедната, предполагаемо девойка от гората, от изпадане в пословичната беда. В случая можеше да бъде той, въпреки всичко в нея имаше нещо симпатично, въпреки тоталната липса на такт, или точно заради това.
-Нека сме докрай ясни, уважаема Чери!-намеси се той с трениран за ораторски изпълнения глас. -Смятам, че когато моята приятелка казва, че животното е питомно, има нещо друго предвид, а то е, че това дори не е животно. Плъхът всъщност вероятно е просто магическа илюзия, с която тя се опитва да лази по моите нерви, защото се сдърапахме а нещо дребно вчера. Тя много добре знае, че не обичам животни на масата, затова и прави фокусите си. Така че бъдете спокойни поне за едно, животното няма бълхи, просто не ги е включвала в илюзията! Сега моля да ни извините за причиненото смущение и ни позволете да напуснем, мисля, че имаме да обсъдим някои неща, включително докъде смятам да понасям подигравки с апетита си! Мсиля, че можем да го докажем лесно. Естел, скъпа, ако може, покажи пак онези гълъби от предишния път, за да се убеди Чери, че в заведението й няма истински мишки!
Последното беше насочено към магьосничката, надяваше се да се сети да повтори изпълнението си от предишния ресторант.

Разигравам ролята на възмутен от неудачната шега на приятелката си младеж от благородно семейство, който се подготвя да вдигне по този повод сериозен скандал на всички замесени. Не ми е особено трудно, понеже персонажът ми наистина е от благородно семейство, а възмущението ми, че някой извади пъх в ресторант, си е налице. Освен това във възпитанието му наистина не се включва поканата на животни на масата, така че не съм излъгал за нищо и използвам Актьорско Майсторство!

[Alia]

Естел погледна леко ядосано към Сикар. Не обичаше да мами, а и в случая тъкмо й се струваше че е вразумила сладкарката, когато той се намеси с тази добре измислена лъжа. Но както досега й беше доказал, той добре се справяше с решаването на конфликтите по мирен начин, така че може би беше разумно да го послуша и този път. Затова се усмихна към сладкарката и рече:

"Добре, признавам, аз бях. Исках да подразня приятеля ми, защото вчера се сдърпахме, а сигурно ме разбирате добре, как мъжете могат да ни лазят по нервите. - тук Естел намигна съзаклянически на леля Чери - Освен това, аз мога да правя хубави илюзии. Ето още една, този път специално във ваша чест."

И Естел затвори очи за кратко, после замахна леко с ръка и пред изумения поглед на сладкарката във въздуха пред нея се появи ято разноцветни пеперудки, които запърхаха наоколо. Една златиста кацна върху косата на Естел и тя направо засия. Сикар я гледаше с изумление. Роши, разбирайки че младата жена я измъква от ситуацията, реши да й помогне и започна да подскача, опитвайки се да хване някоя от пеперудите. После цялата илюзия изчезна.

"Е, сега вярвате ли ни? Заповядайте при нас и ни позволете ви почерпим."

Правя Фокуси с концентрация. Метнах доста високи зарове, така че трябва да е успешна. Цялата илюзия продължава не повече от минута, махнала съм си мана, както при предишния фокус в ресторанта.
Роши има актьорско майсторство, така че трябва да е доста убедителна.

[Vilorp]

Чери бе старица, но не бе глупава изкуфяла старица. Тя бе от онези старици, които кроят планове и в една друго общество в друга вселена сигурно би положила основите на крупния див капитализъм. Тя добре знаеше, че илюзиите не оставят барабонки след себе си. Също така знаеше, че да се заяждаш с магове е по-лошо, отколкото да се навреш в група пияни планински джудета и да им кажеш, че брадите са демоде. Една стара поговорка гласеше: „От магьосника и лудия бяга, изпреварвайки пияния!“ Чери бе старица с опит, и когато някой и подадеше праст тя не прапускаше да му отреже главата до петите. Тя навря ловко дървения си крак под фустите и с едно отривисто завъртане последвано от звучно ЩРАК отново стана двукрака.
- Ние, ние, грешката е моя! Аз съм само една стара изкуфяла женица, която не разбира лесно шегите на младите. Вий изглеждате платежос... къхам добри хора... и гущер, та нека аз да Ви направя едно подаръче! Нещо заслужаващо вниманието ви! - усмихна се сладкарката на Шакти и Естел след което се провря зад тезгяха, а от там и в задната стаичка. Междувременно едно дългуресто хърбаво момиче, с бяла престилка, която по скоро висеше на него се измъкна от задната стая и отде да затвори вратата, както и кепенците. В малкото помещение стана сумрачно и докато същото момиче на запали 4-ри лоени свещи, които запукаха и запръскаха бледа жълтеникава светлина. Явно брилчаните знаеха за какво иде реч, защото Роши почна да се дави в слюнки освен двете групи с леко обтегнати отношения в сладкишницата имаше още едни мъж и една жена, които не оставаха по-назад от нея.
Чери се върна и носеше поднос от бронз, върху който имеше похлупак от същия метал с голяма кристална топка за дръжка. Светлинките на свещите се отразяваха в него, а от кристала направо струяха. Новодошлите можеха да видят как от устничките на момиченцето се стича струйка слюнка.
Тогава Чери надигна похлупака със замах и на подноса се видяха да стоят четири розови цвята, пранавени от нещо кафяво почти черно. С хишническа усмивка милата старица обяви:
- Ш`око Лад, тайна субстанция пренесена отвъд Колоса и Океана. Нещо несрещано в Цял Магландиум. По-сладко и от петмеза и от меда, с вкус недостижим нито от сладкото цвекло на Западняците нито от захарната тръстика на елфите. Сребърник цветчето! Но понеже днес имаме „фокусници“ 20 медника венчелистчето, да видите, че съм добра душа и разбирам шегите на младите.
А в помещението се носеше странен аромат, аромат който никой от новодошлите в града не бе усещал.

[sblock="за Сикар"]Веднъж, само веднъж в имението данесоха от него. Баща ти даде златник за една троунция, а после съжаляваше, че не бе взел повече.[/sblock]

[Fobos]

Докато траеше препирнята около масата, Шакти търпеливо чакаша в своя ъгъл на масата и сегиз-тогиз хвърляше по един притеснен поглед към мъжа и жената в другия край на сладкишницата. Едва ли тяхната групичка оставяше особено приятно впечатление у страничен наблюдател, особено след като леля Чери бе измъкнала изкуствения си крак.
Когато дребната прислужничка на сладкарката влезе с подноса Ш`Око Лад, Шакти любопитно задуши въздуха.
[sblock="За водещия"]Очаквам някакво описание на мъжа и жената в заведението и какви миризми мога да усетяв шоколада. Нямам нищо конкретно предвид, просто пасивно приемам информация.[/sblock]

[Vilorp]

Когато дребната прислужничка на сладкарката влезе с подноса Ш`Око Лад, Шакти любопитно задуши въздуха...
аромата на тази странна субстнация му се отрази, като челна среща между две натоварени до пръсване волски тали, но движещи с със скростта на двуколесен файтон с впрегнати в него 6 ат-а. С други думи това бе една от онези ситуации в който изостреното обоняние си казваше думата и то с пълна сила. Докато устата на гущера започваше съвсем явно да се пълни със слюнка той все пак имаше време да забележи, че жената в ленената, падащо свободно, кафеникава, дълга до глезените рокля шушукаше нещо на мъжът с нея. Той от своя страна бе облечен в далеч по ярки нюанси на сивото и дрехите му бяха
ако не изцяло то поне в по-голямата си част от памук. Давеше вид на следно заможен търговец готвеш се с нежелание да се раздели с пориците си, но да угоди на спътницата си.
Междувременно Шакти усети още нещо, една жлеза в гърлотото му се подуваше и пулсираше започвайки да синтизира... всъщност незнаеше какво, но усещаше че в устата му съвсем скоро ще има и още нещо освен слюнка.

[Fobos]

Шакти стисна здраво ръба на масата. Ароматът на непознатия сладкиш го подлудяваше и въпреки това острата мизирзма на огромни количества захар режеха неприятно обонятелната част от мозъка му. "Все пак мога да опитам едно парченце", помисли си той. Гласът в главата му прозвуча леко налудничаво. Когато отново погледна към новите си познати, не срещна нито един поглед - всички бяха вперили очи в кафявите бучки, очите им светеха с разлят омагьосан блсък, а дребни, почти невидими капчици пот бяха избили по няколко чела.

[Асен]

Сикар също забеляза позантият му ефект върху околните. Той самият беше вече опитвал въпроснот чудо, така че имаше изграден имунитет, поне донякъде, но и през ум не му мина да откаже почерпката. Просто не подходи егоистично.
Приближи се, прихвана с пръсти едно венчелистче и го откърши, помириса го и кимна одобрително.
После се обърна и го постави в устата на Естел, използвайки фактът, че беше полуотворена.
Това послужи за сгинал на останалите, особено се отличи Роши. Сикар успя да докопа още две венчелистчета, едното от които изяде, а другото прибра в кесията си с плодовете, коятро понастоящем беше полупразна. През цялото време се притесняваше какво ще се слчуи, ако фгущероидът загубеше контрол над отровната си слюнка, но се надяваше това да не се случи.
Крайният резултат от пиршеството се оказа останалият прекрасен вкус в устата на всички и една огромна сметка, която трябваше да се плаща. Сикар въздъхна тихо и извади примирено един сребърник от кесията си. Надяваше се останалите да съберат останалта половина!

Ако някой иска да си опива как се тъпче със околад, сега е моментът, струва ми се:)!

[Alia]

Естел тъкмо се чудеше какво е това нещо, по което всички се захласнаха, когато Сикар й пъхна едно венчелистче в устата. Ооооо, как се топеше в устата и какъв вкус и аромат имаше... Беше сладък и горчив, но така омаен. Никога не беше опитвала нещо подобно. Истинска наслада за сетивата.
След като се наслади на неочаквания вкус, тя се обърна, за да си вземе още, но уви чинийката беше празна.
После извади 20 от 30-те медника, които имаше в кесията си и ги остави на масата. Другите трябваше да стигнат за страноприемницата.
Естел се наведе към Сикар, и му прошепна "Как мислиш, не трябва ли да си оставим малко пари за страноприемницата? Освен това, мисля, че преди срещата трябва да си намерим местенце, където да преспим тази нощ . Искаш ли да тръгваме? А с другите ще се разберем да се чакаме направо на адреса. Какво ще кажеш?"

[Асен]

Сикар се усмихна. Нещо му говореше, че Естел едва ли напразно се притснява за страноприемниците. Въпреки това, за пръв път се изкушаваше да приеме такова предложение. Последното изненадваше дори самия него, но явно пътуването и непознатата обстановка му се отразяваха, въпросът беше в кака точно посока.
-Бих казал да, но все пак изчакай малко! Трябва да се уговорим и с останалите къде и кога ще се видим, за да отидем на въпросния адрес. За момента обаче предлагам да не ги разсейваме, концентрирани са в плащането, както виждам, а това е важна работа, която не бива да се прекъсва!
Погледът му красноречиво обходи замислените лица на останалите. От муцуната на гущера не можешеда се разбере много, но боецът в черно наистина изглеждаше концентиран. За Сикар физономията му навяваше асоциацията с джудже, открило, че му липсва къс самородно злато в миньорската количка, поради което се замисли върху някои аспекти от предишното му поведение.

[Fobos]

- Не е ли време да тръгваме? - обади се Шакти след като шока от опитването на Ш`око Лада отмина. На дъното на небцето си все още усещаше сладкия вкус на сместа от мляко, масло, захар, канела и непознатото дърво, от което бе взета основната съставка. Погледна подканящо към Роши. - Нали можеш да ме заведеш при Камелот преди обяд?

[Entity]

Роши се бе опънала блажено на столчето до Грегор, изпружила крачета, а коремчето й образуваше смешна заобленост под тънката блузка. Друго си беше да замажеш всички погълнати сладки с ш'око лад-овата глазура, мислеше си тя.
Думите на гущера я изтръгнаха от ш'око лад-овия транс. Тя с неохота се понадигна от столчето:
- Ши те заведа, колко му е. То не е много близко ама ...
Думите на момиченцето бяха прекъснати от предупредителния тон на сладкарката, която протегна ръка правейки оня недвусмислен жест, потърквайки палец с показалец, дето беше известен на всички дори да не знаеха жестикулярния език.
- Ядохте и пихте за цели два сребърника! А сега плащайте и поживо поздраво!
Роши познаваше тоя тон и знаеше, че не вещае нищо добро. В мислите й изникна онова дето й беше разправял Гунчо, дето живееше през 3 преки. Всъщност той верно, че доста си измисляше, ама.. то нали във всяка лъжа има по доза истина, а Роши определено не искаше да рискува да се окаже поредната жертва на тази малката доза истина. Та той.. Гунчо .. разправяше, че веднъж като нямал достатъчно пари.. Чери го хванала за краката, обърнала го с главата надолу и го изтръскала.. взела му джобното ножче и любимото корабче, направено от борова кора...
Роши тъй и тъй нищо нямаше, но едва ли на Църко щеше да му хареса да бъде тръскан... пък и на нея също де. Тя мушна тънката си ръчичка и започна да опипва дъното на торбичката си. В следващия миг личицето й се озари от усмивка, оповестяваща, че е намерила това, което търси. Извади си шепичката и на нея блеснаха няколко медника. Роши ги сложи на масичката победоносно, доволна, че е дала и своя принос.

П.П. 10 медника..
Постът е съгласуван с водещия.

[Fobos]

- Два сребърника ли?! - обади се изумен Шакти. - За една бучица от това нещо?!!
- Да! - съвсем безцеремонно отвърна сладкарката, като че ли тези пари бяха нищожна цена за предложеното от нея.
Шакти се огледа безпомощно. Сикар и момичето се усмихваха един на друг, Грегор се почесваше по врата, а Роши с надежда гледаше ту към един, ту към друг от седналите около масата. Шакти беше хапнал само едно малко парче от ъгъла на венчелистчето, но момиченцето беше омело няколко, а той бе обещал да я почерпи.
- Е, добре, - въздъхна той. - Разполагам само с 40 медника и това е всичко, което мога да дам.

[hameleona]

Грегор я изгледа намръщено и каза:
- Взети с измама пари са липсващи пари. А в момента мисля, че сме измамени... Не обичам да ме мамят!

[Entity]

Милата старица се усмихна на младежа докато прибираше париците му. После затъркаля облото си тяло към отсрещната страна на сладкишницата, оставяйки групичката с неприятното чувство на лекота в джобовете им, но все пак със странно удовлетворение в стомасите.
Роши се изхлузи от стола, побутна с пръстче гущера:
- Ай, да те водя при Камелот. - погледа й за миг се спря върху останалите, после сви рамене и добави с тон, в който личеше, че й е абсолютно все едно. - Ако сте навитак може и вие да дойдете.
Без да дочака отговор Роши, отвори вратата, а отвън лъхна вечерната прохлада. Светилото току преваляше най-високата си точка на небесклона, а от лъчите му скоро щеше да остане само спомен или не съвсем скоро. Всички бяха изненадани и се чувстваха някак необяснимо безпомощни пред неусетно изплъзналото се време. Сладкишницата явно притежаваше невероятната способност да спира времето.. или пък да го забързва.
Роши прекрачи прага и уверено закрачи по китната калдаръмена пътечка...

[Асен]

Сикар изглед отдлаечаващото се хлапе, после се обърна към гущероида.
-Явно пропуснахме да уточним нещо покрай разправиите. Кой е Камелот и за какво може да ни вика?
След това млъкна и зачака отговор, оставяйки тишината да се наслоява и да подтква останалите да изкажат и най-съкровените си мисли. Не смяташе, че крият нещо от него, но му се струваше, че е добре да попрактикува тази техника, преди да му се наложи да я използва за истински разпит.

Към Разказвача и не само, затова ще го напиша така. Каня се да вдигна начални нива на Лидер за бонусите в Психология и Политика, затова в момента си оправдавам как съм се самообучил с практика, мисля, че използвах тези умения достатъчно през пролога!

[Fobos]

- Камелот е колекционер на книги, - каза Шакти. - Той е добър приятел на моя учител (дагодарятбоговетесдълъгживот), макар и да си пада особняк. В града съм за да взема от него една много ценна книга, но нямам представа по каква причина би могъл да изпраща тайнствени бележки на непознати хора.

Излезе извън сладкишницата и зажумя на силното обедно слънце. Трябваше да побърза с книгата, ако не искаше да му се наложи да нощува в града. Току-що бе похарчил всичките си пари, а брилското нощно гостоприемство му бе добре познато. Ако не се измъкнеше от града преди залез, го очакваше някой изоставен полуразрушен обор, където щеше да зъзне цяла нощ и да се надява, че уличните кучета няма да го надушат.

[Асен]

Сикар сви рамене. Нещата се повтаряха, или поне звучаха страшно познато.
-Интересно, явно днес всички търсим познати на учителите си. Аз например търсих някакъв майстор Тумин, така че ти пожелавам да имаш повечко късмет от мен! От поне няколко години вече не бил в града. Явно майсторът отдавна не се е виждал с него. Все едно, щом знаем кой живее на "Зигмундфройд 69", предлагам да го посетим още сега и да приключваме!
Така щяха да имат и време, за да си намерят място за преспиване. Нещо му подсказваше, че това може да не се окаже толкова лека задача. Освен това трябваше да отчетат и поолекналите си кесии, така че може би срещата с Камелот имаше смисъл по повече от една причина!

[Fobos]

Шакти остана за миг неподвижен под горещото слънце, а после подхвърли през рамо:
- По каква причина търсите майстор Тумин?

Съвпаденията бяха започнали да стават прекалено много. Какво ли можеше да означава това?

[Alia]

Сикар се обърна към гущера и учтиво му отговори:

- Майстор Тумин е близък колега на моя учител. Той ме изпрати да го потърся ако идвам в града, за да го поздравя от негово име. Но както разбрах, той не живее вече в града. Така че предлагам да отидем до Камелот и да разберем още сега за какво се опитва да ни събере всички заедно.

[Fobos]

- А вашият учител е...?

[Асен]

Сикар се вгледа внимателно в очите на гущера.
-А мога ли да се осведомя за причината за този внезапен интерес?
Спомняше си ясно уроците на започналият да остарява мъж, който въпреки това беше запазил грацията си на умел танцьор. Отделен въпрос беше, колко от тях действително беше успял да усвои. Всъщност името на стария учител по фехтовка се беше оказало твърде дълго и сложно за повечето хора, включително за самия Сикар, поради което използваха съкратени форми в ежедневното си общуване, макар че и те се произнасяха различно. От многото учтиви обръщения, които означаваха почти едно и също, Сикар се беше спрял на майстор, а имената му, които звучаха почти като елфическите нерабории, се съкращаваха до краткото Пен или Пин. Младежът беше един от малкото, на които старият не се сърдеше за това, макар че малко хора имаха представа за причината и самият Сикар не беше от тях. Определено старият боец се беше оказал затворен и труден за разбиране, което той самият и не търсеше.
Обсъждането на всички тези въпроси обаче, насред градската улица, с някой, с когото се познава отскоро беше извън допустимите граници на приемливите за Сикар постъпки.

Психология към гущероида, определяне на мотивите му.

[spoiler]Водещ: тия номера минават само с ниповете или ако на водещия са казали какви са му мотивите на гущера. Иначе поне за момента разбираш че любопитсва.[/spoiler]

[Fobos]

- Простете, нямах намерение да ви засегна с недоверието си, - Щакти бързо събра длани пред гърдите си и се поклони. - Ако вашият достопочтен учител е успял да събере ученици и дори да преживява от това, сигурно и вие и той знаете, че това не се постига лесно. Всеки опитен воин е оставил след себе си по някой ненаказан враг, а великите воини обикновено оставят велики врагове. Така че съм длъжен да попитам кой се интересува от майстор Тумин, ако... мм, ако... ако случайно се окаже, че го познавам.

Шакти предпазливо погледна Сикар. Мъжът се движеше с увереността и елегантната грация на човек с високо обществено положение, който бе имал най-добрите частни учители, които парите можеха да купят. И двете му ръце бяха добре поддържани и чисти, което означаваше че вероятно с тях не прави нищо друго, освен да размахва оръжието си. Сред приятелите на майстор Тумин - които Шакти до един познаваше по име или по лице - трудно можеха да се намерят хора с добри позиции в обществото. Точно поради това обаче доста от тях (както и самият майстор Тумин, впрочем) бяха принудени да преживяват като продават изкуството си на всеки, който би пожелал да го купи.