За една торба зоб - приключението

[Асен]

Сикар въздъхна. Тази групичка си беше поставила за цел да го влуди, нямаше начин. Първо Естел, после малката любителка на плъхове вбеси съдържателката, накрая боецът в черно едва не предизвика бой, а сега и гущероидът се чална. Почваше да се притеснява какво ще се случи, ако някога дойдеше неговият ред за странно поведение. Надяваще се все пак, че аристократите са имунизирани.
-Съмнявам се, че го познавате, но да кажем, че различните хора го наричаха различно. Предполагам, че майстор Пен е също толкова подходящо наименование, колкото и останалите. Ако това ви води до изводи за моята самоличност, обаче, моля да си ги запазите, поне докато не се уединим далеч от чужди уши, опитвам се да поддържам някаква форма на инкогнито, за което в момента не ми помагате. Сега, мисля, че се бяхме запътили да навестим Камелот. Роши, ще ни заведеш ли?
Полунощ беше далеч, но правилото да не оставяш инициативата в ръцете на непознат опонент продължаваше да важи. Сикар предпочиташе да приеме Камелот за опонент, докато не се окажеше, че просто обича фокуси. Ако се наложеше, можеше да се извини. Раните в гърба зарастваха по-трудно, както вече беше открил по пътя за насам. Въпреки цялото си възпитание да спазва уговорените часовве за среща, Сикар не гореше от желание отново да спи по корем, ако можеше да се избегне!

[hameleona]

Грегор изсумтя и вметна:
- Мдааа... Е, непознати ни приятелю, надявам се някога да станем достойни да споделиш с нас кой си в същност. А сега е най-добре да тръгваме... - всичко бе изречено тихо и спокойно.

[Entity]

Уличката бе някак странно опустяла след изсипалите се преди малко скандиращи твари. Но това бе явно едно от т.нар. затишия преди буря. Роши стоеше там и нетърпеливо се въртеше. Погледна с раздразнение към групата нови клиенти на леля Чери. Бяха се оплели в типичните дълги и безсмислени разговори, които възрастните толкова обичаха и които бяха разбира се безумно скучни.
- Ще идвате ли или да си ходя, че имам важна работа за вършене! - подвикна тя. Естествено не се сещаше за нищо особено важно, но със сигурност щеше да измисли нещо далеч по-занимателно, отколкото да ги чака.

[Alia]

На Естел вече й беше омръзнало да се мотаят. Интересно й беше да види този прословут Камелот и да разбере защо ги е събрал всички. Ето защо леко припряно се обърна към спътниците си:

"Моля ви нека оставим приятните приказки за по-удачно време. Сега нека отидем при учителя Камелот и да се опитаме да разберем нещо повече за мистерията, в която всички участваме. Води ни Роши, моля те." И младата жена тръгна след момиченцето.

[Асен]

Сикар сви рамене и последва дамите по улицата. Наистина беше време да се придвижат до дома на Камелот, май този гра им действаше негативно. Подминавайки Грегор, обаче, му изрециитра тихо едно от наставленията на учиетля Пин.
-"Само глупакът се доверява прекалено бързо, само недостойният отказва заслуженото доверие, а благородният мъж има мярка във всичко! Все пак, ако доверието не беше трудно да се заслужи, нямаше да е толкова високо ценено, както никой не цени доверието на глупака!" Това тук изобщо не споменава факта, че за теб пък съвсем нищо не знаем, освен няколко общи фрази, така че някой друг би могъл да се цупи, евентуално!
След това счете въпросът за приключен и продължи на стъпка след дамите, оглеждайки околността бдително. Не очакваше неприятности, но казват, че и гигантите не очаквали, като започнали да секат дървета от една определена гора. Всички в Магландиум обаче са чували за резултатите от това, а и Брил се беше показал като град с нестандартни възможности, така че Сикар си имаше едно наум и държеше щита близо до дръжката на емча, за да ускори изваждането му при необходимост.

[Fobos]

- О, - промърмори Шакти, след като последва групичката на улицата. - Майстор Пин. Разбира се. Държи ли се още старото псе?

[Асен]

Сикар повдигна вежди, после забави ход нарочно, така че отново се изравни с Шакти.
-Не знам какво е правил майстор Лу на по-млади години, но в момента той е на почитаемата възраст, когато старостта започва да настъпва. Въпреки това се надявам, че го пзонавате достатъчно добре, за да можете да си позволите да говорите така за него пред неознати. В противен случай, ще се наложи да приема това за опит да опетните доброто му име зад гърба му и ще се наложи да поискам, да кажем, извинение!
Щитът му все още беше в същата позиция, макар че се надяваше, че няма да се наложи да преподава на гущероида урок по обноски в обществото. Маайстор Пин го беше учил да избягва ненужни сблъсъци, но и през ум не му беше минавало да заяви, че въпросите на честта може да бъдат счетени за прекалено маловажни, за да се избегне сблъсък, породен от правилата на честта!

[Liu]

Нощта се беше спуснала тъмна и непрогледна над града,който едва се виждаше от мястото където стоеше Крис.Духаше лек ветрец и въздухът се изпълваше със шумоленето на листа.Градът изглеждаше притихнал,нещо с което мъжът не беше свикнал.Може би за това,може би просто заради дългото пътуване въздухът се струваше на Крис далеч по-странен от обикновения примесен най-често с различни варианти на дим.Чантичката,която той наричаше багаж беше на земята и той едва ли би се сетил за нея ако не беше я подритнал случайно на тръгване
След половин час вървене и провиране пред очите му най-накрая се откри портата на града.Не беше забележителност,просто порта…но пък едва ли може да се открие нещо,което Крис да опише като забележително.Пред нея на съвсем прилични постове имаше стражи.Едната вежда на чужденеца се вдигна.Не беше очаквал още пречки при влизането си освен трънаците и камънаците.И все пак не спря “Колко ли трудно може да бъде?”.Опита се да си придаде най-невинно и спокойно изражение,докато се приближаваше към мъжете,дори започна да си свирука една отдавна слушана песничка.Въпреки старанието му да влезе в града без проблемно,обаче,единия от мъжете(явно най-издържливия,ако се вземе под внимание,че другите хъркаха шумно и доволно) препречи пътя му.Беше висок и едър с топчеста глава,до колкото можеше да се види в тъмното.
-Здрасти-добре че беше тъмно,иначе стражът щеше веднагически да се вбеси от израза на лицето на Крис-смеска от насмешка,нахалство и отвращение
-Име
-Крис
-Крис?
-Само Крис бих предпочел
-Крис кой?-явно беше че на пазача му беше писнало от нощта,малкото неудобно столче и нахалните типове
-Крис от Пътя-опита отново по своята мъжът
-Абе я да се махаш от тук да не се простиш със тиквата дето я имаш за глава
-…
-К`во стоиш бе непрокопсаник.Мене ли чакаш да те ритна,че да се махнеш?
-Значи не мога да вляза?-тонът на Крис все пак беше доволно спокоен за разлика на планината срещу него
-Освен на парчета,не
Мъжът се опита да помисли още малко.Трябваше да влезе.В джоба и торбата си имаше ножове,но не му се и помисляше как сам щеше да успее да умъртви(или обездвижи) пазачите.От друга страна в другия му джоб спокойно звънтяха няколко медника.Сега оставаше само да открие по-деликатен начин за да му каже,че иска да му даде пари за да загърби поверената му служба и дългът си.И той избра най-лесния:
-Колко искате за да ме пуснете вътре?-очите му сякаш пробляснаха в нощта.Ако оня срещу него не се съгласеше щеше да рискува и да го умъртви…И все пак за него това беше една твърде сложна ситуация
-Охооо той и нахалник бил,а?-оня му се изсмя в лицето в следствие на което то беше опръскано със слюнка
-Колко?
-Абе ти за какъв се мислиш?-стражът вече се беше разгневил.Тоя си позволяваше прекалено много.А стражът се хвалеше със своите способности,изявени най-вече при пребиванията или осакатяванията на хора,така че съвсем нормално за обстоятелствата всички припадаха от страх когато не му хареса нещо.А тоя пред него го гледаше с нахално изражение и му предлагаше най-спокойно пари за да мина в града.От друга страна пък парите биха дошли на изтрезнялата му душица и биха я напоили с нещо здравословно и алкохолно…
-10!
-7-“Най-накрая си дойдохме на думата!”
-10!
-Лееееко множко ще ми дойдат.
-10!
-8 медника!
-10 и нито медник по-малко
-Заповядай!-едниственото което Крис не се беше научил е как да води загубени битки.И все пак най-нормално(или поне приемливо за него) си влезе в града.”Скучен” беше първата дума за него,която му едва на ум.Нормален град,беше очаквал нещо по-внушително…

[Fobos]

Сикар повдигна вежди, после забави ход нарочно, така че отново се изравни с Шакти.
-Не знам какво е правил майстор Лу на по-млади години, но в момента той е на почитаемата възраст, когато старостта започва да настъпва. Въпреки това се надявам, че го пзонавате достатъчно добре, за да можете да си позволите да говорите така за него пред неознати. В противен случай, ще се наложи да приема това за опит да опетните доброто му име зад гърба му и ще се наложи да поискам, да кажем, извинение!
Щитът му все още беше в същата позиция, макар че се надяваше, че няма да се наложи да преподава на гущероида урок по обноски в обществото. Маайстор Пин го беше учил да избягва ненужни сблъсъци, но и през ум не му беше минавало да заяви, че въпросите на честта може да бъдат счетени за прекалено маловажни, за да се избегне сблъсък, породен от правилата на честта!

"Не си ли прекалено наежен за ученик на майстор, който препоръчва умереност във всичко?", помисли си Шакти и хвърли бърз предпазлив поглед към Сикар. Крушата, изглежда, не падаше далече от дървото, дори когато бъдеше присадена.
- Простете дръзкият ми език, добри ми господине, понякога говоря без да мисля, - рече смирено и се поклони за пореден път. - Познавам майстор Пин и макар последната ни среща да беше преди повече от десет години, съм запазил най-добри спомени за него. Нямах намерение да обидя нито него, нито вас.

[Асен]

Сикар също се поклони в отоговор, Тумин очевидно беше научил Шакти на обноски.
-Няма да правим въпрос от това, просто сам знаете, че това, което е пзоволено на познатите и приятелите ни, може да бъде обида в устата на непознат. Не би очаквал друга реакция, ако аз си пзоволях, чисто хипотетично, да нарека майстор Тумин "старият мърморко" или нещо подобно, което, разбира се, аз не си позовлявам, не ме разбирайте погрешно! След като се познавате, предполагам, че няма нужда въпросът да се повдига повече!
След това изостана в края на колоната и зае ариегарда, очаквайки все някога улицата да свърши ида стигнат до адреса, който им беше посочен!


Към Разказвача, нее ли време да съкратим малко описанието на вървенето, предполагам, че всички въпроси в групата са уреденипоне дотолова, че да изчакат да се видим с Камелот!

[Vilorp]

По една или друга причина единствения „инцидент“, който се случи на групичката докато вървяха към обителта на Камелот бе срещата с друга група наемници. Всъщност не самата среща, защото градът бъкаше от наемници, а срещата с тази конкретна група. В нея имаше джудже, яхнало огромен кон тъй че краката му едва стигаха до края на гърба му. Елф препасъл лък, гигант с могъща брадва, грозновата жена с белег под окото, а също и едно конте, което се заяждаше с продавачка на плодове на пазара. Всъщност в това нямаше нищо кой знае колко необичайно, ако не броим стареца. С мила усмивка и леко отнесен поглед. Отнесен, но внимаващ за всяка подробност от случващото се наоколо. Роши бе казала, че бил добър човек за разлика от онова „първеню“, явно бе чула някъде думата, и й бил дал ябълка преди два дни. Това, което Сикар знаеше за него обаче доста се различаваше, а и младежа също му бе познат от пребиваването му в Мидена. Затова предпочете да изтъкне колко спешно гущерът се нуждаел от услугите на Камелот и тактично отклони желанието на момичето да ги прадстави на „добрия старец“.
[sblock="за Сикар"]Ловеца на глави му е прозвището на стареца и освен с псевдоними като Белия, Сивия, Мрачния, Черния се подвизава с името Де`Амаг.[/sblock]
Камелот се оказа, че не живеел съвсем наблизо, защото им отне прилично количество време докато стигнат до „имението“ му: вила „Протогонистика“. Самата вила представляваше каменна двуетажна сграда оградена с нисък дувар, върху който бяха наредени керемиди, за разлика от покрива, който бе покрит с каменни плочи. Самата сграда се открояваше сред останалите главно, защото те бяха на дребни търговци, които не можеха да си позволят повече от дървена двуетажна или едноетажна каменна постройка. Та Вила "Протогонистика" се открояваше сред останалите. Роши ги преведе през задната порта, където едва не се сблъскаха с дългуресто рижо момче с голеееми очи.
- Роши? - почти се разтопи то
- Артур, тука ли е Камелот? - мина направо на въпроса момиченцето.
- Ъ? - гледаше я момчето с онзи отнесен поглед.
- За Камелот питам бе, тез тука го търсят за нещо...
- Ааа, няма го, ще се прибере довечера чак.

[Асен]

По една или друга причина, по-скоро поради една, или един, Сикар не искаше да се връща обратно. Идеята, че е в един град с добри старци го караше почти да се изприщва от притеснение и го накара сериозно да обмисли да съкрати престоя си в Брил до минимума. Щеше да разубеди и Естел и останалите, ако се наложеше.
Нямаше никаква представа дали Де Амаг е след него, но предполагаше, че вече можеше да не е жив, ако Белият беше пратен по петите му. Все пак се надяваше, че не е така, или по-скоро се надяваше, че никой ене платил неговата такса, за да се отърве от него. В противен слуай му оставаше само да извади лист и пергамент и да започне да си пише завещанието.
-Какви обноски!-поклати той глава възмутен, а тонът му можеше да реже стъкло или, разтопен във вода, да топи пирони. В доказателство за следващите си думи размаха под носа на младежа един от листовете с изящен почерк и адреса на къщата, но не толкова бавно, че да може да го види.-Поканени сме тук лично от вашия учител, младежо, обходихме целият град, докато намерим адреса, а все още ни държите на вратата! Така ли е прието да посрещате гости? У нас е прието да им покажем къде могат да се освежат и починат от следобедното слънце, докато се върне домакина, за да обясни причината за поканата си. Разбира се, възможно е гостоприемството на учителя Камелот да е западнало, но предпочитам по-скоро да допусна, че сте разсеян поради, да кажем, лични причини, които няма да коментираме.
Изчака за момент младежът да осъзнае дълбочината на простъпката си и продължи добронамерено.
-Поради доброто име на вашия учител, предлагам просто да ни покажете отредените ни места за почивка и да забравим този неприятен инцидент. Просто ви съветвам да си вземете бележка за други такива случаи, тъй като порядъчна репутация като тази на вашия учител се изграджда трудно, а се разсипва лесно в мигове на невнимание, като сега, например. Сега предлагам да ни съпроводите, и нека не става повече въпрос за това.
Целта му, разбира се, беше да си осигури място за престой, докато се оттегли от града незабележимо. Освен това Камелот ги беше поканил, следователно в представите на младежа бееш длъжен да им осигури елементарни удобства като това и този слуга трябваше да си дава сметка за това. В крайна сметка, нямаше да бъде първият такъв, когото е скастрил за недостатъчно старателно изпълнение на задълженията си!


Към водещият, играя роля, която на Сикар му се отдава инстинкттивно. Ролята на аристократ, засегнат от чужд слуга за нарушение на подробност от етикета, която слугата се очаква да знае, определено е прекрасно известна на всеки потомствен аристократ и изпълнението й би трябвало да ми е втора природа. Разбира се, малдежът не може и да мисли в момента, така че разбира само, че е виновен и господарят му ще остане недоволен от него, така че е логично да се свие и да се погрижи да останем доволни, с надеждата, че инцидентът наистина ще бъде забравен, вместо споменат на следобедното парти. Впрочем, хвърлих си заровете, общо имам 22, което с улесненията от познатата роля, искрената убеденост и разсейването на младежа, вероятно стига!

[Alia]

Естел почваше да вижда някои страни от характера на Сикар, които не й допадаха съвсем и й се струваха странни. Е, може би беше защото той беше от благородно потекло, а тя, макар че беше живяла повечето години в градче никога дори не бе срещала благородници, камо ли да говори с тях. Е понякога с мага Корнел, който я приюти и я обучаваше, помагаха с някоя и друга магия на по-висшестоящите, но с тях говореше той. Тя само му помагаше. Затова сега Сикар й се струваше леко надут. Очакваше всички да му служат и да му угаждат. Ето сега горкото момче гледаше объркано след тази негова тирада за обноските. И все пак Сикар беше сладък, тук Естел леко се изчерви, а и освен това с нея се държеше добре, затова и реши, че сега за сега няма да си вади заключения, а ще изчака да види как ще се държи по-нататък.

[Fobos]

Шакти посърна. Щом Камелот щеше да се върне чак вечерта, значи наистина трябваше да пренощува в града и нямаше да може да тръгне към Каменна лапа поне до утресутришното отваряне на градските врати.
Погледна къщата. Виждаше се част от страничната стена, покрита с бръшляни, които обрамчваха като венци прозорците. Зад самите прозорци обаче не се виждаше нищо, а някои бяха със спуснати капаци. Колекционерът на книги наистина се държеше много тайнствено. Срещите в полунощ не бяха най-практичното решение за вършене на каквото и да е било, но с възрастта някои хора ставаха... ексцентрични. Старият Тумин също се бе сдобил със свои странности, но тяхната проява Шакти предпочиташе да отдава по-скоро на скуката на аскетичния живот в планината (което Тумин никога не би си признал), отколкото на някаква промяна на характера му.

Шакти въздъхна и зачака отговора на момчето. Не смяташе да остава в къщата да чака Камелот, но ако останалите искаха да изчакат тук, за него щеше да е по-лесно да се избегне компанията им.

[Vilorp]

- Ъ? - беше отговора на шашардисаното момче, а след поредното размахване на ръст и още една високопарна реч Артур реши, че не е негова работа да се напряга да мисли какви са тези хора и може да си се върне към къщните задължения. В случая - подвързването на една стара книга с помпозното заглавие „Всичките 3 дузини начина да се отървете от гъбичките по краката.“ Камелот му бе заръчал да я приготви, защото очаквал някакъв стар познат да намине тази седмица. Та зотова момчето само и махна да се настанят, където намерят за редно в приземния етаж и продължи със заниманията си, като хвърляше по едно око на Роши. Камелот не обичаше да му пипат нещата, а тя обичаше да пипа по нещата.
На приземния етаж, освен претрупана маса с инструменти с причудлива форма, имаше фурна вградена в стената, 5 грубо сковани стола, камина, малка библиотека над нея, с първите издания на: „Магия за първопроходници“, „Магическите създания и какво магат да ни сторят“, „Атлас на Магландиум“, а също и два свитъка с имена „Аристокрацията - напаста за народа“ и „Капитъл“ на Марк Твен. Някаква купчина огънати бронзови пластини оформяше нещо като кълбо под което пишеше Титания и в общи линни с това се изчерпваха интересните неща. Към втория етаж водеше стълба, в случая обече самана стълба бе сплесната и подпряна до стената край печката.

[Асен]

Сикар избърса един от столовете и го предложи на Естел, след това се настани удобно на съседния. По-точно е да се каже, че се настани толкова удобно, колкото му позволяваше мебелировката, след това махна на останалите също да си харесат по някой стол и заговори достатъчно тихо, че да не привлича вниманието на младежа, който си имаше собствена работа.
-Мисля, че е време да обсъдим някои неща. Изглежда, че сме поканени с обща цел, която ще ни стане ясна след няколко часа. Няма смисъл да гадаем повече каква е, но съм длъжен да ви предупредя, ако ходите в града, не споменавайте, че знаете къде съм аз. Това важи особено ако може да ви чуе старецът, когото срещнахме на пътя насам! Като се имат предвид уменията му да се сдобива с информация, обаче, вероятно е най-добре изобщо да не го споменавате, а ако някой пита, предпочитам да го осведомите, че не знаете. Възможно е и да не е необходимо, но не виждам смисъл да рискуваме.
След това отпи от глътка от бъклицата си, прибра я и зачака неизбежните въпроси. За разнообразие, смяташе да отговори. Надяваше се само, че всички ще проявят здравия разум да говорят възможно най-тихо, макар че младежът изглеждаше незаинтересован!

[Fobos]

Шакти погледна първо към Сикар, а после към Роши. Тъкмо се бе спрял край една библиотечна секция и се канеше да вземе решение дали да остане или да върви навън да си търси място за преспиване. Прокашля се, доколкото гласните струни му позволяваха и размаха предупредително опашка към възрастните.

- Роши, - обади се Шакти сякаш между другото, - не трябваше ли да си вече вкъщи за обяд? Родителите ти сигурно ще се притесняват за теб.

[hameleona]

Грегор с интерес разгърна „Магическите създания и какво магат да ни сторят“, и се опита да зачете, докато с едното ухо следеше разговора.

[Entity]

Роши се бе вглъбила в ожесточените усилия да върти кълбото от ламарини и много се кефеше как проскърцваше от време на време.. Беше му натиснала поставката с една ръчичка, за да не мърда, а с другата го пяркаше така че то се въртеше все по-бързо и по-бързо. След известно време загуби интерес... както ставаше обичайно с всичко, с което се захващаше в един или друг момент и се пльосна на един стол, клатейки крака във въздуха зяпайки наоколо дали не се е появило някое по-интересно и неопипано до сега нещо.
Щом чу думите на Гущера, тя сви рамене и нехайно отвърна:
- Мне, аз си ям когато си искам. Нямам родители, пък и за кво са ми. Нали виждам Макс и Мориц какво ги правят...
После на свой ред се заинтересува:
- А ти? Имаш ли родители?

[Fobos]

- Да, може да се каже, - предпазливо отвърна Шакти и хвърли бърз поглед към Сикар. - Но почакай, наистина ли нямаш родители? Тогава сигурно някой друг се грижи за теб?

[Асен]

Сикар покри очи с ръката си и въздъхна.
-Аз пък мислех, че вие тримата се познавате, или поне познавате родителите на Роши. Как всъщност се срещнахте?
След това се облегна назад и зачака с интерес отоговръа на Роши. Ако и тя нямаше семейство в града, очевидно Камелот събираше скитници, а не фокусници, за вечерната среща и той вече започваше да се чуди защо!

[Entity]

- Да, може да се каже, - предпазливо отвърна Шакти и хвърли бърз поглед към Сикар. - Но почакай, наистина ли нямаш родители? Тогава сигурно някой друг се грижи за теб?

- Че аз да не съм малка?! - сопна се момиченцето. Явно беше, че гущера без да иска бе засегнал гордостта й. - Ако искаш да знаеш аз мога да правя сама царевична каша! - тук всъщност малко послъга без дори да се усети, защото на практика това, което тя наричаше по този начин изглеждаше по-скоро като царевични топчета, които със значително усилие можеха да се размачкат, образувайки хомогенна смес, наподобяваща жълта глина, но в никой случай не приличаше на каша, макар да беше царевично със сигурност.
След кратка пауза, очичките й светнаха.
- Освен това правя и много хубави прашки! Ми да.. и улучват врабче от 369 разкрача! - изрече тя с непоклатима убеденост. Миналото лято ги мериха с Макс и Мориц.. И бяха стигнали до единодушното решение, че са "поне" толкова.

[Fobos]

- Нямаш ли някакви роднини? Леля, чичо? - Шакти усети нарастваща паника и въпросът на Сикар, който и без това бе игнорирал, се стопи напълно от съзнанието му. - Къде живееш? И какво ядеш?

[Entity]

Роши извърна главица към Сикар.
- Е, че не ги познавам.. От къде да ги познавам? - сви рамене тя. -Обещах му - посочи с пръстче гущера - че ще го заведа при Камелот и толкоз. И после ще си ходя.
Това после не беше измерено в точен времеви диапазон, тъй като Роши добре помнеше последното си гости при Камелот. Тогава я беше почерпил с едни бонбони дето се дъвчеха и не свършваха.. пък после като спрат да бъдат сладки ги плюеш. И знаеше, че купата, в която ги държеше беше почти пълна.. значи нямаше начин да са свършили... Така че тайничко се надяваше пак да намаже.
- А иначе.. Живея на 3 преки от Сладкишницата.. малко по-встрани и надолу. - такова обяснение макар и за звучеше объркано, за Роши бе кристално ясно. - И естествено, че имам леля! Че то аз не познавам някой дето няма леля или чичо пък и двете даже. Леля Мър се казва.. Отглежда мноооооого цветя и си има дюкянче на пазара, дето ги продава.

[Асен]

Сикар откри очи и се загледа в тавана. Понеже не намери отговорът, който търсеше, написан някъде там, погледна Роши и зададе въпроса, който вълнуваше всички. Повечето, изглежда, бяха толкова развълнувани, че не можеха да го зададат.
-С Леля си Мър ли живееш, Роши? И какво означава в този рад "встрани и надолу"?
По спомени, не беше видял землянки в близост до Сладкишницата, макар че някои сгради не бяха мног над това равнище на чистота. За своя изненада установи, че очаква отговора на малката с нещо като притеснение, което може би означаваше, че вътрешното му аз беше намерило отговора и иска да го предупреди да не задава въпроса!

[Entity]

- Че защо да живея при леля Мър? Аз си имам моя си къща.. Е, ходя й на гости от време на време разбира се.. Прави страхотна торта.. просто да си оближеш пръстите.. Всичките съседки й искаха рецептата ама само тя я прави толкова хубава!

После Роши се изхлузи от стола и изприпка при Артур.
- Артур, а къде е Камелот? - вече я бе хванал саклета от това чакане макар да не бе минало кой знае колко време от пристигането им.

[Fobos]

Значи Роши беше сираче и живееше сама. "Като яйце, забравено на пътя", помисли си Шакти и златистите му очи замислено проблеснаха. Как Роши бе оцеляла сама досега? И дали това беше гаранция че ще оцелее и по-нататък? От своето собствено детство, Шакти не беше останал с впечателнието, че Брил е особено приятен или напълно безопасен град за единаци, независимо от възрастта им. Ако нямаш семейство, махала или банда, на която да принадлежиш, много скоро щеше да свършиш като окаян просяк по улиците, често с някой придобит недъг. Наистина, домът и обучителната зала на майстор Тумин не бяха съвсем в Шишарката, един от най-бедните квартали на града. Но пък и не бяха толкова далеч, че напълно да игнорират съседството - миризимите, стенанията и опасностите на махалата понякога долитаха до тях като отрезвяващи знаци за присъствието на голям, лукав звяр, който дебне зад гърба ти. Къщата на майстора се намираше на една от улиците, които водеха към пазарските площади и по нея често минаваха автентичните обитатели на Шишарката, тръгнали по своята си работа - безделници с хитри очи и гъвкави пръсти, яки свъсени хлебари, небрежно пристъпващи сводници, тумби от нахални и острозъби улични хлапета и всякакви размери дрипави, понякога превити одве жени, които изкарваха прехраната си с пране в богаташките къщи.
Шакти нерадостно въздъхна. Беше се развълнувал и за известно време беше забравил, че трябва да вземе решение дали да върви навън (към Шишарките, мина мимолетна мисъл през ума му) или да остане тук и заедно с останалите търпеливо да очаква завръщането на колекционера.

[Асен]

Никой не обърна внимание на предложението му да говорят сериозно, но за Сикар това нямаше особено значение. Последиците можеше да са за останалите, но точно в момента техните решения едва ли щяха да окажат особено влияние върху съдбата му. Оставаше му просто да изчака тайнствения Камелот, или който там беше изпратил въпросните бележки.
Притесняваше се, колкото и странно да звучеше, основно за Роши. Със сигурност беше виждал такива деца, макар и никога толкова отблизо. Според майстор Лу бяха като неопитомени кученца, готови да захапят при приближаване, или не оцеляват дълго. Това, което Сикар знаеше за живота на улиците, макар че с готовност признаваше, че не е толкова много, сочеше същото. Интересно как Роши беше останала почти нормално дете в такива условия, засега нямаше усещането, че Брил има недостиг на престъпнци, готови да се възползват от някое сираче. Може би легендит за ефикасността на градската стража все пак бяха нещо повече от легенди, а той просто не се беше срещнал с най-добрите й представители по време на престоя си.
Нямаше да възрази, ако наистина се окажеше това. В този случай, щеше да е научил нещо ценно по време на престоя си и можеше да го използва, когато се завърнеше, макар че понякога изпитваше известни съмнения ще оцелее ли толкова дълго в непознати за него условия и страна. Просто трябваше да направи най-доброто, на което беше способен, а междувременно можеше да наглежда и хлапето, ако имаше някакви заложби, после можеше да измисли начин да й уреди по-нормален живот като клиент, поставяйки евентуалното начало на нова фамилия под патронажа на фамилията му!

[Fobos]

Шакти най-сетне се реши. Нямаше какво да прави, а чакането започваше да го подлудява. Не се чувстваше комфортно в компанията на много хора, а историята на Роши беше събудила някои неприятни спомени.
- Извинявайте, мисля да ви оставя за известно време - обърна се Шакти към групата. - Камелот ни е определил среща чак в полунощ. Мисля да посетя някои познати в града докато стане време.

Не изчака да чуе реакциите им, тръгна към изхода и пътьом мина покрай длъгнестия чирак за да види докъде е стигнал с подвързването на книгата. По купчината грижливо натрупани листа до дясната му ръка можеше да се отсъди, че поне още няколко часа подвързията нямаше да е готова.

[Alia]

Естел вече не издържаше да седи на едно място. Имаше доста време до идването на Камелот, а хич не й се искаше да го прекара в тясната стая на твърдия стол. Имаше далеч по-приятни начини за прекарване на 6-7 часа свободно време. Като си помисли това, мислите й директно я насочиха към Сикар, който седеше на стола срещу нея. Толкова й беше приятно да прекарва времето си с него. Имаше чувството, че се познават от много време. Обърна се към него и беше повече от очевидно, че и на него му идват подобни мисли. Гледаше я по онзи начин, който не можеше да сбърка, но очевидно самоконтролът му вземаше връх и отново се канеше да изчака. Така че (макар че се притесняваше), тя се приближи леко и незабелязано от другите до Сикар и го му прошепна, така че никой друг да не я чуе:

"Сикар, искаш ли да използваме времето да разгледаме града и да си намерим някое местенце за пренощуване?"

Постът е съгласуван с Асен.