За една торба зоб - приключението
Модератори: Vilorp, Модератори
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Сикар сви рамене. Хората често се мислеха за особени поради липса на информация, но благодарение на последователното си обучение, той поне знаеше много. По принцип обаче избягваше да им го казва направо, така че се опита да обясни.
-Според моето обучение по теория на фокусите, на някои хора им се отдава определена стихия или предпочитат определена философска концепция, например ред или светлина. Предполага се, че ако станат магьосници и достигнат ниво, при което трябва да избират в какво да специализират, естествено избират нея и им се отдава лесно, но за сметка на това противоположната й стихия не им се подчинява толкова лесно. Според някои становища, всички имат някакво предразположение като твоето, но не в същата степен, поради което това не се проявява открито или поне не се забелязва от околните. Аз самият смятам, че повечето хора са предразположени към нещо, но обикновено това не са стихийните школи, а някой от философските принципи, разбира се, забележката за степента на предразположениост още важи. Накратко, ще ти е по-лесно да постигнеш истинското майсторство на огнените фокуси, ако учиш достатъчно усърдно. Аз още не съм усъвършенствал основите толкова, че да ми се налага да избирам, може и изобщо да не ми се наложи. Както и да е, сега имаме по-наложителна работа, а по-конкретно,да намерим проклетият адрес от твоята бележка.. На моята, ако се чудиш, пишеше абсолютно същото. Май все пак някой търси фокусници, така че може да има полза да отидем в уговореното време, а дотогава е добре да си намерим място за пренощуване. Ако имаш идеи къде точно да търсим, с удоволствие ще ги изслушам!
След това се облегна и довърши водата. Многото приказки, освен до по-серизони беди, понякога водеха и до пресъхване на устата, пък и беше време спътничката му да спре да се извинява и да обсъдят настоящите проблеми!
-Според моето обучение по теория на фокусите, на някои хора им се отдава определена стихия или предпочитат определена философска концепция, например ред или светлина. Предполага се, че ако станат магьосници и достигнат ниво, при което трябва да избират в какво да специализират, естествено избират нея и им се отдава лесно, но за сметка на това противоположната й стихия не им се подчинява толкова лесно. Според някои становища, всички имат някакво предразположение като твоето, но не в същата степен, поради което това не се проявява открито или поне не се забелязва от околните. Аз самият смятам, че повечето хора са предразположени към нещо, но обикновено това не са стихийните школи, а някой от философските принципи, разбира се, забележката за степента на предразположениост още важи. Накратко, ще ти е по-лесно да постигнеш истинското майсторство на огнените фокуси, ако учиш достатъчно усърдно. Аз още не съм усъвършенствал основите толкова, че да ми се налага да избирам, може и изобщо да не ми се наложи. Както и да е, сега имаме по-наложителна работа, а по-конкретно,да намерим проклетият адрес от твоята бележка.. На моята, ако се чудиш, пишеше абсолютно същото. Май все пак някой търси фокусници, така че може да има полза да отидем в уговореното време, а дотогава е добре да си намерим място за пренощуване. Ако имаш идеи къде точно да търсим, с удоволствие ще ги изслушам!
След това се облегна и довърши водата. Многото приказки, освен до по-серизони беди, понякога водеха и до пресъхване на устата, пък и беше време спътничката му да спре да се извинява и да обсъдят настоящите проблеми!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Ми не виждаш ли? - Роши извърна главица към квадратните прозорчета на Сладкишницата, през чиито свето-сини перденца би трябвало да се вижда част от улицата, но точно в този момент заради преминаващото гъмжило от всякакви същества (хора, джуджета, гиганти, елфи..всякакви) не се виждаше дори късче калдаръм. Врявата, която създаваха можеше да вдигне и умял. Скандираха на най-различни езици, кой както свари и колкото му глас държи. Трудно би била разбрана цялата идея на мероприятието ако не бяха няколкото лозунга, които се развяваха над главите на скандиращите. - Ей така е от 2 седмици, ама напоследък съвсем са се побъркали.. - рече тя.
- Откакто наложиха водния режим, щото кладенците на Брил почнаха да пресъхват. По същото време ни изчеза и водопроводчика и сега Градския съвет е обявил награда - 50 златника за този дето го намери. И в реката вече почти няма вода, а хората разправят, че в по-богатите квартали плащат на наемници да пазят частните кладенци. Ми т'ва е.. - Роши за момент се замисли.. и то не за друго, а за чудесните компоти от капини на леля Мър, които също бяха на привършване, после леко въздъхна сякаш на себе си.
- Откакто наложиха водния режим, щото кладенците на Брил почнаха да пресъхват. По същото време ни изчеза и водопроводчика и сега Градския съвет е обявил награда - 50 златника за този дето го намери. И в реката вече почти няма вода, а хората разправят, че в по-богатите квартали плащат на наемници да пазят частните кладенци. Ми т'ва е.. - Роши за момент се замисли.. и то не за друго, а за чудесните компоти от капини на леля Мър, които също бяха на привършване, после леко въздъхна сякаш на себе си.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
-Мхм.. - чу се нещо като изсумтяване от устата на Роши, докато се бореше с трошливата сладка, която току що беше обрекла на продължително дъвкане. - Зигмундфройд я знам. Тя е оная дългата улица дето минава през цял Брил и излиза даже извън него. Ма тоз номер, де да знам.. - Момиченцето сведе малко засрамено глава. - Аз мога само мойто си име да чета и да броя до 8 и половина..
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Сикар очакваше отговора на Естел, така че чу, когато боецът в черно спомена адресът, получен и от него. За миг замръзна, след това се изправи и се приближи към боецът в черно, гущерът и хлапето.. Преди това успя да прошепне на Естел.
-Промяна в плановете. Чакай ме тук!
Когато се приближи, махна на Чери и посочи с очи Шакти. След миг пред него имаше още една чаша козе мляко.
-Това е като извинение за случката преди малко.-поклони Сикар с небрежната грация на аристократ, чиито необмислени забележки едва не са предизвикали дуел, но все пак се е разминало. В случая дори не беше виновен той, така че се държеше, както му идваше отвътре.-По принцип не смятах да се натрапвам след инцидента, но преди малко чух въпроса ви и ми се струва, че може да имаме... нещо общо. Накратко, исках само да ви питам, случайно да сте получавали бележка, на която е записан въпросният адрес? Ако да, както казах, може би имаме повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед, особено предвид недоразумението преди малко!
-Промяна в плановете. Чакай ме тук!
Когато се приближи, махна на Чери и посочи с очи Шакти. След миг пред него имаше още една чаша козе мляко.
-Това е като извинение за случката преди малко.-поклони Сикар с небрежната грация на аристократ, чиито необмислени забележки едва не са предизвикали дуел, но все пак се е разминало. В случая дори не беше виновен той, така че се държеше, както му идваше отвътре.-По принцип не смятах да се натрапвам след инцидента, но преди малко чух въпроса ви и ми се струва, че може да имаме... нещо общо. Накратко, исках само да ви питам, случайно да сте получавали бележка, на която е записан въпросният адрес? Ако да, както казах, може би имаме повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед, особено предвид недоразумението преди малко!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Какво, и дамата ли?! - ужасено измърмори Шакти и крадешком хвърли поглед на момичето в дъното на сладкишницата. Докато беше по-далеч от него в краен случай можеше да я държи на дистанция с тоягата си, но ако седнеше на масата, рапирата и щеше да е на тревожно близко разстояние.
Последна промяна от Fobos на пет апр 13, 2007 4:02 pm, променено общо 1 път.
Роши продължаваше да преживя без изобщо да обръща внимание на разговора им. Сега по-важното беше да унищожи максимално количество сладки тъй като такава възможност рядко й се удаваше. За да не я сметнат за твърде нахална, тя беше сметнала, че награбването на 2-3 сладки във всяка ръка е напълно в реда не нещата и не изглежда ни най-малко съмнително за нейната култура. Междувременно почти незабелязано бе успяла да напъха в торбичката си половин шепа трохи, милостиво оставени след унищожителното нагъване на сладките. А по оживеното шаване вътре можеше да се познае, че някой е особено щастлив от тази така щедра гощавка.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Шакти мълчаливо изгледа Грегор. Може би трябваше да поръча и за себе си една паста?
- Извинявайте, - обърна се той към леля Чери, - може ли да ми донесете една от тези пасти с белия крем?
[sblock="За водещия"]Ако Сикар реши да покани Естел на масата, използвам времето от горната реплика на Грегор до сядането на Естел на масата за повишаване на атаката.[/sblock]
- Извинявайте, - обърна се той към леля Чери, - може ли да ми донесете една от тези пасти с белия крем?
[sblock="За водещия"]Ако Сикар реши да покани Естел на масата, използвам времето от горната реплика на Грегор до сядането на Естел на масата за повишаване на атаката.[/sblock]
Последна промяна от Fobos на пет апр 13, 2007 8:48 pm, променено общо 1 път.
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
След като Сикар се отдалечи, Естел имаше малко време да си помисли над това, което се случи. Хм, определено си личеше, че Сикар е възпитан много добре. Тя беше забъркала каша, а той не само че й помогна да не направи някоя глупост и я нахрани със сладки, а сега отиде и при групичката, която за малко не беше нападнала. Щеше да го изчака с добрите си обноски да посмекчи недоразумението, а после ако я приемеха, щеше да почерпи всички и всичко щеше да бъде наред. Не че съжаляваше гущера, защото в крайна сметка той беше ГУЩЕР и нищо повече, но не искаше да създава проблемии в този град. А и сега, когато беше по-спокойна видя, че гущера се държеше доста добронамерено и както изглеждаше на децата им беше приятно с него. А децата имаха най-добро усещане за това, кой е добър и кой лош. И все пак, независимо от всичко, дори и да беше добър, макар, че не й се вярваше, нямаше да изпуска поглед от него. Просто ей така, за всеки случай...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Рицар не съм!-сви рамене Сикар. -Не е и задължително, за да се държа като културен човек. Така че, янма да я каня, поне не засега. Нека първо изясним има ли причина да смятме, че някой ни е подредил столовете около една маса, метафорично казано. Ако не е така, едва ли има основателна причина да опъваме нервите й, както и тези на вашия приятел, който също не изглежда да е очарован от идеята. Накратко, въпросът се свежда до простичкият факт, получавали ли те бележка с адреса, който споменахте преди малко? Ако да, все пак се налага да си поговорим, но смятам да седна между Естел и вашият приятел. Просто за всеки случай, макар че смятам, че може да й се има доверие, след като вече се охлади! Все пак, не ви карам да й вярвате само въз основа на моите думи, просто ме оставете да я спра, ако избухне пак, давам ви думата си, че ще реагирам навреме! Впрочем, разрешете ми да се представя, казвам се Сикар и независимо от всички свои вероятни недостатъци, никога не съм престъпвал думата си!
Последните си изречения Сиакр адресира съвсем очевидно към седящият пред него гущер.
Последните си изречения Сиакр адресира съвсем очевидно към седящият пред него гущер.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Амии... - неуверено рече Шакти и смутено събра пръсти. Погледна пак крадешком към момичето. Не изглеждаше много силна и тази рапира сякаш беше малко големичка за нея, но външността понякога лъжеше.
- Предполагам, че вашата, ъъъ... - Шакти трескаво запрехвърля определения в главата си, които да не прозвучат неуместно или нахално; накрая с облекчение избра най-очевидното: -... дама има някаква специална причина да не обича гущери?
- Предполагам, че вашата, ъъъ... - Шакти трескаво запрехвърля определения в главата си, които да не прозвучат неуместно или нахално; накрая с облекчение избра най-очевидното: -... дама има някаква специална причина да не обича гущери?
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Определено има!-кимна Сикар и се загледа в далечината. Мислеше си какво ли би правил той, ако беше преживял същото. От друга страна, доста хора вероятно реагираха към гущерите като Естел, а този тук, или това, не беше се озлобило, поне видимо. Предпочиташе да съди за всеки по личните му дела, в крайна сметка някои от божествата на Магландиум имаха кофти навици, но хората продължаваха да почитат Орим. Тези, които вярваха в нещо де, той предпочиташе да разчита на фокуси, острие и ум, но това си беше лично негово разбиране, което не се канеше да натрапва на никого. В случая трябваше да определи колко може да каже на гущера за да гo успокои, без да издава тайни, които не бяха негови. В крайна мсетка стигна до извод и погледът му отново се фокусира върху очите на влечугото.
-Не е моя работа да разказвам нейната история, нито да решавам дали тя да бъде разказана изобщо. Но в случая няма нищо необичайно, само много кръв, преди много време, която още не се е успокоила. Това, струва ми се, е проклятието на цял Магландиум. Гигантите не вярват на елфи, елфите стрелят по всичко, което навлезе в горите им и има повече от два крака. Джуджетата мразят гоблини, защото в подземните им галерии при среща се лее кръв, която после остава между тях, а гоблините вероятно мразят джуджетата, защото техни приятели, роднини и съплеменници са били убивани от джудже. Хората от Централния съюз не вярват на тези от Западния и обратно, всеки сблъсък води до нови и нови вендети. Понякога ми се струва, че свещениците на Орим са прави и това някой ден ще доведе до война на всички среу всички, но се надявам да не са!
Сикар спря и си пое дъх, след това продължи спокойно.
-Това не е точно отговор, но сам разбираш, че нямам право да ти отговоря направо. Както казах, решението си е нейно и ако тя искаше да го обсъдите, щеще да говори с теб сама. Засега просто приеми, че видът на твота раса я притеснява и причините за това са основателни. Също така можеш да приемеш, че няма да й позволя да те нападне.
След това погледът му се втвърди, спирайки за момент върху мъжа в черно.
-Това, което още не съм разбрал е, дали има конкретна причина да си говорим. И така, потретвам въпроса, откъде чухте адреса, който споменахте преди малко? Аз също се интересувам от него, но смятма, че е ваш ред да отговорите!
-Не е моя работа да разказвам нейната история, нито да решавам дали тя да бъде разказана изобщо. Но в случая няма нищо необичайно, само много кръв, преди много време, която още не се е успокоила. Това, струва ми се, е проклятието на цял Магландиум. Гигантите не вярват на елфи, елфите стрелят по всичко, което навлезе в горите им и има повече от два крака. Джуджетата мразят гоблини, защото в подземните им галерии при среща се лее кръв, която после остава между тях, а гоблините вероятно мразят джуджетата, защото техни приятели, роднини и съплеменници са били убивани от джудже. Хората от Централния съюз не вярват на тези от Западния и обратно, всеки сблъсък води до нови и нови вендети. Понякога ми се струва, че свещениците на Орим са прави и това някой ден ще доведе до война на всички среу всички, но се надявам да не са!
Сикар спря и си пое дъх, след това продължи спокойно.
-Това не е точно отговор, но сам разбираш, че нямам право да ти отговоря направо. Както казах, решението си е нейно и ако тя искаше да го обсъдите, щеще да говори с теб сама. Засега просто приеми, че видът на твота раса я притеснява и причините за това са основателни. Също така можеш да приемеш, че няма да й позволя да те нападне.
След това погледът му се втвърди, спирайки за момент върху мъжа в черно.
-Това, което още не съм разбрал е, дали има конкретна причина да си говорим. И така, потретвам въпроса, откъде чухте адреса, който споменахте преди малко? Аз също се интересувам от него, но смятма, че е ваш ред да отговорите!
Последна промяна от Асен на пет апр 13, 2007 11:33 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
Докато Сикар говореше, Шакти се протегна към чинийката от сладки, която Роши току-що беше опразнила. После изля остатъка от млякото, което му беше поръчал Грегор вътре и побутна съда към момиченцето.
- За мишката ти. Сигурно е жадна.
Чак тогава вдигна пак очи към Сикар и срещна погледа му. Красивите слова, в които думите бяха наредени като кралска кавалерия, както обичаше да казва старият му учител, обикновено го караха да бъде внимателен; в тона на непознатия обаче имаше нещо, което вдъхваше доверие. Шакти кимна бавно и придърпа чашата с мляко, която Сикар му беше донесъл.
- Благодаря за млякото, - рече признателно и се поклони. - Въпреки че наистина, не беше необходимо. Ето това е моята бележка, майката на двете джуджета я пъхна в ръката ми преди да излезе.
Шакти сложи бележката на масата, така че адресът ясно да се види.
- За мишката ти. Сигурно е жадна.
Чак тогава вдигна пак очи към Сикар и срещна погледа му. Красивите слова, в които думите бяха наредени като кралска кавалерия, както обичаше да казва старият му учител, обикновено го караха да бъде внимателен; в тона на непознатия обаче имаше нещо, което вдъхваше доверие. Шакти кимна бавно и придърпа чашата с мляко, която Сикар му беше донесъл.
- Благодаря за млякото, - рече признателно и се поклони. - Въпреки че наистина, не беше необходимо. Ето това е моята бележка, майката на двете джуджета я пъхна в ръката ми преди да излезе.
Шакти сложи бележката на масата, така че адресът ясно да се види.
Шакти се сети за бележката, която бе изпаднала от кесията на Грегор. Защо чернобрадият не спомена за нея? Така или иначе, бележката, както и кесията бяха собственост на Грегор и само той можеше да решава какво да прави с тях. Ако беше решил да премълчи, Шакти нямаше право да се обажда.
Последна промяна от Fobos на съб апр 14, 2007 1:25 pm, променено общо 1 път.
Роши погледна признателно гущера, после бръкна с ръка в торбата, извади мишока си и го тупна на масата, насочвайки муцунката му към чинийката с мляко. Плъхчото подуши с треперещи мустачки и определено си личеше, че не му пука от многолюдната компания. Той започна да лочи звучно, образувайки малки вълнички в съдчето.
Докато Роши му се радваше, погледът й попадна върху бележките, които непознатите бяха сложили на масата.. Хич не й беше ясно какво пише там, ама... тоя знак й изглеждаше познат.. Чалнатия Камелот имаше такъв на вратата си, изрисуван с въглен.
Тя тупна малкото си пръстче върху едното листче, посочвайки 69 и каза:
- Ей т'ва и Камелот го има. Там на вратата му е нарисувано. Виждала съм го.
Докато Роши му се радваше, погледът й попадна върху бележките, които непознатите бяха сложили на масата.. Хич не й беше ясно какво пише там, ама... тоя знак й изглеждаше познат.. Чалнатия Камелот имаше такъв на вратата си, изрисуван с въглен.
Тя тупна малкото си пръстче върху едното листче, посочвайки 69 и каза:
- Ей т'ва и Камелот го има. Там на вратата му е нарисувано. Виждала съм го.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Сикар притовори за миг очи и въздъхна.
-Е, явно няма какво да направим. Мисля, че това засяга всички ни, в това число и Естел, която получи същата бележка, както и аз. Позволете ми да ви я представя, и специално подчертавам-няма да има проблем!
След това се обърна с няколко големи крачки се озова до масата на Естел.
-Опасявам се, че все пак ще се наложи да се запознаеш с гущера, който според мен се държи разумно. Тайнственият раздавач на бележки е поканил и него, както и боецът в черно. Мисля, че ще се наложи да си поговорим, а за да не го изнервяш допълнително, дръж си ръцете далеч от рапирата.
С това обяснение я хвана отново под ръка и я заведе до масата на дечурлигата, както я беше кръстил. Разбира се, след появата на по-възрастните джуджета без особени обноски, вече беше останало само едно дете, но продължаваше да я нарича така. Надяваше се, че обстановката нямаше да се нажежи прекалено, преносно или буквално!
-Е, явно няма какво да направим. Мисля, че това засяга всички ни, в това число и Естел, която получи същата бележка, както и аз. Позволете ми да ви я представя, и специално подчертавам-няма да има проблем!
След това се обърна с няколко големи крачки се озова до масата на Естел.
-Опасявам се, че все пак ще се наложи да се запознаеш с гущера, който според мен се държи разумно. Тайнственият раздавач на бележки е поканил и него, както и боецът в черно. Мисля, че ще се наложи да си поговорим, а за да не го изнервяш допълнително, дръж си ръцете далеч от рапирата.
С това обяснение я хвана отново под ръка и я заведе до масата на дечурлигата, както я беше кръстил. Разбира се, след появата на по-възрастните джуджета без особени обноски, вече беше останало само едно дете, но продължаваше да я нарича така. Надяваше се, че обстановката нямаше да се нажежи прекалено, преносно или буквално!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Alia
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
- Местоположение: София, някъде наоколо
Естел се приближи към масата под ръка със Сикар. Прошепна му едно "Благодаря ти", докато вървяха натам.
"Здравейте. Нека се представя - аз съм Естел. Моля да ме извините за случката преди малко, но си имам своите причини. Мисля, че не е необходимо да ви безпокоя с проблемите си. Но мога да обещая, че това няма да се повтори, освен ако не бъда пряко предизвикана."
През цялото време Естел говореше главно на мъжа, но при последните думи погледна гущера. Погледът й беше по-скоро предупредителен, отколкото нападателен. Вътрешното й чувство й казваше, че е безобиден, но как е би могло да е възможно това?
"Разбрах от Сикар, че и вие сте получили бележки като нашите. Знаете ли кой би могъл да ни ги е изпратил и с каква цел?"
"Здравейте. Нека се представя - аз съм Естел. Моля да ме извините за случката преди малко, но си имам своите причини. Мисля, че не е необходимо да ви безпокоя с проблемите си. Но мога да обещая, че това няма да се повтори, освен ако не бъда пряко предизвикана."
През цялото време Естел говореше главно на мъжа, но при последните думи погледна гущера. Погледът й беше по-скоро предупредителен, отколкото нападателен. Вътрешното й чувство й казваше, че е безобиден, но как е би могло да е възможно това?
"Разбрах от Сикар, че и вие сте получили бележки като нашите. Знаете ли кой би могъл да ни ги е изпратил и с каква цел?"