За една торба зоб - приключението

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Заключена
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт юни 12, 2007 1:03 pm

- Мдааа, мълчанието е злато понякога, а понякога води до преустновяване на някой жизнено важни дейности... - в гласа на компаньона му се долавяше толкова тънак намек за заплаха колкото тънка може да е прободната рана направена с игла за плетене в слепоечието на някоя невнимателна жертва. След това мъжът някак си рязко смени темата - няма ли да й помогнеш?

Юмрукът Уурик се заби с присъщата му злоба в стомаха на малкото момиченце изкарвайки целия й въздух и Роши давейки се падна в краката му.
- На уструумнъ ш`ъ съ праиш а? - изръмжа той с боботещия си глас, а зад него се разнесе удобрителното хихикане на бандата му.


- Кожите НИ ли куфаре? - просъска едноокия елф.


Честито ми 1000 мнение ;)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед юни 17, 2007 12:12 pm

Шакти го изгледа продължително. По врата му имаше белези от зъби, които изглежда не бяха останали дълго време притежание насобственика си. Имаше и наниз от пръсти – предни фаланги на ръце от няколко магландски раси.
- Да, нашите. Защото без мен няма да можете да излезете от тази каша, а тъй като аз влизам доброволно в кюпа с вас, значи трябва да мисля и за собствената си кожа.
- И какво ще искаш?, - доста трезво и бързо реши да мине на въпроса едноокия
- Спокойно, - рече Шакти, - вашият дял няма да намалее дори с медник. Шефът е забравил да спомене, че заедно с плячката върви един предмет, който е много ценен за мен. Това ще е моето възнаграждение. Всичко останало е за вас.
- Какъв предмет? - проблесна алчна искрица в самотното око.
- Нищо, което да е ценно за вас, - подчерта Шакти. - Има сантиментална стойност за мен.
- И масивния златен пръстен на тати има сантиментална стойност за мене - изхили се през разредените си зъби гиганта с подутото око.
- Алчността погубва и най-хитрите, - озъби се Шакти. - И въпреки всичко, в знак на добра воля, когато стигнем до целта ще ви покажа придобивката си, за да сте сигурни, че не е нищо, което някой то вас би могъл да използва или да продаде на черно.
- Ние можем да използваме доста неща - вметна един доста шишкав бабаит с кърпа на главата, която навремето може и да е била червена. Думите му бяха последвани от одобрително сумтене и подхилване, а в тях се прокрадваше доза, и предизвикателство.
Дебелакът го гледаше с присвити очи и доста заплашително се почеса с масивния си ожулен юмрук по косматите голи гърди, а по бронзовите пръстени имаше нещо което смътно напомняше съсирена кръв. Кръга около гущера се стесни още мъничко и сега той бе обграден на малко по-малко от два разтега.
- Да, и аз мога да използвам доста неща, - рече бавно Шакти и насочи факлата към дебелака. - Мога да ти избия зъбите, да ти прегриза гърлото и да изсмуча мозъка от костите ти, докато се къпя в кръвта ти, тлъста торба с лайна. Вторият ми дневен душ и без това закъснява. - Миризмата на страх и несигурност се засили, но да отстъпи явно бе под достойнството на шишкавия. Въпреки това той отклони поглед от кървавата муцуна на гущера. Шакти изръмжа и ги изгледа. - За кого ме мислите, дребни въшливи нещастници? За някой от дрипавите крадци от Шишарките, който се ежи на всеки гигант, когато пийне половин чаша червено и когато гигантът дойде, се измушва като пръдня из гащи?
- Шпокойно бре, шефче, не се люти - вдигна помирително ръце единият гоблин - се ше се спазарим някак си.
- Млъкни, Зигмунд - сряза го елфа - сега като дойде Той и нещата ще се изяснят. А ти Земноводни, кажи какъв ти е плана!
Шакти разбра, че трябва да се омита бързо, ако не искаше да се срещне с истинския шеф.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср юни 20, 2007 9:33 am

- Слушаме те, как смяташ да претрепеме младежа? - подкани го да говори елфа.
- Ще ви кажа, - рече Шакти и тръгна с факлата към масата. - Я ми подайте картата
- Карта - примигнаха озадачено няколко чифта и едни тек очи. Елфа изпуфтя с нещо което можеше да се разтълкува като: „липса на по-добър персонал“.
След което вдигна то пода грубите планове не сграда и я плесна на масата. Видя много черти и кръстчета и заврънкулки*, а от страни русенка на някакво имение - архитектурна схема на някаква прилично голяма сграда. Имаше и нарисувана с герб стил и с черен въглен, а не с мастило, като останалото. „Гробенфелд” - изписваха големи готически букви отгоре. За момент в Шакти се пробуди спомен за някакви войници, които дойдоха при учителя му и искаха някаква книга от името на лорд Гробенфелд.
Междувременно бандата се върна около масата.
- И са к`во? Запита го елфа?
- Я по-добре за излезем навън, - рече Шакти. - Тия две факли не са достатъчни за да осветят достатъчно за всички, а ако запалите още една всички ще хвръкнем във въздуха.
След което взе картата и се огледа. Тъмен, мазан, малък коридор извеждаше от помещението в посока север и ако изключим дупката над главите им друг изход не се виждаше. На Шакти му се стори за момент че мижавата светлина идеща от звездното небе високо горе за момент намаля.
- Хайде, насам - рече той и тръгна към коридора. - Да намерим някое по-светло, топло и приятно местенце.
- Ама Той още го няма - възропта един от хората.
- По-късно ще се присъедини към нас, - увери ги Шакти. Спря на рамката на коридора и попита нетърпеливо: - Хайде, идва ли някой или всички искате да хванете ревматизъм тук?
Пристъпваха несигурно от крак на крак, накрая елфа взе инициативата и тръгна след гущера. Другите го последваха в тъмните дебри на Брилските подземия. След има няма 50-тина разтега тунела излезе в по-голям и Шакти можеше вече да се изправи. Разклоняваше се в двете посоки.
- Накъде? - подхвърли Шакти към елфа зад гърба си.
- Към, „Ришельо“ - отвърна той и се обърна да помогне на гиганта, който псуваше измъквайки се от малкия тунел.
Шакти направи гримаса.
- Под земята чувството ми за ориентация не е толкова добро.
- Натам бе, махна с ръка към дясното разклонение елфа и след това с дружни усилия измъкнаха гиганта от тесния отвор.
След нови петдесетина разтега се появи ново разклонение.
-А тук накъде?
Елфа го избута от пътя си и пое водачеството.
Ляво, дясно, дясно, ляво, минаваха покрай множество малки и големи странични канали, нагоре, надолу, дясно, дясно, ляво. Всеки би се объркал този подземен лабиринт и Шакти бе сред онези „всеки“. Накрая стигнаха до стълби, малки стълби покрити със слуз, изкачиха се нагоре и след като бутнаха капака затваряш дупката в пода се озоваха в малка стаичка с едно единствено прозорче затворен с капак.
Стаичката беше ниска и в нея имаше маса, няколко стола, чували натъпкани догоре с нещо, на каменния таван на стаята имаше друг капак.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср юни 20, 2007 3:48 pm

Естел почваше да се изнервя. Беше чувала много истории за този град, но определено не бе очаквала толкова напрегнат ден, изпълнен с опасни случки и дори смърт. Тогава видя момчето което мислеха за замесен в убийството на Камелот, да се измъква в олелията. Никой не го забеляза. Поколеба се за миг дали да не остане при Сикар, но още му беше ядосана, че не я защити подобаващо, така че реши да го оставя сам да се оправя.

Успешно успя да накара Крис да повярва, че няма да го последва, изчака малко, после тръгна бавно и внимателно след него. Не я биваше много в промъкването, но в старанието си да се отдалечи възможно най-далеч от къщата, той дори не се огледа назад.

Спря се в една малка уличка, защото видя че Крис, се беше прикрил на един плосък покрив над кръстовище. Тя ясно виждаше кръстовището където се бяха скупчили деца и бе явно че по-големите деца бият някакво малко момиченце, което лежеше на земята с разрошена коса и се държеше за корема. В този момент тя позна, че това беше Роши. Горкото, много му се насъбра - след ужасното преживяване в къщата, където стана свидетел на кървавото убийство, а после и всичко останало, сега и това. Дожаля й. Изглеждаше сладко момиченце. Реши, че е да я защити е по-важно и вече не й пукаше, нито че Крис ще я види, нито от броя на децата пред нея. Затова с най-сериозния си поглед и твърда походка, се приближи към децата и заплашително каза към русолявото мърляво момче, което изглеждаше беше техния тартор "Какво става тук? Малки изродчета, защо тормозите детето? Белята ли си търсите?"
После, приближавайки се напред към Роши, й каза нежно "Миличка, ела при мен".

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет юни 21, 2007 11:02 am

Роши естествено нямаше пукнат медник у себе си, ама ей тъй на пук се инатеше на Уурик вместо да му го каже. Пък и знаейки какъв е, й беше ясно, че едва ли тъй лесно ще се отърве безнаказано, когато разбере истината.
Въпреки силната болка от стоварилия се юмрук в коремчето й, Роши трескаво обмисляше варианта дали да го захапе за големия пръст на крака, който и без друго ненужно стърчеше от прокъсаната му обувка. След миг се отказа, предусещайки, че той вероятно ще опита да натика в лицето й и останалата част от крака си при това с все сила. Тя се сви на кълбо, силно завиждайки в този момент на таралежите, които биха се справили далеч по-успешно в такава ситуация.

Появата на Естел се оказа спасителния пояс за Роши. Момиченцето реши, че сега е момента да се възползва от ситуацията и по-конкретно от изумлението на Уурик, който съвсем не бе свикнал сами млади жени да му се опълчват посред нощите. Без да губи време тя започна изпълнението на сложно приплъзване с елементи на оглеждане на обстановката, докато не се озова зад Естел.

***

- Защо риташ малките деца!? - бе набрала скорост Естел.
Уурик излезе от вцепенението си, а въпроса на дъртата секси мадама пробуди мисловните процеси в нещото между ушите му.
Бандата зад гърба му се спогледа обезпокоено. Явно всички мислеха за едно и също, а именно за предния случай, когато бяха видели Уурик в онова безпомощно състояние, пелтечейки и влачейки се като хипнотизиран след кака Софка.
Това което нашепваше гласът на разума беше: "Ами, че ако не са малки и ги риташ - нали могат да ти отвърнат." Докато гласът на... е нака го кажем сърцето, за да не споменаваме разни други физиологични части, говореше: "Леле тая кви големи очи имааа!"
Уурик запелтечи:
- ъъъ... ууур ъхъм, таковатаааа... блиъ?
Беше застанал изправен и бе прибрал потенциалните "жертви" на зъбките на Роши преди малко, отвъд опърпаните дупки на върха на обувките си. Добре, че беше достатъчно тъмно... или пък той бе порядъчно прашен, за да бъде трудно различима обилната червенина обагрила лицето му.
По лицето му се стичаха вадички пот, които не бяха продиктувани единствено от горещата Брилска нощ. Калните поточета ставаха все по-обилни, докато Уурик се чудеше какво да каже:
- Ълбък... мъъъъл хък? - попита той и това за момент спря устрема на Естел, което му позволи да придобие малко повече смелост:
- Здрастиии! - рече и той като се мъчеше да мърда сладострастно вежди.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 21, 2007 4:39 pm

Минаха десетина минути. Грегор бе забележимо по добре след като изпи малката колбичка подхвърлена му от Куладра. Един огромен пест бе наминал през стаята за да отбележи присъствието си, а Сикар за пореден път се убеди колко убедителен може де е Де`Амаг. Чувстваше се леко изнудван. да търси нянаква стара книга само за да си няма разправии с Ловците някак си не му бе присърце. След това стареца му обясни, че те не го искат мъртав и младежа който е пронизал в... е пронизал все пак е уживял. Търсели го по съвсем друга линия в чиято крайна цел стояла женидбата му с лейди Азор Елекс на, която както твърдяла мълвата той бил откъснал „цветето“ и оставил „дар“. Самият дар щял да се появи съвсем скоро. сикар отрече, възрастния съветник на Дучето сви рамене. Сикар кимна и се съгласи неохотно. Грегор от своя страна определено се зарадва на предложените 3 миденски жълтици, едната от които взе в аванс. Повтори си няколко пъти, че не го прави за парите, а за да въздаде справедливост за незаслужената смърт на възрастния мъж когото непознаваше.
Куладра и антуража му се изнизаха. В къщата останаха само Сикар, Грегор и Артур. Всъщност и трупа на Камелот бе там, истинал и с първи признаци на вкученясване. Момчето трепереше.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт юни 26, 2007 12:12 pm

Шакти пристъпи в стаята след елфа и след това нещата се развиха светкавично. Гущера подсече елфа който се стовари на пода и изтърва факлата, без да прекъсва замаха си земноводното изрита и капака къв канала, през който току що се бяха промъкнали. Сочната псувня не обещаваше нищо добро, но и него не го засягаше, явно бе успял. Отскочи от гърба на надигащия се елф, като отнова го залепи за пода, а ноктите му се в пиха в капака на тавана. Той се напраба и провря през дупката.
После се огледа, в него от височина поне 5 стъпки се взираше джудже с мръсна престилка и още по мръсна кърпа с която бършеше... каква изненада, не чиста чаша. До него имаше бар, а от другата страна рафт с бутилки.
- Здрасти, - рече Шакти и се до измъкна навън. После кимна на джуджето. - Пусни няколко хубави бутилки долу на момчетата, Зигмунд има рожден ден и черпи. Отвори една и за себе си. Ако питат за мен, кажи им че ще се върна скоро. Трябва да свърша някои важни неща първо.
После помисли малко и добави:
- Ако имаш и някаква зеленина тук, прати я на гоблина с моите комплименти. Той е тя, нали знаеш - намигна Шакти на джуджето.
Джуджето премигна, премигнаха и останалите 20 джуджета в заведението.
- Зигмунд, - повтори Шакти настойчиво. - Долу.
...Ефекта беше като коте което се е намъкнало в колибката на ротвайлер пазач, излочило му е попарата и го е удрало по муцуната. В момента „ротвайлера“ все още се чуди дали сънува и дали това въобще е възможно да се случи, но съвсем скро ще се осъзнае и...
След което демонстративно се изтупа и тръгна към изхода на страноприемницата или кръчмата, не бе много сигурен, но звукът от изваждането на бойни топори бе доста красноречив.
айде тръгвам за работа, ще закъснея
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 26, 2007 2:27 pm

Сикар сви рамене, явно щеше да трябва да търси книга някаква си. Прекрасно засега, значи щеше да има нужда от помощта на Грегор, Шакти и Естел и занапред, особено-Естел.
Някак си вярваше на фокусниците повече, когато ставаше въпрос за издирване на книги, имаха повече практика. Затова се зае с това, което умееше, а именно координацията на действията им. Надяваше се да е по-добър, отколкото Грегор с меча, понеже мързелът на Куладра при упражненията с оръжие беше пословичен в няколко столици.
-Грегор, погрижи се за Артур. За пръв път вижда битка, струва ми се, знаеш от опит какво е боен шок. Аз отивам да потърся Естел и останалите!
След което намести меча на кръста си и се изплъзна през вратата в мрака.Предвид, че чуваше гласът на Естел, вероятно щеше да я намери лесно, или тя просто крещеше на някого по-надалеч. Надяваше се да не е последното, за днес толкова емоции му стигаха. От друга страна, подозираше, че някой горе е решил да се гаври с нервите му, така че беше готов и за проблеми!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт юни 26, 2007 3:04 pm

А някой от горе наблюдаваше през прозореца отдалечаващия се Сикар. Тази вечер тъмните фигури бяха в изобилие, защото и тази бе такава и несъзнателно чешеше зад ушите планиския лъв легнал в краката му на горния етаж в дома на Камелот.

Зелени парцалки. Всички деца бяха се начичили с такива. Ако се върнем малко назад щяхме да видим как Шакти бе изфучал с мръсна газ от „Златна Жила“ последван почти венага от 10-тина пияни до козирката джуджета и техните бойни топори. Останалите посетители на заведението в момента се разправяха с грипичка неканени гости в мазето на горепосочената кръчма. Макар Брил да бе шарен град, расовите предрасъдаци трудно се премахваха напълно и се завръщаха с пълна сила след 2-рата дузина чаши Бидълфъргово специално. Гущера направи три четри рязки завой в малки улички, прескочи две огради, пропълза през една дупка изкочи в поредната уличка убеден че се е изплъзнал на преследвачите и... ами налетя на децата. Ако по тях нямаше толкова ножове и не се намираше точно в този пропаднал и покварен квартал на града той щеше да се зарадва, само дето по тях наистина имаше много добре заострени парчета метал, и квартала бе най-лошия в цял Брил. Шакти въздъхна, днес не му бе ден.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юни 29, 2007 11:53 am

Eстел не отговори, „предложението“ на младежа я бе шашнало и тя усещаше как огъня пълзи по гърдите й и съвсем скоро ще достигне лицето й. Там обаче щеше да се вижада как поруменява. Изпитваше смътното съмнение, че това само ще нахъса още малкия гамен. Той се приближи й и прошепна нещо в ухото. Бариерите, които си бе издигнала срещу напиращото изчервяване бяха отнесени, като куцо пиле домат или 30 метрово цунами сламено бунгало на брега. Лицето й се пробрази :oops: .
Бандата се разсмя подела пресекливия хилеж на водача си. На Роши не й харасваше на къде отиват нещата и трескаво мислеше как да върне Естел на земята. За самата Естел не бе сигурно дали мисли.


Сикар разбра колко е лошо да се мотаеш по уличките в крайните квартали. Бе му се сторило, че чува гласа на Естел, но в крайна сметка щом свърна в тясна тъмна уличка едва не се блъсна в Малчо Чируса. Той бе получил този прякор защото, като малък бе друбно и хърбаво дете. Сега обаче бе добре сложен мъж с близо два метра гръдна обиколка, внушителна физика, глава овенчана с цифт навити рога, могъщи мусколи и бухалка на рамо. Всъщност повечето хора, след като се свестяваха, казваха че било талпа. Малчо Чируса понастоящем си изкарваше прехраната, като вземаше „безлихвени безсрочни заеми“ от разните заблудени души по късните доби. Една такава душа в лицето на Сикар в момента премигваше срещу грамадния гигант заел почти цялата ширина на пряката.

[sblock="За Роши и историята"]Малчо Чироса бе с благ характер, все търсеше начин да изкара някакви медници, колкото да свърже двата края. Преди месец го бяха уволнили от пристана заради задигнато парче месо. Самото месо се бе въргаляло цял ден в прахта и когато той най-сетне се престраши да го измъкне от зъбите на двете мастии който го лигавеха имаше нестастието да е забалязан от ефенди Хафлър. В момента заблуждаваше благоверната си, че се е хванал за охрана в една страноприемница и затова отсъства по нощите.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пон юли 02, 2007 5:11 pm

Естел се притесни. Не беше свикнала да я свалят хлапета. Изчерви се при наглите думи, които й каза на ухото. Но скоро моментната изненада премина и тя се взе в ръце. Хм, какво си мислеше този хлапак да я сваля!

После го отблъсна с двете си ръце и с ядосан глас му подвикна:

"Хей, можеш само да си мечтаеш, грубиянин такъв. За какъв се мислиш? Та ти си просто едно мърляво хлапе! Я се отдръпни и не си търси белята" После се обърна към Роши "Хайде да си тръгваме миличка. Тези тук няма да ни закачат повече, нали?" Последното беше съпроводено със заплашителен поглед към стъписания хлапак, който я гледаше притеснено, зачервен от срам и унижение.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юли 04, 2007 10:47 am

Да Уурик бе зачервен, но някога някъде в някаква друга вселена някой би казал, че той е опериран от срам. Той се прокашля и махна с двете си ръчища. Групичктата бабаити набързо заобиколиха Естел и Роши.
- „Приятелите на моите чевета са и мой приятел“ - май измънка накакъв неумел цитат русолявия бабаит и се ухили на смешката си. Приятелчетата му побързаха да се засмеята и те, а Уурик направи един малко притеснителен жест съ рака под кръста и продължи - аде сега, за да не заиграе шебека изкачайте от медниците, а ако имаш късмет може и да ти покажа кав дечко съм... няколко пъти.
Бандата отново се захили, този път без да й подсказват, че е нужно.


Шакти обмисляше положението си. Това бяха деца, обикновенни човешки и джуджешки деца. Само дето имаха ножове и неприятни физиономии. Да, днес не му бе ден.

- Шъ дадете ли медниците си на един неоправдан и извергнат от живота труженик на обществото! - изоботи огромния гигант с талпата в ръцена насрещу Сикар, а малката частичка „ли“ някакси не прозвуча убедително и изречението загуби смисъла си на въпрос.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср юли 04, 2007 1:51 pm

"Погрижи се за Артур! Пфу, че какво даму правя?"

Определено Грегор не бе в свои води. Накрая реши да пробва по най-тъпия начин:
- Абе, Артуре, ти мъж ли си или жена че от малкоп кръв да се побъркваш и плашиш, бе?

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет юли 05, 2007 10:32 am

Работата започваше да загрубява. Нахалния хлапак май имаше предимство в момента. Естел можеше за секунди да ги разпръсне, но все пак бяха деца и не искаше да пострадат. Но ситуацията започваше да я притеснява. Дали нямаше момчето, което се криеше на покрива да им помогне ако нещата станеха напечени? Реши да рискува. Бръкна в джоба си и извади последния медник. Не трябваше да показва притеснението си, затова уверено каза към Уурик:

"Хахаха, за медници ли става въпрос? Това е последния ми - усмихна се криво - но заповядай, почерпете се за наше здраве" И метна медника към Уурик, който с учудваща ловкост го хвана във въздуха. "А сега, ще бъдете ли така добри да ни пуснете да си ходим?"
Последна промяна от Alia на пет юли 06, 2007 3:48 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » пет юли 06, 2007 1:02 pm

Роши не бе много съгласна с тактиката на Естел щото го знаеше Уурик що за стока е и бе твърде вероятно липсата или недостатъчното количество на медниците да доведат до по-болезнени последици вместо да ги остави да си тръгнат по живо по здраво.
Но тъй и тъй Естел бе почнала, момиченцето реши да помогне. Изправи се с болезнено изражение, защото главатаря хич не бе си поплювал с ритника и това бе дало доста осезаемо отражение върху малкото й телце. Бръкна в торбичката си, където Църко се бунтуваше, препускайки от единия край до другия и обратно. Усетил, спасителната й шепичка, той се вкопчи в дланта й. Тя го измъкна внимателно и го сложи на рамото си, където малките му нокътчета се впиха в плата на блузката й.
После тя хвана с две пръстчета торбичката откъм дъното й, обърна я и енергично я изтръска. Естествено от там не падна нищо, освен явните последствия на страха на мишока, който бе свършил туй онуй в торбичката й. После Роши хвана джобчетата на продраното си панталонче и ги обърна с хастара навън, оставяйки ги да стърчат. И накрая се оплези на Уурик, за да покаже (уж), че няма нищо скрито под езика си...Само дето не бе много ясно дали гамена ще го приеме по тоя начин, тъй като Роши определено не можа да скрие подигравателните пламъчета в очичките си.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юли 06, 2007 1:47 pm

Уурик замахна, а ръката му свита в юмрук наподобяваше масивен боен чук. Роши вече си представяше как се прощава със зъбите си и примижа болезнено и инстинктивно.

Тогава обаче се случиха две неща:
Първо върху бабаита се стовари тяло, което малко по-късно щеше да бъде идентифицирано като хвърления от покрива Крис.
Второ Шакти дотича до дях и се блъсна в Естел.
Всъщност случи се и трето нещо, на на фона на предишните пристигането на другата улична банда направо бледнееше.
Последна промяна от Vilorp на пон юли 09, 2007 10:12 am, променено общо 2 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пет юли 06, 2007 3:25 pm

Естел се възхити на смелостта на момиченцето. Когато Уурик посегна, тя инстиктивно обгърна момиченцето, за да го защити от удара. Но така и не се наложи, защото нечие тяло тежко падна върху хлапака. Но нямаше време да го разгледа, защото в гърба й се заби Гущера. И беше видимо изплашен. Имаше защо - зад гърба му идваше още една банда. Е сега вече ще стане меле. Бързо каза на Шакти "Обърни се с гръб към мен", а към Роши - " Скрий се между нас и при първа възможност бягай и намери Сикар и другите. Викни ги на помощ". Тук явно без бой нямаше да се мине.
Но имаше и друга възможност... трябваше да опита за последно с хитрост да се измъкнат. Обърна се към момчето, което изглеждаше главатар на новата групичка "Добре, че дойдохте. Тези тук тъкмо бяха решили да ни бият. Представяте ли си, да посягат на една дама и на малко детенце? Грубияни! Освен това нещо споменаха, че били най-силната банда в околията? Аз не им вярвам, а вие как мислите?"

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср юли 11, 2007 3:36 pm

Роши изведнъж живна. Ухили се победоносно на Уурик и изкрещя към идващата банда:
- Сириииил, а пък Уурик ме ритнааааа! - после извърна главица към стоящия наблизо шаштисан главатар и му се озъби неумело.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юли 14, 2007 9:51 pm

Сикар огледа талпата и оцени по достойнство мускулите на нещото, което я мъкнеше. Оцени също и целостта на главата си, както и вероятността Естел и Роши да са си създали проблеми в нищния град-клонеше към сигурност. С разцепена глава обаче, трудно можеше да им помогне.
-Разбира се!-кимна той, изваждайки и развързвайки кесията си.-Дай шепи, да ти ги изсипя!
Когато изсипа всичките 6 медника (сребърникът държеше отделно в дрехите си като защита срещу крадци-наскоро беше оценил по достойнство уменията на един такъв), се досети за една от любимите стратагеми на учителя Лу, която той самият смяташе за малко подличка. От друга страна, можеше да направи услуга на обществото.
-Между другото, ако видиш оттук да минава един младеж (следва описание на Лу)-поискай му и на него, мосля, че носи повечко, макар че видът му не го издава. Наскоро го мярнах да се мотае в квартала!
След това се обърна и се насочи натам, където смяташе за най-вероятно да ги намери. Враговете му можеха да се избиват взаимно, ако зависеше от него!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юли 20, 2007 12:49 pm

Дрейк и Морион върваха с енергоспестяващата крачка на стражници. От сравнително скоро бяха наабота в Брил, а първата заплата от по 230 медника тежеше в кесиите им. Всъщност от медниците беше останало едва половината защото милата им хазйка госпожа Плимдж ги бе сгащила на задното стълбище. Освен това трябваше да почерпят и колегите, а разбирасе и да заредян зимника (малка мърлява ниша в стената на стаята им.) В крайна сметка им оставаше по почти цял сребърник да избутат до следваща заплата. Работата беше лесна, в Брил уважаваха стражата и спираха да те налагат с изкъртен крак от маса почти веднага щом смогнеш да си покажеш значката. А настоящата вечер се очертаваше спкойна. До тук един семеен скандал и една котка качена на дърво. Първия проблем се реши лесно с няколко благи ругатни, а втория щеше да ги поозори, ако на Морион не му бе хрумнала прекрасна идея. В общи линии скоро щеше да се съмне, което означаваше край на дежурството им.
- Можеше да ме изчакаш да завър „веригите“ след като не ме остави да заслепа Писанко - мрънкаше Дрейк, докато двамата вървяха по уличката.
- Ама имам точен мерник, а? - подхилна се Морион - Мачката тъй и неразбра какво я е ударило.
- Писанко - натърти другия страж - определено разбра, че го цапардоса нещо тежко и кораво.
- Е, то оставаше да не разбере нали направо го обрулих от она клон - на мъжът с ятаганите, които чесно казано бяха леко нитипично оръжие за страж явно това му бе забавно.
- Мисис Хамърхенд ми се видя разстроене, когато хукна да догони Писанко - вметна другия стражник на чиито пояс се поклащаше меч по начина, по който се полюшва паче перо в лапите на гОлем или докерска кука в ръцете на магьосник. Май бе по-вероятно второто.
- Ами като кледах следите от нокти по калдаръма дето остави таз мачка щом се поокопити от падането бая ще има да я гони...
- Извинете господа - прекъсна им сладката раздумка някакъв тип с вид на изпаднал благородник - казвам се Сикар и бех желал да ви попитам дали случайно не сте срещали млада дама с... хъм... огнен нрав или едно малко босоного хлапе...
Двамата стражници се спогледаха. Огненонрави моми имаше, както бяха чули, без да си издават взаимно и че са проверили от първа ръка, в „Соарето“ на „Речната алея“, ама защо му трябваше и босоного хлапе... Тъкмо преди да стигнат до очевидното заключение, че на тоя нещо му е мътно се чуха приглушените викове.

- ...адаш човек от мойта група!?
- От кога тая а..на отрепка е от твойте а..ни дебили!? И някой да разкара тоя бъдещ труп от гърба ми!
- крещеше някой с боботещ глас от близката пресечка.
- Защо не се избиете помежду си, а ние да си вървим? - подпита женски глас по интоноцията, на който можеше да се разбере, че хитрее или поне той си мисли че хитреее.
- Нямам нищо против - новия глас бе леко съскащ
- Ей вие, я се върщайте тука преди да...

Гасовете заглъхнаха във всеобща глъчка, а ошмуления благородник кимна леко с глава в знак за благодарност към стражниците и хукна към... ами към безрадиците може би.

В къщата на Камелот или на наследниците му Артур избухна в плач и се хвъли върху Грегор, който вече подгизваше леко.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет юли 20, 2007 4:43 pm

Грегор завъртя очи и се помоли пламенно на Орим да го избави! Къде се дяна онуй момиче Естел - жените по ги биваше в такива неща.
- Хайде, хайде... сигурно се чувства по-добре там, където е сега...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт юли 24, 2007 6:53 pm

Шакти тъкмо беше успял да се отскубне от джуджетата след пресечения спринт из брилските дворове и задни улички, когато изникна в гръб на групичка хлапета. Подрастващите се бяха раположили зад естествени прикрития като ъгли на сгради, счупени огради и купчини боклук около Т-образно пресичане на улици; на бледата нощна светлина проблясваха трийсетина ножа с различни размери и форми. Интересното беше, че хлапетата дебнеха друга група хлапета, която пък на свои ред тъкмо застрашително обграждаше две самотни фигурки. Шакти едновременно разпозна и подуши Естел и Роши, а сетивата му съобщаваха за присъствието на поне още неколцина души в тъмнината наоколо. Докато да реши какво да направи, най-близкото хлапе се почеса по крака, а после рязко се обърна, забелязало тъмната сянка до себе си.

Хлапето отвори уста.

Шакти се втурна покрай външната обсада, а под краката му се разхвърчаха парченца конска тор. Засилката му беше умерена, но Естел бе имала късмета да застане точно до прясно лайно без да го настъпи. Това попречи малко на гладкото му спиране, макар и да не успя да го събори.

- Вечерта е доста оживена, а? - подхвърли той към момичето, когато успя да заеме позиция зад гърба и. - Докато съмне, сигурно ще познаваме всички страда6ти от безсъние в този град.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юли 26, 2007 10:43 am

Сикар тичаше, ли тичаше, но въпреки повишаващата се глъчка, което му показваше, че е хванал правилната посока, не успяваше да стигне. Само се молеше на Салфейс (наум, за да не си хаб и дъха), все пак да стигне, преди да са убили някого от останалите. Явно беше, че няма да стигна навреме.
От друга страна, да се стигне до бой има поне една единствена, положителна черта. Тези, които се бият срещу тези, които нападат твоята група, са ти съюзници, с останалите е ясно какво да правиш. Според майстор Лу, това не изкупваше недостатъците на силовото решаване на конфликтите, но човек трябва да умее да намира позитивното навсякъде, казваше старият боец.


На поне 4-5 преки си от Естел и Роши и определено не ги чуваш, освен че не знаеш на къде са тръгнали.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пон авг 13, 2007 12:05 am

Ей ма и мен
Вечерта наистина беше по-лека от обикновено тъй като напоследък беше доста натоварено. Дрейк беше облякъл лилавата си ленена роба и гордо беше сложил значката на брилската стража до сърцето си. Жезъла който носеше в дясната си ръка не изглеждаше внушително, но не му и трябваше много тъй като той владееше магията добре и не би оставил противника му да се приближи близко до него. Пляс това до него беше и най-добрия му приятел, Морион, който с удивителна лекота боравеше с двата ятагана който сега бяха в ножниците си. "Въпреки ятаганите си слаб, Морион", помисли си Дрейк. " Нямаш си никакъв хабер от магия и това е твоята слабост." Той тъкмо обсъждаше с приятеля си случая с Писанко, когато някакъв човек му зададе въпрос който накара и него и Морион да се озадачат. След това тримата чуха някаква шумотевица наблизо и новодошлият се затича към мястото от където се беше чула глъчката. Дрейк веднага го тръгна след него като даде знак на Морион да го последва.
След няколко пресречки пред Дрейк се разкри странна гледка. Една наистина странна гледка. Три банди се бяха събрали и спореха. Едните бяха около дозина пияни джуджета. Втората банда беше малко шарена - жена, босоного дете каквото мъжът с рапирата търсеше и един оплискан с кръв гущероид. Това го накара да се замисли дали те са банда всъщност. Но за третата групичка бе сигурен. Наскоро бе чувал за тези хлапета. Това което наистина привлече вниманието му бяха две тела стоящи едно върху друго на земята. Това отдолу осилено се опитваше да се измъкне и ломотеше нещо. За разлика от него другото тяло не даваше признаци на живот.
Дрейк се обърна към Морион:
- Ще имаме нужда от подкрепление ... май ....
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнение от Straight_Out_Of_Line » вт авг 14, 2007 11:15 am

Морион не отвърна. Местеше поглед от банда на банда и обмисляше възможните варианти. Идеята да тръгнат да търсят подкрепление при толкова напечена обстановка, оставяйки бандите да се избият взаимно не му се струваше добра. Започна да потупва с левия си крак по земята, признак, че е леко изнервен. Този тик се появяваше когато се набутваше доброволно в леговището на лъва. Облиза устни и приглади косата си назад, сякаш се готвеше да излезе на театрална сцена. Сложи ръце на дръжките на ятаганите и се запъти към събралата се сган като си подсвирваше.
-Каква приятна вечер за патрулиране-каза с повишен глас.- Дано никой не развали приятната разходка на един страж.
Изображение
Doll-Dagga Buzz-Buzz Zigitty-Zag

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср авг 15, 2007 7:26 pm

- Казах ти, че так ще стане - подхвърли Шакти на Естел с ъгълчето на устата си, когато от тъмнината започнаха да изникват още фигури и да се оглеждат стъписано. - Градът е пълен с неспокойни души, които търсят изцеление.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » съб авг 18, 2007 10:03 pm

"Хм, надали сега е момента да мислиш, дали са неспокойни души и дали имат нужда от изцеление", обърна се Естел към гущера. "Трябва да се измъкнем оттук. Сега ни е шанса, това е стражата". При тези думи, тя се обърна към стража и с висок и убедителен тон, каза "Господин страж, вечерта наистина е прекрасна. Няма проблеми, ние просто си говорехме тук и тъкмо се разотивахме, нали така момчета?" И се обърна наляво и надясно към двете групички. После хвана Роши за ръчичка и тръгна към стража. И се надяваше да е била достатъчно убедителна. Ако двете банди имаха поне малко разум щяха да я послушат и кротко да се разотидат. Надали искаха проблеми със стражата.

Използвам убеждаване -имам убеждаване на 6 + метнах 15 с 3 зара
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.

Потребителски аватар
Straight_Out_Of_Line
Работник
Мнения: 121
Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
Местоположение: София

Мнение от Straight_Out_Of_Line » съб авг 18, 2007 11:44 pm

Морион благодари мислено на съдбата за неочакваната помощ.
"Трябва да започна да мисля преди да действам" укори се той."Даже и на мен ще ми дойдат в повече тия оръфляци."
Времето сякаш спря. През ума му минаваха неприятни картини, в които или различни части от тялото му липсваха, или лежеше в локва кръв на земята. Единствената външна проява на чувствата, които го терзаеха вътрешно, беше капка пот, която се стече по бузата му.
-Чухте дамата. Хайде да не си създаваме взаимно проблеми и кой откъдето.
Беше запазил гласа си спокоен и уверен. Слава богу, който и да е от тях.


Аз помагам на Естел в убеждаването (Убеждаване (6) + 10)
Изображение
Doll-Dagga Buzz-Buzz Zigitty-Zag

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » нед сеп 02, 2007 5:53 pm

Добреее, явно поне една от групичките не беше враждебно настроена. Докато жената и Морион се опитваха успокоят другите, Дрейк се опитваше да наизусти по-важните образи от бандите и да разбере дали за някой не е обявена награда. Ако откриеше 'главатарите' щеше да се опита само техните лица да запомни.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт сеп 11, 2007 11:17 am

Шакти изгледа внимателно стражниците, после търпеливо изчака някаква промяна в ситуацията и хвърли бегъл поглед към тъмните улички. Изкуши се за миг да попита дали стражниците са забелязали, че общото съотношение бандити къмто стражници е поне шестнайсет към едно, но после реши да мълчи - не беше добре да привлича излишно внимание в този си вид.

Заключена