За една торба зоб - част две - Зрънцата на съдбата

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

За една торба зоб - част две - Зрънцата на съдбата

Мнение от Vilorp » пет фев 06, 2009 11:27 am

Нощта бе необичайно студена за сезона, въздуха бе влажен, а оскъдните звезди се открояваха много по-ярко на небосвода. Червеникавата светлина от луната на пъвородната покриваше парка, като смъртен покров и заигравайки се със сенките ги правеше да изглеждат като петна засъхнала кръв. Неприятно тъмни и сякаш дебнещи те петна засъхнала кръв. Малката групичка дишаше тежко, дъхът излизаше със хриптене и под формата на пара от усти и муцуни. Бяха се прикрили в сенките на Голямата Абла - огромно буково дърво което някак бе оцеляло при изграждането на града около него. Естел подсмръкна и обърса потта от лицето си, която бе започнала да изстива и бе неприятно хладна. Шакти се отпусна назад в опит да седне, но опашката му му подсказа че съвсем наскоро е имал перипети с нея. Грегор успя да пресече изключително бързо писъка му като стисна муцуната на гущероида в ръцете си, оставяйки крайче език стърчащо навън. Очите на влечугоподобното се напълниха със сълзи, а двамата стражници се заоглеждаха трескаво дали някой не бе чул краткотрайния писък. Това оглеждане им позволи да отбележат липсата на Роши, което насади доста притеснения в душата на Естел, но опита й да я повика бе потиснат от дружно шушкане. Сега бе момента всеки да си каже за какво бе дошъл в града и... да преосмисли събитията до момента за да разбере какви следи за случилото се е пропуснал да отбележи.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет фев 06, 2009 11:44 am

- О, Богове! - прошепна Грегор. - Нима всяка малка задачка, от която се надявам да изкарам някой и друг медник трябва да се оказва по-сложна от нормалното?!

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб фев 07, 2009 2:02 am

- Какво стана? - прошепна Шакти на Грегор, докато се опитваше да не зъзне в леките си летни дрехи. - Ти изникна направо от нищото. Да не би това да е някакво ново занимание за аристократи?

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед фев 08, 2009 12:28 am

- В момента, поне на теория съм арестант...

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » нед фев 08, 2009 9:42 pm

Възползвайки се от предимството на ръстта си и закрилата, която предлагаше тъмната нощ, Роши реши, че е крайно време да си плюе на петите далеч от неприятностите. За днес й се бяха събрали доста и всичко заради Макс и Мориц! Ако не бяха те, изобщо нямаше да трябва да се опитва да ги спасява, нито пък да води тия непознати при Камелот, за да види как го убиват и за капак на всичко Уурик и бандата му... вече беше прекалено! Освен, че беше прекалено, ами на всичкото отгоре Роши нямаше нищо общо...Пълна несправедливост! И не стига, че беше несправедливо, на нея вече безкрайно й се спеше.

Предусетила удобния момент, когато наближиха патакламата край Полицейското, докато траеше объркването на стражниците и почудата на групичката от метателните способности на скандиращите, тя се шмугна, леко приведена между тях и притича до брлизкия ъгъл, чиято сянка й послужи за прикритие. След като свърнаха към парка, тя с малки подскоци, прескачайки от ъгъл на ъгъл се отдалечи от там, надявайки се да не срещне други препятствия по пътя за "къщата си".
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон фев 09, 2009 12:48 pm

Днес не й беше ден или по скоро нощ, защото сутринта се натъпка до насита със сладкиши. Може би всичко хубаво трябваше да върви с нещо лошо... усети как очите й се пълнят със сълзи а когато ги затвори пред погледа й се появи образа на миловидния сутринта Гющьо, кйото сега изглеждаше зловещ с изпръсканата с кръв муцуна и жълти очи с вертикални зеници впили се в нея.
Изпищя когато в с8ъщия момент се блъсна в нещо и пъргаво отстъпи назад. Тревогата обаче бе фалшива защоно насреща на малкото момиченце не беше ужасяващия гущер прегризвач на гърла и убиец, а един познат гинант с притеснено изражение и огромна бухалка на рамо.
- Ъъъ, здрасти... - сломоти той и проследявайки погледа й бързо скри талпата зад гърба си, макар тя да остана да се подава половин метър над рогатата му глава - На къде си се запътила по тази късна доба по тез мрачни улици малко момиченце?*


- Технически смяната ни изтече. Нали друже? - стража с двата ятагана все още дишаше тежко, но кимна на колегата си. Ревът на тълпата отново прозвуча някъде наблизо и двамата като по команда смъкнаха значките си и ги натикаха по гънките на дрехите си преди да духнат в мрака на парка в посока различна то тази от, която идваха крясъците. Шакти, чиято муцуна все още беше стисната от ръката на Грегор каточели забеляза нещо в мрака в посоката в която се отправиха стражниците, но щом усети, че Грегор проследява погледа му се престори, че се опитва да си прибере езикавсе ощестърчащ мужду зъбите му. Междувременно Естел осъзна две неща, първото - че Сикар го няма с тях и второто, че е адски изморена.

[sblock="За Шакти"]Единия страж каточели изпусна нещо малко в страни от алеята в тревата[/sblock]
[sblock="За Грегор"]Гущера май мерна някой да се крие в сениките ти се стори, но не си сигурен[/sblock]
[sblock="За Естел"]Гущера и Грегор се споглеждат твърде съзаклятнически.[/sblock]

*Сикар се бе срещал с него малко по-рано вечерта и във въпросният пост е казано какво знае Роши за него.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон фев 09, 2009 2:03 pm

Грегор пусна муцуната на Шакти и подхвърли:
- Добре, вече не съм арестант. И сега? Викам да намерим тихо местенце, където да решим, какво да правим.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон фев 09, 2009 5:49 pm

Шакти закима енергично на предложението на Грегор. Макар все повече части от тялото му да се обаждаха с болезнени сигнали, неочакваното оттегляне на двамата стражи изведнъж беше обърнало ситуацията в нова перспектива. Нямаше да му се налага да обяснява чия е кръвта по тялото му и как се е оказала там, защо очите му са толкова жълти, а зъбите толкова големи. Поне не и тази нощ, както изглеждаше.
Шакти намести раницата на гърба си и се насочи към посоката в която бяха изчезнали стражите, за да провери какво все пак беше видял.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт фев 10, 2009 12:48 am

Естел всигна рамене в почуда и видимо раздразнена от умората, която чувстваше почти болезнено с тялото си, въздъхна тежко:

- Какво им стана пък на тия, та така забягнаха? И къде изчезна Сикар? Това да нямаш вяра на мъжете вече, в един момент ти свалят звезди, в следващия при някакъв проблем и си духват под опашката. - после погледа й се съсредоточи на Грегор и гущера и погледите, които си размениха й се сториха подозрителни - А вие какво си шушукате там? Да не знаете нещо повече, което не ми казвате?

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср фев 11, 2009 9:56 am

Роши, изстреля един тон обяснения като автоматична къртечница, докато стигне до отговора на въпроса на сержанта:
- Ъъъъ, ми днеска както чаках Макс и Мориц в къщата.. и после видях, че ги е хванал един гущер, който им искаше парите и после дойде един друг дето ни черпи сладки при леля Чери и след туй още едни дойдоха и аз ги заведох при Камелот и гущера го уби, после им се измъкнах ама не съвсем щото те дойдоха тъкмо като щях да избягам от "Кралете на Зул", всъщност той Сирил щеше да ме спаси де, ама те избягаха и после онези ги залови ваш'та стража и.... аз реших да си ходя...
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 11, 2009 10:21 am

Гиганта с талпата се отказа още в началото да следи какво казва момиченцето защото думите се изливаха като жито от фуния през устничките й. Все пак споменаването на стражата го притисни видимо и той се заоглежда енергично да не би въпросната да се навърта наоколо. Това позволи на един заблуден отблясък от факла да освети лицето му и Роши да разбере, че е объркала човека. За добро или за лошо.

* http://axiom16.com/forums/viewtopic.php ... &start=279 поста с описанието на Малчо, който стой пред роши в момента много притеснен

А нейде из парка един гущер с подут и пулсиращ език се наведе и зарови в тревата като почти веднага откри малка кесийка завързана с ленен канап. Бързия преглед на съдържанието й установи присъствието на миниатюрен бронзов щит който спокойно би се скрил в дланта му. На щита бе издълбан надпис, който гласеше „Брилиум Елансофик Дурмеос” и определено не беше на език познат на гущера макар да бе изписан с човешки руни. На гърба на щита имаше нещо подобно на щипка. Освен това вътре се съдържаха и някаква скромна сума монети* както и някакъв медальон с капаче на кожена верижка. Докато Шакти се чудеше какво да прави Грегор явно усети, че гущера е намерил нещо, а Естел почуства хлад във врата си който я накара да настръхне, чувството й беше познато, но точно в това изморено и сънено състояние не можеше да се сети от къде. Въпреки това и тя забеляза, че гушера крие нещо в шепите си.
[sblock="*Който пръв има време да преброй монетите:"]35 медника и 1 сребърник
[/sblock]
Последна промяна от Vilorp на ср фев 11, 2009 2:04 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср фев 11, 2009 11:38 am

Не особено въодушевено, Шакти прегледа набързо предметите, които бе намерил. Днес явно бе денят, в който всички изпускаха неща от поясите си, а после нещата тичаха при Шакти за да бъдат намерени. Първо кесията на Грегор, а сега и тези вещи, които единият страж бе изпуснал. Пари, минатюрно щитче (може би човекът бе купил играчка за сина си?) и медальон - собственикът явно беше сантиментален. Шакти се опита да отвори медальона, за да види какво има вътре.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 11, 2009 2:03 pm

Проклетията не щеше да се товаря или поне не лесно. Медальонат вероятно беше сребърен, макар да имаше непривично синкав цвят. Шакти се загледа в шарките изписани по бялото капаче, а неговото творческо око ги определи като много изящни, те приличаха на малки начупени линийки със заострен връх от единия край, който се преследваха по периферията на малката елипса. В средата на капачето бе изписана доста украсена граничеща с кич руната за Дух или Въздух, но с някакъв елемент на Земя или Защита. След още малко по подробно вглеждане гущера забеляза че кривите линиики всъщност водеха към едно малко палче на самият ръб на бижуто което бе доста добре прикрито. Нищо чудно това да бе затварящия механизъм, майсторите джуджета все измисляха някакви такива засукани заключвалки.

Естел усещаше магията, която всякаш се готвеше всеки момент да се стовари отгоре им. Заоглежда се трескаво в мрака наоколо, но освен борещия се с нещо гущер и Грегор който душеше върха на току що измъкнатия от ухото му пръст в сумрака не виждаше никой друг наоколо. Усещаше обаче, че дебнещото ги заклинание не е някакъв елементарен фокус а нещо създадено за да наранява. Студена пот текна по гърба й.

[sblock="За Естел"]Имаш чувството, че опасността идва от към гущера, но не си сигурна дали и магията идва от него или от същата посока. Кой би могъл да вярва на тези покварени убийци?[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср фев 11, 2009 2:12 pm

Естел беше просто скапана след изминалия ден пълен с емоции и нерви. И затова й отне малко време да се сети на какво може се дължи този внезапен хлад, който усещаше с цялото си същество. Но в този момент видя как гущера скришом разглеждаше нещо в лапите си. А цялата й интуиция й крещеше с всичка сила, че опасността идваше тъкмо откъм гущера. Затова Естел извика:

- ГУЩЕР, СПРИ ВЕДНАГА КАКВОТО И ДА ПРАВИШ! - затича се към него и виждайки медальона, с един удар го изби от ръцете му. Медальона падна в тревата отстрани.

- Какво беше това? Твое ли е? Ти ли се опита да направиш магия? Знаеш ли какво можеше да се случи!
Все още не беше сигурна дали опасността е отминала...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср фев 11, 2009 3:02 pm

Шакти изсъска, отстъпи назад и зае бойна поза в очакване на ново нападение.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 11, 2009 3:10 pm

Ритника който бе нанесла Естел в лапите на гущера бе разтегнал до пръсване плавателната ципа на дясната му ръка и сега той почти не усещаше болката в пулсиращия си прехапан език, да ни говорим за тъпата почти ненатрапваща се такава в опашката му. Сега всичките му сетива крещяха, че ако си размърда пръстите ципата ще се съдере. Нещо в гърлото му загъргори зловещо дори за самия него.

Естел междувременно можеше да усети, че магията скрита в малкото бижу се е успокойла, но все още е нащрек срещу евентуални посегателства над обиталищито й. Младата вещица усещаше със изострените си сетива пулсирането й вътре в малкото медальонче изпаднало на три четири метра в страни от алеята в рехавата трева.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср фев 11, 2009 4:36 pm

Роши опита да прикрие смущението си, когато разпозна недодяланите черти на Малчо, после добави, опитвайки да поддържа темпото, с което бе започнала:
- Ох, ама ти не си той.. мислех, че си един друг.. ама не си.. ей тъй се обърках без да искам, извинявай.. Аз и без това мисля да си ходя вече.. - Роши къде демонстративно, къде наистина се прозя широко в подкрепа на думите си. - Спи ми се. - заключи категорично тя.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср фев 11, 2009 7:23 pm

Естел усети как магията леко се разнесе и опасността отмина.

Обърна се към гущера, който държеше наранената си ръка и я гледаше лошо. За секунда изпита вина и съжаление, но това наистина беше само секунда. Не можеше да изпитва съжаление към гущер! Та дори и цивилизован такъв, те пак си оставаха животни. Все пак снижи гласа си и каза доста по-спокойно:

- Нещо в този медальон за малко да ни нарани сериозно. Има силна магия... Знаеш ли нещо за него? Твой ли е?

Междувремено тя се приближи и предпазливо вдигна медальона, без да го отваря. Съсредоточи се максимално и се опита да разбере какво точно държи в ръцете си и каква магия беше вложена в него. Макар, че руните по медальона говореха красноречиво.

ИИ: При максимална концентрация, ползвам Разпознаване на магически предмети.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 11, 2009 9:28 pm

Шакти бе разочарован от днешния ден и сподоли мислено с боговете, че ги смята за тенденциозналисти целящи да му съсипят живота. Боговете само свиха рамене и продължеха да мятат зарчето, но това стана някъде далеч и извън знанието на гущеройда. За сметка на това кесииката НЕ падна на кракът му и той видя в това добра поличба за бъдещите няколко часа.
Не такъв късме имаше обече Грегор защото над главата му се образува малко дъждовно облаче което започна да присветква и да бучи.
Междувременно естел беше сигурна че над медальончето е наложено прилично силно но просто заклинание капан, кото чувстваше че има силите да го развали. Обаче и идея си нямаше как ще го отвори после. Също така отново почувства хлад зад гърба си но не в чак толкова голяма степен, което можеше да се дължи и просто на повей на вятъра или на готвещия се за скок към гърба и гущер. Бе останала с гръб към един звяр, звяр надянал овча кожа. Дали щеше да успее да запози спокойствие на духа?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср фев 11, 2009 11:05 pm

Alia написа: - Нещо в този медальон за малко да ни нарани сериозно. Има силна магия... Знаеш ли нещо за него? Твой ли е?
- Един от стражите го изпусна - отвърна Шакти когато се увери, че момичето няма намерение да го напада. - Просто исках да видя какво има вътре. Беше в една кесия с тези неща.
Той показа на Алия находката и хвърли поглед към Грегор.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет фев 12, 2009 10:35 am

След като Малчо не понечи да я спре, детското гласче на Роши изчурулика едно "Чао!", след което момиченцето се стрелна покрай гиганта, подминавайки го.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет фев 12, 2009 11:06 am

- Вярвам ти... - гущера си е гущер, но по всичко личеше, че този тук говори истината. - Странна джаджа, явно е важна щом някой е вложил толкова усилия, за да я защити с толкова силна магия. Ще се опитам да я разваля, за да можем спокойно да го отворим... Само ще ви помоля и двамата да се дръпнете назад, просто за всеки случай.

Когато двамата се изнесоха на няколко метра в страни, Естел приклекна на земята, все още държейки в дланта си медальона. Постави другата си ръка отгоре и започна да се концентрира, мърморейки познатите думи...

ИИ: Опитвам разваляне на магия, с максимална концентрация.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет фев 12, 2009 11:59 am

Естел усети как потоците на магията се завихрят около нея и по скоро с подсъзнанието видя как пипалата на нейната магия се забиват в капачето на медальона. От там изкочиха други други и двете магии се вплетоха в битка помежду си.
Междувременно Грегор извади бисквита от джоба си и всякаш напълно сляп за надвисналия над главата му облък започна да рони трохички пред себе си, като с това предизвика долитането на два Снирпа - малки пойни птички украсени в жълто и черно, който са активни след залез слънце.

С усмивка на уста, че се е измъкнала от още една неприятност Роши изприпка към бърлогата си с лека крачка въпреки насъбралата се умора през деня. И както беше унесена в прекрасните си мисли за парчето възглавница и панталонки на оранжеви цветя едва не се блъсна в две тъмни фигури заели мрачната глуха уличка в която се помещаваше Вила Роширила известна още като сандъка на Роши. Момичето Чевръсто отскочи назад в сенките и май остана незабелязана.

Естел усещаше че побеждава, но защитното заклинание не са даваше толкова лесно. По лицето й изби пот, а после нещо изпука и ноздрите й се напълниха с натрапчив аромат на пърлено. Тя се обрна и с ужас видя двете димящи купчинки пепел зад гърба си.

- Шеше ми ка`аш нешу - рече фъфлещия глас на дребничкия, а от към грамадната камара се чу боботене сторило са на Роши като срутване на стара сграда. Продължително срутване.
- Сицки го търсат профлетниха, а и тия 50 сикли ще ми дойдат добре - Последва ново срутване от страна на огромния.
- Добле де кажи на де го товедоха „краткоживите ушави” и ти давам обещаното - точно токава сянката на масивния събеседник реши да приседне, за жалост върху сандъка на Роши. Новото срутване което се чу обаче беше от разпарчетосването на стабилния допреди миг подслон на сирачето. Хихикане. Ръмжене подобно на падащи каменин прочи от покрив. Роши видя как огромната сянка се изправи и зразрита съкровищата й, а накра взе нещо от остатъците разкаса го и се избърса с него. Още хихикане от страна на дребничкия и девет сенки се изнесоха от уличката. роши обаче не чу какво каза големия защото бе оглушала за целия свят, а очите и бяха толкова отворени, че сигурно щяха да изпаднат.


- Ъъъ, добре ли сте? - попита Естел притеснено и подбетна едната купчинка пепел с ботуша си. Тя от своя страна се разрила и бе бързо отнесена от вятъра.
...
Приклекналите Шакти и Грегор само повдигнаха опушени лица от мястото където допреди малко имаше две чудни птички, към това на Естел.
- Не се отваря - коментира тя и отново помъчи да отвори капачето - а съм сигурна че махнах заклинанието.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет фев 12, 2009 12:10 pm

- Може би не трябва да го отваряме, - неуверено се обади Шакти. - Все пак, не е наше, на стражника е. Трябва да го върнем.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет фев 12, 2009 1:09 pm

Изведнъж изумлението на момиченцето се изпари, а на негово място в очите й се появиха огромни сълзи. Роши бе едновременно - разочарована, отчаяна, смазана и какво ли още не. По бузите на момиченцето вече се изливаха солени порои, които тя бършеше с юмручета. Беше се разсополивила и от носа и се стичаха също две вадички, които тя току смъркаше или облизваше с език. Цялото това разтрисано от сподавени хлипания телце бавно се предвижваше към останките от "дома" си. Не можеше да повярва как всичко, което имаше се разруши за секунди. Погледна раздраното парче плат на земята... и забелязвайки оранжевите цветя по него, ревна още по-безутешно. Тя седна върху изпотрошените дъски и подпря гръбче на стената... Бе вече безкрайно изтощена физически и сломена духом от последните събития. Очичките й все още произвеждаха сълзи в големи количества, но хлипанията й започваха да утихват. Докато в един момент Роши просто клюмна главица и заспа върху "развалините".
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет фев 13, 2009 4:34 pm

- Милейди, мислех че само алхимиците взривяват и изпепеляват разни неща. Явно и магьосниците имате тази наклонност. А колкото до това дали трябва да го отваряме. Мен ми е все тая. В момента ми е по-интересно, дали можем да изкараме някой-друг медник от тази джаджа... Ако трябва да съм откровен, иска ми се да се върнем до онази къща и да разберем, кой ще прибара всички онези интересни книги. Но предполагам, че няма да е безопасно...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб фев 14, 2009 11:46 am

Шакти погледна Грегор ужасен.
- Да откраднем книгите на мъртвеца?! Мислех, че благородниците не правят такива неща! - После отпусна ръце и въздъхна. - Съгласен съм да се върнем в къщата, стига онзи тип и копоите му да са си отишли. Но не искам да взимаме нищо повече оттам!

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб фев 14, 2009 11:56 am

- Шакти, Шакти... Благородника никога не краде... той просто взема данък. - Грегор се засмя на плоската шега и после продължи. - Не знам защо, но не вярвам да има кой да ги наследи. Значи, градската управа ще ги конфискува! Представи си, колко пропиляно знание ще е това. Естел, хайде подкрепи ме! Мислех, че маговете умирате за нови знания!

Грегор се усмихна. Да, благордниците не трябваше да крадът... Само че кражбата от град, който на практика не е родният му град не означава нищо. Казано иначе, благородникът може да си го пише, като чисто венна плячка. Да, точно така...

Лека по-лека младежа с кичурите убеди и себе си, че няма лошо да свие книгите на стареца.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » съб фев 14, 2009 8:19 pm

-Честно казано, все ми е тая... всичко така се обърка тези дни, че не знам какво точно искам и какво да правим въобще. Трябва да измислим и къде да спим и как да не се забъркаме отново в беди. Но нека се върнем в къщата най-вече защото леко се безпокоя какво стана с момиченцето. Беше много стресирано преди да тръгнем, дано само да не са му навредили с нещо. Странно е за мен, защото отдавна не ми е пукало въобще за някой, но това хлапе... някак ме разчувства.

А това - Естел посочи медальона - ще го взема с мен, интуицията ми казва, че този предмет има важност. И когато можем да му отделим време, ще се опитам да го отворя. Хайде сега да тръгваме. А ти - посочи към гущера - постарай се да не ни забъркваш повече в беди...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб фев 14, 2009 9:08 pm

"Аз ли?!", изумено си помисли Шакти и намести раницата си. Но на глас само умолително подхвърли:
- Моля ви, не взимайте нищо от къщата! Та аз познавах този човек лично, той ми е почти приятел!
Идеята да остави на безмилостно ограбване къщата на човек, който винаги се бе държал много приятелски с него, се стори на Шакти ужасяваща и до известна степен - обидна. Особено като се имаше предвид колко малко хора не се отдръпваха със свъсени вежди щом го виждаха край себе си. После се сети, че сам беше прибрал няколко стъкленици с нещо, което се надяваше да са магически отвари и няколко мига се измъчваше от чувство за вина към мъртвия книжар, част от чиято посуда беше задигнал, а друга част - разрушил. Ситуацията, в която се случи това обаче беше критична и Шакти не се заблуждаваше, че би направил нещо друго, ако Камелот беше жив и присъстваше в същата онази стая. Дали Камелот би признал крайната нужда на такова дело и би простил за посегателството и разрушенията? Шакти не можеше да отговори със сигурност, но много му се искаше да вярва, че е така, още повече, че възнамеряваше да направи още нещо в тази насока докато дробовете му все още вдишваха брилския въздух.
- Да вървим към къщата тогава, - подхвърли той на двата си спътници. - Ще се погрижим тялото на стареца да получи необходимата почит, а може и Сикар да ни търси там. Освен това, имам да ви казвам нещо много, много важно.

(очаквам разказвачът да ни придвижи нататък, ако никой не възнамерява да прави нещо повече)

Заключена