А уж беше само за по бира.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет дек 31, 2010 1:38 pm

- Зарежи ги тия Лилипути Билбо, Дий не е толкова тъп да наема джуджета - изпуфтя друг здравеняк толкова едър като другия. Този който бяха нарикли Билбо изръмжа в лицето на Безкирка след което се обърна към другия:
- Ти да мълчиш Фродо, от как затри оня пръстен Сардер ни мисли за идиоти, Ай де и ти Албус, да влезем вътре и да видим какво трябва да свършим, че до полунощ остават две камбани време.
Биячите ги подминаха като влязоха в страноприемницата, а магът който тъкмо си завръзваше връските на ботуша заподскача след тях.

[sblock="За някой с 6 или повече бдителност и/или наблюдателност на 5"]
От джоба на мага изпода листче:
[sblock="За някой с 10 или повече интелект (дето може да чете)"]
Ела в полунощ на кейовете пред кораба „Гордостта на Дувал” и ми донеси главите им. Тогава ще ти платя.

Сардер.
[/sblock]


[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет дек 31, 2010 2:02 pm

Oт джоба на човека, когото нарекоха Албус се изплъзна малко, смачкано листче и с грациозността на падащо есенно листо се приземи в кишавата локва на пътя. Микаел чевръсто го вдигна от земята, преди някой от отминаващите вече бабаити да се е усетил. Взира се в хартийката няколко секунди, докато разбере какво държи, след което я подаде на Сульо с въпросително изражение на лицето. Гномът я пое с готовност, групата затаи дъх в очакване... но след като изпод тъмните дебри на качулката не излезе нито звук Безкирка въздъхна раздразнено и измъкна листчето от ръцете на Сульо.
- Ела в полунощ на гейовете, пардон, мастилото се е размазало, кейовете, пред кораба "Гордостта на Дувал", не се хили, Микаел, и ми донеси главите им. Тогава ще ти платя. Подписано някой си Сардер.
Безкирка погледна въпросително спътниците си.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет дек 31, 2010 2:07 pm

- Не съм фен на гейовете ... - Измрънка Сульо след което добави:
- Абе наще ли глави трябва да носят бе?! - Опули се той. - Не ми плащат достатъчно за това!
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет дек 31, 2010 3:34 pm

От сраноприемницата се чу вик:
- Никога няма да ви кажа че наех група джуджета!
- Ей! - обади се неопределено Микаел.
- Какво ония лилипути ли !? - донесе се нов крясък от вътре.
- Еееей! - отново прозвуча обидено човекът в групата.
- Да ги разпорим момци! - прозвуча нов леко писклив гласец.
- Ти да мълчиш Дъмбълдорович ли к`ъв си! Нали трябваше да ги разпознаеш!
- Стига сте се дърляли, че ще избягат!
- Никога няма да ги хванете, те са по бързи от от вятъра, по силни отмечкозавър, по страшни от земен дракон... - заизброява глас приличаш на Дийновия.
- Стига бе, нали ги видяхме то вън!
- Ааа... о, ми тогава няма кв`во да ви лъжа - гласът звучеше посърнало.
- Да ги спипаме! - прозвуча войнствен многогласен възглас, заглушавана само от засилващата се виелица.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет дек 31, 2010 3:39 pm

- Кво зяпате бе?! Да бягаме! - Изкряка гоблинът чакайки приятелите му да се раздвижат.
Изображение

Потребителски аватар
iliusa
Калфа
Мнения: 45
Регистриран на: съб авг 18, 2007 4:59 pm
Местоположение: Кубрат

Мнение от iliusa » пет дек 31, 2010 3:53 pm

Хоумс слуша околните звуци умислено изведнъж чува думите на гоблина и побягва панически през глава.
Завива в първата видяна улица след това пак и пак и... се спъва, като става да се изтупа от снега се оглежда и вижда че е загубил другарите си...

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет дек 31, 2010 4:07 pm

Хоумс профуча край Сульо и той реши ... да почака другите с желязна непоколебимост.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Re: А уж беше само за по бира.

Мнение от Vilorp » пет дек 31, 2010 4:16 pm

Паниката на Лечителя най сетне зарази и останалите и те превключиха от простреляна охлювска на трета дилижанска с шест коня. Сиреч останаха само облаци киша с тяхната форма на мястото където бяха до преди миг. Цялата тайфа зави в първата видяна пряка след това пак и пак и... се спъват в загубилия се Хоумс.
- Много си бърз за джудже - похвали го Шамюел и подаде на задъхания току що пристигаш гоблин меха си с вода. - Някой знае ли къде сме?

Част трета: С мирис на умряла риба

Миризмата на риба, сал и мъртви водорасли ги удари като парен чук (джуджетата знаят какво е това, останалите все едно са ги цапнали с наковалня по главата). Бяха попаднали на пристанището.
Тази част от града е второто по значимост място за търговците, след пазарния площад. Денем се разтоварват огромни количества стока. Нощем, обаче, е тихо и плашещо място, където бродят подозрителни типове. Луната на Хармонар вече е преминала половината от пътя си по небето, а посестримите й се гушат далеч зад нея в различни фази. Докерите приличат на огромни космати мечки с куки от чиято пас бълват облаци пора и с високо спиртно съдържание. На пристана в момента има цели 7 кораба.

Първия е малка шхуна с фигура на жена риба под носа.
До него е пристанала яхта с големи но момента прибрани платна.
Третия е гребна бойна галера с много навъсени постови.
Четвъртия е някаква плоскодънна баржа миришеща на конюшна.
Петия кораб е истинско чудовище, цял галеон с 5 мачти и поне четири палуби ако не броим това на кърмата където са поне още две. На насът му някакви келеши са се гушнали и крещят „Аз съм кралят на света, Аз съм краля на света!”
Почти в края на пристана има голяма товарна галера с някакви коронки около името.
Накрая превързана с дебели въжета и нещо подобно на статуята под носа на първия кораб, но доста по добре направена и с тризъбец в ръката.

[sblock="За който може да чете 10+ ИН какво пише по носовете им"]
„Морска сирена”
„Хвърковата птичка”
„Северна звезда”
„Рохански знаменосец”
„Титаникс” - с-то май е добавено после
„Кралица Фос”
„Гордостта на Дувал”
[/sblock]

[sblock="Бележки"]
по 230 опит на герой за „битаката” с Фродо и компания.
и 6 ВЩ за Хоумс щото го прегазиха когато го намериха.
[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет дек 31, 2010 4:59 pm

Флодур посочи товарната галера:
-Фос не беше ли една от фамилиите, които не харесват Аргор особено много? Като гледам се мислят за кралски особи.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб яну 01, 2011 1:53 pm

Микаел се прозя:
- Мда бе, особено, като от над 15 века само джуджетата си имат крале, всеки вече си слага коронки на знаците. Аз викам, че мое да е онуй, дето вони на обор. Нали са уж превозвачи?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб яну 01, 2011 8:29 pm

- Eпа да хвърляме монета? - Реши да предложи Гоблинът решение на разногласието. - Ези - Корабът на Флодур, Тура - на Микаел?
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб яну 01, 2011 9:15 pm

Флодур вдигна рамене.
-Еми дайте монета да мятам де - каза и вдигна очакващо ръка.
Микаел каза възмутено:
-Ми мятай, какво чакаш? Пари ли нямаш?
-Да даде някой друг, да не кажете че мамя...
-Пф... да бе, а принцесата те чака в замъка. На дръж - Микаел подхвърля една монета в шепата на дребосъка. - Като имам пари винаги давам милостиня.
Флодур взе медника от ръката на Микаел и го погледна. После каза няколко думи под носа си и го метна. Очуди се, когато монетата падна върху отворената му длан на ръб. Беше доста студена. Наклони леко ръката си така, че монетата да падне на тура и да я обърне върху другата си ръка на ези. Не се получи. Помогна си с палец. Когато успя да докара желания резултат се ухили и, преди някой да е успял да му каже колко очевидна е била измамата, каза:
-Ето, ези се падна. Та, ще тръгвамели?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб яну 01, 2011 9:18 pm

– Ама че чукундурското мятане на мотена ... – Изхили се Сульо. – Мчи да тръгваме по-добре преди някой друг бабайт да ни види тук и да реши, че и на него му трябва да ни взима главите ...
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » нед яну 02, 2011 12:20 pm

- Чччкхаккайте бре, момци... - изпръхтя Безкирка, чак сега догонваща групата. - Накъде сте се засилили?
Флодур й обясни накратко ситуацията. Безкирка поклати глава.
- Корабът на Фос. Щеше да е добра идея, ако нямахме такава явна следа. Ето това там, - тя посочи "Гордостта на Дувал" (който наистина изглеждаше много горд с... тризъбеца си), - никой от нас не иска да ходи там, но вероятно точно там трябва да отидем.
-Абе що гордостта на Дувал, да не пропускам нещо? - попита объркано Флодур. Май беше прекалил с бирата.
- То и да греши дамата, поне тоя изглежда по богат, може и да гепим нещо, да не сме на нулата, - подаде гоблинът с надежда.
- Защото там има някой, който иска да ни убие! - Безкирка вече губеше търпение. - Не ви ли е поне мъъъничко интересно да разберете кой?
- Какво да разберем? - Сульо, както в повечето случаи, когато говореха повече от двама души и използваха повече от двусрични думи, вече започваше да изгубва нишката на разговора.
- Сульо, ако имах тежка халба, щях да те ударя с нея, - въздъхна Безкирка отчаяно. В очите на Флодур обаче проблясна пламъчето на просветлението.
- Има резон в думите ти... - каза библиотекаря. - Баси, не мога да мисля от няколко кани, омеквам. Айде да тръгваме тогава - каза и се опита да си каже на ум азбуката на Древния Език отзад напред.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед яну 02, 2011 1:33 pm

Групичката смели приключенци, накой от които зъзнеха поради неподходящи за сезона облекла се насочиха към последния кей в дувалското пристанище под акомпанимента на един русоляв бард с рехави мустачки тананикаш си: „Упс ай дидант аген, ай дидант аген”, като задни вокали му припяваха три моми загърнати в само в кожени пелерини: „ламьо ламьо зверо мАкедонски, ако трЕба и за тебе, кеее се трепамеее...”.
Още когато стигат до Кралица Фос от страничната уличка излиза звънар и започва да крещи с цяло гърло и да бие звънеца си: Полунощ, полунощ! Всичко е спокойно спете добри хора!. Междувременно то Гордостта на Дувал слизат трима добре облечени господа с мечове препасани през кръста и походка на професионални войници. Сиреч подпряли са се един за друг клатят се в битка с гравитацията и миришат на каца с ром. След тях се движи хърбав младеж с копринена роба и златисти инкрустации, както и яка от вермини*. Младежа нервно потропва с крак и гледа ръчния си слънчев часовник, явно някой закъснява за срещата. Докато вие се прикривате зад няколко сандъци с надпис: SAW Mars Export и „Бърт и Силен в ръката” - първокласни боздугани. Професионалистите подвикват към младежа:
- Аре бе Сардер, нема те чакаме цела вечер, така става като доверяваш нещата на хобити.
- Те не са хобити, а от Хобит селото е в нашите земи.
- Щом са от Хобит значи са хобити, а и са ми казвали че дори жените им имат космати крака.
- Добре вървете да се напиете като свине, аз ще почакам още малко. Няма начин да се издънят три пъти под ред статистически е невъзможно.


*Вермините са малки черно-бели животинки роднини на лемингите. Кожите им са изключително високо ценени, осоменно от самите вермини. Себичните гадинки са готови на всичко за да не се разделят с нея.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед яну 02, 2011 2:00 pm

Войниците или пък телохранителите се отправят със смесица то клатушкане и поклащане към кръчмата Издънения тупан право насреща им от която се разнасят жизнерадостни песни, псувни и звуци от строшени мебели. Минатав покрай сандъците без дори да забележат седемте джуджета скришом заговорничещи сами до тях и след като изчакват излитането на някакъв бродяга то заведението смело се хвърлят вътре.
Докато Сардер е съвсем сам от към входа на пристана, около 700 разтега, се задава малка групичка бабаити.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 02, 2011 2:07 pm

- Хей! Тоя беше шефа на онея бабаити. Имам идея! - Каза гоблинът, при което в него се вренчиха няколко съмнителни (сред тях и уплашени) лица.
-Ти? Сериозно? - попита тихо библиотекаря. - Сериозно!?
- Нека чуем, - каза Безкирка, която, когато убеди групата да тръгнат към кораба нямаше особено ясна идея какво да прави после.
- Че кога не съм сериозен? Имам перфектен план! Аз ще отида да направя една постановка, бях много известен по градовете със моите постановки, на младежа, докато вие очистите, или там им направите ... нещо ... на тримцата войници. Навити ли сте?
Безкирка повдигна вежда.
- Да им направим... нещо?
Флодур вдигна рамене. Припомняше си някои основни магии с надеждата ония просто да се спънат и да се пребият сами.
- Вие си решавате, какво ще им превите, важното е да не могат да ни продават главите, след като свършите с тях. - пак потръпна гоблина при мисълта за продаване на глави.
- Те не знаят, че искат нашите глави. Може би е по-дбре да не ги закачаме?
-Раздвижиха се - подметна Флодур. - Може би просто да отидем и да го ударим по главата с нещо тежко и да го завлечен с нас?
- Забравете какво казах! - Шъшна има гоблина. - Още някви бабаите се приближават, няма да имаме време за постановка. Явно ще минаваме на план Б.
- Имаме план б? - Повдигна вежди Безкирка.
- Не.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » нед яну 02, 2011 2:12 pm

"Ох, по дяволите" изруга Безкирка наум, преметна се с пръхтене и грухтене през съндъците и подръпна младежа за робата.
- Ей, синко, колко ти е цъсъ?
Последна промяна от Mordekai на нед яну 02, 2011 5:52 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 02, 2011 2:25 pm

Мадежа се огледа, нямаши нокого, после сведе поглед надолу и още на долу и вида джуджето.
- ъъър...
- За цъсът питах. - подсказа ми сината.
- ааа мии такова - млъдежът се зъвъртя с гръб към нея и вдигна слънчевия си ръчен часовник така че луната светлина да пада на показалеца...
Междувременно гоблинът бръкна в сандъка с продукцията на Бърти и силен в ръката, прескочи съндъка и в движение запрати една сутрешна зезда към младежа. Косите на Безкирка се люшнаха, когато боздуганът профуча над главата й и се удари с глухо ТУП в темето на момчето. То от своя страна реагира по единствения адекватен начин. Строполи се като талпа на дървения пристан.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед яну 02, 2011 2:30 pm

Флодур се затича към към сардината и го хвана за едната ръка:
-Хващайте по крайник да го носим някъде, че тия - кимна към групичката бабаити - не ми изглеждат дружелюбни.
- Бааа - рече похвално Мекаел - мислех си че първия фраг ще е мой... или на противниците.
Сульо и Микаел го хванаха за двата крака, а Безкирка за другата ръка и четиримата го помъгнаха към противоположния край на кея - далеч от прииждащите бабаити, право в една малка тясна уличка където стрехите на покривите почти се допираха една у друга, беше зарината в сняг и... жълт сняг.

Системно: по 100 опит на човек от водещия.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 02, 2011 2:38 pm

Младежът почва да се посвестява и опитва да фокусира. Микаел го подхвана за главата и му опря студено желязо в гърлото - доста еднозначна заплаха.
Сульо реши, че това е перфектна жертва за ... преджобване! За негово щастие успя да набута по робата си, осъзнавайки, че после ще трябва да раздели съкровището си с другарите си, един амулет с лунен сърп, една сребърна монета, сребърно кюлче и документи за самоличност.

[sblock="Системно"]
Амулета дава +1 красота.[/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » нед яну 02, 2011 2:57 pm

- Качулатко, дай хартийките на мен - Безкирка сръга гоблина в ребрата. Сульо й подаде документите, мърморейки си сърдито под качулката. - Спипали сме Сардар дьо Фос Младши, собственик на нямазначениеколко акции от ЕнтърФос ин-кро-проррр-ейшън - запъна се джуджето. - Е, господин Сардин все пак се оказа важна клечка?
Последна промяна от Mordekai на нед яну 02, 2011 3:10 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед яну 02, 2011 3:10 pm

Флодур се обърна към гоблина:
-Я дай верижката да я разгледам.
Гоблина му я подаде и джуджето я огледа. Не беше съвсем сигурен какво значи, но я подаде на Микаел.
-Сложи я. Май е символ на позиция, не съм особено сигурен. Да се надяваме, че няма да ти прережат гърлото заради нея.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 02, 2011 3:36 pm

Младежът погледа към опрения в гърлото му кинжал с умолителен поглед, като се опитваше да преглътне една струйка кръв се спуска по шията му.
Флодур бутна леко Микаел:
-Отпусни малко ножа да може да диша, ако викне го заколи.
Микаел отпусна малко ножа, а младежа с благодарство си пое дъх и после изкрещя: ПОМОЩ!!!
- Клъцни го, заколи го! - запищя гоблинът - ще ни издаде!
Чу се топуркане в далечината. Микаеел фрасна Фосчето по главата. Сардар млъкна и килна глава.
- Момчета, хванете сардината и го скрийте, Сульо направи се, че искаш да ме обезчестиш, аз ще се опитам да пищя като сардината. - Предложи Безкирка.
- КАКВО?! - Облещи се Сульо.
- ДЕЙСТВАЙ!
Бабаитите се появиха и се втренчиха в тях:
- Ляааах! Тека някакви джуджета мърсуват! - изкоментира Фродо.
- Дали да не се включим - предложи Билобо показвайки глава из зад завоя.
- Мамка ме на тоя пишката му е зелена! Да бягаме преди да сме лепнали нещо...
След няколко секунда пауза се обади Безкирка:
- Не че ми е неприятно на вече си тръгнаха ... и стой по-далечко от мен близките няколко дни.
- Твоя беше идеята не моя ... - Измърмори Сульо и се присъединиха към останалите.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед яну 02, 2011 4:15 pm

Хоумс попревръзва малко младежа, но не изглежда много обнадежден.
- Ударът по глават не е бил фотален, но четерите мушвания в шията не са се отразили никак здравословно. ако го селжим нейде да почива до ден два ще дойде в съзнание.
В този момент Безкирка и Сульо влязоха:
-Не би трябвало да ни безспокоят - каза Безкирка, като избягваше да гледа гоблина.
Флодур се приближи до Сардината и започна да размахва ръце и да говори разни странни работи. След десетина секунди Флодур свърши със заклинанието, а младежа потръпна. Раната на главата му изглеждаше малко по-добре. Флодур повтори процеса.
-Е, сега поне няма опасност да умре - каза Хоумс.
-А, има, има - каза Флодур. - Нищо не се знае - ухили се гадно.

Системно: Флодур остава на 0 мана, Хоумс натрупва 2 ТУ, а Сардината е на 1 ТЖ

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед яну 02, 2011 4:15 pm

Между складовете и кръчмите на дувалското пристанище се мъдрят тесни и мръсни улички. Светлината от пристанищните фенери не достига до тях и сенките там са по-черни от нощното небе. Оказвайки първа помощ в една такава уличка, чувате тихо шумолене и се обръщате към вътрешността й. В тъмнината, сякаш в самия въздух виси една блестяща усмивка.
- Добра нощ, драги пътници – изговаря тя. – Може ли да поговорим за момент?
След тези думи притежателят на гласа бавно излиза напред, но без да се доближава особено. Облечен е в черни, прилепнали дрехи, а очите му са скрити под широкопола черна шапка.
- Наричат ме Казил. Принц в гилдията на Черния Пръстен, ако трябва да съм точен. Бихте ли ми пояснили, от къде се сдобихте с това – той посочва медальона с лунен сърп на гърдите на Микаел.
– Не, спестете ми лъжите си, моля ви. Знам, че сте го взели от малкия син на Фос - поглежда към млъдежа в краката ви. - Но знаете ли какво е това? Не? Така си и мислех – Казил въздъхва и продължава, без да ви остави шанс да продумате. – Това е знака на гилдията ни. Носенето му от някой извън нея се наказва със смърт. Не, не, не… не ми казвайте, че не сте знаели. Дори само факта, че го притежавате ви е осъдил. Но аз съм склонен да направим сделка…
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед яну 02, 2011 4:20 pm

Флодур претегли ситуацията. Не изглеждаше добре. Не му се искаше да се бие пак... е, не че досега се беше бил, но по принцип предпочиташе да избегне подобни конфронтации, затова каза:
-Сделка звучи... добре. Нещо по-конретно?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 02, 2011 4:34 pm

– Премахнете и големия син на Фос и ми донесете пръстена на левия му безименен пръст. Освен, че ще ви предпазя от преследване, аз и ще ви платя. Да речем… сто медника на човек. Естествено, плащам при доставката.
- Сребърник на всеки, няма да ни преследват, тея изроди не ни убиват ... Не звучи зле ... - Подаде гоблинът.
-"Премахнете..." Не съм особено сигурен, че идеята ми харесва - заговори Флодур. - А и по един сребърник за толкова опасна задача? Не съм сигурен. - Каза замислено Флодур.
- Вие данеби в момента да се занимавате с безопасни неща? - надникна Казил зад ъгъла към пристана.
Казил кимна и сякаш от стените се отлепиха две сенки които подхванаха младия Фост и го помъкнаха на някъде.
- Моите хора ще се погрижат за младежа - имаше нещо странно в думата погрижат както я изказа принцът.
Флодур преглътна. Нямаше особен избор:
-Е, май нямаме особен избор. От къде да започнем?
- Какво ще кажете да пийнем по нещо? Знам една хубава и тиха кръчма наблизо. Аз ще ви обясня, как стоят нещата в града, ще ви кажа нещичко за тоя и оня, а вие ще ме почерпите една бира…
- Може да отворите онази врата и да излезете през нея и никога повече няма да чуете за мен. - посочи им вратата на един зимник мъжът и се усмихна... мило.


[sblock="Системно"] 50 ТО за Безкирка за изключително находчивата идея от Вилорп.[/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон яну 03, 2011 5:03 pm

- Аз смятам да откажа, благодаря за предложението, но имаме по важна задача и смятам да се заема с нея - с тези думи Микаел отвори почти полегнелите врати на зимника до основат на сградата и прекрачи през тях към съдбата си. Чу се едно неприятно дълго „Уааа”.
Няколко дъха по-късно викът все още се чуваше макар и доста отслабнало, а Казил се протегна и затвори вратите водещи към черната бездна с думите:
- Уважавам хората, които искренно вярват в свободния избор. Извинете, някой друг? - вдигна тоново едното крило на портата принцът на крадците, но сякаш групата бе решила единодушно да се насочат към някоя топла и спкойна кръчма където да почерпят клаля с бира, а той да им рзакрие някой неща за града.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон яну 03, 2011 10:57 pm

Част четвърта: Малко работа между другото

Засядате в малката уютна гостилница Трите прасенца, а ароматът носещ се от кухнята напълно оправадава името ѝ. В камината бумни огън, капаците на прозорчите са оплътнени добре и е приятно топличко спрямо мразовитите виелици отвън. Младо симпатично момиче с луничаво лице и леко ципнато носле донася по една глинена халба с тъмно пиво което е леко горчиво но все пак може да се сравнява с Копнидолдълбокско черно. Поглезжда ви дали ще поръчате още нещо, но Казил я отпраща с една малка медунка* и я шляпва по дупето докато се отдалечава. Момето явно е свикнало с това защото му се усмихва и размахва пръст игриво.
- Та кажете сега с какво да ви помогна?
- Ъммм Вие да ни помогнете? Ние трябваше да ви помага нали - трябваше очистваме някой, ако се не лъжа. - учуди се Сульо. Безкирка го погледна навъсено, повтори казаното от него, размърдвайки устни, след което на лицето й се появяви просветлено изражение. Понякога наистина й трябваше усилие, за да възприеме речта на гоблина.
- Е, предполагам, че ще мога да ви помогна с някаква информация, която сметнете, че ще ви улесни задачите - множественото число се промъкна някак неусетно в речта на Казил. - Наздарве!
- Амиии къде може да намерим този ... човек? И няма ли да е честно да ни предложите по-голямо заплащане отколкото другата страна. - Каза гоблинът с надежда.
- И изобщо какво знаете за нашата задача и с какво ви засяга тя? - подозрително попита сината.
- Ами голямото синче на Фос кибичи на Морско сирена, единственият кораб на фамилия Фос, който в моманта е в пристанищто. Добрата новина за вас е, че в момента няма повече от трима-четирима моряци и при това не особенно предани. А за вашта задача само подозирам милейди, но ако споделите повече, може би бих ви бил от полза, красива сина.
Безкирка леко се сконфузи, когато я нарекоха "милейди" и "красива сина", но изумлението й надделя, но Шамюел я изпревари и зададе същия въпрос който ѝ се въртеше в главата.
- А Кралица Фос? Тя също беше на пристанището... преди... по-малко от час!
- Ха! - изсмя се Казир. - Кралица Фос е собственост на другата търговска фомилия. Надяват се с това да предразположат стария Фос да вземе последната им щерка за снаха.
- А въобще кого се предполага, че трябва да очистим? - попита, не много бързо, загряващият гоблин. Казир го потупа с леко съжаление по качулката.
- Големия син на Фос. Всъщност очиствене казвате вие, аз казах, че искам пръстена му, съпътстващите събития ще са... да ги наречем щастлива случайност.
- А, него ли. - измърмори Сульо. - Ами относно заплащането?
Казил сякаш го напуши смях при поредното повтаряне на вече обсъждан въпрос, но въпреки това търпеливо отговори.
- По сто медника на калпак при свършена работа и няма да има наказателно преследване срещу вас, че носехте медальон на гилидията без право на това. Второто предполагам ще е по-ценно за вас.
- А... супер ми. Да му светим маслото на синчето тогава! - включи се в разговърът библиотекарят под ипълнения с неприязъм поглед на лечителя Хоумс.
- Нас ни наеха да спасяваме девица в беда, не да убиваме първородни синове... ще си докараме неприятности - смънка докторът.
- Анна не е девица... принципно - намигна на джуджето Казил. - Аргор пък е стар мошеник, но поне е честен мошеник, колкото и странно да звучи. Плаща данъци и дава добри пари на хората си за работата им. Също плаща годишна вноска на гилдията, а ние не го пипаме – нито него, нито хората му. Дъщеря му Анна е хубавица, макар че никой не й е поискал ръката още. Може би ги е страх от нрава на Антон Дий – той се грижи за малката повече от баща й. Човек ще рече, че ѝ е брат, а не просто кръстник. Който пожелае да ѝ бъде съпруг ще си има множество главоболия, ако ѝ противоречи – голяма фръцла е.
Казил отпи от бирата и продължи:
- Аргор беше едни прост амбулантен търговец, припечелил малко злато. Но с това злато той купи какво ли не в града. Сега почти няма независими занаятчии, но той им предложи нещо, което те нямаха – сигурност. Занимава се и с организирането на кервани към различни места. Обаче морските фамилии не се дават така лесно – отказват да му продадат корабите си, складовете, каквото и да е. Продават му стока на двойна цена, просто защото е по-богат от тях и му имат зъб. А Аргор е твърде предпазлив, за да започне война. Ако само за ден отпусне юздата на Антон… Фос и Далант ще изчезнат бързо-бързо. Впрочем, както сте я подкарали, може и наистина да изчезнат. Освен убития от вас - тук Хоумс повдигна вежди защото момчето беше стабилизирано преди намесана на групичката на Казил, но премълча - Фос има една дъщеря, която е слабохарактерно мъниче и един син, който пък е идиот, като брат си. Виж, Далант са друго нещо – имат пет сина и две дъщери, всичките семейни, без най-малкото отроче, Иванка. Тях трудно ще ги премахнете.
- По-голяма беда от това да ни преследват тея... бе тея!? - гоблинът беше започнал да жестикулира като сговорчива съседка намерила слушатели.
- Всъщност, - сината вдигна поглед - ако донесем само пръстена, сделката ще се счита ли за изпълнена?
- А ако светим маслкото ще има ли бонус към платата? - попита барзо с надежда Сульо.
Безкирка ритна Сульо под масата и съжали, че не си носи чадър (ужасът на гоблина към чадъри се криеше в далечното му минало на цирков артист).
- И на двете отговорът е да - Казил изглеждаше доволен от посоката, която поемаше разговорът. Безкирка посегна да ритне Сульо под масата, този път по-силно. Кракът ѝ не уцели, заби се в нещо твърдо и в очите на Флодур се появиха сълзи.
- Да кажем 13%? - отвърна мъжът, като игнорира хапещото устинте си и плачещо джуде, но понеже видя погледа на гоблина или пък усети какво занчи мълчанието му добави - по 13 медника допълнително.
- Аа, да де и аз толкова ги сметнах - смънка Сульо. - Мчи ко, ако се отвори възможност го считай за труп.
- Само внимавайте, че стария Фос си има магьосник под ръка – дърт пръч, ама си разбира от занаята, - Казил вече изглеждаше сериозен. - А къде я държат Анна… това Солдо ще го знае… Солдо е големия брат, този, чийто пръстен ще ми донесете, нали разбирате… Обаче той си е на кораба – „Морската Сирена” е името му. Десетина души екипаж, не повече от един или двама професионални стражи… лесно като да вземеш бонбон от дете. Което не е чак толкова лесно, между другото…
- Все пак ще се постараем да не се стига до там - каза Флодур. - Щом само пръстена стига, значи най-добрия вариант е да не си навличаме допълнително гнева на фамиляи Фос. Не, че сега сме им любимци.
- Разбира се, разбира се - Казил пусна поредната си толкова лъчезарна усмивка, че сякаш освети стаята, но не стана ясно с кое се съгласява.

*голяма медна монета на стойност 3 и 1/8 медника - бел. ав.
Изображение

Заключена