А уж беше само за по бира.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет фев 03, 2011 11:46 am

Флодур се замисли:
-Абе тоя студ във всички случаи не е на хубаво. Ако е магически, вероятно там има нещо, което може да ни убие. Ако не е магически, вероятно там има нещо, което може да ни убие. В двата варианта има повтарящи се елементи, които не ми харесват, та викам да си ходим, ама както кажете.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет фев 03, 2011 12:39 pm

Предложението на Флодур предизвика кратко, напрегнато мълчание. Във внезапно настъпилата неловка тишина се разнесе гласът на елфаната. Нежен, детски чист и в същото време по женски сладък:

А дар за вас оставих тук повит.
Сила и успехи той ще ви дарява
Правдата дорде тоз, що го носи, защитава.


Тя наклони едва забележимо глава, изгледа Микаел изпод изящните дъги на тънките си вежди. В огромните й очи с цвят на кехлибар пробляснаха весели и в същото време опасни искри. Красивите ъгълчета на малката й уста се повдигнаха в дразнеща, съвършенна симетричност. Млечнобялото й лице постепенно порозовяваше... от гняв:
- Дори безпощадните служители на Пречистителката не са посмели да вземат за себе си снаряжението на Даг Доблестния. Защото са имали ум повече от една сврака и са осъзнавали очевидното. Дарът обвързва повече от дълга при лихваря. Всеки благороден жест трябва да бъде върнат. Покоите на героя трябва да бъдат прочистени.

Тя сложи свободната си, лява длан на хълбока. Прехвърли опората си върху едноименния крак. Стори го уж неволно, но дължината на нозете и дребното й тяло превърнаха движението в нещо друго. Преливането на тежеста от само себе си стана танцово полюшване на бедрата. Така правеха някой опитни жени при преговори с мъже, но... Те умееха да заемат позата незабелязано... за разлика от нея!
"Сигурно съм прозрачна като стъкло за Безкирка... И съм на път да я вбеся"
Амелия въздъхна и удържа порива да погледне умолително към своята спътница. Харесваше сината и желаеше да са приятелки. Искаше обаче да спаси всички от позора... и от опасността да разгневят древния герой. Отклони очи от лицето на щитоносеца и зениците й минаха по всеки от останалите:
- Истина ви казам. Смъртта е миг, честта е вечна!
Последна промяна от cherno_slance на чет фев 03, 2011 1:27 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет фев 03, 2011 1:08 pm

- /d. .r ic; hr e.brje - измърмори гномит и добави но общия език: Ич и не разбрах за какво идеше реч в тая пледоария, но жреците на всепомитащата може просто да не са чатнали как се товаря гробницата...
- Или са били твърде ниски - добави Сульо
- Или са били твърде никски за да натиснат очите на статоите пазачи - потвърди гномот. - Мен не ме бърка с това наметелце си изплащам всички мъки дотук та и с горница, но продължава леко да ме гризе любопитството...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет фев 03, 2011 1:12 pm

-Смъртта е миг и после си си мъртъв, честта е вечна когато има кой да опише, възпее или разкаже подвига - започна да философства библотекаря. - Ако измрем такъв няма да остане. Но колкото повече стоим тук толкова повече ме гложди любопитсвото... Все пак съм за тръгване, но ако вземем демократично - Сульо изгледа тъпо, мъчейки се да разбере думата - решение да продължаваме в гробницата съм с вас.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет фев 03, 2011 1:22 pm

Амелия се нацупи:
- Ама как го правят големите лелки? - тя тропна сърдито с крак - На тях все им се получава!
Въздъхна отново, а после се примири и кимна с престорено разкаяние. Дори се усмихна:
- Бях длъжна да опитам и ви убедя! Даровете на Даг ни задължават да браним правдата. Длъжни сме да видим от какво е студа.
Тя се замисли за момент върху характера на повечето си другари. Допълни с неочаквана убедителност:
- Пък и там може да има голямо съкровище. По-голямо от тукашното.
Последна промяна от cherno_slance на пет фев 04, 2011 11:50 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет фев 04, 2011 12:02 am

Флодур се почеса по носа. После каза:
-Абе майната му, давайте да ходим в другия тунел...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет фев 04, 2011 3:37 pm

Коридорът от който идва леденият въхър е дълъг поне колкото този който водеше към светилището на древната богия, а когато завива в ляво и започва да се спуска надолу ви се струва направо безкраен. Леденият въхър сякаш бавно се засилва и стъпките ви стават все по тромави. По стените се появава скреж а после и снежни навявания и точно когато сферата в ръкато на ефката изпуква отново (61 минути), коридърот свъшва.
Навилзате в голяма стая дълга поне 8 разтега и около пет широка. При първото ви стъпване върху пода, факлите поставени във патинясали бронзови халки на стените се запалват и осветяват огромна купчина злато, скъпоценни камъни и предмети, покрила средата на стаята. Богатството наистина е огромно – толкова пари могат да осигурят охолен живот на всеки от вас, до края на дните му. Купчината е висока поне до шиято на джуджетата се опра леко в ляво и дясно в стените на залата.
Това което ви поразява обаче не е златото или поне на само то ви трясва като джуджешки кроасан в главата. В дъното на помещението висящ във въздуха и обрамчен от син припукваш ореол има проход, проход към някакво широко поле покрито със сняг, под мрачно сиво небе, и губещо се в хоризонта. А през проходът виелицана нахлува навътре и кара огъня на факлите да потрепарва.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет фев 04, 2011 3:58 pm

Микаел пристъпва внимателно през вратата и се оглежда в помещението:
- Е, тука ако няма капан, да не се казвам Микаел.
Флодур отлепи поглед от свитъка, на който драскаше карта. Отвори уста, но не каза нищо. Ченето му увисна. Помещението остана все така еднакво, камара злато, дупкак п ространстовото и факли с поклащаш се огън и дибели каманни стени де, ама те савсем приличаха на пода и не обращаха вниманието на случващото се. Микаел отиде до купчината злато и взе една монета. Всъщност опита се, защото тя бе като залепена, нече не се повдигна, но бе трядно и след нея всякаш започнаха да се видгат и другите... Цялата камара потрепна едва доловимо.Микаел пусnа монетата и загледа съкровището малко по-вниамтелно. Сакровище като съкровише, беше като вяско съкровище което досега човекът бе виждал но 8000 пъти по голямо. Флодур затвори уста и си удари шамар. После заоглежда купчината без да я докосва, търсейки нещо особено интересно.
- Не пипайте нещото, което прилича на злато - изрича високо и ясно Амелия с нежното си гласче
Микаел отстъпи внимателно и с думите:
- Ок, няма да пипам.
Сръчка купчината леко с копието си. Нещо в стаята въздъхна, но дали беше някой от кгрупата не стана ясно.
- Абе, нещо има тука - Микаел пак бодна купчината. - Някой да има бомбичка?
Стаята потрапна.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет фев 04, 2011 4:12 pm

Едновременно с това стените таванът и най-притеснителното, вхадът през който бяха дошли изчезнаха. СТапиха се в гъст непрогледен мрак, а единствената светлина остан тази от сферата на елфата и другата идваща от мистичната дупка в нищото висяща на на педя над пода. Монетите и предметите се раздвижват и нещо се оформя тях. Нещо горомно нищо с ръце и крака нещо високо почит два разтега, нещо събудено и нещо ядосено то този факт. Накрая взичкото злато и предмети оформят тялото на великана и се подреждат като люспеста кожа. Е, в този му вид Флодур почти веднага рзапозна демотън пазител – създание от епоха преди, много преди. Очите му пъстри от различтине скъпоценни камъни който ги оформят проблясват зловещо и се впиват предизвикателно във вас изучаваки действията и движанията ви.
- Дори бяхме предупредени да не се поддаваме на човешката алчност - почти изруга еланата, ако можеше де. В гласа ѝ се долавяше сериозно безпокоиство от поведението на спътниците си.
-Я по-добре не пробвай с бомбички - предложи Флодур към Микаел с полувин уста стремящ се дори да не диша.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет фев 04, 2011 4:43 pm

[sblock="За флодур"]Златоед, прост демон пазител на входове. Използвал се е главно за да токлони вниманието от истинското съкровище или за да пази входове към изключително важни места. Всъщност първоначалната му мункция на пазител е започнало все повече да се пренебрегва и накрая се е използвал едва ли не само за токлоняване на вниманието. Представлява почти пряк роднина на тролавете, но за разлика от тях е покрит от люспи кото на слаба или трептяща светлина лесно биха могли да се объркат с монети, бокали, пръстини корони и други скъпоценонсти. Опашката му е друга разлика с тролите като тя е изключително силно оръжие с което той не се свени да си послужи. Няма зъби но това незначи чу няма да ив сдъвче и изплюе или погълне, въпреки че неможе да ви смели. Точна като троловете той е миролюбиво насторен дкато не бъде наранен, предизвикан или не се нарушът забраните свързани с това което е пазел, ако все пак някъде се намери такъв който е пазител.[/sblock]
- Всички покрай него от дясно - обади се Амелия - Микаел и Сульо между нас и Онова! Ако имаме късмет, може да минем през прохода... навреме
Флодур знаеше разни работи за този тип пазител, включително че да се бият с него няма да е хубаво. Прошепна:
-Няма да ни нападне докато не сгафим. Тъй като изхода зад нас е блокиран явно трябва да стигнем портала. Викам да го направим възможно най-тихо. Реда който Алиса предложи би трябвало да свърши работа.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон фев 07, 2011 5:01 pm

Прилюченците се върнаха в града неочаквано бързо. Свариха да прескочат през Саша и да й оставят нейния... любим. Предоставиха й го срещу обещанието да целуне Черния Бард. После дружно се замъкнаха при ковача Велград и там Сульо изпразни бездънната си раница.
Вилорп що таткосва: тризъбеца - 1600
1 един двуръчен и един нормален меч - 1800
Меча на Даг не съм сигурен, ама май няма кой да го носи - 4500
Фъшкия :D - 20
мечи капан - 350
кожена ризница седмица - 280
и Флодур си е поръчал поправка на бронята + свитък възкресяване за 1 златник

Ковача е впечатлен силно от Меча на Даг и обяснява, че това е оръжие за колекционери и ценители. Май дори няма намерение да го препродава. Амелия обаче заявява, че този меч не е за продан. В този момент ковача поклаща глава и отсича:
Вилорп що таткосва:
Остави 5 сребърника и ела след седмица - за амелия
- Моля ти се бе, чиче - примоли се Амелия - трябват ми за сега тия ножници
5,20 и ще ти сложа капсички цветчета - рече Велгард
- Чъъъъш момиче иела иела. Ке ти продаем тука едно шалчЕ за звездата, можеш си затъкнеш чикиите у негу. Само 20 медуники! - се порвиква от отсреща някаква старица.
- Ама на мен сега ми трябват - Амелия тропна с крак, ама съвсем деликатно. Колкото да покаже, че е разстоена - сега ми трябват
- На, виж за какви оръжия ми трябват ножници - тя му показва ножа от подземието. Разповива и другия, "дърводелската" кама
-Може и да си вземеш колан с повече дупки - предложи Флодур - кесията ти е в мен и е доста пълна. Забрави ли?
- Уау! - веждите на Велиград подскочиха при вида на оръжията й - Колко искаш за тях?
- Не се продават - отвърна момичето с абсолютна откровенност. С онзи тон, който предупреждаваше, че отказът не е просто начало на пазарлък
- Ми хубаво, остиви 7 капаро и ела след седмица с още 5, пък ако рзмислиш скалонен съм да ти дам пет жълтици за тях.
- Ама това нейната кесия ли е - рече Шамюел и размаха кожената торбичка в ръката си.
-Не се ебавай с библиотекар от висшата магическа библиотека в Северна Дълбина - сопна се джуджето на гнома - че последния който го е направил след това се е превърнал в орангутан
- Знам, знам - въздъхнат гвомът и му върна кесията - `ма ако продължаваш така се я затриеш някъ
- Едно е да я загубя, друго е някой като теб да я намери.
- Е, за това че я намерих една идея преди да я загубиш само може да те радва... - намигна ме Шамюел
Докато те се препираха, елфаната опита отново да вразуми ковача:
- Чиче, седем сребърника за две ножници? - тя искрено се възмути - колкото и да хабиш, не може да струват повече от четири ножници
- Ох милото то, седем сребърника е капарото, за да си вземаш ножниците и колана трябва после да ми дадеш още пет.
ИИ Рол за психология. Този наистина ли си вярва, че това са нормални цени?
ИИ искам помощ от останалите играчи
Вилорп що таткосва: (14 Псу, кажи колко ти е успеха)
- Чиче, ти сериозно ли продаваш на такива цени? - Амелия го погледна втренчено. За първи път чуваше за такива цени. Тоя тип нещо не беше съвсем в ред?
-Това е скъпо и за ножница за еееей такъв меч- Флодур разпери ръце, като пак не докара търсената дължина. После се вгледа в наглата физиономия на ковача
- Какви двуръчни мечове. - уточни момичето - Той ми ги иска за две ножници, пък били те и за ками със широко острие
ИИ 17+5помощ+10 от зарове - успех 2
1d6+1d6+1d6=10
Вилорп що таткосва: (Изглажа като да ви прави услуга само за са изработи ножниците на двата ножа)
- Господине - на Амелия й писна да се преструва на хлапе - искам ножници за ножовете си. Ако сте истински оръжейник, ще ми ги доставите сега. Освен това съм възмутена от вас. Очевидно си вярвате, че ми правите услуга, като ми отнемате време и пари.
- Както казах, за тия ножници ми трябва седмица за изработка, ако искате за 3 стребърника ви давам стнадартни ножници и колон веднага. А сега ако нама де съ възползвате знаете къде е вратата - с тия думи Велеград скрости ръце на гърдите си.
-Добре, поне кажи какво прави изработката на ножница за точно тия ножове толкова сложна - настоя библиотекаря.
Амелия присви огромните си, красиви очи. Беше твърде малка, за да изрази женско презрение. Тоя тип не заслужаваше... дори погледа й.

После реши да смени тактиката:
- Казахте, че това е меча на Даг и искате да го купите. Въпреки че този меч задължава своя собственик с чест и дълг?
- Права си, хлапе. Той е произведение на изкесвато в него е въплатен дълг и слава. Веднага си личи че това е мача на Даг и доста хора биха искили да го притежават дори като колекционелска стойност. Нажница за меч като него например може да се направи за 7-8 часа и не би излязла повече от 70 медника, пир условие че имаш материалите готови, а аз ги имам. Но ножница за този мач аз не се наеме да направя за по малко от месец и бих взел за това само 12 сребърника.
Ковачът млъкна след цялата тази реч. После изведнъж допълни с непреклонен глас:
- А за вашите ножници изобщо... смятам да си помисля...
- Господине, мога ли да знам с какво съм ви подразнила? - Амелия въздъхна и го погледна с искрено смирение - разберете, че не мога да вървя през цялото време с нож в ръката. Нелепо е
- Момиче, няма с каво да ме подразниш ти, доста си далече от това ниво. А на мен ми е под достойнството да правя боклуци. Каклокото до това дали можеш да вървиш или да не вървиш, мога само да съжалявам че не оценяваш по достонство това което имаш. Затова повтарям офертата си: 6 златника за двата ножа.

Междувременно Флодур реши да пробва нещо:
-Господин Велиград, виждам, че сте ценител на майсторски изработените оръжия и, като човек на изкуството, ще получите известна доза удоволетворение да нарпавите ножници за тези ножове. Затова предлагам следното - 4 сребърника сега и 4 когато ги вземем, а междувременно направи две колкото да вършат работа и ги метни в общата цена.
- Не - Амелия повтори процедурата от морския бряг и уви старателно дърводелския нож. Закрепи го на лявото си бедро. Единственият жест на търпимост към ковача беше, че се извърна странично, за да не го предизвиква с плътта си. Човешките мъже понякога бяха само на крачка от животинското...
- Не - повтори тя и нагласи другото оръжие в дясната си ръка - оценям твърде точно даровете на Съдбата. За мое съжаление не разполагам с пет сребърника, нито със седмица. Ако моите спътници ми помогнат, може да ви дам поръчка за ножниците.
- Господине, - ответът на ковача се оказа унищожителен - оценявам опита ви да намерите компримис и затова съм склон да взема 6 сега и 6 при получаването, като ще добавя и две изключително неподходящи за тях като подарък томен и с надеждате никога да не слагяте такива оръжия в тях. Освен ако не решите да ми ги продадете и да се отръвете от това бреме.

Амелия слушаше ковача, преценяше го и накрая си направи единственият правилен извод. Въздъхна и се извини. Искрено:
- Моля за прошка, майстор Велиград. Пожелах от вас да изпълните поръчката ми с вредна бързина. Поставих под съмнение вашата безкомпомисност на майстор в търсенето на съвършство.
Тя за миг се запъна. Чак си пролича какво усилие й костват следващите думи:
Проявих се като разсеян и арогантен клиент и имате право дори да ме изгоните от ковачницата си. Моля да приемете извинението ми, защото съм изпълнена с лични тревоги.
- Ааа, нямай ядове. Свикнал съм, че людете от прекрасния народ са дребнави и арогантни. Вас ви знам още от времето, когато... Тъй че нито ще те прогоня, нито ще увелича цената на изработката. Аз на едно хлапе приказката няма да си я слагам на сърцето.
- Казах разсеяна и арогантна. - те се усмихна обезоръжаващо - дребнавостта е чужда на моята и вашата раса
- Чакай, ма - Флодур изхъмка почти раздразнено - нали не искаше да продаваме меча на Даг? Кво ти стана сега?
- Осъзнах точния смисъл на думите, изречени от майстор Велиград. Иска да купи меча за колекционер и ценител. Не за препродажба. Не за да спечели повече от човешките пари. А това ме изпълва с уважение. Оръжието ще бъде в добри ръце, сигурна съм.
- Уффф - изсумтя Флодур - мисленето ти е уплетено като... абе, майната му. Щом и ти си съгласна, значи го продаваме.
Той погледна косо към извисяващия се над него ковач. Реши отново да си пробва способностите в пазарлъка:
-Значи ти продаваме меча и ти даваме 12 сребърника - 6 сега, 6 след седмица - и тогава ни даваш майсторски изработени ножници и две не-чак-толкова-майсторски-изработени, и две сега, които не стават за тия ножове. Можеш ли да изработиш днес двете ножници, които стават за ножовете и да ни ги дадеш след няколко часа, за да има все пак в какво да държим ножовете. През това време бих се радвал да остана и да наблюдавам труда ти, може би да ми кажеш това-онова за оръжия и брони. Винаги с ами били интерсно
Гигантът му кимна в знак, че е приел въпроса и ще му отговори. Преди да отвърне обаче, насочи поглед към двата ножа върху тезгяха му.
- Ами ножовете ще ми трябват поне за 4-5 часа за да взема марките и не немога да ви дам веднага такива в който ще си паснат защото ще знам за какво ще го ползвате. Оферта е да купя меча от вас за 3000 медника, и веднага да ви дам две стандартни ножници, а след седмица да дойдете за това което сте поръчали. Разбирасе, ако ми оставите ножовете предполагам ще мога да свърша работата за няколко дни вместо за цяла седмица.
Той хвана дърводелският нож с плашеща сръчност, но дори не докосна ножа с руните по черното острие. Амелия къмна с брадичка към второто оръжие:
- В нея - елфаната за миг се смути - в тази кама има шепот
- Мило момиче, нито един от двата ножа не е кама - усмихне се Велеград и остави „дърводелския” наж до дургия - Камата е с двуостро заточетно острие в повечето случай симетрично. И да! Това са скъпи и опасни играчки. За мене ще е обида да им направя ножници набързо, като някакъв припрян чирак. Казах ти колко време ще ми трябва.
- Ножовете ми трябват, за да помогна в спасяването на отвлечено момиче - отвърна Амелия - повече подробности обаче не мога да споделя с вас
-Чакай бе - осъмни се в математическите способности на гиганта Флодур - Преди каза 12 сребърника на два пъти за две ножници сега и четири другия път. Освен това 45 за меча. Сега предлагаш 30 сребърника, 2 ножници които не стават сега и две другия път.
- Аз съм виновна - въздъхна Амелия - раздразних го неоправдано
- Не си ма, хлапе - махна великодушно ковача - Само спри да ме ръчкаш. Няма да стане по-бързо
-Не можеш ли за няколко часа днес да направиш две ножници, аз ще остана и ще гледам, винаги ми е било интересно, и после ще си ги вземем ножовете и ножниците, ще ти дадем меча, ти ще ни дадеш пари, другата седмица ще дойдем и ще доплатин и ще ни дадеш качествените ножници.
Флодур вече започваше да се обърква, отчасти от гиганта, отчасти от собствените си сметки.
- Има такава опция, но първо уроците ми не са безплатни и второ трябва да ми обещаете тържествено че няма да използвате ножниците които ще ви дам.
- Тоест как така няма да ги използвам? - сега вече се обърка и Амелия - наистина е трудно да вървя през града с извадено оръжие. Има двама стражи - дебел и слаб - които вече ме нарочиха за удобна жертва.
-Ууук... - зачуди се библиотекаря - Ама за какво са ни като не ги позлваме?
- Крайната ми предложение е следното. Вие ми давате меча на Даг и двата други ножа до утре сутринта. Вашия дребен приятел остава при мен да гледа.
Аз от своя страна смъквам размерите и правя две базови ножници за двата ножа, които вие ще обещаете да не ползвате или поне не в града и оклоностоте където ме познават. Освен това ви давам 30 сребърника и две обикновени ножници веднага. След седмица идвате да вземете ножниците за ножовете с коланът за тях.
- А може ли да ми кажете нещо повече за самите оръжия, господине? - попита Амелия с напевното си гласче.
- Мога, но предпочитам да не го правя.
- Самата Съдба ми дари тези оръжия, защото приех да помогна за спасяването на невинен човек. Имам право да знам с какво разполагам.
Тя въздъхна, защото с този ковач разговора наистина вървеше трудно:
- Освен това желая ножниците да бъдат по бедрата. Така че да вадя дръжките през страничните цепки на полата си. Ще се наложи ли да взимате мерки по мен.
Гигантът я огледа критично. Може би в неговите очи нозете й бяха прекалено дълги спрямо малкото телце - нямаше как да разбере с това негово непроницаемо лице. Той я огледа отгоре до долу, а после кимно отрицателно. Пак не стана ясно дали това означава, че няма нужда... или че не желае да я докосне дори за мярка. Накрая сведе очи и процеди:
- Ще ти кажа всичко, но само за единия нож. И ще струва сребърник! - гласът му подсказа, че пазарлък няма да има. Изчака я да избере едно от оръжията и продължи:
Това е Жило не е просто дърводелски нож. Дръжката му е кеха иможе да побере около една деесте та камъка течност. Той хвана и отви малкото топче в края на дръжката, за да покаже. Течността се изкачва почито магически по адамантиевото острие. Единсвеният проблем е че след двадесетина ударът балансът почва да се измества напрад към острието. Именно за това е и оловното топче капаче. Ще го изчистя от това коете е в него сега, не берете грижа за това.
Той остави оръжието обратно на тезгяха... почти с облекчение. После бръкна в предния джоб на кожената си престилка. Извади кесия и отброи двадесет и девет сребърника от нея:
Ето ви и обещаните пари - подаде ги на Флодур - Колкото до шлифер с вашия размер отатъка има една шивачка която може да ви го скрой за 150 медника и ден два, но аз няма да чакам докато си търсите дрехи.

- Това е нож за отрова? - Амелия полуотвори малката си уста и издаде напред устничките си. В погледа й се мярнаха едновременно ужас и възхищение:
- Колко красиво... и грозно едновременно.
- Ами аз лично не бих си позволи да го ползвам за торова тъй като е твърде мерско - ковачъти зглаждаше обезпокоен колко бързо е стигнало до тази възможност елфанчето.
-Сигурен съм, че има пред вид парализираща, нищо смъртоносно - увери го Флодур. За съжаление не го вярваше.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет фев 10, 2011 12:55 pm

Глава последна: Вабанк или много Ох

В пълна бойна готовнос, екипирани и заредени до просване с... ентусиазъм след като вече знаха къде да търсят групата се отправи към покранинети на града. Имението на Фос се разполагаше сред скромните десетина акра гора. През външния „двор” водеше широка алея от подредени дребни тухлени павенца. А пътят свършваше пред дебела и висока двукрила парта, предуржена от каменна стена висока малко повече от два разтега и опесваща вътрешния двор и голямаста сграда в него. Сред дърветата в дясно от имениета се мержелееха някакви дребни бледи сгради. Антон Дии, когато минахте покра йнего следобед, ви предупреди, че Фос може и да са небрежни към външната охрана, но вътрешната вероятно ще е засилена. Е освен това ви казаи къде е самото имение де. Сега обаче чевръсто трябваше да се направи план за дестйвие. Как ще щурмувате имението?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » нед фев 13, 2011 2:24 am

Амелия се възмути.
- Господин Дий е некомпетентен. - гласчето й беше меко като пух по вятъра... но не й смисъла на думите й. Изглеждаше изпълнена с тих гняв:
- Толкова години се е дебнел със своите съседи, а няма карти на имението? Нито списък с броя, навиците и уменията на охраната?
Тя затвори големите си очи и въздъхна:
- Ако не е самопризнанието на големия Фос за баща му... щях... щях да си помисля, че Дий играе двойна игра и ни праща нарочно на провал.
- Добре дошла в света на реалността. - порица я открито Микаел - Хората обикновено не проучват съседите си без причина
Изпод дългите, извити мигли на елфата проблясна опасен блясък... но тя отново притвори клепки и се усмихна смутено:
- Тази забележка ме постави на място, Микаел.
- По принцип съм срещал хора като Дий. - рече високият мъж с великодушен тон - Много добри подчинени, изпълнителни, не крадът... Но им липсва лукавост.
Шамюел поръка носът си после зарови в тората:
- Струваше ми два сребърника, но все е нещо - подаде той омачкана скица - би трябвало да е първия етаж на имението. Това докато търсех кой да подмени подписа на... тъй де, дълга история.
- Началникът на охраната трябва да бъде честен и лоялен... - съгласи се елфаната - .... еднопосочно. Само към онзи, който пази. А иначе липсата на лукавост го прави беззъбо куче.
Тя каза това с мил, отстъпчив тон - едновременно се съгласи с високия мъж и запази собственото си достойнство. Докато говореше, се приближи и разгледа картата в ръцете на гнома.
Гномът се взря в сградата насреща им, после в картата и забоде пръст до долния ръб. Явно търсеше удобни места за преминаване, вероятни места на охраната и каквото друго интересно забележи.
- Предлагам да заобиколим от другата страна? - Амелия се замисли - колко е рисковано да нападнем.... да нападнем първо охраната? Предлагам това, защото помня, че Микаел има задушаващи димки. Или съм разбрала грешно?
Флодур не й възраси, само зяпна тъпо картата. После се вторачи в големия портал срещу тях и се почеса по главата. Не разбираше защо трябва да заобикалят.
- Ако влезем от тук, трябва да минем през вътрешния двор - обясни Амелия - по-добре да опитаме през задния вход, както правят слугите, наемниците и актьорите.
Тя се усмихна прелестно:
- Дори ще почукаме на вратата и ще помолим да ни отворят. С лъжа или магическа песен ще влезем.
А после... - тя се засмя с нежното си гласче - ... ще нападнем охраната и ще я избием бързо и нечестно. С поне три, четири димки в стаята им. И ще ги причакаме от външната страна на собствената им врата.
- Дори не знаем колко са вътре? - обади се някой от групата.
- Мога - измърка самодоволно елфаната - да запея мистична приспиваща песен.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед фев 13, 2011 1:52 pm

Флодур си спомни нещо и извади папката, която бяха намерили на кораба. Прелисти и се загледа в една страница. После започна:
-Според един от документите пише за някакъв таен вход или изход: "При опасност довери се на предците и последвай техните стъпки през мрака на подземиня свят. " Явно тук някъде има подземен вход, може би през някой гроб или крипта?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон фев 14, 2011 2:41 pm

Групичката изприпка доблизката гора сред която явно се помещаваше семейната грабница на семеството. Освен двадесетината памтници и десетината облицовани с мрамор могили комай единствената пострайка в която можеше да се влезе беше малък мавзолей два на три разтега не по висок то разтег и полувина. Входът навътре обаче бе препречен от масивна дъбова врата обкована с бронз и голяма халка от същия мета представвляваща глава на пустинен лъв, чиято долна челюст бе пробита за да се пъхне ръката в паста му и да се издърпа. Зъбите обаче макар и бронзови изглаждаха плашещо остри. Над вратата се чете надписа: Със смелост докажи че Фост си ти и към домът си сетен ти се отправи.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон фев 21, 2011 6:10 pm

спуската се по стълбите вървите що вървите нови стълби тоя път нагоре и накаря на стърбишето врата
малка врата, около два лакътя висока и почти итлкова широка, но пък си има дръжка.
Шамюел, я поглежда критично, и заявява че по нея нама некви капани или маханизми.
брава липсва, от което гномът закрючва че просо трябва да се бутне дръпне.
- Да я отворя ли със шут - пита с надежда в гласа Сульо
- Не, Сульо - промълви с непобедимо спокойствие Амелия - недей със шут
- Ми нямам много място да замахна с брадвата... - оправдава се гоблина като гледа малко на кър елфата.
- Остави Шамюел да си свърши работата
- Ех ма и вие сте... визмутино озпуфтява Безкирка добира се до чела позиция и придпазлива токрехва вратата. После я отваря напълнои се промъкна напред.
Попадете в доста голям кабинет, скъпо обзаведен и стовяте кални следи докато се измъквате през едно от дорните шкавчета на голявмата библиотека покриваще източната стена. Срещу библиотеката има огромен стъклен виташ през който се вижда вътрешен двор и градина. В южния край на стаята има голямо махагоново бюро с някъв свитък отворен на него. В дясно то вас е широка двукрила тапицирана с плюш варати бронзов обков.
- Аз нали ви казах че няма страшно - подхилва се гномът след като изпълзява последен от шкафът и прилежно затваря прекрасон резбованите вратички.
влизате то дясно, където има библиотака и секция, от доло у бюро , от лява е витръш, там дето е варта е вратата
Елфата се приближава до бюрото и го оглежда, без да докосва нищо
Вижда мастилница, перодръжки, няколко стотоетки, един свитък затиснат товорн със статуетките, и чуство за кич заради прекумарната Също и няколко ролки празни папируси. има звънче на бюрото, пак позлатено.
Малката търси с очи погледа на Микаел и Шамюел, а после посочва с нокътчето на показалеца си към камбанката:
- Щом я разклатя, ще дойде слуга. Рискът е, ако мистър Фос е на долния етаж и прислужникът мине покрой него.
- А за чии ни е да викаме слуга? - попита Безкирка, оставяйси Суль ос товорена уста
- Защото тогава ние ще срещнем слугата, а не той нас?
- Не че нещо, ама в тая къща сигурно има поне 10 слуги - отвърна й Безкирака - и когато първите трима не са върнат какво ще правиш?
- Аз пъка като гледам има и доста стражи вметна Хоум гледаш патрулиращите из двора въоръжени мъже.
- Като сме тръгнале на токровения - отвънка чувам поне два гласа,а вратите се отварят навътре. Тъй че ще дойдат поне трима ако викнеш някого. - даде и своя дан в дискусията гномът долепил ухо до тапицирата врата.
- Просто ще го разпитаме - Амелия изящно сви малките си рамене
- Но не настоявам за предложението си.
ИИ някой друг да предложи нещо в такъв случай. Амелия застава до северната стена, странично на голямата врата.
- За какво смяташ да го разпитваш всъщност? - подпита я гномат докато измъкваше от дебрите на туниката си схемата на имението.
- За разположението на стаите на втория етаж - отвърна меко девойчето
Останалите не й възразиха, но и не се съгласиха. Гоблинът пък изобщо не я отрази:
- Егати и къръщината - оплаква се Сульо и тръсва на бюроно всичко на мерео, а то е някаква огромна кесия от поне 4 кила и връзка ключове. Като избутва настарин свитъка върхо кото пише за някъкъв древен маче и някакъв Аракс.
- Ей, ей какво е това - спуска се напред Флодур, а Сульо инстинктивно дръпна към себе си чувалчето, но се оказва че джуджето е искало да види свитъка. А дакато го чета започва да ахка и да въдиша.
Микаел неможа да си хареса нищо то стаята, макар да се изкушаваше да прибеле звънчето.
Амелия проследява погледа му и се усмихва с ъгълчетата на устничките си:
- Когато порастна, ще си сложа такова звънче на нощното шкафче. - тя закри уста с мъничката си длан и се изкиска тихичко на собствената си шега. Микаел остана напълно невъзмутим, макар че може би... може би за миг плъзна червенина по върховете на ушите му.
- Значи - развали романтичния момент Сульо - Заставаме от страни на вратата, звънкаш и като влезят итя от вънка ги бастисваме
- Ще вдигнем шум - възрази Амелия
- Шамюел - вметна тя - може ли да подредиш бюрота както беше. Ако след това се скрием, Фос може да влезе в помещението без да ни усети. Другият вариант е ако запея мистична песен и опитам да приспя къщата
- Ако толкова си вярваш пробвай да приспищ двамката то вънка - отново се бе върнала ядвителността на Безкирака.
- Невиждам защо да вдигам шум - възропта Сульо подмятайки новичката ис бойна брадва в ръце.
- Може да вярваш малко повече в мен - нацупи се по детски Амелия и погледна Флоуд за подкрепа
ИИ търси лидерско надъхване
Джуджето изглеждаше като разтопено масло дакото четеше свитъка си и явно не обръщаше внимане на света коло му.
Ъ? Пей пей, знам че си много печена в това - върна се за момент към реалността когато гномът го срита.
z.m.m.: (+1 успех)
- Кажи щом си готова - рече Хоумс като хвана едното крило на врата готов да го отвори.
Сульо измърмори но сложи брадвата на гърба си и хвана другото крило.
Амелия приготвя ножа с руническите знаци по острието в дясната си ръка, като провира мъничката си длан през каишката. С другата ръка вади сирингата и се съсредоточава за миг.
ИИ ползвам късмет
Шакти за момент се заслуша в молитвите на това изящно, почти ефирно същество... и се разсмя на глас, карайки близкостоящите богове да я изгледат странно.

* * *

Сульо и Хоумс отвориха широко двокрилата врата на кабинета разкривайки чакалнята с нейните два тапицирани в кожа фотьойла и двамата стражи коти се изпънаха като струни. В този момент елфаната наду свирката си, за да вземе тон и запя... Е опита се защото макар да звучеше хубаво явно ефестът не бе каквото очакваше (2 неуспех). Стражите бързо се окопитиха и точно когато се наканиха да извадят мечовете си сульо най-сетне осъзна че тихити подходи не се най-доброто възможно и змъкна брадвата си и нахлу вътре.
С първият удър но брадвата му намери стомахът на страхът и острието се впи молко под нагръдника му, гоблина се завъртия като истински дявол и втория удар от горе надолу почти разсече тялото на стража то врата до средата на гърдите.

Елфите го взели из пуфтява и Микаел като се втурва да помагне на гоблина размахал ятагана си, но първият му удар макар и успешен попада в кожената ризница на стражът който пъкък измъква и замахва с дворъчния си меч, а микоел съомява да се гмурне под него в последния момент. СТражът обаче явно е по опитен зашото продължава дъгъта но оръжието и като я обраща минава в нов удър който блъсва микаел в ризницата (32/2=16 ТЖ 1 НК и 2 нараняване на ризницата)
съчма от Безкирика и стрела от арбалет профучаха покрай главата на Алиса преди да се ударят в нагръдника на стражът.
Амелия за 3ТД се приближава до живия страж на дистанция от два метра и четвърт. Обсегът с кинжал е 1,5м. Тя прави атака с крачка напред-назад, която атака е 5ТД+1 ТД за маневрата. Прицелва се в ръката, но пропуска и се връща на изходната си позиция.
Действа първа:
Амелия повтаря атаката си. По същата цел и начин.
Стражът пристъпва след нея и замахва към тялото й. Тя опитва да парира, но не успява. Тежкото острие я закача отстрани, на нивото на плаващите ребра. Елфата изохква, стражът се ухилва и в този момент лицето над усмивката му изчезва заради брадвата на Сульо.
Битката свършва, а Флоуд се заема с лечението на елфата.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 23, 2011 5:07 pm

След като микаел случайно товаря врата в която се разполага мага и настъпилото меле, а все пак откривате момичето в една то килиите на втори етаж: Вътре е Анна, прикована с вериги към стената (зловещо, а?). Вратата на килията е заключена с катинар, чийто ключ се намира в магьосника. Ключовете за оковите се намират на връзката с ключове у Фос. Момичето е бито и измъчвано, и в момента е в безсъзнание.

В общи линии сульо цупи катинара без да се замисля, а на изхода то къщата маната на елфата свършва.
Затова скоропостижно духвате през тайния тунал в къбинета на стария Фос.

Епилог

И така, героите връщат момичето на баща й, който е изключително радостен и ги възнаграждава с по две жълтици на калпак. Освен това урежда знахар, който лекува напълно всички рани на героите и ковач, който поправя екипировката им.
Антон също е радостен и ги поздравява сърдечно – от него имат едно буренце (10 литра) качествено отлежало вино.
Ако героите са се възползвали максимално от възможностите на приключението, би трябвало да завършат на 2-ро ниво с още около 1500 точки натрупан Опит, както и с прилично количество магически предмети, пари и знания.
И всичко свършва добре...
Или не?
В крайна сметке вдигате ниво и сте на 2-ро +250 ТО преди следващото приключение
отбелязвате си
Враг: 3
Приятел: 2

Край!
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Заключена