А уж беше само за по бира.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт яну 25, 2011 7:58 pm

Флодур се замисли върху плановете на Алиса и на Микаел и огледа района*. После добави:
-Каквото и да правим, да го правим бързо. Не знам кой в кой бог вярва, но нека всичките бъдат с нас** - каза джуджето някаква реплика от някаква книга, която беше чел.


* Тактика 6 + зар 6/2/6 - 16 = успех 4, 3d6+6-16=4, ако разбера нещо ще едитна поста
**Лидерско надъхване със СУ 6

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 25, 2011 8:36 pm

Тактически погледнато хората който са на борда на кораби биха имали предимство при щурм, най-малкото защото трапът е доста тесен, а разстоянието за скок от кея направо на борда доста дълго. За момента обаче от към палубата на „Сирената” не се чуваха повече от два гласа. Групичката най-сетне събра кораж след здравото самонадъхване и стъпвайки внимателно за да заобиколи фъшкиите, се заизкачва по обледенения трап на кораба. Амелия вървеше напред последвана от Микаел и Сульо после Хоумс, Флодур и Безкирка на опашката. Всъщност последните двама даже не стъпиха на мостчето, тъй като двама моряци препречиха пътя на момичето тъкмо като понечи да стъпи на борда.
- Не моете са качвате на борда, тоа е частен кораб - избоботи по едрия, но не изглеждаше по як от Микаел, другия също се бе загърнал в шуба, но изглеждаше дори още по крехък. Разбира се на поясите им висяха докерски куки, а под шубите се подаваха кожени брони.
- Моля ви чичковци - започна Амелия която бе решила да се държи като дете - дошли сме по една вери импортмънт задача!
- Вер кво? - попитаха в един глас моряците и Сульо
- Задача с с много голяма важност - преведе на просточовешки Флодур и когато моряците и Сульо погледнаха към него помаха усмихнато.


- Изключително е важно да се срещнем със Солдо Фос и да го спрем да направи това, което на на път да направи, за да не го направи преди да го е направил - обясни елфчето простичко.
- Аха - много убедително потвърди Микаел стърчащ две глави над нея.
- Така че в името на Светилото и в бога на който се кланяте помогнете ни да осъществим замисълът си който иначе не би могъл да бъде осъществен ако не го осъществим преди да се изтекли определените дни за изпълнението му.
- Не знам к`во рече, ма да знаш че имаш пълната ми подкрепа малко остроухо моме! - едва не се просълзи едрият - Нал` тъй Хелзинг?
- Тъй е както рече! Да идем да измъкнем Фосчето и бабаита му от каютата Джестер! - дребничкия се беше доста надъхал и пое към кърмата и мостика, докато едрият им направи път да се качат на борда.

[sblock="Системно"]18+12/2 от Флодур+10/3 от Микаел -2 от помоща=25+12 от зар=37>16+8 успех 13 което ни доведе до горната ситуация.[/sblock]

Групичката доста чевръсто се пръснаха по палубата между навитите на рола въжета и буренца високи по два лакътя и широки по един без никакъв надпис по тях. Амелия остана до едрия моряк, а пък Хоумс до нея. Микаел се разтъпка малко по напред, а Сульо, Флодур и Безкирка се пръснаха като пилци в различни посоки. Хелзинг почти бе стигнал вратата на мостика когато тя се отвори и от вътре излезе някакъв здравеняк с тъмночервен дебел кафтан и кожена ризница с капси по нея, бе препасъл голям меч на кожения си колан. След него въреше почти толкова едър тим с лице на ритан в лицето пикинез и дребни очички. Неговата туника определено беше по-добре скроена, а ризницата му бе покрита с лъщящи плочки. зад гърба му се подаваше дръжката на меч затъкнат в колана през гърдите.
- Какво става тук? - изрева пикинезоликия
- Те са дошли да те стпрат да направиш това което се каниш да направиш ако решиш да го правиш и таковата... Ти повече не си ми приятел гаден правяч на неща които не трябва да се правят - накрая гласчето му доста изтъня и едва не премина в хлипове.
- Умри тогава! - изръмжа елегентно облечения и ваденето на мече от ножницата на гърба му премина в замах...

[sblock="Карта"]
Изображение
поалетата са метър на метър
[/sblock]

Острието на двуръчния меч направо отряза главата на моряка и я търколи към краката на Флодур, а веднага след нея към него се отправи и мечоносеца с обляно в кръв острие (Ж9). Здравенякът пък измъкна меча си и още преди тялото на първия моряк да е паднало сред фонтан от кръв се отправи към Микаел (Д11) и замахна с меча си към щитоносеца, който успя едва едва да дигне щита си, но ве пак достатъчно за да отклони удара да попадне в кожената му броня. (15/2=7 щета) Микаел обече съ възползва от близкото разстояние и измъквайки ятагана си замахна към гарда. Междувременно гоблина надигна брадвата си и с боен вик се опита да разцепи главата на човека. Той се извъртя, като змия въпреки че ударът на гоблина беше далеч от съвършенството. Твърде късно обаче видя втория замах на Микаел който се впи дълбоко в дясната му незащитена предмишница, шурна кръв. (17 щета)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср яну 26, 2011 1:09 am

Безкирка, която се мотаеше до десния борд награби въжето, навито до краката й и се завтече покрай него към кармата и мистериозните бурета насреща й (А9). Флодур, стоящ точно пред грот мачтата от към кърмата, заразмахва ужесточено ръце промърмори нещо под нос и протегна ръце към Микаел. Дъските на палубата проскърцаха болезнено и от тях започнаха да израстват живи филизи, обвивайки и прикривайки човека. Библиотекар прецени бирзичко че за дрега няма да има силии пъргаво хукна към десния борд по далече от мелето и връхлитащия пич с дворъчния меч (Б7).
Едричкия Джестър измъква куката си и с боен рев се нахвърли върху посечения мечоносец, но въпреки че вече бе атакуван, от трима той успя де се извие достатъчно и куката раздра само бронята му (14/2=7 щета). Същевременно кучелиция сви почти под прав ъгъл повайки джуджака маг, а безкирка причича още няколко метра по посока на кърмата.
Алисия без особенно притеснение измъкна срингата си и засвири добре позната кръвожадна песничка за трима „братя”, Джак, Джако и Джеки. (+4 атака), това обаче привлече вниманието на контето и почти настигайки джуджето той смени целта си и замахна с огромния си меч към нея...
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср яну 26, 2011 2:22 am

1. Фос - отсича главата на единия моряк.
2. Амелия - за 3 ТД вади сирингата си. Изчаква.
3. Гарда - идва и млатва веднъж по Микеле
4. Микеле - атакува два пъти гарда - веднъж без успех, втория път с прицелна атака в ръката и успява, практически посичайки ръката и докарвайки я до неизползваемост
5. Сульо - за 2ТД(Нали толкоз са нужни?) отива на Г12. вади оръжието за 1 ТД. Атака с брадвата за 7ТД. Резултат: Атаката с брадвата
профуча на милимунди от главата на гарда, но все пак не го засегна.
6. Безкирка - преместване до А3 (1тд) взимам въжето (3тд) и за останалите се премествам на А9. Взима в ръце 30 метра въже за 7кг.
7. Флодур - правя магия Защита на Микаел, 10 ТД (с концентрация 1), УФУД 3 зара > 11 + МЗ. Успех 2. И за 1 ЖТ и 3 умора отивам до Б7
8. Хоумс - придвижи се към бабаита точно до обкръжения от пипала Микаел и промърмори: Извинявай. И го цапардоса с юмрук в главата.
3 трошаща и 3 шокова
9. Едрият моряк Джестер - Премества се на г 11 и замахва с куката си към гарда. Куката радиря бронята на гарда но не селиозно (14/2=7 щета)

ОБРАТЕН РЕД

9. Джестер - не действа.
8. Хоумс - не действа.
7. Флодур - не действа.
6. Безкирка - отива до буретата (А16)
5. Сульо - не действа.
4. Микеле - не действа.
3. Гарда - компенсира шок
2. Амелия - от сирингата се понася позната на всички, кръвожадна песничка. +4 към атака на всички от нашата група. Остава на 8ТМ
1. Фос се придвижва към Амелия и в началото на следващия ход я атакува с двуръчен меч.

ВТОРИ РУНД

1. Фос атакува Амелия, като замахва да я посече с двуръчния си меч.
- ВНИМАВАЙ!!!!! - изврещя Безкирка, в опит да предупреди омразната си елфана. (ко да праиш, рефлекс)
Елфчето посяга през цепката на полата си и вади своя кинжал. После се протяга и с лекото си оръжие бутва отдолу нагоре масивното острие. Извива се през кръста в дъга назад - и чудото става. Огромното острие почти незабележимо отплесва и минава над нея. Мултивселената мига очудено...

Списък по реакции:
1 Фос
2 Сульо (с бойна готовност)
3 Амелия
4 Гарда
5 Микаел
6 Безкирка
7 Флудор
8 Хоумс
9 Джестър
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср яну 26, 2011 11:46 am

[sblock="(втория рунд)"]Изображение - грешно[/sblock]
- Пайсемаа! - изврещя Безкирка, в опит да предупреди омразната си елфана. (ко да праиш, рефлекс)
Елфчето чевръсто бръкна със свободната си ръка през цепката на полата си и извади своя кинжал. После се протегна и с лекото си оръжие бутва отдолу нагоре масивното острие. Извива се през кръста в дъга назад (3+3=6ТД) - и чудото става. Огромното острие почти незабележимо отплесва и минава над нея. Мултивселената мига очудено... Веднага обаче последва втори замах насочен към към главата на елфето (7ТД, общо 13ТД). Дали заради умора или по друга причина, но голямата хоризонтална дъга се оказа доста тромава и елфчето успя да се гмурне под нея (4ТД за отклон общо 10ТД), за късмет Флудор беше нисък и на неговата глава му се ризмина. от двоя страна треставо жестикулираше и пелтечеше размърда ръце и хластълакът оклоло Микаел обхвана и Хоумс както и още полувин разтег позока носа на кораба. Джуджето се напрегна и нови коренища изкочиха от от дъските на полубата извивайки се около него елфанката и половин разтег назад чак до борда и пуснатия към кея трап на „Сирената” (остава на: 6 изд (4 умора), 4 мана, 44 ЖТ, 2 ТД).
А междувременно само на разтег и нещо от тях...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср яну 26, 2011 1:06 pm

...Сульо, крещйки обещания към майката на Фос, развъртя брадвата си и млатна здравеняка, който, не беше в много добра кондиция от постоянните нападки на приключенците и особено заради ударената си ръка. Той не можа да парира, пък дори и не успя да се отклони достатачъно и брадвата попада в незащитеното му от бронята бедро предизвиквайки фонтан от кръв бликащ от него. В същия момент гарда прехвърли меча в здравата си ръка и се опита да ръгне Сульо, който същевременно замахваще отново с брадвата, намесвайки цялото му родословие в усто-излеянията си. Мечът на здравеняка раздра дълбоко хълбока на гоблина, а топузът на брадвата се стовари върху главата му миг по-късно и го свали на палубата облян в кръв. За жалост на Сульо, бронята не бе успяла да го предпази достатъчно и от раната малко под ребрата му кръвта вече напояваше робата му.

[sblock="Системно"]
Здравеняка е на -13ТЖ
Здравеняка има 2НК
Сульо е на 14ТЖ
Сульо има 1НК
[/sblock]

След това Фос започна да изговаря, някакво заклинание, което архивиста разпознава и изкрещя:
- Всички при Сульо! - и д два скока се метна в шубраците изратли на полубата хоку до Хоумс който вадеше арбалета си.

[sblock="Карта на движението преди Рунд 2"] Изображение [/sblock]
[sblock="Карта в началото на рунда"] Изображение [/sblock]
[sblock="Карта след преместването на Флодур"]Изображение [/sblock]
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср яну 26, 2011 8:59 pm

1 Фос:
Атакува Амелия, като замахва да я посече с двуръчния си меч.
- ВНИМАВАЙ!!!!! - изврещя Безкирка, в опит да предупреди омразната си елфана. (ко да праиш, рефлекс)
Елфчето посяга през цепката на полата си и вади своя кинжал. После се протяга и с лекото си оръжие бутва отдолу нагоре масивното острие. Извива се през кръста в дъга назад - и чудото става. Огромното острие почти незабележимо отплесва и минава над нея. Мултивселената мига очудено...
Веднага обаче последва втори замах насочен към към главата на елфето (7ТД, общо 13ТД). Дали заради умора или по друга причина, но голямата хоризонтална дъга се оказа доста тромава и елфчето успя да се гмурне под нея (4ТД за отклон общо 10ТД.

2 Сульо (с бойна готовност)
...Сульо, крещйки обещания към майката на Фос, развъртя брадвата си и млатна здравеняка, който, не беше в много добра кондиция от постоянните нападки на приключенците и особено заради ударената си ръка. Той не можа да парира, пък дори и не успя да се отклони достатачъно и брадвата попада в незащитеното му от бронята бедро предизвиквайки фонтан от кръв бликащ от него. В същия момент гарда прехвърли меча в здравата си ръка и се опита да ръгне Сульо, който същевременно замахваще отново с брадвата, намесвайки цялото му родословие в усто-излеянията си. Мечът на здравеняка раздра дълбоко хълбока на гоблина, а топузът на брадвата се стовари върху главата му миг по-късно и го свали на палубата облян в кръв. За жалост на Сульо, бронята не бе успяла да го предпази достатъчно и от раната малко под ребрата му кръвта вече напояваше робата му. [19:14] Антон Фотев:

3 Амелия -
Атакува дясната ръка на Фос. Фос дори не разбира откъде му идва удара й - 40 стойност на атаката! 10 щета (-2 към ползване на ръката, наказание към кастване на магия, -2 към БЗ за следващи ръкопашни атаки)[19:14] Антон Фотев:

4 Гарда мъртъв

5 Микаел
Микаел се преместна отГ10 на Г9 и атакува вече атакувания фос ката се цели в наранената ръка. Фос опитва париране, но не успява. Микаел нанася жестока рана и дясната ръка на Фос изтърва оръжието му. (при тази гледка (Амелия за 0ТД мигновенно: - Умри!).
Фос нещо се дърпа с умирането, затова Микаел удря към другата му ръка. Контето се опита да парира с гръб атаката на микаел, но се проваля. Щитоносецът ловко се извъртя в последния момент и взе, че преряза предишницата на контето. Ръкава му мигновенно подгизна от кръв. (Амелия настоя: - `Айде умри, бе!)

6 Безкирка нищо, ако водещия я контролира може и да прати някоя стрела

7 Флудор Джуджето се напрегна и нови коренища изкочиха от от дъските на полубата извивайки се около него елфанката и половин разтег назад чак до борда и пуснатия към кея трап на „Сирената” (остава на: 6 изд (4 умора), 4 мана, 44 ЖТ, 2 ТД).

След това Фос започна да изговаря, някакво заклинание, което архивиста разпознава и изкрещя:
- Всички при Сульо! - и с два скока се метна в шубраците изратли на полубата хоку до Хоумс който вадеше арбалета си. (Д9)

8 Хоумс
Хоумс вади арбалета зарежда. Плюска се на полубата по корем и стреля в лявата ръка. Съдбата е с него - 42 атакрейтинг. Уцелва и стрелата разкъсва мускула на втората ръка. Мечът на Фос пада на земята.
Хоумс зарежда и стреля още веднъж. Стойност на атаката 34.
Амелия директно заповядва с тънкото си момичешко гласче:
-Отрежи му крака!
(за 1ТУ мигновенно действие)

9 Джестър

ДОПЪЛНЕНО

ТРЕТИ РУНД

Фос пробва да се дръпне и имате право на предизвикана атака към него - Микаел и Алиса
Алиса атакува десния му крак с кинжала си. Фос опитва париране с крак и не успява. Елфаната го ранява за 7 точки.
Микаел пропуска да се възползва от оттеглянето на Фос. Помисля си: "дребната е по-бърза и по-злобна от мен".
Фос отива зад русалката.
Флудор разбира какво е русалката: Обикновен нискоразряден демон пазител, може да бъде отзован с разваляне на магия както и ако се пребие до смърт, игнорира вякакви психични влияния подобно на останалите призовани демони)
Изведнъж Фос се олюлява и поглежда с изумление към героите.
- Вие, успяхте да ме убиете… - осознавайки че кърви твърде много за да му се помогне - Не вярвах, че ще се случи… Знам защо ме търсехте – искате да намерите Анна… Но аз не знам къде я е затворил баща ми… - поглежда ви с полу-побъркан поглед и заявява – Дори и в смъртта си… аз ще ви погълна… Делея амена тереса!
Фос ръмжи и напряга волята си да остане прав. Неистовите му усилия предизвикват кръшния смях на елфаната. Тя се изсмива с демонична злорадост:
- Кървиш, прасе!
Фос най-накрая се срутва в кротко клокочеща купчинка.
- Дале-кво? - зачуди се Сульо.
коръбат се рязтърси отново
Микале отива на Г5 и пази полетата пред себе си това му е хода
Последна промяна от cherno_slance на нед яну 30, 2011 1:44 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет яну 27, 2011 12:47 pm

Флодур погледна русалката и в ума му, естествено, се появи следната мисъл: "Ба таа гад!" След като се окопити от гедката започна да си мърмори под носа. Напрегна всяка жила в тялото си, за да канализира достатъчно магическа енергия да отпрати гадината. Цялата му концентрация отиваше за това, така че коренищата, които бяха изникнали от кораба бавно се прибраха обратно в дъските. Библиотекаря започна да ръкомаха като ненормален и в следващия момент лъч октаринова светлина излетя към русалката, която се пръсна на много малки и кървави парчета по борда. Флодур, който беше пребледнял като чаршаф се ухили. После повърна. Изтри си брадата и каза:
-Давайте да претършуваме кораба докато не са дошли други, аз ще поседна - и бавно, едва пазейки равновесие седна на земята.



[sblock="опит"]моряци: 23ТЖ*4слажност=92+20% безкръвно=110 на моряк
110*2=220/6=36ТО на калпак

Солдо: 90ТЖ*(7сложност+4разлика в нива)=90*11=990
Здравеняк: 49 ТЖ*(5сложност+2разлика в нива)=49*7=329
Русалка: 60ТЖ*(7слажност+2разлика в нива)=60*9=540

Сумарно: 990+329+540=1859/7(щото има и един жив моряк)=265ТО
Крайно: 265+36=302ТО на калпак[/sblock]
[sblock="системно"]
10 ТД + 6 ТД от умора + 4 ТД от изхарчване на 10 ТЖ, 4 мана + 1 мана от умора, остава на 31 ТЖ, 4 изд (0 умора). Казва "разваляне на магия" с 14 концентрация. Зар 4-5-6. 15 + 15 > 16 + 8. Успех. Х към цената в мана за магията се оказва 40. Флодур натрупва 40 умора и остава с -7 изд (4 умора), 31 ТЖ, 0 мана, -7 скорост (10-4=6 ТД), -7 БЗ, 7 усложнение на всяко активно действие. [/sblock]
Последна промяна от Ivan_Helsing на чет яну 27, 2011 3:43 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет яну 27, 2011 12:52 pm

След като Сульо видя падението на русалката, реши да използва своята военна такатика, а именно: Заобикаля мъртвите крадейки всяко тяхно притежание, като след това се прехвърли на другите ценности по кораба.
По палубата има дебели въжета с обща дължина близо 250 метра, както и сандъче с дърводелски инструменти. В моряците има по 5 медни монети, в Солдо – 7 сребърни и свитък с магия от 3-то ниво (по твой избор). В охранителя намират 3 сребърни монети и 1 лекуващ еликсир (възстановява 8 ЖТ). Съответно, екипировката враговете и тризъбеца на русалката също са възможни за взимане (виж по-долу).
Сульо внимателно заоглежда бижутата и особено много се влюби в тризъбеца на русалката.

[sblock="Системно"]
Сульо 2 Сребърника 50 метра дебело въже и Тризъбеца
Флодур свитъка и 1 Сребърника 50 метра дебело въже
Безкирка 2 Сребърника 50 метра дебело въже
Микаел 2 Сребърника 50 метра дебело въже
Амелия 2 Сребърника 50 метра дебело въже
Хоумс 1 Сребърника Елексира
[/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет яну 27, 2011 2:27 pm

Фос и гарда имат кожени ризници (седмици), тая от телохранителя горе долу може да стане на джудже, ще е малко хлабава (и защитата ще 6) и е леко повредена (нараняване 4). Сульо взе тризъбеца* и мечовете на Фод и бодигарда (нормален стоманен меч, стоманен двуръчен меч). Флодур взе ризницата на бодигарда, а Сульо повлече и тая на Фос. В трюмовете има големи количества търговски стоки – предимно вълна и вино, които носят щампа на рода Фос. Ако героите искат да се запасят, могат да го направят от кораба. И остава само капитанските каюти да тарашите докато подехва брез, а миризмата на умряла риба и тор изчезва. По ръцете на Фос имаше три пръстена - 1 от патинясъл бронз, 1 златен с герб, 1 сребърен със зелен камък. Джестър поиска един от пръстените и Сульо тръгна да му подава бронзовия. Флодур го спря, защото беше усетил, че от пръстена струи магия и предложи:
-Какво ще кажеш вместо пръстена да вземеш един сребърник?
-Абе дай поне два да са...
Безкирка бръкна в кесията си и му подаде един сребърник. Флодур погледна с мъка сребърника в ръката си и го подаде. Взе бронзовия пръстен и го прибра в кесията, а Безкирка взе другите два. След това сината се огледа и посочи към кея. Който вече беше на 600-700 разтега от кораба.
Сината започна да говори с невероятна скорост:
-омгкаквоставаникоганесъмизлизалавоткритоморенемогатокутака
- Какво!? - попитаха всички в един глас освен сульо, гобилнат обясни:
- О в имите на всички богове и в часност на Бона джуджешкия създател и покровител, какво става да му мамицата. Никога не съм се отдалечавала толкова от брега и сушата като цяло а сигурно от най-близката суша ме делят поне 200 метра вода и то по вертикала
Амелия се обърна към Едрия Моряк:
- Ей, ти! Големия и смел чичко - тя избърса малко кръв от едната си буза, с което малко развали впечатлението за невинно и беззащитно хлапе - Покажи ни как да хвърлим котва. Корабът трябва да остане до брега и честните чичковци от стражата да видят нещата, дето лошия Чичко Фос крие на кораба
- Ми че то долу в трюмовете има една голема макара, ма требат трима души да я въртиме...
-Сульо, бегай с моряка - каза флодур. - Някой друг да иде освен него? - допълни и отново повърна. След като си изчисти за пореден път брадата, тръгна към каютата на Фос и каза:
-Събудете ме ако света свърши.

[sblock="*тризъбец"][12:55:56 | Edited 12:56:32] z.m.m.: Атака: Л;ПР
ТД: 7
Бележки: Тризъбеца е красиво изработен, с множество релефни изображения на риби по дръжката и остриетата му.


Бронз: 3,5 кг бронз и 2 кг дърво (общо 5,5 кг).

Спец. атаки
1. Подсечка
2. Засилка
3. Пронизване,
Блокада
4. Избиване
5. Скорпион
6. Изпреварване
Щета: 6 зара, пробивна
Размер: 200-250 см,
МР=5
Обсег: 3.5 метра.
Тегло: 5-6 килограма.
Мин. СИ: 10-12 за две ръце 15-18 за една ръка
Цена: 1600 м[/sblock]
Ако някой иска нещо да пише, че го е взел, Сульо го ползваме като Муле, само тризъбеца си беше заплюл, въпреки че двуръчния меч ще ми стои по-добре.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет яну 27, 2011 11:53 pm

значи в момента, в който някой споменава за котвата, микаел се провиква:
- Вий наред ли сте бе?! Да не искате да се забием някъде? Последния пробвал такава кретения е записан в историята, като най-бързо загубилия кораба си морски лорд. Котвата не ти е спирачка.
- Въже и платно зад кърмата. Четох това някъде - елфаната въздъхна леко театрално. При успех на проверка за психология - своенравното движение на кораба я притеснява, но не иска да заразява другите с паниката си (Лидер, кво да я прайш)
- Микаел пита моряка - да казва какво да правим и да го стъкмим за принудително акостиране. Няма начин да не можем да постигнем дрейф.
Амелия отива с грохналия Флудар отива в капитанската стая и го гледа как се просва на леглото. Двамата виждат риж котарак, който скача то леглото и и още два скока отива на отворения прозорец н кърмата.
Влиза и Сульо, който мерва котката, обръща се и хуква по стълбите.
Давай Сульо, ти можеш - лидерско окуражаване от Амелия
- Заедно можем повече - извика в просъница и джуджето.
Гоблина хуква навън и после по стълбите с което губи надъхването то лидерите и като се къчва горе на мостика кледа как сината е гушнало едно коте което е мушнало глава в пазвата й.
Амелия остава в стаята и завива джуджето, пее му "Лека нощ деца"
После оглежда стаята, защото иска да си измие лицето.
отрупан с какви ли не предмети. Ето по-съществените: 2 саби; 2 книги със заглавие „По пътищата на Древните”, съответно том 1 и том 2 (книги като тези са възможност за създаване на множество допълнителни приключения); кесия с 600 медника и 10 сребърника; кесия с тютюн; кожена броня (ЗА 7; Абсорбция: Щ/2; намаля щетата с 4 преди
абсорбцията); кама.
До бюрото има заключен сандък.
[19:14:26] Вилорп що таткосва: и крсталната гарафа
копнежът на Амелия да се измие е толкова голям, че приема риска. Търси чаша и ако намери, си налива вода. Първо ще я опита на вкус. По добре да се отрови, отколкото да си възпали лицето с някаква гадост.
вкусът на това във гарафата е леко стипчив. Това не става за миене.
Решава да си избърше лицето в парче от чаршафа, но той е коприни. Те са финни и приятни дори само на гледане. Наистина са красиви. Чак би се извинила на собственика им, ако се наложи да го убие върху тях и ги изцапа
Тя взима ножа и кесията с 10 ср и 600 медника и излиза навън. Разделя парите, пита моряка къде може да се измие и той и посочва бъчвата до мачтата. Тя обаче е празна. Амелия избира чисто място в престилката си и си почиства бавно и внимателно лицето. Взима ножа и се връща в каютата на капитана.
Оставила си е най- интересното за накрая. Оставя гарафата в един ъгъл и на освободената маса слага първия том от двете книги.
четири пръста дебела, луксозна подвързия - кожена съставна с бронзов обков. Заглавие: По пътищата на Древните”.
По съдържание историите са следните:
"Три дни в Киме"
"През Шарения град"
"Нагоре по Окото"
"Защитата"
"И други глупости по пътя към къщи"
Автор на първата история е някой си Ефрим. Разказва се за организацията на някакъв бунт.

Скоро в стаята се появяват Сульо и Безкирка. Сината се оглежда и заговаря вглъбената в четенето Амелия. Пита елфанката защо не е отворила сандъка
- Ами затворен е - изпърха с мигли девойчето - Прекалено съм слаба, за да го отворя със сила. Пък и може да си счупя нокът.
Сульо извади брадвата си и със жаден поглед замахна към сандъка.
след третия удар катинара се предаде, а Флудор се събуди.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет яну 28, 2011 1:03 am

[sblock="разделянето на парите от предния пост"]значи - всеки от партито получава по два сребърника, а моряка - сребърник и 100 медника, останалите 500 се делят по 83 на човек. Амелия прибира един медник за труда.[/sblock]

Сульо се върна с Безкирка и мачката, огледа се и пита елфанката която си четеше защо не е отворила сандъка. Сульо обра каквото намери в стаята, а именно две саби, кама и качествено изглеждаща ризница.
- Ами затворен е - изпърха с мигли Амелия - Прекалено съм слаба, за да го отворя със сила. Пък и може да си счупя нокът.
Сульо извади брадвата си и със жаден поглед замахна към сандъка. След третия удар катинара се предава а Флудор се буди (възстановил е 5 ТУ и 3ТЖ). Вътре имаше малка махагонова кутия и едно писмо. корабът се разтръскава. Сульо отваря кутията и подава писмото на Флодур. Кутията е заключена със сребърна закопчалка, а писмото е от стария фос до Солдо в което се обязснява за таен вход в имението и томно как да се намери. Флодур прочете писмото на глас и добави:
-Кутията е магически заздравена - после видя ключето в ръката на гоблина - ама с това може и да стане.
усеща се някакво ускорение. Вътре намериха някаква папка с карти и заглавие на Глабин. Сульо се опита да разчете картат, окуражаван от спътниците си. дам определено се усеща малко по бързо движение. Провали се напълно. На тая с Х-са карта виждат град отбелязан като Дувал и някакви синя чертичка покрай него. Амелия помолва едрия моряк или някой друг да обмени сто медника за сребърна монета. Медниците й тежат. Моряка прави бартера.ново ръзтъсване на корба и моряка излиза навънка. Отвън чувате плясък и още един.
Безкирк си подава главата навън и подвиква: "Джестър бяга с една от лодките!"Амелия изтичва след нея, за да види какво става: "Къде е тоя идиот?"
Докато другите излизаха да видят какво става, Флодур прибра двете книги в каютата - тая, която Алиса четеше и втората й част. Джестър гребе като див, а и кораба явно е набрал скорост и сега вече плува с носа напред.
на хоризонта се вижда, че брегът завива на юг и образува неголям нос. Корабът се носи право към него. В съзнанието ви започва да се прокрадва страх. Ако се движите така, корабът ще се разбие в скалите. Но това е по-добрия вариант, защото, ако заобиколи носа, ще отплавате в открито море, където шансовете ви за оцеляване са съвсем нищожни. Дано Нетилун се смили над вас!...
Но какво става!? Силен тласък ви запраща почти до носа на кораба. Със зловещо скърцане той леко се отклонява към брега. Кракен!... Не. Изглежда просто морето тук е изпълнено с плитчини е подводни скали.
Хващате се здраво, всеки за каквото свари. Ударите следват все по-често. Чувате звук на трошащи се дъски и свистенето на вода.
Амелия:
- Флоуд, така и така ще потънем, може ли да видиш този нож
Флодур го погледна и вдигна рамене:
-Нож като нож...
-Ааа, ми може да го продадем - подава го на Сульо да го прибере в явно бездънната си раница
Ново разтъсване ви изпраща по очи на полубата. Корабът е заседнал и почва да се накланя на десен борд. Водата е вече почти до полубата, коята започва да става опасно стръмна с десен наклон. Двете лодки се килват настрани и увисват на около метър над водата. Флодур се заклатушка бавно към лодката на дясната палуба. Поредното разтърсване проща Флудор да увисне на ладката която се заклаща и библиотекаря надава боен вик - "ПОМООООЩ!". Студената вода вече моккри полубните дъски наклона на палубата е около 30 градуса и продължава да се покачва. Безкирка котака Хоумс и Микаел се метват във лодката. След това и Амелия влиза.
Започвате усърдно да гребете и не след дълго стъпвате на сигурна земя. Градът се вижда, недалеч на северозапад. Когато злизате на брега виждате устието на реката и една скароприличаща на орел, доста подобно на оня орел от картата.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет яну 28, 2011 4:08 pm

А междуверменно котаракът на безкирка се връща от гората като влачи след себе си мрътав вълк. Самията вълк изглежда така все едно са го били душили и изнасилили, но пък месото си е месо.
Докато се чудите какво да апрвите с вълка сульо, който бяхте партили за дърва, идва от към брега с вика:
- Глейте, цел куфар драва намерих - гордо показва в ръце дървено съндъче. Щом го стовара и отваря капака виждате: две рендета, четири кремъчни длета, един нож, два дървени чука, комплект клинове, четири дървени стеги, шест резервни дръжки за мечове и три да длетата.

Хоумс се плеска по челото и после отива при Флудор като почва да го масажира и натиска разни точки по него, след известно време джуджето наистина казва че изпитва подобрение (Хоумс паза на 1 Издр, а Флудор натрупва 20 точки почивка)

Амелия взима ножа от куфара с инструментите и го разглежда с интерес. Какво прави нож в куфар с дърводелски инструменти. Ножът в ръцета на амелия изглеждаше съвсем обикновен бронзов нож, само дето дряжкато каточели бе по лека и по остирето имаше накакви черни нарези

Флодур благодари на Хоумс и му обеща да го черпи една бира, след което огледа картата и започна да умува:
-Абе, ние трябва да сме тук - посочи орела на картата. - А хикса трябва да е натам - посочи срещу течението. - На може би час път? Както и да де. Не знам какво отбелязва, но предполагам никой няма да се оплаче, ако е като в прилюченските романи и намерим съндък пълен със злато
- Взе ли книгите? - Микаел.
-Книгите са в мен - обади се Флодур.
-Та, сега ще спиме или ще тръгваме нанякъде?
- Дай да спиме - подсмихна се Микаел. - Първа смяна съм аз.
[-Няма ли първо да опечем вълка? - попита прегладнелия библиотекар
- Аз мога го накълцам ама некой то вас може ли да запали огън - рече Сульо с брадва на рамото - за чии ги мъкнах тия дърва ако ще крадете от тех?
Погледно лошо Алисия, а качулката му бе паднала назад.
-Не с брадвата - предупреди библиотекаря.
-Я по-добре Микаел да го нареже, че не е толкова опасно... А огън мога да запаля магически, ама ако някой има подходящи материали да го запали по нормален начин да се обажда.
- Добре бе - изпуфтя гоблина и подаде брадвата на Микаел
Микаел въздъхна дълбоко и клекна до вълка.
- Сульо, прибери си брадвата, моля те.
После човека извади ножа и зпочна внимателно да дере вълка с особено внимание.
- Дай фъшкията - обърна се Безкирка към гоблина
- Моя си е пък. Ау, стига сте ме били по главата бре ето давам я.
Сината извади огнивото си и след няколко щраквания вече имаха огън, с не особенно пирятнен оромат, но сгряваш ръцете и душата на премръзналите. Гоблона дложи дръжките и клиновете да горят и си зае да чупи длетата и другите инструминти.
-Спри се бе - викна Флодур. - Можем да ги продадеме тия работи.
-Толкова ли не намери дърва?
- Ти какво стана елфолюб ли? - изрепчи се гоблина с ръда зат врат аза да го предпази от евентуална реакция. Всъщност това нямаше общо с темата, но не му допадаше ефата само да седи и да се грее на домокнатите от него дърва.
- Кво общо има пък това - зачуди се библиотекаря на логиката на гоблина.
-Тия неща дето ги разглабяш струват пари. Можем да вземем някой медник за тях.
- Абе с медници не можеш да се стоплиш, а аз лично замръзвам. По-добре да отидем и да нацепим и лодката на дърва за огрев.
- Ми айде, тамън ще се сгреем малко - съгласи се Сульо
- Ок, някой да одере вълка и да ПАЗИ кожата здрава.
Флодур погледна към Хоумс:
-Ти си по точните разрези.
- Да ама ми трябва и някакъв по остър нож - почеса се по темето другото джудже
- Благодаря - рече лечителя след като Микал ме подаде ножа си и се зае да дере и разчленава вълка с плашеща сръчност.

При поредния замах на Сульо, брадвата му се изплъзна и излетя от ръцете му като профуча над главата на Хоумс и покрай нослето на ефата раглеждаща ножчето си. После се заби в един трънлив храсталак.

Флодур прочете съдържанието на първата книга и отвои съдържанието на втората, където пишеше...
На път кам Хоул
Морски перипети
Акостиране
Близка среща от третия вид
...
и други такива отвлечени неща

Почва да чете първата книга отначало.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб яну 29, 2011 6:14 pm

Глава Поредна: Гробницата на Дак

В папката, която взехте от кораба, има цял сноп бележки от проучванията на Солдо за гробницата. Повечето са безполезни, но на една от тях ясно се разчита: „Вход – под статуята на воина, изработена от черен камък. Статуята се намира нагоре по реката… на около 10 км от града, ако правилно съм разчел древния надпис…”

Тъй че след като групата се наспива наяжда и постопля са в почти пълна кондиция. Незнайно защо Микаел настояваше да носят дърва, тъй че тия който не му се изрепчиха и категорично отказаха всеха по един наръч (5 кг.). Прехода до реката е сравнително лесен, всъщност след двестатина разтега водачът Микаел едва не се сурва от зашумения от хвойна бряг направо в нея. След това проправяйки си път между изсъхнали папури и замръзнали езерца се отправят нагоре срещу течението. Оказва се че преспите сняг и вятърът играеш си над обледенените брегове на реката е най-тежкото изпитание за всички.
След почти 4 камбани преход малко след като светилото се скрива достигате до древна статуя на войн:
[sblock]Изображение[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб яну 29, 2011 9:29 pm

Сульо заподскача развълнувано мислейки си какво ли съкровище има под статуята, когато тя се изпречи на пътя им.
- Ето я! Ето я! - Захвърчаха слюнки от устата на Сульо. - Ади да влизаме!
- И от къде по-точно? - погледна го иронично Микаел.
- Ъъъ. - Посърна гоблинът. - Може да копаме?
Микаел сръга библиотекаря:
- Не пише ли нещо за влизане бре?
- Само да можех да чета ... - Загледа завистливо Сульо към Флодур.
Статуята беше около два на два разтега висок и почти един от тях беше изпъстрен с множество полузаличени символи и определено изглеждаше монолитен.
Флодур загледа и смъмри нещо под носа си:
-Абе това като гледам е на древния език, май пише...
- Аде по-бързо бе! - Изнервничи Сульо.
- Айди де, тука е студено. - Измърмори Амелия
От нервниченето и студа Сульо запя една своя любима песен:
"Зима еееее, вънка вие вук, зима ееее тате ма'а пръжки с лук!"
А Микаел сръга гоблина, за да млъкне.
Библиотекаря зачете:
-Искаш просто да ме проспиш? Аа, простиш.
Или богатството ми да си поносиш?
Ела почакай, спи, аа, такова, спри
Презимето на оногова, що най-люпя си спомни! Такова де, най-любя
Само тъй ще видиш тайните ми...
- Абе ти сигурен ли си че това пише? Звучи като гробницата на някоя принцеса. - Измърмори Микаел.
- Ъъъъ. Кво значи туй? - Зачуди се Сульо.
- Опитваме се да разберем. - Каза джуджето, ровейки в папката. - Почти 50% сигурен съм, че това пише.
Микаел се приближи до надписите и взе да натиска постамента на различни места:
- Дали няма някаква ръчка?
- Тука пише кодова дума. Това може би е някаква гатанка? - Предположи библиотекаря с нос в папката.
- На кой е гробницата?
- Гробницата е на Даг, велик древен войн... или поне така пише, не го знам какъв е.
- Не можеше ли просто да напише "Входа е тук, цъкни тук" - ядоса се Сульо
Амелия се взира известно време в текста. После се изкашля несмело и рече:
- Прости ми за моята надменност, но смятам, че грешиш. Пише нещо съвсем друго!
„Искаш просто да ме посетиш?
Или богатството ми да си присвоиш?
Ала не чакай, говори,
Името на оногова, що най-мразя спомени!
Само тъй ще видиш тайните ми…" - Изтананика малката.
-Ааа, сега се сетих бе - каза Флодур, като се плесна по челото. - Четох за някакъв легендарен войн от втората война на боговете Даг. Той и бригадата му - Мечоносеца, Светеца и Крадеца - били прочути , изпълнили много опасни задачи в тила н врага и правили всякакви там други геройства.
- Ахра-ман ли бре? - пита учудено Микаел към статуята.
- А тоя е голем пич! Ахра-ман де. - Ухили се Сульо. - Нали тоя бил нашия, тей де на гоблините, бога?
Статуята остана безмълвна, или не беше това или нещо им се губеше произношението.
- Нечистивия?
- Прокълнатия?
- Безименния?
Флодур пробва да го каже на древния език. После на Джуги.
- Лешници! - Сульо се огледа виновно. - ... кой знае може и да мрази лешници.
- Хирейн - каза на висок глас Флодур.
- К'ви циреи бе? - Недочу Сульо.
- Циреи ли? - Микаел се огледа шашнато.
- Хирейн е бил дракон. Вечния враг на Даг.
- Ама не е имал циреи, нали? - попита недоверчиво гоблинът.
- Текстовете пропускат такива детайли - вдигна рамене Флодур.
На Флудор му се сторити, че нещо потрепна но може и от ледения вятър да е.
Микаел започна да се ослушва, докато Флодур замърмори:
-Пфу да му се не види... и лешници е мразил, ама и тоя опит не помог....
- Чшшт, май чух нещо. - Прекъсна го Микаел.
Хвойновите храсти близо да статуята се раздвижиха
Нещо се промъкваше не много добре прикрито през тях. Микаел се обърна и посегна за ятагана си. После размисли и взе дин дротик.
- Тихо идиоти. Нещо ни дебне.
Флодур изрецетира една-две магии на ум.
Сульо надигна брадвата си оглеждайки се като ... изпуснал се.
- Аз не съм ... - започна Амелия, но лошия поглед на Микаел прекъсна думите й.
Нещота явно се закачи в бодливия гъстак защото изпсува много грозно на неразбираем език.
- Кой е там? - подвикна Микаел.
- Ние сме повече и сме те обградили! - Заисмисля си Сульо.
- Ааааа, ще ви изколя ваща мама гадна! - дочи се рев от храстити и нова разтърсване.
- Ми ела де.
- Имаме и драгон с нас! - Отчаяно подвикна Сульо. - И има храносмилателни проблеми!
Микаел шашнато се огледа, после чак зацепи, че бе казано от гоблина.
Храстите се разтресоха разбечаха, разфучаха и от тях извърча някаква топка голяма поне колкото свито на кълбо джудже. Сульо скочи към него и почна да го налага по драгоценностите.
После нещото се разгърна бавно като костен дракон разперващ криле и пред тях се появи изподрания Шамюел.
-Ти кво прайш тука бе - погледна учудено Флодур.
- Ау - каза гномът с тънко сласче - така боли!
- Абе, майна, ши ти... - Микаел прибра дротика. - Щях да те утрепя бре.
- Амиии... - започна гномът подскачайки на място за да си намести драгоценностите - Докато обикалях да проверявам къде може да сменя подписа на Сардината попаднах на едни колеги... Тъй де попаднах на информация че брат му е открил някакво тайно място някаде в тия гори и е искал да му начертаят карта при един коле... при един много добър майстор на четката. И си викам, а докато се срещнеме да отида да видя за какво иде реч. А вие какво правите тука?
- Ще копаме. - Обясни мъдро Сульо.
- Мистър Флоуд - рече свръх учтиво Амелия. - Пробвайте да говорите на Древния език високо и ясно
- Тоест ХИРЕЙН? - провикна се Микаел
-ХУЙНАРЕЙН ДРАКОНИС - изкрещя Флодур.
Сульо изпадна в истеричен смях. И отново нищо не се случи.
- Хуй на река ли бе?
-Да му...
- Баси, на древния език е така проклетия дракон, ама пак не става...
-СТАФИДИВЧЕРУПКАКОИТОНЕСАГРОЗДЕ! - реши да пробва
Сульо се затъркаля по земята хилейки се.
- Да не е ХУЙНАБРЯГ??? - Завъртя очи Микаел.
Сульо почна да кашля защото се задави от смях. И тогава мечът на гегантската статоязапочна да се спуска надоло, а щитът са измести в страни разкривайки скрития до сега надпис върху гърдите на каменния великан, за жалост или можеби от времето мечъта като чели заяде малко преди да достигне постаментът на стотояна, а и щитаът неможа да разкрие съвсем надписа на гърдите.
- Мамка му... Наистина било ХУЙНАБРЯГ.... - Микаел се чудеше да се смее ли или да плаче...
Последна промяна от Lord Anomander Rake на нед яну 30, 2011 10:18 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб яну 29, 2011 11:03 pm

Флодур прочете надписа на глас:
"Под мен се крият много тайни,
Богатства хиляди омайни.
Но дебнат също и опасности незнайни,
За крадците алчни и издайни.
Връз меча ми ръка ти отпусни
И виж какво щита ми крие
Загадката там ти реши
И портата ще се разкрие…”
-Тоя път не би трябвало да греша - добави библиотекаря - ама това им е проблема на мъртвите езици, човек никога не е сигурен дали няма да попадне на някой шибан диалект дето няма разчитане...
- Само да не е като миналия път... Що няма на елфически, мамка му. - Микаел
Флодур изгледа Микаел кръвнишки, после заговори:
-Ако каквото се крие под щита пак е надпис вероятно ще е най-добре аз да направя каквото е казано, ама ако излети стрела на арбалет ще е кофти.
- Кво ме гледаш лошо? Само аз стигам меча и само аз мога да "отпусна ръка" върху него. Моята кожа е на карта
-Еми давай - каза джуджето - стискам ти палци. Тоя път съм почти сигурен, че не греша... - добави
- Знаеш ли, в Мелион има една песничка... "Ой, лади, Ой, лади, лади, ой, просиш бой..." ще ти я изпея, ако меча вземе да ме утрепе.
-Като ти започнеш да четеш мъртви езици (или да пишеш на общия) пробвай, за сега ти трябвам - каза Флодур като факт.
Микаел подръпва внимателно меча с една ръка и се пази с щита с другата. Тъй като нищо не се случи гномът предложи:
- Ще ме повдигнеш ли леко аз да се хвана острието?
- Може да е заяло. - Микаел пусна щита и напъна с две ръце.
Чак като толепи крката си то плочите на земята мечът се отпусна една идея на долу. Гномът сви рамене хвана микаел за клаката и съща за дърпа, проклетото нещо помръдна едва едва.
Амелия се намеси:
- Нещо против да подложим здраво дърво или друга опора под меча. На височината на макаеловото рамо
- Ако искаш да те сложа теб отгоре? - Подхвърли
Междувременно гномът пусна микаел и се обърна към гоблина:
- Дай аз да те повдигна и да пробваме двамата.
- Мисля за теб, Микаел. Ако изведнъж отплесне, може да те нарани
- Тръгнът съм - рече гномът. - А тая коя е?
- Могат да сложат магическа система за отваряне, но не и магическа смазка! - ядосваше се Микаел. - Шибани магове!
- Ще ме представите ли? - Амелия направи едва загатнат, дразнещо съвършен реверанс. Гномът и отговори със същото 1:1 дразнещо съвършено.
- Шамюел, това елфче е Амелия - започна Микаел, - Амелия туй е Шамюел... така и не се научих как се произнася. И Шам, ако ми свиеш пак кесията, кълна се, че ще те утрепя.
Шамюел подаде кесията на Микаел с напълно безразлично изражение, все едно беше редовна тяхна игра. Микаел се подсмихва и си прибира кесията, след което се обърна към гоблина:
- Сульо, ела тука бе.
- Хм? - Загледа го Сульо.
Амелия притваря дългите си, извити мигли с повдигане на долните клепачи. Усмихва се с леко, симетрично повдигане ъгълчетата на устните. Подава на гнома ръката с опаката част на дланта нагоре.
-Бе я ще го изтръгнем, само некой ме дигне че съм дребен. - Предложи гоблинът, койт изобщо не се итересуваше от обноските на елфката.
Гномът веднага направи столче.
- Ок. - Заплю си ръцете Сульо.
Подскочи и повдигнат от гнома се улови за меча, Шамюел го издърпа надолу и след звучното щрак при което мча се спусна до постамента отиде и целуна ицяшно ръката на елфанчита, а сульо остана да виси десетина пръста над земята.
Микаел се отдръпва благоразумно на няколко крачки от статуята, избутвайки нежно и Амелия:
- Усещам, че това ще се отвори...
Сульо подскокна и се ухили доволно. Любопитсвото на Флодур тръгна напред, но джуджето се придвижи с две крачки в другата посока.
Огромния постамент заедно със стотоята на война се плозна назад тихо и безшумно разкривайки тъмно стърлбище водещо към дълбините на земните недра. От там повя студ по силен от този навън. Последните лъчи на светилото се стопиха.
- Флоуд, нямаме факли, а твоята магическа енергия трябва да се пази повече от моята - предложи услужливо Алиса. - Ще се съсредоточа за магическа светулка
От мъничката длана на елфаната проблясва светлина и след миг се вдига във въздуха. Прилича на мъничка светлина, която осветява всичко в 9 метра радиус около себе си. Тя закръжава около Амелия. Странно е, че въпреки своята яркост, сферичката не заслепява при пряко поглеждане в нея.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед яну 30, 2011 9:44 pm

Всички пристъпват в тъмното и се чува гласчето на Амелия:
- Предлагам първи да върви Микаел, следван от Хоумс. После съм аз и Флоуд. Зад нас е Безкирка, следван от Сульо. Шамюел очевидно е от братството на господата с тиха стъпка и чевръсти стъпки. Нека той сам си избира във всеки един момент къде да се намира спрямо останалите.
Амелия спря за момент и помоли останалите също да спрат. Отпра тънка ивица от престилката си. Направи малка, тясна халка и я закрепи към топчето в края на ножа. Провря крехката си ръчичка през импровизираната каишка и обви пръстчета около ръкохватката на ножа си.
- Предлагам да превърнем първия ходещ митичен скелет на пътя си във дръжки за факли.
-По-икономично ще е отколкото да използваме магия - съгласи се Флодур.
- Надявам се, че не досаждам с предложенията си - извини се деликатно Амелия - но карта ли ще чертаем или ще отбелязваме пътя по някакъв начин. Не може да разчитаме, че тунелът е прав и само един
Флодур бръкна в огромната чеупка на охлюв и извади перо, стъкленица и празен свитък:
-Не съм голям художник, но това би трябвало да свърши работа. Все пак ако някой чувства, че има художествен талант да се обажда.
Групата тръгна надолу по стълбите в предложения от Амелия ред.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон яну 31, 2011 1:43 am

Влизате в голяма стая с голи каменни стени. На пръв поглед изглежда абсолютно празна. На втори – също. Нямате голам избор, освен да продължите напред по коридора извеждащ от нея... Или разбира се де се откажете и да се върнете по стълибите назад, което би ви спестило доста страх и нерви. Колкото да сама стая студът идво от коридорът пред вас, а тя най-вероятно е просто предверие.
ИИ Флодур може ли да усети нещо магическо в студа?)
ИИ (немя нама магия в стуса ли поне той не усеща)(аха, значи естествен студ с магически източник... или фризер)
Амелия тихо прошепва. Така че да я чуе намиращия се извън бойния ред Шамюел:
- Просто стая?
ИИ Има ли врата ЗАД нас, която може да залостим ОТВЪТРЕ?
(няма врати нито пре нито зад вас)
Коридорът беше тесен схлупен и дълъг. Освен това се спускаше надолу и ве по надоло дън мепрогледния мак докато не ги отведе в ново помещение малко по-голямо от предхадното. Тук обаче имаше декорация: На отсрещната в двата ъгъла има две статуи на хора с глави на орли в естествени размери и пики в ръцете си. Помежду им е разположен олтар, целия покрит с рунни надписи. Този път имаше и врата вляво направена каточели от стомана. Надясно продължава мрачен коридор от окойто се усеща студения повей.
- Аз викам да минем по коридора ... че от там поне ще можем да се върнем ... кой знае дали тая врата няма да се затвори след нас. - Потръпна Сулоь.
Шамюел отиде и озаопипва олтарът много внимателно.
- Ебе тия улей тука ми се виждат доста подозрителни...
- Пазете си ръкавите, господин Шамюел - прошепна Амелия - кръвта може да е прясна.
- Мило дете - подсмихна се гномът сниидходително - двата пръста прах по пода и това че статоята която пазееше пода бе опрасла с растителност би трябвало да ти подскажат че тук не е идвал никой много много отдавна...
- Сър, шегувам се - отвърна с кротка усмивка Амелия
(За флудар: Проей кравта да се отвори северната двер)
- Ще те научим как се казват шеги спокойно - гномът се пресегна към по-високата елфана и някак успя да я потупа по главицата. Получи се забавна ситуация - нейните гърди се намираха по-високо от темето му. Той обаче демонстрира пълна невъзмутимост. Обърна се със равнодуше тон към джуджето:
- Откри ли нещо?
-Има надпис на древния език - каза Флодур. - Тоя път съм напълно сигурен, че пише "Пролей кравта да се отвори северната двер". Джуджето допълни с леко разсеян тон:
- Чия кръв не пише.
- НЕ МОЙТА! - Писна Сульо оплашено.
- Каква изненеда! - изпуфтя Шамюел.
-Някой желаещ да пробва да пусне кръв или да тръгваме на дясно? - попита Флодур
- И са какво? Вените ли да се рижем или и малко ще е достатъчно? - реши да конкретизира гномът
- Аз - обади се тихо Амелия
-Ами аз не бих се самоубил за едната проба - брадатият учен вдигна рамене - за теб не знам.
- Може поне да пробваме с капка? - уточни момичето.
- Ок, елфката е навита! - Каза Сульо и си извади брадвата.
- Да заколим елфата ли? - недоразбра Шамуюел - Това е доста неучтиво...
- Ма тя доброволства, нема проблеми! - Ухили се Сульо.
-По-скоро говореше за пускане на капка кръв от пръста или нещо такова - поясни Флодур. - Но по-добре аз да го направя, по-малко ще ми се отрази.
- Ееее ... - Измрънка Сульо и прибра брадвата.
Флодур извади кинжала си и бодна леко показалеца на лявата ръка. Задържа го над улея докато капнаха една-две капки.
Шамюел по назнайно какви причини отстъпи назад.
-А дано да не стане нещо гадно* - измърмори Флодур.
(*-лидерски вик)
[22:31:05] John Shepard: (Ебати лидерския вик :D)
Кръвта проби дебели слой прах и след мъничко залата леко потрепера. По жилките на мраморът всякаш плазна огън и очерта няколок чудновати фигури с изпъкнали и после с хлътнали очи, а после и нещо което приличаше на слънчев изгрев или залез. Чу се тихо изщракване.
Флодур пристъпи назад.
- И? - изрече въпросът който се въртеше в главата ва сичи, гномот.
- Ох само тоя да не се окаже мумия ... - Измърмори Сульо приклекнал за Амелия.
-Ми... не знам - отбеляза очевидното библиотекаря.
- Нуждаем се от мумия - пророни с надежда Амелия - имаме нужда от кокали и парцали, за да си направим факли
(от къде се чу изщракването? олтара изглежда ли да се отваря
- Сульо не че нещо, ма това сие моето скривалище - поддсети го Шамюел.
- Аз имам брадва! - Припомни му гоблинът.
[22:35:30] Вилорп що таткосва: Магическата светулка на елфата припламна силно за миг и възстанови равномерното си светене. (10 минути)
ИИ Играчът Черно Слънце протестира официално. По никой начин тази сценка не може да трае десет минути. Това е терор.
- Аз имам коланът на понталоните ти - показа му гномот, - но явно нищо не става сега накъде?
- Аз нямам панталони бе! - Викна Сульо. - Под тая роба и нагръдника съм гол!
Флодур се приближи до олтара и го заоглежда пак.
- Ми явно е нечии друг искаш ли го - предложи му го Шамюел.
Шамюел - рече Амелия - възможно ли е някакъв загадъчен механизъм да води от олтара към вратата?
Образите по олтара избледняха и изчезнаха.
Флодур се обърна към Шамюел:
-Дай да огледаме вратата.
- Вераятно годпожице, вероятно - отвърна любезно гномът - но без де се провери няма как да знаем. Ей сега ще я погладна.
[22:39:07] IvanHelsing: (трябва някой и механичните капани да огледа)
(и Флодур отива и гледа без да пипа)
Гномът с вещина се плъзна покрай металната врата, придвижи внимателно ръцете си по ръбовети й. Подухна тук и почукна там, после облиза лявата си длан долепя до гладкия матал и... дръпна към себе си. Вратата се товори като добре смазван механизъм.
Коридорът зад нея миришеше на застояло.
-Явно стана - каза Флодур. - Или си е било отключено.
- Не подценявайте уменията ми - намигна Шамюел. - А инече може да се подпре с нещо, не пречи.
- Има ли начин да я заклещим. - полюбопитства елфаната - Не искам да се затвори зад нас
-Ми какво тъпо, тежко и здраво имаме под ръка - отново сви рамене Флодур - освен Сульо?
Амеля се оглежда за нещо масивно, което може да подпре едната от вратите или да се сложи някак между двете
[22:43:43] Вилорп що таткосва: Като се изключат камените пики на статоите ви стова само инвентара.
[30.01.2011 22:43:46] Антон Фотев: - В карен случай може да пожертваме няколко от дърводелските инструменти. Да ги набием в пантите на вратата
- Мда, ама не ги взехме - обаи се някой.
- Не че нещо, ма таз врата панти няма, цялата е на ос забита в пода и тавана. - осветля я гоблина, по въпросите с въртите беше особенно вещ.
- Може да използваме копията на статуите - Амелия огледа статуите. Нещо в тях не й харесваше. Изглеждаха лоши и неприятлески настроени
- Флоуд - - тя изсумтя през миниатюрните ноздри на нослето си - има ли легенди за статуи, които внезапно оживяват?
-Първо трябва да ги огледаме - каза Флодур, който беше чел не една легенда за статуи-пазители. Обикновенно кратки и брутални:
-Повече, отколкото би предположила.
- Веднъж четох за група осквернители на гробници... - подметна гномът.
- Идеята ми е - поясни Амелия с нежното си гласче - че много души са загинали, защото са опитвали с промъкване. Аз предлагам да слагаме под ножа всичко, което може да представлява опасност. Да нападаме ние
(Флодур проверява статуите за магия. От разстояние)
-Добра идея - каза Флодур докато оглеждаше статуите от един разкрач разстояние - ама дай да видим магически ли са първо...
- От друга страна може и да сме твърде мнителни - бистреше положението наглас Шамьоел.
- Предпочитам да изразя мнителността си върху парчетата от тях двамата - настоя с изискан глас младата дама.
(Течението което се обраувува в момента е по-големия проблем на Флудор и неможе да усети магия в статуите)
ИИ статуите са мъжки, нали?(имат каменни препаски и брони по нялото, не си личи полов деформизъм)
При по старателен оглед се виждаше че стотоите са издялани с броня и препаски без да личи някакъв полов деформизъм. Бяха от монолит.
ИИ имаме ли нещо, с което може да им изкъртим очите и срамотиите. Тилната част на сульовата брадва е плоска?
- Сульо - Амелия се примоли за съдействие ... а тонът й прозвуча някак не-детски. Беше глас на много, ама много млада и хубава жена:
- Би ли пожертвал заради мен някой от трофейните мечове. Очите на тези статуи не ми харесват.
IvanHelsing: (щом не усещам магията нито от статуите, нито от течението не би трябвало да се окажат живи...)
- Дръж. - Каза Сульо и подметна към нея един от мечовете. Можеше да не обича елфи, но обичаше кожата си.
[30.01.2011 22:58:45] Вилорп що таткосва: (магически предмети наоколо невиждаш, даже олтара незнаше защо не го разпознаваш ато магически, вероятно друг тип магия)
- `Мяу... - Амелия инстинктивно отскочи от огромното парче метал и то издрънча на пода зад нея

Нещо в стаята изкърца.
: ИИ опитвам да ползвам СУ певец, за да различа от какво е звука
(Флодур опитва да усети магията на МЗ. Амелия разпознава звука като пикане на камък.)
- Малки, гадни, подли статуйчета - Амелия отвори широко очи и ги вторачи в каменните исполини - Елате насам?
ИИ лидерски вик
-Сульо, вземи тоя меч и прави квото малката ти каже -каза Флодур. - Писна ми от тия статуи*
(*-лидерски вик)
- Не че нещо ама защо е цялото това притеснение? - Попита хоумс който приглаждаше щръкналите си бакенбарди.
-Магия не усещам - каза Флодур. - Ина го варианта ако избодем очите на едната другата да ни нападне.
- Нека някой смел мъж се престраши - процеди с безпомощен гняв елфаната - и изкърти очите на статуите!
Флодур си мълчеше. Не искаше да е първия пребит, а и вероятно нямаше да му стигне физическата сила да направи подобно нещо.
- Нем мерси - вандализмът не ми е в природата, рече гномът сухо.
-Не усетих магия - каза Флодур. - Ама изобщо никаква. Или не са магически, или е толкова силна, че не искаш да ги обезспокояваш.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон яну 31, 2011 8:10 pm

Микаел изгледа статуите, погледна околните и промърмори високо:
- Някой ще ми обясни ли, къде е идеята да къртим гранитни очи?
Флодур се замисли:
-Абе и да има магия, още не се е задействала. Вероятно ако статуите могат да оживеят ако ги повредим би трябвало да не са много доволни, a ако не са само ще потрошим нещо, което можем да продадем...
Може да беше особено джудже, но Флодур си беше джудже и хабенето на материали и потенциални пари за него беше като богохулство.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт фев 01, 2011 2:08 am

- Не усещате в тях магия? - попита Амелия и се усмихна смутено. Приглади косите над дясното си слепочие с пръстите на лявата ръка.
- В такъв случай... това наистина са статуи.
Тя невъзмутимо извърна лице от олтара и смени темата:
- Г-н Флодур, светулката малко по-малко ще изпие моята мана. Останаха ми седем матома* и това ме притеснява. Не може ли да приспособим някакви факли?

--------------------------------------
* матом - осведомените** жители на магландиум наричат така най-малкото количество мана, което може да се използва за нещо. - б.автора
* матом - пачи гъз, на древния език. Обикновенно проподавателите по магия така наричат чираците си, а когато те ги попитат какво значи думата им пробутват горното описание. - б.водещия
** по-осведомените жители на магландиум като маговете например и другите които са наясно със същността на магията знаят, че най-малките изполваеми частици магия се наричат джвъркове. Те показват възможния потенциял за използване на магичните силови линии опасващи Титания по които се движат различните течения и възможността да се черпи от тях магическа енергия. Разбира се изхвърлените от унивеситетите студенти или профаните използаващи общите заклинания си падат по глупави тежко звучащи термини, които казват за щяло и нещяло.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт фев 01, 2011 10:31 am

-Ми ако някой има подходящите материали да казва - вдигна рамене Флодур, като си тобеляза наум, че ректорът му по магия го наричаше матом, преди скоропостижно да замине и да изостови магическото образование. - Познато ми е чувството да се озовеш по средата на екшъна без мана, не е приятно. А иначе, давайте да се придвижваме. Предлагам да тръгнем наляво.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт фев 01, 2011 12:58 pm

- В името на Бона, Елегзар! - изпуфтя безкирка добавяйки красноречив джуджешки израз н плиткодълбински джуги.
- Нека се придържами колкото е възможно към установиния ред Аз и Хоумс отпред, зад мен малкато със светлината, и Флодур. Накрая Безкирка и Сульо, а шамюел... - изброи на пръстите си Микаел, но се наложи да ползва и другата си ръка, когато бе прекъснат от гномът.
- Аз ще вървя малко пред вас за всеки случай, просто мадата дама да държи по-високо светлината. Микаел кимна и групичката се топрави в нестроен рад по коридорът извеждащ в ляво от стаята. Въздухът в него миришеше на застояло, но пък плочите му в средата изглеждаха леко позистрити спрямо тези до стените аккто отбеляза гнамът. Въпреки това според него и тук отдавна не бе идвал никой. След двадесетина разтега коридорът рязско сви на дясно, като в ъгълът имаше огромна паяжина отново покрита с прах. Прахта бе доминираща наоколо, а предпазливите стъпки на групата, под неуверената светлина на светулката в ръката на елфето, вдигаха малки облачета след себе си. Коридорът напред беше делъг, много по-дълъг от първоначалния и на всеки пет разтега имаше подпорни монолитни колони подпираши леко дъгообразния му свод. Миризмата на застояло и старост се усилваше със всяка крачка напред. После обаче чуха шушненето на гномът и ги лъхна чуството за по-голямо пространство.
- Няма страшно - дочу се гласът на Шамюел от мракът напред - Някаква голяма стая е.
С предпазливи стъпки групата навлезе в новото помещение а светлината над дланта на елфата отново припука (20 минути). Стаята приличаше на древен храм или светилще, което някога е било голямо и красиво. Но годините са се отразили пагубно – мазилката, върху която са били изрисувани картини с изображения на някаква богиня, е опадала или избледняла. Една от сцените би могла да се разпознае като жена яхнала дракон който лети по гръб. Вероятно обаче ходожникът се е объркал защото другия вариант е, че е бил зоофил. Флудор се зазапя в този сюжет, напомняше му на нещо. В дъното на стаята както и отдвета страни има олтари, посветен на мистичната богиня. В средата на олтара който е срещу входа бе издълбана дълбока бразда, а стените му са покрити с релефни добре запазини изображения. Безкирка се загледа в страните улей на олтарът, а елфето в изображенията разказващи за титачинчата битка на богинята със дракони и други левиатани. Останалите олтари са съвсем обикновенни... за олтари в подземие. От двете страни на всеки от трите олтара има изящно изработени мраморни стотуи представляващи почти по два разтега високи хуманоиди със змиски глави държащи пики. достигащи почти до тавана на помещението високо цели 3 разтега.
- Това е Храм на Кали! - изрекоха в един глас Флудор, Безкирка и Алиса, а думите им тотекнаха то купола на помещинието: Кали, Кали, Кали... още по стращи в тишината стпуснала се над групата то това разкритие.
Нещо изхрущя и в централният олтар се разкри ниша, а в нишата имаше прекрасено изработин нож с черно острие покрито със сребърни руни и дръжка от кост. острието бе широко почти четири пръста и дълго малко повече от три юмрука, двустранно заточено и дебело почти палиц в остановата до дръжката.
На светлината от сферата на елфата очите на статоите просветнаха в ляво и дясно с рубинено, а на тези до главния олтар в смардено зелено. Явно сътресението от отварянето на иншата бе премахнало слоя прах от драгоцените камъни.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт фев 01, 2011 2:39 pm

На Флодур никак не му харесваше, че са в храм на Кали. Ама никак:
-Започвам да си мисля, че не съм усетил магия защото или няма такава, или е адски, адски силна. Не бих се опитал да забогатея бързо с очите на статуите, но ако някой реши да пробва ще стоя до вратата
- Пха, кой ти слага скъпоценности без защита. И в същото време не мога да не ги огледам от близо - изказа любопитството си Микаел.
-По-добре първо да ги огледаме с Шамюел, за всевъзможни капани - предложи библиотекаря.
- Знам че директния подход е по частта на нашия зеленикав приятел тук... - Микаел кимна леко към Сульо - но ми се струва, че можем просто да ги побутнем и да видим
-По-добре първо да огледаме олтара - сети се Флодур. - Ако пак има някой надпис може да хвърли някаква светлина върху естеството на гробницата. А древните много са обичали да пишат разни неща по стени и олтари.
И Флодур се запъти към олтара, като чакаше Шамюел да мине пред него, за да избегне неприятни изненади. Микаел се загледа в зоофилското порно по стените и въздъхна:
- Това може да е всичко друго, ама не ми мяза на храм на Кали.
- Мда, художника сигурно се е поовлякъл... въпреки че и такива работи съм виждал да пишат за извратената кучка - Флодур потръпна.
- Ма не бе, аз друго се чудя. Тука е погребан Даг, нали?
-Не знам, може и да е бил последовател на Кали. Определено знам, че не е обичал дракони, а може и храма да е построен тук след смъртта му. Знам ли - повдигна рамене Флодур.
- Освен ако това не е всъщност Ахри - Микаел посочва мацката върху дракона - Няма логика Кали да има храм тука.
- Чувала съм, че Нечествия е имал несъмнено мъжка същност - възрази Амелия
- Имал той... - изсумнтя Микаел - ако се позагледаш в документираната история какви неща ще намериш...
- Определено трябва да е Кали - увери го Флодур - Виждал съм подобни нейни илюстрации в разни религиозни текстове.
-Е, не точно такива - посочи леко сгрешената картина.
- Е, на нейно място бих пратил художника да се чука с дракон - изрази възмущението си Микаел.
-Абе богове, знаеш ли ги какво правят в свободното си време - каза Флодур с известна доза погнуса.
- Е па чак толкова, братче... - Микаел поглежда към малката и подшушва на библиотекаря - Аз ако съм богиня няма да съм отгоре да се моря бре.
Флодур се ухили. Отвърна му:
-Абе тя Кали се слави с това колко активна и агресивна е, знаеш ли я...
- Е, кожи и камшици - добре. Ама да подскачаш върху драконов...
-Дай да сменим темата? - предложи джуджето. - Не, че не е... интересна, ама си имаме по-важна работа.
- Е, ако не е храм на Кали, значи е фалшификат - предположи Микаел.
Флодур се усмихна:
-Можем само да се надяваме.
- Какво наистина прави това изображение тук? - попита Амелия - нали сме в гробницата на достопелен войн.
- Стар трик. - каза Микаел - Най-вероятно тука жрец не е стъпвал.
Алиса продължи:
- И защо онзи олтар искаше кръв. Не просто капка - това само го накара да просияе леко... а кръв.
-Искаше кръв за да отвори северната врата . Северната врата се отвори. Дали заради кръвта или просто си беше отворена е друг въпрос - повдигна рамене Флодур.
- По-предният олтар наистина реагира на кръвта, нали? - провери Алиса
- Да, но дали беше някаква дребн магия, при която да присветне при капване на кръв или мощем ритуал не знам - вдигна рамене библиотекаря.
Точно тогава Шамюел излезе из зад големия олтар:
- Стана ли нещо като натиснах ония неща отзад?
- Не сме забелязали - отвърна му Микаел.
- КОГАТО КАКВО!? - паникьоса се библитеокаря
- Какво викаш натисна?- Микаел тръгна натам и Флодур затупурка след него.
- Как ше нищо не естаноло бре, а тоя сатър в нишата какъв е? - посочи Шамюел ножът стаящ на малка стойка н нишата отворила се в стената на главния олтар.
- Не бързай да го взимаш, имам идея - намеси се малката.
- Аз пък мисля, че е много хубав - каза Микаел с алчен поглед.
- Ей ей, вие къде! - Спря гномът Микаел и Флодур които се оптиваха да надникнат зад олтара - Това е изкличително прецизен механизъм бре, ако не внимавате ще ви тонесе глава!
- Хубав е, смятам да го изпробвам - отвърна Амелия със смесица от детска уязвимост и женска себичност - Имам идея, господин Шамюел
- Че кой друг би имал идея, и стига с това господин само Шамюел ми казвай.
Алиса почна:
- Има ли начин да направим хлабава примка около ножа, без да го докосваме. После се изтегляме през вратата обратно в коридора и правим полукръг. Дърпаме ножа и ако нещо стане, ще сме отвън. Тавана да падне, няма да умрем. Ако статуите решат да се раздвижат, ще трябва да излизат една по една през вратата.
- Много книги четете, деца - вметна скептично Микаел - Ако няма магия, и едно бутване с копието му стига.
- :kfhf ukrhr ir é.f - кимна в съгласие гномот и когато другите го погледнаха - Кво? На глас ли го казах?
- Не - отвърна спокойно Алиса. - Спомних си какво предупреждение пишеше на статуята отвън. За алчните крадци и какво ги очаква
- Може ли малко светлина тук? - примоли се младия гном който опопваше с върховете на пръстите си нишата.
- Мисля, че е сложен като примамка - каза елфаната - нека направим примамка на примамката. Да направим това, което предложих преди малко
- Не казвам, че е идеален. - тя погледна към него с леко въпросително изражение - ако имаш своя идея, ще те следвам.
- Дааа. Имам, просто да разбутам всички любопитни и да взема тъпия нож.
-Ми ножа не е магически - започна Флодур - Изглежда е изпозлван за религиозни ритуали, но руните по него вероятно са предназначение да вдъхва страх. За съжаление не мога да ги разчета.
- Ехооо, малко свметлина насам? - пробва се да й привлече внимониято гномът.
Амелия дори не поглежда към него - магическата сферичка просто се стрелва и застава над лявото му рамо.

Подтиснати от злавещата тишина и атмосфера в опмещението групата се изтегли към изхода отавяйки само Микаел и Шамюел пред олтара. След малко гномът довърши заниманието си и след като увери Микаел че няма капани го потупа по гърба, в негивия случай по кръста и чевристичко зае позиция близо да вратата.
Микаел най-нахално се облегна на олтара заявявайки:
- Не сте наред и ще ви го докажа.
Амелия стои на половин крачка зад и встрани от Микаел. Неволно протяга лявата си ръка към него, докосва с пръстчета тилната част на рамото му.
- А? - обръща се Микаел.
- Ти си толкова смел...
- Не знам смел или разумен. Айде дърпайте го тоя нож, преди да съм го изритал от тука.
-Еми айде вземи го, де. Ако нещо ти отреже главата ние сме по-ниски, няма да ни удари - ухили се библиотекаря
- Най-накрая някой да каже свясна дума. - Микаел се протегна и взе ножа.
Микаел взе камата, повъртя я в ръцете си, погледна тръпнещите в очакване дребосъци и изтърси:
- И кво?
- Не знам - Амелия огледа заплашително надвисналите статуи. После тихо се изкиска:
- Наистина не знам

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт фев 01, 2011 9:49 pm

Малката наистина умееше едновременно да дразни и очарова. Стоеше насред полутъмната зала с вирнато дупе и изпъчени гърди. Всъщност не стоеше, а балансираше върху пръстите на миниатюрно малките си стъпала. Твърде високите токове на ботушките не й позволяваха да прехвърли тежеста си върху петите... а тя намираше това за напълно естествено и удобно. Откровенно се перчеше с дългите си крака и малко телце... пълна фръцла...
Микаел изобщо не се трогна. Свали две от кесийките на колана си и ги подаде на елфаната:
- Вземи, ти ще имаш време да ги ползваш Аз имам друга работа.
- На какво да ги нося?
ИИ има колан с четири халки, заети са и четирите
- И какво е това
- В едното са димки, тях мога и в мен да си ги държа - една такава тука ще ни издуши всичките, другото са метални кестени.
- Прибери ги по джобовете на куртката за сега. - обясни търпеливо щитоносеца - За по-нататък ще видим.
Флодур се включи в разговора:
-Или избери кой нож ще ползваш и прибери другия.
- Бих могла да погледна този нож - Амелия направи изящен жест към Микаел - Може ли?
Малката кучка застина в дразнещо съвършенна поза. С легнали назад рамене. С почти напълно протегната ръка - съвсем леко прегъната в лакътя. Колкото да внуши небрежност. Крехката длан се носеше безтегловно във въздуха, поднесена напред като за почтителна целувка. Тънките, бели пръстчета изглеждаха леко разперени и... да, естествено... показалецът беше деликатно повдигнат. Чакаше да й дадат доброволно проклетия, шибан, покрит с руни нож.

Микаел осъзна, че най-лесния начин да свърши с всичко това е бързия и болезнен. Въздъхна и й подаде ножа. Алиса взе кинжала и за момент.... за един кратичък миг й се счу шепот, шепот от отвъдното. Косите н тила й настрохнаха, но после всичко отмина. Все едно не е било никога. Остана само тягосното чуство от светилището на древната богиня.
- Хубав е, смятам да го изпробвам - пророни Амелия със смесица от детска уязвимост и женска себичност
Оръжието наистина изглеждаше много красиво. Дългата един юмрук ръкохватката имаше двойна вълнообразна извивка от долната си страна. Така се получаваше леко издуване за удобство на четирите пръста без палеца. Имаше красива и в същото време предпазваща от хлъзгане резба. А пък острието беше дълго три юмрука, с масивен заден ръб и много прецизно заточване. Приличаше по профил на досегашния й нож, но руните по страните сияеха с красиво, зловещо изящество.

Тя внимателно махна каишката от дръжката на досегашния си нож - разплете я напълно. После направи малка, тясна халка и я закрепи старателно към стеснението точно преди върха на дръжката. Провря крехката си ръчичка през импровизираната каишка и обви пръстчета около ръкохватката на новия си нож.

ИИ стария и новия й нож имат идентичен профил и дебелина. Така че ножницата става.
Подаде стария си нож на Сульо с молба да й го пази.
Междувременно Флодур огледа стаята и предложи:
-Ми викам да се върнем и да пробваме другото разклонение, освен ако някой не реши да се пробва да вземе очите на статуите. В тоя случай кажете предварително да се пазим.
- Рубините са красиви - съгласи се с мек, самодоволен глас елфаната - но е много важно да не насилваме късмета си.
- Мани ти че са красиви, струват сума пари - замечта се библиотекаря, след което се съвзе: - Но все пак не бих ги пипал.
- Ех, това вездесъщо човешко изобретение, наречено пари. - Амелия се увери, че старият и новият й нож всъщност имат еднакъв профил. Това означаваше, че ножницата няма да има нищо против да смени камите.
- Истинските неща са живота, красотата... и оръжията. Хайде да вървим!
-С пари можеш да си купиш оръжия и красота. Е, друг въпрос е, че е по-вероятно заради тях да ти приключи живота - каза библиотекаря.
В противоречие на собствената си подкана тя се обърна през рамо към Флодур и наклони закачливо глава:
- Нещо против да ви дам кесията си. Трябва ми свободна халка за кейсйката с металните кестени на Микаел
-Нямам нищо против. Виж, въпроса е дали после ще ти я върна - каза джуджето, като усмивката му показваше, че се шегува.
Погледът й през рамо, както е наклонила глава... малката все пак е сладурана. Притваря бавно дългите си, извити мигли:
- Знам, че сте добър. - тя пуска ножа и той увисва на каишката си. После чевръсто откача кесията с пари. Подава я на джуджето:
- Знает, че ви вярвам, нали?
ИИ после пак си хваща ножа в дясната длан
Флодур взе кесията и я закачи на колана си с усмивка и с думите:
-Брей, за първи път чувам тези думи от някой.
-Или поне от някой трезвен
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт фев 01, 2011 11:52 pm

- Вярно ли е, че според някой легенди Кали всъщност не е била зла. Била е в равновесие със своите двама братя. Първият е създавал, тя е унищожавала, а Хармонар е поддържал в равновесие нещата между тях
Тя се замисли:
- Дали е изображенията на онзи олтар показваха точно това със изгрева.. или залеза...
Тоест съзидание и разруха, раждане и смърт. В тази връзка ние от коя посока влязохме в лабиринта?
-Така пише в някои книги. Според мен откачена кучка, чиято единствена задача е да разрушава е зла. А иначе слънцето тъкмо се скриваше зад гърба ни като влязохме после завихме на ляво което е север и на дясно което е изток така че сме влезли от западната страна.
Елфчето се оплете още в началото на обяснението.
Точно когато Безкирка се плесна по челото и Флодур се сети за нещо. После усети, че е твърде нисък да го направи:
-Ба го, сетих се нещо... май. Като пуснах кръв на олтара видях някакви фигури, очите им бяха изпъкнали, после вдлъбнати...
- Ще рече че трябва да се натиснат очите навътре - допълниго сината чиято мисъл течеше във същотост русло. - После слънце полуподало се над хоризонта - ще рече запад или изток.
- Единствените фигури с очи са статуите... - пое щафетата Флодур и тогава се включи и третото джудже- Хоумс:
- Тъй като от запад няма олтар по пътя на дедукцията остават единствено статоите със смарагдовите очи до източния олтар. Ако някой, който може да ги достигне, и да ги натисне може би ще стане нещо.
Пет чифта очи се отправиха към Микаел, елфаната още се мъчеше да се ориентира в посоките под земята.
- Какво бре? Пак ли аз? - измърмори исполинът сред дребосъците след което се качи на олтарът и като се попротегна донитсно последователно очите на лявата и дясната стотоя. Те от своя страна потданоха лесно, но при натискането на втория чефт олтарът се разтресе и на микаел му се наложи соропостижнво да слезе от него. Самият олтар потъна в пода на помещението разкривайки стръмни стълби потъващи в непрогледен мрак и дълбини на подземието. Светлинката на елфето изпука още веднъж (30 минути).
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср фев 02, 2011 1:51 pm

Флодур отбеляза стълбището на картата, която беше надраскал и измърмори под носа си нещо от сорта на "Интересно." После добави по-високо:
-Е, ще слизаме ли?
И след това се сети за нещо. Бръкна кесията си и извади бронзовия патинясал пръстен, който бяха взели от Фос и в който беше усетил магия. Беше го забравил напълно. Заоглежда го.

[sblock]системно: разпознаване 13 + зар 15
http://www.hwx.it/wizards.com/dice.php?sid=4721#148910]3d6=15
След допитване до водещия се оказва, че пръстена дава +3 сила, като така може да надмине и расовия максимум. Айде при Сульо...
[/sblock]
Флодур се плесна по челото. После се обърна към Сульо:
-Зеленикав, ела тука. Вземи тоя пръстен и си го сложи. Би трябвало да ти увеличи физическата сила и да мааш по-яко с брадвата.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср фев 02, 2011 11:21 pm

Гоблинът се нахлузи пръстена прихвана по здраво брадвата и заедно се станалите се отправиха надолу в мрака, а чувството на обреченост тегнеше над заглушаваните от дебелия слой прах стъпки...

Малката групичка приключенци достигна малко предверие, което някога е имало красиви стенописи, но те сега са унищожени от времето и не могат да се разчетат. В дъното му има врата от зеленикав метел. Не се вижда ключалка, няма нито дръжка нито някакъв друг механизъм за отваряне. Единствено един рунически надпис разваля пълната гладкост на повърхността й.

[sblock="Древен език+3зара>17"]
Тук лежи най-великият герой, който света ще види някога. Поклон пред теб Дак, дано винаги намираш покой.
[/sblock]
[sblock="Древен език+3зара>20"]
Тук лежи най-великият Герой, който света ще види някога. Поклон пред теб Дак, дано винаги намираш Покой.
[/sblock]
[sblock="Древен език+3зара>22"]
Тук лежи най-великият ГЕРОЙ, който света ще види някога. Поклон пред теб Дак, дано винаги намираш ПОКОЙ.
[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср фев 02, 2011 11:31 pm

Флодур погледна надписа на вратата:
-Уф, пак някакъв гаден диалект на древния език... Мисля, че ще мога да го разчета...
- Господин Флодур - гласът на Амелия съчетаваше объркваща смециса от детско възхищение и женско ласкателство - вие сте толкова умеееен. Чувствам се толкова глупава пред вас. Как само четете с лекота тези забравени от времето руни!
-"Тук лежи най-великият Герой, който света ще види някога. Поклон пред теб Дак, дано винаги намираш Покой." Това пише. Герой и покой са с главни букви, не знам дали е важно. Сега, някой да има идея какво, по дяволите, трябва да направим?
- Хъм - рече замислено гномът като допря нос а после и хуо до вратата а пръстите му зашариха по нея. Почука потропа дори я близна. - Я покажи кои точно думи са с главна буква!
-Тези - Флодур му посочи двете думи.
Пръстите на гномът отново зашариха тихо и бързо по мистичният метал , апсле нещо изщрака. По лицето му се разля усмивка. Той си облиза дланта, долепи я до вратата и дръпна към себесе, а тя се отвори тихо и плавно разкивайки им голяма крагла зала...

Залата, е кръгла и осветена от множество кристали, вградени в купола над вас на около 6 разтега височина. В дъното на помещението, точно срещу вратата има трон и на него стои скелет, с желязна корона, почти разпаднала се от ръжда, на главата и голям меч, подпрян на коленете. В средата на стаята има голям саркофаг, по чийто стени е изгравиран рунически надпис.

[sblock="Древен език+3зара>17"]
Нито тук лежа, нито там седя.
Цял живот се борих аз за свобода.
Сега почивам тихо, в гроба скрит.
А дар за вас оставих тук повит.
Сила и успехи той ще ви дарява
Правдата дорде тоз, що го носи, защитава.
[/sblock]

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср фев 02, 2011 11:45 pm

Флодур зачете надписа на саркофага:
Нито тук лежа, нито там седя.
Цял живот се борих аз за свобода.
Сега почивам тихо, в гроба скрит.
А дар за вас оставих тук повит.
Сила и успехи той ще ви дарява
Правдата дорде тоз, що го носи, защитава.


-Май тов е разрешително да тарашим?

В саркофага имаше малка книжка, увита в плащ с менящи се цветове. Короната почти се разпада, когато я взимат, но каж годе бива. Големият двуръчен меч в краката на скелета е учудващо лек за размерите си. По нищо не личи, че това оръжие е принадлежало на толкова велик герой, като Дак – изглежда като всеки нормален двуръчен меч, който се продава при ковачите или оръжейните магазини. Когато шомюел разгледа наметалото на лицето му се появи отново анази ехедна физиномиика. той се загърна с него и... изчезна.
Междувременно Флодур отвори книгата. Разлисти я. Ухили се широко и от устата му излязоха думите:
-Еееееебасиии кеееефааааа!

[sblock]
Всички получават по 200 опит от загадките със статуите и вратата. Системно за екипировката:

Книга на Светеца
Съдържа следните магии:
- Светлинно копие
- Заслепяване
- Веригите на милосърдието
- Отмора
Магиите могат да се произнасят чрез прочитане като от свитък, но за разлика от него, книгата не се разпада, след като магията бъде прочетена. Може да бъде използвана многократно

Плащ на Крадеца
Добавя + 6 Към показателя за Промъкване.

Меча на Даг
Л;СИ
ТД 6
щета 6зара
тегла 5 кг.
мин сила 9 за две ръце и 13 за една и ръс над размера
размер 130 см. МР3
СА:
Пронизване
Блокада
Разпаряне
Разрушител
Устрем
Довършване
[/sblock]

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет фев 03, 2011 11:34 am

Натоварени като хамали на дувалския присатн и щастливи от себе си котка с канарче в устата малката група приключенци се осъзна когато в първата зала Шамюел се материализира от нищото.
- Незнам какво мислите вие, но ако сме намерили истинскот съкровище тогава може и да пропуснем онзи коридор - гномът махна към мрачния коридор от който повяваше леденият вихър, а сферата в ръката на елфката изпука за пореден път (50 минути). Студът не вещаеше нищо добро, а изходът беше примамливо близо. Дали просто трябваше да си тръгнат оставяки въпросите за това какво е станало неразкрито да терзаят съзнанието им, може би вечно или да се впуснат напред в необатната тъмна паст пред себе си?
Котаръкат на Безкирка взе своето решение и хукна към изхода. Спътниците се спогледаха смълчани, този избор бе притъпил еуфорията от разкриването на древната гробница и тягосното усещане за обреченост се бе върнало с пълна сила. Двете гранитни стотои с пиките до олтарът в дъното всякаш ги гледаха изпитателно със своите гранитни мъртви очи.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Заключена