А уж беше само за по бира.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пон яну 03, 2011 11:18 pm

- Някакви идеи как да се качим на кораба без да ни разфасоват? - Попита Безкирка.
- Идей не, но може да пообиколите пазара: Бих ви препоръчал Аслан като много умел ковач, но пък цените му са кожодерски. Велгард е добър също, но кове само брони и нищо друго – положил е някакви странни обети… Най-хубавите платове са на пазара, при пътуващите търговци, най-хубавото пиво е тук, в „Трите прасенца”, но виното в „Дупката” е по-сладко от тукашното. Ако търсите готови дрехи – Закар хаб Сел е вашия човек. За друго сега не се сещам.
- След като Антон е действал на своя глава, имам чувството, че ни е излъгал и Аргор не го ебе твърде за дъщеря му, сиреч ония многото пари хич не са ни сигурно. - Замисли се джуджето.
- Антон всъщност малко си пада по Анна, да не казвам много - Вметна сякаш между другото сътрапезника им и допи на един дъх халбата си.
- Защо точно нас избра? - зачуди се гоблинът.
- Поради две причини - бяхте на точното място в точното време и... щяхте да умруте ако не приемете задачата - този път в усмивката на Казил няма нищо весело и приятелско.
- Ами тоя магьосник какъв е ... и той ли обича да продава глави? - Попита боязливо Сульо.
- Освен пръча на Фос, друг заклинател, с когото съм се срещал е Саша. Но тя си работи на своя глава и не обръща внимание на никого. Продава отвари и дребни вълшебни предмети на хорицата, но всички говорят, че била много могъща – Казил смигна лукаво и добавя. – Не знам какво е нейното могъщество, но Саша е млада и доста хубавка, така че може и за друг вид магия да става дума.
- А за тоя пръч нещо което ще ни помогне, ако евентуално се изправим срещу него, знаеш ли?
- Можеш ли да бягаш по-бързо то него? - казил кимна към гоблина, който кротко си лижеше бирата. Гоблинът се замисли малко и кимна отвърдително.
- Това ще ти е достатъчно на първо време.
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт яну 04, 2011 4:55 pm

Вратата на кръчмата се отвори и Микаел влезна с леко разфокусиран поглед.
- Мразя свободния избор. - заяви твърдо той и се стовари на масата при дребосъците. - Какво изпуснах?

В това време изпод наметалото му се чу едно "Мяу", а едно черно коте се показа из под мишницата му.

- Дам, паднах върху него. И му дължа благодарност. Ще си го нося за късмет май.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт яну 04, 2011 5:14 pm

– Я коте ... чувал съм че са вкусни. – Зарадва се гоблинът. – Кхъм ... те тоз гусин с на когото отказа работата, (ха, пробвай пак, де!), иска да му донесем пръстена на най-големия син на Фос, па ако можем и междувременно да го очистим - ще има премия за туй. Та синчето се намирало корабът "Морска сирена".
След няколко секундна пауза добави:
- Бе ти сигурен ли си, че това коте ти трябва?
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт яну 04, 2011 5:17 pm

- Котките носят късмет. Да не си го пипнал. - Микаел погали главата на котето и се усмихна - И ся кво ши правим?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт яну 04, 2011 8:45 pm

- За радост на жената ... с бакембарди ... в групата ни, ще явно ще ходим на пазар. Гусина препоръча да минем през: Ковача Аслан, или някакъв друг ковач - Белград ли, Велград, нещо от тоя род и за дрехи имало някакъв Захар хаб Сел ... поне така прозвуча ... - Каза гоблинът мъчейки се да се сети имената на толкова много хора. - А и каза да проверим някаква вещица... Каша... Не Саша!
- Ааа ние с Шемюел ще отидем да разузнаем за документите и ключето, ще видим какво може да се научи и ще се срещнем направо пред сирената - уведоми ги Хоумс след което иззема акциите и сребърното ключе.
- Язе викам да минем през тоя Аслан - Чух за някакво ново оръжие - Косми. Много било добро. - Каза гоблинът замечтано.
- Това не е ново оръжие, зеленко, това е земеделски инструмент. - Каза му Микаел. - А там ще ти съдерат зелената кожа с цените си.
- ... тва не му пречи да е готино ... - измърмори Сульо. - Мчи къде мога да си зема някое по евтино?
Микаел затрепери и загледа намусено.
- Не бой се, синко, мама ще ти даде парички - Безкирка намигна на Сульо заговорнически.
Докато вървяха към дюкяна на Аслан, навън почна да вее южен вятър и да става още по-студено.
Самият дюкян работеше и в този късан час освен това бе скъпо обзаведен и се намираше в самия център на града. По витрините бяха изложени оръжия и брони. Оттук се виждаше ковачницата, където самият майстор се суетеше около пещта, без да проявява никакъв интерес към клиентите. Вместо него ги обслужи един от тримата му чираци.
- Здравейте многоуважаеми господа и милейде, са какво бих могъл да ви помогна? Аз съм личния ви продавач консултант Недялко. - момчето бе симпатично, а брадата му гладко обръсната.
- Бе трябват ми косми. - издудна Сульо.
Микаел го перна зад врата:
- Коса бе, умньо!
- Тей де ...
- Коса за жито.
- Тей де ...
- Дали не сте ни объркали с бръснарницата сър? - смело предположи младежът.
Микаел се отказа и почна да оглежда леките копия за мятане.
- Ааа, ние не предлагаме земеделск сечива, само висококачествени оръжия и доспрехи - опитваше се да навакса с разговорът консултантът.
- Имате ли коса? - Поправи се Сульо.
Младежът премигна.
- Да, имам си коса.
Безкирка реши да се заеме с нелеката задача да помогне на Сульо:
- Виж, готин, когато тъмна закачулена фигура идва при теб посреднощ и пита "имате ли коса?" отговорът трябва да е "да".
- Ър? - обърка се още повече Недялко.
- Бе коса бе - дет' реже тикви. - Вече губеше търпение Сульо.
- И по-добре да е с махагонова дръжка и най-здравото стоманено острие, което може да роди ковачницата ви - Добави Безкирка - Айде, беж, да кажеш на майстора, че има поръчка.
Един възголемичък щит скри целия гоблин от погледа продавача.
- Преди да решите, дали да изхвърлите зеленикавия ми приятел, ак омога да попитам дали нямате някоя случайно останал коса наоколо? В смисъл на земеделска коса.
- Оу, може би имате предвид алебърдинска коса! - Младежът посочи нещо зловещо което можеше да мине за коса, ако косилото не бе изправено да стърчи нагоре, не беше двуостро и с връх като карфица, освен това гравирано чудесно.
- Але ... ъъъ ... .. - започна да срича гоблинът.
- Ако може да ни споменете цената? - Попита Микаел.
- Туй е добра идея. Сече ти пипето човеко! - Похвали го Сульо.
- Двехиляди и четиристатин модника издекламира младежът. Иначе, нем, земеделски сечива не предлагаме - Най-сетне намери почва под краката си Недялко, после изтича да викне майстора и остави групата да се консултира какво точно иска.
- Зеленушко, виждаш я тази алебарда, нали? - Микаел посочи артикула.
- Аха. - Кимна гоблинът.
- Да имаш няколко златника? Щото едва ли струва по-малко.
- Имам 5 метра заешка кожа! - похвали се Сульо при което Микаел се плесна по челото.
- Еми кат няма космИ ... пардон ... коса. Ще взема една кожена ризница, ма подсилена. . - Каза гоблинът омърлушено.
- Добре де, чай да дойде продавача бре.
- Какво щете? - Приключенците не бяха сигурни дали това е Аслан, но изглеждаше като гихантнт с лъвска грива, рога като на овен и китки по дебели от бедрата им.
- Кожена ризница. Подсилена. - Каза зеленушкото.
- Като за тебе ли?
- Еми ... да. - Каза леко обиден Сульо. - Дали щом ще е по-малък разбер, ще е по-евтина?
- Не. 320 друго?
- Хъм ... а можеш ли да ми натъманиш ризница за 200? - Каза гоблинът изгубил всякаква надежда.
- Да. Остави 100 капаро и утре ела да я вземеш.
- Докато зеленушко мисли, дали да си вземе или бронята, мога л ида попитам, с какви копия разполагате? - попита Микаел.
- Къси, дълги, метателни и пики. - Аслан присви вежди при спомонаване на зелиния цвят и загледа подозрително мъникът с робата.
- Каква е цената на метателните?
- 300. - Ковачът бе особенно локоничен. - На бройка.
- Цели 300... - хлъцна Микаел
- Абе а случайно да ви трябва заешка кожа? - Попита Сульо с надежда.
- Да ти приличам на галанетрия! - Попари надеждата му Аслон, но понеже млъчанието се проточи повече от обичайното поясни - Не. Обаче като ви гледам не сте паралии. Ако решите да ми свършите малко работа мога да ви смъкна наполовина някой цени.
- Каква работа - веднага пита обнадеждено Микаел.
Аслан цъкна и тръгна към вътрешността на ковачницата без да гледа дали ще го последват. А те явно го направиха. Озоваха се в малка стаичка обзаведена толкова просто, че масата и столът се явяваха някакъв лукс на фона на дървения нар в единя ъгъл. Ковачът им махна да се настянат.
- На сърцето ми е легнала една мома, а тя е от изискан род, високотпарно дрънкане и усукани брътвежи. Не ми пречи да наема, който и да е бард и да ми напише нещо, ама искам да е Черния. Веси много си пада по него. Той, обаче, не приема пари. Вече няколко пъти му предлагам такива суми, че може да му завиди всеки честен човек, но той упорито отказва. Трябвало му муза ... музук ... абе една от ония богини дето те карат да пишеш. Ако ми донесете негова поема ще ви отстъпя цената на материала от 3 оръжия по ваш избор.
- Абе, те музите трудно се хващат, така съм чувал. - Подхвърли Микаел.
- Въобще не съм твърдял че е лесно.
- Къде го тоз поет? - Попита Сульо.
- Мотае се по кръчмите из града.
- На половин цена, викаш. Е, нема да си вземам кинжали значи, това е сигурно...
- Не. Казвам че няма да плащате материала.
- Е, така по-бива. Добре де, можем да пробваме да намерим барда и да се върнем утре с него.
- Ще мога ли да си взема косата за 2 сребърника? - Попита математическият гении Сульо.
- Не. Но ще можеш да я вземаш за 8 место за 20.
- Ъъъъъ - Оцъкли се Сульо. - Ами ризницата?
- Нея да.
- Ми да го гепим значи тоя бард! - Ухили се гоблинът под качулката си.
Микаел се облегна внимателно назад и се замисли. "Ако взема голяма алебарда на цена без материала, ще ми излезе около златник. Ако успея да я продам после ще изкарам 10 златника. Сега ако знаех и на кой да я продам..."
- Добре де, ще видим, какво можем да направим и да накараме Черния да драсне нещо за вас. - Реши Микаел.
- Добре, Когато се върнете тогава ще си получите отстъпката.
Последна промяна от Lord Anomander Rake на вт яну 04, 2011 10:16 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 04, 2011 10:16 pm

Дюкянът на Велгард се намира на улицата на занаятчиите. и нопределено не е толкова луксозен като на Аслан. На витрината има изложена само една броня и няколко подкови, колкото да се разбере, че там работи ковач. Дюкянът извежда направо в ковачницата, където едър, посивяващ мъж тъкмо довършва стоманен нагръдник. Потяпя г в кофа с вода от която със съскане излизат вълми пара, оглежда го критично и след това се обръща към вас.
- С какво да ви помогна добри хора... тъй де господа в - вдига поглед към малкото прозорче дупка под гредите от където се вижда слънчевата кула на Дувал - три камбани след полунощ?
- Аре бе Сульо, нали броня искаше?
- Кожена олекотена колко ще струва? - попита с притеснение Безкирка, а Велгард я изгледа замислено и отговори:
- 270 за шестица лакирана олекотена 5 кг.
- Вземам я - рече бързо Безкирака докато другите двама се помайваха.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт яну 04, 2011 11:09 pm

Микаел разпитваше за щитовете, мислейки си, дали няма да има някой по-добър от неговия, докато Сульо се усмихваше и подвикна:
- Да ти трябва заешка кожа? - после извади кожата и я тупна на тезгяха.
- Уау - искрено се учиди Веселград на петте квадрата бяла пухкава кожа. После я за пригляжда щателно. - Мога да ви дам 3 сребърника за нея твърде много дупки има, да не е ста го убили като сте мятали вили по него?
- Топло ... - измърмори Сульо. - Искам тогава една ризница като на джуджето и просто ми върни рестото от тези 3 сребърника.
Витоград прибра кожата и след малко се върна с дребна ризница на за разлика то тази на джуджето беше лакирана.
- Нямам втора хам олекотене хам само кожена но за още 20 медника и кожата мога да ти дам тази подсилена лакирана, ако желаеш.
- Оки. - Зарадва се гоблинът, че най-после ще си купи нещо.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет яну 06, 2011 9:10 pm

Студът сковава всеки който не е на топло и уютно местенце, а нослето на Безкирка вече свети в тъмното като сигнален морски фар, освен това прилича на капчук. Въпреки всичко се намират разни бродяги с достътъчно малко кръв във алкохолът който се разкарват по улиците и ви опътват къде да намерите Саша.
Саша работи в шатра на края на града. Щом влизате вътре, веднага ноздрите ви се пълнят с остра миризма на сяра, с толкова оттенъци, че куче би се побъркало. На покрай стените са изправени шарени паравани, а покрай тях са натрупани вързопи и малки сандъчета, в шатрата върху триножници греят червените въглени на 5 мангала. В дъното на шатрата, млада жена с шарена рокля и червена кърпа на главата бърка някаква отвара в едно котле. Щом ви забелязва, тя се усмихва чаровно и ви заговаря:
- Охо… Па, виж ти, що ми е довлякла котката - котето на Микаел изсъсква и изскочи от пазвата му, като много бързо се изнесе навън пред палатката, а младата жена не му остана длъжна и също изсъска. - Ми, влезте де, влезте. Кажете, какво сега да стори за вас Сашинка?
Последна промяна от Vilorp на пет яну 07, 2011 11:13 am, променено общо 3 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет яну 06, 2011 10:34 pm

- Какво така сте смълчали милинки!? Сашинка не хапе. Освен ако не помолят нея! - намигна тя на Микаел, когато групата се забави с отговорът си.
- Ъъъъ, значи котето е ваше, а? - попита Сульо. - Жалко ... изглеждаше вкусно ...
Микаел плесва гоблина зад врата така между другото.
- Казах ти нещо за котето.
- Не мое. Котки мен не люблют, но да вкусное изглеждало - съгласи се с доста хишническа усмивка жената.
- Търсим две неща - магия и информация - каза библиотекаря, като се опитваше да локализира акцента на магесницата.
- Не е верно! Търся начин да му запуша устата на тоя - Микаел посочва гоблина.
- Toва може да стане само с магия - вметна библотекаря. - Или пък чудо...
- Първо бихме искали да ни дадеш съвет, как да му запушим устата! - насотя Микаел, все още драпаш по редишната тема.
- Ама ако не бях аз нямаше да имаш такава хубава огърлица! - Подметна сърдито гоблинът към Флодур.
- Пришли при точния човек щом търсите магия. А каква информация нужна тебя малак лади? - акцентът и беше като от копнидолдълбокска околия.
- В града едва ли има много магове. Трябва ни информация за дъртака, който работи за Фос - библиотекаря се очуди на джуджешкяи акцент на Саша, която беше стройна, добре сложена жена около разтег без 3-4 юмрука и имаща навсякъде колкото трябва та и малко повече.
Саша изсумтя, а в гласа ѝ се долови явно презрение:
- Прост заклинател. Не можна устои на някой с повечко инат и кураж в себе си. Той не стига, че кекав, ама е и страхлив, тъй че ако го притиснете, няма да имате никакви проблемации с него.
- Оъгрлицастори меня споменахте? Каква огърлица - живо се заинтересува магьосницата след като и поразкара от тирадата за конкурента. Флудор свали от шията си бойниия си сувенир от първата битка заедно с гобилна и го подаде на жената.
- Проклети космати изродчета ... - измърмори Сульо спомняйки си ужасните катерици.
- Прекрасное! Това зъбли от говореща краснео опашат катеричок нада?
- Аха - потвърди библиотекаря с усмивка. - Зъби от говорещи катерички. Е, или поне зеленушкото твърдеше, че са говорещи.
- Бивш говорещ катеричок - Ухили се Сульо.
- Странно, аз само на говорещи плъхове съм попадал - каза Микаел.
- Нет, плъхове не говорит, това мистификация! - увери го Саша все още разглуждаща малките остри зъбки наредени на канапчето.
- Кажи го на края им. - измърмори под нос Микаел, спомняки си как е бягал от глутници говорещи плъхове в Мелион.
Странната дума затрудни гоблина:
- Мистикво?!
- Много срички има тая дума за теб, заеби - отговори авторитетно библиотекаря на гоблина.
- Точно таз съставка трябва меня създам медальон прогонваш призовани създания. Вии помегнете меня? - мигли като ветрила на Миденски метреси запърхаха пред групичката. Безкирка избра момента да се изсекне.
- Зависи как ще ни помогнеш в замяна - каза Флодор преминал директно към практичната страна на нещата.
- Да даде един медальон и готово - предложи Микаел, още по практично. - Така де, ако зъбите стигат за повече от един медалион сме съгласни на бартер.
- Нали сакаше информация, смени го за нея - предложи гоблина използвайки няколко от заучените многосричкови думи.
- Не знаеш ти, какво е воден дух да ти скочи - подмента Микаел.
- Убав или грозен? - Пак се ухили Сульо, отдаваше му се.
- Абе, колко пъти са те изпускали на главата ти като малък? - зададе съвсем резония въпрос човекът.
- Бях в цирка - а познай! - озъби се гоблинът който неможеше да каже толкова голямо число.
- Вече ни каза каквото искахме да знаем, пробвай да следиш фабулата - намеси се Флодур.
- И к`во т`ва ли беше? Тоя е слабак, сплашете го?! Това и аз можех да ви го кажа - сепна се гоблина!
Този път Микаел явно не разбра съвсем джуджето:
- Фибата ли? Каква Фиба?
- Фабула. Сюжет. Случващото се - рече архивиста и накрая добави под носа си - пфу, на какви попаднах... - А междувременно не се усети, че отново бърка книгите с живота.
Микаел го потупа по главата и му подхвърли покровителствено:
- Да, да, сега ако бяхме в някоя от твоите книжки щеше да е хубаво, нали?
- Аз поне мога да чета... - изпуфтя джуджето и отмахна ръката на човека от главата си.
- И аз мога бре! - нацупи се Микаел. - Виж, писането е по-сложен момент...
- Аз пък не мога - похвали се гоблина.
- Младежи, пристите, че ви прикъсвам, но дали ще намерите другите съставки за талисмана?
- Напълно те разбирм как се чустваш - съчуствено кимна към момчетата Безкирка застанала до Саша и бършеща течащия си нос с ръкав.
- Да бе да, само ги кажи какви са - отвърна Микаел, сякаш не чул репликата на Безкирка.
- Нуждая се от смокинов сок, прах от рог на козирог, кожа от зайколак и косъм от ташаците на черен котарак. Желателно е последното да е по пълнолуние откъснато.
- Уупппс - Каза Сульо сещайки се, че продаде кожата.
Библиотекаря започна да мисли неусетно на глас:
- Кожа знаем от къде да намерим, но сигурно ще излезе по-скъо отколкото цената, за която я продадохме... Какво количество ти трябва?
- Меня нужно една длан парче, и ако намерите три лакатя зелена коприна ще сте направо безценни.
Микаел не беше доволен от нещо:
- О, богове.
- Кои по-точно? - Полюбопитство Сульо умно-умно винаги готов да се включи в друга тема.
- Всички.
Микаел усети нещо за жената, все едно го знаеше и не го знаеше, сякаш бе на върха на език му но просто нямаше как да види какво е. Главно понеще неможеше да си оплицва очите.
- А какво получаваме, като намерим компонените? - Поинтересува се Флодур - Един такъв амулет?
- Бих могла да ви направя един, да. Освен това предлагам няко екстри които може да закупите от мен и им подаде малко списъче:
[sblock="стока"]Ефирен еликсир, 10 бр., възстановява 2 зара Мана, 35 м;
Лековит еликсир, 5 бр., възстановява 2 зара ЖТ, 15 м;
Магьоснически еликсир, 3 бр., възстановява 4 зара Мана, 75 м;
Лекуваща отвара, 2 бр., възстановява 4 зара ЖТ, 60 м;
Ободряващ еликсир, 4 бр., натрупва 2 зара Почивка, 30 м;
Еликсир за Сила, 1 бр., +3 Сила за 1 минута, но после натрупва 10 Умора, 75 м;
Пръстен-кладенче, 1 бр., +10 към максималната Мана и текущите ТМ, 125 м;
Пръстен против магове, 1 бр., дава +1 МЗ,125 м;[/sblock]

- Може би и някакво намаление на цените? - реши да си пробва късмета Флодур.
- Не сладкото ми то, намаление не дава Сашинка! - и го ущипа по бузката.
- Боже, хубаво, че не я попитах аз ... - Каза си под нос Сульо и веднага го шляпнаха по дупето. Саша явно бе доста палава.
- Айде сега, нямаш си работа с някакви прости селяни, които търсят любовни елексири! Аз съм могъщ... така де, теоритично разбиращ магьосник и библиотекар от великата библиотека на Северна Дълбина!
- Могъщ, а? - Подразни го гоблинът.
- Поправих се! Не помагаш...
- Ооо чудесно, щом сънородник значи може покани мен на вечеря... или закуска и разкажем си за родния дом спомени.
- О, джудже по душа - каза библиотекаря. - Знаех си, че акцента ти ми е адски приятен. Хайде де, малко намаление за сънародници? - и след това добави - А някой път, когато имам време ще се радвам да си поговорим за по-добри земи, но сега не е най-добрия момент.
Ново ущипване, тоя път по другата буза и отрицателно поклащане на глава. Сульо се потърка по дупето.
- За другите знам къде ще ги намерим, а знаеш ли къде можем да купим прах от рога на козирог. Или цял рог. Или пък цял козирог, ще се пазарим за отделни части - започна да изрежда на глас възможностите библиотекаря.
- Може да си ловнем един в планината. - Каза гладно Сульо. - Чувал съм че и те са вкусни.
- Козирози продават на пазарят... принципно - отговори Саша.
- Дано да има някой, който работи по това време - започна Флодур. - Е, може би е най-добре да тръгваме и да потърсим разните там работи, които ти трябват, пък по-късно ще се върнем да пазаруваме. Между другото, да имаш черен котарак? Или да знаеш някой съсед, който има?
- Ако има два, няма да откажа единия. - Каза гоблинът с надежда.
- Микаел вече ти каза, че яденето на котки не се счита за цивилизовано държание - архивиста скастри гоблина. - Освен ако не си в Мелмаг*
Черния котарак ги чакаше пред палатката. Виелицата също.

* Мелмаг беше малко село в централния съюз, известно с рецептите си, включващи котешко. Включително десертите.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет яну 07, 2011 1:35 am

Микаел се забави малко, колкото да се ухили и да се понакупи по бързата процедура:

[sblock]2 броя Ободряващ Елексир (60м)
2 броя Лекуваща отвара (120м)
общо 180 медника.[/sblock]

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет яну 07, 2011 9:44 pm

Флодур се сети да пазарува в последния момент и остана в магазина с Микаел. Хареса си едно пръстенче, като елемнтарните му познания по аритметика му стигаха да види, че не му стигар 25 медника. Примоли Микаел за парите, като чувека му ги даде с думите "Ще ги търся с лихва, да знаеш!"


[sblock="покупки"]купувам пръстена изворче, дето дава 10 мана, в момента имам 10/22 мана[/sblock]
Последна промяна от Ivan_Helsing на вт яну 25, 2011 9:01 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет яну 07, 2011 10:46 pm

Докато вървите към града мервате Хоумс който нагъва хлебче с наденичка.
– Казах ти да си намериш друга котка, мама ти! – ръмжи Микаел. – Нема да пипаш мойта!
– Какво толкова бе, няколко косъма ни трябват! – викна библиотекаря. – Няма да го кастрираме...
– Не мъ ибе. Кат ви знам к‘ви сте криви ще го кастрирате!
– Ми ти го откъсни като си толкова сръчен. И без това не ща да ти обарвам котарака...
котаракът явно започваше да подозира нещо защото всички погледи бяха впити в него. Всъщност групичката която Хоумс видя беше от Микаел с котка на рамото, котка върху която все едно някой бе сядал, джуджетата Безкирка и рижия Фробос, а след тях ситнеше закачулен в дълбоката си роба Сульо.
Групата също видя Хоумс който побърза да преглътне наденичката с вкус на кучешко.
– Да не се излъга да си купиш от Длъблър?
Микаел се усмихна спомняйки си как сам бе направил тази грешка преди години. Продавачът обаче не бе гоблинът от Брил, а някакъв гном с рижа коса.
– Абе да имаш пинсети? – Добави Микаел.
–Я, доктора е тук. Какво ще кажеш да премахнеш един косъм от топките на котарака на Микаел? – Подвикна Флодур.
–Пинсета? Че за какво ви е? – Отвърна учудено Хоумс докато преглъщаше..
Котаракът изсъска към Флобър.
–Една магьесница иска косъм от топките на черен котарак.
Хоумс, май не вдаваше за какво иде реч.
–Косъм. От топките на топката козина. Трябва на магьесницата за да ни направи амулет за защита от призовани създания.

Най–сетне забелязаха че, Шамюел не е с Хоумс.

–Айде някой да откъсне тоя косъм бе – Флодур вече започваше да се дразни.
– Аз, аз! – заразмахва един назъбен петнясъл кинжал гоблинът.
Микаел внимателно се отдръпна от кинжала и изгледа кръвнишки гоблина.
котаракът от своя страна впи нокти в рамото на Микаел готов да се раздели скъпо с окосмението си.
– Добре де! –Казва малко раздразнено Хоумс и сваля едната си ръкавица.– Дайте на мен – и посегна към котката
котката замахна с ноктеста лапа и одра доброжелателя си

[sblock="Системно"] –1ТЖ за Хоумс[/sblock]

Хоумс се ядосва и посяга с другата си ръка (която е още с ръкавица) и зграбчва котката за врата. (дето е мъртвата кожа).
Джуджето успя да улови изненадващо котакът, а ръкавицата му спаси кожата от нови поражения. Сега котката висеше съскаше и се опитваше да дере.
– Май накрая ще дадем на гоблина да си хапне – библиотекаря вече беше леко раздразнен.
Сульо пристъпи напред и със умение на професионалист улови задните два крака на котарака, сега само горните лапи бяха опасност.
На групата обаче почваха да й свършват ръцете.
– Микаеле, хващай другите крака ако искаш котката да не става за храна – каза библиотекаря, като избягваше да се приближи до дерящата гад.
– Честно, много сте забавни, подхвърли Микаел. Как трима души не можете дна котка да укротите.
Котарака изсъска и разпра качулката на гоблина.
Флодур прецени, че ще трябва да се приближи и хвана един по–дълъг косъм от под мъжеството на котарака,. Дръпна
Сценката беше забавна, едно джудже държеше за врата побеснял черен котарак, някакъв закачулен тип опъваше надолу задните два крака на същия котарак, а други трима кръжаха наоколо им.
Болезнено „Мяууу“ разкъса сутрешната тишина.
Флодор получи един черен котешки косъм, а Хоумс изтърва бившият му притежател.
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет яну 07, 2011 11:46 pm

Хоемс баавно постави котаракът на земята и бързо се отдръпна. котето не помръдваше. Групичката се поотпусна малко и точно тогава вселената се разтресе.
Стонове и хрипове изпълниха слуха на джуджетта, гоблина и човека, коткате се гърчеше насред паважа.
После изплю топка козина, погледна обвинително Микаел и се оправи към близката тъмвна улича. Групат обаче остан в впечатлението че това няма де е последнати м среща. По вратовете на всички бе избила студена пот.
- Това беше странно - подхвърли Хоумс и огледа останалите.Безкирка която се бе държала настрана от случващото се само се усмихна и подметна:гледала съм коткаИли по-точно я притежавах.
- Или по-точно си мислех, че я притежавам.
- Изяде ли я? - запита Сульо.
- О, ама вие кървите. Макар че, всъщност кървеше само Хоумс.
Хоумс извади една къпрпичка то дебрите на шлифера си и превърза одрасканото.
- Ще споделите ли какво стана с вас?
Мълчанието беше траурно.
- Аз ви казах, че трябваше да го изядем. - Пак промърмори Сульо.
- А аз ви казах, че не трябваше да го пипаме. - измърмори Микаел.
- Вие един косъм не можете да отскубнете, представям си как щеше да го приведеш в годен за консумация вид. - заяде се с него Безкирка
- Доре, а защо ви беше тоя косъм не разбрах съвсем. за някаква магьосница говерехте - Хоумс още не беше съвсем в час.
-Еби и котката, еби и космите - изсумтя библиотекаря. - Магьесницата иска разни работи та да ни направи огърлица, която предпазва от призовани гадини.
- И само това ли и трябваше?
-Кожа от зайколяк, за съжаление я продадохме, ще ни трябва малко - заизрежда библиотекаря. - Освен това рог от козирог и сок от смокини.
- Сок от смокини ли? - Попита Сульо. - Че толкова ли не може само да си го направи. За кво сме и ние? Нали е голямата магьосница.
- През зимата?
- А сок от смокини имаме - Хоумс зарови в торбата си и извади една бутилка смокинено вино, беше почти празна.
- Не е точно сок или по скоро е ферментирал сок - сви рамене джуджето и хълцукна. -Ок, значи остана само да вземем кожата и да намерим някой, който продава козирози на пазара.
-Абе, к'во стана с дребния? - Библиотекаря чак сега забеляза отсъствието на гнома.
- Ааа, таковата. Нали ви споменах че се наложи да почерпим тоя и оня, о там е виното, та на Шами явно мухурът му е малък и озтича да намери нужник - заобяснява доктора деликатно.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет яну 13, 2011 9:57 am

Вече се развиделяваше когато забиха камбаните, точно по седем удара макар и да почнаха по различно време и с различен интервал между ударите. Цялото дрънчене изкара цели 20 дъха*. А когато стигнаха занаятчииската улица и дюкянът на Велгард по нея вече търчаха чирачета с кофи вода пълна с кристали, разбиваха ледената кора на бъчвите под капчуците и бързаха да полеят най майсторите с фиксирано работно време. Дюкянът както и перди изведе направо в ковачницата, където Велгард старателно полираше някакъв нагръдник, може би същия кото видяхте да довършва преди две камбани време когато бяхте пир него.
- С какво да ви помогна добри хора... А вие ли сте. Има ли с нещо да услужа. - остави нагръдника много внимателно и сиво черното пухкаво парцалче напоено с оръжейна смазка.
- Бихме желали да си откупим кожата от заколакът... - започна библиотекарят, но виждайки лицето на ковачът попита: - Какво е сатнало?
- Ами тъкмо бях почнал да я парвя на парцалчета и дойде един клиент който много я хареса...
- В третата камбана през ноща? - изуми се Микаел.
- Да бе, кой идиот ще обикаля по нощите да пазарува, почеса се през качулката гоблина.
- И аз се чудя кой... - подметна под нос Безкирка и отри течащия си нос с ръкав.
- Та накратко казано продадох му я - обобщи ковача.

*Магландска мялрка за време около 4 секунди - бел. ав.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет яну 13, 2011 10:01 am

- А нещо повече да можеш да ни кажеш за копувача? - попита Микаел.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет яну 13, 2011 11:53 am

- Хъм ами, какво да ви кажа... - почеса се по темето ковачът - елф като елф, остроух, коса с едни такива дребни къдрички и с цвят на катран, ама лъщи все едно я е мазал с някакви помади. Бая дълга под раменете стига и с някаква лента я е пирвързал. Беше с изкрящо бяла ливрея и везан със сребро елек. Пантароните и ме бяха торбести като за езда, а ботушите също бели лачени. Друго не се сащам, ам вскяш мрасотията бягаше от него - ковачът сам се учуди че е говорил с такова вдъхвовени е за госта си.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет яну 14, 2011 6:10 pm

Микаел се замисли за момент и продължи:
- А именце не ти ли каза? А и междудругото да знаеш, от къде мога да си намеря сносни ловни копия на ниска цена? Питам, защото разбрах, че ти не изработваш оръжия.

- Аслан е човекът който ти трябва, ако желаеш хубави копия иначе и по пазара можеш да намери самоделки, но лично аз оръжие не докосвам откакто... Така де при Аслан и на пазара.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет яну 14, 2011 7:07 pm

- Не обичам елфи - адски са надути. - Измърмори качулатия гоблин. В цирка имаха един елф жонгльор, който имаше най-натруфеното име от цялата група, настояваше да спи в отделна шантра, защото не понасял хъркането на другите ... раси и на всичко от горе получваше двойна надница, защото покрай него много девойки идвали да гледат представленията.
- Абе такова ... а случайно да имаш някаква идея, дали такава кожа можем да си намерим от другаде? Само не казвай да убием нов зайколак, че мехурът ми няма да го понесе ...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет яну 14, 2011 8:58 pm

- Зайколак ли? - Велгард плесна с юмрука си по другата ръка, но после се усмихна.
- Хе, хе, Халал да му е на Чернуша и аз се зачудих как сте зашили толкова голяма кожа, а то била цяла. Ако беше закъснял малко сигурно щях да видя че не е от парчета ама на изпързаля ме момъка, затова пък сладко разказва. Нека севера раздухва пеща му. Заслужил си е тая кожа - речи гиганта и прокара ръка по единия си рог.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб яну 15, 2011 5:03 am

Безкирка примига. Взря се ядно във Велгард, след което примига отново.
- Продал си кожата ни... направо си ПОДАРИЛ кожата ни, за почти без пари, на някакъв си елф-мяукач?!?
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб яну 15, 2011 11:01 am

- Гедай ся - започна ковачът - кожата си я купих от вас, а и не бих нарекъл 1 златник „без пари”. Въпреки, че ако знаех, че е зайколашка намаше да му се разминат и 5. Някой магове дават по сребърник само за длан от нея.
Велгард оглеждаше мръсното парцалче с което бе полирал нагръдника когато дойдоха все едно бе заинтересуван повече от него отколкото от кахарите на група изпаднали бродяги.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб яну 15, 2011 11:32 am

- А на нас ни даде три сребърника за нея! - сината вече не можеше да си намери място от яд. Попринцип приветливото й лице започваше малко по малко да придобива цвета на косата й.
- Е, вия ми я пробутахте като заешка - оправда се едрият мъж с кожената пристилка и затъкна парцалчето в един от джобовете й.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб яну 15, 2011 11:59 am

Библотекаря потупа гоблина по главата:
-Знам, че събирането не ти е силна страна, ама това значи, че се прецака поне със златник.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб яну 15, 2011 12:20 pm

- Ама ... ама ... ама ... - Блещеше се Сульо. - Ама тогава щях да мога да си купя космите най-накрая! Ще те убия, измамник такъв!
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб яну 15, 2011 12:32 pm

И за пореден път щита на Микаел се озова пред лицето на не особено умния му спътник от гоблинския род.
- Сульо, ти що не взе да кажеш, че е кожа на зайколак, бе гоблин такъв! - Микале се запъна за секунда осъзнавайки, че обидата не е баш обида в конкретния случай, но само тръсна глава и продължи - И как по-точно да го намерим тоз щастливец, дето е купил кожата?
- Ми чи ко да ви кажа, май пееше някъде по кръчмите, казват че бил добър. Може да видите в Издънения тупан - събират се главно отрепки и войници на пристана или пък Трите прасенца - е тиха и с добра кухня, Дупката също е оферта макар да е доста по тузарска и разбирасе Бардака обикновено там се събират свободните мечоности и понякога има състезания по надпяване, ама с тая трябва много да се внимава, не е за всеки...

Потребителски аватар
iliusa
Калфа
Мнения: 45
Регистриран на: съб авг 18, 2007 4:59 pm
Местоположение: Кубрат

Мнение от iliusa » съб яну 15, 2011 4:29 pm

Хоумс стоеше и слушаше препирнята междо Микаел и гоблина и си мърмореше под носа.
- Елф! Те винаги са били потаини и хитри...- гласът му се загубваше на фона на околния шум. След малко пак се дочу гласъму въпреки че никои не му обръщаше внимание- За какво му е на един елф такава кожа?! Особено по никое време през ноща, Елф..- отнове се загуби гласа на джуджето което стоеше подпряно до вратата със ръце в джобовете.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб яну 15, 2011 7:32 pm

Библиотекаря като никога забеляза нещо:
-Онова парцалче дето си играеш с него само на мен ли ми прилича на заешка кожа?
- Ъъър кое пърцалче? - заоглежда се ковачът като донатъпка парцалчето в джоба на престилката си.
-Онова дето ти е в джоба - подсказа Флодур. - Изкарахме ти седем сребърника, не можеш ли да ни помогнеш поне?
- Оф, добре де ще ви го дам за 30 медника - пробва се ковачът като измъкна от джоба на кожената престилка парче кожа малко по-голямо от длан, с мръсносива козина омазана в оръжейна смазка.
Безкирка огледа приятелите си очаквателно, въздъхна и развърза кесията си.
- Дори да не беше зайколашка кожа, може ли да го омажеш така... - смънка под носа си, подавайки парите.
-Чакай - хвана я за рамото Хоумс и хърли парите на масата.
- Дам, обичам да работя с новобранци в жанра - усмихна се ковачът като прибра парите на доктора. - Ако искате да припечелите нещо плащам по 20 медника за всеки заек който ми донесат.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб яну 15, 2011 7:51 pm

След сърдечното сбогуване със Велгард нашата група се отправи с вдъхновена крачка към градския пазар. Това обаче им отне повече време от очакваното защото хванаха сутрешния трафик насочен именно към пазара а провирането между талигите, каруците, количките, натоварените магарета и коне не се оказа чак толкова лесна задача. Особено ако към това прибавим кишата калта и снега.
Затова когато най-сетне се озоваха в сърцето на Дувалското пазарище градските камбани тъкмо отброиха 7 удара. А дувалския пазар определено заслужаваше да се види. то не бяха Грънци, то не бяха кошове, слама плява, фуражи, гердани и дрънкулки, обици и огърлици. Кожени колани ръкоделия и вълнени чорапи, шуби и калпаци. Съжитестваха сергии за подправки и парфюми са кочина и коневръз, всякакви сладкарски изделия с продавачи на ловни копия и стрели самоделки. Горяни опитващи да пробутат отрепани червеноопашати катерици и продавачи на вълна. Тъкачи на кълими се надвикваха с продавачи на чамове и звънчета. Овчари и пастири даряха направо ред клиентите избраните животни изсипвайки съдаржанието на стомасите им в краката на минувачите. Търговец на гърнета и цокала се караше със съседката си продавачка на риба. Мургава дебалана в ярки дрехи предлагаше гледане на ръка белобрад старец бе наредил направо в снега пред себе си няколко кошници и свиреше на дудук. И навсякъде, навсякъде търчаха мирляви пишлемета, гонеха се или тях ги гонеха за нещо. Дувалския пазар.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
iliusa
Калфа
Мнения: 45
Регистриран на: съб авг 18, 2007 4:59 pm
Местоположение: Кубрат

Мнение от iliusa » съб яну 15, 2011 8:44 pm

Хоумс се запътва направо към пекарната с бързи стъпки, последван от Кирка и библиотекаря.
Пакарната всъщност е една от масивните сгради в края на пазара а от нея се разнася аромат на топъл хялаб който пълни устата ви със слюнка. Има цели две гишета, едно като за хора и една за по дребни представители. Джуджето зад ниското джудже ви изглежда преценяващо и ирецитирва:
- Половинка самун медник; два самуна за три медника; бял по медник самуна; козунак 5 медника! - а зад него лаха топлината от пещите и сграва премръзналине ви носове.
- Джуджешки не Педлагаме, противозаконно е в тоя град.
- Дай насам два самуна, момко! - извика Безкирка с ентусиазъм, сякаш си поръчваше мътно пиво и размаха монета над главата си, в опит да привлече внимание.
Два самуна с цвят на кал и формата на керпичена тухла тупнаха малкото тезгяхче пред сината. От тял лахаше топлина, а трите мадника смениха притежателя си.
Хоум очтиво решава да пусне другарите си ад приклучат с покупкте си докато се чудеше какво да вземе.
Въпреки вида си след като проби твърдата добре изпечена кора на хлебчетата безкирка установи че те се топят на езика й като педмез и още преди Флудор да поръча беше погълнала одното самунче изпълвайки се с топлина и ведро настроение. Тумбачето и от своя страна се чустваше доволно сито.
- А ти що щеш лади? - обърна се към следващият хлебаят.
Библотекаря беше прегладнял, обаче се сети, че е изхарчил последните си пари за пръстена, който сега беше на леявата му малечка. Вече го беше срам да проси от другарите си, но каза:
-Абе, такова, ъъъ, нещо съм свършил парите, някой ще ме почерпи ли един крайшник?
- Ой! - извика сината с пълна уста. - Фай на фуфчето кафото ишка!-преглътна залъка си- Аз плащам.
- Що ще щеш? - попита го с по-ведро настроение джуджето след като разбра че ще му платят.
-Един самун - каза библиотекаря след като погледна благодарно Безкирка.
Пред него веднагически се озова един самун с цвят бронзов загар и прекрасен аромат. Безкирка пък се раздели с още един медник.
Хоумс се огледа от изплуваики от мислите си и се обърна към оридавача:
- Даи ми два от белите...- и извади монетите от джоба си.
Джуджето повдигна вежда но прибра двата медника на доктора и му подаде два самуна със същия вид като този който Флудар едва държеше в ръцете си зарад горещината. Явно току що бяха извадени от фирната, а когато надигнаха коричката разпукала с със звънак звук от пухкавото добре изпечено тесто заизлиза пара. Библотекаря започна, поради липса на по-добър глагол, да набива като невиждАл. Коричката хрускаше, срединката се мачкаше между пръситте като дунапренче и се лееше по езика и гърлото като мед.

[sblock="забелешка "] Черния хляб засища за 10 часа а белия за 12.[/sblock]

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт яну 18, 2011 12:20 am

Безкирка се огледа. Пазарът в Дувал се събуждаше рано и площадът беше пълен с хора, тръгнали по работа. Сината се чувстваше дезориентирана сред толкова много хора. С напредването на деня гората от крака започна да се сгъстява все повече и щом джуджето завъртеше глава, погледът й неминуемо срещаше нечия масивна, безвкусна тока за колан или небрежно цепнат на задника вълнен панталон. Тя си запробива път с лакти през тълпата, в отчаян опит да намери по-широко местенце, когато чу:
- Ейййй, глей ги кви са големи! Колко ли тежат?
Съпроводено от недоволно:
- Мбееееееее!!!!!
Сината се насочи към мистериозните гласове. Изшмугвайки се от тълпата стана свидетел на следната картинка:
Стадо кози, затворени в твърде тясно заграждение, гледаха тъпо пред себе си и преживяха снощната вечеря. Сред тях се открояваха два разкошни козирога с дълга почти до земята козина - единият бял, другият черен. Извитите им рога бяха дълги почти по метър и будеха възхищението на зяпачите, един от които беше сграбчил черното животно за рога и немилостиво го теглеше и извиваше. Козирогът се противеше с всички сили срещу това издевателство, но ограниченото пространство, в което беше приклещен го поставяше в шах, затова изразяваше недоволството си, надавайки тръбен рев, на който само едно рогато говедо бе способно. Ушите на джуджето запищяха.
- Ей, копиле, да пущаш веднага, че ще те наложа с ей таз шибучица! - дебелият ратай пазещ заграждението размаха със завидна за пропорциите му подвижност гегата си. "Копилето" не дочака втора покана и нещастното животно бе освободено. То нададе един последен победоносен рев, след което огледа високомерно тълпата от зяпачи.
Безкирка преглътна ужасено пред царствеността на този тежък взор, след това преглътна още веднъж и още веднъж, задави се, изкашля се, избърса си носа с ръкав и пристъпи напред.
- Колко ще искаш за ей тоз козел? - попита тя ратая.
- Това не е козел, джудженце, това е козирог - отвърна той. Двете животни впериха укорителни погледи в сината.
- Освен това едва ли са ти по кесията. Животни като тия не се срещат под път и над път.
- А тогава поне да ми отрежеш единия рог?
Ратаят я изгледа невярващо, след което избухна в гръмогласен смях.
Безкирка, току-що усетила каква безумна глупост бе изтърсила, си представи величествения козел с килната на една страна глава, под тежестта на единствения останал рог. Тя се сконфузи още повече и се изчерви.
Ратаят, все още задъхвайки се от смях, тупна сината дружески по рамото. Тя залитна.
- Да го отрежа, кайш. Ееееейх, ама сте и вие едни, расли под земята, за нищо живо нямате акъл. Ще ме убиете от смях някой ден. Щом само рог искаш, - продължи той, - мога да ти дам ей туй - пресегна се към купчината боклуци, струпани до оградата, разрови се малко и извади един окаян череп. Рогата не изглеждаха и наполовина толкова величествено, но все пак имаха приличен вид. Безкирка се протегна да го поеме.
- Чаааакай малко. Да не мислиш, че подарък ще ти го дам. 50 медника! - обяви ратаят.
- Ама разбира се - смотолеви джуджето и бръкна в олекналата си кесия. Плати на човека, прегърна трофея си и се завлачи през кишата към мястото, където предполагаше, че се намира останалата част от групата.
Последна промяна от Mordekai на вт яну 18, 2011 11:18 am, променено общо 1 път.
Изображение

Заключена