А уж беше само за по бира.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт яну 18, 2011 8:08 am

Микаел пообиколи малко, докато най-накрая намери сергия, на която имаше ловджийски принадлежности. Усмухнат, младежа се приближи към продавача и попита:
- Колко искаш за едно от тези - микаел махна към дългите метателни копия. Изчака отговора, после погледна към дротиците и пак подпита - А за тези?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 18, 2011 12:45 pm

Точно тогава покрай него мина Хоумс натоварен като муле топ плат, мех от който се разнасяше отър аромат на ябълки, накакво малка глинена дамаджанка с надпис на нея гласящ: ХХХ и с пяна на мустаците. Когато го заговори го лъхна на качествена бира. Явно джуджето бе съумяло да свърши и още нещо освен да напазарува.
- Намери ли? - попита Хоумс.
- Двеста и двайсет за три - отговори търговеца.
- Какво? - не разбра Микаел.
- Добре де двеста и десет - склони пордавача
- Козирог, тъй де прах от него - уточни доктора, само дето не се въртяха винарки около му.
- Откъде на къде - завъртя глава между двамата Микаел.
- Добре заради сефтето ти ги смъквам на двеста медника комплекта - оферира продавача.
- Ами нали за това дойдохме - сви рамене джуджето и прогони една ванарка въртяща се околу мостаците му.
- Я млъкни малко опитвам се да свърша нещо важно - изрепчи се Микаел.
- Добре - тросна се на свой ред доктора и заразмахва ръка за да се отърве от облака винарки.
- Добре - тросна се на свой ред продавача, но инстинктът за пазарене надделя и добави - добавя и три резервни кремъчни върха!
Микаел явно реши, няма да спечели на два фронта затова прибра дорниците и резервните върхове, раздели се с двеста медника и извличайки доктора от безумната му борба с мухичките се запотиха към фурната където останалите вече се бяха събрали.

[sblock="Дорници"]
клас: метателни
5 ТД за мятане
щета: 2 зара пробивна
обсег: 3*СИ метра
СА при мятане:
Бърза атака
Забиване
Прицелване
Пренебрегване
Мощна атака
Падащ лист[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт яну 18, 2011 2:26 pm

И тогава чуха песента. Лека, лежерна, носеща се над глъчката от пазара като бистър планински поток. С пет думи: нищо общо със северен елен. Вместо това някакво елфическо чуруликане, в което липсваше споменаване на блажената думичка "злато" - така приятно звучаща за джуджешките уши. Липсваше и кулинарната тематика, радваща слуха на Сульо. Е хубаво беше де - "като за елфическо чуруликане"
Тълпата се разреди и те видяха бледа порцеланова кукла, облечена във вталена, тъмносиня рокличка. Момичето тъкмо събираше медниците, хвърлени от хората в оставената пред бурето паничка. Тя също ги забеляза и се усмихна:
- Здравейте. Вие бяхте сутрешните купувачи на премъдрата, нали? - рече момичето, а очите й пробляснаха в топло кехлибарено.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 18, 2011 6:49 pm

Някакво пишлеме се примъкна до нея и я попита иска ли да купи паничка само за трийсе медника. Юнакът изглежда все едно са го търкаляли в калта допреди малко. Предложената вещ на външен вид не се различаваше от нейната, с изключение на тънкия надпис от вътрешната страна. Старателно изрисуван по самия ръб. Май на древния език.
Алиса не можеше да чете на този език, така че любезно му отказа. Това само събуди упоритостта му:
- Аре, ма! Щи я шътна за двайсе и пет плюс твоята.
Вместо отговор момичето се отдръпна леко, така че писюрът да не изцапа роклята й. Втренчи се в него с огромните си като на кукла очи и видяното не й хареса. Хлапакът искаше да се оттърве от паничката и то бързо. Усмихна му се сладко:
- Смел младеж като теб има нужда от друг вид купувачи.
Гаменът за момент се разколеба, но улицата го беше калила:
- Хубо ма, дай десет и сменяме паничките.
Амелия му се усмихна, като за миг си показа езичето между зъбите:
- Ако сега си тръгнеш, ще забравя... че изобщо сме разговаряли.
Момчето се оцъкли. Явно се чувстваше притеснен, но не от девойчето.
- Добре, дай четири и паничката за твоята паничка? - вече се оглеждаше трескаво.
- Сладур, изчезвай преди да те е хванал този, от който се страхуваш - момичето каза това с мил, нежен гласец... но този път посланието беше оголено от всякакви намеци. В противоречие на собствената си покана, тя махна някак прощаващо с ръка:
- Или не - чакай. Ще ти дам седем медника без моята паничка... и ще забравя, че сме разговаряли
Момчето кимна, прибра нейните медници и хукна. След него стана да се търкаля малкото глинено изделие. Не изглеждше страшно.
Амелия се наведе, взе внимателно чуждата купичка и я постави върху бурето. Същото, на което допреди малко стоеше самата тя. После застана в страни от бъчвата, така че да не стои насред потока от хора. Зачака истинският собственик на вещта. Не се съмняваше, че скоро ще се появи.
Междувременно прибра медниците в кесията си и както винаги се зачуди къде да сложи последната. Някой от тукашните жени държаха кесиите си в цепнатината между цицките, но тя намираше това за глупаво. Всеки ловък крадец можеше да я измъкне от там с едно движение. Тогава освен ограбена, шеше да бъде и опипана. После се сети, че в роклята има скрит процеп и пъхна кесията през него, закачи на специалната вътрешна халкичка. Ама ха - тази дреха струваше цяло състояние и трябваше да се използва пълноценно.
- Ти на кого викаш Ку-по-вач - изсрича дългата дума закачулената фигура и я ръгна с мазен пръст по роклята. Може би раздразнена, че първо ги обижда на копувачи, а после се занимава с някакви недоносчета.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт яну 18, 2011 7:46 pm

Момичето натисна с длани полата на дрехата си към бедрата, за да избегне по-сериозен допир между плата и мръсотията на непознатия.
- Изцапай ми роклята - тя опита да изръмжи с тънкото си гласче, но не се получи много убедително - и ще ми дължиш три сребърника
- А ти коя си - вмести се Хоумс преди дае започнала кавга?
- По принцип Амелия ин Куивиелин - тя се усмихна обезоръжаващо - но за по-кратко може да ме наричате Алиса. А вие, благородни господине?
- Хоумс - рече Хоумс след като си събра оръжията от земята - или доктор Хоумс. Около него почти нямаше винарки.
- Какво мога да на правя за вас - тя отново се усмихна обезоръжаващо.
- Ами... - започна доктора, но грубо бе избутан от Безкирка.
- Като начало спри с тея усмивки - хвърли поглед към Микаел, който се събираше дорниците от земята - И от де знаш че сме ходили при Саша. Нямаше никой при нея нощеска!?
- Следиш ли ни? А? А? А-а ? А? - включи се в разговърът и гоблина, но накрая се оплете сам във въпорсите си - А?
- Аз живея при нея. Помагам й в шетането и за по-леките неща в кухнята.
- ...Някой да ми е виждал геврека? - заоглежда се наокол Флудор.
- А? - не разбра Сульо нито един от двамата.
- Не господине - отвърна Алиса - не съм виждала геврека ви да минава покрай мен.
Джуджето само я изгледа подозрително под рижите си вежди.
- А? - потита отново Сульо изпуснал напълно хода на разговорът, а в гласът му се долавяше отчаяние.
- Но ако желаете, мога да ви почерпя с нов геврек.
- Грациар, да! - веднага се съгласи Сульо демонстрираки занията си по елефи.
- Приемате почерпката ми? Точно вие? Поласкана съм! - тя сложи ръка на сърцето си. Всъщност при много, много младите момичета като нея сърцето се намираше по-надолу... от добре оформената издутина, върху която сложи дланта си в знак за искреност. Жестът не оказа търсения ефект върху гоблина, пък и тя знаеше, че преиграва малко.
Така че се примири - извади кесията си, отброи два медника и отново я върна на мястото й. Подаде монетите на Безкирка:
- Ето, - Амелия знаеше, че това е горчивата истина за живота... подмазваш се на този, който ти е оказал съпротива:
- Купете за спътниците си, каквото желаете.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт яну 18, 2011 10:17 pm

Безкирка изгледа обидено елфаната под вежди. След като Безкирка отказа двата медника, Амелия въздъхна тихо и откровенно обидено (така че да си проличи) и понечи да прибере двата медника обратно при другите, когато Сульо я прекъсна:
- Простете недоверието на моята спътница драга мини мис - рече, омавяйки ръчичката на елфаната с медниците - с удоволствие ще отида да купя гевреци.
Останалите гледаха опулено.
- Кво сакате бре, като мълкъ ми сричаха речник - оправда се закачуления.
- Какви ли не чудеса се случват в цирка... - подметна иронично Безкирка
Алиса изписква и дръпва уплашено ръцете си. Достатъчно е само един път тия кафеви пръсти да се допрат до белите дипли.
- ма нали каза че ше черпиш ма!? - обидено изпуфтя дегизирания гоблин.
- Ще ме изцапаш - отвърна искренно уплашено момичето
- Нема ма! - гоблина протегна кафявозелената си длан към нея
Алиса му подхвърли двата медника и се пресегна към паничката. Сульо грабна кинтите и хукна към фурната. Флодур плесна гоблина зад врата докато се отдалечаваше, след което отправи следния коментар към момичето:
-Извини го, много са го изпускали на главата като е бил малък.
Фодур забеляза, че елфанката често поглежда към една паничка поставена връз бурето, до което беше застанала. Изглежда специално беше избрала това място, защото снега там нямаше отенъци на жълтото. Паничката започна леко да се поклаща.
-Интересна паничка - започна джуджето, - за събиране на пари то зяпачите?
Момичето посегна към паничката и през брадата ти минава нещо като статично електричестов, това трудно може да се сбърка, а целта му определено беше въпросната паничка, може би някакъв въздушен заряд поставен в нея.
-СТОЙ! - извика джуджето
Момичето почти я бе уловило. Малките й, крехки длани спряха на сантиметри от странната вещ. Безкирка с неодобрене забеляза, че превзетата елфана наистина ползва пиличка за нокти. Паничката изглеждаше напълно безопасна, но това може и да бе само преструвка.
Библотекаря се приближи бързо до паничката и я заоглежда с думите:
-Баси странната паничка...
Наистина имаше нещо странно в тая паничка, опрделено имаше и някаква магия ама за малко като чели неможа да чатне каква е, може би нещо с изчезване... На паничката беше изписано на древния език:
Единствена паничка ги владее, Единствена тя ще ги открие,
Единственя вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.

-Има интересен надпис - заговори джуджето. - Или по-скоро странен - прочете го на глас. - Определено е свързана с някаква магия, но не мога да разбера точно каква... Но определено е от въздушната школа, може би нещо свързано с електричество или движение? - последното беше по-скоро въпрос, отколкото твърдение.
-Не бих я пипал без помощта на дълъг дървен прът - допълни.
- Кой спонема поничка? - дотърча жизнерадосно гоблина с връзка гевреци.
Библиотекаря го изгледа мръснишки:
-Зает съм, после ще те ударя.
- Ще те отменя - каза услужливо Безкирка и перна Сульо зад врата.
- Само зарад общато ни история ще ти го проста тва. Чеш ли геврек? - надигна връката към сината.
- Мерси, трябва да си пазя фигурата - отказа безкирка, като погледна намъщено към кльощавата елфа.
-Някой да има нещо дълго и дървено? - попита библиотекаря, като обмисляше възможностите.
- Може да опиташ с лъка ми... - предложи Безкирка - Или не, - сепна се сината. - Опитай със стрела, толкова сребро се изръсих за тоя лък.
- Един момент, госпожо и вие, господа - намеси се Амелия - искате да допрете купичката безопасно или искате опасното нещо в нея да удари нещо... нещо ненужно?
- Аз не съм нещо ненужно! - възропта Сульо с пълна уста, когато повечето от групата го погледнаха.
- Защо, страх ли те е? - подметна язвително Безкирка.
- Да - погледна я искренно Амелия - не съм смела като теб
- В повечето книги, които съм чел не е точно така, но страха спасява животи - подметна библиотекаря.
Безкирка подаде една стрела на библиотекаря с думите:
- Отчупи върха, да не гръмне нещо.
Библиотекаря отчупи върха на стрелата, после се замисли... Обърна се към гоблина, който стоеше отстрани и мляскаше:
-Като най-сръчен от тук присъстващите, нещо против да пробваш?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт яну 18, 2011 11:31 pm

Само за миг през главата на Сульо преминаха форми на въртящи се колела и турбини, на генератори произвеждащи мълнии, мина му мисълта че в тоя свят няма техника и механика и селедователно единствения начин за ток или мълнии да се произведе е само от магия, логично помисли си той, но после реши, че няма как да измисли толкова умна мисъл и я игнорира барабар с всичко до тук. След това рече:
- Що аз бе? Тая там е елф, нали те са много грациозни и-и-и сръчни и-и-и тапанари ... тей де, сръчни ... Па и паничката си е нейна!
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср яну 19, 2011 12:09 am

-Защото е дете - каза библиотекаря, който вече не се учудваше на нищо, казано от гоблина. - А и ти си акробат. Ако стане нещо ще се отдалечиш най-бързо.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср яну 19, 2011 12:16 am

- Ти па откъде знаеш, дали аз не съм дете! Да си виждал дете гоблин в последно време? А и тя е елф! Нали много обичат да се хвалят к'ви са гръчави и 'лъзгави - ще се измъкне по-бързо от мен! - Възмути се Гоблинът.
Един дебел търговец се закова на място при споменаването на гоблинско бебе от гоблина, а в него се блъснаха двама шляещи се стражи, единия беше дебел и мазен а другия... може и да беше човек, но трудно опрделим като такъв и двамата явно не се грижеха особено за униформите си тъй кованите нагръдници бяха покрити с петна ръжда. Та групичката се сдоби с трима слушатели, макар и леко неволни.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср яну 19, 2011 12:18 am

- А кога съм предлагала да използваме теб? - Амелия вече знаеше, че номерата й не действат на гоблина. За това само се усмихна с обезоръжаваща искреност и си спести пърхането с мигли:
- Предлагам да я увием в нещо дебело и да я занесем на премъдрата. Тя ще разбере какво е това.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср яну 19, 2011 12:21 am

А, тъй ли ... - Изненада се Гоблинът. - Мчи който е мераклия да бара паницата, да я овъртолва, аз там не смятам да я пипам.
Търговецът и двамата стражи погледнаха към паничката с руническите знаци.
Последна промяна от Lord Anomander Rake на ср яну 19, 2011 12:23 am, променено общо 1 път.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср яну 19, 2011 12:59 am

Хайде сега! - рече елфаната със сладък гласец - кажи че аз трябва да измисля начин, защото елфите са най-умните.
-Оф, дайте ми чифт ръкавици и някакъв плат и се отдалечете само аз да си изпатя ако стане нещо - каза леко изнервено библиотекаря. Вече му беше писнало да чака.
- Не сериозно, имам план - отвърна бързо Амелия.
- Естествено, че има план ... - измърмори Сульо.

...Междувремнно близкостоящият търговец са заопипва, установил че му я няма кесията....

- Предлагам да подложим плата от едната страна на бъчвата и най-силните сред вас да я наклонят в тази посока. Така паничката би трябвало да се изсипе в същата посока. Но има опасност купичката да се търкулне странично заради гривната-поставка на дъното.
Момичето за миг се замисли, а после допълни:
- Може да избегнем това, като наклоним силно и рязко бъчвата. Тогава обаче ни трябва истински як човек*, за да удържим същата тази бъчва наклонена и да я изправим обратно.
- Язе викам, да се скрия зад тоз' дебеличкия тип ... - Каза Сульо и се затътри към търговеца.
-Стой бе, кретен! - каза през зъби библиотекаря. - Ти ни требваш да бутнеш бъчвата. Може да е по-умна от теб, ама ти си як.

...Дебелия страж заинтригувано зяпаше препиращата се група, но по някое време отклони вниманието си към дребния страж. Побутна го и спътникът му извади от джоба си везана кесия - с малко кисело изражение я подаде на търговеца. С лишен от ентусиазъм глас попита мъжът дали кесията е негова.
- Моя е! - Изкряка Сульо, зърнал кесията с ъгълчето на окото си - Подарък ми е от баба ... беше клептоманка.
Търговецът, който се казваше Захари, погледна изненадано към закачуления, дребничкия страж също, но доста по подозрително, погледът му беше мазен, както всичко останало по него. Той държеше кесията с извезано на нея гн Захари и му врещеше втренчването. После търговецът погледна дебелия. Дебелия погледна гоблина и реши: „Все за нещо ще е виновен, нали та казва командира”. Миг по-късно извади палката си, а дребния го последва моменталнос неприятно доволна физиономия.
Палките от варен дъб дълги около стъпка и дебели поне два пръста обещаваха, обещаваха нещо наистина болезнено.
- Ъъъъ грешка, не е моя. - Поправи се Сульо, драпайки назада същевременно опитвайки се да фокусира едновременно и двете палки - Тя на баба беше от крокодил кесията ...
Флодур за пореден път плесна Сульо зад врата, след което се обърна към Хоумс:
-Офф, зеления явно няма да помогне. Дай ми ръкавиците си. После всички се пазете, че не се знае какво ще стане.

...Двамата стражи вече се бяха доближили до групата и бъчвата и... Сульо, когато ги застигна викът на търговеца.
- Ей а кесията ми!
- Върни му я Нобъсън
- Уф, Серж, така и така ще я загуби пак.
- Да ама ти я намери преди да я е загубил.
- Добре де - двамата се обърнаха и дребничкия отиде да занесе кесията на търговеца. Спечелвайки няколко безценни мига на групата.

- Господине - попита заинтригувано малката елфана - наистина ли искате да хванете летяща купичка с ръцете си?
-Абе, не искам, ама ако скоро не се мръднем ония типове ето там - кимна към стражите - не изглеждат много дружелюбни. Стражи са все пак...
- Всъщност момчето, което ми я продаде, я държеше в ръка - рече внезапно Амелия - но ако първия от нас, който я хване, бъде наранен... това поставя въпросът дали онова момче наистина е било момче.
- Сега наистина няма време за това! - отсече събеседникът й - ако ще ме боли, ще боли. Майната му.
- Странно е все пак. Всъщност аз пипнах преди малко купичката и не ми стана нищо?
- Кога го направи - изсумтя библиотекаря - след като започна да подскача или преди това.
- Преди това - тя нацупи долната си устна и се отдалечи, избирайки по-чисти места за стъпване. Пътьом въздъхна:
- ... Да знаете, че ми бяхте симпатичен...

---------------------------------
* на човешкия език думата "човек" неизбежно има и второ, универсално значение - на разумно двукрако въобще
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср яну 19, 2011 6:44 pm

Един дортик се промъкна над главата на библиотекаря и подбутна леко купичката.
- Знаеш ли, мисля, че има по-голяма вероятност да не правин нищо особено, отколкото да те нарани - подхвърли Микаел, който с умела ръка побутваше купичката пред себе си.
И поне за момента нищо не му се случваше. Между временно обаче търговеца си беше получил кесията.
Микаел посегна с другата си ръка и хвана купичката, огледа я, после погледна параноичния си спътник
- Много книги четеш.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср яну 19, 2011 8:19 pm

- Хей вие! - викна дебелия стражник - Да ви виждам ръцете!
- Давай Серж, да се поразгреем - злорадо добави малкият прикрит зад колегата си. Изгглеждаше като някой кото само дебне да паднеш за да почне да те рита в бъбриците.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет яну 20, 2011 9:11 pm

Амелия погледна към двамата стражи и се усмихна обезоръжаващо:
- Нещо лошо ли сме направили?
Усмивката й превърна няколко висулки зад стражите в облачета пара, но те устояха геройски. Явно не се даваха лесно и щеше да стане интересно. Микаел се облегна на бъчвата и загледа любопитно пазителите на реда.
- Да! - отговори дебелия.
- Да - допълни дребничкият и се ухили злорадо. Приличаше малко на ритнат в лицето гоблин, но с много по коварна усмивка.
Микаил само вдига въпросително вежда, защото наистина ставаше интересно.
- Наистина се чувствам виновна, че се прибирам на топло - Амелия бръкна през скритата пролука на полата и откачи кесията от специалната халкичка. Извади я и въздъхна с дълбока искреност:
- Знам какво е цяла сутрин да стоиш на студено, да те духа вятърът. Аз се прибирам, но вие оставате в това мрачно време. За да пазите беззащитни малки създания като мен.
Тя отброи пет медника и погледна към по-пълния страж. Онзи изглеждаше така, сякаш медниците в малката й шепичка го обиждат. Или поне количеството им...
В отговор тя се приближи и отвори отново кесията си.
- Разбира се, може просто да споделя с вас част от щедростта, която околните ми оказаха.
С тиха въздишка отброи десет медника, което представляваше една десета от заработеното сутринта.
Пристъпи съвсем до тях и големите й очи погълнаха грубото лице на едрия страж. Потърсиха знак за потвърждение, че сумата ще бъде приета. С потрес осъзна, че онзи гледаше дясната й длан с кесията в нея.
Тези наистина ли искаха да й вземат всичко? За момент се поколеба какво да направи. Една част от нея пожела просто да йм даде всичките си пари. Ей така, само от любопитство дали това ще ги направи доволни. Друга част от нея сънливо изръмжа и понечи да се събуди, но тя побърза да й стегне каишката.
- Който има, може да си позволи да е щедър, вярно - намеси се Микаел, чиято усмивка бе изчезнала. - Ето, нека и аз да дам малко за благото на храбрите ни защитници. Той преброи двайсет медника и ги подаде на дебелия. Това даде малко време на момичето и тя се окопити:
- Искате и друг път да споделям с вас радостта си от човешката щедрост, нали? Не просто да бягам на другия тротоар, когато ви видя.
Стражите не я отразиха:
- Браво мъжки - дебилия прибира десетте от момичето и 20-те от Микаел - само дето колегата като истински блустител на закона ще се дава да сподолите щедрастта си и с него.
- кого наричаш блустител бре Серж!?
- Тебе Нобъсън! Това е като за изкуството има ли ваза значи е изкуство. И си блустиш щото пазиш хората.
- Верно ли бе Серж? Тогава да ще съм доволен и аз на толкова.
Микаел сериозно поглежда Нобъсън изотгоре и чака реакцията му.
- Добре де и на двайсет и шест ще се навия. - склонява дребничкия страж но в погледа му се долавя обещание.
Амелия повторно се опита да стигне до малките мозъчета на стражите:
- Аз ви споделих една десета от спечеленото. Така е редно. И ще пея и друг път на това място.
Стражите повторно не я отразиха:
- Серж Колко е една десета? - веднага поде дребние докато дебелака бърчеше вежеди.
- Струва ми се... започна той, че е доста по-малко от това дето ни дадохаха...
Микаел завърта очи с досада.
- Една десета е едно на десет.
- Серж тоя на умен ли ни се прави? - пламъчето в очите на драбничкия се превърна във въгленче на цигара, забравена върху бъчва с масло.
- Ъъъ, незнам. Ти на умен ли ни се правиш бре бродяга? - внушителното лице на сержанта се доближи до това на Микоел заедно с внушителната му фигура. Главно на ширина.
- Знам ли, сержант, колегата ти зададе въпрос, аз му отговорих.
Човекът насреща се обърка. Явно не очакваше такъв отговор, затова пробва още веднаж но не с толкова заплашителн тон.
- Ти хитрец ли си?
- Бе - подсказа дребния
- какво бе?
- ти хитрец ли си бе, серж.
- Нобъсън не ми говори така...
- Не, Серж, не той дали е хитрец - бе.
- Ааа, да. Тихитриц ли си бе? - увереността в галасът се бе вълнала, аюмрука стискаше дабовата палка до побеляване.
- Сержант, искам да подам оплакване!
- Оплакване? - гласът прозвуча басово, силно и... някак лъскаво. Лъскав се оказа и притежателят му. Почти цял сежан мъж в блестящи доспехи на стражата. Яхнал нещо с две колела и закрепане по средата им талпа.
- Капитан Чугенолеяров от отряд Колело - представи се той по протокол, другите двама въздъхнаха. - За какво оплакване става дума гражданино?
Микаел забива за секунда, после поглежда разочарованите им лица и се усмихва широко.
- Нищо, капитане, нищо имахме малки недоразумения с колегите ви, но нищо сериозно.
Дори Алиса започна да се чувства впечатлена от капитана. Той просто излъчваше... обаяние.
- О не се притеснявайте, ние винаги сме готови да помогнем на гражданите и да им окажем съдействие в труден момент.

* * *

Капитан Чугунолеяров слезе от страното си приспособления и положи ръка на рамото на Микаел.
- Затова именно трябва да се изясняват нещата, не трябва да остават не доизказани. Моля гражданино въведете ме в положението.
Лъчезарната усмирка която то прави от почти галава по-висока позиця бе като фар в сутрешния сумрак.
- А вие да не сте Копнидолдълбокчанка? - отправи въпрос и към сината капитанът, при това на родния й език без капчица акцент.
- За секунда, капитане, помислих, че сержанта ме обижда на база на произхода ми, но после се сетих, че всъщност той не цели да ме обиди. Та за туй и аз, действайки с типичната си наивност се засилих да подавам оплакване.
- Кой, аз? - изчерви се Безкирка от внезапната проява на внимание от страна на капитана.
- Сержан Коламан, ще потвърдите ли думите на гражданинът? - погледът му обаче не се токъсваше от Безкирка и тя всякаш потъваше в тъмновиолетовите му очи.
Дребния страж срита дебелака.
- Какво? А? Да, таковата, което каза тоя. Потвърждавам капитане - направи жалък опит да застане в поза мирно и да тодаде чест.
- Ето, капитане, както виждате няма проблеми. - Микаел се извърта към сержанта и подхвърля - Ей, сержант, случайно да знаете с ефрейтора някоя приятна кръчма, където мога да си стопля кокалите?
- Очи със цвят на Ди Алуминиев Три Берилиев Хекса Силициев Триоксид* с прекрасна чистота - усмихна се отново капитанът към Безкирка. - А иначе в Куцото петле може да отседнете без никъкв проблем, предполагам че вашата приятелка която пее незаконно и нерагламентирано на площада ще намери добра публика там.
Подаде му малко ситно изписано листче.
- Може да платите глабата в тридневен срок в кметството или в участъка на стражата... Препоръчвам кметството, някой момчета могат да се заядат - дори не погледна към двамата стражи зад него, но те леко се присвиха.
- За мен беше чест, сина! - отдаде чест капитанът, после кимна към останалите от групата - Гостпода.
И заедно с другите двама стражиници поде нанякъде из тълпата.

* * *

Амелия погледна спътника си и въздъхна за трети път. Попита съвсем сериозно и искрено колко е глобата.
Микаел не й отговори, защото упорито зяпаше малкото листче. Накрая промърмори:
- Сега ако можех да чета щеше да е хубаво. Но да не ти пука. Няма кой да ти я прибере
- Как така няма кой? - тя протегна малката си ръка към фиша - може ли да погледна?
- Щом искаш? - той и даде листчето и тя го извътря към себе си. На късчето папирус се мъдреше ситен, изрядно подреден почерк:

„Глоба с фиш по:
Закона за сутрешния ред, член 7 алинея 2-ра точки в), ф) и ь) от 743-та година на Лудия крал Митко шестдесет и трети. Стар но все още недоменен. Визираш забраната за всякакво пеене извън регламентираните за целта зони от първи петли до 8-мия удар на камбаните

да се заплатят 4 кози глоба в тридневен срок с линейно прогресираща наказателна лихва от 10% за всеки просрочен ден.”

Амелия прочете бележката, изхълца и погледна изумено към гърба на отдалечаващия се капитан. За миг й се мярна мисълта да го настигне и помоли за милост. Но във въображението й се мярна силуета на преминаваща каруца, която опръсква роклята й. Тя знаеше, че няма прорицателски заложби и просто игнорира странния образ. Но все пак се въздържа от тичане през наквасената с киша улица.
Вместо това въздъхна отново:
- Кози? Откъде да намеря кози?
Последна промяна от cherno_slance на пет яну 21, 2011 1:42 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет яну 20, 2011 9:29 pm

Точно това ги занимаваше, докато вървяха към Саша как да купят кози и да не се разорят същевременно. Флодур спомена че поназнайва нещо за законите и традициите от онова време, а Хоумс все още не бе разправил какво се бе случило със Шамюел. Въпреки то съвсем необезпокоявано достигнаха синьо-бьлата шатрата на Саша ухаеща на тамян точно, когато в града камбаните започнаха да отброяват седмия час.
- Я виж кой се е върнал - приватства ги с жизнерадостна усмивка дамата, а после погледа й падна върху Алиса и тя добави с обещаваш глас - и какво още са ни домъкнали.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет яну 21, 2011 12:31 am

- Някакъв проблем ли има, Премъдра - Амелия спокойно срещна погледа й. В резултат из въздуха семпло прехръкнаха две-три симпатични искрички. Взаимно се изядоха с очи, само че тези на елфическото момиче бяха по-големи:
- Изметох, избърсах пода, измих чиниите - глъсът й се разля мило и нежно, с някак прекалена напевност - Сложих храна на знаете кого, запалих печката и направих закуската. Приготвих ви хума, за да се изкъпете. Приготвих ви също така ножиците и пиличката за нокти. Закърпих онази дреха и двата чорапа от подсилена кожа, които скъсахте знаете кога... да не би да съм пропуснала нещо важно?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет яну 21, 2011 8:54 pm

- Машенка, че когда съм ти се карала... пред клиенти - ах ти палавнИце. Споделите меня с какво аз ваз помогну?
След една камбана време и четири ръчно свити цигарки от дяволска трева групата получи синьо манисто на кожена верижка и уверението че това е чудесен талисман срещу призовани създания. дискусията доста се разгоря и Сашенка се видя принудена да добави и макаричка червен конец. После групата се отправи към кейовете, отново с бодра крачка под лъчите на срамежливо показалото се между гъстите сиви облаци Светило. В крайна сметка бяха там малко след като 8-мите камбани заглъхнаха.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб яну 22, 2011 1:33 am

Докато другите се препираха за допълването с червен конец, Алиса влезе в задното отделение и отвори раклата с дрехите. Имаше ъгълче за нея - малко и скромно, но все пак някак отделило се от сърцето на Премъдрата. В него Алиса сложи внимателно почистената си и сгъната рокля. Почисти и прибра със същата обич диадемата, бельото, клина и ботушките.
После си сложи синя, избеляла рокля. Сложи си и някога бялата, доста ликелясала и посивяла престилка. Халката за ножа прекара през пролуката на полата и закачи ножницата така, че да виси от вътрешната страна. Самата ножница имаше каишка, с която можеше да се прикрепи към бедрото й. Можеше да извади ножа лесно от там, но за прибирането му трябваше да повдигне полата.
Нахлузи и чифт ботушки до коленете с масивно токче, които някога са били много сладки... някога много отдавна.
Тези дрехи можеше да цапа колкото си иска - почти сивата престилка беше промазана, за да не попива пръски от мазно, мръсотия... кръв...
Върна се при другите и си спомни, че е донесла нещо важно за Саша. Взе купената от нея паничка и я показа на Саша в един от малкото моменти, когато нейните събеседници стояха настрани и се съвещаваха нещо.
- Кво - хвърли през рамо един поглед - паница като паница, айде богай се играеш Машенка, че това не е шега работа - отпрати я жената.
- Има надпис, Премъдра. Точно по вътрешната страна на устието
- Уффф, ми прочетиго де виж че съм заета, не съм трошила грешни пари за тебе та да неможеш да прочетеш някакъв надпис - все още работеше жената без да обръща много внимание на момичето.
- Трошила грешни пари за мен? Кога стана пък това?
- Или чети или ходи на наториш Бегониите. Точно сега е много деликатно - жената бе извадила навън език е се оптваше да провре кожена връв през синьо манисто.
- Дай на мен
- Назад! Последния път трябваше да купувам нова палатка и да се изнасяме скрострелно. Като имаме повече време ати не се занимаваш с това глупашко чуруликане ще ти покажа кое как се прави - все още неможеше да улучи дипката на манистото в сумракът на палатката.
- От тогава изкърпих доста чорапи, не мислиш ли?
Жената премисти поглед от манистото на момичето, а от моичето на някаква безформена купчина по висока то човешки бъй и три пъти по-широка. В сумракът ако чевек се загледаше щеше да различи чорапи с толкова кпърки върху кръпките че стояха на буци.
- Дам и това не ти се отдава също. Добре дай да я видя тая паница - остави манистото и връвта на масата.
- Да я дам да я видиш или просто да я дам? - уточни подозрително Амелия
- Машенка, мила моя, маминка някога да те у лъгала или удряла... имам предвид днес - добdви след кото момичето се замисли. - Та имаш ли да ми показваш нещо или да си довърша работата?
- Премъдра, пак забравяте. - въздъхна елфическото момиче и подаде купичката - последния път, когато ми ударихте плесница, се опитах да ви намушкам. После трябваше да ми намествате и двете ръце... и десния крак. Болеше, да знаете...

(Допълнено):

- Оууу, пак се срещаме беззззценото мииии! - за момент погледът на жената потъмня и доста странно погали паничката, тя от своя страна й отвърна с потреперване и само за миг, дори доста по кратко защото Алиса не бе сигурна че го е видяла - надписа просветна. После Саша търсна глава и й я върна. - Все паничка, можеш да провериш действието й като сложиж няколко от припечелените медници в нея. Не ме глейдай така знам че пак си ходила да грачиш, правиш го при всяка възможност. Освен това си изкарало поне двайсетина медника, щото града е голям и има глупаци които да подхвърлят пари на хубаво момиче вместо дая накарат да си ги изработи. В общи линии слагаш произволна сума в нея и ефекта е на лице. Само не злоопотребявай, щото златната треска не е за всеки, а сега ме остави да довърша това!
"Любопитството убило котката" - помисли си Амелия и моментално се предаде на изкушението. Върна се в задната стаичка, и пожертва един медник от общо осемдесет и деветте, които и оставаха.
Пусна го в купичката и се чу Дрън... По-точно не се чу тъкмо "дрън". Изобщо нищо не се чу, когато пусна медника вътре. Чак й се стори, че не е уцелила широкия отвор - дори обърна купичката наобратно, но от нея не изпадна нищо.
"Любопитно" - Амелия намери след кратко суетене някакво счупено копче и го върза с дебел конец. Пусна копчето в паницата и усети съвсем леко дръпване. Малко по-късно - по-силно. И по-силно. Момичето се запита кое ще се предаде първо: дебелият конец или силата на пръстите й. Оказа се конецът. Той й се изпълзна, а купичката го глътна като ония макарони на миденците. Малката елфана май чу недоловимо тихо на уригване - но се оказа прекалено слаб звук дори за бард като нея.
"Медник и половин копче по-малко. Не че ги имам в излишък!"
Върна се и попита Саша как може да извади от купичката веднъж сложеното вътре. Получи обезсърчителен отговор:
- Не мило мое, това е проблема на Все поничките. Докато главаната паничка е цяла, нищо не може да излезе от тях. Готово! Какво ще кажеш - показа й синьото манисто сложено на тънка кожена връв.
- Значи може да излееш вътре ведро киселина и... после просто хвърляш паничката? Или да я ползвам при шетането. Пепелта от печката и нощните гърнета ми съсипват нервите, знаеш, Премъдра.
Тя реши, че все пак да намери бойно приложение:
- А какво ще стане, ако я надяна на нещо голямо?
- Надали ще можеш, но за гърнетата не препоръчвам.
- Защо, ще ги изплюе ли?
- Пробвай! - усмихна се дяволито Саша и й махна към врата, за да доведе останалите.
- По-нататък... - чувството за хумор на премъдрата обикновенно беше за нечия сметка. Амелия въздъхна, уви отново купичката и я остави във втората ракла на Саша, при опасните или неясно как действащи неща. Беше странно, че собственицата им заключваше кутията със захар, но й позволяваше да отваря абаносовата на цвят ракла. Момичето вече знаеше, че е имало други желаещи за чираци на премъдрата... и някой от тях не са проумели намека с незаключената черна ракла. Намираше за ненужно да попита какво е станало с тях...
Върна се във външната стая и каза на Саша, че ще отиде с непознатите... освен ако няма някакви наистина спешни задачи за нея.
Саша само й махна с ръка, загледана в нищото.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб яну 22, 2011 9:51 pm

Спряха на около 20 разтега от крайната си цел, зад ъгъла на един от поредните складове по крайбрежния кей. Огледаха „Морската сирена” с нещо средно между възхищение и ужас. Корабът се оказа нещо средно голям ветроход с три мачти. На носа му имаше фигура на русалка, а по бордовете – красиви инкрустации. Кърмата бе издигната над основната част от палубата, a на покрива й се намираше руля. Две големи спасителни лодки висятха отстрани, а трета беше обърната на палубата, близо до носа. Учудващо, на палубата имаше само двама пазачи, които навиватха някакви въжета.
- А всъщност защо трябва да се ходи на кораба? - чу се сладкото гласче на елфаната.
- Ти пък откъде се довлече, нямаше ли работа за вършене - сината изгледа момичето ядно
- С вас е по-интересно. - Амелия реши да приглати една от къдриците си, но се въздържа. Първо си спомни, че е сплела дългата си до дупето коса на плитка и я е пъхнала под яката на дрехата. Втората причина - май дразнеше сината с присъствието си, а това не беше безопасно. Не всички имаха мекото сърце на Саша.
- Там ли ще ходим? - попита жизнеранодстно момичето
- Там - потвърди Микаел, без дори да поглежда към тях.
- Красив е - ококори огромните си очи Амелия - и с пазачи.
-Колко сме наблюдателни - промърмори Безкирка.
- Нали? - тя й отправи усмивка, която грееше на устните и очите, на цялото й бяло личице.
- Въпросът е как да влезем вътре - сината подтисна желанието си да пребие тая пикла - и да вземем нещо, което не е наше.
- Хм... - Амелия скръсти ръце под бюста си - винаги има начин. Корабът не е военен, нали? Значи може да се качим и да попитаме за превоз. Или за връчване на товар
- Бих била по-спокойна, ако не се налагаше да влизаме. Трябва да има начин да изведем Фоса навън. Освен това - Безкирка се обърна към спътниците си - не ви ли се струва странно, че никой още не е потърсил Сардината?
- Може Казил да е уредил нещата... - предположи Хоумс.
- Казил? - извитите, дълги на Амели изпърхаха като малки ветрила - той е опасен и симпатичен. По добре да си нямаме работа с него.
- Бихте ли чули моето предложение - пророни тихо Безкирка - преди да се хвърлите презглава да грабите охраняван кораб посред бял ден?
- Веднага. - кимна Амелия - слушам те.
- Охраняван е силно казано - вметна Микаел - но те слушаме.
- Та аз предлагам... - сината моментално се сконфузи, когато усети всички погледи вперени в себе си, - Аз предлагам да напишем едно "мистериозно" писмо до Фоса, да му кажем, че държим брат му и че искаме Ана в замяна. Ще му дадем срок до довечера (когато ще е ТЪМНО) да я доведе. Дотогава трябва да измислим някакво място, където няма да му е удобно да ни сгащи с главорезите си.
- А този малък Фос на наше разположение ли е? - попита мило елфаната.
- Ами... - запъна се сината. - Не точно...
- Камик! - Ухили се Сульо гордо.
- Друг вариант - рече тихо Безкирка и май никой не я чу - е да пратим дългуча да прави мили очи на сестрата. Проблемът е, че не знаем къде се намира тя...
- Убили сте Сардината и сега смятате да изнудвате брат му за откуп... на труп? - Амелия се изпъчи. Вярно, че гърдите й бяха далече от крайния си размер, но определено изглеждаха... ами като гърди. Позахабеният плат на роклята й се изпъна на правилното място:
- Е, убихте ли го?
- Естествено, не! Първо го преджобихме! - Възмути се Сульо.
- Не! За последен път като го видяхме беше жив. Просто не знаем къде точно се намира... - Безкирка въздъхна безпомощно. - Всъщност, Казил го отнесе.
- Катил ... - изръмжа леко стреснато гоблинът - Определено не ща да се разбъркваме с него.
- Да се... - Безкирка сбърчи вежди към Сульо, след това се усети с кого говори и се усмихна.
- Казил бре - казаха едновременно Хоумс, Флодур и Микаел.
- Значи не може да изнудваме баткото с нещо, което нямаме. - поклати глава Амелия - как ще им пратим парченце от... от дрехата му в знак, че го държим в наша власт.
- Че кво кат не е при нас? - Очуди се Сульо. - Нали той не го знае. Пък ако иска парченце от нещо ... Ще резнем нечии пръст и готово - откъде ще знае дали е точно неговия, като чели му е разглеждал пръстите. - Каза "изобретателният" гоблин.
- Нямаме дреха - поклати глава Кирчето. - Затова пък, - очите й се просветлиха, - имаме документите му! У кого са документите?
Хоумс се изчерви:
- Аз още тогава щях да ви кажа, ама вие нали така и така не попитахте... - запелтечи докторът.
Очите на Безкирка се разшириха от ужас.
- Само не ми казвай, че си ги използвал вместо миналогодиешн алманах!
- Алма ... - Засрича Сульо.
- Не, разбирасе че не... затова. - гласът на доктора премина в предихание - Останаха при Шамуел
- Да бе, верно, къде е гнома? - сети се за отсъствието му зеленушкото.
- Но държа да отбележа, че не бяха лични документи, а акции на стойност 50 златника.
- И СИ МУ ГИ ОСТАВИЛ?! 50 ЗЛАТНИКА?! - Окори се Сульо. - К`во е акции между другото?
- Е каза че ще разпита едни познати дали могат да сменят името... - все по-бовно започваша да говори джуджето усмисляки какво е станало.
- Ако са били срещу подпис при сарафа - сви рамене Алиса - не може да ги осребрим като приносители.
- Саракво? - Запъна се Сульо.
Никой не си направи труда да му обясни. За разнообразие обаче и никой не му посегна.
- Мен само едно нещо ми е любопитно - елфическото момиче се замисли съвсем сериозно - каква е възможността бащата на тази Анна да е инсценирал отвличането й. С наша помощ ще удари Фос без никой да го обвини, че посяга пръв.
- Ние да не сме толкова тъпи, бе! Не бихме се вързали на такава история. - Каза "умният" гном.
- Обаче доколко е възможно... - продължи да се притеснява малката елфана.
- Бащата на Анна, не се свърза с нас, слънчице, кръстникът й ни нае. Колкото до истинността на информацията - Безкирка започваше вече (още по-) открито да нервничи, - приехме на доверие това, което ни каза той, също както и информацията, дадена ни от Казил.
- Абе нали ни плащат. - сви рамене Сульо - Все тая к'ви са им мотивите.
- Безкирка - Амелия я погледна открито - май ти си шефът тук, така че решавай. Ще изнудваме ли или ще се качим под претекст, че сме пътници и търсим транспорт. Или имаш нещо трето на ум.
- Що тя, що тя? Никой не гласувал кой да е шефът! - Обърка се Сульо.
- Сульо, - малката елфана му се усмихна с цялата си прелест - имаш ли щит?
- Че за кво ми е?
- Нямаш щит... обаче тя има арбалет... хм и е достатъчно силна, за да го използва.
- Ъ? - Обърка се Сульо. - Ми тва е хубаво. Ако ни нападнат ще им даде отпор!
- Сега като се замисля, най-добре е първо някой да разузнае - намеси се сината. - Доброволци?
- Ти нямаш щит, а тя има арбалет. Това я прави шеф, разбираш ли?
- Не.
- Ехо! - Безкирка размаха ядосано късите си ръчички над главата си.
- Аз пък имам кинжал и съм акробат ... що арбалетът точно да прави някого шеф ... - Мънкаше Сульо. - Бях много известен! Друг въпрос е че хората не знаеха как изглеждам, но все пак!
- За последен път! - сината започна да се ядосва истински, а това беше... истински опасно - Предложих да разузнаем!
- През деня? - Амелия я погледа изпод изящните дъги на тънките си вежди - Който пратим, трябва да се качи със съгласието на онези там двамата. За да пита за транспорт или за работа. Другият начин е да проследим някой моряк, който отива да пие из околните кръчми.
- Бях и актьор! Какво му е лошото актьор да е шеф. - Не спираше мънкането на зеления гоблин.
- През деня. Със съгласието на пазачите. - Безкирка погледна към гоблина - По възможноет някой, който няма да тръгне да коли хората, защото имали златен пръстен
- Сама не мога. - въздъхна Амелия - Никой няма да повярва, че пътувам сама
- Нали си елф! - Мънкането на Сульо отново се смени с възмущение.
- Вижте какво, не може повече така! Не може да очаквате едно самоуважаващо се джудже да мисли логично на суха глава! Отивам в "Трите прасенца" - заяви сината и тропна с крак. - Ако ме оставите на мира за пет минути, може и да измисля нещо. Останалите не се чувствайте длъжни да си използвате главите.
- Че как да я използвам? Да я мятам като камик ли трябва? - Замисли се гоблинът.
- И, в името на всички богове - продължи женското джудже, - някой да разясни на малката ситуацията. Ако ми зададе още един въпрос, Сульо това и за теб се отнася, кълна се в паметта на съпруга си, ще хвърчат глави.
- Имаш съпруг? - Изненада се Сульо.
Безкирка реши да не чува точно този въпрос. В името на безопасността... безопасността на Сульо. Вместо това се врътна на пети и закрачи с широки (доколкото и позволяваха късите крачка) стъпки към кръчмата.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед яну 23, 2011 6:34 pm

Всички затопуркаха, поне тези който бяха под метър и половина във групата, което си беше мнозинството, след Безкирка. След кратко и доста тихо ходене, пътешествениците достигнаха кръчма "Трите Прасенца". Когато влезноха вътре, уютната топлина ги обля и всички изпитаха невъобразимо удоволствие. След като си намериха една закътана масичка и се настаниха заразгледаха гостилницата. Беше пълна със маси и едно от тях беше заета от няколко стражници. Бар нямаше, но едно дребно, рижо и луничаво моме във весело настроение, очевидно много доволно, че не виси навън във студа. Тя се приближи към тях, бършейки ръце в престилката си, и се поклони, по незнайна за приключенците причина (Амелия реши да разгледа доста критично покланянето на сервитьорката.) и попита:
- Какво ще желаете?
След като бива жестока игнорира, тя си тръгва да си върши работата, а Сульо реши да разнообрази мръщенето си, че е поставен да седи в ъгъла близо до елфката, като порепетира своето пеене (В частност Ария номер 8 на Гром Делничуков.) Безкирка подвикна на сервитьорката да се върне и си поръча голяма халба бира.Момичето само се зъвърта и като по някакво чудо на масата се трупват шест даръвени харби бира с пяна като калпак на зимен плевник. После казва да махнете ако ви потрябва и се отръква в Микоел който не я ущипва, а тя се намусва и се подалечава.
Амелия реши да спести мъките на всички от песента на Сульо и запя на свой ред, но едва беше почнала когато вратата се отвори със трясък и вътре за момент нахлу виелицата. После се разнесе глас пеещ магландския хит "Искам да се измъкна" на Мери Феркюри и вътре прикрачи огромна изкрящо бяла топка козина. След нея влязоха две девойки обречени в същота кожа но с безбожно къси полички и придържаха палтото на влезлия мъж, което всъщност бе бялата топка и елфът показал се от долу се усмихна чаровна на тълпата.
Едната прислужница ахна и падна на пода в несвяст, останалите посетители бяха с отворени усти и гледаха тъмнокожия елф с черни къдри спускащи се малко под раменете му. Бе облечен изцяло в бял кожен костюм от върха на яката до токовете на ботушите. Завъртя се на пета и допя песента си.
Останалите около двадесетина души в помещението заръкопляскаха диво, а останалоно в съзнание момиче бързо бързо точеде елфът към едн маса и сложи на нея поккривка!
Амелия погледна нацупено Елфът, заради прекъсната и песен, но той не ѝ обърна никакво внимание заобиколен от обожателки си в другия край на помещението до камината.
През цялото това време никой не забеляза Сульо, който беше затанцувал степ на песента на барда. Амелия реши да отиде при него и му се поклони, защото е с един порядък по-добър от нея. Истинските певци са способни да признаят, че някой е много, много по-добър от тях (поне така тя смяташе.). Момичето с паничката се обръща и към Алиса, защото останалите си правят оглушки и я чу да казва:
- Мила моя, вашият спътник пее чудесно. Без колебание бих му дала дванайсет медника. Но тук сме голяма група, така че ще ви дам по-малко. Трийсет и два пъти по-малко. По-малко от медник обаче не може. Понеже съм щедра - ето ви един медник.
- Да знаете, мила моя - допълни Алиса - днес сутринта на мен самата ми даваха по четвърт медник... но вашият чернокож е по-добър от мен и му давам цял медник. Заповядайте.
Момичете премигна пред тази тирада о която кат чели капеше отрова, но можеше и да се бърка и продължи към следващата група а в самата поничка вече имаше поне четиридесет медника.
Междувременно Сульо отида при черния бард и му прошепна:
- Слушай са, трябва ни любовна песен. Кажи си цената?
- За кого е? - игнорира напълно неуважителното пишлеме, елфът преживал повече от 3 века.
- За Велинград. За мадамата му. - Намигна гоблинът.
- Песен за влюбен мъж? Хъм, Велеград не беше ли едни груб ковач?
- Да, и?
- Не съм особенно склонен да пиша за него, последния път ми тикна 10 златника под носа и каза „Пиши ми песен”, иглючително неучтив. - Каза вископорна елфът.
- Виж ся, скиваш ли тая маса ядосаните джуджета и оня убавец с котката? Виждаш ли и тая кама до ЗЕЛЕНАТА ми ръка? А виждаш ли си топките? Ta ... искаш ли да продължиш да ги виждаш?
- Но явно и аз съм толкова невъзпитан, моля седнете на моята маса мистичен господине. Хензел Гретел, вино и печено прасенце за госта ми.
- А, така! Мерси. - Завтече се гоблинът към масата.
Когато се настаниха Сульо попита учитво:
- Та, моля ви, гусине, кажете си цената?
Кана руйно вино и прасе су калче с гарнитура от бекон се озоваха пред гоблина.
- Извинете не ви чух като смоменахте на къда де гледам. Какво казвахте?
- Ааа за джуджетата или за топките? - Попита Сульо.
- Незнам изпуснах цялата история. Тръгнали сте за някакви топки от джуджета и искате любовна балада от мен?
- Ъъъъ - почеса се Сульо. - Не бе! Трябва да ни дадеш на евтина цена любовната песен ако не искаш джуджетата да ти резнат топките!
- Извинете за объркването. - извини се Сульо.
- Оу това заплаха ли беше? - искренно се развълнува елфът или поне ако имаше фалш той не пролича. - От седмици се мотая по такива дупми - махне неопределено към бранзовия полилей със свешите лакирания пад дъбовите разбовани маси и добре облечените госпада - и все немога да намеря някой който да владее истински заплахата. Сега ако ми позвалите ще се разстроя малко.
Елфът изхлипа.
- Така дестатъчно изплашен ли бях? - попита гоблина, а в гласът му се долавяше искреност.
- Бе, можеше и малко по-добре. - Каза критично Сульо. - Глей ся ще ти покажа.
Дорисърцето на Алиса, която стоеше сканфузено до мадата трепна от това сърцераздирателно изпълнение. Зад гърба на гоблина се дочу едно групово " Оооо", а едрогърдата компаньонка на барда Гретел го гушна в обятията си.
- Тааа колко значи искаш за песента? - Попита гоблинът бършейки очи.
- Браво, Брависимо! - изракопляска елфът. Ще напиша вашата поема само срущу една целувка!
- Ама аз тебе ли да целувам?! - Стресна се Сульо.
- Не не не, не от вас! - стресна се елфът - Има една госпожа която ми е легнала на сърцето, както казвате вие джуджетата. Увещайте я да ми даде целувка и поемата е ваша!
- Ок. Мчи коя е тя?
-Сашенка - замечтано запремигва с мъгли сато ветрила томнокожия бард. - разперила е шатрата си малко пред стените на града. Мога ви нарисуам карта как се ситга до нея ако желаете.
- Ааа не познаваме я. - каза съкрушено Сульо.
- Наистана! Познавате сашенка? Тя казвала ли ви е нещо за мене?
Естествено! - Излъга безочливо Сульо. - Вика, че сте много 'убав!
- какво? какво? - елфат улови ръцете му както бяха с кълка и чаша и ги затръска с неистав екстаз.
- Споко, нии ще поговорим с нея и ще ти донесем целувчицата ѝ. Ти почвай да мъдриш песента. - И като грабна огромно парче месо Сульо се затътри към масата на приятелите си да им каже новината.
- Благодаря! благодаря! Благода... - погледът му падна върху зелените ръце които държеше, вгледа се под качулката.
- Вие сте гоблин! - в страноприемницата наста тишина.
- А не. Просто паднах в едно блато вчера. - Ухили се Сульо. - И мразя да се къпя.
Гретел която го бе пуснала жт прегръдките си се протегна и дръпна качулката му. Ново драматично ахване в страноприемница.
- Туйто ми е маската от цирка... - запелтечи Сульо.
- Свали я тогава или аз ще го направя, заедно сглавата ти - изсъска едрогърдата в ухото му.
Тишината стресна Безкирка от унеса й и тя вдигна глава.
- Ами един магьосник, той работи в цирка ми я зелепи с Масколеп. - Нервнечеше Сульо.
- А и не искате да я махам, щото съм болен от шаренопръска. - Вече се тресеше от шубе Сульо.
- Шаренопръска? - дам, хора моля отдърнете се, рече елфът като се изправи и вдигна ръце. момичета вземете нашия приятел и да го заведем в задната стойчика, данеби случайно да зарази някой от тукприсъстващите. ще дойдеш с нас мирно нали? - усмихна се елфът.
- Никъде няма да го водите - пророни тихо, но достатъчно решително Амелия. С онзи тих гласец на 11 годишно момиче, който незнайно как изпълва огромни зали.
Сульо хвърли умолителен поглед към приятелите си.
Амелия погледна в очите негъра-бард. Повтори:
- Ако наистина искате целувка от Саша, може наистина да поговоря с нея. Малко е самоубийствено от ваша страна, но мога да се опитам да спомена за вас. А сега си вървете.
Двето момичета с барда предпочетоха да застанат до хърбавото неучтиво пишлеме вместо до болния от шареношарка със залепена за лицето му маска. бяха, по-вискои, по еднри имаха боздугани на кръста си, със бели заешки крачета и топчета пух висящи от дръжките им.
Елфът тотално игнорира Алиса.
- Виж ся, нали не искаш да взема да те целуна както съм болен! - Заплаши го Сульо.
- В задната стая бързо - изрече само с мърдане на устните елфът като погледът му за миг се отклони кам дъното на помещениео където четирима стражи с мрачни физиономии
Сульо преглътна и тръгна след тях хвърляйки МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ погледи към масата със другарите му .
- Топки. - Излая гоблинът, докато вървеше.
Безкирка погледна жално недопитата си бира и се присъедини към групичката.
- Повярвай, не искаш да ме спираш. Не пред четиримата стражи там. Моля ти се, той ми е приятел. - Удари го на молба елфката.



[sblock="Междувремено в другата стая"]
- Незнам колко дълго хензел и Гретел ще удържът напора на онова ужасно хлапе. просяче или нещо такова. Това че са глухи и неми ще ни спечели няколко минути. Иначе седни - посочи му стола до кухненската маса. - Каза бардът. - Знаеш какво е да си гоблин и аз бях такъв на времето...
- Кво?! Как така си бил? - Опули се Сульо.
- Ами добре де все още съм, но хората се притесняват от гоблините, а аз имах дарба с песните. За късмет засякох един маг - белия Балварин, който ми помогна с няколко магически операции. И като изключим че от време на време носът ми пада нещата доста се промениха - подаде му ръка - Михаил Дексън.
- Брей ... - Сульо подаде колебливо ръка. - Сульо.
- Та наистина ли мислиш че можеш да ми уредиш среща със тази Саша? От задачите които съм си поставил преди да умра това е продпоследната - да целуна жената на живота си.
- Абе, ако трябва да съм честен ... а май в момента трябва да съм честен. - Преглътна Сульо. - Може и да можем - познаваме я и сме работили за нея, май ке успеем да я убедим.
- Поледните три пъти ме отряза, като метна по мен един тиган - тъжно пророни Михаил
- Бе що не напишеш някоя песен за нея? И ние ще и я предадем.
- Опитах но музиката не и е по сърце.- В крайна сметка дори да оптате ще съм доволен.
- Тогава по добре идея. Що не напишеш песента за Велград а Ние ще се пробваме да убедим Саша? - Ухили се Сульо.
- Хайде хайде, не на мене тебе, все пак сме роднини до някъде - подаде му едно руло пергамент - песента му е готова отдавна просто не обичам да ме лъжат и притискат. Поговорете съсъ Сашенка пък после ако щете му дайте това.
- Ей, много мерси! - Ухили се Сульо. - Длъжник съм ти. ЪЪъ мога ли сега да ходя при приятелите си? И няма д ме утепват твойте горили?
- Те са чудесни момичета, но бих препоръчал да излезеш отзад вес пак с болен от шаренотамкаквото каза. Пък ако Саша наситна ме целуне ще ти дам това - тоъ опита един невзрачет сребърен амулет на шията си - Ще ти спести дълбоките качулки.
- Иха! - Ококори се Сульо. Ок, чао.
Сульо се затътри към задния изход изадебна кога приятелите му ще излезнат за да се присъедини към тях.
[/sblock]

През същото това време във кръчмата ...

В момента, в който видимо откарват сульо в съседната стая и я задържат, Амелия извика със всичка сила:
- СТРАЖА, ПОМОЩ! ОТВЛИЧАТ НАШ СПЪТНИК.
Стражите се надигат и идват при вас, двама от тях ги познавате, единя е дебел а другия нисък и мазен.
- какво става тук?
- Серж я виж ти кой пак е тук! - сръга мазния демелия с лакът и кимна към Алиса.
Докато момичето се пулеше и бърчеше лице насреща им вратата си отвори и елфът излезе. По ръцете му имаше нещо червено.
- Дами и господа, извинете за разсейването, сега ще изпея за вас още една песен, а групата на болния от шареноперка ще я помоля да напусне заведението и да свие в първата пряка в ляво.
Безкирка се почувства некомфортно в създадената ситуация и се изнася от кръчмата без да плати. Сульо я настигна на ъгъла и започна да и разказва за свойте премеждия ...
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » нед яну 23, 2011 9:00 pm

[sblock="Сульо и Безкирка"]
Безкирка се изниза незабелязано от кръчмата и за своя огромна изненада попадна на Сульо.
- Виж ти! Когато Черният излезе с окървавени ръце те бях отписала! - тя се метна на врата на гоблина. Изведнъж през ума й се мярна образа на две твърде интимни мрачни фигури в тъмна уличка и бързо го пусна, изчервена.
Гоблинът разказа на спътничката си какво се бе случило в задната стая.
- Кой би предположил, - изуми се джуджето. - Значи отново при Саша, а? Давай да приключваме с тая работа, че ми е дошло до гуша от елфи и магьосници. Остава и Оная да ни догони по пътя...
Лутайки се по уличките на Дувал двамата бяха пресрещнати от малко хлапе с посинели от студ боси крака.
- Два медника за да ви заведе до където пожелаете?
- Бе то ние знаем на къде отиваме ... - Промърмори Сульо, но реши, че след огромния късмет който извади днес е длъжник на боговете. - Ето дръж. - И му даде 20 медника.
Очите на дедето станаха като паници, то бързо го хване за ръката и го зъдърпа към една осбено тъмна уличка.
- Хей! - викна Безкирка и се затича след тях.
Промушиха се през някакви проходи, минаха през едно мазе и излязоха... пред кперосната стена на 10-тина метра то палатка на синьо бяло рае.
- Да ви изчакем ли тук гусине?
- Ъъъъ както щеш. - Каза Сульо. Безкирка го изгледа неразбиращо. - Бе да чака, ако ще. Ще влизаме ли?
- Е очаквах ви след като забравихте да везмето това - рече Саша щом ги видя на прага си и вдигна един син камък на връвчица.
- А, верно! - Плесна се Сульо по челото и го натъпка из дебирте на робата си.
Сульо пристъпи предпазливо към Саша.
- Уважаема, госпожо, благодаря за ценния подарък - медальонът, за жалост ще трябва да го подаря на някой друг. Днес разбрах, че съм болен от шаренопръска, но аз, невежият гоблин, дори не знаех какво е това и най спокойно си пиех бирата в кръчмата тънейки в неведение, но, тогава, ооо тогава, боговете пратиха вестител! Във кръчмата влезе един изключителен бард - красив и със глас дарен от боговете.
Сульо, който ръкомахаше из шатрата и се движеше и говореше във Шекспиров стил продължи:
- Но о, аз, гоблинът невеж, бях разкрит! Цялата кръчма разбра какъв съм всъщност, ножове и вили, саби и мечове бяха насочени към мен, но боговете ми се усмихнаха, ооо, аз гоблинът невеж, не знаех все още каква иронична е тази усмивка всъщност! Този бард, о, този бард със божии глас дарен! Той мен заведе ме във задната стайчка и ми разкри какъв е той. Той на мен е брат по раса, брат и по душа.Той разкри ми, че има си една мечта, преди да си отиде от този, свят - да полу целувка, нещо толкова лесно за подаряване, от жената на сърцето му, но сподели и друго! Вестител на смъртта бе той! Каза ми истината за шаренопръската - мойте дни са преброени, няма скоро да виждам около мен, погледи засмени! И аз думата си дадох, че ще говоря със любимата му, да му дари този сладък дар на боговете. Да получи своята целувка, преди да бие за него камбаната. И тук съм аз, Саша, магьоснице велика, със една единствена молба - Нека ти, неговата любима го дариш със целувка, незабравима. Нека моята последан воля това да бъде! Да бъде или да не бъде! От теб зависи участта ми!
След това Сульо погледна към Саша и каза:
- Ахъм... та?
- Гоблин? - изсъска Саша е ноктите на вдигната й ръка станаха неприятно дълги и остри.
- Упс... - изтърси Гоблинът.
Безкирка, която междувременно се бе просълзила от речта на Сульо пристъпи напред.
- Какво толкова страшно има, магеснице? На момчето му се къса сърцето по теб, иска само една целувка и повече никога няма да го видиш!
- Целувка! За гоблин? - поне ноктите се баха смалили.
- И повече никога няма да го видиш, - повтори Безкирка.
- Ако го изкормя и заровя пак няма да го виждам... - изпуфтя Саша.
- Ти също не си такава, за каквато се представяш, - рече джуджето, вперило поглед в ръката на жената, - знаеш какво е да трябва да се преструваш и да се криеш. Не му ли съчувстваш поне малко?
- А ти какво си мислиш - обърна се рязко тя към сината, - че ми е лесно, че ми е пирятно при всяко пълнолуние да плюя миша козина? Мислиш, че трябва да угодя на някого който има шаренопръска, която между другото е венеричаска и просто изсъхват паловите органи баз друга вреда?
- ЛЕЛЕ!!! Хубаво, че нямам шаренопръска. - Въздъхна облекчено Гоблинът.
Саша погледна злобно към Сульо.
- Нали беше на смъртен одър! - сега беше сепчелил отново вниманието й.
Единствените мисли на Сульо в момента бяха, че скоро няма да устене никаква течност в тялото му ако продължава така уплашено да преглъща.
- Така де, нямам от оня вид със изсъхващите органи. - запелтечи той. - Имам от оня дет те удря на умирачка. Честна гоблинска! - и Сульо наплю ръката си която подаде към Саша.
- Това че повечето мъже се самоубивате не значи че болестта ще те доведе до летален изход!
- Искате целувка и аз искам целувка! Искам признание намерето Грибо и ще целуна дори него - посочи гоблина който пак се бе закачулил.
- Кого?! - зачуди се гоблинът. - Абе ние тук станахме бати сводниците!
После се завъртя отиде до една ракла и започна да рови изхвърли от там камара боклуци, изпусна една страшно позната паничка, която се търкулна чак до гоблина. Накрая измъкна някаква зацапана гравюра и я тикна под носа на Безкирка.
- Този! Заради него скитам по света, защото ме прелъсти и изостави, него и две вещици - добави като едва ли не изплю последните думи.
Сульо се огледа, най-невинно се наведе и паничката изчезна в робата.
- Хм. Прилича на сериен изнасилвач... - констатира Безкирка.
- Най-добрият! - замачнато изрече Сашенка.
- Ииии къде да го търсим 'тоз мамин убавец? - попита намръщено Сульо, стискайки палци Саша да не е видяла кражбата му и оглеждайки се за още ценности из шатрата.
- Незнам! - излая жената като една дума и падна хлипайки на земята.
- Ъм... - Безкирка се чудеше как да реагира в създалата се ситуация. Клекна до хлипащата Саша и след известно колебание сложи ръка на рамото и. Саша я гушна и една ве я събори, а рамото на джуджето започна да се овлажнява.
Сульо ровеше нервно из шкафовете, възползвайки се от ситуацията. Безкирка му метна злобен поглед.
- Разбирам как се чувстваш... тоест... не мога да те разбера напълно, но е факт, че мъжете са свине. Точно затова ги обичаме... Ще намерим твоят едноок изнасилвач.
- Ма как можааааа!!! -хилипаше Саша - А ми каза че ме обичаааааа!!!!!!!
Някъде иззад гърба им се разнесе болезнен писък, който обаче не направи впечатление на Саша, нито събарянето на разни мебели докато незнайния пискун се опитваше да махне капана за мечки от ръката си. Кой крие капан за мечки в дамска чанта, за бога!
- Ще ми помогнете ли? - изхлипа още веднъж Саша и добави - можете да задържите мечия капан.
- Мамата ***** да ******* проклета ******* чанта ****** защо @!$%!*! - Пищеше Сульо и придържаше ръката си от коята течеше кръв.
- Може да ни свърши работа, - промърмори Безкирка, докато се опитваше да се откъсне от обятията на магьосницата.Саша се изпарви като с това дигна и сината на крака.
- Добре, доведете ми го и ще дам целувка на оная печка.
Междувременно Сульо се търкаляше като обезумял по земята придържайки счупената си ръка.
- Помогнете бе, вашта мама! - изписка той.
- Стига пищя! - сопна се джуджето. - Идвам!
Почти без усилия Безкирка махна мечия капан от ръката му, почти защото Сульо продължаваше да врещи.
- Да ви продам елексир? - предложи Саша още подсмърчайки.
- Не, мерси. - хвърли ѝ злобен поглед Сульо.
- Колко струва? - попита почти едновременно с него Безкирка, която силно се съмняваше в лечителските си умения.
- 15 медника всеки, имам 4 на разположение. Иам и елексира за жизненост - щом ставаше дума за пари Саша винаги се ободряваше - С него ще може да изкарате поне още 12 камбани без да почуствате умора.
- Добре дай два от тия лековитите елексира. - Сългаси се все пак Сульо. - Айде и добави един ободряващ.
- И за мен два лекуващи - вдигна ръка Безкирка. Кой знаеше кога на Сульо щеше да му скимне да си пъхне ръката в устата на крокодил.
- Добрем, ободряващите са на промоция 6 са сребъринк! - намигна им Саша доакато опаковаше малките стъкленички със изкрящо зелена течност с етикетче ТЖ.
- Бе само един си ми дай. - отсече Сульо.
- Тааа сега накъде? - Обърна се Сульо към Безкирка.
[/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед яну 23, 2011 11:58 pm

А между веременно вътре елфето имаше препирня:
- Господа - погледна ги Амелия - какво смятате, че съм ви сторила. Наистина ли съм ви направила нещо, заради което ме мразите? – долови в тях откровенното желание за саморазправа. Май се досещаше защо.
- Трябва ли да си ни направила нещо? - подхихна се дребничкия, докато пазачките на барда се настаниха на масата му а той самият отиде на сцената.
Амелия хвърли поглед към Черния Бард и видя кръвта по ръцете му. Изпита мимолетен, безпомощен гняв към копелето. Беше посегнал на спътника й, а тя не успя да го защити. Другите й спътници не бяха направили дори опит.
- Значи съм пропуснала да направя нещо за вас, така ли? Споделих с вас десет монети, защото спечелих сребърник. С истинско пеене - уточни тя - както някой шивички в този град наистина шият.
- Не знам за какви шивачки говориш детенце, ама като си в нарушение на правилата се мисли как да се реши проблема, а не се вика началството.
- Не съм го викала аз. Спомнете си! – реши, че няма смисъл да им отстъпва. Предпочиташе болката пред вкуса на страха:
- Това, което аз искам, е да пея и да си плащам една на всеки десет спечелени монети. Така е редно. Навсякъде е така. - тя погледна по ниския, защото внезапно осъзна важна особеност за взаимоотношенията между двамата стражи. Малкият представляваше истинската опасност... май. Големия действаше като "наказващата ръка", грубата сила. Задържла погледа си върху грозния, реши да си спести излишните преструвки и актьорска игра:
- Може да ме съсипете сега... или да сме си взаимно полезни. Дълго време. Избирайте! – леко потрепване в зениците им подсказа какво предстои. Засега само нейния чар я спасяваше от няколко яки тупаника, реши тя.
- Че с какво ще си ни полезна ти? - изхили се мазният, а едрия го погледно строго.
- Че с какво ще си ни полезна ти? - попита той авторитетно.
- Една на всеки десет спечелени от мен монети.
Едрия погледна към дребничкия само за миг, а може би така й се стори.
- Десет е малко! - заключи той.
- Десет е навсякъде – поне на повечето места и за повечето занаяти…. Повече взимат сутеньорите, но те се занимават с леки жени. Жалки, човешки жени, които продават телата си.
Дребния килна главата си настрани, неприятен жест - чиито смисъл й беше ясен… неприятно ясен.
- Ако ме оставите жива и в добро здраве, утре пак ще пея. Ако спечеля десет медника, един е за вас. Ако спечеля двеста, за вас са двайсет. Вие избирате в какво състояние ще се намирам.... след малко – тези наистина се канеха да й посегнат. Изпита кратък, разтърсващ прилив на презрение, но после се усмихна. Не си струваше да си хаби презрението за тези обиди към човешката раса.
- Тридесет на ден - заяви ефрейторът и махна на другите двама да си седната, докато шишкавия се опитваше да се оправи със сметките.
- Не - спокойно отвърна Амелия. - Има дни, в които изобщо не пея. Защото е студено или ме боли гърлото или вършим нещо заедно с Премъдрата. А и 300 медника съм изкарвала на едно пеене рядко. Наистина рядко.
- Не ма пача, всеки ден да шариш по толкова, пък колкото си изкараш горница са за тебе - осветли я в нещата мъникът с мазен глас.
- Ще повторя - момиченцето продължи да се опълчва със самоубийствен инат на масивните и добре въоръжени стражи - не пея всеки ден, така че не мога да давам по 30 медника на ден.
- Ще повторя! Това е твой проблем - изимитшра я той пародиино като се бе навел така че лицата им бяха на едно ниво. После пусна усмивка като на хиена.
- Ако ми поискаш Светилото, пак ли ще е мой проблем. – вече знаеше, че след малко ще изпита болка - Няма да ви плащам всеки ден, защото през повечето време съм с премъдрата Саша. Не знам колко лоши може да бъдете вие, но тя ме ужасява.
- Е, едно малко момиченце явно лесно се ужасява - нахили се и дебелака.
- Не я познаваш, нали? -
- През уя ми е! - изръмжа старшината и надигна левячката си да й забърше един цигански шамар.
Малката се изви в дъга назад и се завъртя надясно през кръстчето си. Почувства как дебелата и широка колкото чиния длан почти докосва бузата й. Успя да избегне посягането и се изправи обратно. Погледна огромният, дебел мъж в очите и зачака неизбежното следващо посягане.
- Ти на кого ще бягаш ма пикло недна - изръмжа сержантът и я улови да яаката, като дигна я нагоре и замахна, тоя път с юмрук.
- Много смело, Сержант – тя му се усмихна. Красиво. Със симетрично повдигане на ъгълчетата на устните. С открито презрение:
- Знаете, че законът ви защитава от ответен удар.
- Сержант! - провикна се Микаел от масата си.
Едричкия страж вдигна поглед и спря удара си колкото заради вика толкова и заради това че партньорът му сложи ръка на рамото му и улови елфето за ухото.
- Вие ли сти с тове пишлеме гусине? - попита масния тип.
- Определено и да съм, това не променя факта, че оставяте на една пикла да ви провокира.
- Дам, прав си случаен гражданино - рече дребния като повлече елефанчето за ухото към масата и можеби нарочно наведе надолу ръката си та дребосъка да се попреведе малко дакато го влачеха. (ако силата е под 8 я влачат)
[ - Що не пробваш това върху мен, ефрейтор. - Микаел вече се бе домъкнал до сценката.
Допълни с небрежен тон:
- Ако ще я глобявате нещо - казвайте. Ако ли не - беше ни приятно, ще се прибираме.
Амелия се опита да сдържи писъка и сълзите си, но успя само с първото. Сподави вика, но очите й се насълзиха. При първото мигване солени капки намокриха бузите й. Ушната й раковина беше мъничка и прилепена към черепа като при всички от нейната раса. С мъничко заостряне в горния край…. Твърдите пръсти на стражаря я стиснаха тъкмо за загатнатото връхче. Болката беше... неописуема и я свали на колене, преви я до земята
СТражникът изгледа Микаел подозрително, после хвърли поглед към двето джуджета зад гърба му. таправо можеше да си види как малки зъбни колелца се опитвата да се наместят в главата му. Накрая рече без да отделя поглед от него:
- Серж за кво можем да я обвиним?
Сержантът сборчи лице, но после измърмори:
- Дай си му я Нобър - и се обърна към Микаел - мойти съболезнования за щерка ви, но наистина трябва да и дадете един урок на коляно.
[2:08:38 PM] z.m.m.: Мазничкия пусна ухото на разплаканото елханче и я подбутка към Микаел и джуджетата.
- Дам, уроците по обноски са важна част от възпитанието - съгласи се Микаел. С малко късмет утре по това време щяха да проумеят истинския смисъл на охотното му съгласие:
- А сега, ако има закононарушение - моля кажете и ще си понесем глобата според закона. И викам все пак да ми я върнете.
- Айде Серж - подръна дребничкия дебелака, дори да я обвиним в размирици и подстрекателство за въргал пак не си струва бумагите дато трябва да изпишем.
- Добре, добре, тоя път от нас да мине, но да не сме я видели повече да вряка по площадите! Разбрано! - изглеждаше по скоро смешен токолкото заплашителен, но определено беше сериозан. После обрънаха гръб и се топравиха към своята си маса.
Микаел се наведе към малката и сериозно я запита:
- Абе ти НИКАКЪВ инстинкт за самосъхранение ли нямаш?
Вместо отговор Амелия го прегърна, все едно я е спасил от бездънно тресавище. Оказа се едновременно трогателно и леко смущаващо. Вероятно защото от една страна несъмнено се усещаха чифт добре оформени цицки - а в същото време прегръдката беше по детски чиста. Тя прошепна в ухото му:
- Ръцете на Черния са червени. - задъха се от безпомощен гняв - отведе Сульо в онази стая и се върна с червени ръце.
Последна промяна от Vilorp на пон яну 24, 2011 3:52 pm, променено общо 4 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон яну 24, 2011 12:36 am

- Спокойно, мъник, Сульо може да скърши тая чернилка на две, ако реши, така че сигурно му няма нищо.
- Сигурен ли си - Амелия въздъхна, както прегръщаше Микаел... което всъщност се оказа доста приятно.. - Наистина ли си сигурен.
Личеше си как иска да бъде убедена, че наистина всичко е наред:
- Значи Сульо е добре. Всичко е наред и не сме го изоставили. Вярвам ти.
- Сульо е по-способен, отколкото изглежда - допълни Микаел, посе я подхвана внимателно и с извесно усили се изправи, вдигайки елфаната със себе си. После се доближи до масата и повика сервитьорката - Сметката, моля.

- Дванедесет медника - заявавя момичито и пита дали искате още бира
- Що двайси? - погледна Микаел учудено
- За болния от Шаркопръска, за сината, ушавото, дригите две джудежеда и за вас - изброй на шесте си пръста луничавото момичето.
- Не си спомням да съм поръчвал нещо - обляга се Микаел и отпива спокойно. - Приемам, че при определени обстоятелства може да се приеме, че бирата, която пия е за моя сметка, та мога да платя нея.
- 3 медника и пържени картофки ще искатели с остоналите бири?
- Не, мерси, можете и картофките и бирите да си задържите, аз смятам да си допия моята просто.
- И ние само нашите ръснаха се Флудор и Хоум, а момичето отнеса останалите 3 халби, след малко ги сервира на друга компания.
Микаел изчяква малко, после вади цели 10 медника, мята ги на масата и подхвърля:
- Айде момчета, лек ден.
-Да пием за покойника? - не разбра съвсем Хоумс. - А и от шаренопръската само ти изсъхвати окопавап половите органи, не е смъртоносна...
- А помниш ли как ме спаси от отя побезнял арпаджик когато гонехме зелевана градина - подсмълкана Флодур с очи пълни със сълзи.
- Да, да, както кажете. Чао.

Микаел се изнесе от кръчмата, махна разсеяно на останалите, които висяха отвън и с усмивка се запъти към доковете. Дребосъците просто не можеха да мислят по същество. А вече изгубиха достатъчно време...
Последна промяна от hameleona на пон яну 24, 2011 5:05 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон яну 24, 2011 11:45 am

Хоумс и Флодур излетяха от кръчмата точно в тоя момент в който Микаел махна енопределено на Сульо и Безкирка. Впроросителните погледи който си размениха трите джудежета и гоблина не дадоха резултата, но и те се помакнаха към кеьовете след него. Тъй де разбраха че са се помъкнали към кеьовете когата в носи ги удари миризмата на умряла риба, гниещи водорасли и морска сол. На присана беха остнали само 3 кораба: „Морска сирена”, „Кралица фос” и шлепът воняш на оборски тор - миризмата му беше влязла в кръвожадна битка с тази на пристананището тъй като някаква група в помента чистеше хлепе изхвърляки старата слама направо във водите на пристана.
Колкото до самото сирена на борда и все още са виждаха само двама едри моряци, а мосчето за качване на полубата е спуснато.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пон яну 24, 2011 5:37 pm

Както бяха поспрели на кейовете Сульо най-после се сети, че има история за споделяне:
- Ей! - Плесна се по челото (В неговия случай качулката) Сульо. - Ма ние не ви казахме кво стана, докато се дърляхте у кръчмата!
- Чи стана ли нещо интересно? - Заинтересува се Микаел.
- Да бе! Он - негъра, се оказа, че бил гоблин и ми даде поемата, след кат му обещах да убедя Саша да го целуне, оти той си е паднал по нея. Апа Саша, след като за малко щеше да ме убие и след това докато и крадях нещата си счупих ръката с мечия капан дет и беше у чантата, каза, че ще го целуне само ако ние и доведем нейния любим! Некъв дет мязаше на изнасилвач.
- Смятаме ... кхм смятам. - Хвърли поглед оценяващ интелигентността на гоблина, Безкирка. - Че всъщност нейният любим, Грибо е твоята котка, Микаел. По-мой наблюдение, май, и той и Саша са котколаци.
- И отараших медальона срещу чудовища! - Ухили се гордо Суьло показвайки огърлицата.
- Сега ако ме светнете, как точно ще навием много сърдития котколак да ни помогне? - Пипита любопитно Микаел
- Аха ... след като му драпахме ташаците. - Намръщи се Сульо. - А и не го знаем де е. Ма поне имаме поемата за Велинград.
- Всъщност, Саша, ни показа гравюра на ... любимия ѝ, и той беше едноок, така че може и да не е твоята котка. - Каза Безкирка.
- Всъщност, мисля че по-добре да скочим до ковача и да си купим нещо евтино най-напред. - Микаел се чудеше, дали не може да се завърти някоя схемичка...
- Да му дадем поемата! - Ухили се гордо Сульо.
- Може даже да се смили и да ми продаде евтини косми ... - добави Сульо с лек припламък на надежда.
- Бойна коса, зеленикав. Бойна коса. - поправи го Микаел.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт яну 25, 2011 12:40 am

Докато групата се караше какви действия да предприемат, Микаел тръгна по крайбрежната улица, търсейки дърводелец по някакви свои си причини. Оказали се без колоса-исполин на групата, останалите заподтичваха след него, потънали в мисли. Безкирка се надяваше човекът да има някакви идеи, защото сината определено нямаше. Амелия пък безгрижно припкаше на няколко крачки след Микаел и все още се надяваше, че денят няма да завърши с касапница. Сульо се оглеждаше за камък, но скапаният кей беше покрит само със сняг, буци лед и замръзнали фъшкии. След известно безплодно умуване, гоблинът вдигна една от земята, прибра я и избърса ръка в робата си.
След извесно време попаднаха на някакъв човечец, който приличаше на дърводелец. Или поне дялкаше с ножка дървения си крак.
- Извинете, господине, да знаете, къде мога да си купя една хубава дърварска брадва?
- Бал ли съм ви? На пазаря сигурно - изплю се в краката на Микаел еднокракия без дори да погледне към него.
- Добре де, явно че ще трябва друг да търся да прави мебелите за трапезарията на Лорд Сйоренсен - заяви компетентно Микаил и му обърна гръб. Амелия се надигна на пръсти и попита човека дали да помогне с убеждаването.
- Нем, няма нужда. - Микаел се усмихна. - Видях каквото ми трябваше.
- Ей, мистър - дочу се глас из зад гърбовете им.
- Да? - обръща се Микаел.
- За ква пара говорим? - издума „дърводелеца” като все още дялкаше крака си.
- Златник на ден надница - изтърси Безкирка, без изобщо да разбира за какво става въпрос. Микаел едва се сдържа да не й отпере един шамар зад врата.
- Ебаси! Колко много косми са тва! - опули се Сульо, бършейки ръце в робата си.
Микаел за пореден път поправи гоблина:
- Коси, не косми, глупако.
- Тей де ...
Оня авно го напуши смях.
- Ма вии май ич не разбирате то дърводелство - той се изправи и след няколко потръпвания бе при тях, като им подаде десницата си - Джим, Джим Хокинс! Сега кажете за какво ви е брадва та да правите мебели и то за лорд, па може и да ви хвана вяра че някой лорд ще плати надник от златник.
- Ами... - запелтечи джуджето.
- Добър ден! - обади се Сульо и подаде омазана ръка за да се здрависа, ухилен до уши. Последва мъжко ръкостискане, наблюдавано с ужас и отвращение от групата приключенци. Спечелил малко време да помисли, благодарение на безмозъчния жест на спътника си, Амелия обясни:
- Тя се шегува - усмихна се обезоръжаващо Амелия. За разнообразие днес чарът й можеше да проработи... този път.
- Няма никакъв лорд и няма златник на ден. Но привлякохме вниманието ви, нали? - тя отново се усмихна сладко - пък ако не е злато, може да е половин или дори цял сребърник. Зависи от майсторлъка...
- Какво ще искате - директно мина на въпроса Хокинс. Мъжът хвърли един леко презрителен поглед към детето, като човек знаещ, че от деца пари можеш да изкараш само ако ги продадеш на някой лорд или бард негър.
- Честно казано в момента ми трябва една дърварска брадва. Хванахме се с едни приятели на бас, кой ще намери по-бързо дърварска брадва втора ръка, която да става за употреба - рече Микаел.
- Ми има една дето е за точене ма ще ви да ма за 670 медника.
- Шестотин и седемдесет е чисто нова бре! - възмути се Микаел - Аз търся втора ръка!
- Добре де нека е 600, ама ще почерпите.
- Глупости, знаеш, че искаш повече, отколкото струва - обади се Амелия.
- Товая пишлигорче с вас ли е? - кимна към хлапето дърводелеца.
- С мен е, защо? - погледна го косо Микаел.
- С мен не е ... тя е елф. - смръщи се Сульо.
- Щото явно ви се е качило на главата, щом му позволявате да дърдори, вместо да си нялага парцалите! Аз на мойте им налагам ред - и се хвана за колана. - Колкото и да са.
Амелия бавно и усмихнато посегна към ножа през пролуката на полата:
- Искаш да ме напляскаш... ще бъде интересно.
- Всеки с начините си, господине - рече безгрижно Микаел. - Плюс тва съм й само охранител.
- Това не е нож хлапе, това е нож - показва ти затъкнатия на колана му ятаган. - Та ще купувате или да се връщам на работа?
- Пъзльо - рече с обич елфаната - днес си имах работа с един като теб.
- Трай, бе! - крякна Сульо. - Нали те ступа!
- Той имаше значка на страж. Ти нямаш. - добави Амелия с меден гласец.
- Охранител? - заинтересува се Джим, игнорирайки заплахите на момичето.
- Мис, Амелия, моля ви, укротете се - Микаел постави ръка на рамото й.
- За вас винаги - тя отърка бузата си в ръката му - както беше легнала върху малкото й раменце. После повдигна полата на роклята си и затъкна камата в прикрепената към дясното бедро ножница.
- Да, една особа от женски род, чието име обеща да не казвам ми плаща да я пазя.
- Откога тя стана "мис"?!?!?! Що аз не съм "мис"!? - обиди се Сульо.
- Тежка ще ти е задачата с такава голяма уста - съчуствено кимна към момето еднакракия.
- Устата ми е малка - погледна го Амелия и си наклони главата настрани - не мога да кажа същото за задника ви.
- В тия времена човек се хваща да работи, каквото намери.
- Оххххх... - изпуфтя Безкирка, - дръж, скръндзо! - и тръгна да рови за кесията си, преди откачената елфка да изяде боя, или по-лошо - да заколи нещастника насред пристана.
Звънът на моменти разведри обстановката.
- Моля, не й обръщайте внимание - възползва се от затишието Микаел.
- Моля, обърнете и внимание! С ятагана! - ядоса се Сульо.
- Гоблине, млъквай, моля те.
- Това "гоблине" беше на шега... - изхили се нервно Сульо и изгледа Микаел на кръв търсейки фъшкията си.
- Отразява добре мозъка ти, - допълни човекът.
- Бе кво да ви кажа малко е нащърбена но си чличи че е работено с нея вижте дръжката как е полирана то пот и мазоли, ако се заточи ще стане доста добр сечиво - осветли ги Флодур, след като огледа хубаво брадвата. Безкирка стискаше монетите без да се реши да ги даде на еднокракия и се чудеше другарите и какво се кумят. Брадва като брадва.
Микаел погледна въпросително към Амелия. Елфаната кимна - човекът очевидно не се опитваше да им пробута някакъв боклук. Микаел плати шест сребърника, изпреварвайки Безкирка, която облекчено прибра парите си.
- Айде със здарве да я ползвате! - еднокракият прибра парите си и изглежда вече нямаше намерение да се занимава с групата.
- Дам, със здраве ще да е. Хайде банда, имаме още работа.
Приключенците се отдалечиха по кея. След тях подтичваше едно момченце с посинели от студа крака. Безкирка го забеляза и изведнъж се сети нещо.
- Ей, момчурляк! - подвикна сината към хлапето. - Ето ти паричка, беж да купиш едно точило!
Детето грабна парите и изчезна сред облак сняг.
Докато вървяха, Безкирка огледа критично овесилата се на ръката на Микаел елфана, след което нещо в главата й прещрака. Изведнъж се провикна:
- Чакайте, момци, хрумна ми една идея!
Останалите я изгледаха въпросително.
- Да качим "Мис" амелия на кораба със свитата й ли? - предположи Микаел.
- Стига момчета, знаете, че не съм мис.
- Знаем, знаем. - Отвърна Сульо, въртейки очи.
- Всъщност, само с теб, - отвърна Безкирка. - Ти така и така й се правиш на бавачка, качете се двамата, ако (като) ви кажат да се махате нека тя се разпищи, че си и обещал да види кораб. Няма как да не се смилят пазачите. Към теб - добави накрая, като изгледа елфаната със зле прикрито презрение.
- И аз си мислех за това. - Микаел се ухили. - Елфите по принцип се държат като благородници, а аз минавам за охранник.
- Може, но първо ще трябва да се преоблека с официалните си дрехи - съгласи се Амелия.
- Аз може ли да съм придворния шут? - попита с надежда Сульо.
- Ако някога наистина имаме замък - защо не. Прекрасен си за ролята.
Амелия се изкикоти.
- Мерси. - изчерви се Сульо. - Не, бе... - зацепи изведнъж той. - Сега като се качвате на кораба!
Амелия се изкикоти отново. Безкирка едва се сдържа да не изшамари елфаната. Все пак, за да проработи плана, момичето трябваше да е живо.
- Нямаме достатъчно шярени дрехи за тебе, А и искам да си ни тайното оръжие.
- Хъ? - зачуди се гоблинът.
Микаел се усети, че още мъкне брадвата и я подаде на Сульо
- На бе, зеленикав. Нали все ми се оплакваше че си без свясно оръжие.
- Имам си къс къс меч ... но не отказвам и това - и грабна брадвата.
Докто се мотаеха отново бяха пристигнали пред мостчето към палубата на Срената. Някой подръпна Безкирка за ръкава.
- М?
- Ето - момчето беше запъхтяно но видимо доволно то себе си - подаде и окола педя леко гранулиран камък оформен като силно издължена елипса.
- Ко туй? - полюбопитства Сульо.
- Не става за ядене, знам че за това се чудиш.
- Благодарско, дребен - каза джуджето и подхвърли на момчето монета от 5 медника. - Тия са за тебе.
- За мен? Ко туй? - попита пак Сульо.
- Джуджешка франзела, няма по добро за точене на бронзови брадви - гордо обяви хлапето. Гоблинът пое подозрителното парче, след известно умуване не го захапа, а започна да стърже с него по острието на брадвата си.
- А все пак какъв е плана, - намеси се Амелия, - след като се качим ще им отвлечем вниманието, това е ясно. Но ако трябва, мога да се опитам да ги докарам до състояние на транс. Само че резултатът никога не е гарантиран предварително и ще е за малко време.
- След това се разхождате, гледате що за твари има из кораба и гледате поне единия от вас да се измъкне, за да ни разкаже. Ако дъщерята на Фос е там, Микаел може да приложи малко чар. Казил каза, че не е особено умна...
- Хееей - провикна се някой. - Ехеей кога ще отплавате?
Някакъв приличащ на моряк подвикваше към палуба, а след малко един от пазачите се привеси над борда.
- Най-много още една камбана, чакаме шеснадеситичния прилив*, а и скоро трябва да се върнат останалите. Шефчето е много нервно братмо ну се е обаждал то снощи.
- Ми оня михлюзин сигурно е фанал некое курве.
- Сигурно, ма все тая - свива рамене пазача. - Аре със здарве.
- Отплава след една камбана? - Безкирка се стъписа. - Май отново е време за план Б...
- Имаме време - промърмори Микаел.
- Спокойно - махна с изящен жест Амелия - наблюдавала съм ги. Винаги закъсняват и с прибирането на екипажа и с тръгването.
- Ако решат да не тръгват без братчето, значи никъде няма да ходят...





*шеснадеситичния прилив е част от морската терминология на Магландиум и зразава прилива кото о е между удна осма и две дванедасети при пълнолуние на една от трите луни на Титания ако друга то тях е зад хоризонта**
**Мряците само си го разбират това, но мореплавенет на Титания принципно не е проста работа.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт яну 25, 2011 10:30 am

- Всъщност Безкирка е права. - рече Амелия след внезапен пристъп на размисъл - Нямаме време. Скоро моряците ще започнат да се връщат от разните кръчми, бродеи, роднини и тъй нататък. Вярно е че винаги има закъснели... но има и подраняващи.
Девойчето огледа кея. Опита се да преброи колко същества има по крайбрежната улица (освен тях самите естествено). Какво би могло да се види от наблюдавания кораб на съседните. Опита се да прецени същото за покривите и вратите на складовете и струпванията от стока до сами брега (ако има такива бали)*
- Ако отидем за скъпите ми дрехи, ще мине време и по-припряните моряци ще започнат да се връщат. Сега са двама и може би някой и друг пътник, боцмана, капитана, Големия Фос. Може да бъдем просто дръзки. Качваме се тримата с Микаел и Сульо. Спокойно, без тичане или промъкване. Просто се качваме по тъпия трап и Микаел пита дали кораба взима пътници. Май не знаем накъде ще пътуват, така че Микаел ще измисли нещо, ако го питат дали посоките ни съвпадат. Важното е да насочи разговора към цени и пазарлък. Да предложи труда ни като юнги или прислужници. През това време Безкирка ще ни прикрива, покачена на някоя по-висока бала със стока или от покрива на някой склад. Каквото тя намери или избере.
Елфаната въздъхна:
- После аз започвам да се държа като човешко същество, което изглежда на външната ми възраст. Днес всички ме третират така, следователно трябва да се възползвам от това. Отделям се от вас и се завирам в някое ъгълче, което не се вижда от съседните кораби. Поне единия от пазачите ще ме последва, или поне ще се разкрие, ако има трети такъв. Например ако по някаква приумица на Вселената горе в гарвановото гнезно на кораба дреме наблюдател.... или моряк, наказан от тъпоумен боцман.
Щом разстоянието между двамата стане поне четири, пет крачки ще запея и ще опитам да ги приведа в транс. Убивате другия, като Сульо го напада откъм гърба и го души, за да не вика. Другите го ръгат, за да умре бързо. После минавате в гърба на втория. След това ги хвърляме през борда, тарашим капитанската каюта, ако хванем фос - добре, ако не - бягаме.
Ще запазя малко от магическата си енергия, за повторно запяване. В случай, че трябва да се измъкнем от преследване.
След това - бягаме пеша или ползваме лодка. Ако нещо се обърка или се разделим - ще се съберем при шатрата на Премъдрата. Ако и там не успеем - на мястото, където се видяхме за пръв път сутринта.
Амелия инстинктивно посегна през пролуката на полата си. Неволно се увери, че оръжието й е там и може лесно да го извади. Днес наистина всичко й вървеше наопаки. Може би ако се придържаше към по-простички и брутални методи, Вселената щеше да спре да я тъпче... или щеше да натисне докрай с токчето отгоре й. Мисълта я накара да се усмихне по нейния вбесяващ околните и все пак сладък начин:
- Драги спътници, да го направим! Смъртта е миг, честта е вечна!**

_____________________________

* Оглед без наличие на ОП тактика. Просто г-н Водещият да каже какво е разположението на изброените неща. Ако съм пропуснал нещо, значи съм го пропуснал - героят не може да ползва липсващо познание и да компенсира пропуска ми.

** Системно - надъхвация от лидер на шесто ниво.

П.П. Дами и господа, стискайте ми палци, че отивам на тежко и тегаво дело в наказателния съд. Ако не отложат заседанието, ще се видим чак следобед. Стискайте ми палци.
Последна промяна от cherno_slance на вт яну 25, 2011 6:15 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт яну 25, 2011 10:52 am

Микаел се замисли за момент. Идеята по принцип не беше лоша, а и времето напредваше.
- О, подяволите, давайте просто всички да им се изтупкаме и да питаме за превоз. Ако почнат да мърморят ще ги пречукаме и това е. - кимна към малката елфана - ти можеш да им отвлечеш вниманието, като почнеш да обикаляш и да бърникаш тук и там.

ПП: Стискаме :)

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 25, 2011 2:32 pm

По кея се мотаеха около педесетина мъже, като дузина от тях прибиваваха главно около праващия обор други пренасяха големи денгове със стака увити в зебло и въжета със свойти заплашително изглуждащи куки. Повечето се трупаха почти до шлепът където май се канеше да акостира чакащия прилива ветроход дрефуващ навътре в залива на Дувал. Бордът на сирената е доста висок, а и тя е обърната с кърмата към останалите два коръба, тъй че капитанския мостик прикрива цялата палуба до висичина един сежан*, акостирала е на десн борд и е привързана с две въжета към кея, едно на носа и едно на кърмата. Тъй като кеят и бреговата алея баха едно в тази част на пристана от кораба до близките сгради имаше разстояние не повече от десет сежана. Бараките не надхвърляха височина от 2 сежана, а отдалечените на около тридесет разтега складове достигана до четире сежана височина, като първите два етажа бяха от камък. Самия бърд на ветрохода се издигаше на около разтег над кея, а разтоянието от брега до него бе малко повече от разтег, тъй че трапът широк около два лакътя бе сравнително стръмно посатавен.

* мярка за дължина около 2 метра
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Заключена