Въпроси коментари и оплаквания
Модератори: Vilorp, Модератори
И кой е този човек с робата и познатите бакенбарди?
Спасе, иначе моля те, не ми променяй постовете, освен ако не е абсолютно необходимо да се напасне последователността на действията. В промените, които си направил на моя пост изобщо не видях такава необходимост. За сметка на това си нацвъкал на две-три места разни стилистични добавки като "по-често второто", "по-вероятно второто", които не само, че не добавят никаква информация към поста, но даже излишно натоварват изречението. Хайде да си имаме уважението - в твоите постове си се развихряй колкото искаш, но нашите не закачай.
А що се отнася до Амелия, ок, може да държи парцаливия вързоп, макар че според мен трябва да оставиш Антон сам да реши как да пее героинята му. Ти достатъчно се потруди за смешния оттенък на ситуацията като я накара да пее такава песен, но айде не прекалявай с режисурата - решението дали парцалът е в ръцете и или на земята, дали се усмихва на минувачите или очите и са насълзени е на играча, не на водещия.
Спасе, иначе моля те, не ми променяй постовете, освен ако не е абсолютно необходимо да се напасне последователността на действията. В промените, които си направил на моя пост изобщо не видях такава необходимост. За сметка на това си нацвъкал на две-три места разни стилистични добавки като "по-често второто", "по-вероятно второто", които не само, че не добавят никаква информация към поста, но даже излишно натоварват изречението. Хайде да си имаме уважението - в твоите постове си се развихряй колкото искаш, но нашите не закачай.
А що се отнася до Амелия, ок, може да държи парцаливия вързоп, макар че според мен трябва да оставиш Антон сам да реши как да пее героинята му. Ти достатъчно се потруди за смешния оттенък на ситуацията като я накара да пее такава песен, но айде не прекалявай с режисурата - решението дали парцалът е в ръцете и или на земята, дали се усмихва на минувачите или очите и са насълзени е на играча, не на водещия.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Освен стилилистичните, които всъщност казват че повечето сергии са струпани в калта гевреци отколкото масички с покривчици - то е информативното. Та освен това съм лепнал вързопът в ръцете - съгласувано с антон и с постовете преди това.
Махнал съм и Микаел, който отиде да „помисли” след като каза на малката че тука бесят за кражба,а та се намуси и му отвърна: добре де, заклах го оня като куче, ама те ми взеха ножниците напълно несправедливо.
Та всичко е с мярка.
В групата ви има само един дено носи пълна роба, Здравка познава само Двама с бакембарди наоколо - Безкирка и Флодур, като зачетеш общодостъпния пост в черно ще разбереш че се говори за Сульо и Безкирка.
пп. Черното го четат всички, цветовете само избраниците. =)
Махнал съм и Микаел, който отиде да „помисли” след като каза на малката че тука бесят за кражба,а та се намуси и му отвърна: добре де, заклах го оня като куче, ама те ми взеха ножниците напълно несправедливо.
Та всичко е с мярка.
В групата ви има само един дено носи пълна роба, Здравка познава само Двама с бакембарди наоколо - Безкирка и Флодур, като зачетеш общодостъпния пост в черно ще разбереш че се говори за Сульо и Безкирка.
пп. Черното го четат всички, цветовете само избраниците. =)
Fobos написа:Въпреки сеното, в плевнята си беше доста студено и Здравка няколко пъти се събуждаше трепереща посред нощ, мислейки си ядно дали е по-добре да умреш от студ или от глад. Когато навън най-сетне започна да се развиделява, тя нетърпеливо се измъкна от леговището, разтривайки изтръпналите си крайници. Магарето гледаше с тъжни очи купчинката измачкано сено. Ако хората в Костените Кули бяха толкова ранобудни като тези от Брил, скоро щеше да се появи някой, за да го нахрани или впрегне на работа, по вероятно второто. Здравка избута сеното към животното и се измъкна бързо навън, махайки сламки от косата и бакенбардите си.
Опитвайки се да открие пътя към градската порта, тя започна да завива в улиците, из които вече се срещаха хора. Надяваше се да попадне на обичайния поток от заминаващи пътници, които да я изведат навън. Сред шумовете на разбудени коне, магарета и петли се чуваше и все по-силна човешка глъчка. Накрая Здравка се оказа на широко място, обградено от кирпичени къщички, където продавачи на разнообразни ядива бързаха да наредят стоката си на ниски дървени поставки или направо на земята, по често второто.
Джуджето тръгна в предпазлива обиколка на пазара, опитвайки се да определи посоката, в която беше най-вероятно да се намира портата, когато зад гърба и се разнесе висок, ясен и неприятно познат глас. Здравка подскочи и се обърна. Амелия беше застанала върху бала загнила слама в противоположния край на пазара, до сами градските порти и подпяваше нещо, прочувствено притиснала с ръце към гърдите си някакъв мръсен вързоп. Неколцина млади мъже бяха уловени в капана ѝ още с първите звуци и вече се виждаше как слушат с извит врат, вместо да разтоварват каруците си. Някакво момче беше седнало до една кирпичена стена наблизо, а до него имаше малка ръчна количка, с големи торби в нея от които се подаваха подозрително познати части.
Роклята на Амелия все още носеше следи от нещо червено... но отдалече това можеше да мине и за остатъци от домати, надяваше се, силно. Здравка неволно се изкиска, като си представи как Амелия се опитва да даде урок по изисканост на невежествените селяндури от пазара, а те оценяват усилията и с развалени зеленчуци. Въпреки, че засега нямаше изгледи това да се случи наистина, Здравка се почувства ободрена и малко по-уверена в намеренията си да сключи делова сделка с групата. Щеше да говори първо с Микаел, той беше разбран човек, а Амелия можеше да си пее колкото си иска. Смяната на оригиналните думи на форклорната песен с нейни си измислици не можеше да промени това, което беше направила вчера. Всъщност къде ли се беше дянал Микаел? Погледът ѝ неволно попадна тоново на торбите в количката, там също имаше петна от... домати?
Черното е моето, червеното е твоето. Изглежда ли ти като недоловима редакция, целяща само да координира последователността на действията? На мен не.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
По ред:Fobos написа:Fobos написа:Въпреки сеното, в плевнята си беше доста студено и Здравка няколко пъти се събуждаше трепереща посред нощ, мислейки си ядно дали е по-добре да умреш от студ или от глад. Когато навън най-сетне започна да се развиделява, тя нетърпеливо се измъкна от леговището, разтривайки изтръпналите си крайници. Магарето гледаше с тъжни очи купчинката измачкано сено. Ако хората в Костените Кули бяха толкова ранобудни като тези от Брил, скоро щеше да се появи някой, за да го нахрани или впрегне на работа, по вероятно второто. Здравка избута сеното към животното и се измъкна бързо навън, махайки сламки от косата и бакенбардите си.
Опитвайки се да открие пътя към градската порта, тя започна да завива в улиците, из които вече се срещаха хора. Надяваше се да попадне на обичайния поток от заминаващи пътници, които да я изведат навън. Сред шумовете на разбудени коне, магарета и петли се чуваше и все по-силна човешка глъчка. Накрая Здравка се оказа на широко място, обградено от кирпичени къщички, където продавачи на разнообразни ядива бързаха да наредят стоката си на ниски дървени поставки или направо на земята, по често второто.
Джуджето тръгна в предпазлива обиколка на пазара, опитвайки се да определи посоката, в която беше най-вероятно да се намира портата, когато зад гърба и се разнесе висок, ясен и неприятно познат глас. Здравка подскочи и се обърна. Амелия беше застанала върху бала загнила слама в противоположния край на пазара, до сами градските порти и подпяваше нещо, прочувствено притиснала с ръце към гърдите си някакъв мръсен вързоп. Неколцина млади мъже бяха уловени в капана ѝ още с първите звуци и вече се виждаше как слушат с извит врат, вместо да разтоварват каруците си. Някакво момче беше седнало до една кирпичена стена наблизо, а до него имаше малка ръчна количка, с големи торби в нея от които се подаваха подозрително познати части.
Роклята на Амелия все още носеше следи от нещо червено... но отдалече това можеше да мине и за остатъци от домати, надяваше се, силно. Здравка неволно се изкиска, като си представи как Амелия се опитва да даде урок по изисканост на невежествените селяндури от пазара, а те оценяват усилията и с развалени зеленчуци. Въпреки, че засега нямаше изгледи това да се случи наистина, Здравка се почувства ободрена и малко по-уверена в намеренията си да сключи делова сделка с групата. Щеше да говори първо с Микаел, той беше разбран човек, а Амелия можеше да си пее колкото си иска. Смяната на оригиналните думи на форклорната песен с нейни си измислици не можеше да промени това, което беше направила вчера. Всъщност къде ли се беше дянал Микаел? Погледът ѝ неволно попадна тоново на торбите в количката, там също имаше петна от... домати?
Черното е моето, червеното е твоето. Изглежда ли ти като недоловима редакция, целяща само да координира последователността на действията? На мен не.
по вероятно второто - именно това ще стане и е ставало, животните не се хранят сутрин, сутрин се впрягат да вършат работа и по обед им даваш нещо, както и вечерта след като са свършили втората порция работа
по често второто. - описва че повечето търговци просто си редят стоката на зумята.
бала загнила слама - щайги в средновековието няма, затова го смених с нещо по достоверно, това си е чисто редакторска намеса
до сами градските порти - конкретизира се къде пее, защото отдавна спря да пее на пазара и се премести до портата. Това е свързано с постовете на останалите и историята.
притиснала с ръце към гърдите си някакъв мръсен вързоп. - същата работа като горното. Относно питането на Антон - да ризата на момчето е мръсна и като я увиеш става на мръсен вързоп, защото не се вижда че е риза.
ѝ - конкретизиране, пак редакторска намеса
Някакво момче беше седнало до една кирпичена стена наблизо, а до него имаше малка ръчна количка, с големи торби в нея от които се подаваха подозрително познати части. - доста променена част именно за да се върже с постовете до тук и да е вярно със събитията.
надяваше се, силно. - тук съм си позволил волност признавам и се извинявам
пее колкото си иска. - това си си го писала ти, аз не съм пипал тук
нейни си измислици не можеше - също като горното
Всъщност къде ли се беше дянал Микаел? - в опит да запазя смисъла на поста, където Здравка едвали не тръгва да говори с Микаел, който въобще го няма.
Погледът ѝ неволно попадна тоново на торбите в количката, там също имаше петна от... домати? - това е информативно и единствено домати е волност от моя страна, за което също се извинявам.
пп. Мненията ти няма да ги пипам в коментарната тема ще казвам какво трябва да се промени, ако е наложително.
Добавено: След като прочетох наново преправения пост, ще те помоля единствено да коригираш щайгата.
Дописка 2: Макар да прилича на неретивен контрол вторият глас в монолога на Сульо не е негов и си има обяснение за това.
Значи, доколкото схващам, пътят ни е препречен от 70 пияни войници, търсещи девици, а зад нас тича тълпата от пазара, която е решила да ни залови и предаде срещу възнаграждение. Ние сме по средата (винаги се оказваме по средата, независимо кой кога и накъде е тръгнал да тича) и гостилници наоколо няма, нито врати на къщи, нито дървета - изобщо никакво прикритие, което да може да се използва за да се измъкнеш от зоната. Събираме се в центъра на мелето като последните орки пред вратите на разрушения от земетресението Мордор.
Нашата е ясна, защото няма накъде да избягаме (виж горния ред). Признавам, че изпитвам известно злорадо нетърпение да видя какво ще направи Спас, за да ни спаси от двете тълпи.
Нашата е ясна, защото няма накъде да избягаме (виж горния ред). Признавам, че изпитвам известно злорадо нетърпение да видя какво ще направи Спас, за да ни спаси от двете тълпи.
- Lord Anomander Rake
- Войн
- Мнения: 146
- Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
- Местоположение: София
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Сори - много неща ми се струпаха.
Професионални ангажименти, лични проблеми и т.н
Плюс ходене до Булгакон-а, последвано от няколкодневно боледуване.
П.П. Да се похваля - "Курбан" са ми го класирали на четвърто място на "Златния Кан".
Професионални ангажименти, лични проблеми и т.н
Плюс ходене до Булгакон-а, последвано от няколкодневно боледуване.
П.П. Да се похваля - "Курбан" са ми го класирали на четвърто място на "Златния Кан".
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Рол на психология.
Вътреигрово основание - малко е странно Игор да даде буркана с Джина точно на Бран. Който е доста импулсивен и агресивен.
Едит: слагам тук резултата от рол-а.
http://invisiblecastle.com/roller/view/3218366/
18+7=25, успех 9 над стандартно затруднение
Вътреигрово основание - малко е странно Игор да даде буркана с Джина точно на Бран. Който е доста импулсивен и агресивен.
Едит: слагам тук резултата от рол-а.
http://invisiblecastle.com/roller/view/3218366/
18+7=25, успех 9 над стандартно затруднение
Последна промяна от cherno_slance на пет окт 14, 2011 7:10 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Откога елфическото наречие куеня е оркски език?
Заради тебе Толкин ще се обърне в гроба!
Сетих се как може да постигнем търсения от теб "терипратчетов" ефект. Наистина има начин, но трябва да поговорим на лична. Нека не спамим тук.
Заради тебе Толкин ще се обърне в гроба!
Сетих се как може да постигнем търсения от теб "терипратчетов" ефект. Наистина има начин, но трябва да поговорим на лична. Нека не спамим тук.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas