А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт апр 19, 2011 10:51 pm

- Абе къде е Микаел? - усети се Флодур и се заоглежда наоколо, човекът бе изчезнал докато траеха препирните кой да хода ни пазар и имаме ли доверие един на друг.
- И тролът го няма - съобщи с охкане Сульо вадейки последния бодил от задника си.
Бързия оглед наоколо установи, че най голямата част от групата, буквално, наистина липсва.
- Не може да име се вярва на тия ходещи руди - изръмжа Безкирка, а Здравка се накани да потвърди, но след като дори не можа да започне просто кимна в съгласие.
- Абе зелен, ти що не каза, че Майки е духнал? - скастри го архивистът.
- Първо това е дискриминация - гоблина гледаше нейде нагоре все едно четеше дългата дума по звездите, въпреки че въобще не можеше да чете - и второ той ме помоли.
- Че откъде на къде ще те моли за такова нещо, многоуважаеми господине - внесе и своята нотка на изящество Амелия с което предизвика завъртането на очите на възрастната сина и изпуфтяването към по-късия бакембард.
- Защото ако ви чаках да се наканите, щяхме да умрем от глад, като хаджи стоевото магаре - рече излизащия от храстите Микаел и пусна пред групата две бая бая пълни торби. - Това трябва да ни стигне за седмица две, дано до тогава сме намерили каквото търсим, защото в кръчмата долу тъкмо ковяха съобщение за избягала група осквернители на позорища. Точно до портрета на Безкирка над надписа: „искайте капаро от нея”.
- А рудата къде я? - изпуфтя отново Безкирка, отдаваше й се.
- Че това не е ли той? - посочи Микаел една скала между храстите, която си приличаше просто на скала.
- Ми прилича проста на скала - зачеса се по набоденото гоблина.
- Скалите обикновено не затискат свежата зеленина - отбеляза с напевния си глас дриадата показвайки едно застъпено жълтурче от „скалата”. - Хайде Три скали, ао си се наспал поеми първата смяна, после ще те сменя аз и накрая ще пазят таласъмът и майму..н..а..т..а... Времето сякаш се разтегли в нещо дълго лепкаво и разтегливо докато погледите на всички се обръщаха към 150 килограмовата торба мусколи..., която кротко похъркваше до огъня.
- Добре, хапвайте и утре ще решим в коя посока ще поемем. Доколкото подразбрах до остен бръх ще ни трябват 4-5 дни, а ако имаме късмет и изнудим някой луд да плува по Лаория деситница не ни мърда до Чудната гора.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср апр 20, 2011 10:22 am

Групата се струпа над торбите с провизии. В първата откриха пушена меча плешка, бут от зайколак, мариновани уши от станожка, сушени ябълки, пача от свински крачета, 4 самуна черен хляб, а във втората - буца бяло саламурено сирене, торбичка сол, торба боб, гърне петмез, гърне горчица, двайсетина сусамки и кошничка със 17 яйца увити във слама и ленено платно.
Здравка възторжено се втурна да приготвя катерицата с яйца и сирене, а част от останалата храна беше раздадена на приключенците, като порционът беше строго изчислен съобразно живото тегло. Храната беше вкусна. Скоро духовете отново бяха приповдигнати и приятелската атмосфера край весело пращящия огън се засили чувствително. Поне за момент дребните дрязги отстъпиха място на благост и дружелюбие.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср апр 20, 2011 12:13 pm

Безкирка изведнъж се сепна, докато дъвчеше голяма хапка катерица с яйца и сирене (сината не се посвени да си вземе от храната, въпреки, че вече беше яла хляб).
- Дофато фи пафафуфафше у куфо пяфа тулфафифе? - изфъфли тя с пълна уста. Останалите я погледнаха неразбиращо, но Флодур се досети какво питаше Кирка и лицето му пребледня под гъстата брада. Той отвори с треперещи пръсти кесията и... въздъхна с облекчение. Тулварите си бяха там.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет апр 21, 2011 9:56 am

- Тъ-тъ-трябва дъ-да о-о-о-определим къ-кой щъ-ще стои нъ-на пост, - обади се Здравка след като вечерята беше изядена, обсъдена и остатъците - грижливо прибрани. Беше помолила трола да и покаже къде има скали подходящи за консервиране на животински остатъци. Сега катеричата опашка стоеше натопена в купчинка натрошена каменна сол и и някакви други цветни песъчинки.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет апр 22, 2011 1:19 pm

- Милейди Милва любезно предложи на господин Три Скали да поеме първата смяна - обади се Амелия с напевното си гласче. Произнесе думата "предложи" с подчертана, определено подчертана мелодичност. На всички стана ясно, че дриадата е използвала разновидност на въпроса "Скъпи, нали можеш да оправиш вратичката на онова шкафче". Понякога тези въпроси предизвикват битови скандали, но в повечето случай мъжете просто въздъхват и си взимат инструментите от килера.
- Милейди Милва отгатна и желанието на таласъма да поеме третата смяна. - елфаната извади от торбата си последните остатъци хума и снопче билки с деликатен аромат. Големите й очи се пълнеха с копнеж по близкото вирче:
- Единствено не съм съгласна милейди Милва да поеме втората смяна. Възхитена съм от нейната жертвоготовност, но дръзко предлагам себе си за втори постови. Ще е удоволствие и чест... - в интонацията й се долови едва забележима ирония - да жертвам от моя сън заради талантлив бард като нея.
Амелия извади глинена купичка, резервната риза и втория си чифт ежедневни дрехи. Този кат го използваше в кухнята на премъдрата Саша, но след две истински пранета ухаеше на чисто и приятно. Понастоящем разполагаше единствено с вир студена до лед вода. Заради риска от настинка можеше да си позволи само поливане с купичката и търкане с хумата. Естествено - и почистване със студена вода на по-видимите зацапвания върху използваните в момента дрехи.
- Колкото до господин Уук - тя се усмихна в тъмното - Ще срещнем определени трудности, докато му обясним какво точно се иска от него. Най-добре е Микаел или Сульо, в качеството си на мъже, да поемат последния за вечерта пост. Призори е най-тежко за всеки часовой.
Последна промяна от cherno_slance на съб апр 23, 2011 1:55 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб апр 23, 2011 9:12 am

-Да, защото троловете са направо прочути със своята бдителност и внимание във всичко което правят. Наистина ли предлагаш докато спим да ни пази непознат, при това трол? - Безкирка беше поразена от предложението на елфаната. Не доумяваше как на някого може да му хрумне подобна идея - да остави живота си в ръцете на буца камънак? Да спи сладко, докато презряното създание върши кой знае какви скверни деяния? В най-добрия случай тролът щеше да напусне поста си и да отиде да закуси посред нощ с някой окъснял пътник. За най-лошия случай на Безкирка не й се мислеше.
- Като се замисля на мен май не ми се спи - отсече сината.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб апр 23, 2011 2:15 pm

- Спасихме господин Три Скали от плен! - кехлибарените ириси на Амелия внезапно се промениха. Новият им цвят щеше да е червен... ако имаше толкова тъмен оттенък на този цвят:
- ...Ето защо той не е непознат - елфаната присви клепки, за да изрази раздразнение, но не се получи. Имаше прекалено нежно лице, с твърде големи очи и... и.. тези дълги, извити мигли. Ставаха единствено за пърхане... и.. Смятаха я за порцеланова кукла, само защото изглеждаше като такава и се държеше възпитано!?
- Както желаете, госпожо Безкирка - погледна през рамо и се усмихна приветливо - От описанието ви за качествата на тролите разбирам, че имате по-високо мнение за вашата собствена бдителност. Да разбирам ли, че дори ще поемете смяната му? Ако е така, мога само да ви се възхитя!
Осъзна, че говори на "вие" с сина-та и прехапа езиче. Не искаше да се кара с нея. Просто тя беше.... толкова много джудже!!
Въздъхна тихо и продължи към вирчето. Ледената вода я чакаше...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт апр 26, 2011 9:09 am

Сутринта дойде неусетно, като се изключи че амелия доста дълго време трака със зъби преди да зяспят. На сутринта пак тя ги събуди с поредица от хриптения и кашляния. Флудор тъкмо се канеше да даде компетентна диагноза: двустранна племнония, когато Три скали излезе на полянката помъкнал нещо което навремето може да е било и бодливо свинче, по видът му явно го бе уловил по класическят тролски метод - бе го настъпил. Малко създания продължаваха да се борят или да живеят всъщност, когато отгоре им се стовари трол тежък 1000-2000 камъка.
Закускате беше питателно и макар да плюеха доста дребни костици и иглички, кашата приготвена от Здравка наистина им се услади. Близо до тях Брилската река се чуваше как се спуска по последните бързей преди да почне своя кратък път към разделящата континента Лаория. Вероятно в подножието на планината, където водата се успокояваше можеше да се намерят рибарски лодки с които да се доплева до голямата река. Голямо подбрелиско също се размирдваше в подножието, но не бе задължително да се минава през него ако решаха да заобиколят Охльова от запад, това обече би се наложили в случай че поемеха директно на югоисток към Чудната гора.
- Дрю, дрю, дрю! - пееше доброутровчето, малко синьозелена птичка придавайки настроение и поздравявайки утрото. Здравка го свали с прашката си и прибра в торбата докато раздигаха лагера и се готвеха за път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт апр 26, 2011 11:16 pm

Още по време на закуската бяха решили, че ще тръгнат пеша към Костенвръх, въпреки че това беше по-бавният и по-усилният път. Парите им обаче бяха започнали да се стопяват и заплащането за превоз на цялата група по реката, цялата тайфа представители на млади и древни раси, щеше да продъни джобовете им до дупка. А и шлеповете бяха любопитна забележителност по цялото плавателно течение на реката - ако се возеха на такъв, трябваше да мислят допълнително как да скрият странните си спътници, които толкова приличаха по описание на откраднатите циркови същества.
Известно време вървяха из живописен район с раззеленяващи се ливади и топли хълмове. Снеговете вече се топяха и пътешествениците често пресичаха весели пълноводни потоци, които ги снабдяваха както с вода, така и с прясна риба. Привечер търсеха сухи заслонени места, запалваха огън и вечеряха с остатъците от припасите, които Микаел беше купил в Подбрилско. Здравка направи няколко отчаяни опита да си припомни какво беше чела в алхимическите списания на брат си и с много усилия успя да свари два еликсира. Променливия пламък на огъня опуши специалните ѝ гърненца до такава степен, че заприличаха на въглищарска пръдня, както казваше баща ѝ, но контролът върху нагряването твърде толкова труден в полеви условия. Накрая от алхимическите съставки останаха само два дяла, които тя реши да не рискува и на клеченето край огъня с изплезен език в късна доба беше сложен край.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср апр 27, 2011 10:03 am

Първите три дни от пътя наистина минават неусетно и извън каденето от Здравка и змията която пропълзя покрай краката на Флудор не се случи нищо кой знае какво запомнящо се. До вечерта на третия ден...
Групата минаваше в подножието на Охьова, а в далечината насреща ѝ се мържелееха възвишенията на планините костените кули. Вече се свечеряваше, когато Милва рязко спря и посочи надясно към склона на планината.
— Гледайте!
В маранята се забелязва как нагоре бавно крачи прегърбена човешка фигура. Вглеждайки се по-внимателно и въпреки разстоянието безпогрешно разпознавате Анакиин.
— Накъде ли е тръгнал? — промърморва Арнир. — Това не е пътят към Високо Било.
— Не знам, но усещам, че става нещо лошо — отвръща дриадата. — Този човек вече е белязан с печата на злото.
Коболда я поглежда втренчено, после кимва.
— Вярвам ти. Дали да го проследим обаче? Така ще знаем какво е замислил, ама дали пък въобще ни интересува - почесва се замислено по брадичката той.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср апр 27, 2011 10:09 am

- Мо-мо-може би и-и-иска дъ-да пъ-пъ-плени но-но-нови съ-съ-създания зъ-за ци-ци-цирка, - развълнувано възкликна Здравка. - Дъ-да гъ-го по-по-проследим!

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср апр 27, 2011 4:04 pm

- Съглана съм да го проследим! - кимна царствено Амелия - Въпросът е как да го сторим незабелязано. Освен това предпочитам да го пленим и разпитаме.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет апр 28, 2011 11:31 am

Щом подемате изкачването по склона започва да вее вятър който постепенно се засилва, въпреки това не е трудно да проследите Анакиин. Той върви като пиян, често се препъва и нито веднъж не поглежда назад. Сякаш някаква невидима сила е получила власт над него и го тегли към западното подножие на Охюва и Прокълнатия връх. [sblock="Успешна проверка на древния език или успех от 10 на някой от останалите езици"]Химур-Ган[/sblock]
— Но накъде отива той? — отново пита озадачено коболда Арнир. — Нататък няма нищо, само скали и пущинаци.
— Точно така — мрачно потвърждава таласъмът Шургуп. — Натам са Черните скали. Място, където даже моят народ не смее да пристъпи.
— Защо? - почесва се под качулката Сульо, поел водачеството на проследяващата група.
Таласъмът се кани да отговори, но дриадата го изпреварва.
— Тукашните легенди разказват, че под Химур-Ган някога е имало град на магьосници.
— Не — поправя я Шургуп. — Никога не е имало град. Само древно капище на диви племена, които са се прекланяли пред силите на злото. Било е още преди създаването на Баратулия.
— Прокълнато място… — прошепва Милва. — Послушайте съвета ми, нека да оставим Анакиин на съдбата му и да се върнем към прохода. Предчуствам, че ни дебне нещо страшно. Самия Анакиин тъкмо прехвърля едно било и изчезва то погледа ви стотина разтега пред вас.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет апр 28, 2011 11:52 am

- Имам идея! - в мелодичното гласче на елфанката пролича неподозирана властност - Нека господин Три Скали отново се свие отново на кълбо. В пещерата той стана много бърз по този начин. Той и всички останали ще се впуснем с възможно най-голямата си скорост напред. Трябва да го хванем жив, преди да е стигнал Прокълнатия Връх.
Амелия сложи бойната си маска и огледа останалите. Видя, че поне древните раси все още изглеждат леко колебливи. Досети се, че те наистина искат просто да си тръгнат от тук.
- Как нищожен ум като Анакайн е научил за Последната Порта? Дали да го е сторил на късмет... или самият ловец е нечий късмет... и слуга.
Младото, красиво момиче се усмихна окуражително:
- Ако не искате да се биете от смелост, сторете го от страх! Тайната на Портата трябва да се опази от зли ръце. Хайде!
С тези думи девойчето извади Жило. Провря дясната си длан през каишката му и го хвана здраво - доколкото нежните й пръстчета можеха да прилагат сила. После тръгна напред без да поглежда дали я следват. *

----------------------------------------------

* Лидерско надъхване на цялото парти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет апр 28, 2011 1:27 pm

Здравка изведнъж почувства как вроденото ѝ благоразумие отстъпва място на кръвожадна дързост. Години наред пред лягане поглъщаше с ококорени очи една след друга приключенски брошури, описващи как храбрите герои влизат в битка с пламтящи очи и високо вдигнати чела, но никога не беше подозрала, че да защитаваш космати и миризливи същества от далечни места е толкова... вдъхновяващо.
Намирането на Гонещия диск обаче ѝ отне известно време и шумно тършуване из раницата, защото проклетията беше паднала чак на дъното и вече носеше дъха на спарен хляб, катеричи крака и сирене.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет апр 29, 2011 10:00 am

- Чухте момето - рече Безкирка и закрачи след Амелия. От една страна не я беше грижа достатъчно за разни там дриади и прочее, че да рискува кожата си в безразсъден щурм, от друга обаче я изпълваше силно негодувание към всеки и всичко, което си позволяваше да вкарва разни неестествени елементи в света в който живееше, били те древни, магически или каквито и да било други. Освен това я жегна джуджешката гордост - не искаше да се покаже страхлива пред останалите, докато кльощавото елфче се втурваше на нож срещу неизвестната опасност.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет май 05, 2011 9:04 am

Напредвате предпазливо сред падащия здрач, а пиленцата в шепите на гоблина писукат уплашено. Котката на Амелия предвидливо се е запиляла.
- Ти не ги ли завърза тия неща бре - изсъска му Микаел.
- Да ама ми дожаля да хабим хра... - погледът му попадна на амелия и довърши по дрег начин - да ги изоставим да висят на крачетата си.
Прехвърляте билото и виждате малка камениста низина в западното подножие на Химур-Ган. Забелязвате, че стъпките на Анакиин стават по-уверени, макар че поведението му не се променя — той върви все тъй унесено, като сомнамбул.
Огромната сянка над върха е легнала над вас, но не това е причината за чернотата на малката долчинка. Самите скали в нея имат цвета на нощ, на непрогледен мрак, сякаш земята е избълвала тук част от отровата, скрита в недрата ѝ. Наоколо е натегнала глуха, зловеща тишина. Не се чува нито песен на птица, нито шепот на листа. Даже неуморният планински вятър е стихнал. Точно в средата на низината се издига кръг от нащърбени побити камъни… и Анакиин се насочва натам почти тичешком.111
— Да спрем тук! — умолява Милва. — Послушайте ме поне сега!
Самата мисъл да стъпите върху черните камъни ви изпълва със страх и отвращение. Спирате пред ръба на долчинката и Микаел ви дава знак да се прикриете зад близката скала.
Под вас Анакиин вече навлиза между побитите камъни. И в същия миг мракът сред тях започва да се сгъстява на безформени вълма, като буреносен облак. Насреща ви лъхва леден хлад, който смразява кръвта ви и заледява костите ви. Усещате как косите ви настръхват. Сега разбирате, че Милва е била права. Задава се нещо ужасно, нещо по-зло от всичко друго на този свят.
От гърлото на дриадата излита тих стон.
— Загубени сме! — задавено прошепва тя. — Да бягаме, ако все още имаме време!
— Не! — възразява Арнир. — Тъкмо това ще ни погуби! Лежете и не помръдвайте, ако ви е мил животът!
— Късно е и за едното, и за другото — глухо изрича Шургуп. — Древната сила вече е тук. Само едно може да ни спаси — да станем и да се преклоним пред нея.
Последна промяна от Vilorp на чет май 05, 2011 8:31 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет май 05, 2011 3:28 pm

Микаел се оказа мъдър водач. По пътя нагоре спря групата за няколко кратки почивки - всяка за не повече от десет, пенадесет дъха. Съобрази, че пътниците му имат различни възможности и слабости. Ученият, поради джуджешкия си произход, можеше да прояви чудеса от издръжливост. Войнът обаче предпочете да запази силите му за предстоящата битка. Елфаната пък имаше дребно тяло и дълги крака, но въпреки това не умееше да върви бързо. На по-стръмните участъци гърдите й започваха бурно да се повдигат и спадат... щеше да е прелестна гледка след още няколко години, но и сега вече си я биваше.
- Още... колко... има - изропта някой и той даде последната почивка за прехода. Върхът на билото се намираше съвсем наблизо. Трябваше да го достигнат напълно бодри, защото не знаеха какво има от другата му страна.
- Сульо! - разпореди се Микаел - остави някъде тия пискуни.
- Ъ? Малката ми се примоли да ги нося?
- А ти се съгласи от добро сърце? - подсмихна се криво водачът им - или щото изглеждат вкусни. Я ги остави някъде.
- Вържи ги за крачетата на някой клон. - обади се Безкирка и групата се засуети в изпълнение на предложението.
Амелия използва кратката почивка, за... нещо странно. Наруши обичайната си поза - изпъчен бюст и легнали назад рамене, изпънати колене и вирнато нагоре дупе. Взе, че пречупи тънкото си вратле в дълбоко кимване, после дори се прегърби. Изви се от тънкия си кръст… бавно, много бавно. Прокара длани по лицето, гърдите, корема. След това се изправи напълно и затвори големите си очи:
- О, Тъмнина! Отварям себе си през гърба, за да минеш през мен! *– нежното й, меко гласче излезе с плашещ, дълбок оттенък. Имаше сила в словата й, но уж нищо не се случи - а после изведнъж от нея изригна невидима вълна и облъхна околните. Представляваше прилив от коварна слабост, но само докосна спътниците на елфаната и ги пощади, дори… ги погали. Каквото и да представляваше това, щяха да го усетят истински само враговете им.
- О, Тъмнина! Отварям себе си през сърцето, за да минеш през мен!** – рече тя и околните усетиха… чувство, превърнало се в нещо съществуващо. Ако Неувереността имаше веществен израз, щеше да е това… Слава на Небето, тази аура също някак…ги разпозна. Сякаш … ги обгърна приятелски.
- Понякога малката много ме плаши. – рече Флоуд на стоящия до него Микаел.
- Мен не! Меч в червата си е меч в червата. – високият мъж сви рамене – Пък и к`во като е малка, зла кучка. Важното е, че е нашата малка, зла кучка.
- Много си прав, да знаеш.
- О, Тъмнина! Отварям себе си през очите, за да минеш през мен!*** – този път всеки от групата за миг усети допира на чуждо съзнание до своето. Умът се оказа изтънчен, сладострастен и горделив. Изпълнен с доверие към тях и безмилостност към целия останал свят. След миг досегът отслабна и изчезна напълно… като че ли… и без да е ясно какво точно е станало.
- Както рекох – Микаел погледна към Флоуд – Важното е, че е нашата малка, зла кучка.
Обърна се към останалите. Те тъкмо привършваха с окачването на петте пиленца върху един по-висок клон.
- Ай де, хора. Почивката свърши. Да вървим.


* * *

Анакайн може и да крачеше като симнамбул, но определено вървеше бързо. Така и не можаха да го приближат достатъчно за хубав изстрел в гърба. Силуетът му от време на време се мяркаше между дърветата, но винаги само за миг. Разбраха, че са го изпуснали съвсем, когато изкачиха билото и видяха какво има от другата му страна. Гледката обезсърчи част от групата и се разнесоха приказки за бягство или предаване в плен.
- Милейди Милва! - в нежния и мек глас на Амелия имаше... всепомитаща непреклонност - Спрете да говорите за страх, защото ще ви презра.
Младата елфана проследи с поглед силуета на Анакайн и възмутено въздъхна. Искаше кръвта на този ловец и щеще да я получи. За жалост разстоянието изглеждаше прекалено голямо за изстрел и тя разочаровано се облегна на скалата-прикритие. Кимна на останалите:
- Никакво бягство или предаване в плен. Избирайте между прикриване и продължаване напред. Само ще ви кажа, че ако този глупак призовава нещо, ще му трябва време. Наистина ли искате да му го дадем?


[sblock]------------------------------------------
*
Колдунска аура "доминиране" - 11+1лидер от Флоуд+16 концентрация+10 от зарове

Roll(3d6)+0:
4,2,4,+0
Total:10

NOTES
Краен резултат 38 срещу 16+Псу/2 на всеки, който влезе в аурата. Аурата се задейства за 10 секунди, един рунд - но веднъж "разгъната", ефектът й е мигновенен за всеки, кото влезе в нея.
Ефекти:
на 3та степен намаля с 1т. допустимите точки умора, които може да използват жертвите.
на 5-та степен намаля с 1т. шанза за успех при всяка проверка на жертвите (тоест, системно се отразява с 1т. затруднение към атака, париране, произнасяне на заклинание, и т.н)
на шеста намаля РЕ на жертвите с 1т.
на девета намаля БЗ на жертвите с1т.
на 11-та степен намаля с още 1т. допустимите точки умора, които може да използват жертвите (общо стават две).

---------------------------------------------------------------

**
Колдунска аура "силно присъствие"
11+1 от лидер на Флоуд+16 концентрация+ 16 от зар
Roll(3d6)+0:
6,4,6,+0
Total:16

Roll(3d6)+0:
4,2,4,+0
Total:10

NOTES

Краен резултат 44 срещу 16+Псу/2 на всеки, който влезе в аурата. Аурата се задейства за 10 секунди, един рунд - но веднъж "разгъната", ефектът й е мигновенен за всеки, кото влезе в нея.
ефект - минус 2 Псу на противниците, които влязат във вече "разгънатата" аура. Ефектът е мигновен.

--------------------------------------------------

***
Колдунска аура "хищно съзнание". Тя е без рол - срещу нея се прави проверка само от друг колдун на макс. степен. Така или иначе в конкретния случай аурата се прави в спокойна обстановка, с максимално ВИ съсредоточаване.[/sblock]
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет май 05, 2011 8:44 pm

Сульо завърза пилетата за задницата на робата си и изкрещя:
- На тоя плужек няма да си дам пиленцата без бой!
След което застана тактично приклекнал зад бронирания гръб на Микаел.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » чет май 05, 2011 9:27 pm

- И трябва да следваме заповедите на елфката защото...? Ще ни презре? Ако трябва да избирам пред това да се преклоня пред зла сила или пред злобна елфка, злата сила като че ли натежава на везните. За Микаел може да е "неговата малка зла кучка", но мисля, че вече съм показала достатъчно ясно какво ми е мнението за нея. Да върви по дяволите ако ще, аз си отивам! - не каза Безкирка и остана на мястото си, прехапала език почти до кръв.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 05, 2011 9:42 pm

Здравка изчака да види какво ще направят приключенците, но те явно не бързаха да предприемат нищо без да са обмислили достатъчно внимателно ползите за кесиите, търбусите и маниите си. Макар и да вярваше горещо в саможертвата за праведна цел, младото джудже все пак не беше много убедено, че трябва да пожертва живота си без всъщност да има пряка заплаха за нея или спътниците ѝ. Особено пък когато това трябваше да стане по команда.
Затова Здравка се друсна не особено грациозно по корем в младата пролетна трева и опита старателно да демонстрира умело залягане пред опасността.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет май 05, 2011 9:50 pm

- Ехоу! - Провикна се Сульо зад гърба на Микаел. - Ехоу! Да, точно! Да, бе ти! Анакин, Вейдър или както там се казваше. Бе кво ш'каеш ти да не ни утепваш, па ние да бачакаме за теб? Ама имам едно условие - пиленцата да не ми ги взимаш, ста'а ли?
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет май 05, 2011 10:08 pm

Показването на сульо определено имаше ефект. Гъстите черни вълма се сгъстиха и в мракът проблясна нещо което може да се нарече и очи, ако не беше проста две дупки изпълнени с пламъци. Над долчинката прокънтят тътнеш глас:
- Има ли други с теб?
- Ма разбира се и го тоя пич със щита и и това грозното анемично бледо създание със тесния нос и двете мацки с мустаците и Флодур е тука, а разбира се маймунека коболда, талъсъмът, тролът и дриядата... - сильо се пробва да си види устата която неспираше да говори, но в момент проблемът му бяха краката които вече го спускаха надолу към мерните скали и още по черната земя, да не говорим за толкова черния облак, който придаваше ново значение на думата черно. Един след друг след него се заизнизваха трълът, коболдът, таласъмът, дриадата, двете сини, ладито, човекът и елфето което сякаш се мачеше да върви назад, но краката му бяха на друго мнение.

[sblock="Системно"]20+5+5+6=36 психическа атака 16+ Псу, тъй като никой няма 18 пусу всите излизате пред тъмната сянка.[/sblock]

Котаго всички довтасаха в подножието на черните скали и паднаха на колене гласът на божеството се вряза в главите им както брадвата на Сульо би се забива в зрял пъпеш:
- Всички дойдохте да отдадете съдбата си в името на единствения бог! Не за Ахраман говоря не за орим трай гоблин такъв! - Сульо затвори уста без да е казъл каквото и да е. - За да докажете верността трябва да ми пренесете в жертва поне пет живота!
И в този момент те се почустваха свободни от волята на богът, проблемът дойде миг по-късно когато аурите на Амелия стовариха негативния си ефект върху всички околни, включително Анакиин.

[sblock="Религия на 8"]Дарт-Зул - един от боговете генератори заложени от Ахраман, да катализират вяра в себе си, с която да бъде счупен затворът на първо богът на злото. За разлика то братовчед си Евра-Зул, който напоследък (последните 500 години) се представя за самият Ахраман, Дарт-Зул стриктно се придържа към задачата си. И спазва буквата на канона до най-дребна подробност.[/sblock]
Последна промяна от Vilorp на пон май 09, 2011 11:40 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет май 05, 2011 10:12 pm

- Ми аз, такова, имам тук едни пиленца, може ли тях да ги жертваме? Лично ще ги жертвам! - Предложи Сульо с надежда.
Миг по късно Микаел заби юмрукът си в лицето на гоблина и измъкна меча си.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » чет май 05, 2011 10:22 pm

Гениалната идея на Сульо спря ръката на Безкирка, която с изумително хладнокръвна готовност посягаше към кинжала си. Най-после си имаше извинение да разпори гръкляна на омразната елфана, проклетият гоблин сега ли намери да проявява здрав разум!
- Микаеле, кво размяташ туй джелезо! - викна сината към мъжа, който беше извадил меча си в опасна близост до Сульо. Ако някой щеше да убива зеления миризливец, Безкирка предпочиташе честта да е нейна.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 05, 2011 10:33 pm

Здравка също усети неудържима кръвожадност в душата си и докато смътно съобразяваше дали има начин никой да не пострада, с неподозирана ловкост успя да излезе в гръб на трола.
- НА ТИ! - изрева тя, без да заекне и стовари тигана, в който вчера беше пържила катерицата върху задницата на голямото древно създание. Разнесе се гръмко "БОНГ!" и осажденият готварски съд леко завибрира в ръката ѝ. Миг след това от телесата на трола се разнесе дълбок къдрав звук, които бързо се превърна в дълго, настойчиво освобождаване на сгъстен въздух. Малък облак минерални прашинки се вдигна пред лицето на Здравка и се посипа по косата ѝ.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет май 05, 2011 10:36 pm

Не беше ясно дали Анакиин бе чул питането на Сульо, но ако съдим по това че свали то колана си въже с две тежести и го метна по тролът след като го развъртя, отговорът ма беше - не.
Оръжието на Анакиин се оплете в краката на тролът в момент в който Здравка му отпра тиган по главата и ако първото не го свали то внорото определон добринесе за залитането. Той наистина залитна и кумай всеки миг щеше да се стовари връз елфето.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб май 07, 2011 1:31 pm

Сульо видя падащия трол и скочи да дръпне елфката за ръката преди да се е превърнала в живото (или по скоро мъртвото ...) олицетворение на "пихтия". След като се туловището грухна на земята Сульо измърмори едно "Това беше отплата за пиленцата." и групата чу едно силно "ХРУС", последвано от "МЛЯС" и други звуци описващи преглъщането на пилешки главички.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед май 08, 2011 1:22 pm

При последното мляс в главата на всичко отново прокънтя гласът на мрачната древна сила: „Петте живото що за каузата на Ахраман-дарихте, въвярата единствена ви вкара. И щом пред него вии се преклонихте наградата си ще получите веднага.”
- Нееееее - сля се в едно писъкът на елфата и Анакиин, но само огромният мъж подължи да крещи: Това е измама! Не принесоха никакви жертви, гоблинът просто закуси! Не може така не може! Те измамиха!
След което се обръща и хуква към гората продължавайки да сипе люти закани срещу богът и измамниците. Дори някой да си помисли само за миг да хукне след него него планът му бе осуетен от пронизваща неземна болка в дясната предмишница, където върху кожата се пое ви огнен знак във формата на черуп, а през празните му очки кухини пропълзя черна змия който се показа през устата му като гротеск език и изсъска. Миг по късно болката премина, а знякът потана под кожата оставяйки силно зачервена следа.
Планината прокънтя от гласовете на всички останали сред черните скали: Аз съм твой! Твой!

Когато отвориха очи слънцето грееше, птичките пееха, а Костенвръх се издигаше на по-малко от 5 левги от тях. Всимчки имаха някъкъв странен сърбящ обрив на десните предмишници, а вглавата им бе загнездена мисълта - да намерят последната врата. Вратата през която могът да го върнат. Да ги върнат тъй де да върнат магическите създания в техния свят.[sblock="Системно"]добавете си по 50 ТО затова че се сетихте да убиете безащитните пиленца вместо себе си.
всички сте на максимално здарве, издържливост и кръв.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон май 09, 2011 10:40 am

Както винаги, Амелия прояви безподобен инат. Само тя се възпротиви на делото гоблинско. И единствена остана права, когато останалите от групата й рухнаха в несвяст. Гледаше ги как се хващат неволно за десните предмишници и стенат със затворени очи.... а после... после изчезнаха и я оставиха сама.
Потресът от случилото се бавно премина в изумление, че са си позволили да я изоставят. Накрая изхъмка с тъничкото си гласче и тръгна обратно по нанадолнището. Обаче измина по-малко от двайсетина крачки и сякаш се блъсна в невидима стена.
Досети се, че е нещо повече от незрима преграда - това беше волята на мрачния бог. Щеше да я държи тук, докато приеме да му служи.
Естествено, опита да върви напред. Конвулсии я срутиха по корем и тя запълзя. Първо си изцапа дрехите, после нарани кожата на дланите си. Изпочупи си ноктите. Въпреки това успя да измине десетина крачки, виейки от болка и ужас.
Заляха я видения и пристъпи на невъобразимо телесно страдание. Гърчове я свиха на топчица. Постепенно загуби всичко - своята воля, гордост и вяра в прародителя-бог, Сияйния Принц. Инатът й обаче я накара да продължи надолу - къде с пълзене, къде с търкулване. Безподобният инат я извлачи полужива до долу, извън сянката на върха.
Когато дойде на себе си, се разплака. Беше изгубена в пустошта, без другари и в ужасен външен вид.
Плака дълго и напоително, като всяко уважаващо себе си момиче. После изми ръцете и лицето си в някакво поточе, пооправи колкото може косите си и полите на роклята. Накрая въздъхна, стисна зъби и се запъти към Костен Връх.
Знаеше, че няма да намери останалите, но тъй или иначе й беше останал само инатът.

------------------------------------------
за 50 ТО не знам. Водещият да реши дали героят намира останалите и в какво здравословно състояние е.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори