А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон май 09, 2011 12:00 pm

Всички бяха ведри отпочинали и изпълнени с настроение, имаха чувството, че пролетта е дошла по-рано и е изпълнила телата им с живителна сила. Всички ли?
Амелия я нямаше никъде. Огледаха малкия хълм на който явно бяха нощували, без да си спомнят съвсем кога е станало това, но от не нямаше и следа. Сърцето на Безкирка запърха радостно и тя дори си позволи една усмивка. По късно се проклинаше за това, но...
- Ето я я бре! - викна Микаел и посочи една парцалива мръсна фигура драпаща нагоре по хълма. Добре де само дрехите бяха мръсни и парцаливи, явно след като се бе изтъркаляла по нанадолнището първата работа на елфето бе да се изтърка хубаво като невротичен енот. Сульо примерно също го сърбеше дясната предмишница, но реши че е заради храста коприва който бе гушнал когато се събуди. Групата вече бе закусила обилно, но не стана ясно дали някой видя гладния поглед на елфето докато Здравка зариваше остатъците от храна „З-за д-да не дой-дойдат меч-меч-меч-меч-мечките. ” Сега бе време да решат как до открият скритата врата при условие че незнаеха къде е, освен приблизителното ѝ нахождение в околията на Костен Връх. Можеше, разбира се, и да обикалят безцелно надявайки се да пропаднат в дупка водеща на там, но макар Шакти да си падаше по такива шеги, на дали щеше да е толкова благосклонен.

[sblock="Религия"]Шакти е богът на каръците и късмета по съвместителство. В общи линии той е този който определя как ще паднат заровете и дали ще ги завърти в последния момент. Един то малкото богове останали на Магландиум, който има сила съизмерима с тази на „големите”. Когато се явява пред смъртните тленният му образ най-често е на усмихнат гущероид, защото само гущерите могат да се усмихват с толкова много зъби. В доста от градовете има негови параклисчета, а в Мидена има дори цял храм посветен на този бог. Най-популяр обаче си остава в Брил, откъдето както е извесно на всчки тръгват всички приключения, или поне минават от там. В Брил е и единствената известна статуя на бога във формата на гущероид, докато в останалите чести най-често е прадставян като тройка търкалящи се зарове. [/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон май 09, 2011 1:15 pm

- Можехме да причакаме Анакайн. Скрити зад скалата.... - елфанката седна върху раницата на Микаел и невъзмутимо бръкна през лявата странична цепка на полата си. Извади кесийката с дамските принадлежности, отвори я и си избра ножичката.
-Щяхме да го пленим и разпитаме къде е Последната Порта. Сигурно я знае, щом лови древни създания. - Амелия се зае да изрязва нацепените върхове на ноктетата си. Разбира се, другите се готвеха за тръгване, а Безкирка й хвърли няколко демонстративни погледа.
- Но някой решиха да сключат пакт с мрачен бог... А аз пълзях по корем и драх с пръсти земята, за да се измъкна. Защото отказах да се преклоня пред треторазряден демон с мания за божественост. - старателно подравни дължината на маникюра си и посегна за пиличката. Зае се със заглаждането:
- Сега вие се чешете по десните ръце, душите ви вероятно са омърсени и нямаме пленник за разпит. Нямаме идея къде да търсим Последната Порта, но виждам бодър ентусиазъм в групата. Може би защото имаме посока, в която да вървим? Да не би да я избра Сульо?
Впери големите си, красиви и ядосани очи в гоблина:
- Може би имаш идея какво ще правим сега? Ти си толкова умен! Винаги постъпваш толкова мъдро и полезно! Дори започвам да си мисля разни... хубави неща за теб...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон май 09, 2011 1:44 pm

Повечето то групата, да не кажем всички, не можеха да вдянат за какви богове плещи момето. Единствено Сульо имаше някакви сърбежи, но пък Здравка вероятно щеше да превърне източниците им в супа довечера, защото обра прясната коприва и я сложи в торбата си. Единственото притеснение на гоблина беше това, че елфето явно се канеше да го насили и открито флиртуваше с него. Докато за джудже можеше да си затвори очите, то елфите си му бяха едва ли не противни, като я гледаше как си премахва хубавата чернилка под ноктите гоблинът не можеше да разбере защо така, хем се загрозява хем му пуска фандъци. Добре че беше Флодур да го отвори по въпросът, че момичето го е заплашвало, а не сваляло, че Сульо вече се канеше да не спи тая нощ. Безкирка съжали че се е усмихнала твърде рано.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 12, 2011 9:20 pm

Известно време приключенците начесваха новите си белези и се извиняваха, доколкото им позволяваше суетата, за нанесените по време на кратката схватка морални и физически щети. Наложи се Здравка да поизправи с малкото си изобретателско чукче изкривеното дъно на бойния тиган и да отклони предложението на трола да го изправи с други части на тялото си. Когато отново бяха готови за път, слънцето вече се беше издигнало високо и приятно затопляше откритите места по пътя им.
- Къ-къ-как дъ-да ра-разберем къ-къ-къде дъ-да тъ-тъ-тъ-търсим въ-въ-вратата? - обади се Здравка, след като успешно преминаха едно доста буйно поточе, скачайки от камък на камък. - Си-си-сигурно е до-до-добре пъ-пъ-прикрита щъ-щъ-щом до-досега ни-никой нъ-не я е о-открил?
- Ще се оглеждаме за интересни знаци - каменни надписи, символи по кората на дърветата, обозначителни рисунки, - назидателно се намеси Флодур. - Ако не можем да открием такива, вероятно и просто необичайни неща също биха могли да ни насочат - изгорели пояси от дървета, растения с необичайно оцветяване, или необикновено буйни треви на места, които стоят самотно и изобилано на фона на останалите. Когато в района има голям магически артефакт е редно да се очаква, че ще се появат и такива нередности.
- Защо просто не попитаме нашите древни приятели дали не усещат нещо по-особено в района около Костенвръх? - обади се и Микаел. - Щом те са древни и магически създания, сигурно имат някаква връзка или усещане за вратата, през която са ги довели.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » чет май 12, 2011 9:27 pm

- Казахте, че сте минавали през друга такава порта, имаше ли нещо по-особено около нея? - попита нацупено Безкирка. - Пък и още ли искате да се прибирате? Някой замислял ли се е какво посрещане ще му организират след вчерашната случка?
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет май 12, 2011 10:24 pm

- В общи линии - започва Аврен - вратата на костен връх е изработена от нашите майстори, тъй че вероятно е вътре в някоя пещера с формата, която правиш когато коларски фургон ти мине през крака.
Погледите се впиха в Сульо.
- К`во бе, не ми е минавал фургон през кракаааааааа! - последното беше доста сърцераздирателно защото тролът го настъпи.

Макар да знаеха какво търсят групата намери въпросната пещера едва привечер. Пещерата зееше двадесет разтега над тях в отвесната скала. Докато групата се чудеше как да се изкатери, Аврен ги увери че ще се справи сам и чевръсто хукна по някакви стъпала който никой то спътниците му не бе забелязал преди коболда да се закатери по тях.След по малко от половин камбана време той се показа от пещерата, а когато слезе до тях рече тъжно, като избягваше да ги гледа в очите:
- Това не е търсената от нас врата. Нека продължим търсенето.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет май 13, 2011 12:13 am

- Зъ-зъ-защо да не е? - кисело се обади Здравка. Нова обиколка на местността без изгледи за обяд не я въодушевяваше особено. - Нъ-нъ-на мъ-мъ-мен мъ-мъ-мястото мъ-ми и-и-изглежда дъ-дъ-доста пъ-подходящо зъ-за мъ-мъ-магическа въ-врата.
Тя измери на очи стъпалата и побутна Сульо напред.
- Щъ-ще по-по-погледнеш лъ-ли къ-какво и-и-има го-горе?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет май 13, 2011 11:32 am

- Горе ли? - преглътна сухо гоблина вперил поглед във височината на каквато не се бе качвал от времето на цирковата си кариера.
- Казвам ви - почти проплака Аврен - там има магическа врата, но не е тази която търсим. Нека продължим търсенето към Чудната гора.
Усещаше се, че има нещо което коболдът премълчава, ич не им се получаваше на тея същества да лъжат, поне ако се съди по единствения който познаваха.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет май 13, 2011 1:14 pm

Амелия притвори красивите си очи с повдигане на долните клепки. Претегли коболда с премрежен поглед. През гъстите си, извити мигли (13 успех):
- Сульо! - промълви тя с нежното си гласче - изчакай малко с катеренето!
Привика коболда с показалец. Изящното й, бяло пръстче посочи древното създание и после се сви към самата нея:
- Може ли да поговорим настрани? - тонът й беше мек. Като гальовна котка, която още не си е показала ноктетата.
Коболдът я последва настрани, но с това се изчерпи съдействието му. Зае се упорито да мълчи и девойчето го погледна настойчиво:
- От какво те е срам?
- От нищо - каза коболдът, но извърна лице настрани.
- Не обичам да проявявам надменност - нежния й глас струеше от искреност при тези думи... - но мога да чета в теб, все едно си отворена книга. Виждам срама ти, усещам го със сърцето си. Кажи ми какво има горе, преди Сульо да се е качил?
- Нищо. Нищо, дето си струва виждането - отвърна й, като с очевидно внимание подбираше думите си... от книгата, която четеше Амелия.
Тя се усмихна... или по-скоро мъничките й устнички съвсем се свиха и присмехулно се нацупиха. Сладките им ъгълчета се повдигнаха в дразнеща, прелестна симетричност:
- Горе има нещо, което предизвиква в теб удивително силен срам. Бих могла да помоля Сульо да спре качването си? Но трябва да ми кажеш какво е? (рол за убеждаване с 13 успех)
- Ако искате са качете. От мен няма да научите нищо повече, вече ви казах че това не е нашата врата.
- Тогава защо изпита срам? - отново настоя елфаната. Любопитството й взе да добива котешки размери. На сладкото й, красиво лице изгря чаровна и мила усмивка. Коприненото й гласче погали събеседника с неустоима нежност и молба - Хайде, кажи ми, де!
Коболдът само хвърли поглед нагоре към отвора на пещера. Стана ясно, че няма да й каже нищо. Накрая се обърна и тръгна назад към групата.
Амелия разочаровано въздъхна след него и се зае с подготовката си за предстоящото. Горе можеше да има и нещо опасно. Така че с максимално съсретоточаване събуди и трите си колдунски аури. Накрая се постара и с лидерското надъхване на останалите.
За сега не можеше да направи повече.

---------------------------------------

[sblock="Системно"]* Roll(3d6)+0:
4,6,3,+0
Total:13

NOTES
-------------------------
This field records your latest roll at its top.

Modified results that would produce a number less than one display as one.
[11:38:20 AM] Антон Фотев: 6 умение +6 от бонус интелект+ 3 от лидер, плюс 11/3 от Колдун = 18 база
18+13 = 31
[11:38:34 AM] Антон Фотев: сиреч 15 успех
Усетила е водещата емоция в коболда, а именно: срам.

Второ хвърляне за убеждаване - Roll(3d6)+0:
3,6,2,+0
Total:11

NOTES

Хвърляния за първа, втора и трета аура (приемам, че е нужно хвърляне и за третата)
За Силно Присъствие
11+16 от максимална концентрация + 10 от рол = 21 успеех над стандартната шестнайсетица
Roll(3d6)+0:
2,4,4,+0
Total:10
Време - 30 секунди за концетрация и 10 за казване

NOTES

за Доминиране
11+16 от максимална концентрация + 5 от рол... Амелия не е доволна и пробва отново - тоест губи 40 секунди и пробва отначало
11+16+9 = 20 успех над шестнайската

Roll(3d6)+0:
6,1,2,+0
Total:9
време 30 секунди концентрация плюс 10 за казване



Хищно съзнание
11+16 от макс концентрация + 15 от рол = 26 успех над шестнайската
Roll(3d6)+0:
6,3,6,+0
Total:15
време 30 секунди концентрация плюс 10 за казване

Общо време - 160 секунди
+10 секунди за лидерския вик - практически три минути, в които другите могат да се катерят. Очевидно ще е последна.[/sblock]
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед май 15, 2011 6:13 pm

- Въх. - Въздъхна Сульо. - Защо все аз ...
Тръгна пухтейки към стъпалата и когато положи крака си на първото стъпало, преглътна отново и подвикна на групата:
- Ако нещо стане с мен, завещавам фъшкията си на Микаел. Май благодарение на него си я намерих. - Измърмори последната част гоблинът.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон май 16, 2011 9:33 am

- Чакай, Сульо! - подвикна Безкирка. - Като и е толкова любопитно какво има там защо не отиде сама да погледне? - сината изгледа ядно елфанката.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон май 16, 2011 5:26 pm

Амелия чу репликата на Безкирка, но тъкмо привършваше с разбуждането на втората си колдунска аура. Остана доволна от резултата и се зае с останалата част от подготовката си за възможната бъдеща битка.
В пролуката от време благоволи да кимне царствено на Сульо:
- Ако има опасност, може да има и награда. - после го загърби с малкото си раменце и продължи да се съсредоточава.
Колкото до Безкирка... двете трябваше да си поговорят... скоро...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон май 16, 2011 7:43 pm

- Сульо цял живот изпълнява нечии заповеди. Мисли си, че е свободен, но ти продължаваш да го командориш непрекъснато. Мисля, че трябва да го оставим сам да реши дали иска да се качва. Не ти ли омръзва постоянно да човъркаш в главите на другите? - Безкирка още от сутринта си беше кисела и нямаше намерение да се отказва от заяждането. В крайна сметка не беше тяхна работа, проблемът си беше на чужденците, това си беше тяхната врата (или не беше, както твърдеше коболдът), ако щат да влизат.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон май 16, 2011 10:05 pm

По необходимост Амелия остави нападката без отговор. Приключи с подготовката си за третата колдунска аура и се обърна към сина-та:
- Когато за пръв път попаднах в групата всички шамареха Сульо зад врата. За щяло и нещяло. - красивите й очи огледаха разнородната сбирщина от раси, размери и характери - От тогава измина много време, прекарано в трудности. Започнахме да се уважаваме взаимно и вече никой не си позволява да обижда безпричинно нашият зеленокож спътник.
Ирисите й с почти червен цвят се впиха в Безкирка:
- Аз съм единствената, която не може да бъде обвинена в лошо отношение към Сульо. Никога не съм проявявала такова.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон май 16, 2011 10:52 pm

- Шамаренето зад врата няма нищо общо в случая. Човек е свободен да върши каквото си иска, както е свободен и да си изяде боя заради това.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пон май 16, 2011 11:08 pm

Виждайки как се започва женска караница Сульо реши, че определено предпочита да е горе, ако ще да има мечка стръвница горе. Все пак си го беше достатъчно шубе за да примоли Флодур да дойде с него да се закатерят двамата нагоре.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 17, 2011 9:42 am

Двадесет разтега по-високо...

Пристигнаха леко нажулени, е се благодариха, че все пак беше стълба, защото иначе можеше да им се наложи са се спуснат много бързо при жените долу. Щом си пооправиха дишането Флодур припълзя до ръба на малката каменна площадка която бяха достигнали и прекара ръка над бездната.
- Нажежено а? - ухили се Сулю по начина по който може да се ухили само един гоблин. Джуджето хвърли един поглед надолу двадесетте разтега му се сториха като четиридесет. После успя да фокусира двете жени настръхнали една срещу друга и дари това разстояние му се стори твърде малко.
- Меко казано. Хайде да видим какво има в тая дупка. - кимна към отворът на пещерата, с размери идеално пригодени за джуджета и коболди, което значеше, че Сульо си тресна главата още не входа.
Когато очите им привикнаха към полумрака, различиха, че напред тунелът постепенно се разширява, но двадесетина крачки по-навътре го прегражда здрава каменна стена, висока около три разкрача. Пред стената бе застанал прегърбен от старост коболд.
- Явно е някакъв вожд или пазител - прошепна Флодур.
- Ъ! - компетентно отбеляза гоблина като посочи само с очи.
- Да иминно везмата и кристалите по дрехите са белег за това, на твое място бих придърпал молко качулката.
— Какво искате? — излая гневно стария коболд. —Вратата която търсите не е онази, в подземните ни галерии!
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт май 17, 2011 12:12 pm

- Ааааа, Добър ден, техническа поддръжка. - Изцепи се най-сериозно Сульо.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 17, 2011 12:51 pm

- Първите два пъти се хванах на тоя номер, ама много изнагляхте вече - изръмжава коболдът и извади малка черна пръчка нейде от дебрите на бездънната си роба.
- Упс, гръмотевична пръчка - констатира Флодур и прави несъзнателна крачка назад, а пръчката прилича на съвсем обикновена така дълга е едва две педи и не по дебела от един пръст.
- Глър? - поиска доуточняване Сульо.
- С такива вадят цените минерали от тролите, тъй че давай по-дипломатично - просъска архивиста.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт май 17, 2011 6:40 pm

Двадесет разтега по-ниско...

- Вие ме огорчихте, госпожо Безкирка! От думите ви излиза, че може да правим каквото ни скимне, така ли? - Амелия сложи ръце на кръстчето си. Зае онази прастара поза, с която жените подчертават тънкото на талията си и разширението на хълбоците към бедрата. Тоест стойката, която околните мъже наричат: "Ама ха! Ти ли ще ми кажеш на мене!"
Тропна с широкото и високо токче на едната си ботушка:
- Каквото ни скимне и ни спира само мисълта за последиците? Това ли искате да ми кажете? - мекото гласче на елфанката някак успя да изрази откровен укор. Постигна го тъкмо чрез прекомерната си, ледена учтивост. Всъщност беше преминала от "ти" на "вие" като израз на крайна студенина в общуването:
- Значи бихте предала групата, ако вие е изгодно и няма да пострадате? Така ли да разбирам думите ви, госпожо Безкирка?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт май 17, 2011 8:30 pm

- Разбира се. - тонът на Безкирка изведнъж стана равен и спокоен. Досега мислеше елфанката за нагла и лицемерна, но се оказа, че хлапачката бе просто глупава. - Рядко има такива ситуации, в които да не пострадаш, както ти се изрази, ако правиш каквото си искаш, но - да. И какво друго ни ръководи освен мисълта за последиците? В някои случаи "последиците" могат да се проявят като гузна съвест. От това те е страх, нали? Черна точка в репутацията. Само не ми казвай, че мислиш за благото на народите, световен мир и така нататък. Светът е жестоко място, този, който оцелява обикновено го прави за сметка на някой друг. И заставането в поза "амфора" няма да промени нещата.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт май 17, 2011 8:51 pm

- Всеки премерва нещата според своята мярка. - елфаната се усмихна надменно и повдигна долните си клепачи. Отправи към по-ниската сина снизходителен, премрежен поглед:
- Съгласна съм да изглеждам глупачка във вашите очи, госпожо... дори съм съгласна да оцелете за моя сметка, щом... Щом това са вашите разбирания за справедливост и приятелство.
Ъгълчетата на устничките й се повдигнаха - леко, в съвършенна симетричност:
- Като за личност, която желае да оцелява на всяка цена в този жесток и неблагодарен свят.... ах, проявявате учудваща искреност.
Последна промяна от cherno_slance на чет май 19, 2011 3:32 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт май 17, 2011 9:00 pm

- Ами да, искрена съм си. За разлика от някои присъстващи, които предпочитат да се усмихват и лигавят, като си мислят, че заблуждават някого. - Безкирка усети временната грешка в преценката си. Елфката действително беше лицемерна.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт май 17, 2011 9:06 pm

Междувременно, на едно далеч по-безопасно място, Сульо и Флодур все още бяха при възрастния Коболд.
- Не бе, сериозно. - Обясняваше се гоблинът. - Получихме оплакване, че порталът е задръстен с косми, ааа ... котешки ...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 17, 2011 11:55 pm

- Ти да не се мислиш за Сулю, гоблин с Коса от Дувал! Съвсем друго му е на нашия си портал и няма нищо общо със запушване а с обезчест... - стареца млъкна недоволно усетил се че се е разпенил изабъбрил твърде много.
Последна промяна от Vilorp на ср май 18, 2011 10:19 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср май 18, 2011 8:25 am

Отново в опасната зона...
- Наистина ли казвате това? Всъщност то е много ласкателно! - Амелия направи изящно, точно премерено загатване за реверанс. Огромните й като на кукла очи бавно се затвориха и отвориха:
- Но трябва да призная, че надценявате влиянието ми над останалите. Всъщност всички заедно решихме да спасим чедата на древните народи от плен. Направихме го без плата или награда, от чувство на състрадание.
Усмивката на елфанката се промени - устничките й едва-едва се нацупиха, а красивите им ъгълчета се извиха леко надолу. Финното изражение изрази едновременно присмехулност и онова специфично съчувствие , отправяно само от жена към нейна съполничка:
- Ще премълча пред останалите какво ми казахте преди малко. Понеже успяхте да обвините всички в лицемерие. Дори милата и добросърдечна Кака Здравка... ах, тя всъщност е до вас и ви чу... докато обясняхте как всичко е само интереси и оцеляване на всяка цена.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср май 18, 2011 8:37 am

- Всички сте решили да спасите чедата на древните народи от плен без плата или награда? Не е вярно. Платата няма нужда да приема формата на златници. В случая наградата ти е чувството, че си благородна и състрадателна и си направила Добро Дело. Пак си е чиста проба егоизъм. Похвално е, че ти стига такава награда, но както казваме в моя край: "Благодаря и цветя не ядем". А фактът, че намираш за ласкателно мнението ми, че си лицемерна просто не знам как да си го обясня. - на Безкирка като че ли и беше свършил ентусиазма да спори. Чувстваше че тъпче на едно място. Обърна се към младата сина. - Можеш вече да дишаш, Здравке.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср май 18, 2011 11:08 am

Амелия пък се обърна към Микаел. Мъжът беше легнал на земята и се държеше за главата.
- Сульо и Флоуд се забавиха и започвам да се тревожа за тях. Искаш ли да проверим какво става с тях?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср май 18, 2011 11:42 am

- Не сте се карали чак толкова дълго малката. Тъй де, относително. Флудор ми помаха преди малко от горе, явно за да покаже, че са открили входа на пещерата. - Коболдът се нацупи за нещо и се зъвъртя на страни.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср май 18, 2011 12:11 pm

Здравка, която с притеснено любопитство бе изслушала словесната схватка, откри, че не може да се освободи от спомена за Амелия и начина, по който малката елфана беше въвлякла цялата група в бъркотията. Беше предложила на хм, сътрудниците си, да заколят Анакийн, докато седяха на цирковите пейки и гледаха представлението. Нямаше гневна реакция на жестокостта му, нямаше възмущение или разгорещени призиви за справедливост. Очите и издаваха само леко, злорадо очакване. Състраданието определено не беше нещо, което би вдигнало Амелия от леглото рано сутрин.
- Мо-мо-може ли дъ-да нъ-нъ-не го-говорете о-от мо-мое и-име, въ-все е-е-едно мъ-ме ня-няма, - измърмори младото джудже, разглеждайки с огромно внимание драскотините по любимия си гаечен ключ. - За-защо пъ-просто не на-на-намерим вра-вратата и дъ-да о-о-обядваме?

Отговори