А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет май 20, 2011 12:48 pm

- ХА! Ама си призна че има проблем, а! МУХАХАХАХАХ!!! - Ухили се Сульо тъпанарски.
- Ъъъъ а откъде си чувал за Сульо, гоблина , с косата? - Попита зеленушко притеснен, че прекалено много хора може да му знаят истинската раса.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет май 20, 2011 1:13 pm

Коболдът тамън щеше да се почне да се оправдава, когато въпросът го удари през коленете.
- Че кой тъпанар не е чувал за него. Той е изключително кръвожаведен и след като изклал цял един пътуващ цирк, се разправил с ято зайколаци, а в Дувал потопил местната флота и запалил имение и докато гледал как слугите и благородниците изгаряли живи подрусвал на коляно една елфка, която с черна магия бил накарал да му слугува. Ма това няма нищо общо с въпросът, че нямаме проблеми с вратата.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет май 20, 2011 1:19 pm

- Мчи дай да я видим тая врата де! Нали за тва сме тука - е виж нося си инструменти даже. - Ухили се Сульо изваждайки брадвата си, наречена "коса", за която спомена, нищо неподозиращият, коболд. - Аааа такова, приемаме и заплащане във формата на котенца ... хрупкави.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет май 20, 2011 1:34 pm

- Коса?!! - изненада се стария кобол и отвори толкова широко очи, че гоблина се учуди къде ги беше държал досега. - Кой си ти и ат къде си се сдобил с оръжието на легандарния герой?
Гръмотевичната пръчка затрептя нервно в ръката на стареца. А Флодур използва момента за да прошепне на Сульо.
- Коболдите са като гоблините, корумпирани мерски твари ламтящи за злато,въпреки това дългът значи много за тях и винаги гледат да са на чисто. Честа също си казва думата макар да не е чак толкова силен фактор.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет май 20, 2011 6:19 pm

- Микаел? - Амелия обра полите на роклята си и приклекна с прилепени колене. Погледна надолу към полузадрямалия щитоносец.
- Кво сега? - не изглеждаше много ентусиазиран от вниманието й.
- Хайде да се качим горе и видим какво става?
- Щяха поне да изкряскат, ако има нещо лошо. - мъжът продължи да се съсредоточава в мързуването по гръб.
- Щяха да се върнат, ако нямаше нищо. Нали? - деликатните й пръсти откъснаха някаква тревичка. После се заеха да пъхат връхчето й в дясната ноздра на война.
- Щ`а плесна, малката! - махна отпъждащо с ръка - ост`ъй ма на мира.
- Моля ти се, деее - върхът на тревичката погали бузата му - скучно ми е!
- Ееееех! - Микаел изпуфтя дълго и примирено - `Ся ще ме караш да се катеря до горе?
- Може пък да има нещо за убиване. Не искаш ли да проверим? - мекото й, нежно гласче звучеше много ласкателно. Момичетата често използваха такава интонация в разговор с мъжете - но с друга цел. Докато кръвожадната елфана го канеше да потърсят нещо за убиване. Луда работа...
- Ми ако нещо приколи нас?
- Ще му направим живота интересен... - тя се засмя прелестно - ... и кратък.
- Еееееех. - мъжът въздъхна отегчено и се прозя. Дълго и сладко. Накрая все пак стана, разкърши плещи:
- Кво пък, заболя м`ъ дирника от лежане. Айде, `лапе, да вървим.
С тези думи пое нагоре по всечените в скалата стъпала. Амелия измърка доволно и го последва с бодър ентусиазъм.

---------------------------------
ИИ ако нещо не ни спре, опиши направо как се включваме в разговора на Флоуд и Сульо с оня тип.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср май 25, 2011 9:48 am

Сульо от метна назад качулката си възправяйки се в целия си величествен ръст от кинта и двайсе. Сульо, гоблина с Коса, страшилището на Дувал.
- И к`во, гоблин - стория коболд развали представлението, като не го позна.
- Ма, ма нали каза че знаше кой е Сульо бе! - измънка зеленикаквия.
- Ми чи Сульо е цял сежан* висок...
- Силно преувеличено - махна небрежно с ръка гоблина и едва не закла Флодур, защото със същите итя ръце държеше брадвата.
- ...той има мусколи от адамантии... - продължаваше коболда а джуджето се изхили.
- Чак па адап-мадам-адъман, и тука са се поизхвърлили малко - скромно призна гоблина.
- ... в жилите му тече лава...
- Ми не съм забелязъл, честно - измъннака потиснато, че не отговаря на описанието на героя.
- ...и жените си свалят гащите щом го видят...
- Е това вече е вярно! - оживи си Сульо.
- Определено е вярно и можем да го докажем - изхили се Флодур който гледаше от ръба на скалната площадка.
- Можете ли? - запита стария коболд подозрително.
- Можем ли? - запита Сульо още по-подозрително.
- Можем! - потвърди архивиста и посочи надолу.
Само един поглед бе нужен на предводителя на местния коболдски клан за да се убеди в истинноста на твърдението, че Сульо е легендарния герой, защото едва ли за много хора... тъй де гоблини по скалите ще се катерят разгонени елфки. Гоблина се канише да обясни, че на дали това е причината, но внезабно получи кашлица и му се наложи да поразтрие ребрата си докато минаваха зад тайната врата в дъното на пещерата.

Амелия и Микаел достигнаха скалната площадка доста изпожулени (3 ВЩ за всеки) и доста изморени. Изкачването по всечената в скалата стълба се оказа по-голямо изпитание отколкото изглаждаше първоначално. Когато най-сетне си поеха дъх обаче установиха, че са сами. Тъй де ако не се брой компанията им едни на друг. Бяха на широк каменен корниз, от който навътре в скалата водеше нещо като ниска галерия в която на Амелия й се наложи да се наведе, а микаел дасе приведе едва ли не одве. След четири пет разтега обаче тя свършваше задънена.

[sblock="Междувременно Сульо и Флодур"]
Няколко минути по-късно тримата достигнаха дъното на един от дълбоките тунели. Вратата бе пред тях — висок полукръг от шлифована до блясък скала. Някога около нея е имало рамка от злато и скъпоценни камъни, но сега всичко е разкъртено и окрадено от нечии варварски ръце.
— Ето, видяхте позора на нашия народ — изрича вождът с треперещ от срам и унижение глас. — Преди години неколцина самонадеяни майстори се опитаха да разкрият древната тайна, ала вместо това само унищожиха вратата. Вървете си сега! Повече не сте желани тук.
— Честа е оказана — твърдо казва Арнир, появил се незнайно то къде. — Вие не злоупотребихте с правото си да получите достъп до тук чрез дългът който имам към вас и аз ще ви придружа в по нататъшното търсене!
— Така е - потвърждава и стареца - доказахте се, че не сте изедниците за коти ви сметнах първоначално. Затова ето ви тази торба (40 дневни дажби) и нека този кристал да е свидетелство за нашето приятелстово.
С тези думи старецът вади от гънките на робата си къс планински кристал със странна форма, която по-късно Флодур ще нарече 1d20. После Флодур почва да разпитва за другите врати, а Арнир ви казва че имало малко тайна врата в основата на скалата, за да не се налогало да се катери от вън.

[/sblock]

Долу на полянката групата направи реорганицзация и установи, че Арнир е зачезнал нейде. Безкирка се зачуди дали да не последва светлият пример на коболдът, докато онова дразнило го няма.


*стара мярка за дължина около 2-2,30 метра
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср май 25, 2011 11:42 am

Тръгнаха нагоре и още на четвъртата крачка стана трудно. На осмата Амелия осъзна, че ботушките й с повдигната пета са неудобни за катерене. Токовете им бяха широки - но това едва компенсираше допълнителните пет пръста (седем сантиметра) към височината й.
- Микаел? - спря след поредното коварно припръзване на дясното й стъпало.
- Какво сега? - тежко въоръженият щитоносец не се справяше много по-добре от нея
- Може ли да се хвана за теб? - в нежното й гласче имаше... истински нотки на умолителност. Войнът въздъхна тежко и обърна лице назад - старателно избягвайки поглед надолу:
- Ти поиска това изкачване нали?
- Добре. - красивото й, детско лице потрепна като пред плач - извинявай, че се глезя.
Тя пристъпи напред и продължиха още няколко метра. После изохка и Микаел спря, зяпна назад към нея. Момичето съзерцаваше незначителна драскотина на дясната си длан. Изглеждаше едновременно трогателна и нелепа върху тясната пътечка, уплашено прилепена към скалната стена от ляво. Приличаше на кукла с изящно малко телце и прекомерно дълги за ръста й нозе. Същество за танцуване и... други работи. Какво наистина правеше с групата им:
- Минавало ли ти е през ума... - изръмжа, защото за миг крайчеца на окото му се приплъзна към бездната под тях - да си намериш спокойно местенце. Или да се върнеш в твоята родина...
Вместо отговор получи ослепителна, откровено женска усмивка:
- Ти си толкова добър, Микаел - малката имаше копринено нежен глас и безсрамно го използваше - Заговаряш ме, за да мога да спра и си почина... Благодаря ти...
- Ти си непоносима! - изпуфтя и се зяпна към оставащия път - Давай, хвани се за мен.
Тръгна напред и усети как към собствената му тежест се добавя и тази на елфанката. Тежеше умилително малко, но му дойде в повече. Още на втората крачка усети, че работата е зле, много зле. Спря и почти й каза да се пусне от него - само че го досрамя. Амелия сама се досети, че нещо не е наред. Пусна се сама и пророни:
- Глупаво е да умреш заради моята глезотия и твоята гордост. Ще понеса няколко драскотини по дланите.
- Сигурна ли си?
- Ще го добавя към сметката на следващия си противник.
Щитоносецът се разсмя и развеселено поклати глава. Ако не друго, малката беше забавна. Понечи да подхвърли нещо, но пътят погълна цялото му внимание. Получи още едно ожулване, преди да стигнат до горе.
А там... там нямаше никого.
- Мамка му! Оказа се права! Флоуд и Сульо ги няма!

----------------------------------

(Системно - по 3ВЩ на Амелия и Микаел. ВИ тези щети са ожулвания и драскотини по дланите на ръцете.
Последна промяна от cherno_slance на ср май 25, 2011 6:39 pm, променено общо 4 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср май 25, 2011 3:39 pm

Здравка се озърна няколко пъти във всички посоки, но коболдът все така липсваше.
- Въ-въ-видяхге ли къ-къ-къде о-о-огиде Арнир? - обърна се тя към трола и дриадата.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср май 25, 2011 6:32 pm

- Не - припя дриадата.
- Не - избоботи тролът.
- Ц - сви рамене таласъмът.
- Уук - тръсна глава маймуната.
- Няма гиииии - извика от горе Микаел.
- Знаем, че го няма, току що го установихме - изръмжа Безкирка нагоре.
- Кого го няма? - попита Сульо.
- Т-т-теб и Ар-р-р-р-р-нир - уточни Здравка.
- Аз съм тук - утожчни кобълдът из зад Сульо и Флодур.
- Къде са Микаел и Амелия - попита библиотекарят.
- Нямаги беееее! - извика Микаел тот ръба на площадката, като очевидно си държеше очите затворени. - Сульо и дребния са изчезнали!
- Ма верно ли ме няма? - не на шега се уплаши гоблина.
- Я млък всички! - вресна Безкирка мило - Нека Здравка си довърши думата.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 26, 2011 1:22 pm

- Ха.ха.ха. - Каза Здравка без да заекне и отиде да пусне една вода в храстите. Необходимо ли беше да се тревожи за каквото и да е, след като изчезванията се оказваха привидност, а опасните срещи завършваха с дълго спане и начесване на пъпки?
Тя предвидливо се запаси с широки меки листа, избра една удобна долчинка и се огледа внимателно, за да подсигури уединението си.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет май 27, 2011 5:51 pm

Най-сетне джуджето се довери на безопасния вид на растителността наоколо и се сниши старателно. Зачуди се колко ли сърни, буболечки и други местни видове са пускали по една вода на същата туфа трева, която беше използвана и в момента, но после отклони мисълта като трудно поддаваща се на точно изчисление. През ума и преминаваха разсеяни спомени и нефокусирани размишления. Едно от тях - подобаващо несвързано - беше дали най-сетне Флодур няма да им каже на какво разстояние са от Чудната гора и Костен връх? Но и тази мисъл бързо отмина, стопена в приятното облекчение на празните вътрешности.
Здравка внимателно покри мокрите треви с листа (порядъчното джудже беше дискретно дори сред природата) и навлече гащеризона си. Многобройните гайки, винтове, телчета и други машинни елементи, спотайващи се из джобовете на дрехата, леко задрънчаха, следвайки ритъма на крачките и.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб май 28, 2011 1:40 pm

- Микаел? - рече меко Амелия - Попитай Сульо как е слязъл до долу, без да се засечем на пътечката?
- Питай го сама.
- Ти имаш по-силен глас!
- И кво? Твоят е звънлив и се носи надалеч. - сви отегчено рамене - Нали съм те чувал.
- Ако те помоля? - почти измърка тя - Ще го направиш ли?
- Малката, - изпуфтя щитоносеца - голям дерт си, да знаеш.
- Попитай Сульо как е слязъл до долу - елфанката го погледна жално с големите си очи - Моля те.
Войнът я зяпна и за момент изглеждаше странно... сякаш обмисляше идеята да я сграчи и хвърли от ръба на пропастта. После се ухили:
- Да знаеш, наистина си мисля да те хвърля от високото!
- Моля ти се... - усмихна му се по детски и добави глезено - хайде деее...
- Неее! - тръсна глава - Кой господ ме наказа с теб?
- Ще го попиташ... нали?
- Да, ще го попитам откъде е слязъл? - кимна тържествено мъжът.
- Наистина ли? - Амелия плясна с малките си ръце и отвори широко, радостно клепки. Погълна щитоносеца в огромните си като на кукла очи. Но след миг изражението й стана очудено и с намек за обида:
- Къде тръгна?
- Да си изпълня обещанието! - изхили се войнът.
- Ама ти слизаааш - тя тропна с токчето на едната си ботушка.
- Ми да. Като сляза, ще го питам как е слязъл!
- Микаел!? - в нежното и тънко гласче на елфанката се появиха властни нотки.
- Кажи, ма? - подхвърли й през рамо и се мярна в профил ухилената му муцуна.
- Ще ти го върна тъпкано? -
- Виж ми гръба!
- Тиииии! - момичето опита да изрече закана, но изведнъж прихна. Сложи малката си, бяла длан пред устата. Чу се сладкото й, момичешко кискане:
- Чакай, поне да слезем заедно - дългите й крачка бързо я приближиха до война и той кимна великодушно. Личеше си, че още се хили:
- Това вече е друга приказка. Айде да слизаме, че надолу е по-трудно.

---------------------------------------------

Системно би трябвало да получат още по 3ВЩ в драскотини по дланите.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед май 29, 2011 10:28 am

- Така - Флодур разпъна картата която им бе дал просяка - намираме се тук. В подножието на Костенвръх на аколо два дни от Костените кули. Знаем че има врата тук и тук. - пристчето му се заби първоначално в кривоочертаните граници на Чудната гора, а после и в блатото където наистна имаше тобелязан град с имуто Усторим. Явно никой не я бе чал вномателно въпросната карта иначе щяха да го забележат още като слизаха от Брил.
- Ха, до тоя усторим има поне 8 дни път, като един два то тях се през блатата - прецени на око Микаел.
- Така е - потвърди библиотекаря - до гората обаче е кажи рече същото разстояние с разликата, че има пътища и ще ни е сравнително лесно и удобно да стигнем до там, така както го виждам ще са ни нужни около 6-7 дни.
- Можем да наемам частна карета от Костените кули и да ги смъкнем на 5-6 дори 4 - замислено потри брадичка щитоносеца.
- Четири е доста пресилено, но си прав че ако заделим 5-6 сребърника можем бързо да сотгинем покранините на Чедната гора - кимна джуджето, след което се обърна към останалите от групата - Вие какво мислите на къде да се насочим?
- В Денериада би трябвало да са останали дриади, които да ни помогнат - сви рамене Милва.
- А пък ние по принцип се разбираме със щрахите - внесе и своя дан таласъмът
- Уук - подкрепи го маймуната.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » нед май 29, 2011 11:20 pm

- Обща карета за всички ни? - елфанката огледа прилично многобройната им групичка. Мекото й гласче изрази леко недоверие към предложения план:
- Ще ни трябва отделна карета само за господин Три Скали. Останалите може да опитаме... да се вместим в една.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон май 30, 2011 11:48 am

- Зъ-зъ-защо нъ-не си ку-ку-купим му-му-муле и-или ма-ма-магаре о-от Ко-ко-ко-костените ку-ку-кули? - обади се Здравка. - А-ако на-на-натоварим ба-багажа съ-си нъ-на то-товарно жи-жи-животно, мо-мо-можем да въ-вървим по-по-бъ-бъ-бързо. И-или Тъ-три Ска-скали дъ-да въ-вземе дъ-да по-поноси ча-част о-от е-е-екипировката.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон май 30, 2011 2:09 pm

За момент в очите на тролът проблесна интерес, накато доизслуша малкото пелтечещи същество просто вси рамене, на него товар не му пречеше, така и така беше най-бавен в групата, освен когато се търкаляше като огромна каменна топка с пищяши и тичащи пред нея малки тленни създания избрали да съществуват на протеинова основа. Е, Три скали не бе запознат с протеините, освен под формата на петна по краката му, тъй че по скоро си помисли „Педесетина камъка няма да ми натежат”.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт май 31, 2011 9:32 am

- Аз багажа не си го давам - рече и отсече Безкирка. - Особено пък на трол. Освен това на мен не багажът ми пречи, а това безкрайно влачене по пътищата. Идеята за колата бива. Като толкова трябват две коли - ще платим за две коли, не е толкоз много. Вие само пазете тулварите - припомни тя на спътниците си. "Още повече ми харесва идеята тая купчина камънак да я впрегнем в една каруца." - помисли си сината, но не го каза на глас. Все пак целта беше да стигнат по-бързо, а не удължат пътя с един месец.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт май 31, 2011 2:36 pm

Здравка със съмнение огледа групата.
- На-на-наистина лъ-ли и-имаме то-то-толкова па-пари? Щъ-ще сти-стигнат лъ-ли зъ-за дъ-две ко-ко-коли?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 31, 2011 3:53 pm

- Навремето като пътувах от Перст до Здравостан ме одрусаха 3 сребърника за делижанса и в него бяхме 12 души - поде тъжната си истрия Флодур - затова си мисля, че за 4 жълтура спокойно можем да си наемеме частна каретка. Евентуално можем да ползваме два-три Тулвара те така и така първо ще се похарчат. Ако намерим номизмат в Кулите можем да минем и само с едни, но е доста вероятно да възникнът въпроси то де ги имаме тия монети.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср юни 01, 2011 1:32 pm

- Кака Здравка е всъщност без снаряжение. - чу се звънливото, красиво гласче на елфанката - Аз съм готова да повървя пеша, а пък със жълтите кръгчета да купим каквото й е нужно.
Тя притвори дългите си, извити мигли и перна дриадата с крайчеца на очите си:
- И предпочитам народа на милейди Милва пред посещение при хората-змии.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет юни 02, 2011 9:22 am

- До-до-дори дъ-да и-имаме па-па-пари зъ-за ка-ка-карети, о-откъде щъ-ще ги на-наемем? - обади се пак Здравка. - Ми-ми-мислех, чъ-че Ко-костените ку-ку-кули съ-са и-име на пъ-планински въ-връх, а нъ-не на се-се-селище?
Последна промяна от Fobos на чет юни 02, 2011 9:24 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » чет юни 02, 2011 9:22 am

- Да вървиш пеша или Микаел да те носи? - заяде се Безкирка. Почти беше готова да се заяде и за избраната от елфаната посока, но си замълча навреме - не и се джапаше през блатата. Затова пък си намери друга сламка. - И отново започваш да се разпореждаш с останалите. Здравка ако има нужда от нещо ще си каже. Нали, Здравке?
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет юни 02, 2011 9:41 am

Здравка притеснено мушна ръце в джобовете си.
От една страна, алхимическите и реактиви почти бяха свършили, а цялото пожертвано време и материал бяха дали едва две отвари. Ново зареждане на запасите и не би било никак зле, въпреки че все още не се бе появила нито една твар, срещу която да се налага да се ползват.
От друга страна, да се обяви всичко това пред цялата група щеше да означава Здравка да заеме страната на Амелия в кавгата между елфското момиче и Безкирка. Останалите им спътници бяха избягвали да се замесват в заяжданията и Здравка несъзнателно следваше примера им, за да избегне неприятностите - както беше правила многократно.
Сега обаче въпросът на Безкирка директно я беше поставил на върха на ножа, който (дори и притъпен по битови причини) все още можеше да реже.
- А-а-а-ами... а-аз... - започна тя, отчяно търсейки помош във върховете на дебелите си алхимически обуща.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет юни 02, 2011 3:17 pm

- Како Здравке, - бялата длан на Амелия плахо докосна рамото на сината - Ти си толкова благородна по дух.
Усмихна се с искрена обич:
- Истинската скромност е мълчалива. Тя не тръби, че се отрича от своите изгоди в името на останалите. - притвори гъстите си, извити клепки и хвърли кос поглед към Безкирка - Така и ти, Како Здравке, премълчаваш от дни своите нужди като алхимик.
Елфаната сложи пръстите на свободната си десница под лявата гърда, точно върху сърцето:
- Освен благородна, ти си и много честна! Наистина честна. И аз разчитам, че няма да лишиш групата от своите способности в името на временни удобства.
Тя отдръпна с изящен жест левицата си от рамото на Здравка. Положи я върху другата си длан:
- Ако наистина те е грижа за Безкирка, трябва да й откажеш пътуването с карета. Със жълтите кръгчета за лесното пътуване може да заледиш нейния диск и останалите оръжия. А по-добрите оръжия може да спасят живота ни.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 02, 2011 4:14 pm

- Алхимиците не се нуждаят от средства за да си набавят материали - каза Диего, както по-късно разбра името му Здравка, - Едно ровичкане в скалите наоколо може да ти даде неоценими материали, най-вече неоценими. Освен това сърцето на елфите е от другата страна - подсмихна се той, като последното беше насочено към Амелия.
Самия Диего беше гном с гъста местилено черна коса, чиито къдрици се спускаха малко под раменете, в тъмнозелените му очи непрастанно подскачаше весело пламъче, особенно докато хвърляше погледни на Здравка и Безкирка от почти стъпка по-голямата си височина. Непривична за гном, но Диего сподели прз звънък смях, че в рода му вероятно има гиганти. Представи се като „брокер на идеи” с хоби „новаторски алхимични рецепти”, последното го бе казал много сериозно и дори изпъна ръкавите на карираната си бяло синя риза с колосана яка. После измъкна някаква машинария от джобчето на жакета си и им предложи да ги придружи до Костените кули. Тъй де предложи на Безкирка и Здравка. Тъй като, така и така пътят им беше натам, а явно само Диего знаеш къде е това натам. Флодур изказа съмнение дали може да се довери на някой с тридневна брада и поглади своята която не бе бръснал никога до момента. В общи линии гномът контрира, че ако не желаят може прасто да вървят край него докато градът стане видим, пък после да си решат сами. Разказа им, че в Кулите има сравнително голяма престъпност, но няма нужда да се притесняват за скъпоценностите си, крадците на идей били най-дейни. Влиятелни сили в града са Гилдията на Алхимиците, която не е особено голяма и популярна другаде, както и Сдружението за Защита на Идеите. Ако някои има идея и я декларира в сдружението, то той се счита за неин „собственик” и получава всички облаги от това. За да може някой да ползва тази идея с цел печелене на пари, той трябва да даде процент на собственика на идеята, по договаряне. Така се е стигнало дори до „продаване” на идеи и съответно до професионалните брокери на идеи.
Диего наистина се оказва честен и когато достигат до подножието на Костените кули той понечва да си тръгне.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет юни 02, 2011 8:44 pm

Очите на Здравка бяха се превърнали в големи сърцеподобни палачинки :heart: в момента, в който младият гном изникна от храстите. Вярно, че не беше толкова... лъчист, колкото Русобрад Пит..., но пък от друга страна и Русобрад не знаеше бъкел алхимия :teach: , нищо че баща му беше глава на алхимическата гилдия в Брил. Диего беше изникнал точно в момента, в който Здравка с трескаво отчаяние обмисляше дали да си пререже гърлото с гаечния ключ или да накара трола да седне върху нея. :hang: Ласкателствата на Амелия само я бяха накарали да осъзнае колко е видима, прозрачна и предвидима; не бяха я придвижили обаче и на йота по-близо до това да не се притеснява от малката елфана. :flame:
По пътя към Костените Кули Здравка не смееше да се заговори Диего :eh: , но за сметка на това всеки път когато той я заговореше се изчервяваше като божур :oops: и намираше смелост да му отговаря само докато гледаше върховете на обувките си. В крайна сметка се оказа, че той имаше също толкова задълбочени алхимически познания, колкото и брат и, :boom: но за разлика от Златил Сръчноврът, Диего не подпалваше околността в импулсивни изблици на пироманска страст. :mage:
Последна промяна от Fobos на пет юни 03, 2011 5:02 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юни 03, 2011 9:10 am

Над стените на Костените кули се издигна жълт гъбоподобен облак от пламъци, малко по късно до тях достигна и тътена.
- Е, през следващата камбана две време ще валят керемиди в околността, тъй че имайте едно на ум - наминга на Здравка Диего, след котето свали катранено черната перука показвайки отдолу морковенорижа коса, слезе от... ботушите който бяха хитро констроирани да са 50% подметка замаскирана като крак, нави крачоли за да не се спъва н тях и след като прибра всичко това в торбата си хукна към града с репликата:
- Сбогом и благодаря за рибата.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет юни 03, 2011 4:57 pm

Макар и да бе изненадана от промяната във външния вид на гнома :( , Здравка така и не успя да се впечатли особено от това, че той се оказа риж и възнисък. Появата му насред планината и точно на пътя им и без това си беше твърде странна :shock: , така че прибавянето на странно преображение плюс изчезване не беше нещо, което да не се вписва в ситуацията. Това, което я загложди по-неприятно обаче, беше усещането, че някой ги следи по целия път от Брил насам и непрекъснато насочва ходовете им.
- Дъ-дъ-да нъ-не бъ-би це-це-целият съ-свят дъ-да знае въ-вече, чъ-че съ-сме ту-ту-тук? :roll: - осмели се да зададе тя гласно въпроса си, след като гърба на гнома изчезна отвъд градската порта. - Нъ-нъ-не съ-сме ви-видели по-по-потеря по-по-по съ-следите си и въ-въ-въпреки то-това не-не-непрекъснато съ-срещаме пъ-просяци и-или спъ-спътници, ко-които нъ-ни ка-казват на-накъде дъ-да въ-вървим. :?

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб юни 04, 2011 2:12 pm

- Така ... май само аз ще задам най-важния въпрос. - Обади се Сульо. - Къде е кръчмата?
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » нед юни 05, 2011 12:17 am

- Трябва ни хубава страноприемница. - уточни със замечтан поглед Амелия - С поносимо чисти стаи и гореща вода за къпане.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори