А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт юли 19, 2011 7:45 pm

Амелия погледна от близо Безкирка. Трябваха й няколко мига, докато осъзнае чудовищния смисъл на въпроса. Изведнъж... бялото й като мляко лице стана алено:
- Как можа да си го помислиш? Че ще посегна на Здравка или Микаел?
Последна промяна от cherno_slance на ср юли 20, 2011 11:53 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юли 20, 2011 11:34 am

Вниманието на гоблина временно бе раздвоено между ръчната количка и Здравка, която бе мернал да се спотайва зад един ъгъл. Тъкмо се канеше да продължи да се дави в лиги относно количката, когато нещо в съзнанието му го срита.
„Ау бе!” - помисли си гоблина.
„Здравка се спотайва!” - натърти нещото от съзнанието му - „Не се ли питаш защо се спотайва?”
„Не!” - твърдо си помисли Сульо в отговор и отново бе сритан. „Абе що се ритам в мойте си ми мисли!?”
„Последен шанс да обърнеш внимание на този интересен факт със спотайването на Здравка? Вероятно само ти си я видял.” - опонира гласът в съзнанието му.
„От де знам таквиз дълги думи?” - зачуди се гоблинът, но вътрешният му монолог бе прекъснат от звук наподобяваш удари на чук по дърво. Като се обърна видя че на таблото за обяви от което бяха откъснали образът на Безкирка заковаваха нови съобщения. Малко група дръгливи приключенци вече се събираха за да видят какви цифри са изписани под обявите, защото на дали повечето то тях можеха да прочетат текста. Сульо сви рамене, така и така глашатаят щеше да изкрещи въпросните съобщение след четвърт камбана. Погледът му одново премина през потенциалните цели: Безкирка и Амелия готвещи се да се удушът, Здравка и мъжът с винкеуа до нея и накрая но не на последно място дървена ръчна количка с препълнени торби в нея и почти никакъв надзор.
Покрай малката групичка сякаш подухна студен вятър, само че без подухването, а в бакембарда на Безкирка само за момент, като че ли проблесна изскра, но може и да е бил някакъв отблясък.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср юли 20, 2011 11:56 am

"Въй, въх ... ми с'я к'во ..." - В главата на Сульо се беше развихрила брутална вътрешна бора между алчността и чувството ми за оцеляване. - "Количка и ритници или Здравка и без ритници ..."
Все пак накрая най-важното и силно чувство за гоблините надделя над всичко останало ... алчността. С рефлексите на дива котка (малко попребита, на стара възраст и с лека форма на деменция) зеления дребосък грабна количка и се нагани да изфучи възможно най-далеч.
За изненада на всички ... или поне всички наблюдаващи количката ... което включваше Сульо и ... еми това бяха ... гоблинът успя да грабне количката и да се понесе надолу по улицата.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юли 20, 2011 4:13 pm

Игор ходеше бавно и си разтъркваше рамото. Не очакваше топло посрещане, но не и първите хора които види да го спукат от бой. Тъкмо се оплкваше на ум от съдбата си когато чу крясъци. Долови думите "да ти", "Джудже мръсно" и разни думи, които нзвисимо от словореда и ситуацията не се използват от цивилизовани хора (или поне не когато има някой, чието мнение има значение, да ги чуе). Тръгна към източника на звуците и, когато се показа иззад ъгъла на някаква колиба видя странна картина. Нисък човек, висок не повече от 16 юмрука, се беше надвесил над женско джудже, размахваше винкел и крещеше. По джуджето висяха всякакви странни неща, които Игор никога не беше виждал, но нямаше време да ги мисли какви са. Приближи се до мъжа с винкела, потупа го с лявата ръка по рамото (което беше горе-долу на нивото на най-високата точка от гърбицата на Игор) и, когато оня се обърна, заби десния си юмрук в лицето му. Оня премигна, след което падна на земята. Игор се приближи до сината и й подаде ръка. Когато тя се изправи и се поотупа от прахта Игор отново подаде ръка и се предстви със сведена глава:
-Приятно ми е, Игор.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср юли 20, 2011 5:03 pm

- А какво друго да си помисля... както си се разцвилила по улиците... - Безкирка се беше поуспокоила и знаеше, че е ненужно груба, но какво пък. По-скоро би обидила елфаната, отколкото да си признае, че... е, че не пее чак толкова зле. За елф. Кхъм. - Доколкото те познавам, - продължи тя, - или си ги заклала и сега изнасяш труповете, или си ги продала и сега изнасяш каргото. Е, къде са?
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср юли 20, 2011 5:06 pm

Междувременно Сульо хвърчеше възможно най-бързо надолу по улицата. Ако имаше коса и не беше овъртолен с робата си, тя би се вяла бурна от вятъра (главно защото денят беше ветровит, не защото Сульо буташе количката чак толкова бързо).
- Прасе, прасе, ездитно прасеее ... - Тананикаше си Сульо вперил щастлив поглед в количката. - Ще те продам за прасееее.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юли 20, 2011 7:53 pm

Изведнъж: „Крадееец!” въздуха разпра.
Нему му отвърна други вик: „Дръщего!”
Литнаха по дире и момче и свлоч!
Гобинът забърза към то нейде си.
Тогази Томазии, наши глашатай силно се провикна:
Чуйте мизирнИци!
Вчера вечертом, така си пришли, некви пришалци!
Те тулвари дали на некъв си гном,
дой достопочтено после ги изпял.
Тражи се елфана, ей толкоз голяма.
Покрай нея сина, целата в бурмички.
И един човечец мъчен изтерзан,
много зор видял е, покрай двете явно.
За глави им живи 10 златника,
дава наш обичан, премъдри султан.
Гоблина прегази ощии два крака,
но се виидии вече, го стигат там.
Портата тогази гоблина съзря,
щели той през нея духне към света?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср юли 20, 2011 8:12 pm

Ако се бе вгледала по-внимателно, Здравка вероятно щеше да види пред себе си нещо повече от попрегърбен човек с дълга роба и кожена маска. Вниманието и обаче беше изцяло заето от количката с частите, която изведнъж започна да се отдалечава, побутната от познатата дребна фигура с черна роба.
- Мъ-мерси! - успя да подхвърли тя към непознатия спасител, преди да се обърне и да хукне зарадвана след гоблина.
Само няколко мига по-късно радостта и започна да се превръща в черно подозрение. Разбира се, беше цяло чудо как дребният миризливец изобщо бе успял да побутне количката, но той май изобщо не планираше да се връща? Да не би отново крадливите му наклонности да бяха надделели и то насред градския площад, посред бял ден?
- Е-е-е-ей! - разгневено се провикна Здравка и направи отчаян опит да скъси преднината на гоблина. На открит терен вероятно нямаше да е проблем да го настигне, защото количката беше доста тежка, но сега из пазара имаше твърде много хора, денкове и каруци за отбягване.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет юли 21, 2011 12:15 pm

Обвиненията бяха недоказуеми - но оскърбяваха и то жестоко! Успяваха в тази си цел, понеже сина-та ги изрече с искрена вяра. В името на всичко свято! Наистина ли вярваше, че Амелия е злодей? Че може да нарани свой спътник? С безпощадността, с която ще посегне на противник или непознат?

... Но... била продала Здравка и Микаел?... проявила алчност? Та нали сина-та знаеше за безразличието й към златните кръгчета на хората!? Защо казваше подобна нелепост? Очевидно искаше да я нарани? Както жена иска да нарани друга жена? Така ли? Така ли ще си говорим? О, това е позната територия!

Амелия се усмихна обезоръжаващо:
- Г-жо Бироглът, позволявам ви да мислите за мен всичко, което пожелаете! - тя направи загатване за реверенс и някак го съчета с вирване на брадичката. Беше по-висока и стройна от другата жена, така че жестът се получи с презрителна лекота.
- Моля ви само за едно! Вложете повече такт и финес в своите оскърбления. Обидно е да се защитавам от толкова неумели нападки.
Елфаната извърна лице настрани... и така скри че е разстроена. Заяждането на Безкирка изглеждаше трогателно несръчно... но излъчваше искрена неприрязън.

Елфаната сподави въздишката си. Предпочиташе да прояви надменност... отколкото да признае, че това отношение я наранява.
Последна промяна от cherno_slance на чет юли 21, 2011 3:37 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет юли 21, 2011 12:36 pm

След като чу глашатая и огледа вече тичащата след закачуленото същество бутащо количка сина, Игор предположи, че тя може да е от тези пришълци - просто изглеждаше твърде различно от хората в града. Туко що беше нокаутирау някой за да защити издирван престъпник. Или просто оня с количката беше ограбил сината. И в двата случая предположи, че най-адекватната реакция би било да тръгне след нея. Тичаше учудващо бързо, имайки предвид гърбицата му.
Междувременно край оня с винкела се бяха събрали още седем човека, които изглеждаха също толкова готови да бият който им падне. Разбира се, Игор беше твърде зает да бяга за да се обърне и да ги види.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет юли 21, 2011 11:56 pm

"ДАЙ, ДАЙ, ДАЙ, ДАЙ, ДАЙ!" - Надъхваще се гоблинът, пикиращ между тълпата към единственият му изход - Портата! В момента, в който мина през портата го обля огромна вълна на облекчение - представи си с блаженство как продава количката за мечтаното ездитно прасе!
Но в следващия момент видя цял гаризон войници приближаващи града ... явно след поредния запой. В този момент бруталната (буквално) изобретателност на гоблините се прояви у Сульо:
- ПОМООООЩ! - Задра се Гоблинът бутайки количката. - Гонен съм от тълпа бедни девици чакащи да бъдат опорочени!!!!!
70 пияни погледна се впериха жадно в тълпата гонеща Сульо ...
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет юли 22, 2011 9:28 am

Съзнанието на Безкирка смътно регистрира случващото се около нея - нещо профуча с трополене край нея, някой изкрещя, чуха се и други викове и в следващия момент като че ли цялата улица се понесе с вой към портата, преследвана или преследваща незнайно какво. Без много да мисли сината се отдаде на стадния си инстинкт и се втурна, доколкото и позволяваха късите крачета, в общата посока.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет юли 22, 2011 11:21 am

Изведнъж навалицата от хора придоби свойствата на пълноводна река. Безкирка изведнъж забрави за Амелия и хукна към портата на града. Вероятно искаше да настигне Сульо и да му обясни какво точно мисли за него - идиотът крадеше от собствените си спътници!
Не особено умело при това...
Елфаната остана леко възмутена от загърбването на събеседницата си. Дори понечи да подхвърли нещо язвително след нея, но имаше свои проблеми. След няколко мига устремената към портата тълпа щеше да я смаже или повлече. Девойката се огледа - толкова близо до изхода на града трябваше да има гостилници... И някой от тях да са достатъчно приятни, за да влезе в тях.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юли 22, 2011 11:29 am

Пукната гостилница нямаше около градската порта, а тичащата след гоблина тълпа наброяваше, едно момче без риза, едни сина обкичена в джунджурии, някакъв гърбушко, 7 овални и космати колари размахващи винкуи, друга сина с неуважително отношение към елфи и 4-5 повлечени от любопитството и скуката кибици. Е имаше и доста разярени крясъци на прегазени и настъпени, но нищо необикновено.

Глашатаят започна отново да врещи съобщението си и обогати звукофия фон на пазарището.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юли 22, 2011 4:03 pm

Сульо профуча с количката покрай вониците пищейки за дественици, нещо което не изкарваше дори 13 години. Ако си по пухкавка - по-малко. След него се бе юрнало босоното гологърдо момче, крещейки „Крадец!” и имащо нещастието да се спъне. Нещастието защото бе прегазано първо от сина пуфтяща:
„З-з-з-зад-д-дъх! З-з-з-зад-д-дъх!”, а малко след това и от един гърбушко. Облите колари с винкуите имаха нещастието да се забият в разрушената от гоблина сергия платове и сега бяха уматани в най-различни драперии. Нещастието, защото както всички знаем мъж облечен като жена става изключително привлекателен за собствения си пол. Освен това крясъците за девственици успяха да преминат през алкохолното опиянение на поне 5-6 от нередовната Костенокулска войска и в добавка към пухкавите пъстроцветни създания нещата се завъртяха...
Безкирка профуча покрай заформилото се меле между стражи опитващи се да опипват пухкави дами и дами с мантелитет на каруцари с винкеуи. Препъна се в гърба на някакво момче което се опитваше да се надигне от пътя по незнайни причини досега лежало там и в няколкото мига опияняваща свобода в полет успя да забележи на къде се насочва водещата тройка. След това гравитацията си я прибра обратно.

- Ще ми е по лесно да разбера какво търсите млада госпожице, ако ми кажете какво търсите. - Предложи ковачът който си имаше и друга работа освен да показва всевъзможни ножници на малка елфана гушнала вързоп. Навън глъчката някакви се смееха и разправяха за бой межу колори и стражари.

- Ъъъ, защо куцаш? - попита Флодур щом Безкирка докуца до групата, после залитна заради умрукът който му вкара в лицето. Изглеждаше леко разтроена от нещо.
Групичката се преброй набързо, коболда, дриадата, тролът, таласъмат, маймуната, гърбушкото, Сульо, Здравка, Флудор, общо 9. Един все пак липсваше. Здравка дишаше тежко и бе прегърнала торбата с частите. Сульо дишаше тежко и бълнуваше за някакво прасе. Безкирка дишаше тежко и смяташе наум колко изроди имаше в групата преди да тръгне и дали бройката не се бе променила.
- Чък и конят потеглиха малко след вас, казаха че си имат работа... - започна да пояснява библиотекарят когато по пътя се чу подрънкване. Щом погледите се обърнаха натам видяха претоварен затворен фургон теглен от две крави, ако се съдеше по цветовете му, това определено бе амбулант. По самия фургон висяха като се почне от заготовки за шапки та се стигне до тигани и менци. След фургона на въженце се влачеше огромен розов шопар до като пристъпваше почти толкова огромно рошаво куче.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет юли 22, 2011 8:27 pm

Игор се огледа. Невероятно! Толкова много изроди на едно място! Та в такава група той би се вписал. Е, дори на фона на странните същества, на които беше виждал картинки в стари книги, но така и не беше запомнил какви са, беше грозен, но пак е по-добре от група хора или, още по-лошо, елфи. Когато форгона минаваше покрай тях, Игор заговори особено изразително, като ако изнасяше театрален монолог:
-Здравейте, странници - предположи, че такава група не би се обидила от това обръщение. - Подобно на вас, и аз не срещнах особено гостоприемство в града и затова използвах възможността да избягам, като междувременно ударих някакъв субект, който проявяваше изключително лоши маниери - погледна към Здравка и зачака някакъв отговор.
Дори и сината да искаше да каже нещо, Флодур, чието любопитство беше изострено поради факта, че никога не беше виждал индивид с такава гърбица (дори скиците на гущероиди, които беше виждал в книгите, не бяха толкова прегърбени), заговори пръв:
-Страхотна гърбица! Най-забележителната, която съм виждал - тук Игор се зачуди дали това е комплимент или обида. От гласа на Флодур предположи, че странното джудже говори с искрено учудване. - С какво се занимаваш?
Тук повечето от групата очакваха отговора да е просия, но Игор ги изненада:
-О, ами аз съм художник. Бих ви нарисувал нещо, но за съжаление хората, които ме посрещнаха в прекрасния град, от който излязохме, ме пребиха и ми оставиха само дрехите на гърба, та нямам нито с какво, нито на какво да рисувам. Иначе много приятен град.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон юли 25, 2011 1:27 pm

Безкирка пуфтеше и свистеше като новаторско изобретение, канещо се да избухне, прегъната на две и с премрежен поглед от недостига на въздух. Кокалчетата на ръката, с която удари Флодур започваха да я болят. Сината се озърташе насам-натам, броеше пресмяташе и си губеше мисълта на косъм от някакво прозрение, което мозъкът и не успяваше да обхване съвсем. Най-накрая погледът и се спря на фигурата, с която Флодур водеше оживен разговор. Беше закачулена като Сульо, висока като Микаел, но очевидно не беше никой от двамата, защото говореше с дълги, плавни изречения, които, кой знае защо смътно напомниха на джуджето за Амелия.
- Хелфкха... - пое си въздух по средата на думата, - ...тха хъде е?
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон юли 25, 2011 3:36 pm

- Кво? - рече сульо все още загледан в прасето дърпано след амбуланта.
-Абе, наистина, къде е малката? - Флодур използваше понятието "малката" доста свободно, защото елгето беше доста по-високо от него.
- Нали и аз това питах! - възмути се Безкрика.
- Микаел също го няма - избоботи Три скали на общия език с очарователния си глас напомнящ ксално свлачище.
Безкирка се ретна мислено по пищяла. За какво и трябваше да повдига въпроса?
- Вместо това са си довели гърбушко - изкиска се таласъмат.
- Той сам се доведе - сината измери Игор с поглед.
- Да го отводим ли? - усложливо предложи Шагрун като потупа маймуната по гърба, а тя от своя страна надигна бърни разкрувойки потрусаващ комплякт жълти зъби.
Игор се огледа нервно. Пристъпи крачка назад, готов всеки момент да се обърне и да бяга. Погледна с надежда към Здравка. Сината обаче бе твърде заета да проверява наличноста на торбите в количката.
-Оставете човека бе - каза Флодур. - Гледайте каква интересна гърбица има!
Събрал смелост от това изказване на библиотекаря, Игор заговори:
-Не разбирам защо е това отношение, когато до скоро имахме сходни проблеми. Ако искате, ще се махна, но не ме заплашвайте - гледаше таласъма със смесица от ярост, решителност и страх, който се опитваше да прикрие. Околните виждаха само качулка и част от маска под нея
- Грозен и недъгъв е, но в думите му има истина - меко вметна дриядата - вероятно и той е бил подлаган на гонения и показван като циркова атракция. Карали са го да прави ужасни, срамни неща... Така ли е добри човече?
-Знам какво е да те сочат и да ти се присмиват заради това, което си, и определено съм имал причини да се науча да тичам бързо - започна Игор към дриадата, - но за щастиене за сега успешно избягвам съдбата на циркова атракция.
- Ой! Никой никого не заплашва - Безкирка изгледа таласъма изпод вежди. - Тука обаче стана някакво объркване. Двама от нашите липсват - сината се огледа - Поне двама.
-Ако спътниците ви още са в града и хората там знаят, че те са с вас вероятно са в опасност - започна Игор, като добави тактично добави и малк просия. - Бих ви помогнал да ги намерите, но не мога да съм ви максимално полезен без основните материали на занаята ми.
- А с каквъ всъщност се занимаваш когато не бягаш от тълпа с вили - попита учтиво коболда, за да предразполажи новодишлия.
-Рисувам - отговори кракто Игор. После видя погледите, които другите му хвърляха и реши да поясни: - Освен че рисувам добре владея и някои полезни трикове. Ако ми дадете с какво да нарисувам нещо ще ви покажа.
Флодур не пропускаше възможност да види нещо ново, при което се разътърси из джобовете на шлифера си. Извади перо, стъкленица с мастило и свитък и ги бутна в ръката на гърбавия.
Игор подпря свитъка на едно дърво и започна да рисува с перото. Определено не бяха най-добрите условия за рисуване, но накрая се справи. След около минута на свитъка се беше появило дърво, изключително наподобяващо едно особено изглеждащо дърво зад тях. Игор изписа няколко странни символа до нарисуваното дърво и се дръпна назад. Отиде по средата на групата и остави свитъка на земята. Взе камък с размер на орех и го метна към свитъка. Но вместо камъка да тупне върху свитъка той изчезна. Игор бързо посочи дървото, което се извисяваше зад тях. От короната му излетя камък със същите размер и форма като камъка, който гърбушкото беше метнал, и се размина на косъм от главата на Сульо.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юли 27, 2011 2:26 pm

Флодур гледаше с възхищение. Определено искаше и той така. Изпревари Игор, който тъкмо щеше да отговори на дриадата:
-Оу, чел съм за това. Картинна магия. Не бях виждал до сега художник, който да втъкава в картините си магия, и то достатъчн за телепортация. Забележително!
Игор кимна.

* * *

Амелия прецени, че в този магазин няма нищо подходящо. Извини се на продавача и си излезе. Навън видя момчето с талигата и то отделеч й махна. Приближиха се и то й каза, че онези типове са му отвлекли количката извън града. Видял посоката, ама не му се занимавало... Може да го утрепят, пък нейния спътник му бил дал два сребърника и половина. Даже бил на печалба...
Елфаната му благодари и мина отвъд градските порти. Тръгна в посоката, указана от хлапето и скоро чу познати гласове. Стигна близо до имповизирания бивак на спътниците си и видя цялата група, скупчена около някакъв непознат. Изглеждаше прегърбен и грозноват дори през всичките дрехи и шалове - но имаше красиво сърце. Разбра това в мига, в който видя какво чудо се ражда изпод сръчните му пръсти. Осъзна, че е възхитена и дори очарарована.
По някое време плахо и в същото време превзето се "прокашля". Обявяви своето присъствие и пристъпи с плавната си, женствено полюшваща се походка. Приближи до рисунката и нежно, деликатно я докосна с връхчетата на пръстите. Напевният й глас се разнесе из поляната:
- Душата на дърво
пленена в шепа щрихи.
Художникът се люби
с душата на дървото.
- Дървофил! Знах че е извратеняк някакв - заключи Сульо след рецензията на елфето.
- Ъъъъ всъщност... - започна Флудор, но погледът кото му хвърли гоблинат беше красноречив „и ти ли?”
Амелия извърна лице и погледна през рамо към гоблина:
- Говорех за изкуство, драги спътнико.
- Кускуство не съм ял от много одавана, ама друго каза - озъби се гоблина.
Игор гледаше объркано. Реакцията на гоблина го озадачи.
Амелия прихна и се чу лекия й, момичешки смях. Прикри устни в шепичките си. По някое време се овладя и махна грациозно с длан:
- Липсваше ми твоята простодушност, Сульо. Хубаво е, че пак сме заедно.... - тя изведнъж притихна и погледна жално към Здравка.
Здравка направи всичко възможно, за да не погледне в нейна посока. Елфаната тъжно отмести поглед и забеляза фургона и ножниците си. Изглеждаха зацапани с катран и опушени, но напълно здрави. Просто някой идиот.... опита да се ядоса, но осъзна, че е прекалено уморена и тъжна.
Примирено приближи странния амбулант и попита колко струват тези ножници. Непознатият я изгледа разсеяно, зяпна зацапаната стока и назова смешна цена. Някъде към шейсетина медника. Амелия ги плати и внимателно ги взе в ръце - пазешеше да не се изцапа. От съвсем близо видя, че наистина са нейните и всъщност са напълно здрави. Така че се съсредоточи и направи една стара, полузабравена "къщна магия.
Катранът и пушека изчезнаха и калъфките за ножовете светнаха. С цялото си съвършенство на вещ, изработена от маниакално педантичен и талантлив майстор. Малката се усмихна доволно и отиде настрани, за да си сложи чифта набедрени ножници и да прибере в тях оръжията си.
После се върна с доволна усмивка, засече Здравка и щастливото й изражение помръкна на часа.

* * *

"дравка приключи с прегледа на денковете с покупки и като се увери, че всичко е непокътнато, строго изгледа гоблина.
- Ей, Су-су-сульо, зъ-зъ-защо по-по-побягна с ко-ко-количката, м? Къ-къ-какво и-искаше дъ-дъ-да на-направиш?
Муцуната под черната роба мазно и гузно и се ухили.
- Зъ-зъ-знаеш лъ-ли къ-ка-какво и-и-има въ-вътре, а?! - продължи разпалено Здравка. - Са-са-само дъ-да съ-съ-се бъ-беше съ-спънал ня-ня-някъде и щъ-щеше да съ-съ-станеш нъ-на па-па-парчета! БУМ! - Тя плясна с две ръце току-пред лицето му. Гоблинът подсмъркна стреснато. - Ни-ни-никога нъ-нъ-не до-до-докосвай а-ал-алхимически ре-реактиви бе-без дъ-да съ-си въ-въ-взел бе-бе-безопасни мъ-мерки! О-о-осбено чу-чужди!"
-Особено като си тъп - добави услужливо Флодур.

* * *

Амелия се заумилква около Здравка като бездомно коте. Съвсем очевидно се чувстваше гузна за нещо. Безкирка хвърли един любопитен поглед, но продължи да оглежда шапките на амбулатния търговец. Накрая Безкирка сръга сънародничката си:
Накрая Амелия не издържа и се приближава с безкрайно смутена муцунка. Попита с леко треперещ глас:
- Още ли ми се сърдиш, како Здравке?
Изобретателката се направи че не е чула въпроса и се зарови в частите на голема.
- Здравке? - обади се другата сина.
Повиканата вместо отговор само погледна намусено Безкирка. Последната дори не трепна:
- Здравке!? Какъв е тоя любовен танц, дето го въртите с малката?
- А-а--аз?!!!
- Знам, че те разстроих - елфанката почти проплака - обещавам никога повече да не правя така.
- Ми като гледам Микаел го няма - рече натъртено г-жа Бироглът - и като че ли се е прехвърлила на теб, да ме прощаваш за намека.
- Съ-съ-стига съ-си се по-по-подмазвала, - тросна се Здравка на Амелия. - И нъ-не мъ-мъ-ми ви-ви-викай "-ка-ка-како".
- Добре - съгласи се покорно Амелия за изумление на Безкирка
Изобретателката демонстративно й обърна гръб, измъкна частите на голема от количката и приклекна край тях.
Амелия за момент остана безмълвна. После вирна брадичка и изгледа надменно гърба на сина-та. След миг обаче въздъхна тежко:
- Не съм... аз... много ми е трудно - тя отново въздъхна - Не съм свикнала. Да търся прошка... аз... мо... моля те...
Здравка дори не погледна към елфаната.

* * *

Малката изглеждаше много трогателно и.... Безкирка прецени, че има едно на хилядна вероятност да изпита съчувствие към нея. Моментално се обърна и насочи вниманието си към шапките на амбулантния търговец. Любопитството й обаче взе връх:
- Амелийо, така и не разбрах какви си ги надробила в града? Защо се връщате един ден по-късно? Всъщност не се върнахте, дойдохме да ви търсим. Намерихме ви без карета, разделени и скарани? А? Що ножниците ти бяха омацани с катран и в някакъв пътуващ търговец? И къде, по дяволите, е Микаел?
- Микаел? - малката имаше бяло като мляко лице... изглеждаше невъзможно да стане по-бледо без да е болна... но някак успя...
- Микаел? - тя сложи крехките си пръстчета пред устните - той остана в града!
Безкирка въздъхна тежко.
- Браво бе...
Елфаната се извърна през тънкото си кръстче и отправи леко неориентиран поглед към града:
- Ще се върна - молещия тон в нежното й гласче изведнъж изчезна - ... за него!
- Чакай, чакай. Не ми отговори на първия въпрос.
- Ножниците? - Амелия нацупи капризно устничките си - вече ги изчистих. Иначе не бих могла да си ги сложа под полата.
Безкирка въздъхна още по-тежко.
- Ка-ка-кажи ка-как ги и-и-изцапа, - подхвърли полугласно Здравка без да вдига очи от голема.
- Не ми дреме чисти ли са, а как и защо са се озовали там. И въпросът ми беше какво правихте цяла нощ в града.
Изведнъж Безкирка се усети, че използва същия тон, с който навремето хокаше съпруга си, старият Бироглът, когато се прибираше сутрин пиян и неадекватен. Стана и тъжно и неприятно и това я ядоса още повече.
- Е?
- Арестуваха ни с Микаел по моя вина. Конфискуваха ножниците и оръжията ми по същата причина. Но ми върнаха ножовете, защото... както каза майстор Велеград, това са твърде опасни играчки...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет юли 28, 2011 10:16 pm

- Тъ-тъ-тя за-за-закла е-един мъ-мъ-мъж в гъ-града! - обвинително повиши тон Здравка и посочи Амелия с гаечния ключ. - На-на-наръга гъ-го по-по-поне пъ-пет пъ-пъти! А-а-ако то-то-ва съ-съ-се бъ-беше съ-случило въ-въ-въ Бъ-брил, се-се-сега щъ-щяха дъ-да ко-коват е-е-ешафода! А тъ-тъ-те съ-съ-само съ-са и въ-въ-взели но-но-ножниците! - Тя направи няколко крачки около купчината части и добави с възмущение: - И Ми-ми-микаел нъ-нъ-не на-на-направи ни-ни-нищо зъ-за дъ-да я съ-спре.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет юли 28, 2011 11:45 pm

Флодур премери елфата с поглед. Малката ставаше все по-кръвожадна. Реши да пусне няколко факта:
-Тия явно са много либерални, щом само са й взели ножниците. На много места вече да е мъртва. Я обесване, я замеряне с камъни, някои племена на гущерите да са я изяли жива. Може да е варварско, но определено е ефикасно.
Междувременно Игор се върна и бутна някакви пари в ръката на Флодур. На гърба му имаше правоъгълен вързоп, а на колана му имаше няколко четки и стъкленици с бои. С Флодур се бяха разбрали художника да покаже на библиотекаря някой и друг трик в замяна на някои основно консумативи.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет юли 29, 2011 10:29 am

- Как 2000 медника бре, аз за толкова ще си купя 4 палки шпек народен! - крещеше зазпалено гоблина в лицето на амбуланта до фургонът спрял на края на гората - повече от 20 сребърника не давам!
Отговърта на амбуланта не се чу, но гоблана за бърка из робата си пусна нещо на земята, после вдигна брадвата си и замахна. Амбуланта пак зъбърбори бързо нещо.
- Ми нали каза половин жълтица! - заоправдава се гръмогласно Сульо, качулката му беше паднала при замахването с брадвата и си личеше зеленикавия цвят и това, че е гоблин от всякъде. Амбуланта обаче явно не се свенеше да взима пари и нито от гърбави просяци нито от представителите на „злите раси”, затова продължаваше да да бърбори бързо.
- Така става, ма ше искам и ей оня шлем! - гоблина посочи нещо, а амбуланта чевръсто свали едно бакърено котле от страницата на фургона си и го връчи на клиента си. След това се навря за малко във фургона и изнесе от там кяла камара кожени каиши. Двамата отидоха до шопара вързан зад фургона и започнаха да се въртят около него. Някой побъркан би си помислил че му слагат повод сбруя и седло, а някой с ума си би се изумил като види само след шеста камбана време, че гоблина се качква на оседлан шопар и подкарва към групата с котле на главата.
Преди още да се отдалечи амбуланта го догони и му тикна в ръцете един вързоп. Гоблина за малко да падне от възвисената си височина при опита да язди и да държи пакета едновременно.
А щом пристигна до групата хвърли вързопа в краката им и викна:
- Армагани от бат ви Сульо, да видите че и аз съм човек. Образно. - добави той щом 10 чифта очи се впиха в него.

[sblock="във вързопа"]
- калпак от боброва кожа, на кото някой бе откъснал опашката
- някаква почти разпаднала се книжка „Котаракът и черния нарцис”
- счупена бутилка Брилско тъмно, която до преди да се хвърли вързопа може и да не е била счупена
- истинско стъклено огледало на 7 парчета, вероятно последвало съдбата на бутилката
Всичко това обилно залята с бира, свидетелство, че някой неща не се хвърлят
[/sblock]

И преди някой да изкаже благодарността си или възмущението Сульо добави: Дължите ми по 30 медника.

[sblock="Оставащи пари на Сульо"]
100 медника, 4 сребърника и ако някой от другите герой ми даде исканите 30 медника за предмет.[/sblock]

- Ще потегляме ли? - Попита дриадата и добави: Явно пеша.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет юли 29, 2011 4:09 pm

Амелия остана безмълвна пред обвинението на Здравка и последвалите коментари. Не помръдна при подканата на дриадата. Присви огромните си, красиви очи... все повече... и повече...
...Внезапно трепна с дългите си, извити клепки. Дори... отклони поглед настрани:
- Вината е моя. Изпитах погнуса от онзи гигант и му направих забележка. Вие, сина Сръчноврът, запазихте спокойствие и останахте настрани от словестния сблъсък.
Елфаната отмена глава назад, изпърха с мигли... Сведе лице и докосна вътрешните ъгълчета на очите си с връхчетата на показалците:
- Само аз разменях остри реплики с онзи мъж и подритнах кал към него.* Единствено аз го предизвиках и по моя вина гигантът си изтърва нервите. Заради мен се оказахте неволен свидетел на схватката. А вие сте деликатна и чувствителна жена. Сигурно се укорявате, че не сте успяла да ме спрете... И поради това споделяте с мен тежестта на чуждата смърт.
Девойката погледна умолително към изобретателката:
- Сина Сръчноврът, с вас имаме различни представи за добро и зло, редно и нередно. Може вие да не приемате моята етика, но аз уважавам вашата. Никога не бих накърнила нарочно вашия морал, като ви направя свидетелка и един вид пасивна съучастница. За жалост сторих точно това от небрежност. От липса на такт...
Амелия докосна бузите си с разперени пръсти, поколеба се за миг:
- Моля ви за прошка, сина Сръчноврът.


-------------------------
* Лъже. Всъщност Здравка участва в словесната схватка и тя подритна кал към гиганта. Амелия лъже, защото иска Сръчноврът да запази психическия си комфорт - за сметка на самата нея.
Но пък лъже много добре:
http://invisiblecastle.com/roller/view/3129266/
15+16= 13 или 15 успех
В партито никой няма 15 Псу. Дори Здравка (освен ако не си спомни съзнателно), няма да се усъмни в думите на Амелия
Последна промяна от cherno_slance на пет юли 29, 2011 5:46 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет юли 29, 2011 5:40 pm

Игор гледаше елфата. Малката говореше изключително обедително, трябваше да й се признае. Повечето хора биха й повярвали веднага, но той забеляза прекаленото й актьорстване. Усмихна се. Малката беше изключително добра. Реши да не споменава блъфа й. А и не беше съвсем сигурен дали беше блъф или просто малката просто се беше поувлякла.

ИИ: http://invisiblecastle.com/roller/view/3129351/
АУ 4 при психология 15. Само да беше при Флодур тоя рол щеше да е много добре, ама при него ролнах 3 1 1 (http://invisiblecastle.com/roller/view/3129352/).

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет юли 29, 2011 10:24 pm

- Мо-моли зъ-за пъ-прошка тъ-тоя дъ-дето го на-наръга пет пъти, го-госпожичке! - възкликна възмутено Здравка почти без да заеква. - Нъ-на него мъ-му по-пострада не-нещо по-повече от ду-душевното ра-равновесие!- Тя закрачи възбудено около частите на голема. - Въ-всъщност се-сега бъ-би тъ-трябвало дъ-да те пъ-предадем нъ-на Пъ-правосъдието! Тъ-трябва дъ-да бъ-бъда ра-раздадена Съ-справедливост!
Последна промяна от Fobos на съб юли 30, 2011 12:02 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб юли 30, 2011 9:06 am

Безкирка се опули. Не че на нея ръцете и бяха съвсем чисти, прикюченстването си имаше и своите, кхъм, нелицеприятни страни, пък и не се съмняваше в склонноста на Амелия към кръвожадност. Но такива очебийни прояви на непредпазливост можеха да поставят в опасност цялата група. Пък и изобщо не можеше да си представи как са ги пуснали да си вървят.
- Леле... ако в тоя град наказанието за убийство е нощ в дранголника и отнемане на ножници, сигурно мога да пия без пари във всички кръчми и само да ме потупат по рамото! - обърна се съчувствено към другата сина. - Не вини Амелия, Здравке! Светът се е изкривил... Я дай да я видим тая джаджа, дето си я довлякла.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб юли 30, 2011 11:45 am

- Вие сте светица, сина Сръчноврът - въздъхна елфаната - Но всички останали сме несъвършенни. В Дувал спасихме лейди Анна Аргор, като убихме петима... не, шестима мъже.*

------------------------

* Двамата братя Фос, бодигарда на големия брат, двамата стражи в имението Фос, мага в същото имение.
Последна промяна от cherno_slance на съб юли 30, 2011 2:12 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб юли 30, 2011 12:09 pm

- А, аз нокаутирах велик магьосник с камик! - Ухили се Сульо гордо гордо и си намести "шлема".
-Да бе - каза Флодур, игнорирайки Сульо. - Тогава убихме шестима, които бяха членове или служители на престъпна фамилия, и то за да спасим някой. А сега имаше ли някаква причина, освен че оня ти беше неприятен?
Последна промяна от Ivan_Helsing на съб юли 30, 2011 12:11 pm, променено общо 2 пъти.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб юли 30, 2011 2:12 pm

- Той си позволи да ме нападне с двуръчната си брадва. - Амелия несъзнателно изпъчи коремче. Малките й рамене легнаха назад и едно към друго:
- Всяко момиче ще се възмути от подобно отношение!
Тя нацупи устнички:
- Освен това вече се извиних, нали!?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб юли 30, 2011 11:17 pm

"О, да", помисли си Здравка, "направо го вдигна от гроба с това извинение."
Не знаеше какво повече да направи. Бандата спасители не смееше да се дистанцира от Амелия, а и техните ръчици не се оказаха особено чисти. (Беше започнала да го подозира от известно време, но едва сега съмненията и се потвърдиха). Микаел беше дезертирал. А Правосъдието, в което тя вярваше с благоговейното доверие, присъщо на всяко порядъчно джудже, беше пуснало на свобода Амелия и вместо да задържи нея или поне оръжията на престъплението, беше взело само ножниците и.
Здравка издаде едно ядосано "Аррргх!", размаха ръце безпомощно и обърна гръб на елфаната. Щеше да си сглоби голема и още някои ценни неща, щеше да го откупи и да се прибере вкъщи. Явно малката убийца щеше да поживее на свобода още някой и друг ден.
Здравка извади схемите на голема, разстла ги на поляната и започна да сглобява частите.

Отговори