А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб юли 30, 2011 11:33 pm

- А какво все пак направихте с каретата? - отново се върна на болната тема Таласъмът с присъщото лукавство за расата си. Явно не се бе наситил на сеира. Маймуната ядеше някаъв жълт под докопан незнайно то къде, а коболда разглеждаше лъшащата на пиво торба с „подаръци” от Сульо.
- Преценили са - сряза го дриадата вперила поглед във гърба на Здравка, - че има по важни неща от конфортонто пътуване, за което трябва да сме благодарни. Единствено се чудя, дали не е добре да скъсим разстоянието към Чудната гора максимално много преди да е мръкнало, защото светилото вече пое по пътя на небосвода.
- Абе, ей! - Плесна се по главата Флодур. - Нали са са ни останли 2-3 златника, защо не купим фургона и кравите то амбуланта, ей го де още седи и се оглежда. Па като стигнем реката ще го сменим за лодка, а отатъка за... друго.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон авг 01, 2011 7:56 pm

Коболда пита Амелия:
- А с Микаел какво стана?
- На сутринта ни пуснаха от ареста и си тръгнахме. По едно време той даде всичките си джобни на момчето с количката. Каза ми, че иска да си помисли за нещо и.... и... - Амелия погледна към града
- Целуна ме по челото и изчезна нанякъде.
- Просто ей така ти каза че ще си помисли и хукна на някаде - не повярва синкавия. - Не стана ли нещо преди това?
- Преди това преспахме в една килия. - Обясни Амелия търпеливо.
- Преспахте! - нахили се като пача гоблина
- А между спането и раздялата ви? - попита дриадата за да пресече спекулациите.
- В килията имаше само един нар. - Усмивката на елфаната изразяваше изтънченост и ... и всъщност се усмихна непоносимо надменно - Не съм толкова горделива, че да го натиря върху пода на килията.
- Друго попита Павлин - кимна дриадата към коболда който тъкмо беше отворил уста и после само кимна в съгласие.
-На пода ли го правихте бе?! После що Микаел бил избягал ...
- Кое да сме правили? - попита девойката. С онова очарователно изражение, което имат много красивите жени... когато не разбират или не искат да разберат нечий въпрос.
Дори Флодур и Игор бяха привлечени от разговора въпреки диспута върху светлоливавото който водеха.
- Ставате гнусни, - мъдро отбеляза Безкирка. - Не вярвам Микаел да е правил нещо с нея, а и да беше не ща да знам.
- Що бе, може на кукли да са играли?
Безкирка перна гоблина зад врата.
-Или да й е предавал от опита си... - Флодур видя погледа на Безкрика и добави: - Във военното изкуство!
Лицето на Амелия трудно пребледняваше предвид обичайната си млечна белота. За сметка на това дори най-лекото изчервяване наподобяваше изгрев над снежно поле.
- Абе а не ръбеше лу и затвору? Не е кат' да е некво много удобно там. Като заговорихме за удобство аз още продавам едни подаръчета ...
-Сульо, като за такъв идиот си страшно находчив - отбеляза Флодур.
- Ъъъъ значи ще си купиш подаръче?
- Подаръче ли? Ааа, я чакай да видя какво има там. - След кратко ровене Флодур изписука „Книжкааа!” и продължи да рови. Междувременно клепките на елфаната се разтвориха широко... очите ѝ по начало бяха огромни. Като на кукла. Сега станаха още по-големи!

- Абе що се дзвериш? - способността на гоблина да разчита изражения граничеше само със способността му да прави комплименти. А последната граничеше с интелекта му:
- Споко, ма! И за теб има подаръче - само 30 медника!
Павлин пък пробва да се върне на темата:
- Сети се най сетне какво е накарало Микаел да си тръгне ли - попита той, така разтълкувал изражението ѝ.
Елфаната не каза нищо, а Безкирка й метна един тежък, преценящ поглед. Лесно разпозна обидата по лицето на Амелия, но се зачуди защо малката схваща намека едва сега.

- Защо винаги сте толкова цинични? - успя да изрази недоумение и обида само с тона си - Един от нас липсва, а вие се шегувате! Наистина ли е толкова интересно? Дали съм играла на "облаци и дъжд" с Микаел?
- Кво, кво? Валяло ли ви е? - Зачуди се Сульо откъде па тея облаци се появиха. - Ма тоя затвор нямаше ли покрив, бе?
- Сульо! - долните клепачи на Амелия се повдигнаха леко. Придадоха й прелестен, лъжливо сънлив поглед:
- Сульо, никога не съм те удряла зад врата, нали? И съм ти подарявала гевречета, нали така?
- Туй за гевречето го не помним! - Каза Сульо надявайки се на екстра геврече.
- А помниш ли Микаел? - долните й мигли се повдигнаха още мъничко. Незабележимо малко - но се получи странен резултат. Тя успя да се намръщи, без да се намръщва. Нито една черта по лицето й не се напрегна. Веждите й не се свиха... Чертите й останаха спокойни и все така съвършени. Странното беше, че въпреки това някак излъчи гняв. Тих гняв.
- Помниш ли Микаел?... или го забрави като гевречетата?
- 'Бе беше некъв длъгнест нали? - Ухили се гоблинът.
- Същия. - измърка Амелия.
[5:39:57 PM] Антон Фотев: - Ако си спомниш кой е, ще получиш още гевречета
- Колко? - Попита Сульо подозрително.
- Тоя разговор отива ли някъде - въздъхна отегчено Безкирка. Не беше в настроение да се заяжда в момента, а се дразнеше, когато другите го правят.
- ШШШШТ! Тук за гевречета говорим! - Скара се Сульо. - И май имаше нещо за някакъв лонгур ама гевречетата сега са по-важни!
- Пекарна да виждаш? Или ще я чакаш тя да ги приготви?
- Ще ти купя гевречета, ако си спомниш кой е Микаел. И че може да е загазил.
- Не виждам как, нали не си с него - навикът си казваше думата. По дяволите.
- Чакай, чакай! За спомнянето колко и за загазването колко?
: - Пекарна има в града - отново измърка Амелия. Гласът й беше нежен, гальовен и подкупващ
- Също и награда за хубавата ти руса главица.
- И за главата на Микаел. На един от нас.... там ли ще го оставим? Сам?
- Мойта е зелена ... - изломоти Сульо.
- Моето уважение, но Микаел може да се оправя сам. Особено ако не си около него.
- И ми дължеше някакви пари, сигурен съм! - Започна да чопли паметта си Сульо.
Безкирка ръгна Сульо с лакът в ребрата. Отново.
- Наградата за главите ни я обявиха поради друго. Заради дългия език на търговеца, при който обменихме тулварите,
- Ама не търсят зелена глава нали. - Озъби се горди гоблинът. Отново.
- Всъщност не
- Хаха! - Подскочи триумфално Сульо.
Безкирка измери другаря си от глава до пети. На пук на всичко го харесваше и не и се нравеше мисълта да го насадят в някоя каша за връзка гевреци.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт авг 02, 2011 12:40 pm

- Хей, хей, хей назад подвижна руда ттакава! - викът на Здравка прекъсна дискусията за гевреците, а самата тя не забеляза, че не заеква. Тролът ровеше в алхимичните препарати на Сръчноврът, а тя го налагаше с ключ №34. Три скали стоически изтърпя ударите и извади от торбата два елемента огън и една земя, е всъщност само Здравака знаеше това, но е нужно да се отбележи. Постави ги на огромната си длан и удари с другата. Чу се очакваното хрущене, Здравка ахна, точно както Амелия преди малко.
Тролът се приближи към седналата с кръстонани крака на росната трева дриада и изипа прахът от съставките пред лицето. Те обаче се оформиха като някакво малко матово кълбо на нивото на гърдите ѝ. Милва бе затворила очи когато надигна двете си ръце и и обгърна кълбото с длани или пък почти го направи защото все пак не го докосна. През баките на джуджетата пребягаха изсрки, а наоколо рязско застудя. Прашинките в кълбото рязко се завъртяха и то сякаш се напълни с пламъци, които от своя страна започнаха да оформят образ.

Групата леко се приведе напред за да види какво се появява в магическата сфера на горската жена, прекъсвайки всякакви спорове и дискусии, пък и кълбото не бе поведе от два юмрука в диаметър. Пламъците, ако това бяха истински пламъци показаха момиче в някакво помещение, до момичето имаше две торби от които се подаваха доста познати части, а самото момиче бе гушнало някакъв вързоп и гледаше тъжно в краката си. До нея се приближи едър страж, погледна към някой извън огнената сфера зад гърба на момичето, а после се наведе и вдигна торбите. Образът се завъртя и изчезна, но миг по-късно започна да се оформя друг.

Висок мъж с щит на на гърба и препасан меч бе нарамил две препълнени торби и тъжно се взираше в двама оковани души, някакво малко дете и парцалив мъж. До щитонесеца в огнената сфера изплува образът на същото момиче от преди малко. Той кимна към окованите и каза нещо на момичето. Тя дори не погледна към оказаната посока а надигне леко вързопа, който бе гушнала, към спътника си и като че ли изхлипа. Той е погледна изненадано и тъжно...

- Ей и Амелия така гледаше като искаше да ми вземе подаръците с отстъпка! - вметна ни в клин ни в ръка Сульо.

...мъжът се приведе и целуна момичето по челото, след което викна нещо и размах ръка, до него дотича някакво момче с количка пълна със зарзават. Мъжът му каза нещо, подметна солидно изглеждащо кусия и след като натовари торбите на количката закрачи с наведена глава излизайки огнената картина.

Ръцете на Милва паднаха отпуснато в скута ѝ, а самата тя се килна като покосена настрани, но все пак Игор успя да я подхване. Огненото кълбо постоя още малко преди да се разпадне на ситен звезден прах, който бе отвят от сутрешния бриз.


[sblock="Системно"]Милва: -15 Идр
Здравка да си задраска една доза огън и две дози земя, по неин избор.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт авг 02, 2011 7:31 pm

Напълно безмълвно Амелия отиде при количката и провери какво е оставил Микаел. Откри багажа си и осъзна, че щитоносецът е разделил предварително своите от нейните вещи... А това означаваше, че онази целувка по челото е била за сбогом...
За момент остана неподвижна... После отиде по-далеч от останалите . Облегна се с хълбок на едно дърво и се задъха. Изведнъж се разрида. Чувството за вина беше непознато за нея - възприе го като непонятна физическа болка.
- Браво бе, сега пък я разревахте - изсумтя Безкирка.
- Ка-какво бъ-бъ-беше то-това? - изумена се обади Здравка, щом се съвзе от шока и погледна към Амелия. Тесният гръб на елфаната се разтърсваше от ридания.
- Ка-ка-какво ви-видяхме? - повтори Здравка въпроса си настойчиво.
Амелия се разплака на глас.
Здравка нервно извади омазнена с машинно масло кърпичка от джоба си и я тикна в ръцете на момичето. После и обърна гръб и отиде да напръска с вода припадналата дриада. Сульо обаче изпревари елфаната, грабна кърпата и шумно изсекна носа си в нея. Амелия скри лице в шепите си и премина към дълго, напоително реване. Дотолкова забрави за маниерите си, че дори заподсмърча.

Таласъмат зяпна девойчето и я тупна леко по гърба. Рече окуражително:
- Дишай ма!
Тя изхълца и наистина спря да реве. Погледа през рамо с разплакан, учуден поглед. Изглеждаше изумена, че някой си позволява да я удари. А иначе си личеше съвсем ясно чувството за разкаяние:
- Защото съм виновна.
Не само Сульо и Шагруп премигнаха при тая реплика.
Маймуната подаде Сульо заедно с кърпичката на елфаната в кавалерски жест.
- Пусни ме бе! - Изписка Сульо. - Космарлак!
- И? - подкани я таласъмт да продължи, докато дриадата се връщаше в съзнание под грижите на Здравка и Игор.
- Толкова съм себична..., - тя подсмръкна с малкото си носле, - ... понякога... - Сълзите отново се търкулнаха по бузите й: - Не обърнах внимание как се е чувствал. А той... той.. не е искал да ме кори, да ме съди... и просто си е тръгнал...
Скри лице в шепи и отново се разрида.
- Хиляди катерици! - Изруга Сульо. - Сега кой ще ми върне парите!
После бе здраво разтръскан от 150 килограма оранжеви косми и мускули.
- Май иска да ѝ дадеш кърпата - подсказа таласъмът, после пак плесна елфаната. - Вземи се стегне малко де. И кажи все пак какво е станало, пророчествата на Милва все са тикива неясни.
Сульо се изсекна за последен път и връчи пожълтялата кърпичка на Амелия с усмивка. След това земята го посрещна доста грубо, но поне вече не го държаха.

Елфаната спря да плаче и погледна пред себе си. Просто не можа да възприеме като кърпичка... парцала в ръката на гоблина. Май той умееше да превърне всяка тъкан в парцал.
Тя обърна лице настрани и отново погледна количката. Зърна крайчеца на скъпата си рокля да се подава от една от торбите. Опита се пак да заплаче, но не й бяха останали сълзи. Прехапа си долната устничка:
- Виновна съм.... пропъдих го... защото.. защото съм лоша...
- Да му беше зела парите преди да го изгониш ..., - смъмри я Сульо.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт авг 02, 2011 9:16 pm

Безкирка уморено припали лулата си и дръпна няколко пъти.
- Здравке, - сръчка тя младата сина, - остави ги тия да си бършат сополите, дай да видим кво си довлякла, че и без това изгубихме сума ти време.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт авг 02, 2011 9:30 pm

Здравка реши да изостави разследването за напускането на Микаел. Амелия и без това нямаше да каже нищо повече, а дриадата най-вероятно знаеше точно толкова, колкото и останалите - тоест само това, което се бе появило в кълбото. Очите на Млива потрепнаха и се отвориха. Игор и помогна да седне и задържа ръката и за да я предпази от ново падане.
Здравка предпазливо се отдръпна и се почеса.
- А-а-ами ку-ку-купихме ча-ча-части и схе-схеми за го-го-голем, - довери тя на Безкирка. - Вя-вя-вярно, дъ-дървени са, но ме-металните бя-бяха тъ-твърде съ-съ-скъпи. А-а-ако гъ-го съ-сглобим ка-както тъ-трябва, щъ-щъ-ще бъ-бъ-бъде до-до-доста тъ-траен. Но тъ-тъ-трябва дъ-да съ-се въ-въ-внимава, зъ-за-защото и-има мъ-много фи-фини ча-части, а дъ-дъ-дребните дъ-дървени е-ле-елементи ле-лесно мо-мо-могат дъ-да се съ-смачкат.
Тя заведе другото джудже до частите и започна да ги повдига една по една, обяснявайки къде ще бъдат монтирани. Развълнуваният и глас обещаваше да скочи към екзалтираната тоналност, ако Безкирка си позволеше да се окаже небрежна в одобрението си.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср авг 03, 2011 7:12 pm

Безкирка послушно кимаше и отвреме навреме промърморваше "мхм" и "аха", но умът и като че ли беше зает с нещо друго.
- Знаеш ли - каза тя накрая, - все пак се сдобихме с количка. Не е голяма, но ще събере багажа. Оная руд... така де, Три Скали, може да я тегли, не вярвам да му натежи много. М?
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет авг 04, 2011 10:57 am

Здравка огледа преценяващо трола и поклати глава.
- Пъ-по-дъ-добре дъ-да въ-въ-впрегнем пъ-прасето, - предложи тя. - Тъ-тъ-три съ-скали е тъ-тъ-твърде е-едър за ко-количката, а и тъ-тъ-той спо-спокойно мо-може дъ-дъ-да но-носи то-товара, а нъ-не дъ-да гъ-го дъ-дъ-дърпа. Пъ-пъ.пък и нъ-не и-искам нъ-нещо дъ-да съ-се су-случи нъ-на съ-стъкларията - ку-купихме до-доста ал-алхимия от гъ-града.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » чет авг 04, 2011 11:32 am

НЕ! - Изкрещя Сульо, който в момента най-доволно се беше качил отново на прасето си.
- НИКОЙ НЯМА ДА МИ ВПРЯГА ПРАСЕТО! - Отново изписка той и извади бойната си брадва.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет авг 04, 2011 11:49 am

- Пррррр! - Рече флудор спирайки фургона до групата. И добави:
- Знаеш ли че говориш като Смърт от една стара книга която четох навремето в библиотеката. Разправяше се за някакъв плосък свят...
- От де взе това - прекъсна го безкомпромисно таласъмът сочейки фуркона и впрегнатата в него крава.
- Най-вероятно от там - посочи тролът на изток, където един щастлив амбулатен търговец товареше стоката си на гърба на бял вол.
- Именно - потвърди библиотекарят усмихнат до уши и седящ на капрата на фургона. - Прецених, че така Игор по лесно ще ме запознае с техниките на рисуване.
- Е, значи проблемът с транспорта е решен - обобщи кобълда Павлин и се зае да помогне на Игор да качът Милва в новото превозно средство.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » пет авг 05, 2011 3:28 pm

След "приятният" си сблъсък със вече не толкова привлекателния гигант Бранн реши вместо да дава пари за лечител предпочете да притъпи долката по лицето си с голямо количество алкохол. След около двадесет халби с бира Бранн реши да се поразходи с любимото си прасе Гром. Уви след първото стапало след врата Бранн просто се просна в близката локва и захърка толкова силно, че някои от минувачите започваха да мислят, че предстои гръмотевична буря.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон авг 08, 2011 12:19 am

Здравка и Безкирка се натовариха на фургона заедно с дриадата и багажа и започнаха внимателно да изваждат и подреждат частите за голема. За тяхно огромно неудоволствие останалата част от групата не сметна изработването на прецизна машина за нещо заслужаващо пространство и спокойствие и скоро почти всички се бяха накачулили на колата.
- Флодуре - изнервничи Безкирка след няколко часа дундуркане по неравния път, прекарани в безплодни опити да разбере какво точно и обяснява Здравка. Флодур надигна глава от намацаното с бои платно, над което се потеше и погледна сината въпросително.
- Флодуре, така и така само мацате тука и ни разбърквате частите, вземи бъди полезен и драсни едни свещени слова, а?
- Защо пък са ви свещени слова? И как намирате новото ми произведение? - ладито гордо показа произведението си. - Това е Амелия като порасла.
- Аа... кхъм... е. - изказа мнението си Безкирка.
Игор просто си замълча.
- Това пък си ти.
- Тъ-тъ-трябва нъ-ни ху-ху-хубава мо-мо-молитва къ-къ-към Бо-бо-бона, зъ-за дъ-да бъ-бъ-благослови на-на-нашето тъ-творение, - тук Здравка си пое дълбоко въздух и завърши: - И да му-му въ-въ-вдъхне жи-жи-живот.
Групата игнорира вдъхновената реч на младото джудже. Всички се бяха вторачили в неясната мацаница в ръцете на Безкирка.
- Флодуре - каза тя, - това ще си го сложа в рамка.
- Наистина? - попитаха в един глас Сульо, Игор и Флудор.
- Що па не? - озъби се сината. - Като стане известен ще се фукам с нея.
Хвърли още един критичен поглед на произведението и добави:
- Харесва ми. Прилича на изненадана сврака.
- И-и-изглеждаш мъ-мъ-малко... ра-ра-различно, - осмели се да забележи Здравка.
- "Малко" ще да е ключовата дума ... - подхвърли Сульо. - Мчи къде са ѝ бакенбардите! - възмути се той оглеждайки картината.
- Я си ми я дай! Никой не ти е искал мнението!
- Ей това тук - Флодур посочи нещо около пъпа на изобразеното същество. Ако това беше пъп.
- Много малки ... - пак остана недоволен Сульо. - А мен що не си ме нарисувал!
- Фло-фло-флодур А-а-анеле! - отчаяно извика Здравка, като видя, че темата невъзвратимо се отнася към портрета на Безкирка, а не към божествените слова. - Щъ-щъ-ще на-на-напишеш лъ-ли мо-мо-молитва?!
- Ето те и тебе, върху бойното прасе - игнорира я Флодур, въодушевен от интереса към картините му.
- Що са две прасетата? - Зачуди се Сульо.
- Ами докато те нарисувам и се беше преместил... - заоправдава се ладито.
- Колкото повече... толкова по-обилна вечеря! - рече мърдро гоблинът. Прасето изгрухтя презрително изпод Сульо при последната му забележка.
И точно тогава ги нападна зайколакът.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт авг 09, 2011 1:08 pm

- Каквоооо? - извика Безкирка през силния напор на вятъра.
- З-защо н-не си п-п-п-п-п...
- Плащаш - помогна усложливо Бранн
- ...сссссс-сметките в кръч-ми-ми-мите? - довърши с усилия Здравка и най сетна успя да прожината между двата нита.
- Три скали - вземи застани до свинете, че поне да имаме някакъв завет от оная страна - подхвърли Павлин, а Сульо и новият им спътник го изгледаха с нескрита неприязъм. Все пак това бяха ездитни нерези, а не обикновена подвижна шунка. Тролът застана все пак до импровизирания свиневръз и значително намали притока на студен вятър.
- Просто стечения а обстоятелствата, ей там го мушни това - продължи си Безкирка разговорът със другата сина докато двете се мъчеха да вкарат една ябълкова става.
- Д-д-д-да, ама т-те сссса сссе тр-тр-тр-тр...
- Трудили - вметна ладито с приятно синьо лилаво петно под едното око получено от битката със зайколакът.
- ...за д-д-да из-из-изкарат п-п-п-пари - продължи да дълбае Здравка и се усмихна широко когато се чу звучното шрак при влизане на ставата в гнездото на голема.
- Че аз какво съм виновна че все си търгваме без да платим? - заоправдава се Безкирка бършейки ръцете си с омаслен парцал.
- Дали Флодур ще се оправи - прекъсна дискусията им милва загледана далеч на изток от дургата страна на реката, къето се бяха разделили с библиотекарят и фургонът.
- Чи къ! - Успокои я самоотвержено Сульо. - Да те ухапе зайколак* не е толкоз опасно. То ако амелия се беше навила да изсмуче отровата можеше още да е с нас ма ше се оправи.
Изсумтяването от другия край на лагера красноречиво показваше мнението на елфите за това да се изсмуква отрова от областа на четала на джудже, при положение, че има други начини за лечение.
- Абе все пак беше хубаво че, Бранн дойде толкоз навреме - подхилна се таласъмът Шагруп гушнат в маймуната, макар че Амелия почти го беше убедила пухчото, да не ни разкъса на малки парчета.
- Малки е важното да се тобележи - намеси се и коболда.
- Абе се го бех накълцал ама се наведох да си вържа връзките, затова Бран го учисти... - изпуфтя пренебрежително Сульо мърдайки голите си мазолести крака.
- Язък само че така накълцапте кожуха му, сега можеше да се завием с него вместо само да си замотаваме разни чести - изръмжа непилата то дни бира Безкирка.
- Ма зайколашката мас ви върши добра работа като гледам - усмихна се чаровно свинеездача на Здравка, а Сульо най-сетне успя да извади нещото то носа си, подуши го близна го, сви рамене и го лапна.
Групичката отново се смълча край лагерния огън накладен в покрайнините на Чудната гора. Вариантите пред тях не бяха много, или трябваше да навлязат право напрад през гъстите шубраци ли да се движат още ден на юг и да тръгнат по изоставения път навлизащ дълбоко в гората. Всеки вариант си маше и предимства и недостатъци които бяха обсъждали и преди. Директната инвазия щеше да е доста бавна, защото гората беше сравнително гъста, а пък по пътя се движеха главно дървосекачи които не бяха много на почит в гората.



[sblock="*Извадка от Оминорска популярна наука Том 7 брой 14 1432-ра година"]Зайколаците са част от голямата група на Лаците. Към тях спадат: Плъхолак, Котколак, Мечколак, Вълколак (известен по някой места с диалектното въРколак) и други срещни доста по-рядко видове. В общи лини това са същества които при определено подреждане на луните на Титания приемат образа на съответното животно. Самото подреждане е...

...

...не са опасни сами по себе си. Обикновено нападат зеленчукови градини нанасяйки огромни щети на реколтата. Главната опасности идва от влошеното зрение и обоняние при коте доста селяни са били обърквани с ряпа да речем. Скърцането на колелата на фургоните пък се възприема като хрупане и затова доста кервани са нападани от зайколаци по погрешка. Интересен е случая с...

...

...Малко известен факт е, че лаците не се се заразяват по капков път, разбирай чрез слюнка и охапване, а въпросната болест е чиста проба венерическа...

...

...Разлисата между Лацити и Ляците е в периода на превръщане. Лаците през повечето време са „хора” докато другия вид в по-голямата част от времето си е в животинска форма. Грухляка е типичен прадставител на Ляцити и поради лесното поднаване на дресировка се използва и за ездитно животно....[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт авг 09, 2011 9:48 pm

- Моето предложение е, - каза Безкирка след като извади показалеца от устата си - беше го ущипала, когато реши да използва клещите вместо ключ и нараненото място в момента преминаваше през всички оттенъци на зеленото и лилавото, - да дадем на свинете да подушат нашата дриада и после да им кажем "търси" - сината не си правеше труда да нарича никого от древните раси по име. Това и спестяваше нуждата да дава обяснение пред спътниците си какво и е мнението за настоящата компания. - Кво'ш кажете?
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт авг 09, 2011 10:17 pm

- А мойто прасе дриади няма да души! - Възмути се Сульо джвакайки шумно съкровищата намерил в носа си.
Изображение

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » пет авг 12, 2011 11:02 am

- Ъъъъ какво ще душим, какво ше търсим. Това, че очистихме зайколака не озвачава, че съм в час с
вашето пътуване което като гледам е интересно.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет авг 12, 2011 11:08 am

- Това, че очистихме зайколака не означава, че сме те канили да се влачиш с нас - любезно отговори Безкирка. - А иначе търсим дриади. Или порти. Едно от двете. Или май и двете, не съм сигурна. И защо дриадата не вземе да поеме инициативата най-после? Ние сите сме градски люде, ще се изгубим след две крачки.
Изображение

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » пет авг 12, 2011 11:15 am

- Гррр ти май си едно много досадно джудже ааа? Осещам, че няма да сме много добри приятели! - изръмжа Бранн

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет авг 12, 2011 11:23 am

- Mоля?! - Безкирка първа би си признала, че е досадница и това автоматично отнемаше правото на другите да я наричат така. - Е, щом така и така съм досадна, мога спокойно да те уведомя, че изобщо не държа на приятелството ти.
Изображение

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » пет авг 12, 2011 11:41 am

- Ха ха един досадник по-малко само се моля и трола да е толкова общителен като теб, поне той ще е ценен и като труп

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет авг 12, 2011 11:49 am

Безкирка високомерно пренебрегна последната забележка. Самата тя не държеше особено на Три Скали, а ако убийството му доведеше до събуждането на Бранн с разпрано от рунически нож гърло някоя сутрин, светът определено щеше да стане по-приятно място.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет авг 12, 2011 10:25 pm

Раздумката е прекъсната от писъка на коболда кото бяхте назначили за пазач. Скачате и трескаво се оглеждате.
Утрото вече настъпва и между дърветата се носят ефирни воали от полупрозрачна мъгла. Но тя не е толкова гъста, че да закрие тревожната гледка: обградени сте! Няколко десетки дриади в зелени облекла са сключили плътен обръч около вас. И най-неприятното е, че всяка от тях държи обтегнат лък със стрела върху тетивата.
През главата на Бранн прелитат чутите някога легенди за Чудната гора. Разказват, че тукашните обитатели ревниво пазели своята територия и не допускали никого навътре в гората. С горчиво съжаление се питаш защо си спомняш тези предания чак сега. Но вече е късно. Нищо не може да се промени.
Най-високият дриад пристъпва напред и застава пред Милва.
— Здравей, сестро — изрича той с мелодичен, но враждебен глас. — Странни гости си ни довела тази нощ. Не подобава на една достойна дриада да се движи в подобна компания, а още по-малко — да я води по нашите съкровени места. За коболта не бих възразил. Здрава дружба е свързвала някога нашите народи, макар че днес от нея остава само тъжен спомен. Но останалите… Гоблини - посочва първо Сульо после Игор - жена от покварените елфи, цяла камара космотковци, трол… и таласъм. Таласъм! Откакто се помни нашият род, никога не сме разрешавали на тия гнусни твари да сквернят с нозете си чистата трева на Дениарда!
Милва се кани да отговори, но в този миг Шургуп рязко се изправя и размахва ръце. Наоколо лъковете трепват.
— Гнусни твари, гнусни твари! — възмутено крещи таласъмът. — Само това чуваме от вас! А после се чудите защо има вражда между нашите народи! Това ли е доброто, което проповядвате? Това ли ви е душевната красота — да плюете върху бедните и грозните? Проклети да сте, високомерни изчадия! Убийте ме и престанете да се подигравате!
Водачът на дриадите прехапва устни. — Ще те убием когато решим.
Той се обръща към Бранн, а погледът му е светъл и хладен като стомана:
— Е, чухме един от вас и той сам си изрече присъдата. А какво ще кажеш ти? Какво те е довело тук, където си нежелан?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » пет авг 12, 2011 10:44 pm

- Вярно таласъма е грозен, но като те гледам ти си още по-грозен. Мога да ти гарантирам едно нещо обаче - присмя се Бранн - Твоята глава ще излети първа!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет авг 12, 2011 10:48 pm

- Смелостта е похвална и високо ценена - отговори дриадът с лека усмивка и свежда леко глава, - но пак опираме до въпросът защо такива твари са дошли да безпокоят гората ни?

[sblock]+20ТО за всеки от групата за добре обмислената реплика на Бран играещ на чест с дриадите.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб авг 13, 2011 3:05 pm

Войните от патрула държаха лъковете съвсем професионално. С лека отпуснатост, която може да се превърне в незабавна бруталност. Освен това спътниците на Амелия дразнеха стрелците и водача им със самоубийствено старание.
- Простете ми, велики войне, - тя направи изящен реверанс и кимна почтително - ... че недостойно създание като мен ви заговаря.
Изпъна отново нозе и вдигна лице. Кротко го погледна в очите - за да разчете по-лесно лицето й. Понеже точно в този миг казваше истината:
- Ние наистина сме неподобаваща компания за лейди Милва. Но тя е безкрайно добра. Тя ни позволи да й предложим помощта си за трудностите, стоящи на пътя й.
Въздъхна съвсем искрено:
- Простете ни, че стъпваме по вашата земя. Сторихме го, за да се завърне лейди Милва в родината си.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб авг 13, 2011 3:26 pm

"Говори за себе си" - помисли си Безкирка.
- Тъй, тъй, само ви довеждаме момето и веднага се махаме. Тъкмо се чудехме как да ви открием, ама вие, в безграничната си мъдрост, ни найдохте първи. А тоя - сината кимна към Бранн, - не е с нас.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб авг 13, 2011 5:17 pm

Здравка заднишком се приближи до Милва, без да изпуска стрелците от поглед. Дриадата изглеждаше също толкова изненадана от неочакваното посещение, колкото и останалата част от групата.
- Ха-хайде, къ-кажи им, чъ-че съ-сме до-дошли са-само зъ-за ко-компания, - подхвърли джуджето и с надежда сръга дървесното същество с гаечния си ключ. - Нъ-не и-им и-искаме дъ-дърветата, ни-нито зъ-земите. А и дъ-дъ-дриади нъ-не ядем.
Здравка чистосърдечно вярваше, че разумните доводи изглеждат еднакво разумни за всички, независимо дали държат в ръце стъкленици, черпаци или лъкове. И все пак в гръдния и кош едва доловимо пърхаше притеснението дали нападателите не бяха чули скорошната дискусия за намирането на дриадите, в която (освен свинското обоняние) бяха обсъждани и други идеи за постигане на целта: например, да накарат Милва да пее или да пищи, с надеждата, че все някой ще я чуе... и ще се отзове.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон авг 15, 2011 11:28 am

- Добре, ти, авно те смятат за водач, ела с мене и кажи за какво точно се борите! - посочи дриадата Безкирка.
Заради брауновото движение във всяка приключенска група, все един оставаше най-отпред и в случая това бе сполетяло сината, която учудено повдигна вежди и последва дриадата.
Трите, защото и Милва тръгна с тях, навлязоха навътре в гората докато на останалите им бе предложена вода и паста то букова шума.
- Кажи ми, сина, поради каква причина сте дошли в нашата гора? - Милва изгледа Безкирка но предпочете да остави джуджето да отговори, все пак въпросът бе отправен директно към него. А лекото кимане можеше да е както подтик да е откровена така и точно обратното. А можеше и Дриадата просто да се беше навела за да не я удари клона под който минаха.
- Кхъм, ами, - джуджето умислено се почеса зад ухото. - Първо да си изясним таз работа с водачеството. Не съм им водач, ясно? Аз само малко, такова, обичам да командоря, вярно си е, ама няма да им нося отговорност за сичките глупости, дет ги правят. Не ме разбирай погрешно, добри моми и момци са - продължи сината, - даже оная, кльощавата, ама като си наумят нещо не мож ги спреш.
- Така би казал всеки добър водач - усмихна се дриадата, - и все пак защто дойдохте в нашата гора. Ако не беше сестра ни, вероятно щеше да ни се наложи да си вадим стрелите от вас. В гората идват всякакви нежелани твари - гласът на дриадата бе мек и нежен като на Милва, но доста по твърд, а докато вървеше през гората почти не остявяше смачкани треви.
- Ми тука малко ще ти говоря наизуст - отвърна Безкирка, докато се мъчеше да не изостава, - Милва да ме поправя, ако сбъркам, щото мен ме нямаше тогава. Доколкото разбрах мойте хора са отвлякли, спасили де, ваш'та мома и ония, другите, от някакво пътуващо позорище. Такова, дето затварят разни твари и ги показват срещу пари. Аз кат ги срещнах вече бягаха през гората. Та, доколкото разбрах, търсим някви древни порти, за да изпроводим всеки да си ходи откъдето е. И понеже чухме, че при вас имало такава порта... затва ви се натресохме. 'Звиняваме се за неудобството и тъй нататък - завъши разказа си джуджето.
- Ще трябва да те разочаровам сина - тъжно отрони дриадата - тук наситна има врата, но тя не е тази която търсите.
- О... - разочаровано измънка Безкирка.
В този момент излязоха на някаква слънчева поляна и Безкирка видя най-голямото дърва което някога бе виждала, всъщност беше като всички дървета които беше виждала накуп. Намираше се по средата на един остров насред чудно красиво езеро, а по брега на езерото се бе събрало цялото животинско царство. Хищници и жертви лежаха или клечаха, но без да се закачат едно друго. Дриадите и Безкирка пъдължиха напред като михаха по малко понтонно мостче и в кристалните води на езерото джуджето видя чудно красиви пъстропери риби.
Когато достигнаха островът Безкирка осъзна, че дървото не е просто огромно, а направо чутовно с размерите си. А съвсем до него в сянката на един от корените му тя съзря овлана арка издигната на самотен каменен постамент.
- Това е вратата, на тя е затворена за винаги. Преди години наши сестри се опитаха да я отворят насила и в разразилата се битка се проля кръв. - Дриадата посочи почернялата арка - Древната магия не може да понесе кръвопролитие и дори една млака капка бе достатачна порталът между световете да се разпадне и вече нокога да не може да се отвори.
- Значи това била пустата му врата! - ахна Безкирка.
- Значи ни остава само блатото - тъжно наведе глава Милва.
- Не, навремето е имало силна магия и намястото което днес наричате Средната гора.
- Къдекакво?
- На мен ми е известно за три врати - започна дриадата, щом подеха обратно.
- Първата врата се намира в Баратулия, градът на Коболдите някъде из планината на престола. Друга врата се намира в подножието на Костенвръх, където се заселиха коболдите след гоненията на хората...
- И третата е тука?
- Третата врата за която знам се намира далеч на изток, отвъд реката и планините. Някъде в дебрите на Елоиада. Три освен нашата - уточни дриадата.
- О... още дебри. - облакъти се джуджето.
- Ами Усторим? - запита Милва.
- Усторим е територия на Таласъмите и Щарха, може и да имат врата, но аз поне не мога да потвърдя.
- Коболдите ни казаха, че в блатата имало врата - подметна Милва.
- Ако е така, вероятно е вярно, но ти сестро не желаеш ли да останеш с нас?
- Аз - по бузите на милва изби тъмнозелено - аз съм обвързала съдбата си, трябва да открия последната врата.
- Щом това е решнието ти, желая ти успех в търсенето, за де не видиш окончетелния край на расата ни в този свят.
- Ми... благодарности за гостоприемството и тъй нататък - намеси се Безкирка, - ама ако ще ходим до края на света и обратно май ще е най-добре да тръгваме веднага. Някакъв шанс едно почтено джудже да намери бира в тая гора? - попита сината без особена надежда.
- Бира не, но можеш да ти намерим липов чай.
- Знаех си... - промърмори безнадеждно Безкирка.

[sblock="Допълнително"]Докато стигнат до групата дриадата, която ги водеше им разказа някои неща като:
Устурим е древен град в блатото на 7 дни път оттук, а Елоида се превежда като „Ело” – средна, в средата и „Иада” – гора, дъбрава. Точно както Дениарда идва от „Денер” – дриад, дриада и „Иада” – гора , дъбрава. Елоида е на 15 дни път на изток. Също така им дават и парче криптонит – яркозелен камък, който е свидетелство за дружбата им с щарха от блатото. В допълнение им подарява торба с 40 дажби.[/sblock]
Изображение

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » вт авг 16, 2011 10:15 pm

По едно време на Бранн му омръзна да седи и да чака глупавите дриади да се наговорят така, че си извади лулата, запали я и със рев стана и каза: - Шшшшш ей грозни еленоподобни или квито тревопасни сте ае някой да дойде да му счупя рогата, че ми тряя украса за шлемаааа!!!!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет авг 18, 2011 9:59 am

Изблика на Бранн бе посрещнат със тихо недоумение от мнозинството дриади и с пристъп на паника то спътниците му. След което всички погледи се отправиха към кротко пасящия в края на поляната срандак. Той надигна глава и се огледа притеснено, дали в главичката му протече някаква мисловна дейност като видя Бран или пък не си падаше по привличане на вниманието на разклати окичената си с величествени рога глава и с няколко бързи скока напусна пределите на поляната.
- Другарят ви изглежда доста бойно настроен - коментира дриадата която бе върнала Безкирка при групата, след което леко вдигна ръка за да прекъсне поемащата си дъх да обясни Амелия. - Ако наистна сте толкова бойно настроени може би ще се съгласите да ни помогнете да се разправим с един демон върлуващ из гората ни? Едва ли ще ви отнеме много време, а след това ще можете да продължите пътя си.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Отговори