А уж, беше само цирк.
Модератори: Vilorp, Модератори
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Новата провокация на Бранн само ускори и без това бързо задвижилите се крачета на сината приближавайки неразумното лади до близка среща от третия, болезнен, вид. Самата Безкирка щеше да прегази невинното големооко русо същество на пътеката, ако то не бе направило крачка в страни. Изненадващо бърза крачка. Това което осуети преминаването на Бран в по-течна форма на съществуване* бе нещо, което сината не забеляза в яда си.
За всички останали тя направи пирует при минаването покрай момичето завъртя се в троен аксел и се стовари в страни от пътеката, този път в шипков храст. За самата Безкирка обаче освен аксела и храста имаше и удар в някакво невидимо тяло или част от тяло което не бе успяло да се дръпне навреме от целеустремения ѝ път**.
*сиреч пюрелизирането му от страна на Безкирка.
**Ако Флодур беше тук вероятно той посфактум би обяснил че видите ли тавмите позволяват драстично намаление на видимия обем на съществото с цел мимикрия, но не и действително свиване на самия обем заради свръх приближаването на частиците което би ги разрушило - демак слона може да се престори на калинка и да виждаш калинка, ама той продължава да си е слон и като го яздиш ще си 3 метра над калинката във въздуха. Но както изтъкнахме той се лекуваше от зайколашко ухапване далеч от настоящата ситуация.
За всички останали тя направи пирует при минаването покрай момичето завъртя се в троен аксел и се стовари в страни от пътеката, този път в шипков храст. За самата Безкирка обаче освен аксела и храста имаше и удар в някакво невидимо тяло или част от тяло което не бе успяло да се дръпне навреме от целеустремения ѝ път**.
*сиреч пюрелизирането му от страна на Безкирка.
**Ако Флодур беше тук вероятно той посфактум би обяснил че видите ли тавмите позволяват драстично намаление на видимия обем на съществото с цел мимикрия, но не и действително свиване на самия обем заради свръх приближаването на частиците което би ги разрушило - демак слона може да се престори на калинка и да виждаш калинка, ама той продължава да си е слон и като го яздиш ще си 3 метра над калинката във въздуха. Но както изтъкнахме той се лекуваше от зайколашко ухапване далеч от настоящата ситуация.
Здравка с недоумение изгледа сцената, в която Безкрика се втурна с кръвожаден поглед към Бран, а после най-неочаквано се метна в бодливите храсти. Опита се да види дали там няма някой интересен обект, който да е накарал веселата вдовица да се отклони изведнъж от наказателните си планове, но през шубрака не се виждаше нищо, освен клони и листа. Здравка добросъвестно се приближи и огледа любопитно зоната около висящата на бодлите Безкирка.
- А-ама ка-ка-какво става?, - настоятелно повтори тя въпроса си отпреди малко. Дриадите изглеждаха шокирани.
- Освободи ме и шти кажа, - вяло помаха с крайници Безкирка.
По-младото джудже са зае да освобождава от бодлите краищата на дрехата и и раницата, докато Бран продължаваше да се хили. Останалата част от групата безучастно наблюдаваше сцената.
- А-ама ка-ка-какво става?, - настоятелно повтори тя въпроса си отпреди малко. Дриадите изглеждаха шокирани.
- Освободи ме и шти кажа, - вяло помаха с крайници Безкирка.
По-младото джудже са зае да освобождава от бодлите краищата на дрехата и и раницата, докато Бран продължаваше да се хили. Останалата част от групата безучастно наблюдаваше сцената.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- А тъ-ти о-откъде зъ-зъ-знаеш къ-как съ-се къ-къ-казва тъ-тя?, - отвърна Здравка на хлапето. Едната и ръка несъзнателно стисна гаечния ключ, а другата бавничко се насочи към раницата върху гърба и. - А-ако ня-някоя о-от нъ-нъ-нас тъ-тъ-трите я-яде въ-вълци, съ-със си-си-сигурност зъ-знам, чъ-чъ-че тъ-тя нъ-нъ-не е дъ-джудже.
Здравка отстъпи назад и извивайки се като червей на кука се опита да отвори раницата си с една ръка, все още без да се сети да свали снаяржението от гърба си.
Здравка отстъпи назад и извивайки се като червей на кука се опита да отвори раницата си с една ръка, все още без да се сети да свали снаяржението от гърба си.
- Нъ-нъ-не съ-съм, - отвърна Здравка и най-сетне реши, че трябва първо да свали раницата от гърба си и тогава да бърка в нея. - До-до-дори нъ-не зъ-зъ-знаех, че Бъ-бъ-безкирка си-си и-има фа-фамилно и-име. - Здравка трескаво започна да тършува в раницата, като сочеше с една ръка момиченцето на пътеката. - Ти-ти-ти ссссси-си де-де-де....
- И все пак тва ми е името. Отде го знаеш? - Безкирка се наежи. Краткото висене върху бодлите на храста не беше достатъчно да изкара джуджето за дълго от обичайния режим на дърдоежене.
- Е, нали вече не си Твърдочук, - сви рамене момиченцито.
- Моля?!?!??! Познаваме ли се?! Не си изгубената стринка на пралеля ми, щях да знам.
- Не ме ли позна? Нима 24 грахови зърна могът толкова да променят нещата помежду ни?
Ченето на Безкирка увисна.
- Какво, какви...??? - намръщи се тя. - Не знам какви ги бръщолевиш, госпожичке, но ще е добре да започнеш с обясненията!
- То-то-това е де-де-демона! - изкрещя най-накрая Здравка.
- Ти спри да противоречиш на деде си Гроздан, че пак ще ти нашаря дупето, - обърна се рязко към Здравка момиченцето с познат до болка тон и пак впи невидимите си зъби в по-възрастното джудже. - Погледни ме в очите Бези, - малкото момиченце се приближи кам Безкирка а очите му бяха огромни, неприятно горомни и бели, - една дървена флейта и глиганска глава ли ще заличат това между нас?...
Здравка запрати гаечния си ключ по момичето.
Инструменът сякаш кацна сам в ръката на хлапето и миг по-късно беше нежно превит на две.
Къде е?! Къде беше проклетото нещо?! Здравка и най-сетне напипа гонещия диск, който се въргаляше на дъното на раницата й откакто бяха напуснали Брил.
- А си го метнала това, а съм те лишил от абонамента за „Популярна алхимия”! - грачещо я засече съществото.
Здравка измъкна диска и с другата си ръка метна раницата с все сила към малката главица, скрита в червена качулка.
- Е, нали вече не си Твърдочук, - сви рамене момиченцито.
- Моля?!?!??! Познаваме ли се?! Не си изгубената стринка на пралеля ми, щях да знам.
- Не ме ли позна? Нима 24 грахови зърна могът толкова да променят нещата помежду ни?
Ченето на Безкирка увисна.
- Какво, какви...??? - намръщи се тя. - Не знам какви ги бръщолевиш, госпожичке, но ще е добре да започнеш с обясненията!
- То-то-това е де-де-демона! - изкрещя най-накрая Здравка.
- Ти спри да противоречиш на деде си Гроздан, че пак ще ти нашаря дупето, - обърна се рязко към Здравка момиченцето с познат до болка тон и пак впи невидимите си зъби в по-възрастното джудже. - Погледни ме в очите Бези, - малкото момиченце се приближи кам Безкирка а очите му бяха огромни, неприятно горомни и бели, - една дървена флейта и глиганска глава ли ще заличат това между нас?...
Здравка запрати гаечния си ключ по момичето.
Инструменът сякаш кацна сам в ръката на хлапето и миг по-късно беше нежно превит на две.
Къде е?! Къде беше проклетото нещо?! Здравка и най-сетне напипа гонещия диск, който се въргаляше на дъното на раницата й откакто бяха напуснали Брил.
- А си го метнала това, а съм те лишил от абонамента за „Популярна алхимия”! - грачещо я засече съществото.
Здравка измъкна диска и с другата си ръка метна раницата с все сила към малката главица, скрита в червена качулка.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Раницата се удари в нещо малко предлицето на моченцето и падна в краката му, то завърта гоци и изпуфтя ядосано:
- Оооо, я стига игрички - и започна да се променя, главно да расте. Спря чак като достигна височина от един сежан*.Червеното наметалце се бе превърнало в наметка от окървавена вълча кожа. Ботушите стигаха до коленете на невероятно красива и костелива девойка и представляваха вълчи глави който създанието бе обуло. Зъбите все още стояха и се забиваха в пръстта на пътеката. Очите бяха станали изцяло бели а ръцете се бяха сдобили нокти от почти три пръста дължина. Демонът сде усмихна, защото на дали не демон можеше да има четири реда зъби остри като докерски куки.
пп. Влизате в боен режим, всеки действа когато е на линия. Без да чака ред по реакция.
*старинна мярка за дължина около два метра
момиченцето след промяната: http://th07.deviantart.net/fs23/PRE/i/2 ... _IvikN.jpg
- Оооо, я стига игрички - и започна да се променя, главно да расте. Спря чак като достигна височина от един сежан*.Червеното наметалце се бе превърнало в наметка от окървавена вълча кожа. Ботушите стигаха до коленете на невероятно красива и костелива девойка и представляваха вълчи глави който създанието бе обуло. Зъбите все още стояха и се забиваха в пръстта на пътеката. Очите бяха станали изцяло бели а ръцете се бяха сдобили нокти от почти три пръста дължина. Демонът сде усмихна, защото на дали не демон можеше да има четири реда зъби остри като докерски куки.
пп. Влизате в боен режим, всеки действа когато е на линия. Без да чака ред по реакция.
*старинна мярка за дължина около два метра
момиченцето след промяната: http://th07.deviantart.net/fs23/PRE/i/2 ... _IvikN.jpg
Последна промяна от Vilorp на пет сеп 09, 2011 10:43 pm, променено общо 1 път.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Бранн почти прелетя няколкото метра разделящи го то чудовището и направи цели два ефекти замах към главата му в троен пирует превръщайки се във вихрушка то остриета и топузи. За жалост колкото бяха ефектни толкова бяха и неефективни, демонът просто приклекна при първия замах и отстъпи крачка назад при втория пропускайки неприятно опасните оръжия покрай себе си. В това време обаче...
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
Игор, който тъкмо си играеше с бокса, се затича към демона и замахна няколко пъти.
[sblock="Системно"] 12 ТД и 7 изд. Придвижване за Х ТД и после три атаки за по 5 ТД (ако демона е на повече от 4 метра атаките са само 2. Не може да е на повече от девет. Атаките са със СА Пренебрегване и Зашеметител, при което имат атака 20, 2 зара + 20 трошаща щета, Щ/3 ШЩ, -4 ЗА на бронята ако нещото има броня и отнемат по 10 ТМ на Игор (от 59).
Рол за трите атаки по ред: 13 13 11
http://invisiblecastle.com/roller/view/3181810/[/sblock]
[sblock="Системно"] 12 ТД и 7 изд. Придвижване за Х ТД и после три атаки за по 5 ТД (ако демона е на повече от 4 метра атаките са само 2. Не може да е на повече от девет. Атаките са със СА Пренебрегване и Зашеметител, при което имат атака 20, 2 зара + 20 трошаща щета, Щ/3 ШЩ, -4 ЗА на бронята ако нещото има броня и отнемат по 10 ТМ на Игор (от 59).
Рол за трите атаки по ред: 13 13 11
http://invisiblecastle.com/roller/view/3181810/[/sblock]
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
След като безкирка се метна в хасталака, Здравка изпищя и разби в краката на демоничното създание стъкленица от която се резнесоха живачни пари, а тя самата хукна към групата.
Игор междувременно профуча покрай бойния свин на Сульо размахвайки в ръката си парче странен метал и се нахвърли връз демона, като първите две атаки бяха отбегнати на косъм но миг преди третата от задните редове се дочу ревът на Амелия: Победете го вии верни мен създания! Дали заради безумния вик или по друга причина на третия замах на художника намеръ гърдите на демона и едва не го събори на земята. Това обаче му спечели и цялото внимание. Последваха два мощни замаха, първия от който гърбушкото успя да отбегне главно заради куцукането си отколкото заради някаква страхонта ловкост, втория замах обаче го докопа и го отпрати назад А междувременно Гоблина серазбуди и вдигнал бойната си брадва Коса над клавата с див рев връхлетя връз демона. Самият демон остана толкова изненадън от бразвата забила се между очите му успя да отрони само едно:
- Ах колко ще щипе - преди да се строполи насред пътеката потънал в локва лилава кръв.
- Това няма да го ям - рече от вратен демоноубиеца докато бършеше лилавото от брадвата си в наметалото от вълча кожа.
[sblock]
5 придвигване +15 за атаки=20
12+7=19 +1 бойна ярост за 1ТЖ
Пълен Отклон на първите две атаки за по 4 ТД, поема последната и се чуства много гадно като вижда резултата
щета 2+5+20=27 щета 6 временна 21 реална 9 шокова и 27/20=1 НК
успех 3 попада в бронята 2+2+3+6+5=18/3=5 щета за Игор 18 бутаща сила избутва го едно поленазад
Сульо атака към главата 666 - Анатама!!!
21+18=31+1/3=41 41/10=4 НК
2000/10=200 ТО на калпак
[/sblock]
Игор междувременно профуча покрай бойния свин на Сульо размахвайки в ръката си парче странен метал и се нахвърли връз демона, като първите две атаки бяха отбегнати на косъм но миг преди третата от задните редове се дочу ревът на Амелия: Победете го вии верни мен създания! Дали заради безумния вик или по друга причина на третия замах на художника намеръ гърдите на демона и едва не го събори на земята. Това обаче му спечели и цялото внимание. Последваха два мощни замаха, първия от който гърбушкото успя да отбегне главно заради куцукането си отколкото заради някаква страхонта ловкост, втория замах обаче го докопа и го отпрати назад А междувременно Гоблина серазбуди и вдигнал бойната си брадва Коса над клавата с див рев връхлетя връз демона. Самият демон остана толкова изненадън от бразвата забила се между очите му успя да отрони само едно:
- Ах колко ще щипе - преди да се строполи насред пътеката потънал в локва лилава кръв.
- Това няма да го ям - рече от вратен демоноубиеца докато бършеше лилавото от брадвата си в наметалото от вълча кожа.
[sblock]
5 придвигване +15 за атаки=20
12+7=19 +1 бойна ярост за 1ТЖ
Пълен Отклон на първите две атаки за по 4 ТД, поема последната и се чуства много гадно като вижда резултата
щета 2+5+20=27 щета 6 временна 21 реална 9 шокова и 27/20=1 НК
успех 3 попада в бронята 2+2+3+6+5=18/3=5 щета за Игор 18 бутаща сила избутва го едно поленазад
Сульо атака към главата 666 - Анатама!!!
21+18=31+1/3=41 41/10=4 НК
2000/10=200 ТО на калпак
[/sblock]
- Mordekai
- Работник
- Мнения: 117
- Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
- Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
- Контакти:
Безкирка изпълзя с мъка от шубраците, сипейки сквернословия.
- &@%$(&№($&)(@#*)(%№*!!! - рече тя, докато прибираше парчето криптонит обратно в джоба си. След това немилостиво се разрови в кошницата на изчадието. Под окървавената покривчица и цветята откри питка, някакви кристали и буркан с нещо червено в него. Сината взе питката, помириса я и баките и настръхнаха. Ако Флодур беше тук щеше да изтъкне че вероятно отколо питката има голям доза остатъчни тавми, но пък него го нямаше е в баките на Безкирка играеха искри. Тя не им обърна внимание, а пъхна питката в раницата си, подритвайки мъртвия демон.
- Здравке, тука има някви неща за тебе - обърна се Безкирка към спътничката си.
А ако Флодур беше тук, щеше да каже, че демоните не умират а се прераждат, което пак не им е много гот защото при прераждането всичко им расте, отново и при това щипе ужасно непрятно, но пък него го нямаше и не можеше да сподели този интересен факт с групата.
- &@%$(&№($&)(@#*)(%№*!!! - рече тя, докато прибираше парчето криптонит обратно в джоба си. След това немилостиво се разрови в кошницата на изчадието. Под окървавената покривчица и цветята откри питка, някакви кристали и буркан с нещо червено в него. Сината взе питката, помириса я и баките и настръхнаха. Ако Флодур беше тук щеше да изтъкне че вероятно отколо питката има голям доза остатъчни тавми, но пък него го нямаше е в баките на Безкирка играеха искри. Тя не им обърна внимание, а пъхна питката в раницата си, подритвайки мъртвия демон.
- Здравке, тука има някви неща за тебе - обърна се Безкирка към спътничката си.
А ако Флодур беше тук, щеше да каже, че демоните не умират а се прераждат, което пак не им е много гот защото при прераждането всичко им расте, отново и при това щипе ужасно непрятно, но пък него го нямаше и не можеше да сподели този интересен факт с групата.
Последна промяна от Mordekai на пет сеп 09, 2011 11:17 pm, променено общо 4 пъти.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
Веднъж стигнала до скъпоценната количка, в която бяха настанени частите на голема, алхимическите реактиви и стъклениците, Здравка първо провери дали всяко нещо е на мястото си здраво и непокътнато. Трепетното и сърце очакваше да види злобни пукнатини, пълзящи по стъклените стени на съдовете и позволяващи неразрешени смесвания. В крайна сметка се оказа, че Три скали дори не е помръднал по време на битката и реактивите се бяха депресирали от скука.
Здравка доволно потупа количката и най-сетне се присъедини към групичката, изследваща останките на демона. Безкирка и бутна в ръцете една шепа кристали и бурканче с червено съдържание, а после бързо се отдалечи, криейки нещо под мишница.
- Съ-съ-стъклорез! - извика Здравка, щом огледа кристалите - прозрачни въглеродни кристали с кубична кристална решетка. Дванадесет диаманта блестяха на горското слънце като малки кубчета лед в шепата на джуджето, а бакенбардите му се усмихнаха от щастие. С такова количество инструменти можеше да сглоби големи, свредели и картофобелачки за цяла армия!
Бурканчето, от своя страна, имаше само залепен етикет с нарисувани хора в носии, хванати за ръце. Макар здравият разум да подсказваше на Здравка, че вътре най-вероятно има последна реколта лютеница "Хорце", зловредното любопитство към затворени стъкленици, култивирано дълго и грижливо у всеки алхимик, неумолимо пое контрола. Преди още да осъзнае какво прави, Здравка вече стържеше восъка от тапата, премахвайки едно по едно крайчетата на релефна шестоъгълна звезда.
И точно тогава се случи очакваното.
Гъст червен дим избухна от гърлото на гърнето и се устреми към висините, изпращайки Здравка с тройно салтомортале в шипковия храст (вече лишен от доста бодли, останали в дупето на предишната жертва). Над пътечката се разнесе гръмовен тътен (съпроводен от неприятна миризма), сред който се различи вика "НАЙ-ШЕТНЕ ШВОБОДЕН!"
Докато се поокопитят, от дима се оформи тялото на гигански джин, държащ бутилка тоник. Смееше се неприятно гръмовно, а част от пушещото му тяло беше облечена в народна носия.
- Аж шъм великия Шнорид и ишкам да жнам кой ще понеше пошледиците!? - прокънтя гласът на джина, извисяващ се на 3 сежана височина.
Незнайно защо всички погледи се отправиха към Здравка.
- Ехаааа! - възкликна тя, като се изправи и извади няколко шипкови листа от устата си. - Ка-ка-как та-та-така съ-си у-успял дъ-да съ-се съ-събереш та-там, дъ-да нъ-не бъ-би дъ-да мо-можеш да пъ-пъ-пъ-променяш мъ-мъ-масата си?
- Да разбирам, че ти ме ошвободи?! - В гласа на джина се появи нотка, която обещаваше огромни подземия пълни с остри железа, вериги и казани с горещо масло. Дори когато се приведе о две, за да изравни лицето си с това на Здравка, дълната част на тялото му все още излизаше от гърненцето като поток от сгъстяващ се дим.
- А-а-ами дъ-да, мм-май а-аз бъ-бях, - Здравка отстъпи назад и огледа пак бурканчето. Дъхът на джина подсказваше, че в лютеницата е бил добавен доста чесън. - Мъ-мъ-мислех, чъ-чъ-че е нъ-нъ-нещо с лъ-лъ-любопитен въ-вкус. О-от ал-ал-алхимична гъ-гледна то-точка, нъ-нъ-нали раз-разбираш.
Бран се опита от седяща позиция да направи скок и замах с двете си оръжия, но се оплете в огромното вълче наметало, което бе свалил от трупа. Брадата му за миг се развя във въздуха и тупна на разтег по-близо до джина.
- На! - Джинът тикна в ръцете на сината бутилката тоник. - Шега повтаряй шлед мен: „Първото ми желание е да ши швободен от оковите на джиноправещото проклетие!”
Здравка доволно потупа количката и най-сетне се присъедини към групичката, изследваща останките на демона. Безкирка и бутна в ръцете една шепа кристали и бурканче с червено съдържание, а после бързо се отдалечи, криейки нещо под мишница.
- Съ-съ-стъклорез! - извика Здравка, щом огледа кристалите - прозрачни въглеродни кристали с кубична кристална решетка. Дванадесет диаманта блестяха на горското слънце като малки кубчета лед в шепата на джуджето, а бакенбардите му се усмихнаха от щастие. С такова количество инструменти можеше да сглоби големи, свредели и картофобелачки за цяла армия!
Бурканчето, от своя страна, имаше само залепен етикет с нарисувани хора в носии, хванати за ръце. Макар здравият разум да подсказваше на Здравка, че вътре най-вероятно има последна реколта лютеница "Хорце", зловредното любопитство към затворени стъкленици, култивирано дълго и грижливо у всеки алхимик, неумолимо пое контрола. Преди още да осъзнае какво прави, Здравка вече стържеше восъка от тапата, премахвайки едно по едно крайчетата на релефна шестоъгълна звезда.
И точно тогава се случи очакваното.
Гъст червен дим избухна от гърлото на гърнето и се устреми към висините, изпращайки Здравка с тройно салтомортале в шипковия храст (вече лишен от доста бодли, останали в дупето на предишната жертва). Над пътечката се разнесе гръмовен тътен (съпроводен от неприятна миризма), сред който се различи вика "НАЙ-ШЕТНЕ ШВОБОДЕН!"
Докато се поокопитят, от дима се оформи тялото на гигански джин, държащ бутилка тоник. Смееше се неприятно гръмовно, а част от пушещото му тяло беше облечена в народна носия.
- Аж шъм великия Шнорид и ишкам да жнам кой ще понеше пошледиците!? - прокънтя гласът на джина, извисяващ се на 3 сежана височина.
Незнайно защо всички погледи се отправиха към Здравка.
- Ехаааа! - възкликна тя, като се изправи и извади няколко шипкови листа от устата си. - Ка-ка-как та-та-така съ-си у-успял дъ-да съ-се съ-събереш та-там, дъ-да нъ-не бъ-би дъ-да мо-можеш да пъ-пъ-пъ-променяш мъ-мъ-масата си?
- Да разбирам, че ти ме ошвободи?! - В гласа на джина се появи нотка, която обещаваше огромни подземия пълни с остри железа, вериги и казани с горещо масло. Дори когато се приведе о две, за да изравни лицето си с това на Здравка, дълната част на тялото му все още излизаше от гърненцето като поток от сгъстяващ се дим.
- А-а-ами дъ-да, мм-май а-аз бъ-бях, - Здравка отстъпи назад и огледа пак бурканчето. Дъхът на джина подсказваше, че в лютеницата е бил добавен доста чесън. - Мъ-мъ-мислех, чъ-чъ-че е нъ-нъ-нещо с лъ-лъ-любопитен въ-вкус. О-от ал-ал-алхимична гъ-гледна то-точка, нъ-нъ-нали раз-разбираш.
Бран се опита от седяща позиция да направи скок и замах с двете си оръжия, но се оплете в огромното вълче наметало, което бе свалил от трупа. Брадата му за миг се развя във въздуха и тупна на разтег по-близо до джина.
- На! - Джинът тикна в ръцете на сината бутилката тоник. - Шега повтаряй шлед мен: „Първото ми желание е да ши швободен от оковите на джиноправещото проклетие!”
- Пъ-пъ-първото ли? - Здравка го изгледа със съмнение. - И дъ-дъ-други ли щъ-ще има? Тъ-ти и-и-изпълняваш же-же-желания?!!
- Дами и господа, това не е ли джин?, - успя най сетне да се съвземе Амелия.
- Повече прилича на тоник, - компетентно й отговори Сульо.
- Да, да, хайде не ше мотай а го повтори - раздразнено махна с ръка джина. - Или не, чакай, поишкай първо да шпреш да пелчечиш, че ще вземеш да объркаш нещо.
Здравка присви едното си око. Потърси с поглед някакъв знак за подкрепа или възражение от групата, но всички древни и млади създания я гледаха с любопитно очакване. Тя въздъхна. Дори когато краят на света настъпеше, щеше да има групичка сеирджии, които щяха да разбутат пищящите статисти и да седнат на първия ред с димящи лули в ръце и полуостригани бакенбарди.
Здравка все пак направи драматична пауза и натъртено изрече:
- И-и-искам.Дъ-да.Зъ-зъ-започна.Дъ-дъ-да.Го-гооворя.Пъ-пъ-правилно.
Ако Флудор беше тук, щеше да изтъкне, че по-голяма част от населението на Магландиум, по времето когато са се носили такива носии, е говорла на" шъш" и заменя буквата Я със Е при всеки удобен случай. Но тъй като го нямаше, джинът просто щракна с пръсти.
Нищо не се случи.
Малко разочарована от липсата на още дим и светкавици, Здравка додаде:
- И да превърнеш дървените части на голема в митрилени.
В същия момент Бран, вече изправен над коварната вълча наметка, се намеси:
- А аз не мога ли също да пожелая нещо?
- Добре, щом това желаеш, - сви чутовните си рамене демоничното създание и насочи палец и показалец към Три скали. Чу се едно „бум” и тролът се строполи.
Бран се облещи.
- А?
- Давай ша ошвобождаването!
Бран се опули като кукумявка.
- Тва ли ми беше първото желание?! - Джуджето се огледа и започна бързо да изрежда: - Искам Драконова броня и thunder hammer...
- О, е млък! - рече джинът и върху Бран се стовари стъклен похлупак. - Казвай това за ошвобождаването!
- Ей, какво направи на Три шкали? - разтревожено отвърна Здравка и изтича към трола. - Той е трол, не голем!
- Желаш да ти отговоря ли? - изръмжа джина.
- Ууук уук - извика предупредително маймунека от безопасна позиция.
- Е недей да ми хитрееш, ("ти, пушилиштна пръдня такава", добави неизречен глас в съзнанието и), че така ще те подпале, нема да ше шпреш дори и в Колоша!, - разпалено отвърна Здравка, изпаднала в лека еуфория от новопридобитите си говорни способности. - Казах ти, че ишкам дървените чашти на голема да штанат митрилени, а не да убиваш Три шкали!
- Той е добре, - подвикна и Милва, която помагаше на трола да се изправи, - просто торбата с частите го събори.
Джинът само повдигна рунтава вежда. Всяко косъмче от нея носеше собствена носия.
Втрещена от тази безподобна страст към фолклорните костюми, Здравка само успя да промълви:
- Е, добре, ошвобождавам те тогава....
"Ууууук!", опита се да извика маймунека, но беше прекалено късно. Гръмовен смях раздра горските дебри (толкова гръмовен, че стъкления похлупак върху Бран стана на фин прах). Здравка и джинът бяха обвити от гъст червен дим, а когато той се разсея, няколко изненадани птички изпърхаха из дърветта. Джинът бе с размерите на нормален човек в древна носия, а долната част на Здравкиното тяло се губеше като малко стълбче дим в бурканчето от лютеница.
- Ай шъш здраве! - рече човека и понечи да си ходи.
- Определено нищо не получих, - разочаровано се обади Бран.
- Дами и господа, това не е ли джин?, - успя най сетне да се съвземе Амелия.
- Повече прилича на тоник, - компетентно й отговори Сульо.
- Да, да, хайде не ше мотай а го повтори - раздразнено махна с ръка джина. - Или не, чакай, поишкай първо да шпреш да пелчечиш, че ще вземеш да объркаш нещо.
Здравка присви едното си око. Потърси с поглед някакъв знак за подкрепа или възражение от групата, но всички древни и млади създания я гледаха с любопитно очакване. Тя въздъхна. Дори когато краят на света настъпеше, щеше да има групичка сеирджии, които щяха да разбутат пищящите статисти и да седнат на първия ред с димящи лули в ръце и полуостригани бакенбарди.
Здравка все пак направи драматична пауза и натъртено изрече:
- И-и-искам.Дъ-да.Зъ-зъ-започна.Дъ-дъ-да.Го-гооворя.Пъ-пъ-правилно.
Ако Флудор беше тук, щеше да изтъкне, че по-голяма част от населението на Магландиум, по времето когато са се носили такива носии, е говорла на" шъш" и заменя буквата Я със Е при всеки удобен случай. Но тъй като го нямаше, джинът просто щракна с пръсти.
Нищо не се случи.
Малко разочарована от липсата на още дим и светкавици, Здравка додаде:
- И да превърнеш дървените части на голема в митрилени.
В същия момент Бран, вече изправен над коварната вълча наметка, се намеси:
- А аз не мога ли също да пожелая нещо?
- Добре, щом това желаеш, - сви чутовните си рамене демоничното създание и насочи палец и показалец към Три скали. Чу се едно „бум” и тролът се строполи.
Бран се облещи.
- А?
- Давай ша ошвобождаването!
Бран се опули като кукумявка.
- Тва ли ми беше първото желание?! - Джуджето се огледа и започна бързо да изрежда: - Искам Драконова броня и thunder hammer...
- О, е млък! - рече джинът и върху Бран се стовари стъклен похлупак. - Казвай това за ошвобождаването!
- Ей, какво направи на Три шкали? - разтревожено отвърна Здравка и изтича към трола. - Той е трол, не голем!
- Желаш да ти отговоря ли? - изръмжа джина.
- Ууук уук - извика предупредително маймунека от безопасна позиция.
- Е недей да ми хитрееш, ("ти, пушилиштна пръдня такава", добави неизречен глас в съзнанието и), че така ще те подпале, нема да ше шпреш дори и в Колоша!, - разпалено отвърна Здравка, изпаднала в лека еуфория от новопридобитите си говорни способности. - Казах ти, че ишкам дървените чашти на голема да штанат митрилени, а не да убиваш Три шкали!
- Той е добре, - подвикна и Милва, която помагаше на трола да се изправи, - просто торбата с частите го събори.
Джинът само повдигна рунтава вежда. Всяко косъмче от нея носеше собствена носия.
Втрещена от тази безподобна страст към фолклорните костюми, Здравка само успя да промълви:
- Е, добре, ошвобождавам те тогава....
"Ууууук!", опита се да извика маймунека, но беше прекалено късно. Гръмовен смях раздра горските дебри (толкова гръмовен, че стъкления похлупак върху Бран стана на фин прах). Здравка и джинът бяха обвити от гъст червен дим, а когато той се разсея, няколко изненадани птички изпърхаха из дърветта. Джинът бе с размерите на нормален човек в древна носия, а долната част на Здравкиното тяло се губеше като малко стълбче дим в бурканчето от лютеница.
- Ай шъш здраве! - рече човека и понечи да си ходи.
- Определено нищо не получих, - разочаровано се обади Бран.
Последна промяна от Fobos на съб сеп 10, 2011 6:28 pm, променено общо 1 път.