А уж, беше само цирк.
Модератори: Vilorp, Модератори
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
При повторното влизане Амелия нарочно се забави със затварянето на външната врата. Всъщност се затрудни истински с надмогването на полуделия вятър и захлопването. Когато успя, Здравка вече се намираше отвъд септограмата. Елфаната на свой ред се обърна, погледна странния знак на пода и прехапа езиче. Смъртта можеше да е кратко пробождане под сърцето, проблясък от магия - само осакатяването я плашеше. Оскверняването на плътта или душата - ето го истинският ужас!
Дали беше опазила чистотата на вярата си в Сияйния Принц? Дали?
Колебливо пристъпи с дългите си нозе, плахо постави малките си стъпала в очертанията на странното изображение...
За миг сърцето изпърха в крехката и малка клетка на гръдния кош. Бюстът й подскочи заради замаяното, дълбоко поемане на дъх...
Със закъснение осъзна, че изображението остава каквото е. Без присветване, припламване или друг знак, че е докосната от някой бог.
Облекчението я разлюля, коленете й омекнаха. Почти се засмя на глас...
Но наред с радостта изпита и мъничко разочарование. Вярата й в Първобащата на чедата беше чиста, ала все още слаба. Твърде слаба, за да я обгърне сиянието на истинските избранници и свещенници.
Все още...
Дали беше опазила чистотата на вярата си в Сияйния Принц? Дали?
Колебливо пристъпи с дългите си нозе, плахо постави малките си стъпала в очертанията на странното изображение...
За миг сърцето изпърха в крехката и малка клетка на гръдния кош. Бюстът й подскочи заради замаяното, дълбоко поемане на дъх...
Със закъснение осъзна, че изображението остава каквото е. Без присветване, припламване или друг знак, че е докосната от някой бог.
Облекчението я разлюля, коленете й омекнаха. Почти се засмя на глас...
Но наред с радостта изпита и мъничко разочарование. Вярата й в Първобащата на чедата беше чиста, ала все още слаба. Твърде слаба, за да я обгърне сиянието на истинските избранници и свещенници.
Все още...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Старецът я изгледа злобно, или проста така си гледаше след което конят деликатно плесна с опашка кесията на коланът му. Старикът бръкна вътре и извади една ужасяваща машинария, от пружини, лайстни и дърво след което си я пъхна в устата. Чу се джвакане а след това старчока извади триона.. тъй де меча си и насочвайки го към друбосъците запита:
- Вии ще предпочетете ли да умрете отколкото да предадете императора?
- Вии ще предпочетете ли да умрете отколкото да предадете императора?
- Mordekai
- Работник
- Мнения: 117
- Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
- Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
- Контакти:
- Нямам навика да умирам за твари, дето не познавам - Безкирка поиска да жегне с поглед Амелия, но усети, че нея я няма. Въздъхна. Тази вечер хич не и вървеше. Доядя я, че малката пикла успява дори с отсъствието си да и осуети плановете. - Ако сме на един акъл по тоя въпрос може да те черпя една бира някой път. Аз съм Безкирка, между другото.
Сината протегна вежливо късата си ръчичка към съсухрения странник и изведнъж се почувства ужасно ниска. Отворената й длан стигаше едва до хълбока на коня. По дяволите.
Сината протегна вежливо късата си ръчичка към съсухрения странник и изведнъж се почувства ужасно ниска. Отворената й длан стигаше едва до хълбока на коня. По дяволите.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Хорис, Пък Хорис - исмехна се с комплект дървени зъби стареца и се приведе със скърцана де пададе ръка ма момичето. ръката му бе някак восъчно лъскава и хладна, а когато се изправи остана в нея.
- Хрпу, - сочна храчка във всички цветове на дъгата падна на земята и започна кротичко да разяжда натрупаните порови иглички - кучета ги яли тия джуджета! Моме, а ми я подай и кажи що дирите в околия под тоя камик дет вали ми не сте се скрили нейде на закътано?
- Хрпу, - сочна храчка във всички цветове на дъгата падна на земята и започна кротичко да разяжда натрупаните порови иглички - кучета ги яли тия джуджета! Моме, а ми я подай и кажи що дирите в околия под тоя камик дет вали ми не сте се скрили нейде на закътано?
- Mordekai
- Работник
- Мнения: 117
- Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
- Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
- Контакти:
Безкирка великодушно подмина забележката за кучетата, смятайки, че не се отнася до нея.
- Градушката ни свари неподготвени. Както и теб, доколкото виждам - отбеляза тя. Върна му обратно ръката. - Една от спътничките ни, славна джуджешка мома, е сръчна с нитовете и гайките, може би ще може да ти позакърпи крайниците. Само че я изпроводихме на пазар, та ще трябва да поизчакаш.
- Градушката ни свари неподготвени. Както и теб, доколкото виждам - отбеляза тя. Върна му обратно ръката. - Една от спътничките ни, славна джуджешка мома, е сръчна с нитовете и гайките, може би ще може да ти позакърпи крайниците. Само че я изпроводихме на пазар, та ще трябва да поизчакаш.
Здравка с признателност отпиваше от горещия чай с мляко и канела, смутено поседнала на столчето в ъгъла до вратата. Очите и не можеха да се откъснат от купчината свитъци с инженерни идеи, които гоблинът уж небрежно разлистваше и местеше от едно на друго място из магазина си.
- А въ-въ-вие къ-къ-как въ-въ-влязохте в би-би-бизнеса? - полюбопитства тя, като видя че Амелия е твърде заета да си играе на мозайката в средата на пода, а Микаел оглежда уж незаинтересувано стъклениците с екзотични съдържания. Не можеше да събере смелост да му предложи да купят всички свитъци и да похарчат остатъка за алхимични съставки.
- А въ-въ-вие къ-къ-как въ-въ-влязохте в би-би-бизнеса? - полюбопитства тя, като видя че Амелия е твърде заета да си играе на мозайката в средата на пода, а Микаел оглежда уж незаинтересувано стъклениците с екзотични съдържания. Не можеше да събере смелост да му предложи да купят всички свитъци и да похарчат остатъка за алхимични съставки.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- А, от съвсем скоро. миналата седмица на влизане в магазина собственикът бил разкъсан от демон изскочил от септограмата в която си играе приятелката ви. Понеже съм член да гилдията на алхимиците вдовицата ми предложи да го купя. Иначе се занимавам основно с превози. Просто тия дни никой не е да се хване да работи в магазина и все още търся някой новопристигнал да работи за 20 медника надник. - не беше лаконичен гномът.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Демон? - Амелия остана върху изображението, но за сметка на вирна носле - Ще бъде интересно!
Малките й рамене легнаха назад и се прибраха едно към друго - получи се красиво и някак надменно изпъчване:
- А бихте ли ми казали къде отвежда табелката до вас? Онази, на която така изкусително пише: "Ела".
Малките й рамене легнаха назад и се прибраха едно към друго - получи се красиво и някак надменно изпъчване:
- А бихте ли ми казали къде отвежда табелката до вас? Онази, на която така изкусително пише: "Ела".
Последна промяна от cherno_slance на чет юни 23, 2011 11:24 am, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
Здравка се опита да се отдръпне по-далече от септограмата, но понеже и без това вече беше до вратата, се оказа блокирана от също толкова нуеспешно отдръпващата се стена. Амелия обаче явно или не чуваше, или не даваше пет пари за нещастната съдба на предишния собственик. Здравка дори изпита известно съчувствие към незнайния демон, защото си представи какво го чака ако реши да се покаже отново докато малката елфана прескача фигурата.
- Нъ-нъ-не въ-ви лъ-лъ-ли пъ-притеснява то-това, чъ-че мо-мо-може дъ-да въ-ви зъ-зъ-затворят, а-ако ня-някой ръ-ръзбере, чъ-че пъ-пъ-продавате И-идеи въ-втора ръка? - обърна се тя отново към гнома. - Ръ-ръ-разбрах, чъ-че ги-ги-гилдиите съ-са мъ-мъ-много съ-съ-строги къ-къ-към къ-къ-крадци и тъ-тъ-търговци нъ-на къ-крадени и-идеи. Нъ-нъ-не чъ-че въ-вие съ-сте тъ-такъв, о-обсъждаме въ-въпроса хи-хи-хипотетично, - побърза да добави тя.
- Нъ-нъ-не въ-ви лъ-лъ-ли пъ-притеснява то-това, чъ-че мо-мо-може дъ-да въ-ви зъ-зъ-затворят, а-ако ня-някой ръ-ръзбере, чъ-че пъ-пъ-продавате И-идеи въ-втора ръка? - обърна се тя отново към гнома. - Ръ-ръ-разбрах, чъ-че ги-ги-гилдиите съ-са мъ-мъ-много съ-съ-строги къ-къ-към къ-къ-крадци и тъ-тъ-търговци нъ-на къ-крадени и-идеи. Нъ-нъ-не чъ-че въ-вие съ-сте тъ-такъв, о-обсъждаме въ-въпроса хи-хи-хипотетично, - побърза да добави тя.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- ЕЛА - натърти презрително главните букви гномът, - са пасмина шрлатани, въобще не трябва да се занимавате с тях. Борят се свободен софтуер представете си! Какво ще стане, ако всички идей станат безплатни питам аз? Колкото да крадците на идеи, те са по долна пасмина и от ЕЛА, официално. Дари да се хихикате госпожичке това е много сериозен проблем в града. Гном вече не може да е сигурен от днес за утре. То затова и септограмите с демони са толкоз популярни. В общи линии идеите продавани при мене са лицензирани за еднократна употреба, а и собственика получаа процент.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Изящното лице на елфанката придоби чаровно-лукаво изражение:
- Идеята пести труд, златни кръгчета или време, нали? Следователно е благо.
- Накъде биете, млада госпожице?
- Не може ли градът да наложи правило, че всяка идея е равносилна на някакви златни кръгчета. И който я получи безплатно, все едно е получил тези златни кръгчета. Все едно е обдарен...
- Е й?
- В много човешки градове има разни такси... - устните на момичето се извиха в подла усмивчица. Сладките им ъгълчета се повдигнаха в дразнеща, съвършенна симетричност:
- Такси за пеене на публично място, за сергия на пазара. За наследство или получаване на дарение...
Амелия повдигна брадичка и оголи бялата си шийка. Примижа усмихнато с дългите си и естествено извити мигли:
- Съгласна съм с вас, мили господине. В цивилизацията на човешките същества не бива да има прекомерна свобода на идеите. Споделям вашия възглед, че трябва всеки да си знае мястото...
- Идеята пести труд, златни кръгчета или време, нали? Следователно е благо.
- Накъде биете, млада госпожице?
- Не може ли градът да наложи правило, че всяка идея е равносилна на някакви златни кръгчета. И който я получи безплатно, все едно е получил тези златни кръгчета. Все едно е обдарен...
- Е й?
- В много човешки градове има разни такси... - устните на момичето се извиха в подла усмивчица. Сладките им ъгълчета се повдигнаха в дразнеща, съвършенна симетричност:
- Такси за пеене на публично място, за сергия на пазара. За наследство или получаване на дарение...
Амелия повдигна брадичка и оголи бялата си шийка. Примижа усмихнато с дългите си и естествено извити мигли:
- Съгласна съм с вас, мили господине. В цивилизацията на човешките същества не бива да има прекомерна свобода на идеите. Споделям вашия възглед, че трябва всеки да си знае мястото...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Не само Здравка - и собственикът на мястото не я разбра:
- Не вдявам, хлапе - гномът изразително сви рамене.
- Безплатната идея е равна на дарение. - обясни търпеливо Амелия - Дарението е равно на данъци. Данъците са равни на липса на безплатност.
- Продължавам да не вдявам. - подсмръкна домакинът - Тука ни облагат на глава. Работил, неработил - облагат. Тъй де! На данъчния какво му пука за селяка. Да е работил повече, щом е валяло градушка. Да е сял още веднъж. Бирника иска от всеки по двайсе крини жито или равностойността им.
- Хм, а Гилдиите не плащат ли такси? - замисли се елфанката
- Кой, алхимиците? Те през ден си строят сградата наново. Нямат време за глупости.
- Ами търговците на идеи? - настоя момичето - Те как се защитават от подбиване на цените?
- Ами таквоз.. с учтивости... - ухили се гномът - Помолят някой да не се улива с ниските цени и той се сеща. Пък ако не се сети... Случва се да падне, да се подхлъзне.. даже може да се затрие сам по грешка. Така стана напролет, в близката гора. Един без да иска се заровил сам...
- Сигурна съм, че търговците си поделят разходите по пращането на.... учтивости! - усмихна се сладко девойчето - Прекалено са алчни, за да плащат еднолично за настъпването на разни случайни случки.
- Е, и?
- Следователно се събират. А щом се събират, може да вземат принципно решение. Ще обявят, че всяка идея се продава за една десета от ползата й, но не по-малко от два сребърника. Който продава по-евтино или съвсем подарява, извършва подбив на цените.
- Кой, търговците на идеи да се съберат? Заедно? - дребосъкът махна с ръка - По -лесно ще събереш котки в чувал.
- Ще ги събере гневът към борците за свободно раздаване на идеи. - кимна Амелия - Понякога омразата обединява! Попитайте моите спътници, ако не вярвате!
- Не вдявам, хлапе - гномът изразително сви рамене.
- Безплатната идея е равна на дарение. - обясни търпеливо Амелия - Дарението е равно на данъци. Данъците са равни на липса на безплатност.
- Продължавам да не вдявам. - подсмръкна домакинът - Тука ни облагат на глава. Работил, неработил - облагат. Тъй де! На данъчния какво му пука за селяка. Да е работил повече, щом е валяло градушка. Да е сял още веднъж. Бирника иска от всеки по двайсе крини жито или равностойността им.
- Хм, а Гилдиите не плащат ли такси? - замисли се елфанката
- Кой, алхимиците? Те през ден си строят сградата наново. Нямат време за глупости.
- Ами търговците на идеи? - настоя момичето - Те как се защитават от подбиване на цените?
- Ами таквоз.. с учтивости... - ухили се гномът - Помолят някой да не се улива с ниските цени и той се сеща. Пък ако не се сети... Случва се да падне, да се подхлъзне.. даже може да се затрие сам по грешка. Така стана напролет, в близката гора. Един без да иска се заровил сам...
- Сигурна съм, че търговците си поделят разходите по пращането на.... учтивости! - усмихна се сладко девойчето - Прекалено са алчни, за да плащат еднолично за настъпването на разни случайни случки.
- Е, и?
- Следователно се събират. А щом се събират, може да вземат принципно решение. Ще обявят, че всяка идея се продава за една десета от ползата й, но не по-малко от два сребърника. Който продава по-евтино или съвсем подарява, извършва подбив на цените.
- Кой, търговците на идеи да се съберат? Заедно? - дребосъкът махна с ръка - По -лесно ще събереш котки в чувал.
- Ще ги събере гневът към борците за свободно раздаване на идеи. - кимна Амелия - Понякога омразата обединява! Попитайте моите спътници, ако не вярвате!
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Гномът изглеждаше видимо заинтригуван от идеята на Амелия, по начина по който е заинтересован всеки разговарящ с лиду дошли да пазареват от него - кимаш търпеливо и от време на време предлагаш нещо. Пролича си, че проумява трудно думите на елфанката - но очевидно му харесва посоката на разсъжденията й. Дори кимна в знак на одобрение и съгласие, когато... Когато Здравка пита за цената на някаква стока.
За миг домакинът изглежда раздвоен - но може да е било илюзия. Преходът в изражението му е светкавичен и на мутрата му грейва щастливата усмивка на продавач пред клиент с пари.
... Една велика идея за спасяването на света от прекален прогрес... е изгубена... временно...
... А в това време сина-та отмята исканите покупки с педантичността на типично джудже:
- Искам базова схема за голем на Дантон, допълнителна схема за секач към голема, походова конструкция за гомем трето ниво. Както и основи на нитовете (съкратен дисертат). Ще взема и четири заарядния арбалет за начинаещи.
- Друго има ли - усмивката на гнома почти достигна ушите му.
- Хм - изхъмка алхимичката и посочи някаква книжка - Трябва ми епоксидната смола от марката "моя приятел". Плюс следните съставки: огън - 20 единици, вода - 10 единици, земя - 30 единици, въглища - 10 единици, сяра - 10 единици, живак - 5 единици
- Бива, бива - ухилването на продавача стигна ушите - Ще има ли и друго?
- Трябват ми и десет стъкленици заедно с два кожени колана за стъкленици. И метална кутия за чупливи неща.
- Охоо, наистина сродна душа - гномът някак успя да се ухили още повече. Направо си разчекна устата от радост. Тя му правеше абсолютно якия оборот:
- А спиртна лампа да ви предложа ли?
Здравка се замисли за миг и погледна въпросително спътниците си. Вместо отговор елфаната й махна весело с бялата си ръчичка. Микаел пък само сви безучастно рамене. Явно смяташе, че е нормално да се дават цели състояния за екипировка.. по здравословни причини.
Леко нахалният продавач разчете по същия начин жестовете им и чевръсто уви покупките. После погледна още по-нахално Здравка и каза:
- Ами всичко е мнооого добре, дължите ми 10 690 медника?
В този момент Амелия измърка недоволно и пристъпи към домакина:
- Засрамвате ни? Що за нищожна сметка е това. Нека си изберем още нещо! - се тези думи огледна любопитно сиз помещението. Повечето неща й бяха напълно непонятни и тя направи тъжна муцунка:
- Няма ли нещо красиво и остро сред нещата ви? С дръжка в задния край?
[sblock="Покепки"]85 съставки със сила 5=((5*10)+20)*85=5960 медника за съставки; схеми: 3000+200+400+50+300=3950 до тук 9900, стъклениците коланите и кутията (дървена с 20 отделения) 150+140+300=590, 100 гр. епоксидна двукомпонентна смола в гърненце 200 медника и сила 50. Общо 10690
празна спиртна лампа - подарък
Тегло:
8,5 кг. за съставките
стъкленици 1кг.
колани 2х1кг=2кг. с по 5 халки
кутия 5 кг.
лампа празна - 0,5
Общо:17 кг.
[/sblock]
За миг домакинът изглежда раздвоен - но може да е било илюзия. Преходът в изражението му е светкавичен и на мутрата му грейва щастливата усмивка на продавач пред клиент с пари.
... Една велика идея за спасяването на света от прекален прогрес... е изгубена... временно...
... А в това време сина-та отмята исканите покупки с педантичността на типично джудже:
- Искам базова схема за голем на Дантон, допълнителна схема за секач към голема, походова конструкция за гомем трето ниво. Както и основи на нитовете (съкратен дисертат). Ще взема и четири заарядния арбалет за начинаещи.
- Друго има ли - усмивката на гнома почти достигна ушите му.
- Хм - изхъмка алхимичката и посочи някаква книжка - Трябва ми епоксидната смола от марката "моя приятел". Плюс следните съставки: огън - 20 единици, вода - 10 единици, земя - 30 единици, въглища - 10 единици, сяра - 10 единици, живак - 5 единици
- Бива, бива - ухилването на продавача стигна ушите - Ще има ли и друго?
- Трябват ми и десет стъкленици заедно с два кожени колана за стъкленици. И метална кутия за чупливи неща.
- Охоо, наистина сродна душа - гномът някак успя да се ухили още повече. Направо си разчекна устата от радост. Тя му правеше абсолютно якия оборот:
- А спиртна лампа да ви предложа ли?
Здравка се замисли за миг и погледна въпросително спътниците си. Вместо отговор елфаната й махна весело с бялата си ръчичка. Микаел пък само сви безучастно рамене. Явно смяташе, че е нормално да се дават цели състояния за екипировка.. по здравословни причини.
Леко нахалният продавач разчете по същия начин жестовете им и чевръсто уви покупките. После погледна още по-нахално Здравка и каза:
- Ами всичко е мнооого добре, дължите ми 10 690 медника?
В този момент Амелия измърка недоволно и пристъпи към домакина:
- Засрамвате ни? Що за нищожна сметка е това. Нека си изберем още нещо! - се тези думи огледна любопитно сиз помещението. Повечето неща й бяха напълно непонятни и тя направи тъжна муцунка:
- Няма ли нещо красиво и остро сред нещата ви? С дръжка в задния край?
[sblock="Покепки"]85 съставки със сила 5=((5*10)+20)*85=5960 медника за съставки; схеми: 3000+200+400+50+300=3950 до тук 9900, стъклениците коланите и кутията (дървена с 20 отделения) 150+140+300=590, 100 гр. епоксидна двукомпонентна смола в гърненце 200 медника и сила 50. Общо 10690
празна спиртна лампа - подарък
Тегло:
8,5 кг. за съставките
стъкленици 1кг.
колани 2х1кг=2кг. с по 5 халки
кутия 5 кг.
лампа празна - 0,5
Общо:17 кг.
[/sblock]
- Нъ-нъ-никакви тъ-тъ-такива, - отбранително се намеси Здравка. - Щъ-ще ку-ку-купуваме съ-само нъ-нъ-неща, къ-къ-които съ-са нъ-ни не-не-необходими. А-ако и-и-искаш дъ-дъ-да по-похарчиш въ-въ-всичките нън-ни пъ-пари, по-по-по-добре дъ-да ку-ку-купим ма-ма-материал зъ-за го-го-голема. И о-о-още съ-схеми. И бъ-бъ-бира зъ-за Бъ-бъ-безкирка.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Бира? За Безкирка - Амелия се усмихна - Защо пък не?
Погледна мило продавача и каза със сладък гласец на щитоносеца:
- Микаел, би ли дал на домакина десетте тулвара и единия златник. Би трябвало да ни върне към три, четири сребърника, нали?
Погледна мило продавача и каза със сладък гласец на щитоносеца:
- Микаел, би ли дал на домакина десетте тулвара и единия златник. Би трябвало да ни върне към три, четири сребърника, нали?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Турвари от Баратулия - замислено почеса брадичката си гномът, след това отброи 310 медника и ги постави на тезгяха точно до невзрачна обкована с олово кутия и отваряйки капака й допълни - оставете ги тук.
След като микаел пусна 11-те златни монети вътре гномът затвори кутия и рече замислено:
- Баратулските тулвари могат да ви докарат доста неприятност, но заради хубавата дама - на Амелия й се стори че гномът погледна към Здравка вместо към нея, но пък това беше невъзможно в нейния свят, та вероятно само й се е сторило - няма да ги оповестявам още 12 камбани време, това трябва да ви е достатъчно, да напуснете града.
След като микаел пусна 11-те златни монети вътре гномът затвори кутия и рече замислено:
- Баратулските тулвари могат да ви докарат доста неприятност, но заради хубавата дама - на Амелия й се стори че гномът погледна към Здравка вместо към нея, но пък това беше невъзможно в нейния свят, та вероятно само й се е сторило - няма да ги оповестявам още 12 камбани време, това трябва да ви е достатъчно, да напуснете града.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Бъдете спокоен, мили продавачо - усмихна се мило Амелия - Дори една камбанка време е повече от достатъчна... За да предадете тези монети в местния музей на чудатостите или в гилдията на магьосниците... или на стражата...
Тя кимна изящно с малката си главица и направи изискан реверанс. После се врътна на върха на пръстите и се отправи към вратата с плавната си походка.
Точно на прага се спря и погледна през рамо:
- Радвам се, че ни спестихте усилието да носим тези тулвари при местните учени или стражи. - елфаната махна с бялата си ръчичка в израз на досада - Те са тооолкова досадни! Особено докато разпитват от стомаха на кое чудовище си извадил някаква си кесия...
Усмихна се на Микаел и Здравка:
- Хайде да си намерим баня, а на тръгване ще минем отново от тук. За да може този продавач да сподели с нас радостта, че е предоставил десет баратулски тулвара на съответното място. И така е изпълнил дълга си на гражданин.
Тя кимна изящно с малката си главица и направи изискан реверанс. После се врътна на върха на пръстите и се отправи към вратата с плавната си походка.
Точно на прага се спря и погледна през рамо:
- Радвам се, че ни спестихте усилието да носим тези тулвари при местните учени или стражи. - елфаната махна с бялата си ръчичка в израз на досада - Те са тооолкова досадни! Особено докато разпитват от стомаха на кое чудовище си извадил някаква си кесия...
Усмихна се на Микаел и Здравка:
- Хайде да си намерим баня, а на тръгване ще минем отново от тук. За да може този продавач да сподели с нас радостта, че е предоставил десет баратулски тулвара на съответното място. И така е изпълнил дълга си на гражданин.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
След една прощална усмивка на Амелия, тримата се измъкнаха навън, местейки новите покупки ту в една, ту в друга ръка. Градушката беше спряла и беше оставила килим от ледени топчета по всички открити места. Къщите бяха мокри и димът от неизгасващите алхимически пещи беше станал тежък и мазен.
- Накъде? - обади се Микаел след като с преценяващ поглед обходи небето, къщите и побелелите улици.
- Нъ-не знам, - смутено отвърна Здравка, шумолейки с обвивката на земните елементи. - Ко-ко-колебая съ-се дъ-дали дъ-да по-по-похарчим о-о-останалите пъ-пари зъ-за дъ-да нъ-наемем ка-ка-карета, и-или дъ-да ку-ку-купим ма-материал зъ-за го-го-голема. Мъ-мъ-много и-искам дъ-да гъ-го сглобя, н-но до-дойдохме дъ-да на-наемем ка-карета.
Микаел издаде устни, изсумтя с едно примижало око и подхвърли:
- Инвестицията в екипировка удължава живота.
Здравка го погледна с надежда - беше на крачка е да сбъдне мечтата си да сглоби сама едно от тези ходещи чудеса.
- Бъ-бъ-бихме мо-мо-могли дъ-да пъ-пъ-продължим пъ-пеша, а-а-ако по-по-похарчим па-парите зъ-за ма-ма-материал... - не особено убедено додаде тя.
- Накъде? - обади се Микаел след като с преценяващ поглед обходи небето, къщите и побелелите улици.
- Нъ-не знам, - смутено отвърна Здравка, шумолейки с обвивката на земните елементи. - Ко-ко-колебая съ-се дъ-дали дъ-да по-по-похарчим о-о-останалите пъ-пари зъ-за дъ-да нъ-наемем ка-ка-карета, и-или дъ-да ку-ку-купим ма-материал зъ-за го-го-голема. Мъ-мъ-много и-искам дъ-да гъ-го сглобя, н-но до-дойдохме дъ-да на-наемем ка-карета.
Микаел издаде устни, изсумтя с едно примижало око и подхвърли:
- Инвестицията в екипировка удължава живота.
Здравка го погледна с надежда - беше на крачка е да сбъдне мечтата си да сглоби сама едно от тези ходещи чудеса.
- Бъ-бъ-бихме мо-мо-могли дъ-да пъ-пъ-продължим пъ-пеша, а-а-ако по-по-похарчим па-парите зъ-за ма-ма-материал... - не особено убедено додаде тя.
Последна промяна от Fobos на съб юли 02, 2011 10:02 am, променено общо 1 път.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Не бих отказала да оставиш дребни за една баня. - примоли се Амелия и внезапно присви очи - всъщност искам първо да отидем при съседите на този мил продавач. И да ги предупредим, че разполага с баратулски тулвари. Ще кажем истината - че сме ги намерили при скитанията си като приключенци. И сме ги дали на мъдър човек, който ни е обещал да предпази околните от странните им свойства.
Амелия погледна замислено през рамо:
- Предполагам, че тези от "ЕЛА" го мразят почти толкова, колкото той тях. Ако имат и необходимото въображение... Ще използват подходящо нашето подшушване... За да му направят живота интересен...
Усмихна се на Здравка:
- А пък и може да видим някоя безплатна, но хубава идея, нали?
Амелия погледна замислено през рамо:
- Предполагам, че тези от "ЕЛА" го мразят почти толкова, колкото той тях. Ако имат и необходимото въображение... Ще използват подходящо нашето подшушване... За да му направят живота интересен...
Усмихна се на Здравка:
- А пък и може да видим някоя безплатна, но хубава идея, нали?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Зъ-зъ-защо тъ-трябва дъ-да по-постъпваме тъ-така с нъ-нъ-него? - притеснено рече Здравка. - Тъ-той нъ-ни пъ-продаде до-доста ху-хубави нъ-неща. Тъ-тъ-това бъ-беше до-до-добра съ-сделка.
Газената лампа пред напдписа "Ела!" продължаваше да свети примамливо. Странно как градушката не бе успяла да счупи стъклото на фенера, въпреки че бе превърнала цялата улица в леден килим.
- Нъ-нека пъ-пъ-просто дъ-да въ-видим къ-какво съ-съ-се про-продава и в дъ-другите мъ-мъ-магазини бъ-без дъ-да въ-въ-вредим нъ-на гъ-гъ-гнома, - добави тя. Гласът и звучеше по-умолително, отколкото се надяваше и в пристъп на отчаяние добави: - Тъ-тъ-той нъ-ни пъ-пъ-предложи чъ-чай и пъ-пъ-подслон пъ-по въ-въ-време нъ-на бу-бурята.
Газената лампа пред напдписа "Ела!" продължаваше да свети примамливо. Странно как градушката не бе успяла да счупи стъклото на фенера, въпреки че бе превърнала цялата улица в леден килим.
- Нъ-нека пъ-пъ-просто дъ-да въ-видим къ-какво съ-съ-се про-продава и в дъ-другите мъ-мъ-магазини бъ-без дъ-да въ-въ-вредим нъ-на гъ-гъ-гнома, - добави тя. Гласът и звучеше по-умолително, отколкото се надяваше и в пристъп на отчаяние добави: - Тъ-тъ-той нъ-ни пъ-пъ-предложи чъ-чай и пъ-пъ-подслон пъ-по въ-въ-време нъ-на бу-бурята.
- Mordekai
- Работник
- Мнения: 117
- Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
- Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
- Контакти:
Безкирка хвърли поглед към закачулената фигура до себе си, която явно не беше много в час със ситуацията.
- А-а... хм... ами... е да - мъдро отбеляза тя. Все пак тъмните дебри на сульовата роба можеха да крият какви ли не чудеса за лишения от обоняние страничен наблюдател. Пък дори и някоя закъсала девица. - Е, сега - добави тя, все пак не искаше да заблуждава новопоявилия се странник.
Спътниците и я погледнаха неразбиращо.
- Не искам да те разочаровам, но Сульо не е... така де, освен ако не си падаш по такива неща... Което е съвсем в реда на нещата де! Не искам да съдя никого!
- А-а... хм... ами... е да - мъдро отбеляза тя. Все пак тъмните дебри на сульовата роба можеха да крият какви ли не чудеса за лишения от обоняние страничен наблюдател. Пък дори и някоя закъсала девица. - Е, сега - добави тя, все пак не искаше да заблуждава новопоявилия се странник.
Спътниците и я погледнаха неразбиращо.
- Не искам да те разочаровам, но Сульо не е... така де, освен ако не си падаш по такива неща... Което е съвсем в реда на нещата де! Не искам да съдя никого!
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Даааа, признавам - Амелия нацупи устнички - Той прояви добри обноски. Трябва да му простим арогантността да се мисли за по-умен от нас.
Елфаната замислено наклони глава към едното си раменце. Въздъхна:
- Ако му липсва мъдрост, сам ще си навлече белята с тези монети. Така че може да се съсредоточим в оглеждане на останалите магазини. Нека все пак започнем от "Ела". Иначе съвсем ще свършим златните и сребърните кръгчета...
Елфаната замислено наклони глава към едното си раменце. Въздъхна:
- Ако му липсва мъдрост, сам ще си навлече белята с тези монети. Така че може да се съсредоточим в оглеждане на останалите магазини. Нека все пак започнем от "Ела". Иначе съвсем ще свършим златните и сребърните кръгчета...
Последна промяна от cherno_slance на пон юли 04, 2011 1:42 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- О, неее... - елфанката изведнъж стана сериозна - Како Здравке, уличката наистина е тъмна. Не може да влезем, докато ръцете на най-силния от нас за заети с багаж.
С тези думи Амелия се зае да помага на щитоносеца. Наместиха покупките на сина-та в раницата му с необходимото внимание - за да прилягат плътно и не се люшкат при вървене.
Едва след това пристъпиха навътре между сградите.
С тези думи Амелия се зае да помага на щитоносеца. Наместиха покупките на сина-та в раницата му с необходимото внимание - за да прилягат плътно и не се люшкат при вървене.
Едва след това пристъпиха навътре между сградите.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Здравия пек последвал още по-здравата градушка започна да топи леда, а там където не бе останал лед да суши земята. Тримата страници преминаха праз разкаляния коларски пазар, като Микаел се оказа с още 30 камъка допълнително тегло освен досагашните покупки. Като свиха в малката уличка над която висеше табелата с надпис „ЕЛА!”, той облекчено въздахна, защото малката уличка освен с боклуците на цивилизацията бе застлана и с нераван калдаръм и това щеше да му спести няколко елфски килограма.
Стрешите почти се допираха една у друга над главите им което превеше уличката учудващо тъмна, е като прибавим и страната мъгла която се появи всякаш от нищото и запълза около им нещато ставаха лекинко притеснителни. И точно тогава видяха вълка.
Огромен сив звяр с разтворена паст на която би завидял и крокодил, бе на по малко от 5 разтега от тях нагоре по стръмната уличка или дори по-малко. Един прозорец високо в ляво от тях се отвори и за момент жълтата трепкаща светлина то лоени свещи се отрази в очите му. Зли очи готови да те разкъсат на парчета без да дадат шанс и време на челюстите да сторят същото. След като съдържанието на нощното гърне напусна досегашната си обител и достигна улицата капаците на прозореца се затвориха и превърнаха тъмата в почти истински мрак.
- Каква красива козина - прошепва тихо, с възхищение Амелия и, след известен размисъл, допълни - Много е красив... искам го!
- Само 2 златника милейди и доставката е за наша сметка - рече появилият се по волята на парите търговец. Златокос дългоног левент с панталони за езда от червен плюш и златна шевица допълнени с коприна с цвят на кост и елече от памук в същите цветове като панталоните.
- Моля приближете се и вижте какво прекрасно произведение на изкуството, какъв усет към детайлът - той прокара пръсти през зъбите на звяра и изохка - е склупторът малко се е престарал със зъбите, но ако желаете можем да ги затапим за да не пострадат подопечните ви ваше благородие - и направи толкова нисък поклон, че почти докосна върхове не чизмите си.
Амелия леко се разочарова:
- О, чаровни господине - тя се усмихна с накланяне на главата и бавно притваряне на гъстите си клепки - Моят лишен от изящност изказ вие е подвел. Под израза "искам го" се имах предвид един по-интензивен начин на придобиване. След което погледна замислено вълка:
- Но ако вълкът е изкуствено творение, признавам ви майсторството. В сравнение с това създание големите изглеждат недовършени като замисъл.
- Значи няма да купувате? - Доста поохладня тона на продавача и пайетите изчезнаха от него.
- Не сте ми казали какво купувам! - Амелия вирна брадичка и оголи бялата си шийка
След като елфето премижа насреща му като поредната гурелясала кокошка младежът въздъхна:
- Щом няма да купувате има ли с какво друго да ви помогна милейди? - тоя път нямаше поклон.
След като чаровният младеж започна да се държи като дръвник, Амелия само се усмихна:
- Кой е казал, че няма да купувам. Все още не сте ми казал какво е това създание?
Понеже младежът няколко пъти зъвъртя глава между нея и статоята та продължи:
- Ако е естествено появило се животно, какво общо има склуптор със зъбите му - а след като разпозна неизречената обида в погледа на непознатия и на свой ред въздъхна от досада:
- Казахте, че склупторът е направил зъбите му ненужно остри. Това означава, че не е естествено появило се животно. Нещо друго е. И ще съм ви признателна, ако обясните за какво точно става въпрос!
- Скъпа - сбута я леко Микаел и подметна с половин уста - това е статуя.
[23:07:16] Светлето - Svetlana Paunova: Здравка се загледа в страховития звяр и със страхопочитание изрече: "Препариран ли е?"
После се протегна да го потупа по главата и осъзна, че животното е направено изцяло от камък.
- За Орим не, това е вълчище сестро, препаратор не би могъл да възстанови убито вълчеще, това е шедьовър на каменоделствот,о - отвърна мъжът и като се наведе да й целуне ръка, остави в шепите й малка бележка.
Здравка разтвори шепата си и внимателно зачете:
"Проста работа за много пари
Флинт Стоун - каменоделец"
И дописано с не калиграфски почерк: "Ела сама".
Здравка бързо смачка бележката и се опита да я пъхне из дрехите си преди Амелия да е забелязала че държи нещо.
После погледна бързо към русият тип с вълка.
Стрешите почти се допираха една у друга над главите им което превеше уличката учудващо тъмна, е като прибавим и страната мъгла която се появи всякаш от нищото и запълза около им нещато ставаха лекинко притеснителни. И точно тогава видяха вълка.
Огромен сив звяр с разтворена паст на която би завидял и крокодил, бе на по малко от 5 разтега от тях нагоре по стръмната уличка или дори по-малко. Един прозорец високо в ляво от тях се отвори и за момент жълтата трепкаща светлина то лоени свещи се отрази в очите му. Зли очи готови да те разкъсат на парчета без да дадат шанс и време на челюстите да сторят същото. След като съдържанието на нощното гърне напусна досегашната си обител и достигна улицата капаците на прозореца се затвориха и превърнаха тъмата в почти истински мрак.
- Каква красива козина - прошепва тихо, с възхищение Амелия и, след известен размисъл, допълни - Много е красив... искам го!
- Само 2 златника милейди и доставката е за наша сметка - рече появилият се по волята на парите търговец. Златокос дългоног левент с панталони за езда от червен плюш и златна шевица допълнени с коприна с цвят на кост и елече от памук в същите цветове като панталоните.
- Моля приближете се и вижте какво прекрасно произведение на изкуството, какъв усет към детайлът - той прокара пръсти през зъбите на звяра и изохка - е склупторът малко се е престарал със зъбите, но ако желаете можем да ги затапим за да не пострадат подопечните ви ваше благородие - и направи толкова нисък поклон, че почти докосна върхове не чизмите си.
Амелия леко се разочарова:
- О, чаровни господине - тя се усмихна с накланяне на главата и бавно притваряне на гъстите си клепки - Моят лишен от изящност изказ вие е подвел. Под израза "искам го" се имах предвид един по-интензивен начин на придобиване. След което погледна замислено вълка:
- Но ако вълкът е изкуствено творение, признавам ви майсторството. В сравнение с това създание големите изглеждат недовършени като замисъл.
- Значи няма да купувате? - Доста поохладня тона на продавача и пайетите изчезнаха от него.
- Не сте ми казали какво купувам! - Амелия вирна брадичка и оголи бялата си шийка
След като елфето премижа насреща му като поредната гурелясала кокошка младежът въздъхна:
- Щом няма да купувате има ли с какво друго да ви помогна милейди? - тоя път нямаше поклон.
След като чаровният младеж започна да се държи като дръвник, Амелия само се усмихна:
- Кой е казал, че няма да купувам. Все още не сте ми казал какво е това създание?
Понеже младежът няколко пъти зъвъртя глава между нея и статоята та продължи:
- Ако е естествено появило се животно, какво общо има склуптор със зъбите му - а след като разпозна неизречената обида в погледа на непознатия и на свой ред въздъхна от досада:
- Казахте, че склупторът е направил зъбите му ненужно остри. Това означава, че не е естествено появило се животно. Нещо друго е. И ще съм ви признателна, ако обясните за какво точно става въпрос!
- Скъпа - сбута я леко Микаел и подметна с половин уста - това е статуя.
[23:07:16] Светлето - Svetlana Paunova: Здравка се загледа в страховития звяр и със страхопочитание изрече: "Препариран ли е?"
После се протегна да го потупа по главата и осъзна, че животното е направено изцяло от камък.
- За Орим не, това е вълчище сестро, препаратор не би могъл да възстанови убито вълчеще, това е шедьовър на каменоделствот,о - отвърна мъжът и като се наведе да й целуне ръка, остави в шепите й малка бележка.
Здравка разтвори шепата си и внимателно зачете:
"Проста работа за много пари
Флинт Стоун - каменоделец"
И дописано с не калиграфски почерк: "Ела сама".
Здравка бързо смачка бележката и се опита да я пъхне из дрехите си преди Амелия да е забелязала че държи нещо.
После погледна бързо към русият тип с вълка.
Последна промяна от Vilorp на пон юли 04, 2011 11:08 pm, променено общо 1 път.
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
- Виждам, че е статуя. - Амелия изящно повдигна едното от малките си раменца - Но и големите са статуи, когато не се движат.
Тя извърна лице към продавача:
- Наистина ли продавате на чужденци без талига статуя, която е... просто статуя? Дори да я купим, няма как да я отнесем! Разбирате ли? ... Или проумяването на това обстоятелство е свръх силите ви?
- Доставката е изцяло за моя сметка милейди! - вътрешно обаче вече й прегризваше гърлото и вдигаше нздравица с кръвта й. За жалост обаче повечето му клиенти бяха такива и му се налагаша да не показва чуства. Все пак не се въздаржа съвсем и добави:
- Както казах в началото.
- Доставката е изцяло за ваша сметка? - елфаната се разкиска със сладкото си гласче - Изкушавате ме да поръчам доставката до подземната библиотека на Сакраминел... Но...
Тя изведнъж стана сериозна:
- Простете ми! Статуята наистина е много добра и майсторът е вложил много в нейната изработка. За съжаление трябва да проявя лоши обноски и ви откажа.
Тя смирено наведе глава - за миг естествено и веднага вдигна лице:
- Моля за извинение. Простете, че ви отнехме от времето.
- Не е пръв път - сви рамене човекът и преди да затръшне вратата на дюкяна пред който беше статоята на вълка се дочу: - ...едма поръчка за Сакреминел, незнам какво им е толка им прави кеф, доставка като доставк...
И влагата отново се закълби около тях. Групичката им продължи навътре в уличката и след десетина метра стигнаха до края й. Проука между сградите образуваше пролука в ляво. От там започваше една по-тясна и определено кална пресечка. Липсваха нахвърляни дъски върху разкашнатата почва - изглеждаше направо непроходимо.
Микаел все пак нагази и моментално загъна до средата на глезените. Амелия обхвана с малките си пръстчета ръката на Здравка - малко над свивката на лъкътя:
- Како Здравке, недей. Хайде да намерим гостилница с поне дървени корита за баня. Докато се изкъпем, земята ще е изсъхне. Ще се върнем тогава, може ли?
Тя извърна лице към продавача:
- Наистина ли продавате на чужденци без талига статуя, която е... просто статуя? Дори да я купим, няма как да я отнесем! Разбирате ли? ... Или проумяването на това обстоятелство е свръх силите ви?
- Доставката е изцяло за моя сметка милейди! - вътрешно обаче вече й прегризваше гърлото и вдигаше нздравица с кръвта й. За жалост обаче повечето му клиенти бяха такива и му се налагаша да не показва чуства. Все пак не се въздаржа съвсем и добави:
- Както казах в началото.
- Доставката е изцяло за ваша сметка? - елфаната се разкиска със сладкото си гласче - Изкушавате ме да поръчам доставката до подземната библиотека на Сакраминел... Но...
Тя изведнъж стана сериозна:
- Простете ми! Статуята наистина е много добра и майсторът е вложил много в нейната изработка. За съжаление трябва да проявя лоши обноски и ви откажа.
Тя смирено наведе глава - за миг естествено и веднага вдигна лице:
- Моля за извинение. Простете, че ви отнехме от времето.
- Не е пръв път - сви рамене човекът и преди да затръшне вратата на дюкяна пред който беше статоята на вълка се дочу: - ...едма поръчка за Сакреминел, незнам какво им е толка им прави кеф, доставка като доставк...
И влагата отново се закълби около тях. Групичката им продължи навътре в уличката и след десетина метра стигнаха до края й. Проука между сградите образуваше пролука в ляво. От там започваше една по-тясна и определено кална пресечка. Липсваха нахвърляни дъски върху разкашнатата почва - изглеждаше направо непроходимо.
Микаел все пак нагази и моментално загъна до средата на глезените. Амелия обхвана с малките си пръстчета ръката на Здравка - малко над свивката на лъкътя:
- Како Здравке, недей. Хайде да намерим гостилница с поне дървени корита за баня. Докато се изкъпем, земята ще е изсъхне. Ще се върнем тогава, може ли?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.