А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет мар 25, 2011 3:58 pm

Здравка се приближи с професионално любопитство до несъпричастния портал, който упорито отказваше да се отвори, колкото и да му пееха. Рамката му сякаш беше съставена от множество механични елементи, направени от скъпоценни метали и алчното за ъъъ, за знания джудже в душата ѝ искаше да провери какво може да научи. Внимателният и поглед скоро откри няколко невидими отдалече каменни плочи, по които имаше стари, рушащи се релефни надписи, всичките рунически.
Флодур, Здравка и дриадата се струпаха около надписите, мърморейки неясно, но на последната плоча изведнъж открифа шифър за трансформиране на руните в букви от Общия език и двете джуджета заподскачаха възбудено. Здравка застана пред първата плоча и напрегна зрение.
- Пъ-пъ-пъ-пише "Га-га-га-гарунас" - добросъвестно осведоми тя останалите от групата, когато разчете надписа. - Чъ-чъ-чудя съ-се ка-ка-какво ли о-оз-означава то-това.
- Аз знам, аз знам! - заподскача талъсъмът вдигнал ръце, а маймунека не закъсня да повтори жестовете му. - Значи, Врати или Портали! - заяви самодоволно той под огнения поглед на архивиста.
- Уруг-ган, баратулиа, дениарда, устурим, елоида, алад-ган - четеше Флодур пред друга плоча, разперил леко ръце, като дете което току-що е отворило тайния, пълен догоре с лакомства шкаф на баба си.

Останалата част от групата в това време се насочи към малката вратичка в дъното на залата. Микаел предпазливо огледа вратата, стисна дръжката и я отвори. Гоблинът се извърна леко настрани, готов да побегне, а останалата част от отделилите се напрегнато приклекнаха. Нищо не се случи. През процепа се виждаше, че вратата води към други стълби, изсечени в скалата, с размер предполагаш използването им от дребни създания.
- Таласъм, влизай - заповедно обяви Амелия и се изправи пред вратата с ръка на кръста си. Ехото се опита елегантно да направи реверанс към гласа и.
Таласъмът се озъби от мястото си до Флодур и скептично сви рамене:
- Тцъ. Никога не минавам пръв.
Красивите очи на Амелия се присвиха.
- Там вероятно ни очакват доста скъпоценности, не мислиш ли? Съдейки по размера, стълбите са сечени или от джуджета, или от твои родственици - и в двата случая можем да се надяваме на нещо хубаво в края.
Очите на гоблина се уголемиха двойно и трескаво зашариха между Амелия и вратата. Таласъмът демонстративно сви устни в знак на размисъл.
- Аз, нека аз да мина пръв! - Сульо почти се втурна към отворения коридор, от който идваше леко хладно течение.
- Я не изпреварвай, - тросна се таласъмът и се втурна към тях. - Който иска злато, да си чака реда.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет мар 25, 2011 4:10 pm

Флодур започна да обяснява каквото беше разбрал от надписите:
-Първото определено е свързано с кости - костен връх, най-първата кост, най-северната кост - с тия проклети диалекти на древния език никой не може да е сигурен. После Баратулия - Флодур показа с жест околността. - Третот ое Дриадия, гората на дриадите или, както е известна сега, чудната гора. И след това Устурим, Елоида и Алад-Ган, които не ми говорят абсолютно нищо.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет мар 25, 2011 6:23 pm

Групата се накани за тръгване, но в този момент осъзнаха нещо очевидно. Нагоре ги чакаше дълбок и плътен мрак, а отново нямаха факли. Амелия първа осъзна ситуацията, защото имаше лош спомен от предишното обикаляне из разни подземия. Тогава загуби почти всичката си магическа енергия, за да поддържа вълшебна светлина за останалите.
За жалост нямаше избор и въздъхна тихо. Повдигна изящните си длани и начена нужното заклинание, но в последния миг осъзна още един очевиден факт. Мистичната светлинка на дриадата сияеше много по-силно от нейната и не припламваше през всяка шестинка от пясъчника.
Проумяването на това обстоятелство я подтикна към леко неприятно за нея действие. Обърна се към зеленокожата дама и смути спокойствието й:
- Милейди, простете за наглостта ми, но ще ви помоля за нещо. Ще благоволите ли да ми прехвърлите вашата магическа сфера, а вие да си направите нова?
Думите й предизвикаха искрено изумление в Милва. Тя сговорчиво подаде безплътното и ярко кълбо на Амелия, но това представляваше чисто физическо действие. И естествено нямаше ефект:
- Не мога да направя втора, без да спра тази. Но ако толкова ви харесва, може за малко да подържите тази в шепата си.
Сега елфаната я погледна изумено:
- Разбира се, че ще поема поддръжката на тази магическа светлина. Стига все пак да ми я прехвърлите... - след няколко секунди осъзна, че молбата й няма да бъде удовлетворена. Мислено се примири с това и реши поне да удовлетвори любопитството си:
- Нима не може да направите две сфери наведнъж?
- Как така да направя повече от една? - погледът на дриадата стана леко укорителен. Все едно елфанката я лъжеше в лицето.
- Милейди, - Амелия изпита прилив на неочаквано прозрение - колко мато... тоест джвърк-а ви отнема тази светлина за една шестинка от пясъчника?
Насреща ѝ дриадата само премигна неразбиращо. Амелия се смути и кимна извинително. Осъзна, че така няма да постигне нищо и се обърна към Здравка. Помоли я за нейния фенер и сината чевръсто го измъкна от торбата си. Подаде лампата на елфата и последната я взе с недоволно изражение. Предметът се оказа тежък и - по критериите на Амелия - недостатъчно изтънчен. Здравка нямаше вина - вещта очевидно беше сътворена без любов. Без мисъл в майстора за конкретен притежател... Така че въздъхна и отново се обърна към дриадата:
- Милейди, много ли ще е дръзко, - промълви с примирена нотка в гласчето си - ако научите безинтересната ми особа на магията, с която създавате тази светлина?
- Мога само да я покажа. - сви рамене бледозелената девойка. - Не е особенно трудно.
- За вас със сигурност не е трудно. - прехапа връхчето на езика си, понеже дриадата едновременно я подразни и очарова. Милейди Милва излъчваше непринудена грация и изтънчена надменност. Как можеше да е... толкова възхитителна?
Дриадата й кимна великодушно и започна да показва. Елфаната смутено я прекъсна:
- Милейди, моментът не е подходящ, моля за извинение. Може би по-късно, на спокойствие. Има належащи задачи.
- За мен не е проблем. И спри с това милейди, каквото и да значи. Достатъчно е, да ме наричаш Милва - гласът й бе мек и нежен. С едва доловима, поучителна нотка.
- Вашата добрина е несравнима, но съм недостойна за нея. - отвърна напевно Амелия - Моята липса на обноски прави неуместно прякото общуване между нас. Моля за извинение!
Приклекна леко в намек за реверанс и обърна гръб на дриадата. Тя толкова приличаше по нрав на голямата й сестра, че... Не знаеше дали да я мрази или зяпа с ококорени от възхищение очи.

"Дразни ме...
Завиждам й..
Искам
да съм
като нея"
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб мар 26, 2011 8:28 pm

Вити стълби ви отвеждат до малко помещение, явно намиращо се в някой от върховете на планината. В околната стена има 8 дупки, нещо като прозорци. През тях се виждат великия град Брил, една урва между две отвесни скали и глухият каньон, през който се добрахте до изгубения град.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » съб мар 26, 2011 10:30 pm

Здравка отиде да погледне през прозореца, който гледаше към Брил. Градът се разстилаше далеч в низината под нея, леко замъглен от омарата и дима, който се виеше над работилниците. Джуджето се опита да открие къщата и работилницата на баща си сред множеството миниатюрни постройки, които ожеше да различи, но истината беше че просто нямаше как да отгатне къде точно да гледа.
Нещо проблясна ма 2-3 разкрача под Здравка. На мaлък перваз под прозореца се търкаляше месингова тръба или нещо подобно, като чели, съставена от три тръби влизащи една в друга.
Под този и съседните два прозореца имаше перваз, а стената до тях бе сравнително гладка и отвесна, през един от другите прозорци се виждаше площадката на която приключенците бяха по-рано и нещо странно на стената от другата страна на урвата.
- Въх! 'Що се'а не е тука тоя трол да го ползваме като ходещ таран срещу тази стена! - Изтюхка ядосано Сульо.
- Въ-въ-въже? - обагда се колебливо Здравка, докато останалите обикаляха прозорците и цъкаха с език.
- Абе аз май имах бре! - Плесна се Сульо по зелената галва и започна да рови из робата си.
Сульо извади от бездънната си роба покриваща голото му ... нека да го наречем тяло, поради естетически причини, петдесет метрово въже, с дебелината на детска китка.
- Ха, дръж! - Подаде въжето гоблинът. - Ma, чакай, за кво ти, бе?!
- Къ-къ-кой ще се пробва? - обади се пак Здравка, докато размотаваше въжето.
- Аааа тук не ме брой! - Размаха предупредително ръце зеленушкото, пристъпвайки предпазливо назад.
- Аре бе, зленушко, нали си бивш цирков акробат! - Скастри го Микаел.
Сульо изгледа отровно човека, зататрузи се към сината и след една голяма и тежка въздишка почна да се овръзва с въжето, чакайки инструкции по какъв точно начин очакват от него да си счупи главата.
- Ай давай де, кво зяпаш! - Подкани го Микаел.
- Хубаво де, хубаво. - Замърмори Сульо и подаде другия край на въжето на човека.
След няколко минути катерене по стената, пъшкане и гледката на закачулен лилипут дърпащ месингова тръба, Сульо и споменатият инструмент бяха издърпани благополучно горе.
- И ся к'о е туй? - Зачеша се Сульо. (Чесането беше поради чисто биологични причини, а не поради мозъчна активност.)
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон мар 28, 2011 11:52 am

- И сегааа каквооо? - попита глезено Амелия.
Здравка се приближи и взе тръбата от ръцете на гоблина. По гладката месингова повърхност вече личаха няколко мръсни отпечатъка от гоблински пръсти и нещо, което приличаше на сопол. Джуджето погледно строго Сульо, но той само подсмъркна очаквателно и се опита да се усмихне с колеблива надежда за одобрение. Тя побърза да избърше тръбата с края на дрехата му и после разгъна внимателно конусите. Очевидно беше, че това е една от онези Тръби за далечно виждане, съставени от конуси и лупи, чиито чертежи честичко се появяваха из джуджешките книги.
Здравка отиде до прозореца от който беше видяла входа на пещерата, залепи тесния край на уреда до окото си и огледа внимателно мястото. Доста приличаше на пещерата, от която бяха влезли, дори жлебовете бяха същите. Наоколо обаче нямаше никакви пътечки, които да подсказват кой и откъде би могъл да влиза там, което предполагаше, че пещерата е рядко използвана или посетителите съвестно и внимателно летят. За групичката освободители на циркови атракции обаче разстоянието от настоящата им позиция дотам беше твърде голямо, за да се опитат да се доберат по въже . Май се налагаше безславно да се върнат през залата с надписите.
- То-то-то-това е тъ-тъ-тръба зъ-за да-да-далечно ви-ви-виждане, - Здравка се опита да обясни на останалите какво прави като се премести на прозореца от който се виждаше Брил. - Все-все-всеки сег-сег-сегмент за-завършва съ-съ-със у-увеличително съ-стъкло. У-у-усилва спо-способността на окото и при-приближава ви-ви-видимо не-не-нещата, ко-които са да-да-далече.
Видени през тръбата, къщичките на Брил се различаваха доста по-ясно, както и закачулилите ги тополи и върби, които всеки стопанин обичаше да сади в двора си, за да пазят сянка. Из малките махленски алеи играеха деца, а на площада пред градския дворец се вееше гордо знамето на Брил, точно над три особено зрелищни бесилки. Здравка неволно започна да изчислява за същества с какъв ръст са направени конструкциите, но в този момент усети присъствието на Амелия, която нетърпеливо надничаше над рамото ѝ и правеше хиляди намеци, че иска да пробва чудесната вещ. Когато Здравка ѝ подаде тръбата, елфическото момиче я пое с любопитството на малко котенце и веднага залепи окото си за окуляра. На лицето ѝ се изписа възторг - виждаше всичко ужасяващо смалено, дори приятелите ѝ, които стояха на разстояние по-малко от разтег, изведнаж избягаха старшно далече.
Амелия прихна, но веднага кокетно се овладя:
- И все пак, по-важният въпрос е как ще се измъкнем оттук. Никой не вижда друг изход, нали?
Древни и млади раси се спогледаха с неудобство. Гласът на Амелия ги караше да се чувстват виновни, че строителите на кулата я бяха замислили като наблюдателен, а не като транзитен пункт и че не са осигурили летяща каляска, с която да продължат пътя си.
Здравка взе тръбата от ръцете на елфаната, грижливо събра частите и я прибра в един джоб до другите си чупливи неща. После отиде до стълбите, по които бяха дошли и сви рамене.
- Мъ-мъ-май щъ-ще тъ-трябва да съ-се връ-връщаме?
- Чудесна тръба наистина - усмихна се царствено Амелия, подчертавайки благоволението, което оказва на джуджето, като му позволява да прибере уреда. - Няма какво повече да търсим тук.
Групичката с мърморене се смъкна по стълбите обратно в залата с надписите и продължи назад. Звукът на тихите им стъпки се насичаше от равномерното подсмърчане на Сульо и тътрузенето на трола, както и от лекото дрънчене което се разнасяше от Здравка. На терасата с двата каменни бутона, съобщаващи "Морт" и втората неизвестна дума отново се спряха за обсъждане на възможностите.
Последна промяна от Fobos на пон мар 28, 2011 12:13 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон мар 28, 2011 12:03 pm

Флодур отново се зае с надписите, като този път ги разчете:
-Така по става... Така, първия надпис, както установихме е Морт - чирак на Смърт, на мен не ми се мре, та предлагам да не го натискаме. Втория надпис е Бриге, което има няколко значение, като част от тях са над, свързва, между живота и смъртта. Частта за живота и смъртта не ми харесва, но имам чувството, че ако натиснем това ще се появи някакъв мост или нещо, което да ни пренесе някъде. А другия вариант е да се върнем и да срещнем Анакин и който там е докарал да ни хване. Предлагам всички без един да излязат, а тоя вътре да натисне копчето. И, тъй като едва ли някой друг ще се навие, ако нямате друго предложение се дръпнете,

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон мар 28, 2011 5:11 pm

- Тонът ти подсказва, че си готов да пожертваш себе си - Амелия го погледна с искрено уважение - Но може би ще е по-хубаво, ако те вържем здраво преди това. И кака Здравка провери дали някакъв механизъм няма да спусне или вдигне преграда между теб и отстъпилите назад.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пон мар 28, 2011 7:51 pm

- Що не пратим трола да натисне бутона бе! Той има най-голям шанс да оцеле ... имайки предвид, че ще е нужно оръжие с големината на бебе слонче за да бъде нокаутиран. - Даде своя принос към дискусията Сульо.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт мар 29, 2011 10:10 am

Здравка огледа внимателно площадката, но не успа да открие нищо, което би застрашило живота на трола или на който и да е доброволец. Освен, разбира се, миризмата, която се разнасяше от краката на Сульо, но това не беше заплаха от същия тип.
Флодур три пъти повтори на трола кой бутон трябва да натисне и за всеки случай сложи пръста на доброволеца върху него.
- И като ти извикам "Давай!", само натискаш, разбра ли? - повтори той за последно. - Ако не видиш нищо опасно след това, продължаваме.
Флодур изтърча до останалата част от групата, която вече се беше прикрила зад една огромна скала на няколко разтега разстояние. Няколко чифта древни и млади очи се впериха в него.
- Уук, - обади се орангутанът и посочи трола с дългия си сбръчкан пръст.
- Ние всички вярваме, че той ще оцелее, нали така? - Флодур се опита да звучи храбро, но не излезе много убедително. После се обърна с лице към площадката, където грамадното скалоподобно същество мънкаше в нещо подобно на тролско тананикане и извика: - Давай!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт мар 29, 2011 10:46 am

Не се случи нищо. Нито взрив нито срутване нито... абе нищо не се случи.
- Абе ей натисни бутона бе! - провикна се Сульо от укритието си, но ефекта беше същия. Групичката се понадигна и изпълзя от убежището си. Тролът си седеше пред двете плочки с пръст колкото детска ръка опрян в плочката.
- Е пусни го де! - подвикна му Микаел като надигна щита си и застана пред елфето. Тролът бавно отлепи пръста си то скалата и... нищо. Все едно, че механизмът създаден преди втората война на боговете не искаше да проработи. Пък и дали въобще беше механизъм или някой просто бе драскал по стената... Групата тъкмо започваше да се съвещава дали де се натисне другата плочка когато площадката се разтресе. Паника и опит да се напъхат навътре в коридора обзе част от групата, каменната чест от нея пък кротичко се извъртя към моста прехвърлен през бездната.
Когато се поуспокоиха, видяха че от дърбините на пропъста се е издигнала огромна каменна колона върху която е поставен тъничък необезопасен с перила дзидан мост, от който при подухване на вятъра се сипеше хорусан. Двата края на моста се бяха заклинили в двете площадки на петдесет разкрача разстояние една то друга, а самият мост не бе по широк от лакът.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 29, 2011 5:05 pm

Амелия надзърна покрай рамото на Микаел и въздъхна тихо:
- Когато боговете се смеят, смъртните плачат. - тя пристъпи по-близо до моста и огледа тесният му, ронлив гръб.
"И, естествено," - помисли си с нотка на възмущение - "липсват перилата".
Помисли какво е правилното решение и неволно се пресегна с лявата си ръка зад кръста. Обхвана в шепа десния лакът и лекичко се протегна за скрита прозявка. Тук ставаше досадно:
- Сульо, би ли могъл да пресечеш първи с въже на кръста. Ти и господин таласъмът го закрепяте отсреща, а от този край ще го държи господин тролът. Така всички останали ще имат опора, за която да се държат. Щом подсигурите въжето, първи тръгва Микаел. Следват Флоуд, милейди Милва, моя милост, госпожица Сръчноврът и господин Уук. Тролът ще държи въжето от този край, а ще остане последен. Моят съвет е да преодолее препятствието като легне по корем върху моста.
Огромните й, красиви очи се спряха върху таласъма:
- Отпред едва ли те чака богатство.... - нежното й гласче погали изранената му, жадна за злато душица - но тръгнем ли обратно, ще срещнем Аканайн. Не сам при това!
Последна промяна от cherno_slance на чет мар 31, 2011 4:29 pm, променено общо 3 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет мар 31, 2011 3:08 pm

Талъсъмът поема напред по моста следван то маймуната, но като наближава средата се заковава на място и почва да чопли нещо. След малко се изправя и правейки една доста широка крачка продължава напред. Сульо се чуди известно време но и той прави същата крачка помъкнал връзката дебело корабно въже. Щом минава от другата страна, тримата запъвата въжето в една скална издатина и таласъмът се провиква да внимавате много с този участък, защото заклинващият камък съвсем се бил изронил. Последва цяла редичка приключенци внимателно преминаващи по мостчето държащи се за дебелото въже, като накрая остана сама тролът. В светлината на новите разкрития около конструкцията явно идеята на елфето каменякът да легне и да пълзи по моста не бяха много на място.
- Ууук! Ук-Ууук! - предлага човекоподобното решение, а таласъмът се плесва по главата и се провиква:
- Триии, на кълбоооо! - докато другите гледат недоумяващо тролът се развързва и започва да се свива бавно превръщайки се от триметров великан в двуметрово каменно кълбо.
- В плана ви има една недомислица - изтъква Микаел който много бърза си пристяга ремъците по бронята и оръжията - че няма как всички да се съберем на на този малка площадка.
Нужно е да се отбележи, че е прав тъй като площадката от тази страна е в пъти по-малка от тази от която дойдохте. Сульо който вече бе смотал въжето хуква покрай Микаел в тъмния проход навлизащ в скалата последван от таласъмът и маймуната точно в момента в който каменното кълбо то отсрещната страна на моста се търкулва по него право към вас.
- Ама какво... - започва елфето но остатъкът от въпроса и се губи когато кълбото тръгва по каменния мост къртейки павета от основата. Микаел я подхваща бързо и хуква след останалите който вече набират скорост надолу по коридорът осветяван то сферата на дриадата, а след тях грохотът на разпадащото се съоръжение се бори с грохотът на застигащото ви каменно кълбо.

Когато след половин час маратонско бягане изкачате от изхода на тунелът, а тролът миг след вас подобно на тапа от миденско пенливо всички едва дишате. Тръшвате се по полянката прикрита от гъстата дъбрава на Брилската планина и тогава Дриадата се присеща че в суматохата освен че са забравили да ви благодарят са пропуснали и да ви се представят.
От цялата група дриадата единствена е останала права, сякаш не се нуждае от почивка. Тя пристъпва напред и се покланя.
— С удоволствие, наричат ме Милва. И съм ви признателна за помощта.
— Истинското име е сериозно нещо — промърморва коболда. — Опасно е да го разкриваш за щяло и нещяло. Но добрите приятели заслужават доверие. — С тия думи то става и също се покланя. — Арнир, на твоите услуги.
— Аз пък съм Перферандрацит, но ме наричат и Три Скали — раздава се зад гърба му тътнещият глас на трола.
— И както винаги мене оставихте последен — кисело се обажда таласъмът. — Такава е съдбата на нашето племе. Вечно гонени, вечно презирани и пренебрегвани… казвам се Шургуп. Може и да не е звучно име, но…си е моето.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет мар 31, 2011 6:13 pm

Храбрите освободители се поизправиха, надиплиха поли и поприбраха шкембета, за да може собственото им представяне пред древните раси да подобава на геройското дело. Амелия първа понечи да заяви името си, но в това време се разнесе нервният глас на Здравка:
- Къ-къ-де и-изчезна пе-пе-пещерата?!
Всички втрещено се вгледаха към масивната, лъскава и без нито една пукнатина скала, която само преди миг имаше формата на тунел. По мекия пясък все още личаха стъпките им, отдалечаващи се от каменната повърхност, сега покрита с остри и враждебно стърчащи скали и стари лишеи. Освен лекото шумолене на вятъра, не се долавяше нито звук.
- Къде всъщност се намираме? - подозрително се обади Микаел, след като първоначалното смайвне премина. - Тази гора не ми изглежда като особено, хм, магическа. Ако трябва да съм честен, прилича доста на горите над Брил.
- Уук - обади се орангутанът. Изглежда беше съгласен.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет апр 01, 2011 3:35 pm

- Господин Уук - елфаната направи изискан реверанс - Казвам се Амелия и съм благодарна на съдбата, че съм в компанията ви и тази на вашите спътници.
Тя кимна с усмивка на останалите древни създания и отново се обърна към маймунобиблиотекаруса:
- Вие очевидно сте най-силния, ловък и умел катерач от всички присъстващи. - тя примига очарователно с дългите си, извити мигли - Ще съм ви признателна, ако се изкачите на някое достатъчно високо дърво и огледате околността от там. Необходимо е да изберем посока и само вие може да ни помогнете.

-------------------------------------------

1d6+1d6+1d6=15
тоест 18+15= 33 или 17 успех
Последна промяна от cherno_slance на пет апр 01, 2011 7:04 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет апр 01, 2011 4:19 pm

Прекрасната ѝ пледоария срещна напълно не заитересования поглед на маймуната коята едновременно се опитваше да пощи бакембардите на Здравка с лявата си ръка и тези на Флодур с десния си крак.
- Ссс - Флодур сръга в ребрата Микаел тихо пришепвайки - тя дали знае че говори на примат?
Сульо реши да подкрепи думите на Амелия с дела:
- Аре бе маймунек - срита той 200 килограмовия урангутан - ушавото ти каза да се покатериш и да огледаш наколо...

След десетина минути когато приматът се успокой имаха възможност да изровят гоблина от земята където бе побит до глезени* и да обмислят други варианти за разузнаване.


*с главата на долу
Последна промяна от Vilorp на пон апр 04, 2011 8:55 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет апр 01, 2011 5:14 pm

- Дъ-дъ-дори дъ-дъ-да зна-знаем къ-къде сме, зъ-зъ-знаем лъ-ли къ-къде и-искаме дъ-да о-о-отидем? - обади се Здравка. - Ка-какво по-по-точно тъ-търсим? Дъ-дъ-друга ма-ма-магическа въ-врата? И-и въ-въ в ко-коя по-по-по-по-посока дъ-да я на-намерим?

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет апр 01, 2011 7:49 pm

Флодур вдигна рамене:
-Ми можем да почнем в местата, които пишеше. Сещам се само, че Дриадия е Чудната гора и можем да отидем там. Проблема е, че там обикновено се случват... странни неща.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон апр 04, 2011 12:42 pm

- Например гигантски гъсеници? - попита напевно Амелия - Които седят върху още по-големи гъби, говорят мъдро и пушат с лули?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 04, 2011 3:52 pm

Дриадата или се подсмихна или се задави нещо, после се приближи до най-близкото дърво и положе длан на кората му, много внимателно и грижовно. Затвори очи и сподели:
- Гъсениците не говорят, малко дете - килна глава сякаш се заслуша в някакъв недоловим за останалите шепот - просто от стритите гъби който пушат добиват почват да предават мислите си на околните. А, ето на на двестатина разтега сме от пътя водещ към Брил, явно там има метежи спрямо джуджетата и в момента от там идете млада сина без кирка, а да и единия бакамбард ѝ е по-къс то другия.
- И всичко това го разбра от дървото? - зяпна невярващо Флодур, докато Сульо се опитваше да разбере какво е това което бе извадил от ухото си.
- Общуване чрез мисли? - елфаната се усмихна чаровно - Това обяснява липсата на паузи в речта на онзи събеседник.
От своя страна дриадата само се усмихна леко и ги поведе през гората, и както каза тя само след двестатина разтега излязаха на пътя за Брил който се изкачваше нагоре по планината. Да не говорим и че срещнаха една стара позната. Безкирка.


[sblock="За Безкирка"]Най-сетне часът ти при Фьодор Кръцностриж дойде и вече бе направил адната ти бака по последна дълбинска мода когато в атилието му нахлуха група хора с крясъци „Смърт на продажните дребосъци!” С което фризурата ти беше прекъсната, а на Кръцностриж му бе нежно известно време , през което го ритаха и налагаха, да се добере до бойния си топор си под тезгяха в другия край на помещението. Както и да е, използва суматохата за да си обереш крушите, а докато се промъкваше по малките улички подочу че група джуджета отвлекли животните от някакво пътуващо позорище.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон апр 04, 2011 10:50 pm

Безкирка вървеше с бодра крачка по пътя (или поне бодра за джудже, прекарало часове наред в досег с Природата), когато срещу нея се зададоха морните приключенци. Сината се вгледа стъписано в странната групичка, регистрира с известна доза неприязън наличието на трол, елф и някакви други противоестествени създания, когато погледът й се спря на ниска, закачулена фигурка, от която се разнасяше доста характерна миризма. Изведнъж в ума на джуджето нещо прещрака и то разпозна отколешните си спътници.
- Тю, бре! - възкликна Безкирка. - Ето за какво била цялата патаклама.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт апр 05, 2011 9:28 am

Групата изведнъж се оживи и заподскача около току-що пристигналото джудже. От възгласите и въпросите, които ѝ задаваха, стана ясно, че сината е трябвало да бъде с тях при освобождаването на нещастно поробените древни раси, но по някаква причина е пропуснала събитието.
- Па-па-патаклама ли каза? - обади се Здравка, опитвайки се да проявява само сдържан интерес. Комбинацията от един грижливо подстриган и втори полуразрошен бакенбард у едно и също джудже и навяваха подозрения, които - страшни или не- трябваше да бъдат потвърдени.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт апр 05, 2011 12:47 pm

- Ти пък коя си? - изтърси Безкирка, но все пак реши да отговори на по-младата сина. - Патаклама, да. Целият град говори, че някакви смешници били обезчестили някакво пътуващо позорище...
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт апр 05, 2011 2:48 pm

- Щом тя ни е намерила, значи и Аканайн може. - Амелия с удоволствие наблюдаваше прехвърчащите искри между Безкирка и Сръчноврът, но и оцеляването беше важно... Почти колкото да разбере коя ще стъпи на врата на другата.
- Може би е хубава идея да тръгнем веднага към Чудната Гора.
"Тунелът зад нас е срутен. В Брил ще ни хванат щом зърнат господин Три Скали. И тук не може да останем, заради потерите и... липсата на прилична баня."
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт апр 05, 2011 8:27 pm

Безкирка като че ли се засегна от коментара на елфаната. Реши да остави непознатата сина на мира за момента и да съсредоточи огъня в друга, по-позната посока.
- Какво имаш предвид с това "щом тя ни е намерила"? Размотавате се насред главния път като на проклет парад! Трябва ви само някой шарен малоумник, който да размахва жезъл пред вас и да води марша.
Флодур хвърли пръчката която държеше и заразглежда края на ръкава си, явно го виждаше за пръв пот ако се съди по проявения интерес.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср апр 06, 2011 12:10 am

Амелея наклони глава към едното си рамо и се усмихна мило:
- Излязохме на главния път заради теб. Защото те ценим като спътник.
Хубавото елфическо момиче задържа нежния си поглед върху Безкирка:
- Не разполагаме със шарени дрехи и жезъл за размахване, - тя се усмихна закачливо - но се надявам, че въпреки това ще останеш с нас.
Флодур съвсем случайно подритна хвърлената пръчка по настрани от себе си докато продължаваше да разглежда ръкава си.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср апр 06, 2011 8:55 am

- Аааааа, заради мен било. Благодаря за пояснението. Почти ти повярвах. Разбира се, че ще остана с вас. Като видя група... твари, разнасящи плакат "избягали от цирка" няма как да не се включа и аз. - Безкирка нервно опипа недоостригания си бакенбард. Едва се бяха срещнали и елфчето вече й лазеше по нервите. Ако направеше и коментар по повод новата прическа на сината непременно щяха да хвърчат глави.
Безкирка огледа спътниците си, които бяха притихнали почтително, докато двете с Амелия си разменяха любезности. "Изтървани от цирка" беше много точно описание на ситуацията, а стоенето на пътя не помагаше много.
- Е, накъде сме?
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср апр 06, 2011 11:09 am

- Преди малко Флоуд каза, че Дриадия е старото име на Чудната Гора. - елфаната изпита кратко, но силно съчувствие към събеседницата си заради развалената й прическа. Безкирка обаче щеше да изтълкува съчувствието като съжаление или дори присмех. Не й оставаше друго, освен да запази безразличието в погледа си:
- Може би това е добра посока, щом с нас пътува дриадата Милва... - старателно изчисти обичайните, леко надменни нотки в гласа си - Но ако имаш по-добра идея, ще те подкрепя.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср апр 06, 2011 1:24 pm

- На където и да решим да поемем първо трябва да слезем до подножието на планината, а от там вече можем да решим накъде сме - започва Микаел. - Пътят е най-бързия начин за слизане до Подбрилско, а като се има предвид, че явно сме се озовали под и зад преследвачите не виждам причина да се мотаем и промъкваме из шубраците, дори да срещнем някой нагоре той ще пристигне привечер в Брил. Хайде бъз много помотаване да потегляме надолу.
Микаел поде надолу по пътя с отривиста крачка следван от Сульо и Флодур, а малко след това и останалата група го последва. Срещнаха само двама амбуланти, които бутаха претоварените си количка, а понеже ги видяха то далеч успяха да се шмугнат в крайпътните храсталаци и купуването на безсмислени неща им се размина. Надолу не ги застигна никой, но пътят се оказа доста по времемък отколкото бяха очаквали, ако бяха поели през шубраците вероятно щяха да стигната доста след мърканало, сега излязоха от последния завой, точно когато последните лъчи на светилото казваха сбогом на света, луната на Хармонар постепенно се показа из зад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак в низината отляво примигват светлинките на Голямо Подбрилско. Чудите се как ли ще отриете Последната врата която е единствения шанс за древните раси когато...
Внезапно Милва спира.
— Какво е това? — възкликва тя и посочва напред.
Под лунното сияние забелязвате край пътя една дребна, прегърбена фигура. Предпазливо пристъпвате напред.
— Бъди милостив, страннико — раздава се в нощната тишина треперещ, немощен глас. — Подари нещо на един окаян несретник.
Сега разпознавате слепия просяк, когото сте срещнали край цирка.
— Това е господинът, който ни помоли да ви освободим от плен. - елфаната извади пет медника от кесията си и ги подаде на слепия просяк - Любопитно ми е как сте се озовали сам в тази местност?
Просякът захапа монетата с кумай единствения си останал зъб.
— Злато, истинско злато… Отколко ли дни не съм докосвал такава монета. Благословен да си, момко! Твоята щедрост заслужава награда, затова ще ти предложа размяна. Искаш ли да вземеш това срещу всичко, което има в кесията ти? - междувременно Амелия забеляза, а и не само тя, че някак си е дала на просяка един тулвар.
И той измъкна изпод дрипите си шепа потъмнели медни монети (25). Понеже явно усети съмнения й, бързо добави:
— Не се поддавай на алчността, младежо! — настоява просякът. — Не всичко, което блести, е злато!
— Нали сам каза, че монетата е златна — възрази елфаната, явно развеселена, че продължават да ѝ бъркат пола.
— Златна е — въздъхна просякът. — Не това имах предвид. Понякога словата на мъдростта трябва да се слушат със сърцето, а не с ушите. Повярвай ми, колкото и неравна да изглежда тази размяна, от нея само ще спечелиш! Добавям и тези 5 пиленца към офертата - и незнайно откъде измъкна пет като че ли току що излюпени пиленца.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср апр 06, 2011 4:24 pm

Амелия погледна пиленцата и възкликна очаровано. Без колебание извади от кесията си каквото е останало вътре. Тоест две сребърни монети и петнайсетина медника. Даде ги на просяка и започна да взима едно по едно пиленцата. Изобщо не обърна внимание, че в паничката на непознатия някак са се озовали още девет от старинните златни монети. Цялото и внимание се съсредоточаваше върху птичетата, защото нямаше къде да ги сложи. Най-жизненото я клъвна със слабата си човчица по пръстчето. Тя се разсмя и звънливото й гласче се понесе из местността.
В този момент иззад нея се появи лейди Мей и подуши с носле една от златистите, пухени топчици. Погледна любопитно с огромните си, сини очи към Амелия, но стопанката й поклати неодобрително глава. Елфаната на свой ред погледна към котката със своите огромни и прекрасни очи - явно си казаха нещо, защото бялата маца с черна маска на муцунката разочаровано измяука.
Девойката приклекна грациозно и погали писаната с нежните си длани:
- Някой ревнува, така ли? - рече глезено тя, а котката ѝ отвърна с мъркане. Самодоволно се отърка в ботушките на господарката си, но... все пак хвърли един лаком поглед на златистите, пухени топчици...

* * *

Междувременно Флоуд гледаше втрещено какво се изсипва от мъничката шепа на Амелия. Помнеше ясно, че й беше заделил една златна монета, две сребърни и шепа медници. Да има някакви пари, ако поради лош късмет групата им се разпръсне. Нарочно задържа всички старинни златни монети в себе си! Как се бяха озовали в кесията на момичето, за да ги изсипе в паничката на просяка. Какво, по дяволите, ставаше тук?

* * *

... Станалите просто се блещеха на факта, че момичето току що даде баснословно богатство за пет пиленца.

[sblock="За Флодур"]Махни си от дневника тулварите и виж в коментарната тема (втория пост) какво се сети току що за тях.[/sblock]
Последна промяна от cherno_slance на ср апр 06, 2011 4:59 pm, променено общо 5 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори