А уж, беше само цирк.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 4:15 pm

Когато от клетка два на два разтега излиза трол три на три и се протяга за да се ракърши това е впечатляваща гледка. Ако се съди по това как цветът изчезва то лицето на Анакиин явно дори за него е впечатляващо. Тролът пристъпва на пред, а ловецът на тролове изчезва в облък дим, почти буквално, защото скриването на гърбът му зад най-близката палатка съвпада с падането на ключовете които държеше на земята. Ве едно е маг нагрухал се със забързвания. Самият трол подхожда доста първично към ключалката на дриадата, като с пъшкане, просто изтъргва цялата стена на клетката и я запокитва на страни. Дриядата пък се измъква с такава грация от вмирисаната клетка, че дори елфическа царкиня би й завидяла. А после ви моли най-учтиво да освободите и коболда.
- Хей, приятелчета, хайде да отключите това катинарче, а? - помахва ви една космата ноктеста лапа от клетката на маймуната и таласъмът. Явно всички добре говорят общия език. Дриадата изпуфтява пренебрежително, но оставя решението на вас.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 4:22 pm

Флодур отиде до мястото, където до скоро стоеше Анакин и взе ключовете, после започна да отключва клетите една по една и да поздравява съществата вътре.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб мар 19, 2011 4:28 pm

- Милейди? - елфаната свали маската си и прибра ножа в скритя му калъф. После направи реверанс по всички правила на етикета:*
- За мен е чест да помогна на талантлива дама като вас. Моята пренебрежително скромна личност се нарича Амелия ин Куивиелин.** Ще ме удостоите ли с привилегията да науча вашето име?

---------------------------------------
* Тя също не обръща внимание на коболда и таласъма. Най-вероятно нейните спътници ще ги освободят без нейна помощ. Второ - те наистина са грозни, неспособни да пеят красиво и им липсват изтънчени обноски.

** Това всъщност е речеви жест - Амелия я признава за по-талантлива от себе си и се предоставя на нейно разположение.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 4:38 pm

- Наричат ме Милва, кратичко отвръща дриядата като със леки стъпки които сякаш не докосват земята достига клетката на коболда, когато Флодур я отключва и му помага да излезе от нея. Таласъмът пък се изхилва тъпашки щом вратата на клетката се отваря, всъщност даже не изчаква да се отвори, а избутвайки Флодур на земята хуква в дебрите на нощта последван от маймуната.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб мар 19, 2011 4:45 pm

"Ако имах нейната дарба, щях да съм по-снизходителна с начинаещите бардове" - помисли си гневно Амелия. По някакъв начин дриадата й напомни за родината. Напомни й за безжалостните очаквания към красотата, ума и талантите на всеки нейн сънародник. Беше избрала изгнанничеството заради.... Заради подобни, уж небрежно аристократични гении като тази Милва...
"Това е съдба" - елфаната си спомни с непоносима яснота как гласът на дриадата се лее в нощта - "Нямам право да й се гневя за нищо. Тя е гении, а аз едва достигам безупречност на изпълнението"

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 4:49 pm

Поглеждате залязващата луна което говори, че до зазоряване остават само няколко камбани време. После тролът лесно прави дупка в кожената стена, като се спъва и пада връз нея. За момент изглежда увит в огромно наметало, но бързо се изправя и го захвърля.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 4:53 pm

Флодур погледна откъснатата част от палатката. После погледна трола. После пак голямото наметало. После си спомни нещо. Обърна се към трола:
-Истина ли е, че вие тролите се вкаменявате на слънце? Така де, не че има накъде по-каменни, ама знаеш какво имам пред вид. И ако да няма ли да е по-добре да се покриеш с нещо, например с това - посочи бившата стена на палатката.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб мар 19, 2011 5:00 pm

- А не може ли г-ца Сръчноврът да го маскира като голем. - попита елфаната - Ще може да се придвижваме, без да предизвикваме паника.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 5:13 pm

- Ми може - съгласява се добродушно великанът и цялата група се топравя към чукарите на Брилската планина. Камани сипей трънки и глогинки калищата на пролетта и топящите се снегове са във вихъра си докато изранени и изтерзани неспирно вървите нагоре и нагоре.

Част втора: Бягството

Ненадейно от храстите изскачат таласъмът, маймуната и един зареден арбалет. Последният е в ръцете на таласъма но преди някой от вас да реагира, той го тиква в ръцете на (тук сложи името на най-неподходящия да стреля с него) и заявява:
- На, да видите, че и от таласъмите има полза!
[sblock]Арбалетът е голям (виж приложение „Екипировка и предмети”), с една заредена стрела и 4 резервни в приклада.[/sblock]
- И освен това преследвачите са точно зад нас.
Думите на таласъма се потвърждават от кучешки лай. Лоша работа, явно не ви бива много за бегълци, щом не умеете да се изплъзнете от преследвачите. А още по лошото е че след около един хвърлей каньонът свършва с „глуха улица”.
- Да се бием? – пробва се тролът с предложение.
- Да бягаме – предлага таласъмът докато се щура около задънената част на каньона, очевидно търсейки нещо.
- Да, бе, като че ли има накъде! – изръмжава му кобълтът в отговор.
- Да се катерим! Ей там, съвсем близо, има нещо като вход – посочва дриадата нагоре. Но явно „съвсем близо” за нея не е като „съвсем близо” за вас, защото въпросната издатина и отворът се намират на 20 разкрача нагоре по грапава, отвесна стена.
- Тук зад скалата пак има пещера! Само трябва да я отместим и сме спасени! – изкрещява таласъмът иззад един овален камък, по-голям от трола.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 5:17 pm

Флодур започна да обмисля ситуацията на глас:
-Да се бием е е добра идея. Катеренето е проблемно. Остава да бягаме в пещерата - после се обърна към трола: - Дали ще се справиш със скалата?

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб мар 19, 2011 5:20 pm

- Лейди Милва - попита Амелия - нямам катерачески способности и за това въпросът ми вероятно е глупав. Възможно ли е да се изкачите до горе с арбалета на гърба си?
Тя огледа колосалния трол и допълни:
- Докато каменният господин избутва скалата, останалите ще прикриваме вас и него.
С тези думи тя надяна отново своята маска и приготви ножа си. Огледа се за място, от където ще има предимство пред идващите отдолу.*

----------------------------------

* Дай карта

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 6:58 pm

Надолу в дълбините

Тролът разкърши рамене и хвърли на една страна наметалото си, после каменният великан обхваща канарата и напъва мишци. Чувате как силициевите му жили се обтягат, а зад скалата наистина се показва вход на пещера. Още при първия напън се откриват около 1 юмрук от него.
Ала в този момент, първият сутрешен лъч на всесилния Орим, излязъл да стопли света, се плъзва по каменните стени и попада върху трола. Нещо зихрущя и светлината на деня плъзгаща се по каменният трол изглежда тотално го наприви вкаменен, топуркането на преследвачите вече се чуваше от гърлото на теснината, авие направо можете да почуствате с косъмчетата то врата си пяната по устата на хрътките.
- Оу, простете, по навик просто! – ухилва се тролът с 376 каратова усмивка проблясваща на сутрешната светлина. С още два тласъка каменната канара бива отместена, давайки възможност да влезете в мрака на подземието. Тролът предвидливо издърпва камъка на мястото му и… осъзнавате че се намирате в пълен мрак.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 7:00 pm

Флодур се огледа, с което установи, че няма смисъл да се оглежда. Плесна се по челото:
-Баси, пак ли не се сетихме да вземем факла?

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб мар 19, 2011 7:25 pm

Но тук на помощ идва дриадата която сътворява малка сфера от светлина и ви повежда напред през мрачната, заплашителна пещера, към дълбините на Брилската планина.

Част трета: Баратулия

Стените на пещерата постепенно се изглаждат и след две камбани скитане вече се движите по издялан в камъка тунел. Така продължавате още пясъчник време когато пред вас се изправя арка зад която се простира около 30 разкрача коридор покрит с бели и черни мраморни плочи. Изведнъж пред вас замирисва на борова гора след дъжд, вероятно от мълнията която проблясва между стените на коридора. Отсреща също се вижда арка и коридорът продължава напред, но в него поне не играят мълнии. От ляво на арката има някакъв странен орнамент изпъстрен с луни и слънца. Натискайки някои от тях те се сменят от единия образ в другия, но не всеки може да бъде натиснат. Спирате опитите и се замисляте. Схемата е следната:

[sblock]Как работи пъзела?
Приемаме, че последният натиснат бутон е този в долния ляв ъгъл. Ако по хоризонталата наредим числата от 1 до 4, а по вертикалата буквите от А до Г, той ще бъде Г1. Активни са само тези бутони, които са вертикално и хоризонтално съседни на последният натиснат. В случая това са В1 (отгоре) и Г2 (в дясно). Ако, например, следващият натиснат бъде Г2, тогава ще се активират Г1, В2 и Г3. Веднъж натиснат, бутона става неактивен и се активира след като бъде натиснат някой съседен на него.
Щом героите натиснат някой активен
бутон, той сменя картинката си от луна на слънце или обратното. За да се реши пъзела, е нужно всичките бутони да се обърнат на един и същ символ с до 30 хода. След 30-тия ход отново се започва от долният ляв ъгъл, а този, който е редил пъзела, получава 1 зар магическа щета от школа „Въздух”. Решението на пъзела носи [(30-Х)*10] ТО, където Х е броят на ходовете, с които е решен пъзела.
[/sblock]

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 7:40 pm

[sblock="Нещото с небесните тела"]

[/sblock]

Флодур се приближи до арката и огледа схемата. Мисли малко, после се обърна към другите:
-Може да отстъпите една-две крачки назад. Мисля, че схващам, но за най-сигурно не стойте твърде близо.
После отново се концетрира върху матрицата. Натисна слънцето най-долу в ляво, което се превърна в луна. След това натисна това над него. Продължи дясно, долу, дясно, горе, горе. Всички слънца се превръщаха в луни когато Флодур ги натискаше и накрая остана само едно. Библиотекаря го натисна и бързо се отдръпна назад.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб мар 19, 2011 10:15 pm

Известно време не се промени нищо - затворената в коридора светкавица все така проблясваше с меко жужене. Миришеше приятно на борови иглички. Въздуха беше свеж, та чак леко щипеше. А после мълния просто я нямаше. Пътят се оказа чист.
За жалост нищо не е съвършенно - в същия миг се разнесе протяжен вой. Страховит писък, в който липсваше болка или омраза. Отсъстваше всякакво чувство. Някак съчетаваше пълно безразличие и настървеност за убиване.
- Какво беше това? - измърмори някой след кратко, пълно с потрес мълчание.
- Прозвуча сякаш... - Амелия наклони глава и чрез памета си чу отново крясъка - ...сякаш е забравило, кога е живяло!

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » съб мар 19, 2011 11:08 pm

Флодур се огледа гузно:
-Това заради мен ли стана? Да му...

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пон мар 21, 2011 1:07 pm

Глава ІІ: Из изгубения град

Внезапно коболда спира и надава вик:
— Град! Подземен град!
Бързо пристъпвате напред и в бледата светлина на кълбото на дриадата съзирате изумителна гледка. Пещерата се разширява до огромни размери. Сред нея незнайни строители са изградили великолепни многоетажни къщи, свързани с улици и проходи на различни нива. Стените, колоните, даже тротоарите са украсени с инкрустации от злато и скъпоценни камъни.
— Баратулия! — смаяно въздъхва коболда. — Това е Баратулия, легендарният изгубен град на моя народ! Най-прекрасното творение на подземните строители, пълно с несметни съкровища.
— Съкровища ли каза? — обажда се изотзад таласъмът.
— Млък, алчно изчадие! — сопва се джуджето. — Не посягай с мръсните си ръце към съкровищата на моя народ!
— Изобщо не съм посягал! — обидено отговаря таласъмът. — Просто ми хрумна, че с една малка част от тия съкровища ще можем да се откупим от Анакиин. Така вече хората няма да ни преследват...

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пон мар 21, 2011 2:25 pm

- Анакайн "придобил" ви е с насилие - пропя нежното гласче на Амелия - и редно е да се откупите с желязната цена.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » пон мар 21, 2011 4:51 pm

— Малката женичка е права — тролът подкрепи елфаната, но по негови си причини. — Никакъв откуп. Баш от хората трябва да се боим. Ако им покажем дори един скъпоценен камък, няма да имат покой. Ако требва, ще ни мъчат, докато не ги доведем тук. По-добре да продължим напред.
— И аз така мисля — съгласява се коболта. — Вървете след мен.
Продължавате напред по приказните тунели и коридори на подземния град. Наоколо царува пълна тишина и стъпките ви отекват звънко под високите сводове. Коболда ви води без колебания, сякаш е живял тук от рождение. Постепенно тунелите започват да се изкачват нагоре, докато най-сетне достигате стръмна спирална стълба.
— Натам трябва да е изходът — казва той. — Идвайте.
— Почакайте малко — раздава се мекият глас на дриадата. — Ние, чедата на природата, не държим особено на блестящите камъчета. Но знам, че хората са готови на всичко за тях.Присъстващите се изключват. Дали да не вземем малко скъпоценни камъни, преди да напуснем града?
— Ще призная, че дриадата има право… поне донякъде. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, коболда изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.*
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
- Монетите са човешка глупотевина - въздъхна Амелия - има ли нещо красиво и опасно из тези безлюдни коридори? Оръжие или красиви вещи. Нещо с истинска стойност?
- Това са Тулвари - обидено рече коболда - сечени са още преди Орим да свали приматите от дървета. Да ме извиняват тук присъстващите. Микаел само сви рамене безразлично, откакто бяха навлезли в подземията съвсем се бе смълчал.
- Колкото до древните предмети нямам особено желание да тараша храмовете в града, както правят хората! Ъъъъ.... пръситващите се изключват - домакинът побърза да се извини, но Микаел махна безлазлично с ръка. Не личеше да се е обидил.
- Колко пъти ще ни се случи да сме в древно подземие и то без неподрествена опасност. Не може ли просто да огледаме. - примоли се девойчето. Погледна жално към коболда с големите си, красвиви очи:
- От историята на този град може да излезе чудесна, тъжна балада.
- Ми добре... ама, не знам много, щото бях хванат от малък. - той се почеса по темето - Знам само, че е бил Баратулия е била столица на коболдите преди втората война на боговете. Била най-добре построеният подземен град за всички времена.
- Чак пък най-добре построеният... - измърмори тихо Флоуд, но после кимна сговорчиво... Все пак е добре замислен... като за не-джуджешки град. Архитектът е познавал Майката Земя. Знаел е как да се предпази от гнева на Утробата й.
В отговор на коментара му, коболдът само сви рамене. Явно нямаше какво повече да каже. Възцари се мълчание. Дълбока тишина, която слабият ек от стъпките им само направи по-дълбока.
- Тъжно място... тук е имало поети, ваятели на камък и влюбени двойки. Тичали са деца... - Амелия извърна лице от останалите и се видя как повдига за малко маската си. Подсмръкна като дете и докосна бузите си със свободната ръка. После се усмихна смутено и каза с по-дълбок от обичайното глас:
- Може би любопитството е неуместно. Нека си вървим.
Флодур през това време разглеждаше монетите:
-Отзад пише, че са сечени за Низшия Крал. Стари са. Имат историческа стойност. Ще ги пазя ей тук - и ги прибра в кесията си.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пон мар 21, 2011 5:02 pm

Стълбата обикаля в кръг и се изкачва все по-високо. Минават минута след минута, а краят още не се вижда.
— Няма ли най-сетне да свърши това катерене? — шумно пъхти тролът, който върви последен. — Изморих се.
— Потрай още малко — успокоява го коболда. — Скоро ще стигнем до изхода.
И наистина, след една-две минути отдясно се появява хоризонтален тунел. Далече в края му смътно блести дневна светлина. Но стълбата продължава нагоре.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » ср мар 23, 2011 5:20 pm

Продължава, но не безкрайно - по някое време достигате почти хоризонтален тунел с гладки стени. Минавате през него и се озовавате на скална тераса. Отстрани има красиви перила, но отпред виждате само ръб и бездна отвъд него. Приближавате и предпазливо надничате - погледите ви се губят в мрак без дъно. Нещо ви подсказва, че не може да премерите тази дълбина с никакво въже. Инстинкитвно се отдръпвате назад и поглеждате отвора в отсрещната стена. До там има поне петдесет разкрача и никакъв път.

Полжението е отчайващо - ако се върнете, трябва да търсите друг изход от този град. Тоест от подземен, неосветен и необитаем лабиринт. Всички се умълчават, само Сръчковка жизнераностно оглежда някакви механизми по краищата на площадката. След малко начева обяснение, пълно с неразбираеми думи като щилци, щипц, някакви колела със зъби и прочие. Разбирате единствено, че се намирате върху висящ балкон и той може да ви изсипе в бездната. Сината не е открила какво задейства капана, така че се обезсърчавате съвсем.

Падането от тук ще е дълго....
Дъното е толкова далеч, че...
по-слабите духом ще умат от ужас, преди да го стигнат...

Междувременно Сульо се закача в един издаден от стената камък. Откъртва го, а от долу се разкриват две плочки с надписи на древния език. Отново нищо не разбирате, но таласъмът се справя неочаквано добре и разгадавате думата върху едната плочка. Превеждате я като "Морт" - едно само по себе си старо название на Смъртта. Словото върху втората плочка не го превеждате докрай, но въпреки това натискате нея - всичко е за предпочитане пред смъртта....
... Е, почти всичко...

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » ср мар 23, 2011 8:50 pm

Само четири витки на стълбата по късно, което си е 20 разкрача височина, стигате до срутване. Част от стената и тавана са паднали върху стълбището и почти напълно са отрязали пътя нагоре. Вероятно някой ловък би могъл да пропълзи през купчината почти опряла се в новия таван без големи шансове да полети в бездната. Срутването не изглажда и да е кой знае колко голямо на ширина.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » чет мар 24, 2011 7:34 pm

Групичката спря и всички зяпнаха малката, несигурна пролука в новото препятствие. После се спогледаха един друг с питащо изражение. Все трябваше да има някой достатъчно смел и/или безрасъден, за да огледа отблизо камарата камънаци. Явно няма такъв...
- Го-го-господине тъ-тъ-трол, бихте ли по-по-погледнали пъ-през ду-дупката моля? - Здравка се опита да му говори, докато разтрива кръста си под раницата. Фенерът убиваше неприятно и горният му ръб непрекъснато я ръчкаше в гърба.
Тролът хвана няколко по едри отломъка и ги метна в бездната - стори го, за да си разшири мястото за гледане. Спътниците му бяха тези, които се стъписаха от липсата на звук... В името на всички богове, все някога камъните трябваше да стигнат дъното, нали?
- Виждам още стъпъла, `ма по-натък ста`а тъмно. - избоботи великанът. Реши да обясни, че фъркатата светлинка на зелената горделивка свети в гърба му. Така само хвърляше сянката му напред и хич не помагаше. После реши, че не ще да се разправя с нея. Майната й...
- А къ-къкапани? - попита г-ц Сръчноврът
- Де да знам - исполинът сви рамене, а при него това представляваше внушителна гледка - ти ги `знайш тия работи. Зяпай си за т`ех.
Сината разбра, че може да разчита само на себе си и огледа внимателно стълбите, заедно със стената пред купчината. Всичко изглеждаше нормално - като се изключи мрака, бездната отстрани и самото срутване. Най-интересна й се стори самата пролука - малка, тясна и прекалено близо до бездната. Минаването през нея спадаше към онези глупости, за които първо си казваш: "какво толкова, ако опитам", а после "Майчице мила, що ми трябваше..."
С една дума г-ца Сръчноврът реши да го направи. Не съвсем грациозно пропълзя по цепнатината в едрите отломъци и дори стигна до някъде. В този момент едно паве с размерите на пъпеш поддаде под нейната ръка и тя се сурна настрани.
- А-ааааааа - писъкът извади всичкия дъх от тялото й, нозете й заритаха в празното, десницата напразно удари любимия гаечен ключ като пикел. После всякаква опора изчезна, мракът ливна под нея и в този миг нещо здравата я разтърси. Остана увиснала насред нищото, за това си пое дъх и отново нададе вик на ужас.
- Трай ма - изкънтя гласът на трола - `Фанах та.
Дръпна я за крака, но срещна неочаквано затруднение - беше се хвърлил по корем, за да я хване. Сега нямаше как едновременно да се изправи и да я държи с две ръце. Реши да не хваща само с едната, щото всъщност държеше ботуша, а пък ногата се намираше вътре в обувката.
- Някой да му помогне - разнесе се мекото гласче на Амелия, но със заповедна нотка в него. Останалите изобщо не чуха повелята й - просто си отиде първоначалното им стъписване и те се раздвижиха. Скочиха, награбиха Здравка и я издърпаха по-далеч от пропастта.
В интерес на истината спътниците на Здравка бяха по-сащисани и уплашени от нея. Нейният мозък тъкмо наваксваше с мисълта: "Майчице мила, що ми трябваше".
- Аз предлагам да се разчисти за нормално преминаване - измърка Амелия в проточилото се мълчание.
- Съгласен съм - кимна Флоуд - макар да знам от сега, че ти няма да се включиш в разчистването.
Амелия изви шия и обърна едната си буза към учения - хвърли му кос, обидено-надменен поглед.
- Естествено! - после му се усмихна разкошно. Като дете, каквато още беше - Може да се изцапам или да си счупя нокът? Знаеш ли какво е?
- Не. Не мога да си представя толкова нещастно и дълбоко трагично събитие. - ученият изведнъж се изхили - Та това е маникюрът ти!

* * *

Групата - по точно мъжете - отделиха половин час в изнурителен труд. Дриадата търпеливо им светеше с магическата си светулка, а те пуфтяха и лека-полека смъкваха височината на скалната купчина. Накрая отвориха достатъчно място, за да се мине безопасно.
А нагоре откриха....
.... Откриха...
... Още стъпъла и нова площадка....

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет мар 25, 2011 9:34 am

Скоро пред вас се разкрива просторна подземна зала, която надминава по великолепие всичко видяно досега. Стените са покрити с изумителна мозайка от ахати, нефрит, яспис и оникс, изобразяваща сцени от живота на дриади и коболти.
— Блажени времена са били… — тъжно прошепва коболда. — Времена, когато Вълшебните народи не са познавали страха и тревогата…
Но никой не обръща внимание на думите му, защото всички погледи са отправени към стената в дъното. Там, сред мозайката от полускъпоценни камъни, се тъмнее висок полъкръг от гола скала, шлифована до блясък. Височината на това празно пространство достига почти три човешки ръста, а наоколо сияе великолепна рамка от злато и елмази.
— Вратата! — задавено възкликва дриадата. — Първата врата!
И тя изтичва напред, за да докосне с треперещи ръце голата скала.
— Вратата ли? — опулва се таласъмът.
— Първата врата — обяснява коболда. — Легендите разказват, че в стари времена моят народ обединил уменията си с магическите знания на дриадите и от този съюз се родили много вълшебни и прекрасни неща. Ала най-голямото им дело била Първата врата към един друг свят, изпълнен с несравнима прелест. Именно тя послужила по-късно като модел за другите врати, през които вълшебните народи избягали завинаги от преследването на алчните хора. Присъстващите се изключват.
— Бихме ли могли да я отворим? — пита таласъмт с пресекващ от вълнение глас.
Коболда отваря уста да отговори, но дриадата го изпреварва.
— Не знам — простичко казва тя. — От малка живея в плен и затова владея само нищожна част от магическите умения на моя народ. Във всеки случай бих могла да опитам. Но ние, чедата на гората, не обичаме да налагаме волята си, затова ще трябва да решите сами: искате ли да отворя вратата?

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » пет мар 25, 2011 1:47 pm

- Аз съм готова да поема известен риск - Амелия вирна носле в израз на самоувереност - в името на вашата свобода, милейди Милва.

Fobos · Мнение от **Fobos** » пет мар 25, 2011 1:58 pm

Бузите на Здравка поруменяха от вълнение, а любимият гаечен ключ се завъртя по-бързов ръцете ѝ. Не беше трудно да се отгатне нейното мнение по въпроса.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет мар 25, 2011 2:02 pm

— Казах ти вече, не бива да очакваш прекалено много от мен. Но ще сторя каквото е по силите ми.
От устните ѝ се разнася тиха песен, напомняща онази, която вече си чувал. Но сега мелодията е друга — повелителна и властна. Тя призовава магическите сили, скрити в каменната врата, заповядва им да изпълнят древното вълшебство и да ви разкрият пътя към света на легендите.
Усещате как залата се изпълва с напрегнато очакване. Светещото кълбо между дланите на дриадата се разгаря още по-силно. По ръбовете на вратата с пукот пробягват синкави искри. От дълбините на скалата долита тънък, едва доловим звън. Песента се засилва, достига върха на своята мощ… и изведнъж дриадата замлъква.
Искрите изчезват. Вратата пред вас отново не е нищо друго, освен обикновен правоъгълник от гладка скала.
— Затворено е от другата страна — тихо прошепва тя. — Няма сила на този свят, която да преодолее магията.
— Така казват и легендите — обажда се коболдът. — Само Последната врата все още е отворена. Но никой не знае къде е тя.

Fobos · Мнение от **Fobos** » пет мар 25, 2011 2:06 pm

- А въ-въ-въ-вие къ-къ-къде бя-бяхте за-за-заловени? - обади се Здравка в проточилото се мълчание. - Нъ-не съ-сте ли-ли ми-минали пъ-през тъ-тъ-тъ-тази въ-врата?

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет мар 25, 2011 2:13 pm

- Всъщност съм... бях робиня откакто се помня - свива тъжно рамене ефирното създание на природата.
- Легандата разказва - вметва Важно Флодур - че всички или почти всички древни магически създания са преминали през такива врати напускайки нашия свят, след като хората са почнали да ги тероризират.
- Ей, нищо такова не сме правили! - викна Сульо обидено оставяйки Микаел с товорена уста и вдигнат пръст.
- Освен ония драсканиците, около арката, на пода и оная малка врата в дъното аз не виждам нищо интересно - окопити се човекът замазвайки положението, докато сульо вече се пробваше да изчепли сапфирите и рубините изписващи някакви древни руни около самата арка. Колкото до вратичката в дъното на залата тя изглеждаше съвсем невзрачна, а като я открехнаха се виждаха доста тесни и стръмни стълби по които Тролът нямаше как да мине.