А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср окт 05, 2011 6:40 pm

- Пробвай да го счупиш - сви рамене бившият джин.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » ср окт 05, 2011 9:02 pm

- 'Арна идея! Я метни буркана на тук. - Каза Сульо, вадейки "Коса".
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср окт 05, 2011 10:13 pm

- Спри, Сульо - въздъхна Амелия - Последния съвет на този тип подлъга Здравка да го замести. Той е подлец и думите му трябва да се претеглят внимателно.
После се обърна към най-новия член на групата им:
- Господин Бранн, ако ви помоля, ще счупите ли единия крак на бившия джин? Това със сигурност ще го направи по-откровен с нас.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет окт 06, 2011 3:51 pm

- Хей, аз щях да го направя и без молба - възропта гоблина.
- Да ама тая помоли мен! - контрира джуджето и прибра брадвата си в колана, затова пък размаха чукът си.
- Насилието не е пътя към решаването на проблеми - извиси се Три скали над Бран и сякаш случайно се протегна нагоре извисявайки се се още почти един сежан височина.
Другият трол и таласъм вече се бяха изгубили сред горите, както и двете дрияди кото благодариха на всеки направил си труда да ги изслуша, в частност Игор и маймунека.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » чет окт 06, 2011 6:46 pm

- Aз предлагам Здравка да каже кво да го правим - обади се Безкирка. - Тя е потърпевшата в случая...
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет окт 07, 2011 9:00 am

Здравка се накълби над групата.
- Ами аж не жнам, прошто ишкам да ше махна оттук...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет окт 07, 2011 12:03 pm

В момента в който го изрече тя усети че има силата да го изпълни, има силата да изпълни всяко едно желание... стига някой друг да го пожелаеше.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет окт 07, 2011 9:57 pm

- Преди някой да е зафубил крайник,- започна Игор - искам само едно нещо. - След което се обърна към Здравка - Искам да знам и разбирам всичко за джиновете и да различавам слуховете от фактите

ИИ ако желанието се изпълни трябва да утошним някои неща с водещия

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет окт 07, 2011 11:48 pm

- ООО! ООО! ООО! ЖЕЛАНИЯ! - Изкряка Сульо - Такааа! Искам - едно добре хранено пиленце, една бойна коса, 3 фъшкии, кило картофи, за пилето, и крем против бръчки!
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб окт 08, 2011 8:43 am

Сульо, както и Бран преди него, веднага получи едно голямо и тлъсто нищо. Май имаше някаква връзка с това чии беше буркана към момента.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб окт 08, 2011 4:26 pm

- Добре - каза Игор, - измислих последното си желание. Но мисля, че следващото трябва да е за Брани.
При тези думи всички го изгледаха странно.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет окт 14, 2011 7:26 pm

Амелия изгледа Игор от главата до петите. В големите й, прекрасни очи имаше откровенно любопитство. След миг се усмихна мило - удожникът беше ужасно лош лъжец. С лекота претегли стойката му, лекия тик на лицето и потрепването в гласа. Мъжът едновременно се страхуваше и поемаше риск с някаква хитрост.

"Ако пробутва някакъв номер на Бранн.... наистина може да отнесе сериозен пердах. Въпросът е дали да защитя джуджето-войн."
- Господин, Игор - повика го тя - Може ли да поговорим за момент? Само двамата?
Последна промяна от cherno_slance на пет окт 14, 2011 9:50 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет окт 14, 2011 8:04 pm

Игор изгледа елфата, после вдигна рамене, съгласи се и тръгна настрани.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет окт 14, 2011 8:06 pm

- Я без шушу-мушу, желайте там, че да се махаме. - Безкирка отново започваше да нервничи, но след като прекара половин час изгубена в шубраците, желанието и да прави фасони и да се отцепва от групата като че ли се бе изпарило. - Тоя &№$* заслужава да му строшим капачките, ако ще нищо да не ни каже, ако грамадата не ще да услужи и аз бих се заела. Само да приключваме по-чевръсто, че път ни чака.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб окт 15, 2011 8:19 pm

-Ох, мамка му - Игор се обърба към Бранн: - Пожелай си невероятна сила. Не гръмотевичен чук, невероятна сила. С тези думи - след това се обърба към Здравка: - Третото ми желание е да Освободиш Безкирка - веднага след като изрече последната дума метна гърнето към Бранн.

Вилорп: смених имената, за да запазя смисъла на долния пост.
Последна промяна от Ivan_Helsing на нед окт 16, 2011 4:55 pm, променено общо 1 път.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед окт 16, 2011 1:21 pm

- Не трябваше ли да пожелаеш аж да шъм швободна? - обади се Здравка над главата му. - В какъв шмишъл трябва да ошвободя Бежкирка? Дефинирай "ошвобождавам" и "швободен"!
В гласа и се прокрадна нарастваща паника, а пушекът, който излизаше от долната част на тялото и започва отново да се зачервява.
- Това не го пише в наръчника на джиновете! Моля за допълнителни инштрукции! Дефинирай "невероятна сила"! Дефинирай "швободна"!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон окт 17, 2011 10:31 am

- Упс - рече Игор и изтръгна гърнето от ръцете на Игор - теб имах предвид, че освобождавам.
Понечи пак да метне гърнето към Бран но реши да добави:
- Освобождавам те джинуването де - след пламенното пояснение пак даде гърненцето, от което излизаше Здравка, на Бран но още преди то да попадне в ръцете на джуджето настоящият джин щракна с пръсти и...
- Ама че грозен Джин - потрепера нещастият Бран и понастоящем нов собственик на гърненцето.
- Имам си крака, имам си крака - радваше се сината, след това се усети какво пее и продължи - нито съскам нито шъшкам имам си крака и пея под дъждааа.
Докато тя пееше по лицето на Бран изгря неприятно зловеща усмивка:
- Чуй сега мизерен джин нещастен искам да съм най-могъщото джудже в Магландиум!!! Не На Титания Най-Могъщия!!!! - Гласът му вече се извисяваше в кресчендо, а броя на удивитерните скоро щеше да прехвърли благоразумието. - ИСКАМ ДА ГИ СМАЧКЪМ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРЪСТИ ЗАПОЧВАЙКИ С ЖАЛКАТА ТИ ЗАГОВОРНИЧКА!!!!! Мухах-мухахах-муха-муха-мухаХаХаХА!!!!!!
При това излиятние почти всички* другари отспъиха крачка на зад, потресени от дивия пламък в очите на джуджето.**

*На зад не пристъпи Игор, защото се бе превърнал в най-грозния джин съществувал някога и липсата на крака възпрепятстваше пристъпването. назад не пристъпи и Сульо, който в този момент си ровеше в ушите за провизии, а няма по добър звуко-изолатор от гоблински пръст в ухото.
**Ако Флудор не се гърчеше в момента в една задна уличка на Здравостан прободен от еснат от любвеобилните сини от бърдака които го бяха придружили до града вероятно би казал: „Чак сега забелязах на кого ми прилича Бран.” и понеже все някой би о попитал: „На кого?” той би добавил: „На чичо ми Нитупзар.”
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт окт 18, 2011 4:35 pm

- НЕ МЪРДАЙ! - Изкрещя Сульо, вадейки нещо кафяво изпод робата си. - Имам фъшкия и не се страхувам да я използвам!
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср окт 19, 2011 12:26 pm

- Най-голямо могъщество не съществува - Амелия изгледа Бранн с най-милия си поглед - Вселената е така устроена, че дори джинът не е най-силното нещо. Дори да ти даде силите си, пак няма да си това, което желаеш.
Елфаната се усмихна леко наставнически:
- Второто ти желание не го разбрах. Кой е заговорничел срещу теб?

-----------------------

http://invisiblecastle.com/roller/view/3228252/

18+9=27 или 11 успех. мисля че е над псу-то на Бранн. Амелия иска да разбере към кой си е насолич гнева и защо се е разгневил.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср окт 19, 2011 4:55 pm

Думите на Амелия останаха напълно игнорирани. В следващия момент Бран излетя към нея с огромна скорост, ощипа я и след това изчезна. Игор, който допреди малко висеше във въздуха, стоеше гордо изправен с гърбица, извисяваща се над паднали на земята буркан, от който се чуваше нещо, което ако не беше толкова ниско Безкирка и Здравка биха го разпознали като звучни псувни на родния им език.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет окт 21, 2011 2:03 pm

Бе ранна утрин, толкова ранна, че Светилото още не се бе подало из зад Икеба, величествената планина на запад със зъбери покрити от вечни снегове. Здравка и Безкирка цялата нощ разглобяваха и подреждаха голема ма количката която носеше Три скали. Малката сина бе доста разочарована от това че само ден след като той бе завършен се налагаше да го разглобят и опаковат. Безкирка обаче успя да я убеди че не е оферта адамантиев голем да затъне в блатото. Амелия пък обеща че ще помогне при сглобяването веднага щом напуснат тома миришещо на смърт място. След последното игор трябваше да се намесва за да спаси Сульо от задушаване, гоблина не можеше да си поеме въздух от смях повече от 6 камбани.
Зайколакът който ги нападна снощи пък имаше нещастието да види как работи голем, въпреки че бе затънал повече от два лакътя в тинята. Затова групата се чувстваше сита.
Ненадейно в нощната тъмнина художника дочу заплашително съскащи гласове. Преди да се опоми, многоброен отряд въоръжени гущероиди изпълзяха по цялата периферия на светлината хвърляна от лагерния огън. Спътниците му се разбудиха от шума, под формата на писък от страна на Игор. Тогава най-едрия гущероид, явно предводителят пристъпи напред с насочено кремъчно копие.
— Кои ссте вие и какво търрссите в Усстуррим? Не зснаете ли, тше тук е зссемята на шщарха?
— Историята е дълга, братко — отговаря Милва. — Нека да я разкажем на по-удобно място…
— Не ме наритшай ссвой бррат! — рязко я прекъсва гущера. — Зснай, тше снощи гнуссните талассъми наррусссиха мирра в блаттото. А вижшшдам, тше ти водиш една от прроклетите тварри. Как шще обясснис прредателсството сси… „ссесстрро”?
— Ти не разбираш! — отчаяно възкликва Милва. — Не случайно в нашата група има по един представител от всички народи. Самата съдба ни е тласнала на велика мисия. Трябва да открием Последната врата!
Щархата недоверчиво поклаща глава.
— В днешните врремена твоята дума не е досстатъчна. Прредателсството пусска коррени и ссрред нашия наррод. А не виждам кой дрруг би могъл да те подкррепи. Водиш ни дшудшета, елф, гоблин, урод, трол, няккакъв коссмат тшовек… и талассъм. Талассъм! Само зса това зсасслужавате ссмъррт!
Всички щарха напрегнато се втренчват във вас.
- Ъъъ, таковата ние сме приятели... - започна безкирка ровейки в кесията си, но едрият щраха я прекъсна.
— Не ме каррай да ссе ссмея! Как да имам вярра на дшудше?
- Амиии, водачката на дриадите ни даде тва зелено нещо в знак на приятелство и вечна дружба и т.н... - измъкна от кесията си криптонита Безкирка, а той засия в бледо зелена светлина.
Наоколо се надига смаян и донякъде уплашен шепот, после настава тишина.
— Добрре тогава — въздъхва водачът. — Вошд е дал камъка, значи пак вошд тррябва да рреши ссъдбата ви. Посследвайте ме, но помнете, тше пррезс цялото врреме щше бъдете на пррицел.
Последна промяна от Vilorp на пет окт 21, 2011 2:13 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет окт 21, 2011 2:12 pm

Изглежда щарха добре познаваха земята си. Пътеките, по които ви водят, са сигурни почти като твърда земя. Даже тромавият Три Скали не затъва по тях, със се оборудването на гърба си. След първоначалното спречкване отношението към вас е сравнително любезно, като изключим оголените копия, които ви заобикалят.
Половин час по-късно пътеката ви извежда пред развалините в източния край на блатата. Местността наоколо изглежда пуста, но при по-внимателно вглеждане забелязвате, че във всеки храст и зад всяко дърво се крие въоръжен щарха. Истинска армия обгражда в железен пръстен древните руини.
Като изпод земята насреща ви се появява прегърбен щарха със сиво-бяла кожа и обръч от злато на челото. Лицето му изглежда ужасяващо – покрито със стари рани и древни белези, но излъчва дълбоко спокойствие. Вижда се, че живял много десетилетия. Учудващо, той заговаря с подчинения щарха на общия език. Явно желае да разберете какво казва.
— ПЛЕННИЦИ ЛИ НИ ВОДИШ? — пита той с непривично дълбок и плътен за щарха глас. — НЕ Е СЕГА ВРЕМЕ ЗА РАЗПИТИ. ПРЕДСТОИ АТАКА СРЕЩУ ПРОКЛЕТИТЕ ТАЛАСЪМИ.
— Проклетите таласъми!? — дрезгаво се провиква Шургуп. — Все таласъмите са ви в устата! Да не мислите, че нашия народ върши зло по свое желание! Просто не ни е оставена друга възможност!
Всички изтръпват, но противно на очакванията, стария щарха с нищо не показва, че се е засегнал. Той внимателно оглежда Шургуп и изсъсква:
— ТЪЙ КАЗСВАШШ ТИ. НО ОТ СИГУРНО МЯСТО ЗНАЕМ, ЧЕ ТВОИТЕ СЪБРАТЯ СА РЕШИЛИ ДА НИ ИЗТРЕБЯТ, ЗА ДА ОСТАНЕ УСТОРИМ ТЯХНО ВЛАДЕНИЕ.
— Лъжа! Лъжа! — крещи таласъмът. — Никога не сме искали нещо повече от едно спокойно кътче, където да се сврем! Кой ти го каза, а? Кой ти го каза?
— МЪЛЧИ, ЖАЛКА ТВАР! — властно изрича старият щраха. — СНОЩИ УЗНАХМЕ ПЛАНОВЕТЕ НА ТАЛАСЪМИТЕ. АКО ИСКАШ ДА ЗНАЕШ, КАЗА НИ ГО ЧОВЕК, КОЛКОТО И ДА СЕ СРАМУВАМ ОТ ТОВА ПРИЗНАНИЕ. ПОНЯКОГА ЩРАХИТЕ, СМЕ ПРЕКАЛЕНО ДОВЕРЧИВИ. СНОЩИ ДОЙДЕ ЧОВЕКЪТ С БРОНЗОВИТЕ ГРИВНИ, И НИ РАЗКРИ ПЛАНА НА ТВОЯ НАРОД.
— Човекът с бронзовите гривни! — задъхва се Шургуп. — Какво знаеш ти, грозен гущер? Та този човек е под властта на Дарт-Зул! Онзи от Черните скали!
Старият гущероид потръпва.
— НЕ ГОВОРИ ЗА ТЕЗИ НЕЩА, КОГАТО НАД БЛАТОТО ТЕГНЕ МРАК!
— Така е! Така е! — продължава да крещи Шургуп. — А вие, наивници, сте се поддали на неговите лъжи! Златен език е имал, не ще и дума, щом го закриля древната сила. Обзалагам се, че и моят народ го е послушал! Пусни ме да ида при тях и ще ти докажа, че говоря истината!
Щархата дълго гледа побеснелия Шургуп. После се обръща към останалите от групата:
— А КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ВИЕ? НЯКОЙ ОТ ВАС ИМА ЛИ ДОВЕРИЕ НА ТАКОВА ЛЪЖЛИВО СЪЩЕСДТВО КАТО ТАЛАСЪМА?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пет окт 21, 2011 3:37 pm

При споменаването на Дарт Зул странният обрив на Безкирка отново я засърбя. Обзе я смътно безпокойство - като че ли беше забравила нещо много важно, сякаш бе сгафила непоправимо по време на безпаметен запой и сега се опитваше със всички сили да не си спомня какво точно се е случило... Зачуди се за момент що за проклет обрив бе това, след като от най-скорошното и увъртолване в копривата и шипките вече не бе останала и драскотина, а това нещо си седеше... и се обаждаше в най-неподходящия момент.
- Ми таквоз... - смънка джуджето, докато се почесваше, - ако требе да бъдем честни, досега не ни е лъгал. - сината стрелна таласъма с поглед. - Или поне не сме го хващали - добави след това. - Пък и, о, Ваше Гущерство, нямаме желание да се набъркваме в личните ви дела, ние само търсим една врата...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет окт 21, 2011 4:21 pm

Старият щраха шумно изпуска въздух. Явно въздъхва.
—СТАВАТЕ ДВАМА… А КАКВО ЩЕ КАЖЕ ДРИАДАТА? ЩЕ ЗАСТАНЕШ ЛИ НА СТРАНАТА НА ВРАГОВЕТЕ?
— Истината няма две лица, братко — решително отговаря Милва. — Тя е една и ако си послушал човека с бронзовите гривни, значи още веднъж над нашите народи е паднало тежко проклятие, както в древните легенди. Той е обсебен от Дарт-Зул.
Докато и останалите от групата почват да се почесват жрецът мълчи. Накрая думите се отронват от устата му бавно и тежко.
— НЕ Е ЛЕСНО ДА ПРИЗНАЕШ ЧЕ СИ ГРЕШАЛ, АЛА ГЛУПЕЦ Е ОНЗИ, ЩО СЕ СМЯТА ЗА БЕЗГРЕШЕН. ВЪРВЕТЕ ТРИМАТА - посочва той Шагрун, Милва и Безкирка. - НАШИТЕ БОЙЦИ ЩЕ ВИ ЗАВЕДАТ ДО СТАРИТЕ СТЕНИ.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет окт 21, 2011 4:31 pm

- Чудничко, - промърмори сината и се затътри след щархите.
[sblock="Безкиркини неволи"]На половината път до руините охраната ви посочва пътеката и ви оставя сами. Продължавате напред сред зловеща тишина. Внезапно едно копие изсвистява през мрака и се забива в калната земя, само на педя от краката на Безкирка.
— Стойте! — отеква заплашителен вик. — Само още една крачка и сте мъртви!
Шургуп надува гърди и се изпъва в цял ръст.
— Кой смее да заплашва Шургуп-аг-Гахат, в чиито жили тече кралската кръв на Мантаруг-га-Ламенодрел-агГахат?
— Не ме интересува твоята кръв! — долита отговор от развалините. — Аз съм Зихак, старейшина на това племе и първата ми грижа е да опазя своя народ. Ако си истински таласъм, ела и ни помогни в тежък час! Защото щархите са решили да ни изтребят и да превърнат цялото блато в свое владение.
— Тъпаци нещастни! — подигравателно се изхилва Шургуп. — И кой ви го каза, тикви зелени? Не беше ли човек с кожени дрехи и бронзови гривни на китките? Откога таласъмите взеха да се водят по човешки приказки? Знайте, безмозъчни твари, че онзи е под закрилата на древната сила, с която винаги сме избягвали да си имаме работа. Преди да дойде при вас, нещастници мизерни, вече е бил при щархите и им е наговорил точно същото! Добре се наредихте, а? Сега наистина ще ви изколят и така ви се пада! Не ни стигат другите беди, ами и война сте решили да ни навлечете.
Гласът отсреща дълго мълчи. Когато най-сетне се обажда, Безкирка усети в него колебание и неувереност.
— Откъде да знаем, че не лъжеш?
Шагрун май пак се канеше да отговори, но предвид красноречието му не бе много ясно дали не трябва да го спре и да каже нещо. А ръката отново я сърбеше.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » съб окт 22, 2011 9:17 am

[sblock="Останалите Безкиркини неволи"]- Я се стегни! - сърбежът, заплахите и безобразното плиткоумие на таласъмите започнаха застрашително да опъват нервите на сината. - Знаеш, че сте нагазили в говната, вместо да ни наричаш лъжци ни остави да ти помогнем!
Разбирането на Безкирка за учтиво преговаряне като че ли се позоваваха само на това КОЙ води преговорите. Нейното красноречие по нищо не отстъпваше по това на Шургуп, но самият факт, че тя го изричаше, го правеше много по-значимо, мъдро и убедително.
И в този момент преди отново да полетят копия до тримата внезапно се появи старият щарха. Гласът му бе тих, но застиналият въздух го понесе като литнала птица.
— КЪЛНА СЕ ЧЕСТА НА СВОЯ НАРОД, ЧЕ ЧУ САМАТА ИСТИНА. ПОЗОР ВЪРХУ ПОБЕЛЕЛИТЕ НИ ГЛАВИ, ЗИХАК! НИЕ БЯХМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИ ПЛАНОВЕТА НА ДАРТ-ЗУЛ И ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДАТ ЧУЖДЕНЦИ, ДА НИ СПАСЯТ ОТ БЕЗУМИЕТО.
- Щом и ти ми вярваш значи е истина - от шубраците излиза толкова древен таласъм, че сигурно някой друг е матнал копието. - Нека народите ни да живеят в мир. А по каква работа са дошли тези странни твари при нас?
- ВРАТА! - извика Безкирка екзалтирано. - Търсим врата. Голяма и каменна. И кръгла.
- Тъй де, - джуджето се опомни. - Вашият човек тука я търси. Ние само му помагаме.
- Имаш предвид порталът към другия свят? - изхриптя таласъмат, а щрахата само поклати глава. - Съжалявам че ще ви разочаровам, но нащата бе погълната то блатото преди повече от 200 години, но знаем за няколко други.
- ДАМ, ИМА ЕДНА ПРИ ДРИАДИТЕ ОТ ЧУДНАТА ГОРА- включи се и щраха.
- И една при коболдите в подножието на костен връх - добави таласъмат, - а също и в Елоиада, май сега я наричат Средната гора.
- НЯМАШЕ ЛИ ЕДНА И КРИСТАЛИН? АТЛАЗАНИТЕ ЗЪБЕРИ?
- Да, да и там има една както и първата врата в Баратулия, нейде над планината на Престоло, Брилската.
Безкирка понечи да каже нещо, но не успя да намери думи. И наистина, какво ли друго можеше да очаква? С техния късмет можеше да обиколят целия континент и после да се окаже, че вратата, която са търсили всъщност е била в Брил. Или на някое още по-тъпо място.
- Е, ваше таласъмчество, благодарим, че не ни изколихте и тъй нататък. Отивам да отнеса благата вест на останалите...[/sblock]
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб окт 22, 2011 8:26 pm

Безкирка се завърна начумерена.
- Какво стана? - попита Здравка.
- Познай от три пъти. Вратата не работи.
Здравка се ококори.
- Как така? Повредена ли е? Ако трябва, да идем да я оправим?
- Ако можеш да я намериш първо под пластовете тиня...
Старият щраха само кимна утвърдително и сви рамене доколкото ги имаше.
- И какво? Сега трябва да търсим друга врата?
- Именно - въздъхна Безкирка. - Имаме два избора. Залагам си главата, че която и да изберем, ще е грешната.
- Къде можем да търсим? Ами ако и другите се окажат повредени или затрупани?
Безкирка не отговори. Само хвърли на младата сина поглед, който изразяваше твърде много неща едновременно, и все неприятни и болезнени.
- Може ли да не ядеш това? - учтиво попита тролът Сульо, който дъвчеше парче пергамент с някакви щрихи по него.
Здравка издръпа пергамента от ръцете на Сульо и гнусливо го избърса в дрехата му.
- Не дървчи картата, твар такава, - назидателно го погледна тя. - Как ще разберем къде отиваме, ако навсякъде има отпечатъци от зъбите ти?
- Едната ще да е някъде тук - посочи Безкирка, след като отне олигавената карта от спътника си, - другата някъде тук.
- Ще можем ли да стигнем дотам с храната, която дриадите ни дадоха?
- Нямаме ли парчета зайколашко?
- Имаме все още дажбите на дриадите...
- За манджата не знам. Но нервите ми почват да се поизчерпват - сподели сината.
- Е КАТО НА ПРИЯТЕЛИ ЩЕ ВИ СНАБДИМ С ПРИПАСИ ПОНЕ ДО СРЕДНАТА ГОРА - усложливо тобеляза стария щрах.
- Не ща и да знам гущеровите припаси от какво се състоят, - не каза Безкирка, все още пазеща частичка здрав разум.
- Тогава сигурно можем да идем и да проверим и там, - обнадеждено се обади Здравка. - Ще починем тук за известно време и като съберем сили, ще продължим. Все пак, в началото дори не знаехме дали Вратата съществува. А сега знаем за пет от тях. Това е напредък, нали?
- Да почиваме тук? Не, благодаря, не искам на надгробната ми плоча да пише "изядена от комари в блатото".
- Дам - каза Сульо впил поглед в картата която размахваше Безкирка и избърса малкъ то течащите лиги. Вярното му прасе го сбута нежно в бъбреците.
- Ами тогава да излезем от блатото и да направим бивак?
- МОИТЕ „ХОРА” ЩЕ ВИ ИЗВЕДАТ БЕЗОПАСНО ДО КРАЯ НА БЛАТОТО, А АКО ЖЕЛАЕТЕ МОГАТ ДА ВИ ПРЕНЕСАТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЛАОРИЯ, ЩОМ СЕ ОТПРАВЯТЕ КЪМ ЦЕНТРАЛИН МАГЛАНДИУМ - бе така добър да предложи щрахата. Посочените „хора” се усмихнаха утвърдително с по два реда зъби.
Изглеждаха доста искрени.
- И през целия път да не дремна и за момент, а само да дебна за къде завират противните си озъбени муцуни... - отново не каза Безкирка.
- Не мисля, че ще ни навредят, - обади се Здравка. - Ние и сега сме в ръцете им. Ако искат да ни изядат, могат да го направят веднага.
По-възрастното джудже хвърли още един поглед на сънародничката си, означаващ нещо от рода "да, ама сега водачът им ги спира". Ако се опиташе да бъде още малко по-изразителна, сигурно щяха да и изпаднат очите.
- Ако тези приятели наистина ни пренесат, ще спестим доста време, - пак подхвърли Здравка.
На която никой не противоречеше...
- Хуу* - измуча Безкирка, нацупено, предавайки се най-накрая.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт окт 25, 2011 8:31 pm

- Още път? - въздъхна тъжно Амелия - искам почивка, баня и чисти дрехи... и спокойна вечер в прилична страноприемница с чаровен бард до огнището. Толкова много ли искам.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт окт 25, 2011 8:31 pm

Стария щраха им даде един чехъл поръбен с верминска кожа като знак за приятелство полъпни присасите им така че да стигнат поне за 6 дни напред и ги изпроводи до края на града си.
Групата отново се помъкна из блатата и на третия ден достигнаха бреговете на река Лаория, чиито води се влачеха тъмни гъсти и определено неприветливи. Шрахите обаче се оказаха изключителни майстори и плумци и до края на деня направих впечатляващо изглеждащ сал от тръстика и друга блатна растителност. Още по впечатляващо беше когато всички се натовариха на него и той остана на повърхността. Самите щрахи не се качиха на сала а предпочетоха да плуват около му и да го направляват по течението. Отне им още два дни да подминат притока на Брилската река и когато хребетите на Охлюва се извисиха в ляво от тях Щрахите избутаха сала до брега.
Там накъде зад хълмовете между Охлюва и Планината на костите трябваше да се намира Средната гора. Не далеч от мястото където бяха акостирали приятелите се виждаше пушеците от малко село, вероятно на не повече от 10-20 хвърлея с лък. Светилото бе високо в небето и групата споконо можеше да стигне до него, можеше и да го подминат но не се знаеш дали нататъка ще открият друг подходящ подслон.
Докато се съветваха какво да сторят Здравка и Безкирка сглобиха голема, а покрай брега на реката се зададе малка групичка развала знамената на Миденските наемници.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт окт 25, 2011 8:54 pm

- Оу, делегацията по посрещането... - отбеляза Безкирка, без особен ентусиазъм, но със забележима подозрителност в гласа.
Изображение

Отговори