Правилно е навярно да се каже "не се карайте". Общо взето, откакто съществува този форум, още когато беше част от форумите на рпг.бг, това е нещото, което ги отличава, че тук поне на времето се стремяхме да не повишаваме тон, различните мнения да не прерастват извън споровете за системата (така де, то по принцип разногласията и в рпг.бг уж остават в рамките на дискутираните теми, но за новодошлия там нещата не изглеждат така, но това е съвсееем друга тема). Дори и спорадичните появи на тролове минават без създателите на системата (поне видимо) да ги приемат насериозно.
Също така, преди време имаше една много интересна тема с много интересни поуки на другия форум:
http://forums.rpgbg.net/viewtopic.php?f=6&t=8165 . Беше ми хрумнало дори да постна линка преди няколко седмици, в отделна тема, като отговор на дрязгите покрай фелините и т.н. Един вид "да се караме, караме, ама да имаме едно на ум, да не ходим в крайности и т.н."
Сега, ултимативно зло ли е да се караме? Трябва ли след две страници дискусия да теглим чоп и да се хванем за ръчички зад дадено решение?
Не. това е форум. Идеята е тук е да се води дискусия, да се стига до Истината с главно И. Без обаче да насочваме страстите извън това.
И е много хубаво да има Арбитър от някакъв сорт. Да каже: "Чух ви! Отсъждам! Казах!" Точно това е нереалистичното на твоята история, Къртач. Такъв Арбитър напоследък се появява все по-рядко. Не, не обвинявам Батугой. И той е човек, и той семейство храни, и той има нужда от почивка. Не обвинявам и другите с тях също е така. Просто уточнявам откъде идват проблемите - просто трябва да има съдия, да има нечия дума, която е последна и т.н.
Какъв е другия проблем, специално в темата за ПР? Отчасти в мен. Защо не постнах линка по-рано? Защото тъкмо в този момент ми хрумна идеята. Мислех, че може и по-късно. Прочети първия ми пост - ще кажеш, че просто се допитвам до народа. Е, така и исках да бъде, но се оказа, че имам идеята твърде присърце.
Но не е само това. Виж как вървеше обсъждането. Вървеше най-малкото нормално, дори когато настоях върху моето мнение (без да се огранича до "Елендил: горе-долу, Вилорп: против"). После обаче... честно казано, не знам защо беше този реакционизъм. Според мен е напълно неприемливо:
-да се псува. Не, не ме интересува кой, как бил свикнал да говори. В българския език има удивителен знак. Във форумните среди по-силно чувства се изразяват и чрез форматиране на текста -
чер, КАПС ЛОК и т.н. Следвайки градацията, следващите две стъпки по тази логаритмична скала са псувните и забитата кирка в монитора.
-да се обсъжда системата, без човек да е напълно запознат с материята, сиреч - системата.
-да се обсъжда системата, математическия апарат, който оформя законите на света, ако щеш, без да си правиш труда да правиш сметки. Не, не да си завършил Средно образование, че да знаеш геометрични теореми или нещо такова, тук дори, ако трябва да бъдем сериозни, в приказките за баланс има повече икономика, отколкото каквото и да е било друго. Но не държа и на диплома от УНСС, държа единствено да се правят сметките, да не се дава на око (ми то максимална атака 36, ама реално 30, ей-тъй като го фраснеш по фланга в обоза и му резнеш сухожилията на дванадесетопръстника, онзи е труп, братче, казвам ти...). Като се говори за баланс, когато някой ти твърди, че е счупен, ти гледаш да го обориш. Така постъпих аз, навремето Асен и Черното Слънце твърдяха, че Ловкостта е най-ценен показател, аз им виках, че ПР е също важен. Сега, все още съм на мнението, че Л не е толкова имбава спрямо СИ, но опитвайки се да сборя Фиоре със сносен фехтовчик, прозрях някои работи. Затова човек не трябва да пренебрегва сметките и билдовете.
-да се обсъжда баланс от човек, който е изрично против приказките за баланс. Това не мога да го схвана, честно.
Та тъй, навярно на няколко пъти съм прекрачил границата. Надявам се да не съм от причините Слънцето да не пише в "сериозните" форуми, а да се ограничава във форумните игри, нито Асен да не демонстрира особен интерес, както и Бат'Гойко, както и Ворак/Миро и Лоустеф, и Химера, и Резо, и Мистрал, и Андраш дори, да участват във форума. Ако някой има да каже нещо срещу моето държание тук, да си го каже в прав текст, че барем да се поуча, пък току-виж старите муцуни се завърнали, новите поостанали.
Но въпреки това не ми се вижда удачно да се следва принципа: "две страници се въртим в затворен кръг -> зарежи".
По твоите мисли:
ИН си е много на място и като логика, и като баланс при стрелковите оръжия. Бабаитът като е по-як ще мята по-далеч и ще боли повече - прочети в книгата правилата за хвърлен предмет. БЩ не се добавя, но щетите зависят от СИ. Не наричай атаката/стрелбата "сила на удара", защото е всичко друго, но не и това. Също така, арбалетът не може да ползва нито СИ, нито Л, нито ИЗ, нито познание Актьорско Майсторство и т.н. за вторичен показател. Като отсееш абсолютно всички "кандидати" остава ИН и като се замислиш, логика не отсъства: все пак не е просто да целиш нещо, трябва да преценяваш парабола, сила на вятъра, че дори и да се съобразяваш със самия механизъм. Но както и да е, не мислите ти за ПР са ми основната идея, а това, което го написа в началото и за което намекна.