Аксиом16 Приключение с меч и магия

Смятам, че днешната сесия ще се запомни с изказването на, хайде, да го кажем неназован елф8).
"-Използвам Психология, за да определя дали ме лъже.
Хвърля АУ6.
-Кой дали лъже?-пита Водещият.
-Разказвачът лъже ли!"

Аз лично мсиля, че някои хора се радваха и на смъртта на моя персонаж в първата му сесия, някои хора даже смятаха, че прекалено се е застоял:)! Не, че не бях съгласен с тях, той беше създаден само, за да пробвам да играя персонаж, какъвто по принцип не харесвам. Съдейки по реакциите, чувствам се похвален, ще се опитам обаче настоящият да е по-поносим:)!

Аз:
-Емилия опипва дръжката на магическият меч...
Играч:
-Ама меча е в моята раница!
Аз:
-Еми значи опипва дръжката, която стърчи от товята раница.
Стоим на тънка пътека в блато, на разстояние един от друг.

Играч: Отивам да отворя входната врата.
Водещ: На мястото на входната врата има само стена (неразличима по нищо от другите).

Аз, с нанизани от капан ръце:
-Добре, какви са шиповете, широки или дълги?
Водещ (след размисъл):
-Ъм... и широки и дълги.

Аз:
-Ок, делим по равно, тоест по 1543 за мен и за теб, 300 за нея и 100 за нея.
Играч 1:
-Ок
Играч 2:
-Ми... ок.
Играч 3:
-Ще го запомня това.

Беше отдавна и затова не го помня много добре но играехме Галериите на мрака и бяхме до леденото езеро. Имахме един гущер.
Гущера: Поглеждам в езерото
Разказвача: Ми виждаш замръзнали хора на дъното. Какво правиш?
Гущера: Гмуркам се!

Е, може да се е надявал да намери нещо ценно в тях, преди да замръзне

Всъщност може и да е така. Той посред битка джобеше умрелите и затова разказвача запрати една противникова стрела докато се беше навел и и после дълго време не можеше да сяда

Разказвач: Намирате се в тъмно подземие, страшно депресиращо и ужасяващо.
Играч 1 (със СУ крадец): Слагам си ръката на кинжала готов за атака.
Играч 2 (със СУ художник): Вадя парче хартия и рисувам факла, междувременно запявам приспивна песен готов да приспя някой немъртъв.

Ей това се казва наплашени приключенци

не е точно от самата сесия де...

xxx (02:47 следобед) :
вие играхте ли в понеделник?
Vilorp (02:47 следобед) :
м дааа, отсвириха още едно куесче малко
Vilorp (02:48 следобед) :
в смисъл че намериха една загубена булонка
xxx (02:48 следобед) :
хаха, това като загубеното котенце на баб гина?
Vilorp (02:48 следобед) :
след като се прeбориха с дракон
Vilorp (02:48 следобед) :
и в крайна сметка прибраха и 15-те медника награда
Vilorp (02:49 следобед) :
тоз път бях сложил говорещ дракон - много ги озадачи . А дракона направо си каза: добре сте ми дошли да ви изям!
=Р
xxx (02:49 следобед) :
и те?
Vilorp (02:52 следобед) :
играч: тоя дали е истински дракон
водещ: колко ти е базовата защита

Това беше отдавна когато играехме за 2 или 3 път.
Играчите бяха пред вратите на Брил.
"Гигантските порти бяха затворени-явно немъртвите бяха минали и от тук"
Играч(СУ Крадец):Използвам си шперца!

Вътрешно и външно игрови бисер:

Играчите търсят признаци за пиратска дейност.
Съответно се мъкнат по баровете край доковете.
Един от баровете празен и затворен.
Влизат намират само стар барман.
Разпитват го и дори отправят заплахи.
Не действа.
Започват мъчение.
Оказва се че са сгрешили човека с който да се занимават.
Кръчмаря се оказва точно пират прекратил активната си дейност.
Ама синът му не е а и той наблизо.

Кръчмарят се барикадирал зад бара с огромен тежък арбалет и обстрелва безпощадно героите.
Синът му размахва огромна брадва в помещението разхвърляйки каквото намери.

Играчите Клерик, Уизард, Рогуе - система Д&Д

Крадецът - нападам синчето мама му
Разказвач - добре мятяй атака (уцелва почесва го)
Синът - вкарва мощен тупаник на крадеца оставяйки го на половината му кръв
Духовник - Е сега какво ще правим ? Отивам да излекувам крадеца
Магьосникът - Ами пускам грес
Разказвач - Сигурен ли си къде ?
Магьосник - Ами върху синчето
Разказвач - Добре - обръща се към другите играчи - Хайде хвърляйте рефлекс сега за стабилност.
Всички изпопадат настава меле борцови похвати и накратко пехливански бой накрая се справят със синът, но кръчмарят не се предава. Всички излизат от греста и се крият иззад маси. Цялата работа се оказва изключително зациклена защото не могат да достигнат до бара защото пред него отвсякъде има грес. Крадецът решава че ще използва тялото на синът като шейна да се плъзне до бар плота.
Разказвач: Добре правиш го.
Крадец: скачам на плота
Духовник: намирам какво да хвърля ако главата на ханджията се покаже
Магьосникът: Пускам огнено кълбо и го карам да прескочи бара
Разказвач: сигурен ли си ?
Магьосник: Да
Разказвач: Крадец хвърляй за рефлекс можеш ли да отбегнеш огнени щети
Разказвач: Цялата грес се запалва при преминаването на огнената топка и по напоените дрехи на крадеца тръгват синкави пламъчета.


Друг случай от същата група този път с още един Сорсърер

Групата се натресла в град с военна повинност в спешни ситуации. Изникнала такава спешна ситуация. Хваща ги градската стража в една кръчма да си висят и ги подкарва към градските стени да защитават града. Магьосник 2 обаче не е навит изобщо Магьосник 1 (старият ни познайник) пък имал невероятна възможност да не го забележат. Заедно с група от още към 50-тина мъже приключенците ги влачат към стените. Магьосник 2 крайно недоволен сяда на земята и казва че отказва да продължи. Получава подкрепящи думи и укоражаващи ритници. Не помагат. Крадец решава да се намеси да му помогне с обяснения. Обяснява че Магьосник 2 е кретен и малоумен. Магьосник 2 става и му вкарва круше за думите. Междувременно Духовник решава да се чупи и използва невидимост. Обаче остава в групичката с цел да направи и някой от приятелите си невидим. Магьосник 2 и Крадец обаче се спукват от бой. Магьосник 1 гледа иззад близкия ъгъл.
Разказвач: Какво ще правиш
Магьосникът 1 : Ами пускам фаиърбалл в групичката
Разказвач: Ъъъ Някого конкретно ли целиш или цялата групичка
Магьосник 1: Цялата групичка
Разказвач: Огнената топка излита от ръката ти полита с шеметна скорост към центъра на групичката и се взривява. Настава огнен ад в който падат обгорени тела и множество хора се втурват да бягат. Крадец ти успяваш с изключителният си рефлекс да избегнеш огнената стихия. Магьосник 2 тази магия те хваща неподготвен и в гръб ударната вълна те запраща на земята а огънят опърля теб и дрехите ти (Магьосник 2 след бой и магии останал на по-малко от 1/3 кръв). Духовник ти биваш обгорен от магията на Магьосник 1 но дори преди да разбереш какво е станало се оказваш блъснат на земята и след това изпотъпкан от множество крака.
Духовник: Ама аз нали съм невидим
Разказвач: Именно защото си невидим.

Така с тази групичка имам и други весели моменти да разказвам с тях.

Последната сесия ми даде материал в изобилие:). За съжаление, никой не си записваше, а това, което си спомням, не ми е удобно да го публикувам. Просто моят персонаж е абсолютно перде и езикът му е съответен, поради което не ми е удобно да го публикувам във форума:)!

Персонажите спряха да пренощуват при една мила старица след ден изпълнен с битки и кървави сцени. Тя ги настани нахрани и изсуши. Рано сутринта се събудиха от един огромен паяк незнайно как намъкнал се в къщурката и след като го пастьоризираха се огледаха и не откриха старицата решиха, че тя е паяка (логично). Преди да напуснат къщурката я претарашиха, обраха и и запалиха, а след 30 час езда срешнаха милата старица беряща горски плодове за закуската им. Даде им набраните плодове и им махаше докато те се отдалачаваха по пътя на фона на стълб черен дим издигаш се някъде от към колибата й.

Не е ли по-логично паяка да я е изял?
Твоите играчи много извратена логика имат.

Но иронията е убийствена - твоите играчи са зли ! Друг е въпросът, че много напомня на истински случки .

Не е на сесия на която съм присъствал, но е смешно:
-Окей, запалвам едната си факла и се опитвам да се скрия в сенките.

Shamajotsi написа:Но иронията е убийствена - твоите играчи са зли ! Друг е въпросът, че много напомня на истински случки .

Призовавам да не бъркаме играчите и персонажите:)! А за какви истински случки споменаваш, че не разбрах:)? Ако и вие имате берсерк в екипа, нищо чудно да сте виждали подобни неща, наистина:)!

Gallean написа:Не е на сесия на която съм присъствал, но е смешно:
-Окей, запалвам едната си факла и се опитвам да се скрия в сенките.

Има и по-лошо:). Можеше, например, да успее:)! Макар че за Възвисен може да е възможно и това, но в техният сетинг "невъзможно" е едно крайно относително понятие, така че не се брои:)!

Асен написа:А за какви истински случки споменаваш, че не разбрах:)

Става въпрос, че хората са неблагодарни.

Асен написа:

Gallean написа:Не е на сесия на която съм присъствал, но е смешно:
-Окей, запалвам едната си факла и се опитвам да се скрия в сенките.

Има и по-лошо:). Можеше, например, да успее:)!

Ами да, при АУ ... ако Разказвачът вземе, че разреши хвърляне.

В тоя ред на мисли в една от сесиите ни подгонва целия град да ни хване, бие, беси и т.н. хубави неща според разказвача, на което аз веднага опонирам:

- Почвам да бягам.
- Те те гонят и почти ще те хванат. Пред теб плътна тълпа ти е преградила пътя.
- Еми толкова съм се засилил, че политам.
Хвърляне зарове от разказвач - АУ 6:6:6
...
По късно...
Виждате една рисунка с твоето лице, ама и някакви странни крила

В местната кръчма ... могъщ магьосник 1-во ниво , сяда в почти празната кръчма...
Изглежда прави впечатление на местен пияница.

Пияница: - Ей приятел, хлък ... дай ти черпя ино питие...
Магьосник: - Ъм не мерси.
П: - Не б'ди груб ела де ...
М: - ъм не...
П: -Ей помиар никой н'ми отказва...
М - *Стоя си*
П: - Чуаш ли е ...
М: - *Стоя си*
П: - Ще те смачкам...
М: - *Стоя си*
П: - *Хваща го за косата и почва да го дърпа нагоре (Той е 40 кила мага и оня го вдига от стола)*
Разказвач: -Изпитваш непоносима болка
М: - *Стоя си*

*Извън игра* Съотборниците казват на въпросния Маг : "Айде направи нещо де"
М: - Ъммм добре ... пускам "Огнено Кълбо"
Зарове 6:6:6 АУ:6

Пияницата бива изхвърлен от кръчмата през стъклото, оставяйки кървава диря по 8-метровата си траектория на падане с огромна рана в гърдите... Кръчмаря и малцината други са се кеширали и се опасяват от най-лошото ...
М: -Хмм добре ... сядам и продължавам да чакам...

Ммм да, какви ли не чудеса се случват при АУ 6 По принцип аз насърчавам Разказвачите да импровизират смело в такива моменти - аз винаги се забавлявам като се получи така... спомням си за едно безнадежно спъване на идващ към героя страж - направо си беше сляпа атака иззад дървото... сляпа ама АУ 6... Получи се зрелищно, убийствено и ефективно.

Само не разбрах - нали онзи е държал героя ти за косата, съответно защо и магът не е последвал примера на Гагарин ?

Поста на Киди ме подсети за нещо по старо, при същия разказвач.

Геройте се опитват да оберат една ковачница и „сейфа“ представлява ниша в станата пред която ся накичени връвчици с множество звънчета по тях. Крадеца в групата доста майстроски ги преряза всичките и взе там каквото имаше да визма, после ги хвърли на пода...
Докато се омитаха с гръм и трясък (буквално) събаряйки оръжия и доспехи от втория етаж се разнася гръмовен глас на джуджето ковач.
Разярен събуден по нощите обран ковач: - Стой на място, кой е там!?
Крадеца, по съвместителство и измамник: - Аааа, никой няма, никой!
АУ6
Водещ премигва невярващо.
Разярен събуден по нощите обран ковач: - Аааа, добре тогава - връща се в леглото.

Да, това беше яко

Нещо като горното ми се е случвало в реалния живот. Одавна ми се беше наложило да стоя за малко (но предостатъчно ) в болница. Там, за незапознатите (пожелавайки им да не се запознават от първа ръка), човек обикновено лежи и се чуди какво да прави. Двамата мои състрадалци както си говореха и се чудеха за същото като почнаха от бистрене на политиката стигнаха до разговори, които явно смятаха, че съм прекалено малък, че да ги слушам. Тогава един от пичовете изтърси:

Пич (шепнейки към другия): Чакай, чакай малко... (към мен)Иване, спиш ли?
Аз (със затворени очи, едва промълвявам): Да.
Пич: Спи си, спи си. (вече по-спокоен) Та казвам ти, сестрата...

А вие щом сте го рекли на такава тема - да си цитирам мнението от форума на рпг.бг:

Героят на AngraHfar улавя заек. Преди да го сготви, той иска да го одере, ама хубаво. И за какво ни е разказвач, ако не и за да го накара да метне зарчета за това действие. Резултатът от трите зара? 6, 6, 6.

Да поясня - от тогава Карагал е специалист в дрането на зайци, заради трите точки, дето ги получи от раз на това умение. Сега виждате ли, че АУ 6 е невинаги полезно .

И както се прави в добрите реклами - повече информация за бисерите от моите сесии - тук и тук. Очаквайте продължение, ама вече на този форум .

Групата пристига на скалист остров за да търси чудовищата, които е наета да избие. Теренът е такъв, че е трудно да се намерят следи, а и никой от групата няма необходимите умения.
Разказвач: И вие си вървите насам-натам...
Играч 1: Не можем ли все пак да потърсим следи от чудовищата?
Разказвач: Ами никой от вас не е Горянин, няма как да ги намерите.
Играч 2: Няма как да се изчисли успеха.
Играч 1: Е поне на късмет не можем ли да търсим?
Играч 2: На късмет винаги може да се мята.
Разказвач: (леко присмехулно) Ами айде, хвърляй като толкова искаш.
Играч 1: (мята АУ от тройки)
Разказвач: (крайно разочарован) Ами тръгвате в една посока и буквално попадате вътре в следите - грамадни стъпки 3 на 2 метра...

Ей такива сме разказвачите - с една ръка даваме, с другата вземаме

Значи аз познавам и трирък разказвач щото доста земаше

Ето до какво води комбинацията между несериозна група и липсата на всякаква кооперативност . Играчите вървят в тесен пещерен тунел и единият от тях - Игнеон носи факла .
Бор : Ае стига си се правил на умник ами върви .
Игнеон : Млъквай , че ще ти запаля задника .
Бор : Аве я !
Игнеон ( на майтап ) : Допирам факлата да задника на Бор .
Разказвач ( съвсем на сериозно ) : Пещерата се осветява от пламъците , излизащи от четирибуквието на Бор Адамантиев .
Бор : Честно ли веее ?!?
Ламерско си е , но тогава всички много се посмяхме .

Героите стоят пред шатра на разбойници и обмислят възможността да преговарят, за да преминат моста необезпокоявани.
Разказвач:
-Какво правите?
Играч:
-Чукам на вратата на шатрата и чакам да отворят.