Аксиом16 Приключение с меч и магия

Героите придружават една знатна дама по дълъг и скучноват път минаващ през един високопланински проход. Дамата ги разпитва, а героите отговарят отегчено:
Дамата: Това какво е? - сочи в страни
Герой 1: Букова гора
Дамата: Това какво е? - сочи от другата страна.
Герой 2: Склали.
Дамата: Това дето блести какво е? - сочи тревата.
Герой 3: Роса.
Дамата: Това какво е? - сочи някаква голяма сянка на пътя.
Герой 2: Сянка.
Дамата: Това какво е? - сачи проблясък в небето.
НИП: Дракон.
Дамата: Това какво е? - сочи малък бодлив храст.
Герой 1: Малък бодлив храст.
Дамата: Това какво е? - пикиращ огнен стълб.
Герой 2 към Водещия: Абе ти не каза ли дракон преди малко?
Герой 1 (по съобразителен): пръскаме се
Герой 3: пръскаме се.
Герой 2: и аз се пръскам.
Водещ: Айде метнето по зарче, най-ниското го погва дракона (мята за дамата и НИП-а които не се пръскат (3))
Герой 1 2 и 3 мятат зарчета 1 1 1
Водещ: И тримата се пръскате в една посока и дракона ви погва.


Същата група герои след като изпълниха задачата си: „Изпратете дамата от град А до град Б“
по пътя се бяха изправяли срещу: водни демони, зомбита, дракон, каменни големи, демони (огнени и водни), русалки, едни малък бог, вълци, гиганстки паяк и още няколко дреболии незасложаващи такова внимание...
Та като пристигнаха дамата им отброи по 15 медника за наградата.
Играч 1: Абе ние не питахме ли колко е заплащането бе?
Играч 2: Ц, аз не се сетих.
Играч 3: И аз. Егати минавката! Айде да отидем да се напием.


lowstef: Вкарах малко "и"-та на мястото на няколко "й"-та. Така дори получихме и множествено число на героите.

Тва с пръсването беше добро обаче не вярвам че и тимата са метнали АнУ

Не, и тримата метнаха по едно зарче и се паднаха еденици

Спомням си едно приключение в което ни се наложи да се преминем през една пещера в която съвсем случайно разбира се попаднахме на 2 много големи очи в тъмното. Ааа да не забравя и голямата опашка която беше със всички ъпгрейди и можеше да извършва всички възможни движения без никакво затруднение. Та точно в този момент нямаше много тийм плей и затова групата не беше заедно. След няколко неуспешни опита за промъкване покрай дракона всички се озовахме смачкани прещипани стегнати и общо взето бяхме буквално на един дъх от смърта. Това най-вероятно беше причината един друид да наруши строго всички друидски кодекци и закони на природата и да извърши някои действия, които бяха в много сериозен разрез с всичко друидско и в крайна сметка опита за отравяне на дракона да доведе до катастрофален неуспех но шанс както се казва... Тогава на един от играчите му хрумна (няма да споменавам на кой), че в инвентара му случайно се намира една огромна "Лула на мира" с около 20-25 стръка дяволска трева. Та след един доста убедителен разговор с дракона от сорта:
Играч:-Добре де Драконе, защо ще ни ядеш сега?
Разказвач:-Еми изчезващ вид съм! Трябва да оцелея някак си.
Друг играч:-Е виж сега ние сме мършави, изпосталяли само ще си издразниш стомаха с нас.
Разказвач:-Толкова съм гладен, че каквито и да сте ще ви ям!
Играч:-Добре де Драконе, ский са брато: така и така ще ни ядеш, защо не вземеш да опиташ нещо различно преди това.
След което играчът подава лулата на дракона с думите:
-Дръпни си виж к'во е чувството пък после ще ни изядеш!
Следва може би най-тежкото напушване в живота на дракона в следствие на което той започва да се дави и да кашля толкова мощно че от гъстия дим който се разнася, угасва стъкнатия в средата на пещерата огън и настава същинска бурия от пясък,камъни, лош дъх, лиги, сълзи и едно доста сериозно количество реактивна сила придружена с бълване на огън във всички възможни посоки.
Играчите разбира се се измъкнаха но аз все още се чудя как ли щеше да изглежда дракона по време на полет кихайки във всички страни и бълвайки мощни струи огън от които се оттласква в обратната посока

Намерил си за какво да се чудиш. Спомни си за дракона, на който духнахме емфие в носа по време на полет:)!
Поуката е, че не бива да се прави отблизо, а евенталните шишчета трябва да се подават на върха на копие:)!

Ами да, точно тез два дракона визирах в темата с „лошите герои“

Сесия по Т&Д която само гледах:
Разказвач: Обкръжават ви десетина зомбита. Мечият капан около краката на Атеон го държи здраво.
Играч 1: Атеон вдига щита си и се готви да направи Shield Bash,
Разказвач: Строшиха ти щита преди малко, а стегни се...
Играч 1: Правя charge към най-близкото зомби.
Разказвач: А мечия капан?
Играч 1: Мечия капан си го слагам в инвентара.
Играч 2: Вдигам брадвата си с готовност за бой и замахвам към врата на Атеон.
Разказвач (без да мята зарове): 20 за атака, за щета 10. Главата на Атеон се отделя от тялото му.
Играч 1: Е какво направих?

Това звучи като freestyle D&D

Групата герои се разхождат по периферията на Дъждовната гора, изведнъж пред тях забелязват малко момиче, което е цялото в кръв от глава до пети. Елфа от групата се приближава до нея и я пита:
-Какво се е случило с тебе за бога?
Момичето:-Някакъв полу човек полу демон нападна града ни и отвлече сестра ми....(следва продължителен плач). Гиганта Арекс се доближава до нея явно да я успокои:
Арекс(гигант-ИН:4): -Как, изглеждаше?
Момичето:-Кой?
Арекс:-Сестра ти. (и се ухилва до уши)

Гигантите не са ли полу-демони ? Аз ако бях на момичето щях да го цапна между краката тоя гигант и да си плюя на петите

Еми, ко да ти кажа тоя гигант не се отличава много с ума си за пример-отново същшата група прекарва ноща в къщурка на едно джудже след пиянска вечер изневиделица ги напада върколаг. Познай какво реши гиганта ...... ами първо му проговори с човешки глас а после му коленичи и познай какво последва.

Така, аз съм един от играчите, в приключението описано по-горе.( с върколака ) Точно преди описаната ситуация, моят приятел елф отива да провери какво става в къщурката, а аз оставам навън. Изведнъж героя ми ( СУ убиец и крадец ) чува страшен шум, откъм къщата.
- Какво става, Валадор?- питам разтревожено.
- Нападна ни 2 метра и половина, кръвожаден върколак!!!
- Добре, ще те изчакам навън!

Лидера от групата към всички останали (намират се в много шумна обстановка): ТАКА, ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ И МЕ СЛУШАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО.

На една поляна, в средата на гората сме се настанили ние- 3-ма герои, пазещи кервана на един търговец, който в замяна ще ни закара до близкият град. Изведнъж всички разбираме, че сме заспали, всички освен джуджето Рудолф, което уж трябваше да стои на пост, но се е отдалечило от нас. Изведнъж аз(гигант) и моя приятел Арагон- човек, се събуждаме и виждаме, че двама неопитни крадци претърсват, стоката в кервана. Без да се замислим вдигаме оръжията си и ги погваме към гората.
Разказвач- Изведнъж храстите, пред бягащите джебчий се размърдват и в сенките на нощта се появява силуета, на джуджето, държащо чука си. От ноздрите му излиза пара, очите му светят! Какво правиш?
- Играч 1- Рудолф- Усмихвам се!...

Незнам дали това е най-подходящата тема, но:
Играчите са на прилично високо ниво, водещият упорито им повтаряq че трабва или да станат вампири или да чистян канализацията на града (не от зомби или други интаресни твари а от гризачи). Те обаче решават, че тъй и тъй няма нищо интересно даи поне да си открият страноприемница в Ифе*. Ето от тук започва настоящата история, която ще наречем „Силата на рекламата!“:
Герой едно (певец, крадец, магьосник, алхимик и с интереси в изобреталските поприща) се заема със задачата да популяризира новото заведение. Като първа стъпка хваща едно хлапе и след кратък разговор го убеждава, че ще е на много голяма далавера ако в града има „само една страноприемница и то конкретна“ след това му бутва тежка сребърна монета в ръката и с бавен ход се отправя към центъра на града, където е отседнал негов събрат. Когато пристига пред страноприемницата „Възмездяващата бата“ спира едно минаващо хлапе и го пита: Коя е най-добрата странопремница в града?, и лапето веднага отговаря „Ринсуид Ашмодеански и Арн“, „Коя е най-близката?“ „Ринсуид Ашмодеански и Арн“ „А тая каква е?“, „Че това страноприемница ли е въобще!?“

Рекламата арботи и в ролевите игри !


*Града който е разположен на остновен кръстопът в Заподния съюз притежава повече от 100 страноприемници, бордеи и хазартни зали.

бел. поста е редактиран след долната забелжка, която ще се оптам да приема малко по-присърце занапред

Вилорп, виж, писна ми! Масово явление започва да ти става, адски дразнещо е, да не говорим колое объркващо понякога!

БордеЙ е в единствено число. ЕДИН бордей. Също така един герой и прочие думи в единствено число, понякога завършващи с Й.

Когато са много, обаче, те стават бордеИ, героИ, трамваИ и всякакви други неща в множествено число завършващи на И.

Изобщо буквата Й в българския език се използва много рядко. Аз принципно много я харесвам, името на сестра ми започва с нея, но си е рядка. Едно време имаше дори тенденция някои хора да я заместват с чисто И, а някои (забележи употребата в множествено число) хора направо я пропускаха. Каква е сега тая мания за масовото използване на Й не разбирам. Честно. Но за сметка на това ми бърка в здравето. И това нямаше да е чак такъв проблем (вече), ако не водеше до някои (много на брой) двусмислия. Когато всичко от контекста намеква за няколко човека, но ти пишеш героЙ е не просто дразнещо (меко казано), то е вече и объркващо (меко казано). Досега от време на време ти редактирах постовете в подобни ситуации, за да е лесно разбираемо за другите. Вече обаче ми писна и почват да ме сърбят пръстите да трия. На първо време мисля, че ще успея да се удържам, но не гарантирам докога ще трае търпението ми в тия гадни жеги. В които (жегите граматически са множествено число) принципно малко неща траят дълго.

Две попадения от вчерашната сесия:

1. След като групата нахлува през нощта с взлом в дома на търговец, придружена от една компания наемници, започва трескаво мислене.

Играч 1: Добре, сега е много важно да решим - ще се разделяме ли, или ще вървим заедно. Ако тръгнем в различни посоки, по-лесно ще намерим кристала, но ако останем заедно, ще сме по-сигурни, ако някой реши да ни напада.
Играч 2: Ами, нека се разделим.
Играч 3: А-а, добре, аз тръгвам с Тинарг.
Играч 1: Аз ви следвам.

След още известно време дискусии, групата стига до решение:

Играч 1: Добре. Разделяме се на две групи: едната ще е нашата група, а другата - наемниците. Добре, сега към коя врата се отправяме?
Разказвач: Ами то, аз през цялото време се опитвах да ви кажа, че има само една врата...

2. Играч 1: Шадс, ти си изобретател и би могъл да се опиташ да отключиш ключалката.
Играч 2: А, да... [хвърля три зара] Така... с моето умение... общо шестнадесет.
Разказвач: Добре, успяваш да отключиш ключалката.
Играч 3: Е, к'ва е таз ключалка, с отрицателно усложнение ли, какво?
Разказвач: Ами, тя вратата, като за начало, не беше заключена...

Shamajotsi написа:2. Играч 1: Шадс, ти си изобретател и би могъл да се опиташ да отключиш ключалката.
Играч 2: А, да... [хвърля три зара] Така... с моето умение... общо шестнадесет.
Разказвач: Добре, успяваш да отключиш ключалката.
Играч 3: Е, к'ва е таз ключалка, с отрицателно усложнение ли, какво?
Разказвач: Ами, тя вратата, като за начало, не беше заключена...

Опитваш се да отключиш и хвърляш АНУ.
Водещ: Ами точно осъзнаваш, че тя вратата си е отключена, когато успяваш някак да я заключиш. И не само това, ами и успяваш да счупиш ключалката, така че вече да не може да се отключи...

Това с вратата ме изкефи

"Удрям го с тъпата страна на камата".

Ема може ако не разглеждаш оръжието само като Режещ ръб и Тъп ръб, а добавиш и нережещата страна (Като дори и при двуръчните мечове ако завъртиш дръжката може да шибнеш някой в несвяст със "тъпата" страна (2 Всъщност)

Това е кама, не кинжал или нож. Това е идеята на камата-да е заострена и от двете страни е заострена, за да се забива по-лесно и за по-добър баланс.

Имах предвид плоската страна на острието, ясно ми е че е двойно заострена, но това няма значение в случая... Моля модератора да ги затрие тея последни мнения.

Запознават се двама герои (убиец и джудже войн(пияно с 4 инт))
Убиец: Какви умения имаш?
Джудже: Ми дядо се ми казваше, че с тая глава не ми трябва кирка...май имаше предвид че съм остроумен.

Sharky_Dog написа:Имах предвид плоската страна на острието, ясно ми е че е двойно заострена, но това няма значение в случая... Моля модератора да ги затрие тея последни мнения.

Че то точно за това е смешно (поне на мене де, хахахахах, хъхъ, ъъ, нали не се смея сам???). Така де, представям си как героя изввърта тъничката кама и започва да налага противника си с плоското на острието, в отчаян опит да го зашемети

Straight_Out_Of_Line написа:Запознават се двама герои (убиец и джудже войн(пияно с 4 инт))
Убиец: Какви умения имаш?
Джудже: Ми дядо се ми казваше, че с тая глава не ми трябва кирка...май имаше предвид че съм остроумен.

Същата сесия. Същите герои, в същата стая.
-Имаш ли нещо за пиене?
-Купи си пиене долу. Моето няма да пипаш-очите на му светнаха-МОЕ Е! САМО МОЕ! БЕЗЦЕННОТО МИ!

За камата: Все едно да хване няй-близката метла и да го налага. (така злосторникът няма да може да се ожени ).

Виждате в гнездото шест сандъчета
Играч 1: Скриваме се в храстите и ги наблюдаваме. Какво правят?
Водещ: Гледат ви любопитно.

Казаха ми да го пусна:

Играчите след като са се преборили, с ако не безброй то поне близко до тази бройка чудовища стигат до криптата, където е погребан лорд Бенлиорн. Щателно проверяват за капани, и след като разказвача ги уверява, че няма такина проверяват още веднъж. Разказвача протестира, че му нямат доверие.
Разказвач: Гиганта Гертруд напъна мишци и след, като дори вените му по челото се очертаха, като магистрали на съвременна карта с тихо хрущене капака на каменния саркофаг започна да се отваря. Щом Ицко се присъедини към него стъпил върху шлема си нещата потръгнаха и ето на, с гръмовен тропот на монолитната каменна плоча стоварила се от старани на последната обитал на лорда гроба бе отворен. Но съркофага бе празен.
Играч 1, съвсем спонтанно: Мамкам и на тия мародери, не остане непретараш гроб вече! Човек няма от какво да живее.
И след като останалите избухват в смях, по неизвестни причини Играч 1 добавя с надежда към водещия: За мене златния пръсн дето тия тарашили гроба преди нас са го забравили?

По WoD:

Група върколаци набарват групата ни вампири, при което двама от нас (единия носещ четвъртия в несвяст) хвърлят бочове при бягането и се стоварват на поляната, спънати в клонче. Върколаците ги наобикалят (докато чакат единия да ми изрови слелия се със земята гангрел) и им говорят общи приказки.

Прекалено отворения торедор почва да ги псува на богове и да ги заплашва с бой (след доста неуспешен бой с единия върколак). В отговор на което единият вълчо му шляпва шамар (воедещия хваща зарче и.. боч)- върколака се самонаранява случайно в меча на торедора.

10 минути по-късно, вътреигрово време, торедора, другия гангрел и брухата са навързани около мачтата на дракара ни и ситуацията е същата: върколаците седят и слушат псувните на нахалника. По някое време същия не издържа и пак да го хлопне... боч...

И завързаните вампири с оставащи 20 минути до изгрев слъце, хванати от 3-ма върколака и няколко техни слуги, се късат от подигравки по лошия късмет на върколака- priceless.